T.Jonchev

Действително, това е много възможно.

Въобще не е ясно какво е станало. Днес този средновековен квартал е празно място. Кога обаче се е превърнал в такова, не зная. Разкопки там никога не са правени.

Кладенец мисля, че няма. Но отляво на Балдуиновата кула (както е на снимката) се слиза до т.нар. водоемна кула, чрез която тази част от хълма се е захранвал с вода. А портата си е най-нормална и не е със специални функции. Тя е по-голяма от малката порта от другата страна на Царевец и осъществява връзката с втория по размери градски квартал в подножието на хълма.

Това е проблем не само с винтовките - огромната част от военното оборудване и боеприпасите са били там.

Карл Велики в 812 е признат като imperator francorum. Симеон не е признаван нито за imperator bulgarorum, нито за imperator romanorum.

Портата наистина се явява вдясно на "Балдуиновата" кула или по-скоро зад нея. Тя се намира в чупка на стената, както и Малката порта. На снимката, качена от Галахад, се вижда само част от стената, фланкираща Френкхисарската порта. Опитал съм се да посоча къде е точно: където сочи върхът на стрелката, стената се "вгъва" навътре към хълма и портата е точно там - на сгъвката. На втората снимка, която качвам, е по-ясно мястото, но пък изображението е дребно. Frenkhisar.bmp Carevec.bmp

О, четох една студия на Мудрак преди няколко месеца - точно за древния български календар и хронологията на "Именника". Изглеждаше на пръв поглед много сериозна, а се оказа поредната стъкмистика.

Проблемът Търново - Стринава от 1190г. е много подобен на проблема Плиска - аула (или Авли) от 811г. Но се боя, че също като него ще си остане висящ поне по две причини: 1.Утвърдено, дори класицирано, схващане. Както знаете, у нас научните ревизии са също толкова сложни за правене, както и икономическите реформи; 2.Липса на достатъчно категорични данни (е, да, тук поне имаме име на крепост, каквато съществува, а не колебание между име и "резиденция"). Ето и пример за хлъзгавостта на проблема и становищата по него: Всъщност никъде не е казано, че битката е била точно в Тревненския проход. Това е извод, а не факт. Предположението за този проход е направено на базата на схващането, че обсадената крепост е Търновската. Ако не е тя, предположението спокойно може да отпадне.

Битката при Кана например. Тази при Газиура - също. Войните на Юстиниан I срещу вандалите и готите. Т.нар. война на Момчил срещу наемниците на Кантакузин. Със сигурност има и бая други, които в момента не ми идват на ум. Всъщност твърдението е продукт на полуидеологема: опълчението е непобедимо, защото защитава (това е много съществена част на идеологемата) собствените си домове, имоти, семейства. В общи линии - звучи логично, звучи добре, но не кореспондира особено с фактите. И знаеш ли откъде води началото си? От интервенцията в Съветска Русия след 1917г. А историята на т.нар. Отечествени войни (1812 и 1941-45) просто го бетонира.

Аз не се разгръщам в чак толкова мащабни обобщения. Достатъчно ми е да зная, че някои от изходящите факти, върху които е построено профайлърското умуване, са неверни. При това положение и крайният резултат не може да бъде точен. Имам предвид да речем това, че Клеопатра не се е самоубила в гробницата си, както приема профайлърката (дали не под влияние на "Клеопатра" с Елизабет Тейлър?), а в дворцовите си покои - Плутарх ясно го казва. И не само той.

Мисля, че Стоедин говори за един от типичните български комплекси - някой друг да е виновен, дори и да няма вини. Смятам, че е прав. Аз поне така съм склонен да схващам въпросната легенда, която може би не е и чак толкова стара - не е за изключване възможността да се е появила векове след падането на Търново. Хареса ми и аеропоста - авторът има доста бистра мисъл и понеже не е историк и не е забол нос в изворите, както често правим ние, вижда доста нашироко.

Да, легендата говори именно за т.нар. Френхисарска порта, не бъркаш. Недалеч от нея е и жидовият гроб.

Освен че Борис II е имал семейство, отведено в плен от Цимисхий, никакви подробности не са известни. Така че горното заявление ми се струва доволно безаргументно. От друга страна, че Василий II има сестра на име Ана е несъмнено.

Галахад както обикновено е точен. Ще прибавя само, че Батбаян / Безмер по всяка вероятност дълго е управлявал своите българи като васал на хазарския хаган - някъде до към края на седмото столетие. Намек за това има у Теофан - по-скоро в неговия извор.

Безгрешен си като светия отец папата.... Точно така е казано в изворите.

Битката не е на българска територия, а на ромейска. За какво нашествие може да се говори? Не знам защо в нашата наука намеренията се квалифицират като нашествия, а военните присъствия на чужда земя - като отбрани.

Към 01.06.1941г. СССР разполага с 26 армии с по 12 дивизии всяка, от които 12 армии (144 дивизии) в първия ешелон. Като сложим по 47 км за всяка излиза, че фронтът трябва да е бил дълъг 6 768 км - на мен ми изглежда множко. Иначе вероятно има нещо вярно в това, че на челата на извършените още в първите дни от немците пробиви, вермахтът трябва да е имал по-голяма оперативна концентрация. Пробивите доколкото помня са правени обикновено около "издатини" на границата - места, на които руската територия се вклинява в немската (напр. при Белосток). Механизираните части на вермахта са "отсичали" издатината в основата й, обхождайки руските позиции. Обаче - също тъй по правило - в тези издатини са били струпани внушителни руски сили, пред които са се оказали много по-малобройни немски части. Проблемът съвсем не е в немската многобройност, а в руската неподготвеност за отбранителни действия и във факта, че огромна част от руската авиация е била струпана съвсем близо до границата и съответно е унищожена от Луфтвафе още с първия удар, нанесен върху летищата й.

Между генералисимусите може да сложите и Мануел Годой херцог де Алкудия - въпреки, че той е съвсем пишман генералисимус и военния му опит и познания се изчерпват със службата му на дворцов гвардеец.

Да, в съвременните руски издания (след 1990) все по-често се среща точно това твърдение. След като несъстоятелността на твърдението за подавляващото немско превъзходство по целия фронт лъсна, остава това. След още десетина години може би ще се видят принудени да се откажат и от него и да измислят нещо друго. Но понеже Хърс винаги настоява другите да аргументират това, което казват, сега е моментът да даде сам пример, като с факти посочи как на направлението на главните германските удари през юни 1941 г. Германия има многократно превъзходство

Нощес гледах по Дискавъри филм за смъртта на Клеопатра (VII Филопатор, естествено). Някаква дама, профайлър (името беше май Брайън или нещо такова), доказва, че египетската царица не се била самоубила, а била убита по заповед на Октавиан. 1.Аргументите, които се привеждат, че не се е самоубила: - в цялата династия не бил известен случай на самоубийство; - Клеопатра била упорита жена, която никога не отстъпва и не се отказва от целта - такива хора не се самоубивали - нито тя, нито двете умрели с нея прислужнички не биха докоснали змия - понеже жена да докосне змия... (?) - самоубийците не пращали писма, както тя, а ги оставяли край себе си да бъдат намерени след смъртта им; - от мавзолея й (където според профайлърката е умряла) до двореца (където бил Октавиан) имало десет-петнайсет минути ход - значи трябва да е умряла много бързо след като изпратила писмото, иначе смъртта й можело да бъде предотвратена; - в помещението, в което умряла, змия не е намерена; - знае се, че държала отрова в кух гребен, забоден в косите й. Беше преценено обаче, че той не може да е съдържал достатъчно количество отровна отвара, за да убие дори нея, а какво остава за прислужничките; - от змийската отрова, както и от отвара от бучиниш (и хипотеза за самоубийство с такава отрова бе разгледана) не се умира моментално, а след поне час (часове). Във връзка с това бяха правени консултации със специалисти по отровите. Следователно (като се има предвид по-по-предното съображение) не е умряла нито от бучиниш, нито от змия; 2.Аргументите, които се привеждат, че е убита по заповед на Октавиан: - заключението, че не се е самоубила, "подсказва", че е убита; - Октавиан е владеел изцяло положението и я е държал в ръцете си; - Октавиан е имал всички причини да се опасява от нея и е предпочитал тя да е мъртва, а не жива; - Октавиан е имал възможността да съчини и да поддържа достатъчно дълго версията, че се е самоубила. Твърдението, че имал намерение да я покаже на триумфа си в Рим, било мит, който сам той съчинил. Колкото до ухапването от змията, профайлърката смята, че това е елемент от митологизацията, защото царската кобра е закрилник на фараона и е непрекъснато изобразявана с Клеопатра - включително и на короната й. То не бяха триизмерни възстановки на сградите на Антиродос, то не бе тичане из Египет и Августовия форум в Рим, то не бе консултиране с археолози, токсиколози, историци... И като се има предвид, че този филм е научно-популярен, той със сигурност е убедил доста хора, че става дума за убийство, а не за самоубийство. В същото време дамата просто не познаваше епохата, момент от която се е заела да изследва и бе пропуснала бая факти - да оставим, че разсъждаваше за една антична царица като за свръхамбициозна съвременна мениджърка или шоу-звезда.

Мисля, че да има в състава на българската армия латинци не е никак задължителна индикация. Същото би било да търсим ромейски части в българската армия през 717/8г. Освен това у Сануто ясно се казва, че Иван Асен обещал да отвоюва "със свои собствени средства" загубените територии в областите на запада. Съвсем очевидно е, че латинците са имали единствено възможността да удържат Константинопол, т.е. намирали са се в пасивна отбрана (във военно отношение, защото дипломатически са били доста активни). Ако правилно съм те разбрал, смяташ, че възможностите на Комнин да научи за тези два договора (българо-латинския и този от Перуджия) са по-големи. Аз съм на същото мнение.

Да, не се учи и май дори не се и споменава. Нещичко можеш да прочетеш у Острогорски и Успенски, но не е кой знае колко много. Ако искаш повече - намери "Етюди за византийската администрация на Равенския ексархат" на Шарл Дил и "Византийска Африка" на Камерън. А за библиография (не най-пълна или най-съвременна, но основната) виж в "Lexikon des Mittelalters", в статията на Ферлуга за екзархатите. Не помня обаче в кой том беше.

Mакар че в картите не липсват кусури, това е единственият добър исторически атлас, издаван у нас. Основното му достойнство е в това, че картите са подробни - Военно-историческият атлас не може да се похвали с такива. Той съдържа наистина много карти и хартията му е луксозна, но исторически погледнато е по-слаб.

Аргументи "анти-Жуков" съм чел у Суворов. Дадох си труд да сравня някои от нещата, по които той се беше изказал. Оказа се прав. Очевидно Жуков не е това, което представлява официозният му образ. Не бих могъл обаче да прецизирам, защото не съм специалист в този исторически период.

Да, и у Акрополит, и у Скутариот има такова съобщение - ти си прав. Грешката в този случай е моя. Така казано, съображенията ти придават допълнителна тежест на възможността военните приготовления на Комнин да са били насочени срещу България. Обаче това е само половината от фактите. През 1229г. регентите сключват договор с Жан дьо Бриен и този договор предвижда както брак на дъщеря му Мария с Балдуин, така и военна подкрепа за Латинската империя. Защо трябва да пропускаме това? Не е ли то аргумент за възможността приготовленията да са против латинците? Според мен е напълно възможно, още повече като вземем предвид адреса на папската анатема, който вече посочих. Така че няма логика да се изключва възможността Комнин да е взел мерки срещу съюза на Жан дьо Бриен и Балдуин. Двете възможности са съвсем паритетни и ако едната има някакво преимущество, то тя е по-скоро втората, защото след като в 1229г. се уговаря брак с дъщеря на Жан дьо Бриен, тази уговорка измества предишната, защото Балдуин няма как да се ожени и за двете. Тук, разбира се, има значение и кой какво е знаел за тия уговорки (от 1228 и от 1229г.), защото подобно знание не може да не се отрази на политическото поведение на участниците в събитията. Преки данни за това няма, така че Комнин и Иван Асен и в това отношение са горе долу в едно и също положение. Но за Перуджийския договор българският владетел вероятно не е имал представа до момента на пристигането на Жан дьо Бриен в Константинопол - това личи от поведението му след Клокотница: той е в добри отношения с Латинската империя именно до 1231 и започва сближение с Никея едва след това. Що се отнася до Комнин, той е могъл да знае и за двата договора или обратно - за нито един от тях. Могъл е да знае и само за единия, разбира се. Но за да се твърди, че е взел мерки срещу съюз Иван Асен / Балдуин, е необходимо: 1.Да се докаже или поне да се аргументира предположението, че е знаел за договора от 1228г. 2.Да се докаже или поне да се аргументира предположението, че не е знаел за договора от 1229г. Но дори тези две условия да бяха изпълнени, пак няма как да бъдем съвсем сигурни, че мерките са срещу България при наличието на латинско-епирските отношения и данните за приготовленията на Комнин (военни и дипломатически) през 1229г. Защото, ако в началото на 1230г. Комнин бе влязъл в Константинопол (което е неговата стратегическа цел), въпросните договори не биха имали никакво значение за него. Искам да кажа, че принципно не можем да изключим (дори да е знаел само за българо-латинския договор - да предположим) и възможността да е потеглил още през зимата на 1230 срещу латинската столица просто за да изпревари развитието на събитията, каквито и да се окажат те - един вид да разсече Гордиевия възел. Нито една възможност не трябва да бъде пренебрегната, ако искаме да се доберем до истината.