T.Jonchev

Повече се схожда с "Историкии".

Да, описва го. Особено плячкосването.

Абе не си спомням за тия 600г. у Добрев, но в текста сборът е 669 (вкл. годините на Сабин). И понеже този сбор е очебийно голям, всеки изследвач го "смалява" според собствените си виждания.

Просто защото текстът свършва тук. А обемът на оригинала може и да е бил пет пъти по-голям. Но паметникът не е завършен на четиридесетия ден от Умаровото управление. Смятам така, защото когато става дума за текущо събитие, текстът го указва ясно: "После дойде на тая страна Есперих княз. Същото и досега" - без да се указва на коя година или ден от царуването е събитието. И едва след това - обобщителното съобщение за царуването - "Есперерих княз 61 години..." Мисля, че и Перкунас има предвид същото. Не знам откъде съдиш, че са ходили до Константинопол да молят Сабин да се върне, за да го обезглавят. А това, което пишеш за законите, приемам като шега.

Месецът - ако в даден календар има такъв - е обичайно синодичен, т.е. от 29-30 дни. Рядко 31.

Явно управлението на Умор е продължило 40 дни - а не че последният запис в "Именника" е направен на 40-я ден от царуването му (пък то да е продължило и след това).

"Новата хронология" ви го дава веднага и без грам колебания: мумиите са от времето след откриването на Америка (1492). Следователно Древен Египет е по-млад с около 4500 години - питайте професор Табов да ви светне. Но теоретично има и друго (по-нормално) обяснение: кока и никотин някога да са се добивали в самия Египет и впоследствие да са изчезнали, както силфионът от Киренайка.

Ако се опираме на известието за Георги Войтех "от рода на кавханите" - по-скоро не.

Битката на полето Ровине - 17.05.1395г. Той е загинал в това сражение, биейки се за Баязид I. През целия период на властването си като крал на Прилеп - от 1371 до 1395г. - Марко е турски васал и по всяка вероятност е участвал и в сраженията при Плочник (1387) и на Косово поле (1389), макар че изрични данни за това няма. Как от васал на турците фолклорът го е превърнал в народен закрилник е загадка.

Възможно е - червеният цвят е регален и кожи с такъв цвят са могли да доставят само императорските ергастерии. Те не могат просто да се купят. Но за копринените дрехи въпросът е по-друг. Те са свободно продавани, обаче на твърде високи цени.

И според мен.

1.Не са, освен - така да се каже - по сватовство. 2.Да, горе долу през цялото време на "кралуването" си.

Boilad има предвид т.нар. у М.Москов Неизвестен II - според мнението и хронологическите комбинации на този автор въпросният Неизвестен II излиза "съвладетел" на Тервел и на Неизвестен I, а дори и на самия Аспарух. Всъщност няма никакви данни, нито основания този човек да бъде приеман за съвладетел и Москов го обявява за такъв единствено, за да може да натъмани големия брой години за него (28), без да отстъпва от презумпцията си, че в "Именника" няма грешки. В "Именника" съвладетели няма - най-малкото няма сведения за такива. Подобни сведения липсват и в останалите източници, касаещи времето, за което се отнася "Именникът". За Исбул вече има някакво основание - не само впечатляващите му прерогативи, но и изразът "архонтът Маламир, като управляваше заедно с кавхан Исбул..."

Какво по-точно имаш предвид, Пандора? За кой съуправител говориш?

Не са чак толкова много. Вместването е възможно, но при тази отчайваща липса на допълнителни данни неизбежно ще има натъманяване, т.е. основания за оспорване.

Напротив, история са. Те са паметници на националния ни конформизъм, на слагачество и на примирение - иначе поне сега някъде около тях щеше да има и други паметници, каквито имат унгарците и чехите. И всъщност не е зле да си останат, та - гледайки ги - дано се засрамим някой ден. Но много добре разбирам твоето възмущение. За щастие националните черти, които посочих, не се отнасят индивидуално за всеки българин, макар че това не променя особено общата картина.

За наличието или отсъствието на парично-стокови отношения в България по времето на Тервел доста недвусмислено говори т.нар. данък по договора с Теодосий III: "копринени дрехи и червени кожи на стойност до 30 литри злато".

Всеки паметник е исторически извор и това обстоятелство би трябвало да е достатъчно основание, за да не бъде унищожаван. За жалост ние сме нация на емоции и отрицания - в политически, естетически и какъв ли не още план. Що се отнася конкретно до паметника пред НДК и други подобни, сложени на мястото на стари (и по-стойностни) паметници - те трябва да бъдат преместени някъде, за да се възстановят старите, а не разрушени. Но понеже тук става въпрос и за огромни разходи, нямам особени надежди, че ще се постъпи разумно в тези случаи.

Проф. Табов, съжалявам, че трябва да го кажа, но дискутирането с вас е загубено време. Вие не се интересувате от историческата истина и по всяка вероятност никога не сте се интересували от нея. Вас ви занимава единствено как да наложите презумптивната си теза и за целта сте готов да неглижирате източници, да правите всякакви абсурдни и превратни тълкувания, да лансирате голословни твърдения, без да познавате фактите и разбира се – никога да не се съгласявате, когато тези факти ви бъдат посочени. Това е точно методът на Ганчо Ценов, който П.Мутафчиев напълно справедливо е нарекъл чудовищен. В конкретния случай ви дадох информация, че Климент Охридски е светец не само на българската, но и на византийската църква: Очевидно за вас този факт нищо не означава и единствената ви грижа е да го неглижирате – защото още преди да познавате източниците сте решили, че Климент трябва да е бил в опозиция на класическото православие. Ами тогава да бяхте издирили запазените средновековни синаксари на Константинополската патриаршия – може пък да се окаже, че са не 2, а 102 и Климент не се споменава в останалите 100. Но за вас това е напълно излишно усилие, а може би и непродуктивно – току виж се оказало, че Климент присъства и в 100-те. И вместо – ако този въпрос ви интересува – да се занимаете с него като изследвач, вие отбелязвате: Какво всъщност искате да кажете? „Свързани по някакъв начин” – т.е. не че са издадени от Константинополската патриаршия, а … нещо там. Можело да има неканонични детайли? Откъде го разбрахте, след като не сте ги чели? Или не е необходимо да ги четете – достатъчно е само да неглижирате информацията, която съдържат? Тук демонстрирате единствено незнанието си, а опитът да правите паралел между римската църква с нейните анти-папи и Константинополската патриаршия от византийския й период, е смехотворен. Освен това нито Варда Склир, нито Варда Фока са коронясвани от константинополски патриарх – бил той „свой” или „чужд”. Така че примерът е безкрайно неудачен и неверен, а неговата цел – да се внуши, че Климент случайно се е оказал в тези два синаксара и че не е зачитан от Константинополската патриаршия за светец – няма как да бъде постигната по този начин. Т.е. от времето, в което исихазмът се оказва официална религия на патриаршията, нали? За да може Климент да се окаже „неканоничен”, както се изразявате? Грешите за пореден път. Синаксарът е точно датиран и годината на съставянето му стои в самия му текст – просто няма как да сте прав. Впрочем, винаги можете да твърдите, че Климент е „дописан през втората половина на XIV век” – за тази цел не е нужно дори да сте виждали синаксара. Този текст пък свидетелства, че ни най-малко не се притеснявате да твърдите очевидно неверни неща – достатъчно е човек да погледне коя да е карта, на която въпросните топоними са отбелязани. Дали през XVI – XVII век е имало град (не средновековен, защото този период не е Средновековие) Велич изобщо не ме занимава. Вероятно по това време е имало такова селище. Но оттук въобще не следва, че то е съществувало и през Х век, а още по-малко – през античната епоха. В заключение ще прибавя, че това е последният ми пост в тази тема - просто ми омръзна. И ако някой от колегите модератори реши отново да я премести в алтернативния раздел, обещавам да не му възразявам.

Присъства поне в два, с които съм се занимавал - единият от края на Х, другият от първата половина на XIV век. В колко още е споменат не мога да кажа, защото не познавам всички запазени до днес синаксари. Е, значи сме едно мнение - матрицата, използвана за двата екземпляра, е една и съща. Колкото до добавките, които аз виждам като нанесени с молив на ръка, те могат да бъдат датирани единствено ортографски. За мен този шрифт е от ХХ век. Но дори и да не беше, каква е тяхната ценност и какво всъщност доказват те? Че е съществувал античен град Амбракия и че Никополис е свързан със стария Превеза? Това е добре известно и без въпросната карта.

Климент присъства като светец в Синаксарите на Константинополската патриаршия. Всъщност вие какво смятате? Имало ги е тези добавки на матрицата, с която е отпечатан парижкият екземпляр или не?

В Пространното житие на Климент Охридски изрично се казва, че реката е Дунав.

Дааа, и все пак сума заглавия от тия индекси благополучно са оцелели, включително "Царството на славяните", включително писания на ариани, павликяни, иноконоборци, богомили и пр. Но по отношение на Velichi, който бил толкова голям, важен и значим античен град и - щом е било така - присъствал в маса антични текстове (логично е, нали?), доминиканците отбелязали луд успех: пропуснали да изстържат името му само от няколко карти. И кое му е "еретичното" на античния Velichi? Това, че бил резиденция и катедра на Климент - вероятно посветен в презвитерски сан от папа Адриан II и приет за светец включително и от Константинополската патриаршия?

Щяхте да бъдете по-убедителен, ако бяхте привели данни за броя отпечатки на картата на Коронели. Но добре. А сега бъдете любезен да докажете с факти, че: 1.двете изображения на Golfo della Prevesa, които сте качили в #16, са отпечатани с различни матрици; 2.т.нар. добавки на парижкия екземпляр са присъствали на матрицата, от която екземплярът е отпечатан. А аз ще имам грижата след това да ви оборя.

Ами точно това се опитвам да обясня – картата на Коронели не е рисувана на ръка в атласа, а е отпечатана с гравьорска матрица и отпечатъците й във всичките екземпляри на този атлас (вкл. екземпляра във Френската национална библиотека) са съвършено еднакви. Картата съдържа само такива пропуски и грешки, каквито са направени върху самата матрица. А пък атласите през тази епоха не са издавани в масови тиражи от стотици бройки – затова и библиотеките най-често притежават по един екземпляр. Така че на парижкия екземпляр няма как да се виждат букви, които не се виждат на друг екземпляр поради избледняване – освен ако някой не ги допише впоследствие върху самия вече отпечатан лист. Т.е. в матрицата на тази карта “Nicopolis” и “Ambracia” са липсвали. Дописани са незнайно кога, незнайно от кого и по каква причина – различната ортография веднага бие на очи. През XVII – XVIII век буквите не се изписват по такъв начин. А съществените според мен неща в това наблюдение са няколко: 1.Коронели въобще не е идентифицирал нито Nicopolis, нито Velichi с кое да е селище на тази карта; 2.Коронели акуратно е представил на картата си и Стария, и Новия Превеза – там, където е смятал, че се намират; 3.По отношение на местоположението на Новия Превеза Коронели е съвършено точен – този град и днес си е на същото място; според мен е точен и за Стария (макар че в неговата карта бреговият профил на залива в тази му част е погрешно ситуиран); 4.Липсата на град с име “Velichi” на тази карта показва, че: а) или Коронели не е имал представа, че съществува такъв град; б) или че Velichi в 1591г. вече не е съществувал; в) или че е бил толкова незначителен, че Коронели не е сметнал за нужно д го отбелязва. Значи не може. Така си и мислех. Все пак - ако настоявате за обратното - бихте ли дали един конкретен пример на античен източник, споменаващ Велич или само ви се иска да има или да е имало такъв? Не. Нито на будистите. И причината е, че нито едните, нито другите имат митрополии и епископии. Не го ли знаете или просто се правите, че не го знаете? О, този параноичен и гибелен световен антибългарски заговор! В него със сигурност участват и огромен брой западноевропейски картографи – тези, на чиито карти липсва Велич. Признато официално – от кого, кога и къде? Величка митрополия имало, понеже Климент бил митрополит. А Климент бил митрополит, защото имало Величка митрополия. Моля ви да ми спестите подобни „доказателствени” методи. Вие твърдите така, защото в момента това ви е удобно. Но дали ще останете на същата позиция, ако ви приведа карти на двадесетина картографи, на които присъстват дори села около Амбракийския залив, но липсва Велич? Колкото до това дали ренесансовите картографи заимстват един от друг, включително и грешките: това лесно може да се види. Вземете 3-4 карти, правени една след друга от различни автори в протежение на няколко десетилетия, сравнете ги една с друга, а после ги съпоставете със съвременна сателитна карта. Резултатът е незабавен и неопровержим. Много хубаво. Точно така се прави. Сега остава да ни посочите и античния автор, който споменава Велич.