Отиди на
Форум "Наука"

Изходна позиция за тоналностно теоретизиране накъм музиката


Methodius

Recommended Posts

  • Потребител

(С постоянно, но без изрично упоменаване, позоваване към утвърдената от музикалнотеоретичната традиция на Запада семантика.)

1. Музиката инструментално почива на възможността за тоново развитие. Октавата повтаря по качество тона. А квинтата е единственият прогресивен (квартата е регресивен: обръщение на квинтата) устойчив абсолютно интервал (унисонът по същество не е интервал), в който феноменално е преодоляно (при октавата не е) тоновото повторение. И ето защо в абсолютна устойчивост тоновото "праволинейно" монофонично развитие прошества по квинти, като едва при 12-тата то приблизително достига тоново повторение (застъпване). Остатъкът (т. нар. кома) може без чувствително смущение да бъде по равно "обран" (темпериран) по квинтите. Та 12-степенният равнотемпериран цикличен строй се получава необходимо: от 12 последователни равнотемперирани към 7-октавов обхват квинти и октавово приведени впоследствие към 1-октавов (т. е. разделена на 12 еднакви степени - "полутонове" - октава).

2. Върху инструменталната основа (12-степенния равнотемпериран строй) се надстройва феноменологичен слой, който може да бъде структурно представен (т. е. анализиран) по хептатоничноорганизационния инструментариум: фиг. 1 (link). При натуралния мажор и минор хептатоничната йерархичност е най-усточива и затова тези две структури формират съответно гръбнаците на мажорната и минорната тоналност (и са наречени тъкмо "натурални"). Тоналностността (т. е. вкл. и при местещ се тонален център) е базовата еманация на западния феномен музика.

3. Обаче културоисторически процесът (ведно с творческото и семантичното традиционализиране) се е стекъл "наобратно", т. е. от т. 2 към т. 1. И въпреки че идеята "12-степенен равнотемпериран строй" възниква още в древен Вавилон, то едва с Антон Веберн (второто десетилетие на XX в.) тя бива безостатъчно и чисто инкорпорирана в музикалната реалност на Запада... Но нима музикалната традиция на Запада не подлежи след Веберн на цялостно преосмисляне, нежели на снемане!

4. Физикотеоретичното изражение на музикалния интервал е честотното звукоотношение (напр. октавата е честотно звукоотношение 2/1, отношение към двойно повишение на основната честота на постоянно звуково трептене, тон: откъдето за равнотемперирания "полутон" отношението е корен 12-ти от 2, т. нар. 100 цента). Забел.: разбира се, разискването засяга слуховия диапазон и притова този с културоинструментална тонова приложност, сиреч от най-ниския (до от т. нар. субконтра октава) до най-високия (до от т. нар. пета октава) тон на органа. А за репер тонът ла в т. нар. първа октава е приравнен към 440 Hz (колебания в секунда) по конвенция (1941-ва г.).

5. Натуралният подход към определяне инструменталната музикална основа (музикалния строй) се състои във вземане за отправност реда на обертоновете (хармониците). Ала резултатът е обречен на липса на хомогенна интервалова стабилност.

6. Класичното е величие на стила; а в съзряването си към величие стилът се уталожва спрямо екзотичното. Та дотолкова смислено стои и историческото определение "класическа музика".

7. Фиг. 2 (link). Мажорните ладове с минорна септима наричам едни (в мелодично отношение) нечувствителни мажорни ладове ("нечувствителни мажори"), а минорните с мажорна септима - чувствителни минорни ладове ("чувствителни минори").

- Акордовото тризвучие (примовият, терцовият и квинтовият тон) задава тоналността на лада (мажор или минор).

- Акордовото четиризвучие (примовият, терцовият, квинтовият и септимовият тон) е рамката на лада: мажорно четиризвучие (1-3-5-7), доминантово мажорно четиризвучие (1-3-5-b7), мажорно минорно четиризвучие (1-3-b5-7) и минорно четиризвучие (1-3-b5-b7).

- 16-те базови лада (таблицата) се подразделят на четири групи: натурална (натурален мажор, миксолидийски мажор, мелодичен минор и дорийски минор), минорносекстова (хармоничен мажор, мелодичен мажор, хармоничен минор и натурален минор), минорносекундова минорносекстова (бихармоничен мажор, доминантофригийски мажор, неаполитански минор и фригийски минор) и увеличеноквартова (лидийски мажор, доминантолидийски мажор, умаленлидийски минор и румънски минор).

16-те базови лада могат да бъдат (таблицата) рамково изведени изот четирите чисто мажорни лада: натурален мажор, хармоничен мажор, бихармоничен мажор и лидийски мажор. Хармоничният, бихармоничният и лидийският мажор са хармонични модификации на натуралния.

- При хармоничния мажор основната ладова тризвукова акордова прогресия (тоника -> субдоминанта -> доминанта -> тоника) е със засилена (спрямо натуралния мажор) чувствителност на прехода субдоминанта -> доминанта (предвид приближаване секстовия тон към квинтовия).

- При бихармоничния мажор е в сила една максимално изострена чувствителност на тризвуковия акордов преход към тониката: b2-4-b6 -> 1-3-5, което означава едно максимално засилено хармонично тежнение на лада. А междинното акордово тризвучие в случая е 3-5-7, т. е. (прогресията): 1-3-5 (тоника) -> 3-5-7 -> b2-4-b6 -> 1-3-5 (тоника).

- При лидийския мажор хармоничната функционалност наподобява функционалността на хармоничния мажор, ала субдоминантовото акордово тризвучие е неустойчиво (умалено вместо минорно).

Миксолидийският, мелодичният, доминантофригийският и доминантолидийският мажор са нечувствителните (в мелодично отношение) аналози на, съответно, натуралния, хармоничния, бихармоничния и лидийския. А 8-те базови мажорни лада намират своите минорни съответствия, при които са валидни същите взаимоотношения (както при мажорните), като мелодичният, хармоничният, неаполитанският и умаленолидийският са чувствителните (в мелодично отношение) аналози на, съответно, дорийския, натуралния, фригийския и румънския.

И ето как ладовите наименования губят своите исторически значения и се превръщат в обезсмислено традиционни.

8. Фиг. 3 (link).

E-mail: personae@abv.bg

Skype: personae0

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Хм, дръзко!!! Какво ли ще стане, когато обясним математически и биологически музикалното въздействие?? Господ ще слезе на земята, или ще се свършим като духовни същества веднъж завинаги?

:)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...