T.Jonchev

Каза ми. Друг път ще слушам.

В текста, където е споменат този Калоян, се говори и за неговия син Теодор, и за патриарх Арсений. Става дума за никейския император Йоан III Дука Ватацес (1222 - 1254), бащата на Теодор II Ласкарис (1254 - 1258). Гръцката форма "Калойоанос" е ползвана не само от българи (цар Калоян, севастократор Калоян и пр.), но и - доста широко - от самите ромеи. Доколкото си спомням първият ромейски Йоан, наричан "Калойоан" в изворите, е император Йоан II Комнин (1118 - 1143). Така е наричан често и Йоан Ватацес, а по-късно - и Йоан V Палеолог (1341 - 1391). Формата "Калоян" е използвана за някои от тези императори дори в български източници - напр. в Анонимната българска летопис от XV век (Йоан V), a и - ако не ме лъже паметта, разбира се - в една от българските царски грамоти. Колкото до Ниневия - това е според мен архаизация.

Св. Йероним е живял през IV век. Колкото до картата с този надпис - тя е препис от XII век и въобще не е ясно дали въпросният надпис е присъствал в оригинала.

http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_...ed.phtml?id=948 http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/framepred1.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_...gm.phtml?id=949 http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext1.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext2.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext3.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext4.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_...frameotryv1.htm Това е адресът на руския превод - но не е пълен.

Абе, нека си хапне - криза е.

Евматий. Е - може.

Ако питаш Ганчо Ценов - никъде, защото според него Грод бил живял при Тракийския Босфор, т.е. до Константинопол. Ако питаш мен - в района на Керченския пролив, наричан през Античността и Ранното Средновековие Кимерийски Босфор, някъде около града Боспор. Там трябва да е била страната, от която идва при Юстиниан този Грод.

Бар Хебрей всъщност е заимствал от хрониката на Михаил Сирийски, у когото по въпроса пише съвсем същото, а пък Михаил Сирийски - от Дионисий Телмахрски. Доста логично е да се приеме, че василевсът е бил убит от свой - не само поради трудността българите да се доберат до него, а и защото Никифор от самото начало на кампанията така е пилил нервите на всичките си приближени, че с удоволствие биха му забили ножа. Не е било необходимо Крум да подкупва когото и да е. Българите обаче смятат, че е пленен и убит по заповед на Крум - вж. например миниатюрите към българския превод на Манасиевата хроника от Ватиканския ръкопис.

Нещо такова под 6020 св.г. (= 527/8г. сл.Хр.) разказва Теофан: "През същата година и владетелят на хуните на име Грод, който живеел близо до Босфора, минал на страната на императора, като се покръстил и станал християнин. Императорът го приел и като му дал много дарове, изпратил го в страната му..."). В момента оригиналният текст не е пред мен, за да преценя в какъв смисъл на гръцки е употребен изразът "императорът го приел", защото на български има две възможности: 1.Приел го от кръщелния купел; 2.Дал му аудиенция. Предполагам, че гръцкият израз съдържа първата възможност - иначе не би имало твърдение, че Юстиниан му е кръстник, а това схващане е доста разпространено. Но за да съм категоричен, ми е нужно да проверя текста.

Никой историк (поне от началото на ХХ век насам) - бил той "официален" или "неофициален" - не твърди, че за българи се говори от 681г. нататък. Защо не посочиш име и не цитираш нечие твърдение, че за българи се говори едва след 681г.? А ти би ли посочил изворово сведение от III век след Христа, в което да се споменава "българи"?

Tова е не изворов, а историографски цитат. Аз също не съм срещал в източниците данни за Борисов престолонаследник. Tова не ми беше дошло на ум, но намирам, че е безкрайно находчиво и логично. Поздравления!

Несъмнено това заключение е логично. Но то се базира на схващането, че към момента на изпращането на тези момичета, български цар е вече Борис II. Това, както знаете, е спорен въпрос - функция от решението на въпроса за годината на смъртта на Петър I: според Златарски той умира на 30.I.969, но според П.Петров - на 30.I.970г. Връщането на Борис от Константинопол и възшествието му на трона са последващи бащината му смърт събития. Ако в началото на управлението на Цимисхий Борис и Роман все още са се намирали в ромейската столица, възможността тези принцеси да са дъщери на Борис, се оказва значително по-слаба, отколкото в другия случай. И още нещо, за което сега се сещам: ако те са дъщери на действащия в момента български владетел, странно е, че Лъв Дякон не е казал това направо. По-общият израз за "царската кръв", който той използва, може да се разглежда и като косвено указание, че те принадлежат на царската фамилия, но не са точно царски дъщери и, изразявайки се по този начин, авторът си спестява дълги обяснения.

O, да - впечатли ме. И сега продължаваш. Защото аз - за мой позор - не съм чел грамотата, която цитираш.

Ако мисията на Формоза и Павел е покръствала някого, това са били онези, които Фотиевата не е успяла да покръсти до идването им. В папските отговори се казва, че повторно покръстване няма, дори покръстителят да не духовно лице.

Има изследвания за населението на империята - на Ръсел, на Кенех, а и някои руски. Те се основават все пак на някакви данни, защото за Византия има повечко информация. Но резултатите варират в диапазон от 7/8 до 18 милиона души, което ме кара да се съмнявам не само в заключенията, а и в методите, с които са получени, защото става дума за изводи, касаещи едно и също историческо време. За българските земи освен проучването на Гандев друго мисля, че няма (освен отделни данни, на които съм попадал в изследвания на В.Мутафчиева и Цв.Георгиева, но те касаеха ограничени региони). Той стъпва основно върху запазените турски данъчни регистри, но заключенията му не са най-пълни, защото след неговата книга бяха публикувани поне седем-осем нови регистъра - неизвестни дотогава - които той не е ползвал. За средновековната епоха (имамй предвид до края на XIV век) изследване няма, защото няма върху какво да бъде направено. Тук там съм срещал предпазливи бележчици под линия и толкова. Но в популярната литература - е, там данни да искаш! Измъкват ги като илюзионист зайци от цилиндър. Но ние говорим за наука, а не за историческа чалга.

О, ние ли българите не можем да плюем - особено пък своите. В това отношение от първото място едва ли някой би смогнал да ни измести. Царе сме на размахването на кирлива риза - най-паче своята собствена.

Почнахме с Кирил и Методий, завършихме с Нюрнбергския процес, Народния съд и плана Маршал. Боже, Боже ... както казват напоследък в един турски сериал.

Не мога да кажа нито "да", нито "не". Просто има въпроси, които нямат научноиздържани отговори. И точно тогава цъфват разни автори на книжки (тази, за която говориш, май ми е попадала, но нищо конкретно не си спомням, а най-малко име на автор) с претенцията, че имат отговори за всичко, очароват аудиторията и й прибират парите. След това се оказва, че нямало нищо такова, че истината била съвсем друга (понеже се появяват следващите всезнайковци) и аудиторията си купува поредната книжка, чете, цъка с език и пак верва. В България това може да се случи неограничен брой пъти. Конкретно ("конкретно" е малко силно казано, но нейсе) по въпроса ти за времето на Асен и Петър: зависи. Ако вземем предвид като по-приоритетен критерий фактът на дългия българо-византийски двубой и нашествията на печенегите, узите и куманите през XI век, би трябвало да приемем, че през XII век населението в българските земи е било по-малобройно, отколкото по времето на Петър I примерно. Но ако дадем повечко тежест на стабилизацията в Комниновия период, би могло да се предположи и обратното. Но и двете възможности са резултат от чиста логика без факти. Така че най-честният отговор тук е не е ясно. И никога няма да стане ясно, освен ако внезапно не намерим примерно два изчерпателни данъчни регистъра: един от времето на Роман III (да кажем) и друг от времето на Андроник Комнин. Тогава бихме имали отговор - около 70% точен.

Има такава хипотеза, но тя не се опира на никакви данни. А пък възможността България да е имала по-голямо население от Византия - с нейната територия, многобройни градове и т.н. - е просто изключена.

Ами, ако искаш, можем да спретнем един екип и да направим форумна публикация за списанието по този проблем. Но най-напред ще трябва да се съберат и систематизират изворовите данни по него, защото са доста разпилени.

Ползвал е гръцки, разбира се. Но не само гръцки извори е ползвал за историята си. Вероятно някои от домашните източници, които за него са били достъпни, сега вече са изчезнали. Четенето "Муртаг", "Муртагон" най-вероятно е правилното, но вече е безнадеждно късно да се ревизира твърде популярното "Омуртаг". За това четене ме убеждава не толкова Паисий, а сведенията, които по-горе дава Aspandiat - те са изключително показателни във връзка с имената. Към КГ125: Да, "ис" е гръцко окончание.

Е, изображението заяжда малко. Учи се на търпение... Можеш да помедитираш, докато се зареди

За брака на свещениците Incorrectus е correctus. В тази връзка има дори съборно правило, но не помня на кой точно събор беше - Рицарят би могъл да се сети. Това е разлика между западната и източната практика още от VII или VIII век. А за дяконите изискването да са женени, за да получат сана, не се отнася, мисля, и до днес - това е само за презвитерите.

Ето това е вече аргумент. Значи, ненапразно пиша тези имена без "о".

Нито от който и да е автор, пишещ на гръцки. Струва ми се, че оригиналното име в текста е Еран, което историографски сближават (или идентифицират) с Ирник.