gmladenov

Аналогията с балона е двуизмерна; тя илюстррира "разбягване" на галактиките в две измерения. В нея гледаме само повърхността на балона. А аналогията с хляба със стафидите вече е триизмерна. Там гледаме как стафидите се "разбягват" и във вътрешността на хляба. За мен лиочно тази аналогия е по-добрата.

Благодаря за полезното изложение, но за съжаление то ми потвърждава резервациите към ОТО. Основната от тях е съвсем очевидна: идеята, че един човек, прекарващ времето си в университетски кабинет, е способен предивиди поведението на цялата вселена със система уравнения. Неоправдана самонадеяност, бих казал. Ами ако този човек е допуснал грешка, тогава какво правим? Чудесно разбирам тези две тълкувания, но и двете са проблематични - като вземем предви това, което знаем за вселената от наблюдения. Всички наблюдения сочат, че светлината от далечните галактики има "евклидова траектория", така да се каже. Тя не се криви докато пътува през празното космическо пространство и като цяло не ни дава никакви основания да смятаме, че празното космическо пространство има свойства, които бихме асоциирали с не-евклидова кривина. Погледнато по този начин можем да кажем, че вселената представлява плоско празно пространство, в което са разпръснати галактики с някаква концентрация - по подобие на прашинки във въздуха. Това следва от наблюдението, а не от предвижданията на някакви теории. От тази гледна точка става ясно защо горните две точки са проблематични. Твърдението, че "материята се раздалечава", предполага, че галактиките се движат през (демонстрирано) плоското празно пространство. Така погледнато космологическото червеното отместване трябва да е доплеров ефект, ние да сме Центърът на вселената и да има галактики, които се движат спрямо нас по-бързо от светлината. Основният аргумент срещу това тълкувание е, че ние няма как да сме Центърът на вселената - иначе да приемем, че сме богозибрани. Но ако не сме богоизбрани, то тогава пък трябва да приемем, че галактиите наистина не се движат, а пространстото меьду тях се разширява. Вече покрихме проблема с "разширение на пространството"; няма какво пак да го дъвчем. От всичко това следва, че разширението на вселената е трудно да се обясни по смислен начин. Трябва или да приемем, че сме богоизбрани - или да приемем фантазията, че е възможно празното космическо пространство да се разтяга или пък да се създава ново празно пространство.

А той си мисли, че балонът е 3-Д модел. Питай го, ако не вярваш.

Никой не спори за това. Въпросът е за балонната аналогия на разширението на вселената. Наш Станиславчо е останал с впечатлението, че само галактиките на повърхността на балона се отдалечават, а тези вътре в балона - не. А разширението естествено е триизмерно. Затова съм дал горните илюстрации.

Всички посоки в тримерно пространство. Нали така.

Точно така е. Галактиките не са разположени върху въображаема двуизмерна повърхност, а се намират в разширяващо се триизмерно пространство. Колегата нещо се бърка.

Естествено, че е целият балон. Една от дежурните аналогии, с които се илюстрира разширението на вселената, е хляб със стафиди. Целият хляб се надува, не само повърхнистта му, и всички стафиди се отдалечават една от друга, а не само стафидите на повърнхостта.

Много интересна професионална научна статия, пубикувана на уеб-страницата на Кембридж, посветена специално на проблема: Разширяване на пространството: коренът на всичко зло? За разлика от нашите форумни научници, статията много добре разбира проблема с "физическата концепция за разширяване на пространството". Както се оказва, обаче, статията в същност няма предложение за това как да обясни разширението. Статията признава, че аналогията с "ратегляне на пространството" е подвеждаща, но предлага още по-абсурдно обяснение: Може би е подвеждащо да се внушава, че космическото пространство се разтегля докато вселената се разширява. Може би по-добро описание, използвайки прости думи, е да се каже, че между два наблюдатреля се е появило повече пространство или че повече пространство се е "пръкнало“ между тях. Това, обаче, е до голяма степен семантично разграничение. С други думи, "разтегляне на пространството" е подвеждащо определение. По-правилно е да се каже, че между галактиките се е появило/пръкнало допълнително пространство. Разбира се как се "пръква" повече пространство между галактиките е нещо, което само един научник може да разбере. Виж ако случайно някой има въпроси, той просто не си е научил урока.

За пореден път: говорим за реалността. Какво означава в практически термини "разширение на пространството". ОТО няма отговор, защото ОТО не я интересува реалността.

На моя въпрос "как вакуумът между галактиките се увеличава, след като галактиките не се движат; как става това на практика", ти оговаряш: Метриката на пространството се мени с течение на времето. Ти явно не разбираш, че изчислението на някакво математическо количество (в случая метрика на пространството) по никакъв начин не обяснява явлението, а просто му дава количествена оценка. Аз питам как се обяснява разширението на пространството - а ти ми отговаряш, че метриката се сменя. Това е абсолютно безсмислено като обяснение. Хайде със здраве.

Станиславчо, пренебрегнал съм те (ignore user), защото не мога да ти слушам глупостите. Не се хаби да отговаряш на постингите ми.

Защо мен питаш. Аз цитирам написаното и се опитвам да открия някакъва смисъл в него. Засега безуспешно. Ти като си чел толкова учебници, защо не обясниш какво имат предвид хората. Ако на Гугъл въведеш cosmological redshift, първият резултат е статия на НАСА, в която се казва: Вселената се разширява и това разширяване разтяга светлината, пътуваща през пространството във феномен, известен като космологично червено отместване. Съвсем очевидно движението на галактиките не може да разтяга светлината, пътуваща между тях. Тоест, за поред път се потвърждава идеята, че разширението на вселената не означава движение на галактики, а наистина разширение на пространството. И така пак се връщаме към въпроса како значи разширение на вакуум, след като пространството в същност е вакуум. П.П. Ето я статията на НАСА. В подзаглавието пише: Светлината от галактиките се разтяга до все по-дълги, червени дължини на вълната, докато пътува през непрекъснато разширяваща се вселена. https://science.nasa.gov/mission/hubble/science/science-behind-the-discoveries/hubble-cosmological-redshift/ Значи в пряк текст са написали хората, че светлината се разтяга докато пътува през пространството. Тогава по каква причина светлината се разтяга? Нека така да поставим въпропса. Очевидно ако пространството/вакуумът не се разширяваше, нямаше да има причина светлината да се разтяга. Но след като имаме разширение, то светлината се разтяга. Вари го, печи го, явно имаме разширение на вакуума (защото пространството е вакуум). Така ни учат от официалната наука.

Добре де, ако си ги чел тези учебници, защо просто не обясниш какво е разширение на пространството? Като те слушам явно и ти не си ги чел.

В следния постинг съм цитирал няколко научни източника (не популарни), според които космологическото червено отместване не е Доплеров ефект и не се предизвиква от движение на галактиките - а се предизвиква от разширение на пространството. Нито един от изтичниците не изяснява какво точно се разбира под "разширение на пространството", но разширението със сигурност не включва движение на галактиите, защото иначе космологическото червено отместване щеше да Доплеров ефект - а то не е. Значи като цяло излиза, че имаме увеличение на разстоянието между галактиките ... без самите галактики да се движат. Това как е възможно - освен ако самото пространство някак си се разширява. Така излиза, обаче, че вакуумът може да се разширява, тъй като космическото пространство на практика e идеален вакуум. Ти кажи как мислиш. Аз лично смятам за несеризозно, обаче, да се спори, че космическото пространство не е вакуум.

Колегата е объркан и не знае за какво говори.

Е как да го оставя. Нали за това е спора. Космическото пространство е вакуум. Празнина. Нищо. Празнината/нищото не могат да се разширяват. Що за глупост. Но да се спори за това е загубена работа. Всеки да вярва в каквото иска.

От Уикипедия: Космическото пространство (outer space) е най-близкото познато приближение до перфектен вакуум. Не можете да отговорите как пространството/вакуумът се разширяват и затова какви ли не глупости трябва да се изкажат.

Скоростта/ускорението на падащо тяло са "количествени оценки". Те не обясняват падането. Обяснението е, че тялото пада заради гравитацията. В учебниците пише, че пространството се разширява. Аз питам това как се обяснява, а не за "количествената оценка" на разширението.

ОТО не обяснява как/защо вакуум може да се разширява. Тя просто дава някаква формула.

Е да де. Как ПРАЗНОТО се разширява. Колко време ти трябва да свханеш за какво говорим.

Между земята и слънцето какво има? Невидим захарен памук ли?

А какво е?

След като се твърди, че пространството се разширява, е естествено да се попита как вакуумът се разширява (пространството е вакуум). Когато става въпрос за газове, имаме много ясен "механизъм на действие" на разширение. Но какъв е механизмът на действие на разширение на вакуума? Ако вакуумът е празнина, как точно се разширява празнината. Имаш ли обяснение?

Проблемът е, че знаеш какво говориш.

Ако разбираше как работят нещата, досега да си отговорил. А ако само усукваш и не даваш отговор, значи явно нямаш отговор.