Отиди на
Форум "Наука"

Битката при река Скафида


Recommended Posts

  • Потребител

От преподаването по история в училище не се споменава много за нея. А мисля, че тя е позабравена малко. Ако така мога да се изразя, тя е едната от последните що годе успешни страници през средновековната ни история. Как се стига до битката? През 1300 година Теодор Светослав идва на престола, сваляйки омразния Чака. Една от първите стъпки на новия владетел е да си осигури престола. И го прави. При него започваме да се разширяваме малко - в Бесарабия и в Загоре. Но решителното сражение се състои при река Скафида. Там българите използват срутването на моста и причиняват още повече щети на византийската войска, която опитва да се измъкне от водите. След това България взима все пак някаква територия - Загоре.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B4%D0%B0

Това е, което знам от разни книжки. Споделяте ли моето мнение, че това е една забравена битка?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вероятно основите на моста са били предварително подкопани от българите. Според Пахимер при срещата на двете войски българите веднага тръгват да бягат, а византийските - да ги преследват, когато тежките катафракти се наблъскват нагъсто през моста конструкцията се срива в реката, която на това място е била доста дълбока и настава сеч и суматоха. Макар че нито войските са били големи, нито загубите на врага, битката е успешна и задълго осигурява мир и просперитет за държавата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами, Warlord, ще се повторя като го кажа, но все пак - тази битка се премълчава малко в нашата история. Аз поне до Русокастро не се сещам за някаква кой знае каква успешна битка в късното Българско средновековие. Може би само успешното за нас деблокиране на Пловдив е някакъв успех. Но смятам, че трябва да се отбелязва. Прав си - много са малко войските, ама като знаем какво следва (че и толкова няма да има при завладяването от турците) си е направо задоволително.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето ви позицията на РИМ-Бургас със съответните снимки и рисунки. Обръщам внимание, че пиргът (кулата) е част от укреплението, което е пазело античния Деултум.

bitkata-pri-Skafida-srutvan.jpg

Предполага се, че мостът е бил на мястото на днешния - естествено не толкова висок и дълъг. Скафида е отокът на езерото в морето,като някога са го сматали за река. Самото селище Скафида вече е под водата. За негов наследник се счита село Димчево.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Поправете ме ако греша но българските войски не се ли оттегрят по същия мост за който се твърди че били предварително подкопани?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Май това е наистина една забравена битка, защото от различните книги, които имам под ръка и от интернет доста противоречива информация се получава.

1. Година

1304 - Уикипедия

1301 - История на България - БАН

1303 - Бележити българи, ДВИ

2. Място

Река близо до Созопол - Уикипедия

Оттокът на Мандренското езеро - Сайт На РИМ Бургас

Река близо до Мандренското езеро - Бележити българи

3. Участници от българска страна

Войски на Светослав Тертер - Бележити българи, Уикипедия

Войски на Елтимир - История на България - БАН

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Елтимир и Светослав по това време са съюзници. Най-вероятно са действали заедно. Навярно пасажът, че византийците са отрязали в един по-късен момент (август 1304г.) Елтимир е станал основа за предположението, че той е водел кампанията. Съотв. битката е преди август 1304г.

Скафида е оттокът, а мостът се предполага, че е бил под сегашния голям мост през който се минава на излизане от Бургас в посока към Созопол. Тогава българите са действали в участъка между Несебър и Созопол и може би в тази връзка употребата на последния е подвела някого.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Поправете ме ако греша но българските войски не се ли оттегрят по същия мост за който се твърди че били предварително подкопани?

Е то е било авангард, служещ за увличане на врага в засада. Или леки конници или пехотинци-стрелци, но във всеки случай леки и бързо подвижни части, които може и да са минали в колона по моста, докато тежките византийски катафракти, които са ги преследвали са се наблъскали нагъсто стремейки се по-бързо да минат оттатък моста за да ги догонят, а и за да могат да разгърнат бойния си ред. Има и друго, не се споменават подробности около подготовката, може при подкопаването да са оставили дървени подпори, да са изчакали авангарда да се изтегли отсам моста и тогава да са ги дръпнали.

Деспот Елтимир тогава все още е на страната на племенника си - Светослав Тертер и явно е участвал със собствените си отряди в битката, разколът между него и царя настъпва на следващата година.

А реката Скафида всъщност византийците са наричали оттокът на Мандренското езеро в морето, което те също са считали за река, подобно на Керченския проток, за който са смятали че е продължение на река Танаис (Дон) оттичаща се от Меотидското езеро (Азовско море) в Евксински понт (Черно море).

Пахимер съобщаваше и други интересности - на византийска страна се бие Войсил (най-малкия брат на бившия цар Смилец), именно той командва отряда, който е въвлечен в засадата при моста. А също така в похода на помощ на сина на императора - Михаил ІХ е изпратен и вече престарелия военачалник Михаил Глава Тарханиот, което говори че императора не се е чувствал сигурен за изхода на сражението. Също самия Пахимер нарича тази битка "рядко случващо се кръвопролитие" и твърди че българите избили всички пленници, което противоречало с воинските традиции на епохата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вероятно бъркаш с Клокотница.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
"...Прочее западните войски се събрали начело со младия император, който бил отседнал във Виза. Наистина те не били достатъчно силни, за да влязат в сражение, но въпреки всичко, щом българите се появили около Созопол, императорът изпратил заедно с много българи Войсил, най-малкият брат на Смилец, и Радослав. Явявайки се там бързо, той вдъхнам немалък страх у противниците и веднага обърнал в бягство тия, които настъпвали. Когато обаче преминавали река Скафида ги постигнала грозна злополука; мостът рухнал и тогава реката и мечовете почнали да унищожават злощастните и настанало рядко случващо се кръвопролитие. Това насърчило силно българите, които по обичая си пуснали пленниците да си отидат свободно с изключение на знатните и най-видните, тъй че загинали само тези, които се били сражавали в боя. След това се насочили към Адрианопол, грабейки плячка и не се поколебали да избият твърде много от нашите войници, които били поразени от непостоянната съдба и променчивостта на Арес..."

Георги Пахимер

Навярно последното изречение за избити "твърде много наши войници" в похода към Адрианопол е заблудило някого, но пленените в битката са били пуснати. И нищо чудно, защото са били българи.

Ромейските войски останали около Виза, а в битката при Скафида срещу българската войска са се били българи.

Това трябва да е причина тази битка да не се счита за особено забележителна и велика

А пък българската войска навярно е включвала много кумани.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мда, направих бърза справка и аз сега. Явно преди съм се подвел от посочения от теб пасаж или просто съм чел някой по-кекав превод на Пахимер :) сигурен съм че там пишеше "необикновено" клане, докато тук е преведено "обикновено" - демек точно обратното, но може би в смисъл че не е било точно битка а същинско клане.

Но иначе да - отрядът който първи е влязъл в схватка с българските войски също е бил български, затова вероятно е било подходено със снизхождение към обикновените войници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

След битката при Клокотница си е било обичайно да се освобождават пленниците. По-ранните държави са били по някакъв начин сравнително обособени - напр. по време на ПБЦ в Европа има 4-5 големи империи, като едната е католическа, другата православна, третата ислямска, четвъртата езическа, а чак петата вече е като някоя от другите. Но през 13-14в. държавиците са всъщност отделни феод. имения, като населението им етнически и верски е същото като на съседа - напр. Видинското и Търн. царство. Освен това има патримониална теория за държава (държавата е имущество на владетеля), а владетелите са били обвързани от дин. бракове - напр. сръбската кралица Елена е сестра на бълг. цар Иван Александър или пък бълг. цар е женен за дъщерята или сестрата на виз. император. Да избиеш пленените войници на съседа е било като да отровиш котето на баба си или кученцето на сина си.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Чета в нета различни интерпретации за мястото на битката.

Някои мнения определят река (проток) Скафида/Скифида като мястото, където се намира сегашния мост, южно от Бургас по посока Созопол. На 50 метра от сегашния мост, в местността Пода бе открита едната стражева кула, охраняваща подхода към Дебелт.

(offtopic: Миналата седмица водих синовете ми там и направих доста снимки. Ако някой има нужда от тях, да ми пише на лична!)

Според други мнения, Скафида/Скифида е Факийска река, която се влива в Мандренското езеро при с.Димчево, а самата крепост в момента е потопена в самото езеро. Цитирани са карти от XIV век, на които селището Скиф (дн с.Димчево) е отбелязано като пристанище. Като аргумент са посочени откритите от братя Шкорпил подпори на моста, които са били каменни, с размери (приблизително) 6 х 4 метра.

От всичко изложено изскачат доста въпроси, които ще си запазя за по-късно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

През 1304 г. визант. войски, водени от сина на имп. Андроник II (Михаил), претърпели тежко поражение от българите недалеч от крепостта Скафида.

Георги пахимер пише: "Когато ромейските войски преминаваха безредно р. Скафида, мостът над реката се срути и така реката и мечовете на българите си разделиха нещастниците, като настъпи необикновено избиване."

Става дума за мост, прехвърлял потока, съединяващ Меандренското езеро с Черно море. Тогава езерото е било плавателно.

Вероятно срутването на моста е следствие от това, че солидната му основа е била предварително подкопана от българските войски, предвождани от цар Теодор-Светослав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мога ли да смятам, че поради липса на други мнения това е верния отговор?

Макар, че Историк и Галахад са категорични в оценките си, аз съм склонен да се усъмня в тях.

Византийците се насочват към базираните около Созопол български войски. Най-късият път е през територията на съвременния Бургас. Има два варианта да продължиш на юг. Единият е по хълмовете на съвр. кв.Меден Рудник ( т.е. западно ), откъдето се излиза на Факийска река до съвр. с.Димчево, южно от Мандренското езеро. Другият е да достигнеш ез.Вая и да се опиташ да газиш с войска през тръстики и кал около 2 км. Насипът между Бургас и кв.М.Рудник е от 50-те години на 20 век.

Ако в началото на XIII век протока ( реката ) е бил плавателен, то това предполага моста над него да е част от инфраструктура, която води до...? Пак до тези блата, за които писах вече и който път води до незначителния тогава Бургас, както и да се е казвал тогава. Отваря се още един въпрос за този мост. Дали е бил дървен или каменен, то той е трябвало да пропуска свободно под себе си търговски и бойни кораби. Доколкото успях да намеря инфо, билото на моста е трябвало да бъде високо поне 9 метра. Умножено по евентуалната дължина на моста прави едно доста сериозно съоръжение, което надали е било дървено.

От друга страна, откритите каменни основи от бр.Шкорпил при р.Факийска ( с размери прибл. 6х4 м ) навеждат на мисълта, че подобен каменен мост над тогавашната ( безспорна река Факийска ) + насипите преди/след моста отговарят на речен каменен мост, който би могъл да бъде използван от ромеите.

Те са имали вариант да продължат на юг, без да форсират реката, но няма налични сведения за друг масивен мост поне на 30 км южно от Димчево. Друг е въпросът, че така византийците се отклоняват от прекия път към Созопол.

Старото име на с.Димчево, което е било пристанище, според някои карти от онези години, ме навежда на мисълта, че е редно да преразгледаме къде аджеба е било мястото на тази битка, а не да се осланяме на необмислени "доказани" тези.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чета в нета различни интерпретации за мястото на битката.

Някои мнения определят река (проток) Скафида/Скифида като мястото, където се намира сегашния мост, южно от Бургас по посока Созопол. На 50 метра от сегашния мост, в местността Пода бе открита едната стражева кула, охраняваща подхода към Дебелт...

Оказва се, че кулата съвсем не е малка. Само основата й е около 4 метра височина. А и четох мнение на археолозите, че тя съвсем не е единствена, а става дума за цял пояс от такива кули в северна посока от нея в Бургаския залив. Някои от тях са били доста високи като тази, защото са изпълнявали и ролята на своеобразни фарове. Освен това, имаше предположение, че не са от византийско време, а още от римско време, а византийците просто продължават да ги поддържат, докато тези земи влизат в империята им. Нищо чудно и в Бургас да се разкопае някоя такава, особено в района на Летния театър, където е другото високо място в залива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Другият е да достигнеш ез.Вая и да се опиташ да газиш с войска през тръстики и кал около 2 км. Насипът между Бургас и кв.М.Рудник е от 50-те години на 20 век.

Ако в началото на XIII век протока ( реката ) е бил плавателен, то това предполага моста над него да е част от инфраструктура, която води до...?

Кулата едва ли е направена да пази тръстики и кал. Освен това там е и н. Форос с укрепленията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Kулата едва ли е направена да пази тръстики и кал. Освен това там е и н. Форос с укрепленията.

Предполагам, че Галахад, чието мнение безкрайно уважавам, се е подвел неволно. Аз просто изказвам едно мнение, което според мен е логично.

Откритата кула най-вероятно е била част от комплекс от две ( или четири ) еднакви кули, които не са охранявали тръстиките, а пролива през Мандренското езеро до съвр. Дебелт. Същевременно най-вероятно кулите ( поне двете на изток ) са изпълнявали и светлинно-сигнални функции по отношение корабите, приближаващи пролива. Към съвр. Бургас ( т.е. северно от пролива ) е нямало какво да охраняват. По онова време там е имало блата ( на териротиите на съвр. бургаски квартали Акациите, Победа, Южна промищлена зона, чак до съвр. бул.Иван Вазов ).

Откритата кула най-вероятно е имала охранителна функция. В основите й има няколко кръстосани отверствия с квадратно сечение, които навеждат на мисълта, че там навремето е имало дървени подпори ( с прибл. размер 10х10 см ), които са служили за опора на изградени дървени площадки за наблюдение. Истинската й височина подлежи на коментари, но е била поне 7 метра, с оглед на каменните подпори. Открит е и кладенец за сладка вода, който се намира до подпорите на самата кула.

Търсенето на втората ( трета или четвърта ) кула ще бъде затормозено от факта, че оттатък пролива започва съвр. орнитолигечески резерват Подът.

Ако е имало ТРАНСПОРТЕН мост на мястото на сегашния мост по пътя за Созопол, то накъде е водил по посока север? Съвр. Дебелт е бил много по-важен град, през който лесно се стига до съвр. Карнобат ( Маркели ), който тогава е бил ключа за Източна Стара планина.

Ако хипотетично приемем, че съимператора и българските му съюзници едновременно са били "6-волтови" и са решили да преминат през блатата, то тогава "моста", ако е бил там, е нямало да бъде "подготвен" от Светослав Тертер. Историята ни навежда на мисълта, че Тертер е бил с ( поне ) прилични пълководчески качества. Друг е въпросът, че ако ромеите са тръгнали през тръстиките, са щели да понесат доста загуби, но така или иначе са щели да изнедат Тертер в гръб, който логично би клечал до р.Факийска. И ако Тертер, който безспорно е стигнал първи до мястото на битката и е можел по стар български обичай да ги изколи из блатата, е тръгнал да реже хипотетичния дървен мост. Катапрахтите и тежката пехота на ромеите са били още по-уязвими в тръстиките.

Георги Пахимер нахвърля основни бележки по тази битка, но е редно да се запитаме: Аджеба, бил ли е Пахимер някога (?) по тези земи и на базата на какви разкази е написал словата си? Възможно ли е той ( макар и неволно ) да се е подвел по темата за моста ( и място на фактическата битка ) и така да е вкарал в заблуждение нас, чиито история се базира основно на ромейски хроники.

Има още един "грешен" предразсъдък. Много хора смятат, че е по-трудно да се разруши каменен мост, отколкото дървен. Ако се разровите в специализираните източници ще разберете, че ако времето не ви стига, е по-лесно да "подготвите" каменен мост, отколкото дървен ( вижте за свода и поставянето на горния камък, който затваря свода). При тогавашната численост на армиите и според посочените от братя Шкорпил размери на основния свод на каменния мост при съвр. с.Димчево ( 4 метра ширина ) е напълно възможно ромеите да са намерили участта си именно там - близо до устието на р.Факийска.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители

Смятам да направя нещо като филче, за битката при Скафида. Та това е нащо като сценарий, но не точно в окончателния вариант. Примерно се чудя дали да не включа за Иван Свинепаса. Защото тази война между Византия и България е малко безмислена. И докато висоцайшите императори си дърпат брадите един по-обикновен човек се опитва да се справи с надигащата се опасност, която само след век-век и половина ще помете и двете държави.

В началото на ХІVв. България най-сетне можело да забрави вече за татарите нашественици, които половин век оказвали влияние върху нейната политика. Краят на заплахата от север позволил на българския цар Тодор Светослав да насочи своето внимание към българо-византийската граница.

В съюз със своя чичо деспот Елтимир през 1304г. цар Тодор Светослав настъпил срещу Византия. Със споразумение той завзел крепостта Ктения, която охранявала старопланинския проход, а след това по същия начин подчинил и крепостта Русокастро. От там българската войска се насочила към Черноморското крайбрежие, където блокирала крепостите Поморие и Ахтопол.

По това време византийският император Андроник ІІ бил насочил усилията си в опити да спре турското настъпление в Мала Азия, но разтревожен от успехите на българите, изпратил войска командвана от неговия син и съимператор Михаил ІХ. Към император Михаил бил прикрепен като съветник известният византийски военачалник Михаил Глава Тарханиот, който преди това е водил успешни военни действия срещу българите по времето на българските владетели Ивайло, Георги І Тертер и Смилец. Но през 1304г. опитния пълководец бил вече стар и страдащ от подагра. Византийската армия се установила във Виза, но тъй като не разполагали с достатъчно сили избягвали да влязат в сражение. Когато обаче български военни части се появили край Созопол, то срещу тях била изпратена част от византийската армия начело с Войсил – най-малкият брат на цар Смилец и Радослав. При появата на византийците българските части започнали да се изтеглят на север, придвижвайки се край морето. Византийската войска добила увереност и започнала стремително преследване, като българите били застигнати при отока на Мандренското езеро и се разразила битка.

Оттока е сравнително дълбок и е с широчина около 20метра, като през средновековието бил считан за река и е бил наричан Скафида.. В най-тясната му част в средновековието, както и днес има мост. За защита на този участък още през ІІ век при управлението на римския император Антонин Пий е била изградена голяма отбранителна кула – бург. За разлика от кулата, чийто основи са запазени, останките от моста били унищожени при изграждането на новия мост и път. Братя Шкорпил обаче са изследвали останките и са оставили следното описание: „Остатъци от един стар мост, който е бил препречен над езерото, намерихме на североизток от Акрианския чифлик. Тук се намира една мостена подпорка; тя има вид на един правоъгълник; дебелината на зидовете е 0.84м, при 6.10м. дължина и 3.8м. широчина. Подпорката е вътре куха; от малките четвъртити дупки по вътрешните й стени се види, че е имало препречни греди. В посоката към отсрещния бряг на езерото има съборени подпорки на моста. Рибарите ни приказваха, че при ловене на риба мрежата закачала за подводните камъни. Както се научихме, минавали някои опитни хора през туй място на езерото, по съборените камъни, на дълбочина 1м., от единия бряг до другия.” Тези сведения обаче са крайно недостатъчни, за да се изясни конструкцията на моста. Някои изследователи считат че моста е бил сводест. Оттока на Мандренското езеро обаче е служел за вход към пристанищата на Скафида и Дебелт. За да може да преминават корабите или моста трябва да е бил висок, или да е бил подвижен за да може да се повдига при преминаването на корабите. Друга възможност е за определен период моста да е блокирал достъпа до езерото. Известно е, че през 1366г. флота на Амадей Савойски е навлязла в пристанището на Скафида, но е възможно след рухването му по време на сражението да не е бил възстановен и това да е позволило преминаването и на по-големи кораби.

Каква е била конструкцията на моста е от значение за битката, тъй като по време на сражението след като отстъпващите българи били преминали на северния бряг и византийците ги последвали моста се срутил. Тъй като българските части преминали успешно, някои изследователи изказват становището, че моста предварително е бил повреден. Рухването на моста от една страна довело да смъртта на намиращите се на него византийски войници, които се издавили в оттока. Същевременно византийската армия била разделена от оттока и тези, които били на северния бряг вече се оказали по-малобройни от отстъпващите. Притиснати от българите, оттока, морето и езерото една част от византийските войници били убити в сражението, а други се предали, като след това били освободени. Възползвайки се от успеха българските войски настъпили към Одрин.

post-549-094215000 1285192706_thumb.jpg

Разтревожен от случилото се император Михаил бил принуден да използва дори част от накитите на съпругата си за да насече монети, с които да екипира 1 000 души войници и с тях да започне контранастъпление. Византийците извършили опустошителен набег в района между Сливен, крепостите Копсис край Сопот и намиращата се сега в Старозагорски окръг Ряховица . В стихотворната творба на Мануил Фил посветена на протостратора Михаил Глава Тарханиот са посочени освен споменатите, също Варна, Велики Преслав, Проват, Кипилово, Качово, Еркесията, Ямбол и Одрин като места, свързани с военни успехи на този военачалник, но е възможно да са включени и места, свързани с предишните му походи, тъй като преди това са изброени от българските владетели само Георги І Тертер и Смилец, без да има споменаване на Тодор Светослав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Навярно последното изречение за избити "твърде много наши войници" в похода към Адрианопол е заблудило някого, но пленените в битката са били пуснати. И нищо чудно, защото са били българи.

Ромейските войски останали около Виза, а в битката при Скафида срещу българската войска са се били българи.

Това трябва да е причина тази битка да не се счита за особено забележителна и велика

А пък българската войска навярно е включвала много кумани.

Много кумани в българската войска в началото на 14-ти век? Звучи ми малко странно?

Не е ли Теодор-Светослав съюзник с татарите? Не са ли куманите вече минало(асимилирано) за региона?

Link to comment
Share on other sites

  • 8 years later...
  • Потребител

Интересно какъв е размера на армиите при Скафида. В по-късен пасаж, Пахимер посочва че Светослав изпраща армия от 1000 души за да подпомогне аланите при тяхното бягство от Тракия към България. Същевременно, византийските походни армии в този период не надвишават 5 000 души, като далеч по-обичайно е да са наброявали около 2-3 000. При всяко положение, нито България, нито Византия ангажира целия си военен потенциал в тази кампания. Очевидно е, че ромеите не са имали пари по това време и за да се събере нова армия за Михаил IX през юни-юли 1304 г., са прилагани доста крайни мерки. От друга страна, самият Светослав надали е можел толкова скоро да събере значителна войска с оглед на сложната обстановка в страната през първите години от царуването му и предхождащата сериозна криза. Всякакви цифри ще са по-скоро догадки, но ето какво знаем - Войсил не води цялата армия, събрана във Виза със себе си; Българските сили около Созопол са били по-малобройни от византийските; След Скафида нашите се задействат и за кратко овладяват целия крайморски район който повече или по-малко съвпада със сегашната област Бургас.
С оглед на тези факти, поне според мен, можем да заключим че в битката при Скафида участват ок.  до 2 000 византийски и ок. 1 000 български бойци. Т.нар. необичакйна сеч може да се обясни лесно като се разгледа статистиката на жертвите в Кантакузин, където редовно убитите при сражения през 20-те години на XIV век са от порядъка на 50 -100 души и още толкова ранени (виж Bartusis - The Late Byzantine army, p. 268-272). С други думи, ако нашите са успели да избият над 200 византийци, това действително е било необикновено клане, още повече, че както посчва Пахимер, нашите са пускали само онези, които се предадат, а не оказват съпротива. Явно силите изолирани след рухването на моста са се борили до последно. Във всеки случай, загубите при Скафида са такива, че цялата византийска армия, събрана през пролетта във Виза, която и без това не е особено голяма, става фактически нефункционална и през лятото трябва да бъде организирана нова. Рухването на моста в пълноводната река ни подсказва и времето на битката - вероятно през април или началото на май, 1304 г., когато дъждовете допълнително спомагат за пълноводието на оттичащото се към морето езеро. 
Тук срещнах няколко странни за мен коментари за катафракти във византийската армия. Към времето на Палеолозите, ромеите вече не използват такава кавалерия. Основните конни части са от проноята, както и наемници - Пахимер редовно говори за туркомани, "перси" (т.е. турци) и латини. Трябва д адобавим към тшх и аланската конница, а пехотата е сбор от гарнизонни войски, малкия тракийски набор и наемници, сред които и алмугаври. Бълхгарската армия несъмнено също е допълвана с наемни части. За кумани и дума не може да става, но пък татари едва ли са липсвали, а също и алани, които предлагат услугите си и на нашите.

Редактирано от Baj stoyan
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да добавя й още нещо - това, че Войсил командва армията при Скафида съвсем не означава, че ромейската войска е "българска". Да, Войсил несъмнено е имал някакъв свой контингент, който го е последвал в изгнание, но да се говори за за битка на две български армии според мен е меко казано пресилено.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...