tantin

Така де, а какво по-точно е магнитния момент? Въртене на електрона, нали така ? Значи пак говорим за въртене. На видеото е добре обяснено как трябва да се случи това въртене за да имаме спин 1/2.

Ако ползваме понятията "топло", " студено".. спомняте ли си имаше една такава игра за деца. Едното дете е с вързани очи, а другите го насочват само с инструкции за топло и студено. Така и аз бих ти казал Станиславе - Студено! Аз не го виждам така електрическото поле. За да си го представиш как то е вградено в самото пространство, в структурата на пространството - то трябва да знаеш какво е това дипол. Сега не ми се обяснява. Та тази диполна структура се съдържа в базовата структура на пространството. Тука аз и Скенер имаме сериозно търкане, ако не си го разбрал до момента . За Скенер - полето е само тази част от пространството където имаш Интензитет и някакви проявления на полето. А за мен полето е навсякъде където то може да се прояви, където може да се индуцира, изменя, идва и заминава. За мен полето е във всяка точка на пространството. Нулевото поле е също поле. Стига структурата му да позволява съответните характеристики и прояви на полето. Примерно на границата на черната дупка не знам що за полета са там и как ще се държат - но това са гранични условия . Електромагнитното поле е чиста вълна, трептене, колебания. Може да е дефазиране, поляризиране, разместване на диполите, тоест множество са проявленията, но не и скъсяване на пространството. При електричеството , понеже са 2 компоненти - ако + се измести в една посока - минуса се измества в обратната. Дипола се разтяга. Това в общи линии, но размерите като цяло са същите. Електричеството е вътрешно "нагнетяване", преподредба във вътрешната диполна структура.

Предлагам ти много по-разбираема аналогия: с атомите и молекулите. Вземи за пример водата: един атом кислород и 2 атома водород. Кое е това което ги свързва в едно? Това са електрони, така наречените свързващи или валентни електрони. Ако обаче погледнеш структурата на металите или на леда - тази структура на какво се крепи? Пак на същите свързващи електрони от последното ниво на обвивката на атома.. А електрона какво е? - елементарна частица. Не можеш я разруши. Сега ако погледнем структурата на вакума - и там имаш частица материя, а до нея вързани на кръст си седят частиците антиматерия. Все едно кислород и водород. И какво ги крепи едни до други? В еластична връзка, подобно молекула вода? Разни виртуални бозони, х,у,зет и подобни, тау, мю.. и прочие. Вакума сам по себе си изобщо не е празен, а гъмжи от материя и антиматерия .. и разните всякакви свързващи ги бозони. Това с вакума се е случило благодарение на Големия Взрив. От там се е напълнило с енергия по всички кътчета на вселената. И самата вселена, пространството пак се измерва в енергия .

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9e/Quantum_spin_and_the_Stern-Gerlach_experiment.ogv Stern–Gerlach experiment За да разберем по лестно тази двойнственост на частици/ поле, предлагам да погледнем към експеримента на Щерн-Герлах. Там много ясно си показва как една частица изменя пътя си в зависимост от структурата на пространството през което преминава. Вижте това малко видео. При магнитите е много по-ясно и видимо: магнита при движението си "улавя" къде има поле и къде няма, и съответно си мени траекторията според полетата през които минава. При това има и съвсем случаини елементи, където не можете да ги изчислите както и да изкате. Когато изстрелвате частици е подобно да замервате с магнити през отворите на някаква метална плоча, но тази плоча може да привлича, може да отблъсква, не знаем точно какво ще е взаимодействието им. Така е и с частиците. А пак по примера с магнита - нека имаме не един - а цяла мрежа, цяло пространство с такива подредени магнитчета. Като пипнете едно - всички се пренареждат. А ако разклатите магнитчетата, всички започват да се клатят с някаква взаимна връзка. Подобни неща виждаме и в пространствената структура. Летящият магнит има непредвидима траектория в зависимост от това през какви полета ще премине. И подобни аналогии можем да си представим и за електрона , а също и при светлината.

Figure 2: As light propagates down the telescope, the telescope moves requiring a tilt to the telescope that depends on the speed of light. The apparent angle of the star φ differs from its true angle θ. Имам следния въпрос: Наблюдателя вижда само и единствено слънцето 2, лъчът от който идва под ъгъл фи. Другият лъч от слънцето 1 (това е истинското местоположение) под ъгъл тита остава невидим, понеже при преминаването през движещата се среда се изкривява с под някакъв минимален ъгъл за да стане това което се вижда като фи. Няма никакъв шанс наблюдателя да вижда едновременно и слънцето 1 и слънцето 2, така както се представя на картинката. Тогава как наблюдателя ще знае че истинското положение на слънцето е в 1 ?

Ако имаше подобно "увличане", то помислете си: първото сериозно нещо което бихме забелязали: изгрева и залеза. На изгрев не би трябвало да има аберация. Тогава наблюдателя ще се движи срещуположно на идващата срещу него светлина. В следващите моменти обаче с надигането на слънцето над хоризонта тази аберация ще се увеличава, понеже светлината има 2 компоненти по хоризонтала и по вертикала. Компонентата по хоризонтала няма да се забавя от аберацията, единствено по вертикалата имаме подобно отклонение. Вечер на залез пък ще има обратния ефект. Светлината ще продължи да идва дори и след като слънцето е залязло, понеже въртящата се среда ще продължи да влачи от светлината идваща от зад хоризонта. Залеза би бил по-продължителен от изгрева.

Харесва ми това мнение, но за съжаление много малко са аргументите ни в подкрепа на връзката венеди - венети. Ако пък венетите бяха наистина славяни - то представяте ли си каква щеше да е съдбата на Апенинския полуостров и на Централна Европа? Славяните толкова бързо се разпростират на Балканите и из цялата Източна Европа, щото един куп древни и познати ни народи един след друг биват зачертнати от картата.

Виж сега, дори и да го има това 4-то измерение - обърни внимание че всяка една точка в 4-мерното пространство си има 4 координати: x,y,z,w . Тоест присъствието на една точка в 4 измерения не значи че тя изчезва от 3Д и минава в 4Д. Точно обратното. Промените в 4Д координатите влияят на 3Д. И обратно - координатите в 3Д са свързани с някакъв закон в 4Д. Ако няма връзка между едните координати и другите - то няма да се случат никакви взаимодействия. В допълнение - координатите на движещите се точки в общия случай са непрекъснати функции . Не може една точка да изчезне едновременно в 3-те координати и да се появи директно в другия край на вселената. Ако има някаква закономерност в 4Д, то тези закономерности се изразяват в непрекъснатост на функцията. Примерно синусоида. Но нищо не пречи една точка да има х,у,з = 0 - а четвъртата компонента в да е ненулева - и една такава точка да се материализира в някакво си време в някакъв далечен край на вселената. Като се имат предвид скоростите на светлината това едва ли би било особен проблем. Обаче представи си каква дължина на вълната би трябвало да се реализира за да има непрекъсната функция по 4Д.

Неподвижност съществува и тя се нарича статични вълни. При този вид неподвижност за пример ще взема електрон: електрона обикаля по затворена траектория, по един и същ път и в което и време да го погледнете той ще бъде разположен на една и съща повърхнина. Привидно тази повърхнина или фигура е статична, но в същото време електрона се движи с почти скоростта на светлината. Ако обаче тази статична вълна се изразява не като повърхнина - а като фигура в 3Д - то това е по-трудно да го обясним. Описанията на вълновите характеристики са именно такова описание на статичност в някакво ограничено пространство - където вълната е статична във всеки момент на времето.

Четвъртото измерение е чисто математическо понятие. Примерно сфера в 4Д пространството. Това вече го обсъждахме. Не е задължително 4-тото измерение да има непременно някакво строго обяснение в 3Д, но в много случаи то може да се изобрази като цвят, плътност, или нещо друго. Ако пък игнорираме едно от 3Д измеренията , то ние можем да покажем как изглежда и това 4-то измерение. Ползването на 4-то измерение е по-удобно и по-строго отколкото принципа на неопределеността или пък вероятностните модели при които не знаем кое къде ще се изяви. Когато една частица има присъствие в 4-те измерения, то ние знаем с точност енергията - но фигурата описваща присъствието на тази частица е някакъв 3Д обем и там трябва да се ползват допълнителни методи за да се види как това 4-то измерение влияе на останалите 3 компоненти.

Това е ключа за разбиране на цялата квантова механика: ъгловия импулс или ъглов въртящ момент. Да речем че това е електрона, обикалящ около ядрото. Електрона има 2 вида импулс: единия е от въртенето около ядрото на атома, този импулс се отбелязва с L. Има обаче и собствен въртящ момент , или това е така наречения СПИН. Спина се отбелязва с S, и както всеки знае спина може да е + или - 1/2. Забележете следните неща: S може да се изменя по х, у и зет. Има различни стойности на проекциите си , без значение коя е х, у или зет. Същото важи и за L. Тука е най-интересната част, това е в основата на цялата квантова механика и всичките сложни изчисления. Има някакъв постулат или закон за запазване на пълния ъглов момент. Постулата за запазване на ъгловия момент гласи че ъгловия момент J се запазва. При това L и S могат да си взаимодействат помежду си, но J ще си остане константно при това координатните стойности на J по х, у и зет също си остават постоянни. Това се вижда добре на картинката по горе: Спина е даден зелено, орбиталния ъглов момент L е показан в синьо, с наклон. Сумирайки векторно по всички точки във времето е показан пълния ъглов момент , на графиката е нарисуван в лилаво. Интересното е точно в тази част: че компонентие на J по х, у и зет си запазват стойностите, при което тези стойности са цели числа. И тука вече за да се обяснят тези природни закони се вкарват в употреба всичките познати ни теории за числата, диференциали и интеграли, въобще всичко възможно от математиката. Всичко, което сме го учили от физика и химия - за електроните, за нивата, за запълването на свободните нива и за прескачане в следващото ниво - химичните връзки - всичко свързано със строежа на материята се разглежда и доказва през вълновата функция - а физическия смисъл на вълновата функция се демонстрира най-добре не толкова с онези вероятности - за това къде ще намерите електрона, а с тези векторни представяния за ъгловия импулс. Защото само с теория на вероятностите не можете да кажете къде ще се намира дадена частица в цялото пространство, но когато знаете импулса на тази частица и когато знаете около кой център се върти тази частица - където и да се окаже нейното място то проекцията на пълния въртящ момент по вертикалата ЗЕТ ще ни даде една и съща стойност. Това донякъде може да ни даде представа и защо се получават тези "облаци" при моделирането на електрона. Причината е че тези стоящи вълни са разпределени, разхвърляни с това пространство около ядрото - но ние не знаем в кои точно точки, не знаем точната позиция. Знаем енергията с голяма и дори с абсолютна точност, знаем закона за общата енергия , но позицията по х, у и з не е достатъчна, понеже имаме и допълнителната S компонента на спина. Аз си мислех че спина на електрона участва в 4-то невидимо измерение, но доколкото разбирам те го проектират повече в Z координатната ос. Което пък ме кара да си мисля че тази ориентация спрямо някаква ос на ядрото не е била избрана случайно . От там са изведени и останалите компоненти. Най-вероятно ядрото също си има собствен спин / въртящ момент и при позициониране на електронната обвивка общият въртящ момент на електронната обвивка се позиционира да е по оста около Z.. така ние имаме основни координати по Х и У, а това което става по зет се обозначава като Полярни (северен, южен полюс), или също азимутни (azimuthal quantum number) .

Двете представяния са еквивалентни. Няма особена разлика. Ако електрона се движи със скорости близки до скоростта на светлината, то представи си колко обиколки на атома ще се случат в рамките на 2сек? Това би било ако електрона е кръгъл, симетричен. Но електрона си има СПИН, не е симетричен. Има нещо като дипол, условно казано 2 точки свързани една с друга. И електрона си има собствен момент, СПИН. Сега представи си го този дипол да обикаля на космическа скорост в пространство голямо колкото 1 милионна от върха на карфицата че и по-малко? Можеш ли да го откриеш? Невъзможно е. Но с вълнови те функции нещата са описуеми. Изглежда че собственото въртене или импулса при тази частица е скритата дименсия в която се вкарва и изкарва енергия. Съответно това допълнително 4 измерение промени координатите и енергията в 3Д пространството и така се създава привидно "случайна", вероятността картина. Но в действителност нищо случайно няма. Някаква част от енергията влиза в скритото непознато за нас 4Д , после се връща и се проектира в " приблизителни', вероятностни координати.

Квантовите числа на атома са стар начин за изчисляване на орбитата на електроните. По-нов начин дават чрез азимутния ъглов момент. https://en.wikipedia.org/wiki/Azimuthal_quantum_number Азимутен Ъглов импулс на атомния електронен момент, L е свързан с неговото квантово число ℓ чрез следното уравнение:

Нека все пак се застраховаме: ако кафеза е направен от много тънки метални нишки, а индуцираното магнитно поле генерира огромни токове . Стопят ли се нишките с кафеза е свършено. Значи трябва да се предвиди минималното сечение на проводниците за направата на кафеза и да се види до какви полета могат да издържат. За гръмоотводите знаете че се слагат проводници с дебело сечение.

Ние си имаме по-добра дума: чергари. Тая дума е аналог на номади, придвижващи се, мобилни. При това изглежда да е типично българска. Не знам да я има в другите славянски езици.

В такъв случай токовете стават много големи, това предизвиква нагряване в проводника и проводника ще се разтопи.

Да уточним и в тази част. Електронът е носител на заряд, а не на полето като физическа структура. Зарядът е това което създава и реагира на полето. Но полето е самото пространство и вакума. Не трябва да се бърка електрическо поле и електрон. Оказва се че електроните в проводник са много бавни. Движат се с някакви си сантиметри в секунда. А полето се разпространява с 3x10**8 m/s. За да разпространиш полето на милиони км разстояние няма нужда да закарваш всичките електрони до там.

Не мога да коментирам много в тази част. Относно "чъргоу-боилството" - аз си мисля че "чъргоу", "ичиргу" се ползва в смисъл на "военен", отбраната армия, гвардия на Кана. Чъргоу- колобъра е нещо като армейски поп, предсказател с пагони, зачислен в отбраната армия. Личен съветник на Кана.

Ами не е така. Като се залепиш до стената - количеството маса / действащо в тази посока / намалява. Количеството маса действащо в обратна посока - напротив се увеличава, Двете се компенсират едно с друго до пълна нула. Доказателството е интегрална математика.

Много е лесно да ти го нарисувам: Да речем също че магнитното поле не е постоянно ами че е променливо. Същият този променлив поток ще индуцира електродвижещо напрежение вътре в стената / металната сфера . ще се заформят 2 такива токове. Първоначално при рязко изменение на магнитния поток тези индуцирани напрежения ще компенсират изцяло магнитния поток - ще го занулят. Но при статично магнитно поле - имаш нещо подобно на трансформатор- металната сърцевина. Знаете че желязото е хем електрически проводник, хем е перфектен магнитопровод.

Директно ти ги рисувам за да не обяснявам: Идеята че в сферата действа не една а множество сили (вектори) и като ги сумираш във всяка точка на пространството става 0.

Ядрото при тези атоми е около 100 000 пъти по-малко по размери от атома. Представяте ли си го ? Ако стреляте на сляпо с пушката ще трябва да стреляте 100 000 пъти за да имате шанса да уцелите веднъж ядрото.. А ядрото е центъра, там е съсредоточена цялата тежест на атома. Електроните са някакви си хилядни части. Но когато говорим за спин - то спина на електроните ще участвува с много по голям дял, предвид на заградената площ. https://en.wikipedia.org/wiki/Neutron Тогава има ли значение дали спина на електрона е UP или DOWN ? Аз си мисля че това подреждане става едва като се насочи силното хомогенно магнитно поле. Вътре в атома аз не съм сигурен дали спиновете на 1 и 2-ро ниво са успоредни или перпендикулярни едни спрямо други . А и какво ли значение има? При 3Д изображение спина все ще вземе някаква посока в 360х360 пространството... Именно -360 х360, но ако ползваме по-голяма разделителна способност спина може да е насочен в 360 000 х 360 000 посока. Значи спина на електрона е кратен на 1/2 планкова енергия, но реално няма насока в 3Д пространството, освен ако не е пренасочен, ориентиран. Тази ориентация реално не е вземане или добавяне на енергия спрямо общата енергия. Може да се каже че се взема от Z и се добава към Х или към У, но по принцип енергията на електрона би трябвало да си остане същата. Ако сменим енергията на електрона минаваме на друго енергийно ниво. Значи спина позволява тези вибрации, но докато не е позиционирано силовото магнитно поле не знаем нищо за посоката на тоя спин, и това би трябвало да важи дори и за свързаните електрони в атома.

https://en.wikipedia.org/wiki/Stern–Gerlach_experiment Третата картинка ви казва предостатъчно,но ако желаете погледнете обяснителните бележки в английската уики.

И за да ви припомня още веднъж за гениалния строеж на природата, нека погледнем пак към опита на Стърн- Герлах: Попадайки в електомагнитното поле електроните би следвало да започнат да се въртят и да продължат праволинейно. съответно очакваме че проекцията на би била както ако проектирате верикално окръжност: Обаче гениалното в експеримента на Стерн-Герлах - е че електроните не се разхвърлят проекцията на окръжност, а се позиционират само в двата края - Up / Down. Ние очакваме електроните како в електрически ток по проводник да си обикалят в кръг както се обяснява по теорията на електромагнетизма. Но напук на законите електроните се струпват отгоре и отдолу. И както се сещаме ние, така са се сетили и бащите / патриарсите / на КМ. Щом електроните се струпват на тия неочаквани купчини, има нещо гнило в досегашните ни представи. Само дето в тоя експеримент не участват свободни електрони, а атоми на среброто. Ако бяха проектирали електрони не знам какъв би бил резултата. Вероятно електроните биха си останали въртящи се в електромагнитното поле. Причината че тези атоми си продължават въпреки полето е това че атомите са електро-неутрални. Но спина на свободния електрон е достатъчен за да се получат тези отклонения.

Значи да си го кажем на нашия език: СПИНА на свободния електрон не можете да го измерите !!!!! Нямате шанс.. За да го измерите тоя спин трябва да приложите сила и енергия в много пъти по-голяма от енергията нужна за обръщане на СПИНА в обратна посока. А защо това е така? Нека се върнем пак в представянето на нашата 4-мерна сфера към 3-мерното пространсто, Спина на електрона както знаем се връзва към нашето 3Д пространство, но спина живее в 3Д или ако искате в 4Д. Разпределението на спина не е само и единствено по една координата - Х , У или Z. Спинът е разпределен едновременно и по 3-те оси. Примерно спина е част от импулса, а частицата обикаля подобно на сателит около земята. Спина е някаква си малка частица енергия която определя дали въртенето да е в посоката на Слънцето или Луната. Ако набутате малко повече енергия същата частица ще обикаля в обратната посока. Когато един електрон влиза със засилка в енергийните нива на някой атом - вие не знаете къде или как ще се позиционира. Но където и да се позиционира въпросния електрон ще "изхвърли" ненужната енергия и ще заеме само това енергийно състояние което е свободно и което му е позволено, включително посоката на спин.