gmladenov

Принципно да ... освен че трабва да имаш разширение на ромба, а не свиване. Имаме свиване на ромба като преобразуваш от подвижна към стационарна. В обратния случай (твоята графика) имаме разширение на ромба. Ето деформацията, която се получава при диагонално движение: Диагоналното движение (ляво) е еквивалентно на "завъртяно хоризонтално" движение (дясно): Като приложим Лоренцовата трансформация (ЛТ) на "завъртяното хоризонтално" движение, се получава следното: Както се вижда, ЛТ променя наклона и хоризонталните размери на георметричните фигури. Вертикалните рамери остават същите, обаче. Също така успоредността между пръта и стената се запазва.

Абсолютно си прав ... но както всеки релативист ще ти обясни, разделечаването на часовниците води до тяхното разсинхронизиране. И колкото и да спориш че си прав, сегашното виждане на науката е, че движещи се часовници се разсинхронизират. Така въпросът за синхронизацията остава отворен. Като цяло, имаме следната патова ситуация: а) или приемаме без възможност за потвърждение, че синхронизирани часовници не се разсинхронизират по време на раздалечаване б) или приемаме без възможност за потвърждение, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки Ако искаме да измерим еднопосочната скорост на светлината, трябва да приемем а); няма как ... а днешната физиката не се съгласява с това.

Ники, не се сърдя. Просто не ми се спори. ОК съм да сме на различни позиции. Всяко взаимно движение може да се сведе до движение по оста Х, както е конвенцията. Ето пак прътът и стената от твоя пример. В ляво прътът се движи по диагонал. Същото това движение може да се представи като движение по оста Х ... с просто пре-ориентирне на координатната система (дясно): След като пре-ориентираш координатната система, вече можеш да ползваш простата форма на Лоренцовата трансформация ... и според нея прътът и стената ще си останат успоредни както в стационарната система, така и в примовата. Ти си убеден, че не си разбраан ... но в действителност си много добре разбран.

ОК

Лоренцовата трансформация прави следните преобразувания по оста на движение: окръжност в стационарната система -> елипса в подвижната ... и обратното квадрат в стационарната система -> правоъгълник в подвижната ... и обратното Значи ЛТ свива и разтяга размерите на телата по оста на движение. Тъй като по конвенция това е оста Х, можем да кажем, че ЛТ променя хоризонталните размери на телата - и това е всичко което тя прави (тук не броим времевите преобразувания). От разтягане/свиване на техните хоризонтални размери, прътът и релсата в примера на Ники няма как да излязат не-успоредни. Това е принципно положение.

Ники, на няколко пъти се опитвам да ти посоча къде се бъркаш, но ти не ме чуваш. Принципно, за да може прътът и релсата от твоя пример да се окажат неуспоредни в примовата система, то Лоренцовата трансформация (ЛТ) трябва да завърти пръта ... а тя принципно няма подобно действие. ЛТ не е "завъртаща" трансформация. Затова без да гледам твоите сметки мога да кажа, че няма начин да се получи това, което според теб се получава. На този етап аз просто приемам, че имаме различни виждания за това как работи ЛТ. В никакъв случай не искам да ти налагам своите виждания и затова не ми се спори. Ако има нещо конкретно да кажа, ще го кажа.

Ники, аз просто гледам да стоя настрана ... а не че темата не ме интересува. Аз като бабите едно си бая - колко е грешна СТО - и затова сам гледам да се спирам (освен като стане бой с развалени яйца, на който не мога да устоя ). Иначе от самото начало съм ти отговорил, че не виждам парадокс в твоя пример. Така че аз не защитавам Скенер, а просто аз също не виждам парадокс. Тъй като от дълго време изучавам Лоренцовата трансформация, мога да твърдя, че много добре я разбирам и знам тя какво прави. Затова съм напълно сигурен, че в твоя пример няма пардокс.

Твоята система е тази, в която ти си в покой. Това не означава, че в тази система няма други хора и обекти (освен теб). Напротив, цялата вселена се намира в тази система.

Ама защо този тон и отношение?? Проблемът с еднопосочното измерване на скоростта на светлината е съвсем реален ... дори да не признаваш СТО за вярна (както аз). Това е принципен инженерен проблем.

Грешка-човешка. Опитът на Физо не мери еднопосочна скорост на светлината ... а това на Ромер не е измерване, а само изчисление. Така че в същност нямаме еднопосочно измерване на светлината. Ето постановката на Физо. Има огледало ... а щом това е така, значи мериш двупосочна скорост.

Така е. Брои се, че това са еднопосочни измервания/наблюдения ... но те страдат от същия базов проблем: в опита на Физо, например, как знаем че неговите часовници в двата края на постановката са синхронизирани? Ние преспокойно можем да измерим еднопосочна скорост ... но как гарантираме, че това измерване е коректно, след като не можем да гарантираме, че два разделени часовника са синхронизирани. Именно това е проблемът с еднопосочното измерване. Пробемът стои дори да не приемаме СТО за вярна.

Както и да го погледнеш, ти и охлювът сте в една система. Разликата е, че в твоята система охлювът се движи, а ти си в покой ... докато в системата на охлюва е обратното: ти се движиш, а той е в покой. И в двата случая, обаче, вие сте в една система. В случая Скенер е напълно прав. Всички точки от пространството присъстват във всички възможни отправни системи ... но имат различни координати в различните системи. Значи координатите на точките са различни в различните системи ... но точките задължително присъстват във всички системи.

За да измериш скоростта v на твоя обект, ти трябват синхронизарани раздалечени часовници. Но ако имаш такива часовници, ти ще можеш директно да измериш еднопосочната скорост на светлината. Тоагва за какво въобще ти е обектът.

Явно не си запознат с постулатите на Специалната Относителност на Айнщайн. Вторият постулат повелява, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. Ако някой измери различни еднопосочни скорости на светлината, това автоматично ще обори Айнщайн.

Ако си в космоса да ... но на земята не. Явно не съм те разбрал. Аз си мислех, че предлагаш практично решение за измерване на еднопосочната скорост на светлината. Ако ще се ходи в космоса, и без това имаме "мисията невъзможна".

Ако разбирам правилно твоята постановка, тя има проблем със скоростта на обекта v. Няма как да гарантираш постоянството на тази скорост. Светлината няма ускорение и винаги е постоянна (или поне би трябвало да бъде). Всеки обект с маса неизбежно трябва да се ускори, за да достигне до дадена скорост. След това пък трябва да му поддържаш скоростта постоянна. На практика това няма да работи; няма как да гарантираш постоянна скорост v ... а оттам и цялата постановка пропада.

Напротив. Кой ще бистри всичките тези въпроси ако не философията.

Истината е относителна точно защото има много истини. Много хубав пример, които показва как един и същ факт може да се тълкува различно ... и така да се стигне до различни истини. Ваксъри и анти-ваксъри, либерали и консерватори ... всеки има своя истина в зависимост от гледната си точка. Така погледнато се вижда, че консенсусът не гарантгира истинност, а е просто съгласие около някаква гледна точка. Тоест, около някаква относителна истина. Това го казвам, защото сме спорили в други теми, че щом имаме консенсус по някакъв въпрос, значи сме намерили истината ... само че това е илюзорно.

Моля, моля. Въобще не е същото. При Галилеевата трансформация времето е общо за всички системи. Пак имаш много точки, които спират ... но всички те спират едновременно.

На ток съм. Имам по една малка (вентилаторна) печка в хола и спалнята и това е.

... казано от човек, който вярва, че главата му се сплесква като се движи. Нека да обобщим ситуацията: ако вярваш, че телата се сплескват като се движат и също така, че спират "на части", се броиш за научен а ако не вярваш на подобни глупости, си неук и пълен с предрасъдъци Докъде го е докарала науката.

Виж Скенер какво каза онзи ден: Спирането се случва за всички точки (с различни координати) за даден момент от време, тоест това са много събития. Същото е и в другата система. Всяко събитие в едната съответства на събитие в другата. Не че всички точки ще спрат едновременно ... Скенер е напълно прав: според Лоренцовата трансформация самото спиране е "много събития".

Едно време се продаваха акумулиращи печки. Те имаха тухли вътре и така запазваха топлина. Не знам колко бяха ефективни, обаче. Аз винаги съм живял в апартамент с парно, но сега живея в къща. Темпрературата вътре е 12-14 градуса. Като стане 16 ми става топло.

@Ниkи, забележи отговора на Скенер: той потвърждава, че имаме множество моменти на спиране в примовата система. Несъгласието ни със Скенер (и научниците) е дали това е физически смислено. Значи нямаме спор за това какво казва теорията ... а за това дали казаното е физически смислено. Моята позиция е ясна: ако някой иска да вярва, че едно тяло "спира на части", аз няма как да го спра.

Не е така. В примера правим идеализацията, че спирането е на метеорита е моментално: в един единствен момент. Лоренцовата трансформация ни дава съответствието между този момент в стационарната система и съответния момент в примовата система ... и както се оказва, в примовата система в същност имаме множество моменти, а не само един момент. Значи имаме връзка "един-към-много": на един момент в стационарната система съответстват множество моменти в примовата. Това ни дава Лоренцовата трансформация. Така според СТО планетата не спира в един единствен момент в примовата система, а спира в множество моменти. По-общо казано, според СТО излиза, че в приомовата система едно тяло не може да спре своето движение "цялостно" (едновременно във всички свои точки) ... а спира "на части": по различно време за различните точки. Ценността на твоята идея се състои именно в спирането на двиението. Именно то изобличава конепцията за относителност на едновременността като физически несъстоятелна, защото ни показва как според СТО едно тяло спира "на части" ... което е физически безсмислено.