
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10116 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Ако се следва истински-вярната интерпретация, то СТО илзиза безсмислена. Според СТО, всеки от двата близнака си мисли, че времето на другия се забавя. Тогава на кой от двамата времето се е забавило? Тази ситуация е аналогична на известния парадокс с ключа от колата: жената си мисли, че ключът е у мен, а аз си мисля, че той е у нея. Значи в кой е ключът от колата? Това е истински-вярната интерпретация на парадокса с близнаците. И понеже всички знаят, че тя е безсмислена, се измсиля "решение": Само единият близнак е претърпял ускорение. Значи той е подвижният, а другият е стационарният. Така само на подвижния му се забавя времето, а на другия не. Това решение заплюва в лицето принципа на относителното движение, според който не се знае кой от два наблюдателя се движи. Защото ако можехме да определим кой от тях се движи, тогава СТО става излишна. СТО същесвтува единствено защото движението уж е неоткриваемо и съответно ние произволно нарочваме кой от два наблюдателя е подвижен и кой стационарен. При това положение, обаче, парадоксът с близнаците няма решение. Решение има само когато знаем кой е подвижният и кой стационарният - тоест, когато СТО е излишна.
-
Имам. И той е, че тази зависимост няма смисъл в подвижната система. Какъв друг отговор очакваш? Значи филанкишията решил, че t' = f(x) и вие приемате безрезервно и ръкопляскате. Щом на филанкишията му викат Гений, значи е прав.
-
Да, защото са в движение един спрямо друг. Едно от чудесата на СТО.
-
Значи ти нямаш отговор защо t' = f(x). То е така, защото е така.
-
Хубаво. Не съм бил наясно, че според нашите източници "хомогенност = равноправност". Аз влагам друг смисъл: хомогенност = еднаквост във всички точки.
-
Елементарно. Двете системи - стационарна и подвижна - са в определено отношение, и координатите на събитието в едната се изразяват чрез координатите на събитието в другата. Значи на моя въпрос "какво обяснява зависимостта на t' от x", ти отговяряш, че системите са "в определено отношение". Въпросът е какво е физическото обяснение за това "определено отношение". Защо въобще имаме такова отношение.
-
Не, защото по време на пътуването за Васил е изминало по-малко време отклкото за Ани.
-
Кретенчо, гледаме формулата чисто математически: Обяснена с думи, тя казва, че времевият координат t' на дадено събитие в подвижната система зависи от: Лоренцивият коефициент ϒ времевият координат t на събтието в стационарната система пространственият координат х на събитието в стационарната система относителната скорост v на стационарната система скоростта на светлината Да оставим другите зависимости настрана. Ти ни дай едно просто и ясно физическо обяснение за зависимостта на t' от х. Ей тази физическа зависимост я обясни.
-
Защо времевият координат зависи от пространствения? Откъде-накъде. Налягането на една затворена бутилка с газ зависи от температурата. Като повишиш температурата, газът се разширява и така налягането се увеличава. Значи имаме много просто и ясно физическо обяснение защо налягането зависи от температурата. Хайде сега ти ни дай едно просто и ясно физическо обяснение защо времевият координат на дадено събитие в подвижната система зависи от местоположението на това събитие в стационарната система? Обясни я тази физическа връзка, за да я знаем. Затова иде реч. Защото ако няма физическа връзка, някой на времето явно просто си е фантазирал, а сега неговата мокра фантазия се брои за закон божи.
-
Ето пак. Моментът е част от времето. Негово подмножество. Множеството от всички моменти = време.
-
Да, нормално е да зависи от времето в стационарната. Нали превеждаме от едно време в друго. Затова не го споменавам. Въпросът е защо времето зависи от местоположението ?? Откъде накъде. Защо времето не зависи от темпетатурата, а зависи от местоположението ?? (Ако случайно не е ясно, това са реторични въпроси. )
-
Те дефинират еднородност на времето като равноправност на моментите ("все моменты времени равноправны"). Не мога да кажа защо използват тази дефиниция. Стандартната дефиниция за хомогенност е "еднакъв във всички точки", а не равноправен. Хайде така да поставим въпроса: ти как ще наречеш време, в което всяка точка е отделна часова зона?
-
Явно и ти използваш грешна дефиниця за "нехомогенно време" Часовите зони са пример за нехомогенно време. Времето в София е два часа напред в сравнение с Лондон. Затова когато смятаме колко време си пътувал от София до Лондон, прилагаме часова корекция, за да изрваним времената - иначе сметките не излизат. Според СТО всеки х-координат в подвижните системи се намира в своя собствена часова зона. Това се вижда като погледнеш Лоренцовата трансформация: Както се вижда, времето в подвижната система зависи от координатът х в стационарната. Така Лорнцовата трансформация въвежда часови зони във всяка точка. Това е смисълът на нехомогенно време. То е различно във всяка точка в подвижната система. Вие това още не може да схванете.
-
Тц. Хората са го казали: "хомегенен = същите свойства във всяка точка". Ти подменяш стандартната дефиниция на хомегенен с някаква твоя произволна дефиниция ... пък после аз не съм разбирал какво е хомогенно време.
-
Съжалявам, но това е някаква гаражна и заблудена дефиниция за хомогенност на времето: ... това означава, времето да е хомогенно - ходът му е равномерен във всеки един момент. Тази дефиниция е лишена от смисъл. Какво значи равномерен ход във всеки момент? Ето една правилна дефиниця (на английски): In physics, a homogeneous material or system has the same properties at every point. Преведено на български: Във физиката, хомогенен материал или система имат същите свойства във всяка точка. Хомогенно време означава, че то е същото във всяка точка ... а не различно в различните точки. Ако часовникът на лявата ми ръка показва едно време, а часовникът на дясната друго, това е пример за нехомогенно време (приема се, че часовниците не са китайски ;). Според СТО времето в една подвижна система е различно в различните точки. Тоест, то е нехомогенно.
-
А така. Това е заложено в примера с тризнаците. А ти спореше, че не било така.
-
Ти броиш за влизане в отправна система само "покой -> инерциално движение". А въобще не броиш "ускорение -> инерциално движение". Половинчата работа.
-
Съвкупоността от всички възможни моменти е времето. Значи един момент е подмножество на времето. Според какво е време, ако не броиш различните моментите като подмножество на времето??
-
Е да де. Ти си ме цитирал да казвам едно и също нещо.
-
Както не разбираш, че трикът на СТО е нехомогенно време, така и не разбираш парадокса с тризнаците. От моя страна аз също си взимам бележка, че ако един парадокс не е явен, той не е парадокс. Затова съм изоставил спора, а не за а друго.
-
Щом подвижният наблюдател се намира между две едновременни събития, значи те явно са пространствено отделени едно от друго. Следователно, те ще бъдат преведени като неедновременни събития в подвижната система.
-
Това, което осъзнах, е че не можеш да спориш с хора, които не разбират от логика. Как им показваш, че допускат логическа грешка ... след като те на разбират логиката??
-
Подбирай си източниците. Първоначално го беше схванал както трябва. Ако две едновременни събития в стационарната система са отделени пространствено (по оста х), тогава те не са едновременни в подвижната система. Няма излключения.
-
Натиснал се педала до дъно ... и изведнъж го отпускаш. Така мигновено преминаваш от ускорително в инерциално движение. Тоест, от не-инерциална в инерциална система.