gmladenov

Става дума за принципи, колега. Принципите трябва да важат за всичко, а не само за определени обекти. Иначе защо не се съгласим, че СТО не е научна теория, а сборник от ограничени правила за ограничен брой ситуации.

Мога да извадя твои реплики от старата тема за СТО, според които забавяне на времето няма. А сега спориш, че то е експериментално и пряко доказано.

Принципно да. Но при СТО какво се получава: Основните последствия/ефекти на СТО - скъсяването на дължините и относителността на едновременността - никога не са пряко показани с експеримент. И въпреки това те се смятат за валидни. Обяснението (оправданието?) за това е, че щом други ефекти на СТО могат да бъдат показани с експеримент, значи и горните два ефекта също трябва да са валидни. Няма друг начин (уж). А като погледнеш тези експерименти по-внимателно, те в същност не са недвусмислено потвърждение на ефектите на СТО. Могат да се тълкуват като потвърждение, но могат да се обяснят и по друг начин. В крайна сметка фактът си остава, че основните ефекти на СТО никога не са показани експериментално ... и въпреки това в общественото съзнание се е наложил митът, че СТО е безспорно доказана с опити и че тези, които спорят с нея, просто пренебрегват доказателствата. Като те слушам, твоята нагласа е много подобна. Приеми го като повод за размисъл, а не като критика или заяждане.

Значи явно не ти пречи, че валът е по-дълъг, усукан и се върти по-бавно в подвижната система. Това не е никакъв проблем за теб. Но е голям проблем, че за да видим вала трябва да го облъчим с радиация ... което автоматично прави отправната система неинерционна. Правилно ли съм те разбрал ??

Може да се спори, ча ако завъртиш един вал в космоса, той ще се върти инерциално (хехе) во веки веков. Какво ще спре въртенето на един вал в коссмоса? Само със сила може да се спре.

А така. И защо имаме такава сила само в едната система, а не в другата. В стационарната система няма такава сила, а в подвижната има. Откъде се взима тази сила ??

Абсолютно си прав. Затова в условието специално е казано следното: В стационарната система имаме въртящ се вал ... Значи валът е във стационарната система; той не е самата система.

Да, аз лично това правя: подреждам и прошнуровам всички възможни несъстоятелности, за които се сещам или които другите посочват. Има и нещо друго: човек би очаквал, че ако се представят железни доказателства, те ще бъдат признати. А както се оказва, това в същност не е така. Затова не е лошо да се натрупат всякакви възможни доказателства. Един ден непредубедено жури ще трябва да ги признае.

А в задачата се пита как така светлината влиза хем перпендикулярно в телескопа, хем под ъгъл.

Само да уточния, че то ни е пробутано като реално (така пише в учебниците), но в същност не е реално.

Лапландец, има усукване заради различните времена, в които левият и десният червени маркери горе достигат до центъра на вала. Ако се приложи Лоренцовата трансформация това излиза.

Според Лоренцовата трансформация (ЛТ), левият и десният червени маркери горе пристигат неедновремено до хоризонталния център на вала в подвижната система. След като в стационарната система те пристигат едновременно и очевидно са изравнени, как е физически възможно те да пристигат неедновремено в подвижната система? Значи левият маркер изостава спрямо десния. За мен единственото физически-възможно обяснение е, че валът е усукан. Иначе защо левият маркер би изоставал от десния ?? Кажи ако имаш по-добро обяснение.

"Работи умно, а не много". Така върви приказката. Преди въобще да се стигне до физически експерименти, не е лошо да се покаже, че дадена теория е стъпила на здрави теоретични основи. Иначе си губим времето да правим физически експерименти. Всичките тези теми срещу СТО показват, че нейните теоретични основи са в същност глинени крака. Мисловните експерименти това показват.

Здравейте, В тази тема ще представя поредния парадокс на Специалната Теория на Относителността (СТО). За този парадос научих от нашия уважаем съфорумец Лапландеца (@laplandetza). Надавам се той да даде допълнителни коментари и разяснения. Моята цел тук е да покажа диаграма на парадокса и да изброя противоречията, които той демонстрира. Парадоксът е много прост: Имаме стационарна и подвижна отправни системи, които се движат една спрямо друга с релативистична скорост. В стационарната система имаме въртящ се вал, който е маркиран с двойки маркировки както е покзано на следната диаграма: В момента, в който валът прави пълен оборот, червената двойка маркировки се намира точно в хоризонталния центъра на вала, както е показано на диаграмата. Двете маркировки достигат едновременно до центъра на вала. За да изчислим времевите и пространствени координати на вала в подвижната отправна система, трябва да приложим Лоренцовата трансформация (ЛТ). За яснота няма да показвам сметките, но след прилагането на ЛТ в подвижната система се забелязват следните ефекти (в сравнение със стационарната система): валът е удължен валът е усукан валът се върти с по-ниски обороти Удължението на вала е обратният ефект на известното релативистично скъсяване на дължините и се получава когато преобразуваме стационарни -> подвижни координати (скъсяването се получава в обратна посока). Усукването се получава заради относителността на едновременността: според ЛТ червената маркировка в десния край на вала пристига до хоризонталния му център преди маркировката в левия край. Това е физически възможно само ако валът е усукан. Оборотите на вала пък намаляват заради различния темп на времето в двете системи. Парадоксът тук е, че двата наблюдателя виждат две съвсем различни и противоречащи една на друга реалности. По дефиниция, отправните системи са различни перспективи на една и съща физическа реалност. Тогава как е възможно, обаче, валът да е усукан в подвижната система, но да не е усукан в стационарната система? Или защо той се върти с различни обороти в двете системи? Значи тук не става дума за различни перспективи на една и съща реалност, а за две алтернативни/паралелни реалности. Теории, които описват паралелни реалности, не са наука, а паранаука.

Да, гледа го. Но траекторията на ракетата е успоредна на повърхността на водата. Така че там няма откъде да дойде изкривяване от движението. Ако мислиш различно, направи една схема да видим.

Да, прав си. В горната картинка не съм включил наклона на водата, който се получава от различните времена в левия и десния край. Ако го включа, ще стане трапец. Прав си. С горната картинка исках само да покажа, че движението не променя наклона на повърхността на водата ... както Гравити си мисли.

Нали водата се покачва вертикално нагоре докато ракетата се движи. Значи тук се получава същата ситуация като при падащия дъжд: смяна на посоката от вертикална към наклонена. Ети ти падащия дъжд: Ето и покачващата се вода (дъжд отдолу нагоре): Работата е там, че смяна на посоката има само по вертикалата, а не по хоризонталата. Така завършваме с успоредник.

Да де, успоредник.

Ти явно виждаш водата като отделна система. Добре. Виж тогава горната картинка с трапеца.

Нали нивото на водата непрекъснато се покачва. Значи имаме вертикално движение на водата. Аз не го бях написал в началото, но след като Гравити и Ники го повдигнаха, трябваше да се изясни. Ракетата наистина се движи ортогонално спрямо покачващото се ниво на водата. В същото време, обаче, тя се движи успоредно на повърхността. Така движението деформира водата на трапец.

Я помисли малко. След което си промени постинга докато е време, щото ако тази елементарна геометрия не я разбираш, значи си последна дупка на кавала по тези въпроси. И най-вече дупка.

Защо ??

Аргументирай се, майна. Откога успоредното движение се води ортогонално ??

Ето ти деформацията на басейна, която се получава от движението. Движението на ракетата е успоредно на повърхността на водата, а не ортогонално. Така че наклонът на повърхността не се променя от движението. Движението на ракетата спрямо стените на басейна, от друга страна, вече е ортогонално и при тях наистина ще наблюдаваме деформация: Странно, че ти като разбирач по физика и математика не ги знаеш тези неща.

Ако наклонената вода не ти е парадокс, не знам какво ще те впечатли.