Кухулин

По принцип това обяснение е най-близко до ума от гледна точка на историческия контекст. В такъв случай обаче как се е разпространила думата в най-западните славянски езици и то с такова семантично разнообразие? Много странно за късна заемка, може би затова авторите определят етимологията като "затемнено, возм., по причине экспрессивности".

Напротив, трябва да се развива като жив паметник - символ на това, докъде могат да доведат глупостите на БД и компания

Кажи как успя да докараш -χϑην до -кан, че аз доста време се чудих и нищо не измислих

Ако приемем, че перфектната фонетична и семантична обосновка на Абаев е въздух под налягане, то следва да обясниш как китайската дума rāk се превръща в осетинската rong. А ако приемем, че тюркската дума araki е китайска заемка с протетично /a/, следва да обясниш 1) каква е тази гласна /i/ в края и 2) защо думата се появява в Азия чак след като арабите разпространяват дестилацията. Няма я в нито един писмен паметник преди това, включително и при Кашгари.

Аз мисля, че това е някаква "универсална мода", възникнала независимо в доста общества.

Не знам как да ти отговоря. Шанс винаги има, но данни няма ЭССЯ май свързва редуването *kyka - *kuka - *kъka с индоевропейския аблаут, т.е. < PIE *keu-k По тази логика може да се търси и ирански произход. В десетина ирански езика думата за "кичур, перчем" е kokul. Ако ще действаме на принципа "прилика", трябва да хвърляме зарове. Остава въпросът какво прави думата хохол при лужишките сърби и изобщо защо е толкова разпространена из славянските езици.

ЭССЯ вып. 4 стр. 126 ЭССЯ вып. 8 стр. 54

ЭССЯ вып. 13 стр. 259

Ясно, ще трябва да помислим още по фонетиката. Аз имах предвид не толова грешка при преписването, а някакъв звук, който да е необичаен за гърците и да е нещо средно между -κ- и -χϑ-, така че да е приемливо изписването и по двата начина. Между другото, сега гледам разделите за историческа фонетика в СИГТЯ и там се споменават разни придихания покрай мъжечните ПТ *-q- > *-qχ- > *-χ-, но трябва още четене.

Из Гьобекли тепе има има такива прически на възраст около 10 000 г., предполагаемо свързани с култ към змиите:

А това пък е още по-интересно. Думата е разпространена само във финския клон на угрофинските езици, което означава, че е заета след отделянето на прафинския език, т.е. не по рано от 3000 г. пр. Хр.

Хм, много интересно. Изглежда ārya с дълго /a/ се употребява на места като етноним чак до XV в. Някакъв тип на име Кришнадаса Кавираджа Госвами е написал житие на друг тип - Чайтаня Махапрабху, където четем: puruṣottama-deva sei baḍa bhakta ārya gopāla-caraṇe māge, — 'cala mora rājya' King Puruṣottama-deva was a great devotee and was advanced in the civilization of the Āryans. He begged at the lotus feet of Gopāla, "Please come to my kingdom." Śrī Caitanya Caritāmṛta Madhya 5.122

Благодаря, и аз си представях нещо такова. nik1, хипотезата, че *arya е рефлекс на PIE *al- "друг, чужд" съществува, но не се приема от болшинството лингвисти. Отхвърлена е въз основа на задълбочен семантичен анализ от Дюмезил и Бенвенист, виж например Словарь индоевропейских социальных терминов, 1995, стр. 240. Общо взето идеята е, че морфологичното натрупване в староиндийски ari > arya > aarya (с дълга гласна) би довело до етноним тип "гостоприемен", което е неприемливо от типологична гледна точка.

Пак почнахме да си показваме рогата, явно е някакво периодично явление. Опитът учи, че се преодолява с дистанция

Връзката Eriu < старокелт. *Iveriu е желязна, има гръцки и латински записи от Новата ера: Celtic culture: a historical encyclopedia от John T. Koch, стр. 915 Europa Vasconica, Europa Semitica от Theo Vennemann,Patrizia Noel Aziz Hanna, стр. 730 Що се отнася до връзката *Iveriu < ПИЕ *pi-wer-, /p/ в анлаут изпада закономерно (цък).

Горе коментирах думата ейре. Хипотезата, че е родствена с ария, е да кажем екзотична. Виж също темата Произход на етнонима ARYA. Но дори да са родствени, от това няма как да се изведе индоевропейско самоназвание *арии. Трябват поне още 2-3 клона. Гамкрелидзе напримен приема Ейре за рефлекс на *ar-i-o, но не си позволява да направи такъв извод.

Не съм много сигурен, но мисля, че в Ригведа има няколко вида arya - с предно и задно ударение, с дълги и къси гласни и т.н. Една от формите май си е баш етноним. Дано Перкунас се появи по някое време, той би трябвало да знае. Различните исторически етноси се самонаричат арии, това е ясно - перси, алани, може би индийци. Реконструкцията е на ниво индоиранци (~2000 г. пр. Хр.). И те са се наричали арии (*arya), но не са оставили писмени паметници. За следващото ниво - индоевропейците - това не може да се каже, т.е. тяхното самоназвание почти сигурно не е арии. По въпроса за цвета в долните две касти (трета и четвърта), мисля, че беше синьо-зелен. Там имаше някаква много сложна история с цветовете в тия древни общества, която сега не мога да възпроизведа.

Доколкото имам представа от популационна генетика (т.е. доста малко), всеки две групи в някаква степен на репродуктивна изолация би следвало да се отличават генетично и да притежават специфични мутации. В този смисъл би било странно, ако различните европейски държави в момента нямат генетично различимо население. Въпросът е какво се получава, ако 1) нямаме репродуктивна изолация и 2) разпространяваме етническите си характеристики по извънполов път. Например, какво би се получило, ако ариите навлязат в БМАК, а след това БМАК-ците се юрнат към Индия. Е, това едва ли някога се е подлагало на съмнение

... но не е много вероятно. Така като гледам, пратюрк. *ăčaj > старотюрк. eči "леля, чичо" е влязла някъде по Сибир в контакт с угърската дума ćićǟ "леля" и в резултат се е получило диалектното звучене çiçe, което се е запазило и в турските диалекти. През XIV в. турците идват на Балканите и се появява българската дума чичо. Тази версия евентулно отпада, ако думата чичо се среща още в старобългарската литература, но ме съмнява. Proto-Turkic: *ăčaj / *ĕčej Mansi (Vogul): ćićǟ чича - Wiktionary

Не мога да кажа как точно е звучала на староперсийски фразата Ariya : Ariya : ciça "an Aryan, having Aryan lineage". Предполагам [чича], но не съм сигурен. Относно връзката с българската дума чичо, хм, леко съм скептичен. Общо взето формата ciça се използва само в староперсийски, което прави контакта с българите доста труден от географска и хронологична гледна точка. От друга страна, не съм се интересувал от етимологията на чичо, възможно е да има иранска връзка. Фасмер пише за някаква старотюркска дума čičа "сестра матери", но не съм се ровил по-подробно. Чисто интуитивно, дълбоко се съмнявам да е свързано с ciça от ахеменидските надписи.

Не мога да кажа как точно е звучала на староперсийски фразата Ariya : Ariya : ciça "an Aryan, having Aryan lineage". Предполагам [чича], но не съм сигурен. Относно връзката с българската дума чичо, хм, леко съм скептичен. Общо взето формата ciça се използва само в староперсийски, което прави контакта с българите доста труден от географска и хронологична гледна точка. От друга страна, не съм се интересувал от етимологията на чичо, възможно е да има иранска връзка. Фасмер пише за някаква старотюркска дума čičа "сестра матери", но не съм се ровил по-подробно. Чисто интуитивно, дълбоко се съмнявам да е свързано с ciça от ахеменидските надписи.

Южняк, честно казано, проблемът дали европейците са най-чисти арии в генетично отношение, не ми е много близък. По същата причина не мога да коментирам твърдението, че 30% от башкирите са етнически германци. Просто досега не съм бил в контакт с научна школа, определяща етническата принадлежност по генетичен път. Ти като че ли си първият. Тук все още се разчита на етнолингвистични и етнокултурни показатели, може би в разрез със западните възгледи. Думата арии се използва като етническо самоназвание само при индоиранците. Има мнение, че думата Ейре е родствена с арии, но то не се приема от болшинството лингвисти (например от OED). Останалите европейски думи - бог Арес, областта Ария, мли Ариоман, аристокрация и т.н. - дори и да са сродни с думата арии (което е във висша степен спорно), не са етнически самоназвания, следователно тези народи не са арии в смисъла, в който индоиранците са арии. Дарий нарича себе си ария ариачича "арий от рода на ариите", а Зороастър - бог арианам "на ариите". Шапур I нарича империята си Еран "арийска", оттам и днешното име на държавата.

По принцип арии са индоиранците, там е реконструиран етнонимът. Няма как гърци, арменци, келти, славяни, траки, албанци, тохари и т.н. да бъдат наречени "арии". Относно индохетите, понякога (напоследък доста често) така се определя езиковата общност преди отделянето на анатолийския клон. След отделянето му се говори за индоевропейци. Такава терминология използва например акад. Вячеслав Иванов. Трубачов е развил идеята в някаква студия, която не се открива в нета: Трубачев О. Н, Из славяно-иранских лексических отношений. - Этимология. 1965. М., 1967 Еделман е маркирала основните моменти в нейното изследване: По хипотезата за класовата същност на скитите и славяните не мога да коментирам, нямам мнение.

Аз си мисля друго. Имаме следните записи: ΚΑΝ-ΑΗΡΤ-ΧΘ-ΗΝ (печат) ΚΑΝ-ΑΡΤΙ-Κ-ΕΙΝ (Порфирогенет) Първо, в късния запис имаме съвсем закономерна метатеза. Крайно необичайната за старогръцкия език група -αηρτ- е адаптирана до -αρτι-. Въпросът е как да обясним съответствието между -κ- и -χϑ-. Според мен е много вероятно да става дума за така известната преградна мъжечна [q], която в гърцките текстове е предадена ту като -χ-, ту като -κ-, още повече тук става дума за български печат от "канцелатията". Това трябва да се обмисли още малко от фонетична гледна точка, но засега ми изглежда правдиво. Освен това, друго обяснение за връзката /χϑ/ - /κ/ не ми идва на ум. При този вариант втората част на титлата звучи [irtqin], което не е нищо друго, освен причастие от глагола ирт "проходить, опережать, обогнять, превосходить" (Федотов I, 172), ср. кьоч "кочевать" - кьочкин "кочующий, кочевник", кач "убегать" - качкин "убегающий, беглец" и др. (СИГТЯ 1988:326, също Левитская стр. 175 за генетична връзка с чув. -kən). При тази етимологизация има различни варианти за значението на думата канаирткин, свързани с различните значения на глагола ирт. Тук отново имаме съвпадение, защото най-близко по смисъл до "престолонаследник" е баш най-старото пратюркско значение "to reach" (starling), тоест "доближаващ кана, доближен до кана".

Теоретичната част е доста сложна и е свързана с вътрешната структура на водата - памет на кристалите, хомеопатия, бла бла. По тоя въпрос Последния римлянин може да ти говори много, убеден съм. Чисто практически, всеки откачалник си има собствени вариации по темата. След няколкодневно общуване се свиква Например водата, поставена за известно време под умален модел на Хеопсовата пирамида, става много приятна за пиене. Вътре в пирамидата, тя променя своята структура и свойствата си. Такава вода може да се използва като козметично средство – заменя кремовете за лице.