Евристей

Aspandiat.... откъде ще гледаме ? От нашата камбанария (време) или ще се прехвърлим (или опитаме) в XVII - XVIII век и да анализираме нещата ? Така, от наше време - човешкият живот има друга стойност, а за финансите ...майко мила. ( а някое западно правителство да опита да налее милиарди в строеж на нови катедрали....) Успехът от войните на Луи - 4 големи и няколко по-малки, (31-32 год .продължителност) не следва постоянна възходяща линия. Криволичи. Променлива. Ако ти започнеш да играеш комар с 1000 лв , връзва ти, печелиш и стигаш до 10 000, след това губиш и спираш ...на 3 000 лв. Каква ще е равносметката ? Ще остане ли горчилка в теб, че можеше да държиш 10 бона или ще си доволен и на +2 ? Факт е , че след смъртта си Луи оставя Франция по - голяма отколкото е я наследил. Разбира се винаги може да се желае още, постигнато с по-малко ресурси и по-малко човешки жертви. За това поставих и акцент - от къде ще гледаме ? Ако за Г. Жуков няколко десетки хиляди (или стотици хиляди) убити в сражение си е бошлаф, защо трябва да държим сметка на Кралят-слънце ? Целите постигнати ли са ? Русийон ? Излаз на Рейн ? Стасбург ? Бурбон вместо Хабсбург на испанския трон ? Да, териториалните придобивки в Европа изглеждат направо жалки на фона на хвърлените ресурси, жертвите и т.н , но трябва като съдим да сме обективни. А тук как е ?

Не е вярно. Не си длъжен разбира се да знаеш за мен, но аз изсмукани от пръстите си данни не пиша. През 9-годишната война (Аугсбургска лига) френската армия е между 350 - 450 000. Avec une armée de 450 000 hommes (c'est le maximum atteint en 1690), http://www.histoire.presse.fr/dossiers/la-revolution-des-armes-a-feu-01-04-2013-54036 Louis XIV va choyer son armée, la réformer, grossir ses rangs tout au long de son règne. Ce dernier va en effet de paire avec une croissance exponentielle des effectifs de l’armée française : alors que l’armée régulière compte entre 40 et 70 000 hommes après les licenciements suivants le traité des Pyrénées, Louis XIV fait passer ce chiffre à 72 000 en 1667, 120 000 en 1672 et jusqu’à 200 000 hommes en 1680, soit une multiplication par 5 des effectifs entre 1660 et 1680. Lors de la guerre de la ligue d’Augsbourg, l’armée royale comptera 350 000 hommes, du jamais vu. http://www.lebreviairedespatriotes.fr/10/06/2014/histoire/la-guerre-sous-louis-xiv-i-larmee-instrument-de-la-gloire-du-roi2/ Нали нямаш проблем с френския ? (с впечатление съм останал - че го владееш) Il monte, je l'ai dit, à 450 000 en 1690 (guerre de la Ligue d'Augsbourg). Pendant la guerre de Succession d'Espagne, il retombe autour de 350 000. Dans les armées adverses, il n'y a pas d'équivalent : c'est en se coalisant que les alliés arrivent à des effectifs similaires. http://www.histoire.presse.fr/dossiers/la-revolution-des-armes-a-feu-01-04-2013-54036 В книгата История на Запада също много добре е даден състав, промени, въоръжение, команден състав, численост, но в момента не е в мен.

За да бъде могъща една държава, трябва или народът да разполага със свобода, основаваща се върху закони, или авторитетът на владетеля да бъде строг и неподлежащ на противоречия. Не е ли правилно ? А за нашата история ? Когато България се е управлявала от силен владетел ("неподлежащ на противоречия") резултатът е положителен. Когато народ не е узрял да разполага със свобода, алтернативата е ...авторитетен владетел.

В правилата и задълженията на потребителите във форума не фигурира задължението да се обръщат към съфорумци с "учтивата" форма "Вие" ! Признак на слабост е да се отклонява темата към ..начин на обръщение, изписване и т. н .

Спандьо ( може ли така да се обръщам, иначе превкл. на клавиатура и т.н. сложно..) не си прав ! Как така дълго управление ще е причина за голяма беда ? Е....не съм съгласен . Дай примери в световната история за дълго управление довело до упадък ? Е, не сега с Брежнев, Живков и сие.. Напротив честата смяна на владетели води до сериозни сътресения и несигурност. Против Холандия настървено са воювали както Испания, така и Англия. Защо войните на Луи срещу първата ги квалифицираш като "късогледство" ? Преплитане /сблъсък/ на интереси. Не е коректно. Дъртак не значи глупак. Каква е Франция преди и по време на Луи XIV ? Разликата е ..огромна! Сама срещу Европа. (Почти) ! 400/500 хилядна армия - нещо невиждано до тез времена. Летвата е вдигната мнооого високо. Хвърли поглед и в темата на Луи XIV.

И авторът = извор , това е геният на XVIII -то столетие и съвременник на епохата Франсоа-Мари Аруе , известен с псевдонима Волтер. 1740 г. Милорд, Не ми се сърдете тъй много, задето наричам предния век „век на Луи ХІV“. Та кой крал в това отношение е служил по-предано на човечеството от Луи ХІV? Кой крал е бил по-благодетелен, с по-изискан вкус, поощрил по-прекрасни градежи? Несъмнено той не е извършил всичко, което е могъл, защото е бил човек; ала е сторил повече от всеки друг, защото е бил велик човек; най-силното ми основание да го уважавам извънмерно е, че при всичките му признати грехове той е по-славен от всеки свой съвременник; и макар да е лишил Франция от един милион души и всички те да са имали хъс да го хулят, цяла Европа го почита и го нарежда сред най-великите, сред най-добрите монарси. Милорд, назовете ми един поне владетел, който да е привлякъл при себе си повече кадърни чужденци, който да е подкрепил повече заслугите на своите поданици! Шейсетина европейски учени са получили възнаграждения от него и са били удивени, че той ги знае. Луи ХІV мисли за всичко; той е закрилял академиите и е отличавал проявилите се. Милостта му не се е простирала само спрямо едни заслуги за сметка на други, както се случва при някои владетели, които покровителстват не онова, което е добро, а онова, което им допада; физиката и изучаването на античността са привличали неговото внимание. То не изневерява дори през време на водените срещу Европа войни; построявайки триста цитадели и уреждайки пехота от четиристотин хиляди войници, той издига и парижката Обсерватория, прокарва и меридиан през територията на цялото кралство – единствено по рода си начинание в света. Заповядвал е в неговия дворец да бъдат печатани преводи на добрите гръцки и латински автори; изпращал е геометри и физици вдън африканските и американските дебри, за да се сдобият с нова ученост. Помислете, милорд – та ако не бяха пътуванията и експериментите на онези, които той изпраща в Кайен през 1672 г., без измерванията на господин Пикар[2] Нютон никога не би направил своите открития върху привличането на телата......Та в кой германски двор не е гледан френски театър? Кой владетел не се е стремил да подражава на Луи ХІV? Коя нация не е следвала тогава модите от Франция?...............Милорд, Вие упоменавате цар Петър Велики, родоначалник на изкуствата в своята страна, създател на една нова нация; казвате, че въпреки това неговият век няма да бъде наречен в Европа век на цар Петър; заключението Ви е, че не е редно да наричам миналия век „век на Луи ХІV“. По мое мнение разликата е осезаема. Цар Петър получава познания при други народи; той въвежда при себе си техните изкуства. Луи ХІV обаче гради учеността на много нации: всичко, дори греховете му, им е от полза. Протестантите, напуснали неговата държава, пренасят и у вас индустрии, обогатявали Франция. Нищо ли са за Вас множеството манифактури за коприна и кристали? Тъкмо последните бяха усъвършенствани у вас от наши бежанци и ние изгубихме онова, което вие сте спечелили.............И най-сетне, милорд, френският език почти стана световният език. Кому дължим това? Дотам ли бе разпространен той през времето на Анри ІV? Със сигурност не; познати са били само италианският и испанският. Промяната бе осъществена от нашите великолепни писатели. Ала кой е закрилял, наемал, поощрявал тези великолепни писатели? Господин Колбер, ще кажете Вие; признавам това, дори твърдя, че министърът трябва да споделя славата на господаря; но какво би сторил Колбер при един друг владетел, при вашия крал Уилям, който нищо не харесвал, при испанския крал Карлос ІІ, пък и при други държавни глави?................Почитам Луи ХІV не само защото е сторил добрини на фран­цузите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век Има ли смисъл от допълнения ? Инфото е от Волтер, противник на абсолютизма !!!! Със съкращения от http://kultura.bg/web/%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%83%D0%B8-xiv/

Задължително за интересуващите се от Краля-Слънце и неговото време.

Ами максималист, изисквания високи. Сравнението ти с българската народно-психология...хм... имаш резон. Мисля, че Романа (Last one) беше охладил някой патриотар, че все някой пречи на българският гений да се развива (нещо такова). Е и мосьо Волтер е на тази вълна. "... геният на французите неизменно е затъвал под някакво готско управление" Монарсите като цяло са бичувани, "оправдани" донякъде са Анри IV (не навременно убит), Франсоа I (неудачник, нещастник) и кардинал Ришельо (външни и вътрешни проблеми) Aspandiat, знаеш как работят гениите - контрастът трябва да е силен, колкото по наситен, ярък, ослепителен - толкова по добре ще изпъкне картината. Когато навлиза във времето на Луи XIV, Волтер залита в другата крайност - малко към утопията. Казвам го въпреки, че съм леко пристрастен. Затова Франция преди Луи трябва да е мъглива, мрачна - за да блесне по-силно светлината и величието на неговото време. Интересното за мен бе, възхищението му (съвсем основателно и аргументирано) към ерата на Краля-слънце- перлата на абсолютизма, а Франсоа-Мари Аруе е символ на епохата на Просвещението, противник на абсолютната монархия... ............Ето какво пише самият Волтер за „Векът на Луи XIV“: „Стремежът ни не е да създадем само животопис на Луи ХІV, поставяме си и по-обширна цел – желаем да се опитаме да обрисуваме за потомците не действията на един-единствен човек, а духа на хората през един век, надминал другите със своето просвещение“. Трудът на френския интелектуалец е първото мащабно проучване върху управлението на Луи ХІV. Кралят Слънце през периода на своето властване (1643-1715) успява да направи Франция доминираща сила в Европа. . Според Волтер съществува пряка връзка между икономическия просперитет и развитието на културата. Ученият смята, че всеки владетел може да взима добри или лоши управленски решения, но действително важното е какво оставя след себе си в областта на културата. Именно заради постиженията в областта на културата Волтер поставя управлението на Луи ХІV наравно с постиженията на Древна Гърция, Древен Рим и италианския Ренесанс и го смята за един от златните периоди в човешката история. „Европа е задължена за възпитанието и обществения си дух на двора на Луи ХІV“, пише френският интелектуалец. Имам и още допълнения, но тях в темата за Луи XIV

В книгата си "Векът на Луи XIV" Франсоа Волтер - символ на Просвещението, дава интересни сведения за историята на родната си Франция. Крайно любопитен е и неговия поглед върху ...способностите на сънародниците си поне до времето на Краля - слънце. Преди този век, наречен от мен век на Луи ХІV, който започ­ва приблизително с установяването на Френската академия, ита­лианците са наричали варвари всички „отвъдпланинци“; нека си признаем, французите донякъде са заслужавали това обидно прозвище. Бащите им са съчетавали романтичната галантност с чисто готска грубост. Не са упражнявали почти никое от изящните изкуства, а това доказва, че и полезните са били пренебрегвани – когато необходимото бъде усъвършенствано, бързо се насочваме към красивото и милото; не е за чудене, че живописта, скулптурата, поезията, красноречието и философията са били почти непознати за една нация, която инак е имала пристанища край Океана и Средиземноморието, ала не и флота, и която, бидейки до изнемога влюбена в разкоша, е разполагала едва с ограничен брой жалки манифактури. Евреите, генуезците, венецианците, португалците, фламанд­ците, холандците, англичаните едни подир други осъществяват търговията в полза на Франция, която си няма понятие от принципите ѝ. Когато Луи ХІІІ бива коронясан, той не разполага дори с един кораб; в Париж обитават под четиристотин хиляди души, красят го може би четири хубави сгради; останалите градове в кралството приличат на селищата, каквито виждаме оттатък Лоара. Цялото благородничество си седи сред полята в кули, обкръжени от крепостни ровове, и потиска ония, които обработват земята. Големите пътища са почти непроходими; в градовете липсва полиция, държавата няма пари, а правителството почти неизменно не получава кредити от чуждите нации. Редно е да си даваме сметка, че след западането на рода на Шарльоман Франция повече или по-малко тъне в подобна слабост, тъй като никога не се е радвала на добро управление. За да бъде могъща една държава, трябва или народът да разполага със свобода, основаваща се върху закони, или авторитетът на владетеля да бъде строг и неподлежащ на противоречия. Във Франция народните слоеве са роби до епохата на Филип Огюст; сеньорите са тирани до времето на Луи ХІ, а кралете, заети непрестанно да поддържат своето първенство сред своите васали, така и нямат възможност да помислят за щастието на поданиците си – нито пък власт, та да ги направят щастливи. Луи ХІ прави много за могъществото на кралската длъжност, но нищо за добруването и за прославата на нацията. Франсоа І посява търговията, навигацията, литературата и всички изкуства; той обаче е твърде нещастен, не успява да ги укорени във Франция и те загиват заедно с него. Анри Велики[5] се е канел да изтръгне Франция от бедствията и варварството, в които тя отново е потопена подир трийсетгодишно неразбирателство, ала бива убит в своята столица сред народа, за чието щастие бил започнал да се грижи. Кардинал Дьо Ришельо, зает да подкопава австрийската държавност, калвинизма и благородниците, не се радва на необходимото спокойствие в своята мощ, та да проведе реформи сред нацията; и все пак той поне е започнал това благодатно дело. Ето как в продължение на деветстотин години геният на французите неизменно е затъвал под някакво готско управление, сред разделение и граждански войни, без закони и установени обичаи, попроменяйки на всеки два века един все тъй груб език; недисциплинираните високородни лица са познавали само войната и леността; духовниците са живеели сред разсипия и невежество, а народните слоеве не са разполагали с индустрия и са се влачели сред нищета. Французите не взимат участие нито във великите географски открития, нито във възхитителните изобретения на другите нации: книгопечатането, барутът, стъклата, телескопите, пергелът с деления, пневматическата машина, същинското устройство на Вселената не са тяхно достояние; те са организирали рицарски турнири, докато португалците и испанците са откривали и завоювали нови светове на изток и на запад от познатия свят. Карл V вече вкарва в Европа съкровищата на Мексико, още преди поданици на Франсоа І да открият безплодните земи на Канада – и все пак дори покрай малкото, постигнато от французите в началото на шестнайсети век, се вижда на какво са способни те при силно водачество. Възнамеряваме да покажем какви са били при Луи ХІV ... ......е при него вече франсетата са друга бира, но не е ли прекалено строг Волтер ?

Интересна задачка се вихри във френски форум. Question aux prof d'histoire : quelle était la taille de Louis XIV ? Въпросът е за учители по история !!! ..( Тук да не се засегне @ Историк, напротив френските му колеги не са му на нивото ) Колко е бил висок Луи XIV ? Освен многото незнаещи, което както казах не е проблем, преди да изскочи правилния отговор, беше даден тоз : "J'ai toujours appris qu'il était petit / Винаги съм знаел,(учил) че е бил малък ! " Е това е вече проблем . Аз също съм срещал, че Луи е нисък и затова е ходил на високи токове, за да прикрива този свой недъг, сиреч комплексар. Колко по добре би прозвучало простичкото "не знам" от колкото "изхвърляне" с мнима (фалшива) прецизност - 1.65 ? Редно е и този мит да отиде в канала. Луи XIV е висок 184 см.

Преди известно време (2-3години) в популярното " Ст*ни бо*ат" в благотворителна игра ,наша персона претендиращ да е от интелектуалният елит на нацията , изтърси, че ако Чингиз хан бил живял още 10 години, ние сега щели сме да говорим монголски. Опулил едни очи и клатеше заканително глава . Водещият Кънчев сериозно се впрегна и гледаше като нас*ано дете майка си. Аууу...наистина страшна работа. Голям късмет сме извадили..Публиката одобрително изракопляска. Чингиз не още 10, а 110 години да бе живял, резултатът е :никой никъде не проговоря монголски , но констатацията остана, а авторът и, гордо и наперено гледаше от екрана. Защо го пиша всичко това ? Не за да докарам от 9 кладенеца водата и да развея максимата "Никога не е късно да станеше за резил " Когато някой не е извършил, казал, направил нещо, а му го приписваш , носиш ли вина ? Или обратно - нещо е направил....казал..., а ти го премълчаваш. Разбира се , трябва да се класифицира като волно или неволно. Е голяма работа, особено ,ако е неволно, чул недочул...Не е срамно да не знаеш, срамно да се правиш, че знаеш без да знаеш, особенно, когато имаш амбицията да разпространяваш знания. Визирам : На лицевата корица на добре оформената книга е изтипосана култовата фраза Лета се муа Нарочно го пиша френско-подобоно звучене, за да подчертая пуешкото самодоволство на автора и. Тази фраза е така преплетена с личността на Луи XIV, че двете са неделими, ревнивката отстъпва само на ника му - Краля-слънце. Когато е запитан за Луи XIV, всеки трети, горд от своите знания издекламирва (изграчва) и репликата, разбира се в повечето случаи с тънка ирония и даже насмешка. Някои могат и да се възмутят - тоя пък за к'ъф се има , държава бил....и тегли една дълга.., без да подозира, че като изрече фамозната реплика дори за пръв път, вече я е казал повече от набедения и автор. Защото Луи я е казал точно jamais или по нашенски никогаш Това разбира се не е срамно да не се знае, от ученика, от тинейджъра, от любителя, от леля X и чичо Z. Срамно е за авторът на книгата, който има претенциите да ни научи/запознае с животът и времето на Краля-слънце. Дори самото изтипосване на тази щуротия на фона на Луи е предостатъчно да се хване книжката с два пръста и ...в тоалетната. Това са думи изречени на смъртното му легло " Je m'en vais mais l'État demeurera toujours " Аз си отивам, но Държавата ще бъде/пребъде вечно Защо не са те мотото ? Защо са потънали в забрава, а се акцентира върху глупост, никога не казана от него ?

Попадам аз на тази тема и си викам , а сега да видя за любимия руа - какво , що и да допълвам, ако се наложи. А то излезе ... мяу. Така формулираната тема от потребител ditko , просто няма място тук със заглавие Луи XIV. Съфорумци, това е най великия монарх в историята на Европа ! ...... ОК - с добра контра-офанзива бих отстъпил до кота : един от 10-те и не мърдам повече и на йота. Трябва да се отдаде заслуженото на краля-слънце, както и да се отсее плявата ала " Държавата това съм аз " Ще цитирам по памет цитат от краен марксистко-лениски исторически очерк за Луи "Сълзите на Людовик доведоха до напълване на хазната и нова армия. Народът го обичаше! "

За да преценим трезво и обективно доколко е кървав (и дали ) пътят на модернизацията на Европа, трябва да се върнем назад във времето и да видим от кога европейците започват да се "откъсват" от останалия свят ? И най-бедните - Португалия, и най-отдалечените - Англия, и най-малките - Холандия, и най-изостаналите - Русия, успяват да сломят съпротивата на аборигените. Не винаги това става с груба сила - предлага се и принципа на моркова, не само тояга. Стартът е даден към края на XV век. Технически Европа започва да изпреварва останалия свят, поне няколко десетилетия преди да бъде обвинявана, че ограбва ресурсите му. Що се отнася за робството , Фружин добре е обобщил , макар и твърде кратко. Ето и пример как другата страна също е облагодетелствана. Кралство Дахомей просперира от търговията с роби. Върху гравюра крал Агажа (1708-1740) е изобразен като ловец от висшето общество, облегнат върху един от дългите мускети, съставляващи основната военна мощ на Дахомей. Той носи бяла триъгълна шапка, свилена риза с богата бродерия и дълга роба с набрани ръкави подобна на мантиите на докторите в западните университети. Това е същият Агажа , за когото един френски пътешественик казва, че приличал на Молиер и който иска от европейските търговци да му донесат комплект бойни доспехи. В една невероятна за белите степен, това царство съчетава крайностите на цивилизацията и дивачеството. Гостите се хранят с вилици със сребърни дръжки, сервират се изискани ястия от собствената им родина, приготвени от готвачи обучени в Европа, но им се налага да вървят до кралските покои по "килим" от черепи и са длъжни да наблюдават човешки жертвоприношения, с които дахомейците отбелязват кралските погребения и ежегодните помени на кралските предшественици. Дахомей живее от войни и всички останали ценности са подчинени на свирепия култ към воина. Кралството възниква в началото на XVII век във вътрешността на днешен Бенин, основано според предания от прогонени от династични сблъсъци бежанци от богатия град държава Алада. Към 40-те години на XVII век Алада вече е магнит за европейските търговци на роби. Пристанището му и самата област носят наименованието " Бряг на робите" От средата на века Дахомей започва да трупа европейски мускети срещу роби , получени чрез набези далеч на север. Осемнайсетте васални общности, подчинени на крал Вегбежа (1650-1680), нарастват до двеста и девет при могъщия Агажа. Най -голямата му придобивка е крайбрежната ивица между реките Уеме и Моно, завладяна - по думите му - за да получи достъп до пазарите за роби. След смъртта на Агаджа, Дахомей е засенчен от едно кралство , още по голям похитител на роби - държавата Ойо . Както Дахомей разчита на продажбата на роби за снабдяването си с мускети, Ойо продава роби за да финансира собственото си военно дело , основаващо се на - кавалерията. Европейците докарват малко коне като подаръци, но конницата на Ойо нараства като плаща със спечеленото от продажбата на роби. Когато Ойо напада Дахомей за да завоюва достъп до европейските портове, кавалерията и превъзхожда дахомейските мускетари. Търговията им става толкова плодотворна, че наред с увеличените нападения за роби, те и внасят от земите на хауса.

А, формирана е нова тема, но дайте дефиниция на "Кърваво" ? Кърваво ли е обединението на Долен и Горен Египет ? Възходът на Асирия ? Раждането на Рим ? Налагането на демокрация в Атина ? Обединението на Китай от Цин Шъхуан ? Построяването на Великата китайска стена и големият канал ? Кърваво ли е основаването на Българската държава ? Приемането на християнството ? Исляма ? Откриването и колонизирането на Новия свят ? Освобождението на България и войните за национално обединение кървави ли са ? Презконтиненталната жп линия в САЩ кървава ли е ? Трансибирската ? Автомобилите ? Кървав ли е двигателят с вътрешно горене ? Колко хора са загинали и загиват годишно следствие на автомобилни катастрофи ? Самолети ? Влакове ? При добро "желание" във всяко едно постижение може да открием "кървава" следа. Да копираме някои днешни крайни либерали и да отричаме, да завоалираме, да омаловажаваме и да променяме (заглавия на книги, че са неудобни) и т. н.

Душко, прав си , че разводнихме темата, ако Лордът прецени нека изтрие поста. Въпросът е , че като правиш сравнителен анализ , бъди по прецизен и аргументиран. Защото и чичо Гугъл дава инфо от постове на BG Наука. И запитва някой за кралица Марго - излиза : организирала Вартоломеевата нощ. Как така ? Ами пише го във форума на Бг Наука. А сега де... Друго : твоя констатация : Много добре отхвърлена от....теб Тук много марксистки някак си : Да се пита човек, каква е печалбата на робо-търговците ? Сигурно са били на щатна (твърда) заплата и дали ще докарат " пълен товар " или 2-3 умрели от глад и извращения роби е все тая. Наивно е и за селски кмет , новоприет член на БКП от 60 -те. Затова те призовавам за повече прецизност, тоест засили ОТКато.. И още нещо - дал си доказателство : sanovnik bg в случая наистина статийката е добра, но ...на съновник може да се позове и леля Пенка от пазара. Поне английската уикипедия за Хенрих VIII да беше дал, пак е по добре. Ами не ! Две надживяват краля Катрин Пар и Анна Клевска. Стига с изказвания стил "обща култура" или "имаше нещо такова" За третата, която умира след раждането на престолонаследника Едуард, причината не е в телевизора на Хенрих. Не искам да издребнявам , но "могъщ испански крал" него време няма. Карлос е император на Свещената Римска Империя , крал на Кастилия, Арагон, Неапол, Сицилия, херцог на..., граф на... и т. н Не искам да прозвучи като заяждане, просто молба за повече точност и аргументация. Поздрави !

То това да беше ....как ще коментираш това : Не , убива само 2 от 6-те си жени. А това : Отново грешка. Хенри създава анкликанската църква, запазва католическите традиции, а самия той е провъзгласен от парламента за неин глава. Точно така ! Затова кьорав чернокож не е останал нито в САЩ, нито в Карибите, да не говорим за Бразилия. Купуват злите юръпи черни роби и после ги избиват, после пак купуват и пак ги избиват, докато не им свършили парите....

Душко, много ....семпло ( да не кажа друго) изказване и на всичкото отгоре грешно. Английските и испанските ти "сведения" няма да коментирам, защото ме мързи, но за френските не мога да се въздържа , защото са си направо ..глупости. Пишеш 15 милиона е Франция по тези времена. Колко според теб са избитите, след като ги дефинираш като "огромна част от населението на страната " ??? 1/3, половината или 2/3. Колко ? ...Au total, le nombre de morts est estimé à 3 000 à Paris, et de 5 000 à 10 000 dans toute la France, voire 30 000 . Вземи най-високата цифра 30 000 (също доста спорна, завишена) и я сравни процентно с 15 милиона. Резултатът ще е всичко друго, но не и огромен. Поне някой от филмите за Маргьорит дьо Валоа да беше изгледал или да прочетеш романа на Дюма...да разбереш коя е Марго, коя е майка и, братята и и т.н. С две думи нищо такова Най-накрая - подчертаното , единственото вярно написано от теб. Другата част от изречението ти е самоделка

За мен точно този "квотен" принцип е дразнещ, защото става едва ли не задължителен ! Така се започна в Уестърн -жанра , тема запазена за бели и червени. След това нахлуха чернокожите и жените и жанрът отиде в канала. ( Та накрая и гейове се подвизаваха) Не че нежният пол няма място в Дивия запад, но като дама стил Клаудия Кардинале, а не като супер стрелец Ш. Стоун. Направо ми настръхват косите при следващ "тежък" епос за Древен Рим...сигурно 1/4 от Сената и 1/3 от висшите военни ще бъдат чернокожи. Загатна се в "Спартак-кръв и пясък" , всеки трети жител на Капуа беше негро. Сори за ОТ, ако авторът сметне за необходимо да ми изтрие поста.

Има се предвид фенове на български футбол или въобще на този спорт ? И фен или (хубавата, позабравена бг думичка) запалянко ? Българинът , като цяло е бил запалянко, не фен. Фен е да не пропускаш не само домакински мач на любимият си отбор , но и да го съпътстваш при гостуванията му, разбира се за твоя сметка, да си купуваш абонаментна карта , фланелка, шал и календар. И то винаги, не само когато отборът ти върви, а и когато крета в дъното на таблицата. Това не е присъщо само за бг -запалянковеца,.. а почти за всички. Истински фенове са немските, холандските (не белгийските) и британските. Пътуват с отборите си и ходят на мачове заради любимците си независимо от противника. Манчестър Сити през 90-те се подвизаваше в 3 (дивизия) и на "Мейн роуд" присъстваха по ....30 000 зрители, за да наблюдават "колоси" като Скънторп, Колчестър и Бристъл Роувърс. Германският Кайзерслаутерн във Втора бундеслига също играеше пред 30 000 . Дортмунд, освен, че се радва на 80 000 -на публика средно на домакински мач (най-много в света) , разчита и на солидна подкрепа (5000 -10 000) при гостуванията си, както в Германия, така и в чужбина. Това са фенове, другото са обикновени любители на футбола . За БГ - при условие, че може да избираш да гледаш най-доброто от водещите първенства - пред плазмата в къщи, в заведение, при приятел, да предпочетеш да дзиндзирикаш на полу-срутен стадион наблюдавайки български мач , е меко казано мъчно. За съжаление не съм като дебилните фенове на Ливърпул (любимия ми тим), които след поредната загуба , гарантирала поредния провален сезон, като стадо овце си запяват .." You'll never walk alone"

Добре. Сега виж объркването - Има и още една битка, пак по тези места (Софийско , голям мерак за София) през 1349 г. 20 000 османски конници ! предвождани от султановият син Сюлейман, са спрени от Иван Асен, който също загива в битката. През 1355 пак ли се пробват - този път загива другия царски син Михаил Асен !? Много се преплетоха нещата. Турците овладяват Цимпе през 1352 г., а две години по късно и Галиполи. Няма как едва стъпили на полуострова да хукнат веднага да завладяват далечна София, като прескочат Одрин, (1362 г.) Пловдив (1364 г.) и т. н. Не е ли по вероятно да е някоя грабителски набег, а цифрите да са силно преувеличени ? Това ли е само източника ? " И премина Аморат, синът Орканов, с турците в 6834 [1326] година13 и се отправиха против Средец. Българските войски се събраха под началството на Александровия син Асен н стана голям бой. Тогава убиха Асен14 и погина голямо множество от българите. Българите отново се събраха под началството на Михаил15, сина на Александър, но и него убиха турците, като плениха множество народ и го отведоха през Галиполи." Не оставям с впечатление, че сме победили. Иначе тук интересни разсъждения http://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/459-balgarskiyat-razkaz.html Кавай Фружине, така ли е ?

Към Aspandiat – ами точно това си е за яд. Сравнението специално с Франция го направих за да подчертая активността не само на аристокрацията, но и на селяните, които "разпознават" англичаните като враг и им създават доста главоболия принуждавайки ги да се придвижват само във въоръжени отряди из вътрешността. Сиреч - англичанин не смее да замръкне. Не, че животът на Жак-Простака е много хубав при френски сеньор, но не ще английски господар. Другото сравнение е между българите през X век и тези през XIV и тяхната съпротива срещу чуждата експанзия. Съгласен съм, че също не е много уместно, но все пак... Ето и българската реалия през погледа на Ханс Шилтбергер ". . . един херцог, наречен Шишман, от Средна България; столицата на тази страна се казва Търново и по същото време е имала 300 крепости и замъци. [Султан] Баязид [I (1389-1402)] завзел същата страна и пленил херцога [цар Иван Шишман (1371-1395)] и неговия син [Александър]; бащата умрял в затвора, синът приел езическата вяра, за да го оставят жив . . . Аз бях в три страни, които и трите се казват България. Първата България лежи там, където се преминава от Унгария през Железни врата и столицата й се казва Видин. Другата България лежи срещу Влашко и столицата й се казва Търново, а третата България лежи, където Дунав се влива в морето, и столицата й се казва Калиакра . . ." Из "Пътепис" на Ханс Шилтбергер, втората четвърт на ХV в.

Aspandiat - нанасяш болезнен, но отрезвителен шамар. За съжаление това е реалията тук по них времена. Фружин, наречи ме анти-патриот, анти-родолюбец и национален предател, ама работата опира до ...слаб материал (човешки) него време. Тръгнем ли да търсим корените на висшата ни аристокрация (болярство) стигаме до ...кумани, кумани ...руси. Няма кой да организира съпротива. Направи паралел (сравнение) между края на ПБЦ и ВБЦ. Първото си е ..достойно отвсякъде - личности, сражения, съпротива, второто е навеждане и ..герои като Марко М(ъ)рнявчевич. По добре от мен ги знаеш нещата. Сега според потребители като Рицар и сие, Влашко на Мирча(о) е българско държавно образование и съпротивата просто се е преместила от центъра към периферията. Но ние анти-патриотите знаем, че това не е точно така. Сега, ти като познавач на средновековната история ми кажи : след като е прието , че в средновековието не е характерно идеологии , като национализъм, патриотизъм , защо в добрата стара Франция има както консолидация на аристокрацията ( курс към твърда съпротива), така и селски партизански действия срещу англичаните, пръква се и национален герой - Жана д'Арк , а тук ....правилото си важи с пълна сила. ... Къде е наша Иванка да изкара слабоволев Иван-Шишмана от Търнов и да поведе юнаци срещу османци ?

Лорде, как го виждаш Джеймс Клавел, като познавач на далечният изток ? Смисъл - в романите си придържа ли се към историческа достоверност или ползва историята, като рамка (Дюма). Чета аз на хлапето " Шогун" и стигам до там, че Клавел дава населението на о-в Кюшу 3-4 милиона, а на останалата част над 20 милиона. Лондон в сравнение с Осака е като село, а Нагоя и Киото пък били доста по големи от самата Осака. А ти даваш : "През 1590 г. дори се провежда преброяване на населението, възлизащо на около 12 милиона души, като само Киото е бил с над 100 000 души"

Ех, лейдита и джентълмени , помните ли вия , че навремето имаше една тв 1-ва програма и след 18:30 ..и 2-ра програма. ? А знаете ли колко интересни бяха ? Особено събота вечер забавната програма от Германската демократична република....Техничарите по високите блокове монтираха антени с 20-30 елемента + разни усилватели за да хванат Белград или Скопие. ( Говоря за София) Какво бинго бе за мен , някои от "големите" да отсъства и да ме поканят на гости петък /събота за белот, в "баш майстора на сръбската " докато започне забавната програма на телевизия Београд. После една седмица се фуках какво съм гледал...Сега се заситихме, претенции и т. н. Някога взимахме видео касета с мач на Барселона със Стоичков, плащахме депозит + цената за наем, събирахме се и керизихме... 90 - та....Сега на финал за Шампионска лига се изпъвам и след 15-та минута изпадам в здравословен сън

Защо усложняваме нещата с абстрактни хипотези ? Алвата бил казал за някакъв палеолитен пасифизъм и т. н. ,а не направим паралел с познати нам по близки доближаващи се до палеолитните ловци племена и народи ? Ескимоси , индианци и т. н. Без да претендирам за задълбоченост по проблема, знам, че ловните групи не са в състояние да подържат големи популации - разпадат се в рамките на максимум няколко стотин души. При ескимосите от крайния север - до едно семейство. Иначе е невъзможно или най-малкото трудно да набавят храна. Не съм срещал информация, че ескимоси или по примитивни индиански племена препитаващи се основно от лов и риболов да са притежавали роби. Нямат възможност и да искат. Или приемат някой оцелял от вражето победено племе(група) ,ако имат нужда от ловци или от жени за разплод. Освен това да не се забравя, че най-голямото наказание за член на групата (племето) е а бъде отлъчен (изгонен). Оцеляването му извън групата гравитира около нулата. ( Това за забележката на Лорда, че някой пленен /приет неандерталец ще избяга ) Но общо взето стреляме в тъмното