tervel

Варягите безспорно са сурови бойци и майстори на пешия бой, но в никакъв случай не са непобедими. Единствената сила която може да се справи с варяжкото предизвикателство е тежката конница.Личната гвардия на хазарския каган съставена от тежковъоръжени хорезмийски конни бойци (15 000 на брой) посреща варягите (след като последните потапят в кръв богатите мюсюлмански прикаспийски градове) и ги разбива въпреки численото превъзходство на русите. Византийците също залагат на катафрактите и това им позволява да надделеят в прекия сблъсък с пълчищата на Светослав. За съжаление точно в този момент ние явно не разполагаме с добре тренирана и въоръжена тежка конница която е доказано ефективна както срещу тежката варяжка пехота така и срещу леката маджарска конница.

Автохтониститете вече с нищо не могат да изненадат публиката ... въпреки несъмнено богатия си фентъзи репертоар. В отговор на мое мнение написано в блога на апологета на автохтоностите Павел Серафимов същия твърди следното (цитирам) : ''аланите са местен балкански народ''. Между другото от него разбираме, че сарматите и саките също са траки, каквито несъмнено са и хуните и готите. Излиза, че сблъсъка на хуни и готи е просто една вътрешна междуособица в голямото евроазитско тракийско семейство. Но нещата не са така прости, готите,хуните, аланите, сарматите, саките, напълно закономерно биха могли да бъдат наречени и славяни (според автохтонистите), защото славяните cъщо по произход са траки. Е възможно ли е да се води нормална дискусия с автохтонист ?

Значи завесите паднаха ! Всичко е ясно, прабългарите са тенгристи и неопревержимо и катогерично вярно доказателство за това е хионитски (*турански, торкански) безапелационно разчетен надпис(с помощта на тюркските езици) който гласи следното: Блюдото от което да се храни хан Денгиз ! Човече, бой се много от него, могъщ е Тангра ! *цитат проф Добрев. Това несъмнено е колосално откритие ! В рамките на стотина реда се хвърля светлина не само върху старата българската религия, но и върху произхода на хионитите (торканци).

Драги ми проф. Добрев, бихте ли представили поне един исторически извор който категорично и недвусмислено да доказва наличието на фамозния тюркски Тенгри при (подчертавам) българите ?

В цялата работа не става ясно защо като довод за евентуален тенризъм при българите (и то при владетелския род) се акцентира с такава тежест на сведенията от Каланкатуаци за каквказките хуни ? Те все пак не са идентични с българите, а Каланкатуаци споменава нещо и за бог на име Куар при тях (явно свързван с мълниите), който пък не ми е известно да има аналози сред тюркските народи. Ел Балхи твърди, че волжските българи наричали боговете си Едфу и Фа, но пак не е много ясно дали точно българите от всички племена във Волжка България са тези които наричат боговете си именно с тези имена http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9492 За дунавските българи пък сведенията са още по - мъгляви. Теофилакт Охридски споменава че служели на Слънцето, Месеца и другите звезди. Сведенията за религията на прабългарите за съжаление са твърде малко и опитите да им се препише някакъв имагинерен тенгризъм са чиста спекулация и откровена фантастика.

Интересна статия относно една уникална находка от местността Чаталка, могила Рошава Драгана (1 век). Особен интерес представлява единият от мечовете, който принадлежи към т. нар. сарматски тип мечове, нефритената скоба за прикрепяне на ножницата и сарматските тамги в горния край на дръжката. Самата нефритена скоба и мотива изобразен на нея се оказва, че произхождат от доста отдалечени в източна посока земи. A Han-dated ‘hydra’-type nephrite scabbard slide found in Chatalka (Bulgaria): the earliest and most distant example of Chinese nephrite distribution in Europe http://www.arkeotopia.org/Documents/ArkeoLog65_GonthierE.pdf Христо Буюклиев Тракийския могилен некропол при Чаталка. Старозагорски окръг По пластичната си украса обаче скобата има единствен паралел в екземпляра от нефрит в Китай, върху който са изобразени в същия стил две аналогични животински фигури. http://www.epamet-sz.org/digital/razkopki_Chatalka.pdf

На мен лично ми е интересно как титла чиито корен е индоевропейски (tark) изведнъж според форумните корифеи на лингвистиката и тюркологията се оказва китайска -> тюркска ... при положение че в санскирит откриваме तर्कः tarkḥ Supposition, conjecture, guess; тох(б) - tarkāñe (n.) ‘± conduct,’ tärk-1 (vt.) ‘let go; let, allow; emit, utter; give up; stop, desist.

Ами не е точно така. Етнонима на антите не само, че е ирански, но и името на техния цар Бож/Боз вероятно има връзка с осетинското боз - благодарен. Така че е твърде възможно антите да са миксоварвари славяно - сармати, каквито по всяка вероятност са и самите сагудати.

От тази (славянската) група вероятно трябва да бъдат извадени също и Сагудатите чиито етноним е подозрително близък до скито - сарматското sugda - чист, свят и осетинското сыгъдǽг - чист, свят, свещен, безгрешен + осететинския суфикс за множественост/колективност тæ.

Ами много е просто - при волжките българи не се срещат трупоизгаряния, при панонските българи и тези в Аварския каганат също няма трупоизгаряния, при българите на Кубер в Македония не ми е известно да има подобни погребални практики. При волжките и панонските българи няма следи от употребата на циклов календар, няма как календарът да е зает и от савирите, които собствено са различен етнос от прабългарите, защото и при тях няма следи от подобен календар. При аварите положението е същото. Циклов календар има единствено при дунавските българи при които единствено се срещат и биритуални некрополи с трупоизгаряния. Едно е абсолютно сигурно - кремацията не е практикувана от прабългарите. Тук следва логичния въпрос какво е населението което ги е оставило. От това което чета оставам с впечатлението, че е твърде проблематично кремациите от дунавските биритуални некрополи катогорично да бъдат обвързани със славяните. Ако приемем, че дунавските кремации показват общи черти с тези от салтовомаяцката к-ра, а те пък от своя страна имат сходства с таштъкските, нещата си идват на мястото. Във 2 век сянбите нанасят унищожителен удар на динлините над които се налага сянбийски управленски елит. С този сянбийски елит идва вероятно при тагарците кремационния обред и се преминава от междинен тесински период към таштъкска к-ра. Точно в този период при европеидните динлини вероятно навлиза и циклов калндар привнесен от сянбийците. Това обяснява и някои индоирански наименования на част от животните като пример - дван и дохс, също и суфикси като ом/ем, които могат да се обяснят със индоевропейския език на динлините. В 4 век таштъките се разселват. Хионитите със сигурност практикуват трупоизгарянето и антропологически са европеиди, това се потвърждава от изворите. На мен тезата за населението оставило трупоизгарянията като носител на цикловия календар ми се вижда доста стройна и логична.

Ами всички факти говорят, че не е собствено пра/български. Твърде проблематично е обвързването на дунавските кремации със славяните. Да ти кажа на мен много логична ми изглежда тезата на Ж. Войников по въпроса. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Prabg_kalendar.pdf При волжките българи и чувашите няма кремаци, няма и циклов календар. Явно има някаква връзка между двете явления. Все пак аз не съм археолог, но подкрепям мнението, че населението оставило кремациите в Дунавска България е ''основния'' заподозрян като носител на цикловия календар и някакъв алтайски езиков пласт в езика на дунавските българи. Корените на това население вероятно трябва да се търсят в Таштъкската к-ра. Това вероятно е съюзно население, което живее предимно в периферията на Дунавска България. Две интересни статии по въпроса на Е. Коматарова-Балинова: Към разбирането на биритуализма и обреда на Кремацията по примерите на некрополите Разделна, Девня 3 (българия) и Сухая гомолша, Красная горка (Украйна) Че етническата интерпретация на населението, изгаряло и погребвало своите покойници в некропола при Сухая Гомольша е проблематична, колкото впрочем е проблематична и ситуацията при Разделна, говорят разнопосочните аналогии, приведени в монографичната работа на В. С. Аксëнов и В. К. Михеев [13, с. 176–187], както и студията на О. Б. Бубенок и В. С. Аксëнов [14, с. 103–139] и приведената там литература. Красноречиво обаче говорят и други факти, а именно -отсъствието на типичното славянско гърне, изработено на ръка (с изключение на некрополите при Бабово, Юпер и Гарван, намиращи се на десния дунавски бряг), незначителния брой фибули. Българската изследователка Р. Колева също отбелязва, че керамичните комплекси от Украйна и Полша, датирани близо половин век по-рано, имат много малко общи черти с тези, които са известни от България http://www.vgosau.kiev.ua/load_period-sb/SMAK_02.pdf Обредът на трупоизгарянето в некрополите на Салтово-маяцката култура и биритуалните некрополи на долен дунав Гробовете с инхумация от Дюрсо и Молдованка, макар и единични, напълно подкрепят хипотезата, че в периода преди хазарското нашествие българското население съжителства с народи, които показват изключителна пъстрота в характеристиките на своя погребален обред. Не могат да се пренебрегнат становищата на М. Даскалов, който пише, че високият дял на гробовете с трупоизгаряне от района на Одесос (и въобще от черноморската зона – б. а) говори за различен етнически облик на населението в този район [30, с. 150]. дали обаче това население е славянско? Тези каменни гробове, камери, или каменно-тухлени саркофази, намират относително близки паралели по Източното Черноморие и никъде другаде в останалата степна зона «Населението, заселило се в този район (на Варна – б.а), както показват особеностите на погребалния обред, а също и паралелите на накитите, има силно смесен характер» [10, с. 151]. Същият смесен характер има и населението, оставило (действително) еднообредните некрополи с кремация и инхумация в Кавказката зона. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Charkov_2011_Saltovo.pdf

То добре се срещат куполни гробници, ама доколкото ми е известно при прабългарите не се срещат. пс. Тук моят офтопик по темата Боспорско царство спира. Хайде да се съсредоточим върху Именника.

Те /част от/ боспорските царчета може и да са от тракийски прозход, но това какво значение има ? Местното население в мнозинството си какво е, хм, сарматско или тракийско ? Виж, ако траките са практикували катакомбни, нишови и ямни погребения боспорските сармати може и траки да са, ама надали.

По мое скромно мнение т. нар. циклов календар не е собствено прабългарски. От него няма и помен във Волжка България, липсва при хазарите, аланите и савирите /чувашите/. В Кавказ цикловият календар прониква сред аланите едва по времето на Златната Орда. Лично аз подкрепям изказаното вече мнение, че този календар е привнесен при дунавските българи от езиково алтаизирано европеидно население, което е оставило кремациите в биритуалните некрополи. Тези които практикуват трупоизгарянето не са собствено прабългари, те са съюзно и подчинено население. Корените на тези кремации трябва да се търсят в Таштъкската култура. Именно племената от таштъкската к-ра в 4 век се разслеват в Средна Азия и стават известни като хионити и ефталити. Кога, как и по какъв маршрут някое от тези племена /вероятно пракиргизи/ са проникнали в Западен Кавказ и Украйна вероятно ще си остане неизвестно. Ще си позволя да цитирам Комар по въпроса... като се абстрахираме от някои негови глупости като твърдението за тюркски произход на прабългари и хазари има и интересни моменти. Тука е нужно и българските археолози да си кажат тежката дума: Глодосы, Геленовка и могила I из Новогригорьевки объединяются в одну группу по наличию костных остатков трупосожжения человека. В этом плане внимание исследователей давно притягивали близкие по обряду два кургана из Копенского чаа-таса (Енисей), курган 1 могильника Курай IV, и курган 4 1935 г. из Туэкты, (Алтай). По мнению А.А. Гавриловой, данные комплексы следует считать кремациями, хотя в литературе они часто называются “тайничками”. Сейчас стало, ясно, что в культуре хакасов чаатас обряд трупосожжения был основным. Близкие приднепровским погребения известны в Верхнем Прииртышье. Культура чаатас, и обряд трупосожжения в том числе, связаны с таштыкской культурой, поздний, кашковский, этап которой датируется ІV-V вв.35. Для ІV в. - времени появления в Европе гуннов, ареал таштыкской культуры был практически единственным регионом, где гунны реально могли воспринять обряд трупосожжения. Вполне вероятно, что и раннетюркютский обряд кремации возник именно под таштыкским влиянием. Это позволяет высказать предположение, что европейские гунны (или по крайней мере та их часть, которая практиковала обряд трупосожжения) были близкородственны ранним тугю и киргизам и в конце ІІІ - первой половине IV в. проживали где-то в районе казахского Прииртишья. Коленчатый кинжал был и в п.3 Директорской Горки43, более поздний - в салтовском поминальном комплексе из Тополь44. Археологические находки на востоке происходят из всё той же культуры чаатас. По мнению Л.Р.Кызласова, чаатассикие коленчатые кинжалы происходят от коленчатых таштыкских ножей45. Устойчивое сочетание предметов данного типа с одним погребальным обрядом нельзя считать случайным. В этом плане внимание исследователей давно притягивали близкие по обряду два кургана из Копенского чаа-таса (Енисей), курган 1 могильника Курай IV, и курган 4 1935 г. из Туэкты, (Алтай). В центре курганной насыпи осуществлялось основное погребение по обряду трупоположения, вокруг которого располагались несколько комплексов, содержащих обожженные остатки сбруи, поясного набора, вооружение и кальцинированные человеческие кости. По мнению А.А. Гавриловой, данные комплексы следует считать кремациями, хотя в литературе они часто называются “тайничками”31. Сейчас стало, ясно, что в культуре хакасов чаатас обряд трупосожжения был основным. http://archaeology.kiev.ua/journal/030500/komar.htm Весь инвентарь погр. 112 находился в рядом расположенном «тайничке» (комплекс VIII). 49 из 70 захоронений, произведенных в могильных ямах имеющих в плане вытянутые очертания, содержали погребальный инвентарь. Пять погребений сопровождались «тайничками», содержащими элементы конского снаряжения и предметы вооружения. Отличает захоронения могильник Сухая Гомольша от славянских кре­маций и наличие в погребениях предметов вооружения, элементов конского снаряжения, которые находились как непосредственно среди пережженных человеческих костей, так и в расположенных рядом с погребениями так на­зываемых “тайничках”. Так называемые «тайнички» не известны на славян­ских погребальных памятниках http://museum.kh.ua/docs/publications/70.pdf

Проф. Добрев, позволете ми да имам различно мнение по въпроса, пък било то и на лаик.

Е то едва ли може да се очаква високо академично ниво в подобни комерсиални предавания. Направо останах втрещен от високомерните и неподплатени с нищо твърдения на проф. Иван Божилов, че само имената на Кубрат и Аспарух са ирански. Изумен съм как се правят такива категорични заключения от лица които вероятно нямат дори основни познания в лингвистиката и сравнителното езикознание. Бога ми, ако имена като Кубер и Кардам не са ирански то какви са ? Приятно съм изненадан от мненията изказани от Ст. Станилов. При него виждам отстъпване от старата подкрепяна от него тюркска теория за произход на прабългарите. Дори той признава, че прави впечатление твърде различния антропологически тип на прабългарите в сравнине с тюрките - висок ръст, липса на епикантус. Тезата на Р. Рашев за малоброен тюркски елит и сарматско население което изгражда гръбнака на прабългарската общност е несъстоятелна. Какъв е този тюркски елит с ирански имена ? Просто несъстоятелна теза изсмукана от пръстите ! Професорът /сега не се сещам за името му/ генетик спомена доста интересни неща за изследвано митохондриално ДНК от прабългарски некрополи, което показва категорична връзка с индоевропейските популации. Интересно е да се проследят групите и по мъжка линия, би трябвало да са направени и такива изследвания.

След малко по БНТ започва предаване посветено на Аспарух.

Понеже виждам, че дискусията отива към обяснителен режим и въпроси от типа ''къв е па тоя бе /така типични за нас българите/ най - добре ще е Аспандиат да изтрие моя пост с линка към статията на Ж. Войников и всички свързани с него отговори, а дискусията да продължи само по темата.

Аргументите в полза на това че е фалшификат ми се струват доста убедителни .... поне на мен. http://www.facebook.com/notes/make-bulgar/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%84%D0%B0%D0%BB%D1%88%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%B3%D1%84%D0%B0%D1%80-%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B8/534201586610853

Твърде голямо внимание се обръща в България на историческата хроника "Джагфар Тарихи", която е плод на болната фантазия на Нурутдинов. Според моето скромно мнение "Джагфар Тарихи" е класически фалшификат и стойността му като исторически извор е повече от съмнителна. След разапада на СССР има вълна от тюркски национализъм в тюркоговорящите републики, а отделни историци започват да съчиняват пантюркистки митове за славен произход на тюрките и конспиративен заговор на науката срещу великата история на тюрките. Там някои историци претендират дори за тюркска принадлежност на шумерите и етруските. Достатъчно пример са грубите манипулации с които си служат лица като Мурат Аджи, Олджас Сулейманов, Полат Кая.

Павел Серафимов /Спароток/ твърди, ''че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус имат успоредици сред българските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян''. Доколкото разбирам това му твърдение се опира на данни от Alt-celtischer Sprachschatz на Alfred Holder, но пък не е цитирал точно и не е дал страница, а книгата я няма свободно в нета. Тези имена /ако наистина ги има при келтите/ може да са привнесени в келтска среда от кимерийците, а не от траките както твърди Спароток. Доколко може да му се вярва на Серафимов е отделен въпрос, все пак на него му се привиждат траки от Пиренеите до Камчатка.

Това ''изследване'' налива вода единствено в мелницата на шарлатаните. Не могат да се правят никакви изводи, след като не се знае кои хаплогрупи са характерни за прабългарите, както не се знае и за траките, които в периода до 7 век вече трябва да са почти напълно романизирани.

Тугозвоновски комплекс, Алтайски край, Русия, IV-V век http://kronk.spb.ru/library/umansky-ap-1978.htm Интересен археологически комплекс. В него са намерени предмети с полихромна инкрустация, което го прави най - източна точка на разпространение на този стил. Относно етническата принадлежност: Этническую принадлежность тугозвоновского «князя» можно определить только гипотетически. Инвентарь, как мы видели, не может помочь в решении этого вопроса. Столь же мало помогает делу и кольцевая деформация черепа погребенного, поскольку о происхождении и этнической принадлежности этого обычая есть разные суждения: часть учёных связывает его с сармато-аланами, другая — с гуннами. Так, Г.Ф. Дебец считает деформированные черепа из Усть-Тартаса сарматскими, несмотря на их монголоидность, а В.П. Алексеев связывает появление обычая кольцевой деформации в Верхнем Приобье (Ближние Елбаны) с юго-западной антропологической струёй, так как деформированные черепа из Большой Речки, по его мнению, по своей характеристике близко подходят к кенкольской группе черепов монголоидного типа. Новые антропологические материалы (череп из Тугозвоново, ещё два — из Нечунаево), происходящие из пунктов, расположенных на левобережье Оби, на юго-запад от Большой Речки, подкрепляют позицию В.П. Алексеева. Реконструкция по черепу из Тугозвоново, выполненная М.М. Герасимовым (рис. 25), даже при беглом взгляде обнаруживает большую близость физического типа тугозвоновского «князя» и так называемого «гунна из Кенкола». Это, безусловно, смешанный в расовом отношении тип, в котором переплелись черты и европеоида, и монголоида. Обращает на себя внимание высокий нос, характерный для европеоидов, и заметная скуластость, типичная для монголоидов. Като че ли е доста пресилено тази скуловатост да се слага в графа ''монголоидни белези'', някои антрополози имат различни виждания по въпроса. Все пак погребаният има богатирско телосложение - 1.87м., със силно развита мускулатура, белези твърде нетипични за монголоидната раса. Погребението е в могилна яма (или катакомба), намерен е и лък ''хунски тип''. Ефталити Хун, IV-V век, от територията на Словения И този май попада в метисната ''европеидно - монголоидна'' група само заради по - изразената скуловатост.

Няколко реконструкции по черепи с изкуствена деформация От Термез, Тохаристан. Предвид периода вероятно това е кидарит (?) От Тилятепе Турбаслинска култура От Херсонес 1 - 3 в. сл. Хр.

В такъв случай би трябвало да се откриват заемки от славянски в кавказката група езици, а такива в посочения от теб период не вярвам да има. В славянските езици обаче има ясни следи от контакт с ираноезични и германоезични народи, което навежда на логическото заключение, че славянската прародина е някъде между териториите обитавани от тези премена. Германските и ирански заемки в такъв случай са напълно закономерни. Някои цитати от книга на Мария Гимбутас: http://historylib.org/historybooks/Slavyane--Syny-Peruna/ И скифы и сарматы имели огромное влияние на культуру и язык славян. Большую часть доисторического периода славянская территория граничила с территориями немецких племен. Ранние контакты между славянскими и германскими народами начинаются с Черняховских времен, но не ограничиваются только территорией распространения Черняховской культуры. Русский славист С. Бернштейн обнаружил две группы германских заимствований в языке славян. К первой группе он относит заимствования от готов в Днепровско-Днестровско-Балтийском регионе, между II и V столетиями (что примерно соответствует Черняховской культуре). Во вторую группу входят заимствования из древних западнонемецких языков (северогерманского и богемского), появившиеся в III и IV вв. В раннюю группу готских заимствований входит ряд терминов, связанных с домашним хозяйством: xyza – дом, hlevu – конюшня, загон для скота, возможно полуподземный, поскольку готское слово «hlaiv» означает «могила»; hlebu – хлеб, буханка, bljudo – блюдо, от готского «biuls»; kotilu – (медный) котелок (ср. copper – медь). Также встречаются экономические термины: dulgu – долг, lihva – интерес, доход, ростовщичество, от готского «*leihve» – заем. Глагол «hyniti» – обманывать, возможно, пришел в готский от гуннов. Военные слова: hosa – набег (от готского «hansa» – отряд воинов), meci – сабля от «*mekeis» и *selmu (старославянское шлемъ, древнерусское шеломъ) от готского «Helm», возможно, относятся к другому заимствованию, восходящему к hulmu – гора, холм. Названия экзотических животных osilu – осел и velbodu – верблюд, безусловно произошли из латинского. У языка древних западных германцев также были заимствованы названия предметов домашнего обихода, среди них tunu – стена, сохранившееся в названиях таких современных городов, как польский Tyniec и чешский Karluv Туп, происходит от германского «tuna» – твердая изгородь, родственного английскому слову «town» – город, и «pila» – пила (режущий инструмент с зубцами), ср. немецкое «Feile»). Экономические термины: penedzi – деньги, серебряные или медные монеты, от германского «*pennings» – кусок металла, использовавшийся в качестве денег, родственное с английским «реппу», и myto – налог, пошлина, сбор, дань, от старогерманского «muta». Военные термины: vitedzi – рыцарь, герой от германского «viking» или «hvetingr», и troba – труба (инструмент для извлечения звука). Два религиозных слова, возможно греческого происхождения, видимо, были заимствованы славянами у германских миссионеров: *cirky – церковь, от старобаварского «kirko», произошедшего от греческого «kyrialkon» и рори – священник, возможно от старогерманского «pfaffo», происходящего от греческого «papas». По утверждению Бернштейна, в VI и VII вв. в славянском появилась еще одна группа заимствованных от готов слов, но теперь они пришли из языка моэзских готов, живших вдоль Дуная, на территории современной Болгарии, в то время как их славянские соседи только что прибыли на Балканы. В эту группу входят: vino – вино и vinogradu – виноградник; smoky – смоковница, от греческого слова «smakka»; useredzi – серьга, от готского «*ausihrigg»; skuti – подол, от готского «skauts» – кромка одежды; buky – письмо, писать от готского «bока» – книга. Первый готский епископ Ульфила изобрел готский алфавит и в середине IV в. перевел на готский язык текст Библии. Поэтому представляется вполне возможным, что слова «писать», «священник», «церковь» и другие религиозные термины с равной вероятностью могли войти в славянский язык в IV и V вв. как из готского, так и из западнонемецкого языка. Бернштейн приводит группу подобных заимствований, которые могли прийти как от готов, так и с запада: pulku – военное образование от общегерманского «*fulkaz» – группа вооруженных людей; zeldu – штраф, налог, соответствующее готскому «gilds» – налог, общегерманское «yeldan» – платить налог, kupiti – покупать, соответствующее готскому «kaurop»; skotu – рогатый скот, собственность, деньги из общегерманского «*skattaz» – собственность, обладание, богатство, nuta – бык, рогатый скот от общегерманского – владение скотом. Германские заимствования в славянском свидетельствуют, что пришельцы стали своего рода донорами, способствующими развитию культуры. Количество славянских заимствований в германских языках незначительно по сравнению с количеством заимствованных германских слов в славянском. Политически и культурно превосходившие славян, готы оказали сильное влияние на материальную и духовную культуру своих подданных.