Кухулин

Сега погледнах и се оказа, че не е тривиално да се открият персийските касти в нета. Добра информация за тях има в Енциклопедия Ираника. Те също са по схемата 3+1 и почти точно съответстват на индийските по смисъл, но не и езиково: āθravan - "жрец" - жреческа каста; raθaēštā - "стоящ на колесница" - воинска каста; vāstryō fšuyant - "пастир земеделец" - селяни; hūiti - "занаят" - занаятчии; http://www.iranicaonline.org/articles/atravan-priest http://www.iranicaonline.org/articles/artestar-learned-calque http://www.iranicaonline.org/articles/huiti http://www.iranicaonline.org/articles/avestan-people

Perkūnas, на мен ми спря тока в момента, в който прочетох, че коренът ИМ от имената Х-им-алаи и Им-еон е в основата и на оронима Ол-им-п. Да си кажа честно, направо изгаснах. Много лингвофричество съм изчел по нета, но това определено е някъде из челните места

Според мен един внимателен прочит на изворите показва психически срив, а не рационално обусловено поведение. Много му е дошъл стреса на Никифор и в един момент просто е рухнал. Побъркал се е. Разбира се, по този въпрос е най-добре да се вземе мнение от специалист, но пък от интердисциплинаризъм никой не е прокопсал...

Този въпрос е много интересен и беше засегнат индиректно по-горе от Hanibaal. Кшатрия е индийската каста на воините. Връзката с индоиранския корен е в притежаването на сила и мощ, което пък дава семантика "управлявам" в иранските езици. В Индия обаче се е запазил праиндоевропейският модел на управление, където цар е раджата. Остатъци от същия модел имаме при римляните, при келтите, при германците и т.н. (раджа ~ рекс ~ рих и др.). Това е една система със слаба царска власт, в която царят по-скоро напътства хората и се грижи за спазването на правилата (англ. right, regal, бълг. регулирам). Иранците са първите индоевропейци, които установяват абсолютна монархия с имперски характер. При тях властовата системата reg- "движа се направо" е напълно забравена. Заменя я хшаятия - власт чрез сила, чрез мощ, власт над Персия и над страните (хшаятия дахюнам). Персийския цар става Велик цар (хшаятия вазрака), нещо непознато в тогавашния индоевропейски свят на раджи и басилевси. Южняка имаше много хубави постове по въпроса в някоя от темите. Той е специалист в областта и би могъл най-добре да обясни. Аз мисля, че трите средновековни съсловия в Европа нямат никаква връзка с индоевропейското функционално разделение и съответните 3+1 касти. Още в древни времена остатъците от тази система са рудиментни и според мен това би представлявало един необясним ренесанс. НО, това, че аз не мога да си го обясня в момента, не означава, че някъде не е обяснен... Иначе същата кастова система се фиксира и в Персия, и при гърците, и при италийците.

Според Игор Дяконов и Емил Бенвенист думата xšāyaθiya е заемка от мидийски, производна от корена xšāy с помощен суфикс -θa и отименно прилагателно -ya. Авестийската дума xšaθra се образува от сродния корен xša- "управлявам" и инструментален суфикс -θra, сравни mi- "свързвам" (бълг. мир, мил) с miθra "договор". Всички тези форми възхождат към индоиранския корен *kṣā-, но нямат ясно индоевропейско съответствие.

Е, това вече е въпрос на дефиниция - що е "цигански език" и що е "циганин". Скоро четох една статия, в която се обсъждаше проблема за българите в Англия. Децата им масово не говорят български и общуват помежду си на английски. Тук изниква същия проблем - що е "български език" и що е "българин". Лично аз мисля, че цигански език е този, на който 4х4 звучи горе-долу щар по щар, око е яка, а дете е чаве (виж по-горе Шекспир)

Здравей и мерси за информативния пост, с удоволствие го прочетох. Тук обаче нещата не са ми много ясни. По-горе се опитах да предам с кирилица звученето на староперсийската дума xšāyaθiya, а именно хшаятия. Не разбирам за кой звук точно се отнася коментарът ти. Началната съгласна е /k/ в санскрит и /x/ в староперсийския език (беззвучна заднонебна проходна, демек "хъ"), сравни осет. xsar (Абаев IV, 224). От друга страна, в xšāyaθiya по принцип няма и не е присъствал звук /r/. Авестийската дума xšaθra "царство" (~ санскрит kṣatrá) има съвсем друга морфология и отговаря на староперс. xšaça със закономерен преход -tr- > -θr- > -ç- (сравни arya-čiça < arya-čiθra). Може би това си имал предвид.

Доколкото си спомням, Левски е заловен в момент, когато авторитетът му тръгва леко надолу. Има проблеми със съратниците си, проявява склонност към авторитаризъм въпреки обявения принцип на висшегласие и др. За съжаление отдавна не съм се занимавал с този период и не мога да навляза в дълбочина. Склонен съм да мисля, че от позицията си на беглец във Влашко не би имал особена роля, особено на фона на Любен Каравелов.

Охо, нови етимологии от най-весел тип

В духа на последните постинги - виното може да е било ябълково

Да, през 813 г. този процес е съвсем в началото. Между другото, според мен не е изключено това елитарно сближаване да се развива точно върху победата от 811 г. и да е свързано с активното славянско участие, но най-вече с признаването му отстрана на Крум.

Конкретно за Крум скоро стана дума в една друга тема:

Мисля, че славянското влияние върху титулатурата започва при Крум, постепенно се увеличава, а при Симеон вече е очевидно. Освен това ми се струва, че съм чел нещо точно от теб по този въпрос

При кой цигански език липсват индоарийски съставки?

Не поставям под въпрос култовата връзка между кръв и вино, тя е ясна. Смущава ме фонетичния аргумент, че GESTIN се произнася [wi]. Малко по-обширно ровене по проблема ме кара да мисля, че всъщност: 1) GES означава "грозде" и се използва в диалекта EME.ĜIR; 2) MU означава нещо друго (или пък също "грозде") и се използва в диалекта EME.SAL) 3) TIN означава "вино" и в двата диалекта; [geštin] "гроздово вино" [mutin] "някакво вино" Оттук ми хрумва мисълта, че Гаджимурадов всъщност иска да направи връзка между TIN и [wi], но се е изразил лошо в статията. Както и да е, това допускане също ми се вижда слабо подкрепено с аргументи.

Така е, има разлика.

"На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде [достатъчно] задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите." (ГИБИ V, 310). Под линия е отбелязано, че според Д. Благоев (1898) "това сведение свидетелствува за установяването на феодални отношения в България".

Да, това е безспорно.

А всъщност как се обосновава тезата, че реформите в християнството водят до технологичен напредък?

Шекспир, Сонет No.7 Денят показва своя румен лик с лъчистите черти на божество. И всички срещат гордия светлик с нескривано, сърдечно тържество. Когато той във своя зрял разцвет възкачи онзи син небесен рът, очите ни с какъв дълбок привет го следват дълго в златния му път. Но щом без мощ, с угаснали лъчи закрета той с превити рамена, то същите възторжени очи се впиват вече нейде настрана. И ти така, в сина си съхранен, срещни във него утрешния ден. Едно към едно, дето се вика

Няма да споря кое откритие на Галилей е най-значимо (епохално). Нито има връзка с темата, нито има някакъв спор по въпроса.

Да, това наистина е силен аргумент, съгласих се.

В края на краищата Козимо Медичи трудно щеше да събере библиотеката си и да организира екзотични събори без съответната база. Галилей безспорно тласка Европа напред с брилянтния си ум, но за целта му трябва телескоп (съвсем материален артефакт). Изобщо, духовните ценности и иновации трудно работят без социално-икономическа база, включително и християнството. Универсалната Църква така или иначе се ражда в недрата на съвсем конкретна цивилизация.

Християнството е в основата на цялата Западна цивилизация (и на Православната). От тази гледна точка е методологически спорно дали можем да го разглеждаме като предпоставка за контретен процес. Да, и тези промени са свързани с християнството, както и всичко друго в Европа през последните 2000 г. Конкретно в случая се смята, че предпоставките са комплексни. Италианските градове са в периферията на Европа и имат добри търговски комуникации. Натискът върху тях е по-слаб отколкото в централноевропейските територии. От друга страна нямат възможност за географска експанзия и са принудени да се развиват качествено, вместо количествено. Чумата също има своята роля - работната ръка изчезва и стопанството е принудено да развива високоефективни технологии. Всички тези неща - много пари, високи технологии, конкуренция между градовете - водят до качесатвена промяна в икономиката и в обществото, съответно в политиката.

Да го кажем така - настъпват някакви социално-икономически и политически промени, а протестантството ги "узаконява" в духовен (етичен) план.