Last roman

да се преселят на Екватора.

it's all about money: "Зелената" енергетика на Германия - много ВЕИ, но и много ТЕЦ Вятърните турбини в WE Niederaussem - въглищна електроцентрала в Германия. Германия е зеленият лидер на Европа. Каза, че ще спаси света и го прави. Инвестира мащабно в енергийна ефективност, създаде индустрии за производство и инсталиране на вятърни турбини и слънчеви панели и ги набучи навсякъде из земите и моретата си. В резултат днес немските домакинства плащат най-скъпия ток (след Дания) – само зелената им добавка е почти колкото крайната цена в България. Но нали трябват жертви в името на общото световно благо и бъдещото „безплатно“ електричество? На графиката ясно се вижда огромният ръст на слънцето и вятъра – от 12 до 90 GW в последните 15 г., което прави над 46% от всички инсталирани мощности днес. В комбинация с нулевия ръст в общото потребление на електричество, което през денонощието се движи между 50 и 70 GW, според най-големите ентусиасти тези 90 GW би трябвало да могат да захранят страната. По-запознатите са чували за т.нар. capacity factor, съотношението между реално произведената енергия и пиковата мощност на една инсталация, което за вятъра и слънцето в Германия е съответно около 30% и 12%. С използването му се получава очакван среден комбиниран добив от около 20 GW, който дава основание на ВЕИ теоретиците да приложат следната логика: слънцето грее през лятото и през деня, вятърът духа през зимата и през нощта – следователно, ще получаваме толкова енергия и можем спокойно да затворим 20 GW от лошите ТЕЦ и АЕЦ… Да, ама не. Въглищните ТЕЦ продължават да си стоят на почти 50 GW (+0.7 GW), а газовите даже са скочили от 20 на 28 GW, тоест общата инсталирана мощност на централи, които работят с фосилни горива, се е увеличила. Ръстът на централите на биомаса (от 1 на 7 GW) е особен казус – според официалните правила те се водят ВЕИ, но реалността е, че емитират даже повече парникови газове и замърсители на единица енергия от въглищата. Само АЕЦ са паднали от 22 на 11 GW. Тоест имаме нетен ефект от +3 GW „мръсни“ централи. Обяснението за този феномен е просто – приносът на вятъра и слънцето към надеждността на енергийната система, в условията на изменчивото време на умерения пояс, е нулев. Януари, 2017 г. прекрасно онагледи този факт. В продължение на 12 дни вятърът и слънцето произвеждат средно по-малко от 5 GW електричество, а за дълги периоди на пиково потребление след ранния залез спадовете са под 2 GW. Ако немската система беше конструирана така, че да разчита на тези 20 GW ВЕИ, в продължение на 12 дни щеше да има постоянен недостиг от 15 GW. Това са около 4.3 TWh енергия, която трябва да дойде от някъде, за да не спре най-голямата икономика в Европа. Абсолютният анти-рекорд е постигнат на 8 януари, 2017 г., от 17 до 20 ч., когато 90 GW мощности дават 0.3 GW енергия, тоест нищо. Най-голямата инсталация за съхранение на енергия в батерии в света стартира работа тези дни – „гигантски“ масив от 400 литиеви батерии на Tesla с общ капацитет от 0.00008 ТWh. Тя ще свърши някаква работа за квартал в Южна Калифорния, където вятърът и слънцето не спират толкова за дълго. Но в януарска Германия би могла да покрие само 0.0018% от горните 4.3 TWh енергия, а струва $100 милиона. Колко подобни ще са нужни? Ето затова Германия държи всичките си конвенционални централи в непрекъсната бойна готовност и няма как да ги затвори. През студения януари те осигуряват практически всичката електроенергия (ВЕЦ там са малко и няма как да станат повече), а когато се наложи помагат и „мръсните“ полски ТЕЦ и френски АЕЦ. А ако немците разчитаха повече на „зелено“ електричество, вместо на газ и нафта, за отопление (само 4% днес)? Даже не ми се мисли. Да обобщим: Имаме много ВЕИ, но и много ТЕЦ и в крайна сметка – много скъп и точно толкова климатично-лош ток, колкото и преди 15 г. А ако вкараме в сметките транспорта и отоплението – нефт, газ, топлофикации и др.? Тогава говорим за общото енергийно потребление, от което електричеството е около половината. Делът на изкопаемите горива в общото енергийно потребление в Германия е спаднал от 83% на 82% от 2005 до 2015 г., a вятърът и слънцето днес дават общо 3.3%, тоест целият енергиен преход до момента е довел до практически нулев резултат. Ами сега? Аз лично не си го представях точно така, макар че експертите винаги са били наясно. Дали политиците скоро ще го осъзнаят и признаят? Едва ли. Те ще обвинят съседните държави за неуспеха и ще опитат да вкарат цяла Европа в тази авантюра. И вече го правят. Но да не се отчайваме напълно. Тази история изглежда по напълно различен начин в земите по-близо до екватора, между 40 градуса северна и южна ширина. Неслучайно, от няколко години инвестициите във ВЕИ се случват преди всичко там. Да, вятърът и слънцето могат. Но за това, следващият път. Статията е публикувана в sustainability.bg под заглавие "Енергийният преход в Германия: Ами сега?" и любезно предоставена от автора й Боян Рашев. http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Zelenata-energetika-na-Germaniia-mnogo-VEI-no-i-mnogo-TETc_72337.html

https://en.wikipedia.org/wiki/Mikhail_Lomonosov

всяка злоупотреба с даден закон, който изначално е предназначен и за органичаване на свободата на словото, е тоталитаризъм.

Римляните строели и язовирни стени. На вашето внимание - два прекрасни архитектурни шедьовъра: Бентът Subiaco в Централна Италия /50 метра висок, но за съжаление разрушен през Средновековието/: https://en.wikipedia.org/wiki/Subiaco_Dams И бентът Харбака в Сирия /20 метра висок/: http://www.thenational.ae/business/industry-insights/energy/regions-fortunes-caught-up-in-the-tides-of-fresh-water

не е като да не съм писал по темата:

мдам, ей затова сме на тоя хал.

Това са глупости - платеният преглед също подлежи на облагане.

един такъв със счупен нос, не може да не си говиждал

развоят на сагата: http://www.btv.bg/video/shows/btv-reporterite/videos/btv-reporterite-risunka-varhu-kamak.html

напълно те разбирам, колега. Aurum nostrum non est aurum vulgi.

Трилобитите са снасяли яйца и са ги оплождали от главата си (видео) Яйцата на древни членестоноги, наречени трилобити, съществували преди повече от 520 милиона години, са открити в непосредствена близост до останките им. Ако се съди по местоположението им, трилобитите са можели да отделят яйцеклетките и сперматозоидите си през генитален отвор в главата си, пише онлайн изданието Science news. Изследването е публикувано в списание Geology. Трилобитите са господствали дълго време в палеозойските океани и са изчезнали преди повече от 250 милиона години по време на масовото измиране в края на периода Перм. Останките им са открити в големи количества, което позволява да се идентифицират дори и сега над 20 000 вида от тези морски членестоноги. Смята се, че трилобитите са двуполови - женската снася яйца, които след това се оплождат от самците. Екип палеонтолози начело с Томас Хегна (Thomas Hegna) от Западния Университет на Илинойс, изучавайки останките на трилобитите Triarthrus eatoni намират близо до главата на животното няколко миниатюрни сфери около 200 микрометра в диаметър. Те са идентифицирани като яйца и за първи път са намерени непосредствено до трилобита. Образецът е идеално запазен - по време на фосилизирането твърдите части на екзоскелета и яйцата на трилобита са заместени с минерала пирит - железен сулфид. Фосилите са намерени в стратиграфската група Лорейн в североизточната част на САЩ, щата Ню Йорк, която съдържа много пиритни фосили от периода Ордовик отпреди 485 до 444 милиона години. Фосилизирани трилобити Triarthrus eaton. Снимките E, F и G показват запазени яйца. Снимки A и B показват тялото на трилобита. Съдейки по разположението на яйцата, трилобитите са можели да снасят яйца си, а самците – да изхвърлят спермата през генитален отвор в главата си. Така правят и днес някои мечеопашати, които се смятат за роднини на трилобитите. Трилобитите вероятно са отделяли своите яйцеклетки и сперматозоиди през гениталния отвор, вероятно намиращ в задната част на главата. Снимките K и L показват задната част на главата на трилобитите http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_72013.html?preview=ok

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня. Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща. Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти. За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите. Не вдигаме скандали пред кабинета Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона. Не нахълтваме в кабинета с искания Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка. Внимаваме с думата „направление“ Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение. Не спорим с лекаря на медицинска тематика Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата. Не занимаваме лекаря със странични неща Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе. Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“ В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация. Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика. http://www.chronicle.bg/komentar/kak-da-ne-badem-idioti-kogato-hodim-na-lekar/

нека се избиват.

бе тествали са експериментален мини-портативен ядрен реактор и нещата излезли извън контол. Едни са умряли почти веднага след смъртоносното облъчване, другите са полудели от шока и болката и тръгнали да се лутат или да се избиват един друг. После дошли спецчастите и премахнали следите от неуспешния експеримент, маскирайки го като серийно убийство. Аре стига писали фантастики в темата

когато удариш дъното:

не. Тя и вилата, в която изгаря Валент не е локализирана /разбира се родните културтрегери спекулират, че е Вила Армира до Ивайловград/.

малко за живия фосил - туатарата: Giving weight to Darwin’s theory of ‘living fossils’ The living tuatara tracks back to the Triassic, over 200 million years ago, and shows little change from that time. Credit: Tom Stubbs/University of Bristol A team of researchers from the University of Bristol studying the ‘living fossil’ Sphenodon — or tuatara — have identified a new way to measure the evolutionary rate of these enigmatic creatures, giving credence to Darwin’s theory of ‘living fossils’. The tuatara is a relatively large lizard-like animal that once lived on the main islands of New Zealand but has been pushed to smaller, offshore islands by human activity. Tuataras are not lizards, although they share a common ancestor from about 240 million years ago, and have survived as an independent evolutionary line for all that time. In the study, researchers measured jaw bones from all fossil relatives of the living tuatara, and compared these as evidence of dietary adaptation. They also examined rates of morphological evolution in the living tuatara and its extinct fossil relatives. The study confirms two key points: the tuatara has shown very slow evolution, as expected, and importantly, its anatomy is very conservative. Lead author, PhD student, Jorge Herrera-Flores, said: “The fossil relatives of the tuatara included plant eaters and even aquatic forms, and were much more diverse than today. We found the living tuatara shares most in common with its oldest relatives from the Triassic.” When Charles Darwin invented the term ‘living fossils’ in 1859, he was thinking of living species that look just like their ancestors of millions of years ago. His explanation was they occupied small parts of the world, escaping competition, and therefore did not change. “Darwin’s wasn’t a testable definition. By using modern numerical methods we have now shown that living fossils should show unusually slow rates of evolution compared to relatives,” said co-author, Dr Tom Stubbs. “Many biologists do not like the term ‘living fossil’ because they say it is too vague. However, we have presented a clear, computational way to measure evolutionary rate. More importantly, we discovered a second fact about the living tuatara: its adaptations are central among all its fossil relatives. We can truly say that, numerically, the tuatara is conservative and just like its relatives from over 200 million years ago,” said Mike Benton, Professor of Vertebrate Palaeontology and Head of School of Biological Sciences at the University of Bristol and co-author of the report. “We are with Darwin — we now have a numerical test of what is, and what is not, a living fossil. Importantly, these tests can be applied to other classic examples,” said Professor Benton. Reference: Jorge A. Herrera-Flores, Thomas L. Stubbs, Michael J. Benton. Macroevolutionary patterns in Rhynchocephalia: is the tuatara (Sphenodon punctatus) a living fossil? Palaeontology, 2017; DOI: 10.1111/pala.12284 Note: The above post is reprinted from materials provided by University of Bristol. Read more : http://www.geologypage.com/2017/02/giving-weight-darwins-theory-living-fossils.html#ixzz4ZWC4u32W Follow us: @geologypage on Twitter | geologypage on Facebook

също така еволюционни идеи са изказвани и преди Дарвин, който обаче систематизирал наблюденията си в стройна теория.

те и идеите за кръглата земя възникват доста по-рано

На 23 февруари, 1826 г. нов стил, деканът на Факултета по физика и математика на Казанския университет, Николай Лобачевски по време на среща на Факултета изнася доклада "Кратко изложение на началата на геометрията". Този ден се смята за рожден ден на неевклидовата геометрия. Николай Лобачевски е наречен "Коперник на геометрията", но самият той не е имал намерение да извършва революция в математиката. Той просто е искал да докаже петия постулат на Евклид, но се случило така, че го е опровергал. И оттогава имаме две геометрии. В Русия не разбрали революционната неевклидова геометрия. Руската Академия на науките й дава отрицателна оценка, а в едно списание пишат, че й липсва елементарен здрав разум. Но великият Гаус я оценява и дори започва да учи руски език, за да се запознаe с творчеството на Лобачевски. А моделите на геометрията на Лобачевски доказват нейната непротиворечивост и тя е толкова непротиворечива, колкото евклидовата геометрия. Осъзнаването, че евклидовата геометрия има пълноправна алтернатива, прави огромно впечатление на научния свят и дава тласък на други иновативни идеи в областта на математиката и физиката. Според съвременните възгледи във физиката, геометрията на Лобачевски, както и вдъхновената от него геометрия на Риман, описват по-добре свойствата на пространството. Нагледна представа за геометрията на Лобачевски: през точка М минават две прави линии, успоредни на правата D. Илюстрация: Wikimedia. Ето как писателят Владимир Леви разказва в стихотворение за евклидовия свят и как майките плашат непослушните деца с Лобачевски: В едно далечно царство, има остров, където текат успоредни реки, с успоредни брегове, в успоредни долини и успоредни планини с успоредни линии се издигат към небе с успоредно плаващи звезди ... Майките плашат капризните си деца: Ето идва Лобачевски, ще те дам на Лобачевски! И детенцата с успоредно остригани главички правят всичко успоредно, както се полага… http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_38581.html?preview=ok

Варварски нашествия в Източната римска империя през IV в. Битката при Адрианопол и смъртта на император Валент Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976 Амиан Марцелин Амиан Марцелин е поримчен грък, роден в сирийска Антиохия и живял и работил приблизително от 330 до 400 г. Той получил обширно образование и грижливо възпитание, понеже произхождал от знатните и богати среди на своя роден град. Амиан е служил като офицер във войските на император Юлиан Отстъпник. На зряла възраст той оставил една история в 31 книги, озаглавена „Res gestae" („Деяния", „Събития"), в която изложил развитието на Римската империя от управлението на Нерва (96 г.) до смъртта на Валент (378 г.). Характерно за творчеството на този неримлянин по произход е неговото своеобразно дръзновение да пише римска история на латински, която той замислил като пряко продължение на делото на Тацит. Необходимо е да се отбележи, че това съчинение (от него са запазени за жалост само последните 18 книги) е последната зелена и яка издънка на пресъхналия вече корен, какъвто представлявала гръцката историография. По време на своите обширни пътувания, след като напуснал военната служба, Амиан Марцелин посетил и Тракия, а това обстоятелство придава на неговите сведения за нашите земи значителна свежест и непосредственост. Масови нахлувания на готите в Балканския полуостров Амиан Марцелин, XXXI, 3 — 5 XXXI, 3, 8. По-голямата част от готите — тервинги, които поради липса на храна били изоставили Атанарих, решили да не търсят убежище в отдалечено и съвсем непознато за варварите място. След дълго обмисляне къде да се заселят решили, че Тракия е най-подходящото убежище по две съображения, първо, понеже почвата ѝ е твърде плодородна и, второ, понеже е отделена с широкото течение на Истър [Дунав] от полетата, по които се разнасяли вече пламъците на нашественическата войска. Всички единодушно решили, че това е единствената възможност. XXXI, 4, 1 — 13. И тъй под водителството на Алавив те заели левия бряг на р. Истър и изпратили при Валент пратеници, като го молели коленопреклонно да ги приеме, обещавайки му, че ще живеят в мир и че ще му помагат в случай на нужда. Докато това ставало извън империята, разнесли се страшни слухове, че северните народи са предприели нови и по-големи от обикновените им придвижвания и че през цялото пространство, което се простира от маркоманите и квадите до Понта, скитали край реката Истър множество варвари от отдалечените племена заедно със своите семейства, прогонени от селищата си поради внезапно нападение. Тези слухове били посрещнати от нашите първоначално пренебрежително, понеже били свикнали да се научават за войните, които се водят в тези далечни страни, или когато са вече завършени, или пък когато са вече на заглъхване. Обаче слуховете ставали все по-настойчиви и по-настойчиви, докато пристигането на варварските пратеници потвърдило тяхната истинност. Пратениците молели настойчиво да бъде прието отсам реката отдалото се на бягство население. Това нещо предизвикало повече радост, отколкото страх, понеже опитните ласкатели превъзнасяли пред императора изгодите, които щял да има от тяхното пускане: той да получи толкова много военни подкрепления от далечни страни, така че щял да има непобедима войска, ако събере в едно своите и чуждестранните сили; при това съкровището щяло да се обогати извънредно много със злато, ако провинциите, вместо да дават военни подкрепления, плащат годишен данък. С тази надежда разпратили на различни страни хора, които да преведат с плавателни съдове тази свирепа и дива сган. Полагали голямо старание да не би някой от тези бъдещи разрушители на римската държава да остане отвъд реката, даже и ако е покосен от смъртоносна болест. Ето защо, щом получили чрез императорското позволение възможността да преминат Дунава и да се заселят в някои части на Тракия, денем и нощем преминавали реката, накачени по много на кораби, салове и лодки, издълбани от дървета. Преминаването през Дунава е далеч по-мъчно от това през коя и да е друга река, а тогава и водите му били набъбнали от честите дъждове. Поради липса на място в плавателните съдове някои се опитали да преплуват реката въпреки силното ѝ течение и мнозина намерили смъртта си, като били погълнати от водите. Така се подготвяла гибелта на Римската империя с неудържимо усърдие и настойчивост. Известно е и не е тайна, че служителите, на които била възложена нещастната задача да преведат варварския народ, се опитвали често, но напразно да пресметнат броя му и че накрая се отказали от този опит. Този, който би пожелал да го узнае, както казва най-големият ни поет, „сякаш би пожелал да научи колко песъчинки гони зефирът из Либийската пустиня.“ Но нека съживим най-сетне и старото предание за отвеждането на персийската войска до Гърция. Докато там ни се разказва за мостове над Хелеспонт, за някакво изкуствено отделяне на планината Атон, за да се отвори път на морето за преброяване на войската по отделения при Дориск, ние четем всичко това като приказка, ако и сведенията на всички по-сетнешни писатели да са единодушни в това. Но когато безбройно множество от племена наводни нашите провинции и изпълни просторните поля, както и всички области и всички планински висоти, достоверността на древното предание се потвърди и от настоящата действителност. Пръв с Алавив бил приет Фритигерн. На тях императорът решил да даде храна за известно време и земя за обработване. По това време се били отворили преградите на нашата граница и както Етна изригва пепел, така и варварската земя изливала въоръжени пълчища. Моментът изисквал военното ръководство да бъде поверено на хора, прославени със своите военни подвизи. Но то било в ръцете на опетнени хора и като че ли някакво враждебно божество правело избора. Между тях предно място заемали Лупицин и Максим, единият комес на Тракия, другият пагубен дукс, които си съперничели до безразсъдство. Тяхната коварна алчност била първоизточникът на всички злини. Като оставим настрана другите престъпления, които споменатите лица и други с тяхно позволение вършили в своята поквара спрямо преминаващите още невинни чужденци, ще спомена онова тяхно ужасно и нечувано престъпление, което не би могло да оправдае никаква снизходителност, нито дори ако сами биха били съдии на собствената си вина. Понеже преведените отсам реката варвари страдали от липса на храни, тези ненавистни вождове намислили срамна търговия: откъдето и колкото кучета могли да съберат в своята ненаситност, продавали им ги срещу един роб едното. Така в техните ръце попаднали и синове на знатни. Между това през същите тези дни и Витерик, вождът на греутунгите, заедно с Алатей и Сафрик, чиито съвети слушал във всичко, а също и с Фарнобий се доближил до брега на Дунав, изпратил бързо пратеници при императора и го молел да ги приеме и да прояви към тях същото човеколюбие. Тъй като молбата им била отблъсната, както изглежда, в интерес на държавата, те били в затруднение какво да предприемат. Атанарих, страхувайки се от подобен отговор, се оттеглил, понеже помнел, че неотдавна при сключването на договора се бил отнесъл пренебрежително към Валент, като му заявил, че е обвързан чрез клетва да не стъпва никога на римска земя, и под този предлог принудил императора да потвърди мирния договор в средата на реката.1 Страхувайки се, че враждата на императора трае още, той се насочил с всичките си сънародници към Каукаланд2, недостъпна местност поради високите си планини и гори, като изтикал оттам сарматите. XXXI, 5, 1 — 3. Тервингите пък, които отдавна вече получили разрешение да преминат реката, дори и тогава продължавали да скитат по брега ѝ, възпирани от двоякото препятствие, че не били подпомогнати с нужната храна поради гибелното лицемерие на вождовете и че нарочно били задържани поради скверни търговски сделки. Когато разбрали това, те негодували и заплашвали да се защитят срещу проявеното спрямо тях вероломство в сегашното им бедствено положение, А Лупицин, страхувайки се да не въстанат, докарал войски и ги принуждавал да заминават по-бързо навътре в страната. Греутунгите сметнали този момент за удобен, понеже виждали, че войниците са заети другаде и че корабите им, които обикновено минавали оттатък и отсам реката, за да възпират преминаването им, сега били в бездействие· Те преминали реката със зле сглобени салове и построили стана си твърде далеч от Фритигерн. Готите нападат Одрин, но биват отблъснати. Фритигерн опустошава Тракия Амиан Марцелин, XXXI, 6 XXXI, 6, 1 — 8. Когато вестта за тези събития се разнесла навред, Сверид и Колия, готски първенци, които много преди това били приети отсам Дунава заедно със съплеменниците си и били настанени да зимуват при Адрианопол, смятайки собствената си сигурност за по-важна от всичко друго, наблюдавали всички тези събития спокойно. Но когато неочаквано дошло писмо от императора, с което им се заповядвало да преминат Хелеспонт, те поискали, и то твърде смирено, да им се дадат средства за път и храна и да се отложи заминаването им с два дни. Това тяхно искане било посрещнато зле от първия магистрат на града, понеже бил разгневен, загдето разграбили имота му край града. Той въоръжил и извел цялото простолюдие заедно с работниците от императорската оръжейна фабрика, чийто брой там бил твърде голям, за да избие готите, и заповядал да тръгнат за бой, като ги заплашил всички със смърт, ако не тръгнат по-бързо, както гласяла заповедта. Поразени от това неочаквано зло и изплашени от бързото и толкова необмислено нападение на гражданите, готите застанали първоначално неподвижни. Най-после, раздразнени до крайност от виковете и хулите и нападани с хвърляни тук-таме копия, те открито се разбунтували и като избили мнозина, които се били увлекли повече в своята дързост, обърнали в бягство останалите и ги пронизали със своите най-различни оръжия. След това те смъкнали от убитите оръжието и се въоръжили като римляни. А щом видели, че Фритигерн е наблизо до тях, те се присъединили към него, поставили се под заповедите му, обсадили града, за да го изморят чрез неволите на обсадата. Изпаднали обаче по-дълго време в трудностите на обсадата, варварите безразборно и напразно нападали отвред стените, като загивали неотмъстени най-смелите от тях, а и мнозина други падали от стрели или от хвърлени с прашка камъни. Тогава Фритигерн, като видял, че неговите хора, незапознати с обсадното изкуство, напразно се борят и дават толкова много жертви, посъветвал готите, като оставят там достатъчно войски, да се оттеглят, без да постигнат целта си. Заявявайки, че не желае да воюва срещу градските стени, той посъветвал съплеменниците си, без да се излагат на каквато и да е опасност, да нападнат и опустошат богатите и плодородни области, тъй като те били незащитени. Те одобрили предложението на вожда си, понеже знаели, че той ще бъде деен съюзник при изпълнението на техните планове. Пръснати по цялата тракийска земя, те се движели предпазливо и предалите се местни жители или пленници им посочвали богатите села, и то предимно тези, гдето по думите им се намирали храни в голямо количество. Към това ги подтиквало освен тяхната вродена смелост и обстоятелството, че всеки ден при тях се стичала множество техни съплеменници, продадени някога на търговци. Към тях се присъединили и мнозина, които били сменени от близките си срещу малко вино или късче хляб, когато веднага след преминаването им отсам Дунава били измъчвани от глад. Към тях се присъединили мнозина работници от златните мини, които не могли да понасят тежестите на данъците. Приети на драго сърце от всички, те били много полезни на готите, когато минавали през непознати места, понеже им показвали скритите складове с храни, скривалищата на хората и тайните убежища. Вървейки напред, те не оставили нещо недокоснато освен онова, което било недостъпно или се намирало далеч от пътищата. Без да правят разлика на възраст и пол, те убивали и опожарявали всичко... Хуните През първата третина на IV в. според Амиан Марцелин Откъсът от „Историята" на Амиан Марцелин, чийто текст е даден в превод по-долу, е особено поучителен като извор не само за историята на хуните, но изобщо за историята на източната част от късноримската империя през началните десетилетия на IV в. В този откъс, който е излязъл изпод перото на най-талантливия и образован историк на късната античност, какъвто безспорно е Амиан Марцелин, са обрисувани картинно и някои от най-ярките аспекти на кризата, която не пощадила и населената с траки половина на Балканския полуостров. „Предсказанията" за бедствията, които застрашавали източните области на Римската империя от страна на хуните, които предхождат описанието на бита на хуните в „Историята" на Амиан, са твърде характерни за суеверията, които владеели духовете на хората през тази епоха. Тези „предсказания" са поместени у Амиан Марцелин непосредствено преди неговия очерк върху хуните и донякъде имат връзка с него. Една част от тези „предсказания" заслужава да се предадат в превод и тук, защото тяхното съдържание отразява нагледно не само политическата криза, но и кризата в икономическия и духовния живот на късноантичните общества през това време. Амиан Марцелин, XXXI, 1 сл. Най-сетне, когато бяха съборени старите крепостни стени на Халкедон, за да се построи от тях една нова баня в Константинопол, всред руините бе открит един четвъртит каменен блок, на който бе издълбан гръцки надпис в стихове, които разкриваха напълно бъдещето: „Но когато росните нимфи се наслаждават на кръшен танц из добре укрепените улици и когато стената, ограждаща банята, ще бъде защитна преграда, изпълнена със скръбни ридания, тогава десетки хиляди многолюдни племена, дошли от далечни краища, ще се прехвърлят с оръжие в ръка през красиво течащия Истър (Дунав) и ще причинят гибелни опустошения в земята на скитите и в мизийската равнина. Когато те навлязат в пеонска земя с налудничави надежди [за плячкосване], там ще настъпи краят на техния живот и военната стихия ще ги погълне." II. Нека сега възлезем обаче към началото на злото и да покажем какви различни причини са породили избухването на тази ужасна война, която донесе толкова отчаяние и толкова страдания. Племето хуни е слабо отбелязано в старите извори. То населява земите отвъд Меотидското езеро (Азовско море) на бреговете на Ледовития океан и тяхната варварска свирепост надхвърля всякакви граници. Понеже там още със самото раждане на бебетата от мъжки пол хуните набраздяват дълбоко с нож техните бузи, за да прекъснат чрез набръчкването на наранената кожа растежа на космите в техния зародиш. Така тези деца израстват и застаряват голобради, без каквато и да било привлекателност на своите лица, и стават подобни на евнуси. Всички те са обаче набити, имат яки крайници и едри глави с дебели вратове. А извънредно широките им и извити плещи придават на целия техен облик някаква неестественост и безформеност. Човек би казал, че тава са диви животни, изправени на два крака, или пък някои от онези чудновати и груби фигури, които капризите на изобразителното изкуство поставят да стърчат като украса по парапетите на мостове. На тази тяхна отблъскваща, ако и човешка външност отговаря и техният примитивен начин на живот. Хуните не приготовляват своите яденета върху огън и не им прибавят подправки, за да ги направят по-вкусни. Тяхната храна се състои от корени на диви растения и от полусурово месо на едно или друго животно. Те правят месото по-крехко, като го слагат за малко между бедрата си и гърба на коня. Хуните никога не живеят в къщи, които те избягват като да са гробници, от които те не се нуждаят. При тях не може да се намери даже колиба с тръстиков покрив. Те сноват и скитат из планините и горите и още от своята люлка са привикнали да понасят студ, глад и жажда. Хуните никога не стъпват в чужди къщи, освен ако не бъдат принудени от крайна необходимост да сторят това, понеже не се чувстват сигурни под покрив. Те са облечени в дрехи, изработени от лен или от съшити самурени кожи. Една и съща дреха им служи както за у дома, така и вън от къщи. Щом веднъж са облекли една дреха, те не я свалят от гърба си, докато тя не стане на дрипи от постоянното носене. На главите си носят кръгли кожени шапки, а косматите си нозе увиват в кози кожи. Обувките им са изработени без калъпи и им пречат да се движат свободно, като ги правят неспособни да се сражават пеша. Човек би казал обаче, че те са просто заковани за конете си, които на външен вид не са красиви, но са много яки. На гърба на конете си хуните извършват всички свои работи, като понякога яздят по женски. Като живеят денонощно на гърба на коня си, те оттам и купуват, и продават, както и ядат, и пият. Така наклонени над тесните шии на конете си, те спят. [На тези „възглавници"] те заспиват дълбоко и сънуват на воля най-различни сънища. Възседнали на конете си, хуните се съвещават и тогава, когато възникне някакъв важен въпрос, засягащ жизнени интереси на тяхната общност. Хуните не действат във време на боя по заповедите на някаква царска строгост, която да ги приучи към дисциплина, а се сражават възбудени и стихийно по заповедите на племенни вождове, като при това помитат всичко, което се изпречи на пътя им. Когато бъдат предизвикани, те влизат в бой, като се построяват във вид на клин и като надават различни ужасяващи викове. Хуните са леко въоръжени с цел да постигнат бързина и изненада и също така ненадейно се разпръсват, за да предприемат атака. И макар и да не са подредени в стройни редици, те се втурват и препускайки, сеят смърт навред. Вие обаче никога няма да ги видите когато връхлитат върху вала или когато ограбват неприятелския стан поради тяхната невероятна бързина. Те лесно биха могли да спечелят славата на най-страшни бойци в света поради това, че хвърлят отдалеч своите метателни оръжия, използвайки за върхове на копията си заострени кости, които те прикрепват извънредно умело [към ствола на копието]... След това те препускат в най-бърз галоп в пространството, което ги отделя от противника, и без да се страхуват за собствения си живот, те употребяват мечовете си, като се сражават в близък бой (гърди срещу гърди). И докато техните противници се боят и пазят от ударите на мечовете им, те мятат своите примки върху тях така, че връзват противника и омотават ръцете и нозете му до такава степен, че го лишават от възможността да язди или пък да върви. Никой у хуните не оре, нито пък се докосва някога до ралото, защото цялото това племе се скита и шета навред, без да има постоянни селища, без домашно огнище, без закони и без установени обичаи. Хуните винаги наподобяват на бежанци, тъй като се движат постоянно с колите си, в които живеят. В тези коли съпругите тъчат техните грозни облекла, сношават се със съпрузите си, раждат децата си и се грижат за момчетата, докато те пораснат. Никой от тях, ако бъде запитан, не е в състояние да ви каже откъде е, защото е бил заченат на едно място, роден е бил надалеч от това място, а пък е отгледан на трето място, което е още по-отдалечено. Когато сключат примирие, те са вероломни и непостоянни. Склонни са да се отметнат при най-малкия проблясък от надежда за някаква изгода и клонят към най-големи насилия и най-бурна ярост. Подобно на безразсъдни животни те не познават напълно разликата между онова, което е почтено и безчестно, и когато говорят, се изразяват двусмислено и измамно, защото не се чувстват обвързани от каквато и да била религия или пък суеверие. Към златото те горят от безмерна жажда и са толкова непостоянни и толкова лесно се гневят, че често в един и същи ден се разсърдват на другарите си, без да бъдат предизвикани, и също така се помиряват с тях, без никой да ги е сдобрявал. Готите заедно с хуни и алани завладяват старопланинските проходи и отново опустошават цяла Тракия Амиан Марцелин, XXXI, 8 XXXI, 8, 3 — 4 ... Между това Валент, като се научил за печалния изход на сраженията и за оплячкосванията, изпратил Сатурнин, комуто възложил за известно време командването на конните войски, да отиде на помощ на Траян и Профутур. Но през тези дни варварите, еднакво подтиквани от дивашките си нагони, и от глада, тъй като в областите на Скития и Мизия било унищожено всичко, което можело да се яде, горели вече от желание да пробият яките прегради и да излязат от тях. След като се опитали много пъти да сторят това и били отблъсквани от храбростта на нашите, които се съпротивявали упорито по недостъпните скали, доведени до крайна нужда, те привлекли като съюзници с надежда за голяма плячка някои от хуните и аланите. XXXI, 8, 5 — 8. Като узнал това, Сатурнин, който бил вече пристигнал и разположил предните си застави и постове, прибрал постепенно своите войници и съвсем основателно се готвел да се оттегли. Той се опасявал да не би внезапно струпаното множество, подобно на придошла река, която е скъсала преградите си със силния напор на водите си, да отнесе лесно всички, които биха продължили да пазят зорко опасните места. След като проходите били освободени и нашите войски се оттеглили навреме, затворените дотогава варвари без ред, през където всеки могъл, се втурнали да сеят смут и разорение, без някой да им пречи. Техните опустошения обхванали цяла Тракия надлъж и нашир. От самите области, покрай които тече река Дунав, чак до Родопите и протока, който отделя големите морета, те най-позорно подложили всичко на грабежи, убийства, кърви, пожари и безчестил над свободни хора. С дълбока въздишка могли да се наблюдават тогава страшни и неописуеми издевателства: поразени от страх жени да бъдат карани под плющенето на бичовете, също бременни, на които времето за раждане още не е настъпило, да излагат на скверни безчестия своите деца, преди да са ги родили, а други деца, прегърнали здраво майките си, плачели. Чували се хълцания на знатни момчета и момичета, чиито ръце вече сковавали вериги. След тях водели девойки и непорочни невести, които с отчаяни лица оплаквали участта си и предпочитали да изпреварят дори с мъченическа смърт очакващото ги безчестие. Между това не един благороден гражданин, който малко преди това е бил богат и свободен, докато бил влачен подобно на диво животно, се е оплаквал от тебе, безмилостна и сляпа съдба, задето съвсем набързо си го лишила от богатство, от скъпи близки и си го изгонила от дома му, който е видял да рухва в пепел и развалини, пък и да си го обрекъл или да бъде разкъсан на части, или да робува под ударите и мъченията на коравосърдечния победител. Битката при Одрин. Смъртта на император Валент Амиан Марцелин, XXXI, 11 — 13 XXXI, 11, 1 — 5. През тези дни Валент бил принуден да напусне най-после Антиохия и след продължително пътуване се озовал в Константинопол. Там той престоял само няколко дни и трябвало да напусне града вследствие на едно слабо вълнение, което се появило сред масите. Малко преди това по негово искане бил изпратен от Италия Себастиян, военачалник, всеобщо признат със своята активност, комуто той възложил командването на пехотната войска — длъжност, която по-рано заемал Траян. Сам Валент заминал за императорската вила Мелантида3, като се стараел да спечели благоразположението на войниците посредством увеличаване на заплатите им, с добра храна и чести и любезни разговори с тях. Оттам той дал заповед да се потегли и когато стигнал до станцията, която носи името Нике4, научил от донесенията на разузнавачите, че претоварени с богата плячка варвари (т. е. готи) са се насочили от Родопската област към Адрианопол. Като узнали, че императорът се движи също с голяма войска, те побързали да се съединят с едноплеменниците си, които се били окопали около Бероя и Никопол. Веднага, както се налагало от създалото се положение, било заповядано на Себастиян да избърза напред с по 300 отбрани от всяка част войници, за да извърши, както бил обещавал, нещо полезно за държавата. Той бързо стигнал близо до Адрианопол, но бил възпрепятстван да влезе в самия град, тъй като заварил вратите му яко затворени. Защитниците на града му затворили отначало своите порти, като го смятали за пленник, изпратен със зли намерения от варварите. Те се боели именно, че може и в този случай да се случи същата измама, каквато извършил комесът Ает, който, бидейки пленник на Магненций и подкупен от него, му бе отворил проходите на Юлийските Алпи. Но Себастиан, ако и късно познат, бил пуснат да влезе в града и там, като била дадена според възможностите храна на войниците, които той водел със себе си, на следната сутрин незабелязано и бързо излязъл от града. При настъпването на вечерта внезапно били забелязани при реката Хебър, готските рояци, които опустошавали страната. Скрит зад възвишения и храсти, с предпазливо движение той нападнал през тъмната нощ неподготвените готи. Избиването им било толкова масово, че освен малцината, които се спасили от смърт благодарение на бързите си крака, всички останали загинали. А плячката, която им отнел, била толкова голяма, че нито градът, нито обширната равнина наоколо могла да я побере. Фритигерн, стреснат от това и уплашен да не би неуморимият пълководец, за какъвто минавал Себастиан, с неочаквани нападения да унищожи пръснатите своеволно и отдадени на грабеж части, повикал всички при себе си и се оттеглили бързо към града Кабиле5, за да действа на открити места и да не бъде застрашен нито от глад, нито от ненадейни засади. XXXI, 12, 1 — 7. През същите тези дни, подтикнат поради две причини, понеже научил, че лентийците били победени, и понеже Себастиан тутакси след неуспеха си му описал в доклад подвизите си, като ги преувеличил. Валент потеглил от Мелантиада с войската си, бързайки да се изравни чрез някакво успешно дело с младия си братов син6, чиито подвизи предизвикали у него ревност. Той водел многобройни войски, които не били нито за пренебрегване, мито пък бездейни, тъй като към тях били прибавени също и голям брой ветерани. Между тях се намирали и други видни личности. Също бил повикан на служба и Траян, който малко преди това командвал войската. И понеже след грижливо разузнаване научил, че неприятелите замислят да преградят със силни части пътищата, по които са подвозвали необходимите припаси, Валент взел съответните мерки срещу този опит. За да задържи изгодните теснини, които се намирали наблизо, той изпратил бързо пехотни стрелци и едно отделение конници. На третия ден, когато варварите поради страх от флангово нападение настъпвали бавно и на 15 мили от Адрианопол достигнали Нике, неизвестно поради каква заблуда, предните римски постове съобщили, че цялата тази част от варварското множество, което видели, била на брой десет хиляди. Обхванат от някакво пламенно чувство, императорът побързал да им излезе насреща. Затова той настъпил с войската си в каре и достигнал предградията на Адрианопол. Там се укрепил с вал, снабден с колове и ров, очаквайки нетърпеливо Грациан, приел Рихомер, началника на доместиците, изпратен от същия император с писмо, в което се съобщавало, че сам той щял да дойде наскоро. Грациан го молел също да почака малко, за да вземе и той участие в сражението и да не се излага сам безразсъдно на внезапни опасности. Валент свикал на съвет различните висши длъжностни лица и с тях обсъдил какво трябва да се прави. Няколко души начело със Себастиан настоявали да се влезе веднага в сражение, докато Виктор, началникът на конницата, ако и сармат но все пак съобразителен и предпазлив, бил на мнение, споделяно и от много други, да се дочака другият император, та с помощта на галската войска по-лесно да бъде потушена разпалената варварска дързост. Надделява обаче гибелната упоритост на императора и ласкателното държане на някои от царедворците. Те съветвали Валент да побърза, за да не стане Грациан съучастник в почти спечелената, както предполагали те, победа. XXXI, 12, 10 — 17. На зазоряване на 9 август бързо бил даден знак за тръгване, като обозът и багажът били настанени наблизо до стените на Адрианонол под съответната охрана на легионите. Съкровищата и останалите отличия на императорското достойнство останали заедно с префекта и членовете на императорския съвет в града. И така, като изминали пътя през неравни местности, към 2 ч. следобед настанала около пладне знойна горещина. Най-сетне се показали неприятелските коли, които по сведенията на разузнавачите били извърнати и наредени в кръг. Както е обичаят им, варварските пълчища надали див и яростен вой, докато римските пълководци построявали войската. Най-напред било разположено дясното крило на конниците, като по-голямата част от пехотата му била оставена в подкрепа. Лявото пък крило на конниците, от които мнозина до този момент били разпръснати по пътищата, се събирало много трудно и се движело в ускорен ход. И докато това крило се разгъвало, без да го смути дори и тогава някой, варварите, изплашени от страшния шум, който издавали дрънкащите оръжия, и от заплашителното удряне на щитовете, изпратили пратеници да молят за мир, понеже част от тях, която действала недалеч под водителството на Алатей и Сафрак и била повикана, още не се била завърнала. Императорът се отнесъл към пратениците пренебрежително поради долния им произход и поискал да бъдат изпратени подходящи знатни, за да бъде сигурно това, което щели да уговорят. А те нарочно се бавели, та докато траело това лъжливо примирие, да се завърнат конниците им, чието пристигане вече очаквали. Измъчвани от лятната горещина, с пресъхнали уста, войниците изнемогвали от жажда, понеже навред полетата били осветени от пожарите, които неприятелите предизвикали нарочно, като струпали дърва и сухи материали. Към това се прибавило и друго гибелно зло: хора и добитък били измъчвани от страшен глад. Между това, страхувайки се от риска на войната, хитрият и предвидлив Фритигерн изпратил като парламентьор едни от народа си с пълномощно, който да иска да бъдат изпратени на следния ден при него заложници няколко избрани знатни, за да може сам без страх да преговаря с императора. Предложението на страшния пълководец било прието с похвала и одобрение и бързо било наредено, при общо съгласие, да отиде като заложник трибунът Еквиций, родственик на Валент, комуто тогава било поверено управлението на двореца. Но той се възпротивил, тъй като веднъж бил пленяван от неприятелите и едва се бил изплъзнал от ръцете им при Дибалт и затова се страхувал от тяхната неразумна отмъстителност. Тогава Рихомер предложил сам услугите си и обещал на драго сърце да отиде, смятайки, че и това дело е също красиво и подхожда на храбър мъж. И вече тръгнал, давайки доказателства за своето достойнство и благороден произход. Но тъкмо когато се насочвал към неприятелския стан, нашите стрелци и скутарии, които тогава били под командите на някой ибериец Бакурий и на Касион, били вече напреднали с голямо увлечение и влезли в бой с противника. Но както с ненавременното си настъпление, така и с бавното си оттегляне те опорочили началото на битката. Поради този ненавременен опит била напълно възпряна готовността на Рихомер да продължи пътя си и завърналата се конница на готите под водителството на Алатей и Сафрак, подсилена с множество алани, се втурнала като мълния край високите хълмове и предизвикала смут с безогледната сеч над всички, които могла да достигне в бързото си настъпление. XXXI, 13, 1 — 16. Когато от вси страни започнали да дрънкат оръжия и да се сипят стрели и Белона, озверена повече от когато и да е, надула злокобните тръби за гибел на римляните, нашите, отстъпили, но при ободрителния дружен вик те се спрели. Подобно на пожар боят се засилил и изпълнил със страх душите на войниците, а и някои от другарите им лежали вече пронизани от запращаните копия и стрели. След това бойните редици се вплели като носовете на военни кораби и блъскайки се взаимно, се люшкали ту напред, ту назад, подобно на вълни. Лявото крило се приближавало чак до самите коли и щяло да напредне и отвъд тях, ако някой би му дошъл на помощ, но изоставено от останалата конница, под напора на неприятелското множество то било притиснато и отхвърлено като че ли от срутването на огромен насип. Тогава пехотните войски се озовали незащитени в такъв сгъстен строй, че едва могъл някой да извади меча си или да дръпне ръката си назад. Небето било вече закрито за погледа от облаци прах и ечало от страхотни викове. Ето защо стрелите и копията, които отвред изпращали смърт, попадали в целта, като не било възможно нито да бъдат забелязани предварително, нито пък да бъдат избягнати. Но когато огромните маси на варварите се втурнали да унищожават и конете, и хората и не могло да се открие място, за да се оттеглят наблъсканите една до друга кохорти, пък и струпването ги лишавало от възможността да излязат извън сражението, нашите войници с презрение към смъртта поели мечовете си в ръце и убивали всички, които им заставали насреща, а ударите със секири от едната и другата страна разбивали шлемове и ризници. Могло да се види как горд и разярен варварин с прерязани подколенни жили или с отрязана от меч десница, или пък с пронизани гърди свивал бузите си, за да нададе последен вик, и как пред прага на смъртта той превъртвал заплашително свирепия си поглед. От взаимното унищожение на бойците, които се поваляли на земята, полетата се изпълнили с трупове и ужас навявал стонът на умиращите и тежко ранените. В тази толкова голяма бъркотия пехотинците, изтощени от умора и опасност, не разполагали вече нито с телесни, нито с душевни сили, за да обмислят какво трябва да сторят. При това и копията на повечето от тях били изпочупени от постоянните удари. Ето защо, задоволявайки се само с извадените си мечове, те се втурнали сред най-гъстите неприятелски групировки, без да се грижат за живота си, понеже виждали, че им е отнета всякаква друга възможност да излязат от това положение. И понеже краката им се плъзгали по покритата с кървави потоци почва, полагали всички усилия да не дадат живота си неотмъстен: толкова силни духом, те отивали срещу нападащите неприятели, че някои загивали от оръжието на собствените си другари. Най-сетне всичко придобило мрачното зрелище на кръвта и накъдето и да се обърнел погледът, виждали се купища убити и се тъпчели безпощадно бездушни трупове. И слънцето, което било вече надвишило съзвездието на Лъва и отивало към жилището на небесната Девица, жарело римляните, които били твърде изтощени от глад и изнемогвали от жажда, пък и били обременени от тежките си оръжия. Под неудържимия натиск на варварските маси нашите редици се огънали безредно кой накъдето могъл и се обърнали в бягство — единствената възможност за спасение, която имали в крайното си бедствие. И докато всички се оттегляли, пръснати по непознати пътеки, императорът, обкръжен от ужасните страхотии на сражението и скачайки по купищата трупове, избягал при ланцеарите и матиариите7, които, докато могли да задържат напора на неприятелското множество, стояли на своите позиции здраво и непоколебимо. Когато го видял Траян, извикал, че всяка надежда е изгубена, ако изоставеният от своите телохранители император не бъде защитен поне от чуждоплеменните помощни войски. Като чул това, комесът Виктор побързал да събере батавите, които били разположени недалеч като резерв, за защита на императора, но понеже там не могъл да намери никого, отдалечавайки се, излязъл [от боя]. По същия начин се отскубнали от опасностите и Рихомер и Сатурнин. С искрящи от ярост очи варварите преследвали нашите, които вече не могли да се движат, понеже кръвта им застивала в жилите. Някои от тях падали, без да знаят откъде иде ударът, някои се сгромолясвали само от тежестта на напиращите неприятели, а някои били убити и от ударите на своите другари. Напразна била вече всяка съпротива и никой не щадял отстъпващите. Освен това пътищата били заприщени от лежащи там полумъртви, които били грохнали от болките на своите рани. При това и купища от трупове на паднали коне изпълвали полетата. Безлунната и тъмна нощ турила край на това непоправимо поражение, което струвало скъпо на Римската империя. На мръкване императорът паднал смъртно ранен от стрела между простите войници, както могло да се предполага, понеже никой не твърдял, че е видял това или че е бил там наблизо. Наскоро след това той издъхнал и никъде по-сетне не било намерено тялото му, защото неприятели, ако и немного на брой, се навъртали дълго време по тези места, за да ограбват мъртвите, и никои от разбитата войска или от местните жители не се осмелявал да иде там... Други казват, че Валент не умрял веднага, но съпроводен от малцина кандидати8 и евнуси, бил занесен в една близка съседна къща, която имала добре изграден втори етаж, и докато там бил под грижите на неопитни ръце, бил обкръжен от неприятелите, които не знаели кой е, и благодарение на това избягнал поне безчестието да бъде взет в плен. Когато именно преследващите го неприятели се опитвали да разбият затворената отвътре врата, те били нападнати със стрели откъм издадената част на горния етаж и за да не се забавят и изгубят възможността да грабят, натрупали вързопи слама и дърва, запалили ги и така опожарили сградата заедно с хората. Един от кандидатите успял да се спаси през прозореца и пленен от варварите, им съобщил за станалото. Те много се наскърбили, понеже се лишили от голямата слава да хванат жив ръководителя на Римската империя. Същият този младеж се завърнал тайно след това при нашите и им разказал, че това се е случило така. XXXI, 13, 19 ... Известно е, че едва една трета от войската оцеляла от сражението. В историческите съчинения не се съобщава за никое друго толкова унищожително сражение освен битката при Кана... 1Сключването на този договор между Атанарих и Валент станало на един кораб сред Дунава през 369 г. 2Дн. Трансилвания. 3На брега на Мраморно море между Цариград и Селимврия. 4На юг от Одрин. 5При Зайчи връх на завоя на р. Тунджа, североизточно от Ямбол. 6Грациан, който победил лентийците. 7Отделения от императорската гвардия, които придружавали императора в сраженията. 8Принадлежащи вероятно към личната гвардия на императора и били наречени така поради бялата си униформа. http://istorianasveta.eu/index.php/извори/ct-menu-item-3/древен-рим/421-варварски-нашествия-в-източната-римска-империя-през-iv-в-битката-при-адрианопол-и-смъртта-на-император-валент.html

Смъртоносните африкански бързеи са оформили нови видове риби Едни от най-големите и смъртоносни бързеи в света се оказват и естествени лаборатории, в които се създават нови видове живот. Ново изследване на ДНК на риби е събрало доказателства, че група странно изглеждащи видове, живеещи в устието на река Конго, са еволюирали поради интензивната хидравлика на речните бързеи и дълбоки каньони. Това е изключително впечатляващо, тъй като бързите води обикновено не са смятани за места за поява на нови видове, коментира Science. За да открият колко различни са рибите в бързеите Инга в Долно Конго, еволюционни биолози са заловили 53 риби Цихлиди от рода Teleogramma, живеещи по камъните на дъното. Те са ги проучили за морфологични разлики и са секвенирани около 2% от тяхната ДНК. Откритието е изненада за самите учени - води, които са смъртоносни за хората (нито един човек до преди шест години не е успявал да премине успешно тези бързеи), могат да бъдат също толкова смъртоносни и за риби, които се опитват да преминат през тях. Това е така защото буйните бързеи разделят рибите от един пасаж една от друга. Разделени те еволюират самостоятелно и евентуално се превръщат в нови видове. Според новото проучване (проведено от Американския музей по естествена история, Сити Юнивърсити в Ню Йорк и Университета Фордам), публикувано в списание Molecular Ecology, всички познати и потенциално нови видове са били разделени или от бързеите, или от хидрологични причини. Два от видовете живеят буквално един до друг в реката на разстояние 1,5 километра, като в "квартали". Учените използват ДНК разликите и до момента потвърдждават наличието на четири нови вида (между които и един, наречен на бившия американски президент Барак Обама). Но според тях в бързеите има поне още два други вида. "В този много къс участък на Конго отрихме невероятно разнообразие от риби", коментира Мелани Стиасни (Melanie Stiassny) от Американския музей по естествена история, отдел Ихтиология, която е автор на проучването. "Известно ни е, че тази част на реката е относително млада, на възрат около 3-5 милиона години. Затова кое е уникалното на тази система, което я превръща в такава лаборатория на видове?", пита Стиасни, която заедно с колегите си, между които хидролози и геолози, са проучвали 10 години последните 300 километра на Долно Конго преди да се влее в Атлантическия океан. Тяхното изследване подкрепя теорията, че динамичните сили на самата река, действат като бариера, създавайки биоразнообразие чрез изолирането на някои видове риба от други за толкова дълъг период от време, че техните популации са поели по различни еволюционни пътеки. Авторите също така отбелязват и няколко важни аспекта в своята работа, що се отнася до опазването на околната среда. Около 25% от рибите в Долно Конго се оказват ендемични видове или такива, които могат да бъдат открити единствено по тези места. Районът обаче подлежи на мащабно разрастване на язовирите. "Подобна активност ще наруши в голяма степен еволюционния потенциал на тази система", предупреждава Стиасни. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_71844.html?preview=ok

Genetic data show mainly men migrated to Europe from the Pontic steppe 5,000 years ago https://www.uu.se/en/media/news/article/?id=8264&area=2%2C5%2C10%2C16&typ=artikel&lang=en