gmladenov

Проблем със "зад-кормилното" устройство със сигурност има, ако някой спори, че светлината не се разпространява като вълна, а като частица. Светлината има двойствена природа, но нейното разпространение е вълново. Неоспоримото доказателство за това е поляризацията на светлината. Поляризаторите са оптически филтри, които пропускат само светлинни вълни с определена ориентация. Така когато се използва двоен "кръстосан" поляризатор, той филтрира всички вълни - тоест, цялата светлина. Ако светлината беше поток от частици, от друга страна, двойният кръстосан поляризатор няма да блокира светлината. Долната анимация е от руската Уикипедия и показва как двоен кръстосан поляризатор филтрира цялата светлина, преминаваща през него: Ето и обяснение и концептуална диаграма на двоен поляризатор. Те изрично указват, че поляризаторите не действат на частици (източник: Университета на Флорида) : Поляризиращите филтри имат уникална молекулярна структура, която пропуска само светлина с единична ориентация. Така поляризаторите се явяват като специализирани молекулярни щори, отворени само в една посока. Когато лъч светлина минава през поляризатор, през него преминават само светлинните вълни, които са успоредни на посоката на поляризация. Ако зад такъв поларизатор поставиме втори, чиято посоката на поляризация е перпендикуларна на първия, той ще филтрира всичките вълни, преминали през първия поляризатор. Този ефект се обяснява много лесно с вълновата теория на светлината. В същото време никаква манипулация на "частичната" теория на светлината не може да обясни как вторият поляризатор блокира светлината. Не само това. Частичната теория на светлината е неадекватна да обясни ефектите на итерференция и дифракция. Заглавието на картинката е: Частици и Вълни през Кръстосани Поляризатори. Горе: вълните. Долу: частиците.

+1000

Е, айде сега ще преоткриваме велосипеда. Нали именно затова корпускулярната теория отпада: защото не може да обясни вълнови явления като дифракция, например.

Сега като се замисля си напълно прав. Увличането не променя ъгъла на попадане ... но все пак променя истинското местоположение на звездата. Нямам идея, обаче, дали този ефект е измерим иле не.

Добре, нека да го наречем ъгълът на попадане. Според корпускулярната теория, ъгълът на попадане се променя от движението. А според вълновата теория, той не се променя - и аз показах защо. Ето пак картинката. Горе: корпускулярно обяснение. Долу: вълново обяснение: На мен това ми е тезата от самото начало: Аберацията се обяснява с орбиталното движение на земята ... но това обяснение почива на корпускулярно разбиране за светлината. С вълнова светлина това обяснение вече не работи ... и въпреки това и до ден днешен се смята, че аберацията се причинява от орбиталното движение на земята.

Да де, но ефектът е измерим. Значи според измерването, посоката на светлината се е сменила.

Сега прочетох за ефекта на Комптън и съвсем очевидно това е частен слъчай: специфична дължина на вълната (рентгенови лъчи) плюс специфичен материал (графит) водят до специфичен ефект. В общия случай, обаче, светлината се разпространява именно като вълна, а не като поток от корпускули. За звездната аберация това означава, че земята се движи успоредно на светлинните вълни, идващи от Гама Дракон. Следователно, орбиталното движение на земята няма как да смени посоката на светлината ... както би станало, ако тя беше поток от корпускули.

Нали източникът изглежда, че е на друго място. Значи изглежда, че светлината идва от друго място. Това е промяна на посоката на светлината.

Променя. Това е аберацията.

Там е работата. Тя не се разпространява като поток от частици.

Нали обсъдихме надълго и нашироко, че увличането на светлината не променя нейната посока. Тоест, то не влияе на аберацията. Ето картинката за увличането.

Това е заради изключително-малката дължина на вълната.

Грешката е в червено.

Да, защото представата за светлината като насочен поток от фотони е грешна.

Не е потокът, който вие си представяте:

Абсолютен факт. Въпросът е какво я причинява. Обяснението, че тя се причинява от орбиталното движение на земята около слънцето, е неиздържано. За това иде реч.

Няма, защото увличането също не сменя посоката на светлината.

Още тогава не се съгласих. Светлината е вълни и когато тези вълни падат вертикално надолу, успоредното движение спрямо тях не предизвиква аберация. Горе: корпускулярна светлина. Движението е напречно спрямо светлината. Долу: вълнова светлина. Движението е успоредно на вълните.

Изглежда ми вярно (ако разбирам правилно). Ето една картинка и от мен. Сравнение между корпускулярна и вълнова светлина. Двете не са диаметрално противоположни, а само на 90°. При корпускулите (горе) има аберация, защото движението е напречно. При вълните, обаче, няма аберация (долната картинка), защото движението е успоредно на вълновия фронт.

Надебеленият текст показва защо при аберацията няма векторно сумиране на скоростта на земята и скоростта на светлината. Ако звездните лъчи пристигат вертикално спрямо земната орбитална равнина, тогава орбиталното движение на земята е успоредно на светлинните вълни. При това положение нямаме привидна смяна на посоката на вълните. Смяна на посоката има в корпускулярното обяснение на аберацоята, защото светлинните корпускули падат вертикално надолу като дъжд. Тогава движението наистина причинява привидна смяна на посоката на светлината, както с капките дъжд. Но ако гледаме на светлината като вълни, тоагва движението на земята няма как да причини смяна на посоката, защото движението е успоредно на вълните.

Нямам идея как може да се обясни. Моята позиция се изчерпва с това, че имам възражения срещу сегашното обяснение на аберацията - но иначе нямам алтернативно обяснение.

По каквото виждам, няма много литература по въпроса, а не ми се губи време да търся повече. Намерих две статии на англиийски и те са единодушни, че в класическата физика посоката на вълновия фронт не се сменя в подвижна отправна система. А както се уточнихме, аберацията на Брадли е привидна смяна на посоката на светлината от гледна точка на наблюдателя. Ето статиите: ЦЪК и ЦЪК. Като цяло, аберацията на Брадли не може да се обясни с класическата вълнова теория за светлината.

Тц. Фотоните са пакети/порции, с които се обменя енергия. Те влизат в картината само при приемане и излъчване. Иначе светлината се разпространява на вълни. Така че за фотоните не може да се говори като за "истински" частици.

Не, защото привидната промяна на положението на източника изисква промяна на ъгъла спрямо фронта на вълната. А движениете по никакъв начин не променя този ъгъл.

Пример за предразсъдък: всеки, който спори срещу СТО, няма знания и е луд. Иначе хубава история за студентската бригада. Благодаря.