За някои централноазиатски успоредици

[turanaga_san]

  On 13.10.2010 г. at 16:58, nik1 said:

"Купетата" и другите ТМ думи ("туртуна", "алхачи", "хумши", "Жупан биле" или "Биле Жупан") може да са аварски думи и изрази (Жупан е такава дума), а може и да са собствени прабългарски.. В чувашкия език - "купе" означава "облекло"; в този език има стотици или хиляди тунгусоманджурски и монголски аналогии (монголските аналогии, са около 3000, според актуалното мнение на някои от чувашките езиковеди

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:MjW7GFVJVakJ:www.human.cap.ru/otdel/yazikoznan/Nashipublik2006.pdf+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D1%8B%D1%85+%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB+%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA%D0%B8&cd=8&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

"Обращаясь непосредственно к чувашско-монгольским лексическим

параллелям, число которых, по еще далеко не полным подсчетам, достигает

3000 единиц"

Много интересна статия, ще трябва да я прочета по-внимателно когато имам повече свободно време. Този Егоров си личи, че за разлика от Мудрак има акъл в главата. Много добре премислено и интелигентно написано четиво. Само че доколкото разбирам твоето мнение за времето на генезиса на Чувашизмите е напъло противоположно на това на автора, според който ротацизма е възникнал още в древната Централно азиатска прародина на предците на Чувашите. Освен това наложената терминология за Булгаро-Чувашкия език е толкова объркваща и подвеждаща подобно на нашия термин Старобългарски език. И в двата случая се касае не за Прабългарски език, а за говоримите езици в ранносредновековна Дунавска и Волжка България. Тези "Български" езици обаче макар и вероятно да имат някакъв Прабългарски субстрат в тях не могат да се смятат за Прабългарски. И съответно не са били от особена полза за превеждането на предполагаемите Прабългарски надписи с Гръцки или пък рунически букви. Наличието на богат Чувашки пласт в Унгарския, а не в Старобългарския език, изключва възможността Прабългарския език да е бил в основата си Чувашки тип език, а го свързва по-скоро с населението на Волжка България, откъдето и най-вероятно тези лексикални заемки попадат в Унгарския, въпреки че е възможна и Аварска връзка, но доколкото разбирам според теб Аварите са говорили език от ТМ а не Чувашки тип.

Във всеки случай не виждам каква връзка имат ТМ и Чувашки езици от Авария и късна Волжка България с Прабългарския език в Кавказ и Дунавска България? В именника имаме ТВИРЕМ а не ТВИРЕМЕШ, и комплексно погледнато имената на календарните термини, както животните така и числителните, нямат хомогенен произход свързан с точно определен език а се предлагат аналогии в един куп съвършено различни езици. Тоест касае се не за някакъв жив език а за календарни термини, които имат много разнообразен и неясен произход. Което обяснява и защо числителните макар и да имат не Чувашки а Ирански суфикски самите те нямат Ирански произход и практически нямат сигурен аналог в нито един известен език, а най-вероятно и никога не са имали такъв. Моето мнение, както не веднъж съм казвал, е че съставителят на Именника е бил Ираноговорящ и поради това е добавил Ирански суфикси (ОМ/ЕМ) към числителните именна, които за него са били просто мъртви календарни термини с неясен смисъл. Ако беше Тюрк или Чуваш, сигурно щеше да направи същото, но вместо ОМ/ЕМ щяхме да имаме някакви неясни имена на месеци с инчи или меш накрая. Във всеки случай Твирем няма нищо общо с Токузинчи, Тахармеш освен случайната прилика заради началното Т. За останалите числителни същата работа, за мен е съмнително, че дори корените на числителните имат сигурен Алтайски произход НО като се има предвид, че съставителят е говорил най-вероятно Ирански, а после преписвачите са прекарали думите и през Гръцки и Славянски е възможно зад силно деформираните календарни думи да се крият Алтайски прототипи. Както и да е това са мъгляви работи, Прабългарски език ...това са Дръстърските надписи и Руническите надписи от Кавказ и Дунавска България, всичко останало е въздух под налягане и голи спекулации. Като историята с жупаните или пък боилите? Откъде пък сме сигурни, че се касае за Аварска заемка в Прабългарски, а не за Прабългарска в Аварски? Тия Авари кого заварват в Панония? Ескимосите ли? Същата работа и с другите "Аварски" заемки като хоругви, ковчези и прочие. Ами ако се касае за ранни Хунски заемки в Праславянски? Впрочем, какво стана с езика на Хуните? Има ли някакви сериозни данни, че Хуните са говорили език от Чувашки тип или още ще караме на юнашко доверие.

[miroki]

То е интересно да с есравнят надписите на Плиска и Преслав с Чувашкият от 650-700 година . иначе е просто смешно да говорим , то и с днешният български не може да се сравни. Трябват наистина опити , но не само престрелки словестни, може би от тях се почва, и стига до ,,където до там

Но а е от опитни хора.

[turanaga_san]

  On 13.10.2010 г. at 19:46, miroki said:

То е интересно да с есравнят надписите на Плиска и Преслав с Чувашкият от 650-700 година . иначе е просто смешно да говорим , то и с днешният български не може да се сравни. Трябват наистина опити , но не само престрелки словестни, може би от тях се почва, и стига до ,,където до там

Но а е от опитни хора.

Като се има предвид, че Унгарците идват от териториите на бъдещата Волжка България и имат няколко стотин Чувашки тип заемки, то е много вероятно там да е имало говорим Чувашки тип език още преди идването на Прабългарите на Волга и Кама. Писмените паметници обаче са много късни. От 13-14 век, тоест дефакто от времето на Татарската Златна орда. Дали Българите на Волга са говорили на същия език като тези от Дунавска България, и дали кога и как са преминали на Чувашки или пък направо на Татарски, не е ясно. Така както не е ясно кога и как Прабългарите в Дунавска България преминават на Славянски.

[makebulgar]

  On 12.10.2010 г. at 16:46, nik1 said:

Зная за Авестийския ритуал..Чел съм Авеста (на руски). В авестийския ритуал починалите не се обесват на дърво, нито пък се поставят в "ящик" (кутия, ковчег), който се закачва за/на някое дърво..

Не са позволени човешките жертвоприношения. Не съществува ритуал или обичай за погребване "върху" и "на" дървета на починалите "знатни" и "способни" хора (свои, или противници и чужденци)..

Такива съществуват само при палеоазиатите и централноазиатите (според автора на статията, показана по-горе), и по-късно тези обичаи "мигрират" на запад..

---

Вижда се, че амулетите за здраве са разпространени в много източни култури..Важно е според мен да се проследи къде се използват/носят/ човешки фигурки като амулети. Със сигурност при Т.М. и сегашните, или "доскорошните", има такива. Има поне две думи от тези езици (етноси), с които се означават такива амулети и украшения, които са носят (или са носени доскоро) от мъже и жени..

----

Друг паралел в случая с мартениците, е този че обичаят /ритуалът/ при Киданите отбелява /ознаменува/ началото, или идването на определен годишен сезон..

И точно поради тази причина, че и авестийците и в хималаите са излагали умрелите да ги ядат дивите зверове, не можем да използваме погребалния ритуал за някакво стопроцентово доказателство за произход или миграции. Със сигурност във Волжка българия където са обесвали труповете на дървета, това не е бил единствения обичай. Погребвали са и в гробове и са изгаряли на клада. И в България е така. Не може да се каже, че 100% от прабългарските гробове са били с ниша защото има и други гробове без ниши, примерно кръглия в Девня, а за кремациите не знаем защото всичко е изгаряло! Според данни за Волжка България там (сред мишарите) е имало обичай костите (или само черепа) на бащата да се пази в къщата, а не да се погребват! За да се оголят костите, явно те са били оставяни на зверовете. Българските гробове с ниши пък говорят, за това, че самия гроб не е бил затварян веднага, а при трупа се е слизало. Нишите са отстрани именно за да може този който слиза да не гази по умрелия.

  On 13.10.2010 г. at 16:58, nik1 said:

Да бе, "гроздето е кисело"..или "всички са маскари". Твоите "филми" пък са ми толкова безинтересни, че няма накъде повече..

Мудрак бил шарлаталин, ами Хелимский какъв е? Вероятността да говорят на някакъв ТМ език била нулева, казваш, ами прачувашкия език и волжкобългарския език от епитафиите, от кое семейство и какви са, ако не алтайски езици? Индийски, согдийски, или що? Защо не ни просветлиш (ей така с две думи).. Ами календарните понятия, числителните, какви са:

http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf

http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja2.pdf

http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz1.htm

http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz3.htm

--

По второто ти съобщение:

"Купетата" и другите ТМ думи ("туртуна", "алхачи", "хумши", "Жупан биле" или "Биле Жупан") може да са аварски думи и изрази (Жупан е такава дума), а може и да са собствени прабългарски.. В чувашкия език - "купе" означава "облекло"; в този език има стотици или хиляди тунгусоманджурски и монголски аналогии (монголските аналогии, са около 3000, според актуалното мнение на някои от чувашките езиковеди

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:MjW7GFVJVakJ:www.human.cap.ru/otdel/yazikoznan/Nashipublik2006.pdf+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D1%8B%D1%85+%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB+%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA%D0%B8&cd=8&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

"Обращаясь непосредственно к чувашско-монгольским лексическим

параллелям, число которых, по еще далеко не полным подсчетам, достигает

3000 единиц"

И разбирасе отново трябва да сложим всички думи на кантара. Колко от тях са заети преди Кубрат да освободи българите от Хаганата на тюрките. Колко от тях са заети преди българите да преминат покрай Каспийско море. И Съответно да премерим всички онези ирански думи останали в езика ни. Това, че в чувашкия език има тонгусо-мандзуризми не означава нищо, тъй като те са си в чувашкия език, а не в някъкъв хипотетичен древен тюрко-булгарски. Много ми е интересно когато някой тръгне да използва чувашкия за да превежда български и прабългарски думи. Тези автори обичат да пренебрегват всички останали езици, особено иранските.

[miroki]

  On 13.10.2010 г. at 19:57, turanaga_san said:

Като се има предвид, че Унгарците идват от териториите на бъдещата Волжка България и имат няколко стотин Чувашки тип заемки, то е много вероятно там да е имало говорим Чувашки тип език още преди идването на Прабългарите на Волга и Кама. Писмените паметници обаче са много късни. От 13-14 век, тоест дефакто от времето на Татарската Златна орда. Дали Българите на Волга са говорили на същия език като тези от Дунавска България, и дали кога и как са преминали на Чувашки или пък направо на Татарски, не е ясно. Така както не е ясно кога и как Прабългарите в Дунавска България преминават на Славянски.

Ами то тука не е съвсем така. Така излиза, че преди велика България не е имало Българи там(чисто генетически, може да не са се наричали така). Там са си Кутригури и Утигури и другите племена (има го в изворите), така че са си там. Ако Унгарците са били и те там , то са били съседи , да не казвам жители на една и съща земя. Може да не са има ли държавност Българите, и както казваш са измъкнати от друга държава , но са били там и са си говорили. имали са език. Така, че не може да се казва че не са имали език там, а той да е зароден след като е станала Велика България. А тук в името се крие едно разковниче, какво и е великото ??

Обикновено се казва велика , на държава която е разширила териториите си, като е приобщила и други държави. Но едва ли е след като са се събрали племената. Или може би е имало и племена Българи покрай тях , не знам. Или е имало и държава България , преди Велика България.

[Raven]

  On 14.10.2010 г. at 6:04, miroki said:

.. А тук в името се крие едно разковниче, какво и е великото ??

Обикновено се казва велика , на държава която е разширила териториите си, като е приобщила и други държави. Но едва ли е след като са се събрали племената. Или може би е имало и племена Българи покрай тях , не знам. Или е имало и държава България , преди Велика България.

Няма "велика" България, има -Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία- Стара Голяма България, за да си я различават от новата малка дунавска такава.

Величието си е нашенска измислица.

[Raven]

  On 13.10.2010 г. at 19:43, turanaga_san said:

......Както и да е това са мъгляви работи, Прабългарски език ...това са Дръстърските надписи и Руническите надписи от Кавказ и Дунавска България, всичко останало е въздух под налягане и голи спекулации. ....

Какъв е превода на дръстърските и руническите надписи и на какъв език са?

[nik1]

  On 13.10.2010 г. at 17:31, turanaga_san said:

Ами шарлатанин е с неговите случайни звукови аналогии и методология от 19 век, какъв може да е? Да не говорим за удивителните глупости за 60-годишния календар които е съчинил. Аз по принцип на глупави хора не вярвам дори и да са тесни специалисти с дипломи. Чувашки език може и да е говорен във Волжка България и предполагаемо в Унгария, но не и в Дунавска България В Дунавска България Чувашки език ще се проговори когато преведете надписите от Силистра и Преслав на Чувашки. Кога ще стане това мисля че и двамата знаем. Шарани вече не останаха.

за числителните в именника сме говорили достатъчно, връзката и аналогиите с чувашките числителни са съмнителни и чисто случайни. да не говорим, че чувашките преводи на тези прабългарски числителни са математически невъзможни тоест касае се за случайни звукови аналогии, нищо ново в Прабългарската палеолингвистика. Директен аналог на Прабългарските окончания на числителните си остават Осетинските а не Чувашките, и тая работа няма да се промени, както и няма да се промени фактът, че Дръстърските надписи отново водят към Иранските а не Чувашките езици.

И изобщо не разбирам, за какво си тръгнал да ми пробутваш отново темата за Чувашкия език на Прабългарите? Чувашите не говорят на ТМ тип езици и не виждам на къде биеш. Изобщо стана пълна каша. ТМ и Чувашки езици търси при Аварите и Унгарците, тука няма То и там се съмнявам, че ще ги намерите като гледам как се изпотиха и измъчиха Тюрколозите с надписите от НСМ.

Факти:

Езикът на прачувашите е алтайски. Такъв е езика на волжските българи. Този език може да е бил

е бил "древнотюркски", "тюркски със субстрат" (Егоров), или някакъв тунгусоманждурски или монголски (това са вижданията, и възможностите по мое мнение), във всеки случай е алтайски..

Числителните при дунавските българи са същите като числителните при волжските българи (оо изненанда, окончанията им са толкова осетински,..колкото и тунгусоманджурски!, и като древночувашките. Окончанията на чувашки бройни числителни са двойни, съставни, като първата им части (първата им част), "-m" , наречена "групово разделителните суфикси", са аналогични на волжско- и дунавско-българските суфикси за същите бройни числителни; Втората им част "-s", произхожда пряко на общотюркския суфикс.. /Ето за това дадох онази "историческа морфология", можеш да видиш ако искаш де, какво пише на страница 25 и 26/

http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf

Календарните понятия при Дунавските българи са алтайски.

----

----

В края на краищата, аждеба не разбрах какъв ти е проблема с мен? Като си имаш мнение и хипотеза, докажи си я или си я разбработи (вземи се опитай например силистренските надписи иили каквото), що се занимаваш с мен?

Имам си аргументи и мотиви да е преведа т.н. инвентарни надписи чрез тунгусоманждурските езици (и ти доколкото разбирам, ти самия допускаш че езика в инвентарните надписи може и да е аварски, което аз не го изключвам). Разбрах ти мнението за мен и за мотивите ми (общо взето негативно, или отричащо) - добре! Какво очакваш аждеба? Да спорим за "език", за "числителни", за "надписи" и други такива? Ами спори си, или не - оставям последната дума на теб (да си проявиш остроумието). Така или иначе, оставаме на собствените си мнения, а времето ще покаже "кой е прав, кой е крив".

[nik1]

Може да звучи еретично, но допускам, без да съм убеден, централноазиатски (и български) произход/корен на ритуала или церемонията "кукери", който по същество представлява езически екзорсистки рутиуал..

http://www.google.bg/images?client=firefox-a&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&hl=bg&q=%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8&um=1&ie=UTF-8&source=univ&ei=-gK4TPiCEojIswb7tuW2DQ&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CCYQsAQwAA&biw=1024&bih=607

Той се разглежда главно като тракийска реликта (свързва се с дионисиевите празници), аз обаче съм малко или много скептичен към тази идея и разбиране, и изобщо към тракологичните и тракоцентрични виждания (не изключвам не съществуването на тракийски реликти, но не смятам че са в този чист вид, както ни се представят)

Такива екзорсистки рутуали могат да се намерят във всички езически култури (от целия свят, предполагам), при които същесвуват системи от вярвания за съществуване на отвъден свят населен с духове - такива култури са били всики евразийски култури някога. Въпросът е с коя култура, с кои култури, следва да се свържи този ритуал в неговия цялостен вид (костюми, маски)? Със славяни, с българи, или с траки (за последното съм скептичен)?

Ритуалите по гонене на злите духове са описани в "Историята на държавата на киданите". Определено, екзорсистки ритуали и церемонии се практикуват при палеоазиатите (също от корейци, японци, тибетци, монголи, тунгуси и манджури).. и то с някои аналогии до кукерските (това, от първи поглед)

http://books.google.bg/books?id=gy_IM7oXpngC&pg=PA153&lpg=PA153&dq=evil+spirits+in+Tungus+people&source=bl&ots=nRzTLXXuBZ&sig=lFstmAUVYzMAhmH2K-uqJeszujI&hl=bg&ei=5Rm4TP-qBc7Gswabk_HDDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CBcQ6AEwATgK#v=onepage&q=evil%20spirits%20in%20Tungus%20people&f=false

http://books.google.bg/books?id=r4I-FsZCzJEC&pg=PA352&lpg=PA352&dq=evil+spirits+in+Tungus+people&source=bl&ots=SaZtxzqngh&sig=S_5omfVpxANPIdBHK_zwPXPvuh0&hl=bg&ei=5Rm4TP-qBc7Gswabk_HDDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBMQ6AEwADgK#v=onepage&q=evil%20spirits%20in%20Tungus%20people&f=false

[turanaga_san]

  On 14.10.2010 г. at 8:03, nik1 said:

Факти:

Езикът на прачувашите е алтайски. Такъв е езика на волжските българи. Този език може да е бил

е бил "древнотюркски", "тюркски със субстрат" (Егоров), или някакъв тунгусоманждурски или монголски (това са вижданията, и възможностите по мое мнение), във всеки случай е алтайски..

Числителните при дунавските българи са същите като числителните при волжските българи (оо изненанда, окончанията им са толкова осетински,..колкото и тунгусоманджурски!, и като древночувашките. Окончанията на чувашки бройни числителни са двойни, съставни, като първата им части (първата им част), "-m" , наречена "групово разделителните суфикси", са аналогични на волжско- и дунавско-българските суфикси за същите бройни числителни; Втората им част "-s", произхожда пряко на общотюркския суфикс.. /Ето за това дадох онази "историческа морфология", можеш да видиш ако искаш де, какво пише на страница 25 и 26/

http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf

Календарните понятия при Дунавските българи са алтайски.

----

----

В края на краищата, аждеба не разбрах какъв ти е проблема с мен? Като си имаш мнение и хипотеза, докажи си я или си я разбработи (вземи се опитай например силистренските надписи иили каквото), що се занимаваш с мен?

Имам си аргументи и мотиви да е преведа т.н. инвентарни надписи чрез тунгусоманждурските езици (и ти доколкото разбирам, ти самия допускаш че езика в инвентарните надписи може и да е аварски, което аз не го изключвам). Разбрах ти мнението за мен и за мотивите ми (общо взето негативно, или отричащо) - добре! Какво очакваш аждеба? Да спорим за "език", за "числителни", за "надписи" и други такива? Ами спори си, или не - оставям последната дума на теб (да си проявиш остроумието). Така или иначе, оставаме на собствените си мнения, а времето ще покаже "кой е прав, кой е крив".

Повярвай ми, но ти написах отговора си точно след като по една случайност разглеждайки набързо Левитская попаднах точно на частта за Чувашките числителни и .... и нищо ново. Тези глупости, че Чувашките суфикси меш, а не Осетинските окончания, били по-пряк аналог на Прабългарските ом/ем ги дъвкахме с наполетано в Бойна слава много отдавна и са ми добре известни, просто нищо не струват. Сега поне разбрах откъде на него му е дошла тази "брилянтна" идея Между другото, Чувашките окончания меш наистина може да произлизат от Алтайските/Тюркски окончания на числителните инчи. Като това това крайно ш идва от Алтайското чи, а м-то идва от Алтайското Н, което в крайна позиция на Чувашки дава м. Тук се посочваше примера с българската дума корем, съответстваща на Алтайския прототип карън, тоест наблждаваме точно същата трансформация на Н > М, така че Алтайското и по-точно Тюркско ИНЧИ/ЪНЧЪ може закономерно да даде това специфично окончание на числителните МЕШ в Чувашкия. Алтернативно обяснение може да бъде, че Чувашките окончания са се развили късно под силно Иранско влияние или отразяват някакво древно Иранско субстратно влияние в Пратюркския език. Тук е редно да си зададем първо въпроса доколко Тюркски или Алтайски са самите Тюркски суфикси за числителните редни? Ами ако самият древно Тюркски суфикс ИНЧИ се е развил на Иранска почва? Всъщност има ли общо-Алтайски суфикси за числителни редни? Какви са Тюркските еквиваленти в Монголски или ТМ-те езици? Аз съм забелязал, че вие преводачите и лингистите ама много бързате с изводите Нали ти казах, че тия филми сме ги гледали вече ... какви ли не "Тюркски" думи в Прабългарския език се оказаха някаква изолирана лексика с чужд и вносен произход в древно Тюркския език и без ясни аналози в останалите Алтайски езици. Сега забелязах и как си се изказал за животинките в календара, които били "всичките" с Алтайски произход. Ами не са всичките, а само повечето ...имаше доста животинки, чиито произход си остава висящ ... примерно думата за кон ...имен не беше ли Угро-финска? А думата за петел ТОХ макар и да съответства на Алтайското Таук, пак имаше най-пряк аналог в някакви забутани Угро-фински езици. Впрочем, аз заповам да се съмнявам и дали останалите животни в календара, които броите за сигурни Алтайски са наистина такива. Щото техния "Алтайски" произход почива на изолирани аналогии в отделни Тюркски езици и за мен съвсем не е сигурно дали тези термини имат ясни аналози в Монголски или ТМ за да могат да се броят за изначални Алтайски корени. Я някой да вземе да провери .. за да не се окаже ПАК как зад Тюркските думи курт и бьори се крие някакво Иранско животно

Та да се върнем на темата ...мен изобщо не ме вълнува дали Чувашките суфикси на числителните са производни на Тюркските, възникнали независимо или пък под Иранско влияние или от Ирански субстрат. Възможности колкото щеш. Прабългарските суфикси обаче са 100% идентични на Осетинските и Согдийските, затова стига сте хвърляли прах в очите на хората .... Чувашките окончания може да са двойно съставни като Тюркските, но Прабългарските окончания са едносъставни ..като Осетинските за ТМ не знам какви са ..едно дву трисъставни ... Мога само да кажа, че Прабългарите живеят в съседство с Алани а не с Тунгусо-Манджури на другия край на света и няма нищо по-логично да слагат на числителните си Осетински, а не Алтайски суфикси. Затова намалете градуса и стига вече с тия екзотичните "преводи"... ако Прабългарите са говорили на Чувашки що решиха да напишат ТВИРЕМ, а не ТВИРЕМЕШ, а това в случая ви е най-малкия проблем .. големият ви проблем е, че в Прабългарското ШЕХТЕМ го няма Чувашкия ротацизъм Чув. сакаРамеш / Тюрк СекиЗинчи и то просто, защото има само случайна звукова аналогия, каквато впрочем е работата и с Праб. ТвиРем Чув ТахаРамеш Тюрк. ТокуЗинчи, само и само за да видите пак някакъв прабългарски ротацизъм след като е повече от ясно, че математически прабългарските месеци не могат да съответстват на предлаганите Тюркски преводи. А и кой Тюркски език може да има дума като Твирем с начално ТВ? Явно и в Чувашкия такива чудеса не стават. Стават само в Прабългарския ... Хлобрин, Крум, Дван, тоест и при думи от каменни надписи, които за разлика от последната животинка от именника не могат да се тълкуват като видоизменени на славянска почва, ...и защо само в Прабългарския стават тези неща? Ами защото Прабългарският и да е имал някаква Тюркска лексика самият език не е бил Тюркски Монголски или ТМ, а Ирански Така че и цялата терминология в Именника да се окаже с Алтайски корени, а тя не е, особено видно в случая с числителните, пак увисвате.

И до утре може да се разправяме за числителните и животните в именника и откъде те произлизат. Това е просто изолирана лексика, която нищо не доказва. В Именника няма никакъв Прабългарски език, а просто един източен календар с думи и термини от най-различен произход. Това е! Инвентарният надпис от Преслав е същата стока. Кюпета имнета ... и в този надпис има само думи и числа, език и граматика няма! Тъй че и да го "преведеш" на Монголски, Тунгусо-Манджурски или Японски все тая.

Ако обаче преведеш Дръстърските надписи на Чувашки, Монголски или ТМ, моля веднага да ни уведомиш Дерзай! Що все се точите на преводи на надписи без никакви глаголи и граматика? Хайде хванете се с Дръстърските и да видим къде са им Чувашките, Монголски или Тунгусо-Манджурски преводи. Питай го оня мудрия разбирач на Прабългарски Мудрак кога ще ги преведе надписите на Чувашки, щото май тая работа няма да стане докато аз съм жив. Иначе, на разни екзотични фонетични преходи от рода на Тахар > Твирем е Цар. Горкият дори не си е направил труда да разбере, че Тахар и Твирем не могат да са един и същ месец.

PS: Кубачи (Дагестан). Один из крупнейших на Кавказе традиционных центров художественной обработки металла, .... виж ти, с какъв материал работят Прабългарските шивашки цехове в Кавказ.

[turanaga_san]

  On 14.10.2010 г. at 6:48, Raven said:

Какъв е превода на дръстърските и руническите надписи и на какъв език са?

Ти пък чак сега ли разбра, че преводът им е елементарен и през Ирански а не Тунгусо-Марсиански

Maria Stambolieva

[turanaga_san]

  On 17.10.2010 г. at 9:52, turanaga_san said:

Ти пък чак сега ли разбра, че преводът им е елементарен и през Ирански а не Тунгусо-Марсиански

Професор Добрев още откога ги беше превел тези надписи на Ирански. И за първи път в човешката история мнението на професора съвпадна с превода на другия прословут специалист по Прабългарите Добрев, счетоводителя от БАН.

Да живеят Добревците, оказа се, че нашите надписи ги преведе не великия Чувашолог Мудрак, а нашите собствени домашни и световно неизвестни "лингвисти". Кой би повярвал.

[Raven]

  On 17.10.2010 г. at 9:52, turanaga_san said:

Ти пък чак сега ли разбра, че преводът им е елементарен и през Ирански а не Тунгусо-Марсиански

Maria Stambolieva

Силистренските надписи са преведени на осетински единствено и "убедително" само от П. Добрев.

Питам те понеже си помислих че някой истински специалист е работил с тях наскоро, но явно не е така и си оставаме на старите петърдобревщини.

[turanaga_san]

  On 17.10.2010 г. at 10:39, Raven said:

Силистренските надписи са преведени на осетински единствено и "убедително" само от П. Добрев.

Питам те понеже си помислих че някой истински специалист е работил с тях наскоро, но явно не е така и си оставаме на старите петърдобревщини.

Стига си си губил времето с толкова мислене. Върви си преговаряй фантастиките на Мудрак за числителните и кюпетата, звучат много по-научно от елементарните и смислени преводи на Добрев и Добрев, нал тъй? Аз мога само да те открехна че от старите петърдобревщини по-хубави преводи на тези надписи няма да се появят... нито на Чувашки, нито на Монголски, нито на Тунгусо-Манджурски. Така че ще си останеш само с чакането. Много сори но счетоводителя вече ви видя сметката. На тия надписи твоите велики Тюрковеди и востоковеди ще им измислят преводи на не-Индо-европейски език когато им цъфнат налъмите.

Аз сега забелязвам, че според тази дама Мария Стамболиева в езика на Прабългарите имало и пост-позитивен определителен член за мъжки род - А, с което предполагам се обяснява защо имаме непрекъснато форми като боил-а или пък кан-а. Добревизъм в действие

ПС: Вземи си преговори П. Добрев, доколкото си спомням неговите преводи на бяха на основата на Осетински, а на основата на езика на Талишите в Кавказ, при които се откриват точно такива конструкции с глагола Е в края на изречението, подобна особеност с поставянето на глагола отзад се наблюдава и в Согдийския. Изобщо в тия надписи от километри си личи ИЕ тип език и не случайно всичките Тюрковеди бягат от тях като дявол от тамян и се правят все едно ги няма. Друго си е да "превеждаш" надписи без граматика и прилагайки метода на случайните звукови аналогии, съмнителни етимологии и свободно съчинителство. После върви разбери кой бил специалист и кой шарлатан

[Raven]

Виж сега, аз нямам нищо против тези надписи да са на талишки или на какъвто и да е ИЕ език.

Двуезичието при прабългарите си има своите основания като теория, въпреки че аз съм малко скептичен.

Единствено искам да видя поне още един учен който да потвърди превода на П. Добрев.

Освен това ми се иска ако не съм твърде нахален, та ако може този път превода да е направен от специалист лингвист, иранист, тюрколог или дявол знае какъв да е , но нека за разнообразие не е икономист, лекар или художник този път ако може.

[проф. Добрев]

  On 18.10.2010 г. at 7:53, Raven said:

Виж сега, аз нямам нищо против тези надписи да са на талишки или на какъвто и да е ИЕ език.

Двуезичието при прабългарите си има своите основания като теория, въпреки че аз съм малко скептичен.

Единствено искам да видя поне още един учен който да потвърди превода на П. Добрев.

Освен това ми се иска ако не съм твърде нахален, та ако може този път превода да е направен от специалист лингвист, иранист, тюрколог или дявол знае какъв да е , но нека за разнообразие не е икономист, лекар или художник този път ако може.

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7838&st=1720&gopid=128911& - #1728 - проф. Добрев

[К.ГЕРБОВ]

Малко съм закъснял - не бях влизал досега в темата. Днес беше на предни позиции и реших да полюбопитствам. Нямам интерес към Монголия, ако и министърът, дето успя да подлъже Бойко да даде четиристотин и нам колко си хиляди за една созополска черква, да разправя на бабичките по телевизията, че сме дошли от там.

Мисля, обаче, че не трябва да се спира в Централна Азия, а да се «продължи» в усилията за откриване на истината, и се отиде далеч на изток. Ето ви няколко далековосточни успоредици.

[nik1]

  Цитирай

Числителните от прабългарския календар

1). алем – начален. Думата алем се среща в следните съчетания: верени алем, имен алем, сигор елем. Формата елем от чаталарския надпис на кан Омуртаг е само вариант на основното понятие. В древнотюркски, тюркменски, азърбайджански, турски, тувински, тофларски, ойратски alïn, сара-уйгурски alïm, alïn – чело, лице, турски, татарски, киргизки, башкирски al, балкарски уйгурски ajl, aldi, узбекски ŏldi – преден, начален, в чувашки val – преден, valtanxi - първи, начален. В тунгусоманджурски, евенкски ulin, евенски ulken, манджурски ulku – гръдна кост, предна част на тялото. В улчийски elmi – преден, евенкски elekēs, евенски elъkъs, негидалски elexes – начален, в монголски ile – открит. Също в древнотюркски ilki – преден, изток, в бурятски elge(n) – по посока на слънцето, в татарски, башкирски, уйгурски ileri – първи, начален. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.98),(ССТМЯ-21стр.261),(S-AE) Явно че прабългарското *алъ е означавало преден, фронт, чело, начало, а алем – първи, се е образувало като остналите числителни бройни със суфикса –ем/ом.

2). вечем – трети, среща се в израза шегор вечем. Ясен паралел с чувашкото vişşĕ три, vişşĕmĕš – трети. Така че прабългарската форма е била веч/вечем – три, трети. Думата е фиксирана в волжкобългарски погребален надипис vеč – три. (НА-БЧ) В останалите тюркски езици üç/uş/öç/üs – три. (S-AE) Произходът на тюркското *üč (*öč) – три не е много ясен, според Рамстед първ.значение е било малък. Староснтин посочва монголското γučin – тридесет, заето в евенкски gutin, gučin – 30, което явно в пратюркски е означавало три. (S-AE)

3). тутом – четвърти, среща се в израза „дилом тутом”. В чувашки tăvаttă - четири, tăvаttămĕš – четвърти, думата е зафиксирана във волжкобългарски погребален надпис като tuаt/tuаtm – четири, четвърти, което потвърждава напълно отнасянето към календарния термин. (НА-БЧ) Таче прабългарската форма е била тут/тутом – четири, четвърти. В древнотюркски tört, в останалите тюркски езици dört/tört – четири, в тунгусоманджурски, евенкски, евенски diγī, солонски digĩ, орочки, удегейски dī, нанайски duĩ, улчийски dui(n), орокски džīn, манджурски dujin, duin, а в тунгусоманджурски *deki – четиридесет, в монголски dörbe(n), халха-монголски döröv, бурятски dürbe(n), калмикски dörwn, ордоски dörwö, дагурски durub, durэb – четири, съотв. duč, duči, dučin, döči, dočin е четиридесет, в японски jo, протояпонски *dэ – четири, протоалтайска форма *tōj – четири. (S-AE) Трябва да подчертаем че най-голяма прилика, почти пълна идентичност прабългарската и чувашката форма показват със самодийските езици, в в селкупски tetty, ненецки tъet, енецки teto, нганасянски tete , камасински tee'de – четири, което говори за друг изходен урало-алтайски корен, различен от тюрко-монголската протоформа! (Numbers in Asian Languages http://www.zompist.com/numbers.shtml )

4). алтом – шест, среща се в изразите „тох алтом”, „сомор алтом”. Най-близко е чувашкото ultă, ulttă – шест, ulttămĕš – шести. Така прабългарската форма е била алт/алтом – шест, шести. В древнотюркски altï, в останалите тюркските езици alti, altа, оlti – шест. Формата е изцяло тюркска и отсъства в другите алтайски езици. В монголски jirghughan, халха-монголски, ордоски dzhurgaа, бурятски zurgaan, калмикски zurhn – шест. Етимологията на образуване е свързана с тюркското (и тохарско) *al – ръка, длан, пет пръста, т.е. *al + tъ ще означава следващият след петте пръста на едната ръка, тъй като суфикса –tъ е словообразувателен в тюркските езици. Това броене е запазено про монголите в Афганистан: „една ръка и един отгоре” – шест. Ако погледнем монголските названия на шестицата се наблюдава същата закономерност – общомонголското *gar означава ръка, респ. пет пръста (в случая видоизменено до dzhur, zur) и anx – първи, начелен, т.е. първия от другата ръка. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.280)

5). читем – седми, среща се в израза „теку читем”. В надгробен волжкобългарски надпис се среща под формата žеti – седем, в съвр.чувашки şiččĕ, sič(ĕ) – седем, şiččĕmĕš – седми, което изяснява и нашия календарен термин, чит/читем – седем, седми. В древнотюркски yeti, в повечето тюркски езици jeti, jedi, но в тувински, тофларски čedi, шорски četti, хакаски četi, čittэ, долгански hette, балкарски, казахски, киргизки džeti, žeti – седем. Алтайските тюркски форми започващи с „ч” са идентични с прабългарската! Произходът на понятието не е много ясен, но според едно от мнеията се предполага връзка с тюркското *jē – ям, т.е. седмият пръст е този с който се яде, тъй като по аналогичен начин се образува монголското dologhan, doloo – седем, от dolooх – облизвам, пръста който се облизва при ядене. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.126) Но тюркските форми, особено чувашката показват ясен урало-алтайски паралел с фински seitsemän, карелски šeiččemen, вепски seiččeme, естонски seitse, саамски čiezh, čiččâm, удмуртски sizъīm, коми sizim, марийски šīmīt, šīmīm, мордвински sisem, унгарски hét, манси sat, в самодийските езици, селкупски selči, ненетски s'iъiv, енецки sew, нганасянски s'aybe , камасински sej'bü – седем. (Numbers in Asian Languages http://www.zompist.com/numbers.shtml ) Както се вижда, налице е общ урало-алтайски корен *se/*šī, *set/*čet, *sič*šič - седем, а не става дума за пръст. Чувашката форма максимално се е сляла с угрофинските!

6). шехтем – осем, в израза „дванш шехтем”. Среща се върху волжкобългарски поминателен надгробен надипс като sаgir, в съвр.чувашки săkkăr – осем, săkkărmĕš - осем. Суфиксът –ăr се смята за аналог на древнотюркския суфикс –iz. В древнотюркски säkiz, турски, туркменски, азърбайджански sekiz, татарски, казахски, балкарски, киргизки sigez, но в тувински ses, карагаски sehes – осем. Прабългарската форма е била шехт/шехтем и се доближава до тувинската и карагаската. В тунгусоманджурски, евенкски, улчийски, орокски, негидалски zhapkun, евенски zhapkъn, манджурски zhakûn, солонски zhakku, нанайски zhaqpõ – осем. (ССТМЯ-1,стр.251),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.6-7) Етимологията на числителното не е установена. Разянен предлага остроумното säk-giz – скочи, изхождайки от детските броилки, но те не се приема. Други автори търсят връзка с *eki/*iki – две, сдвоен, умножен по две. Затова пък откриваме интересна аналогия със самодийските езици, в селкупски sittytetty, ненецки šidendъet, енецки šzitъet, нганасянски sitidhete, камасински šëntee' – осем, което говори за древен урало-алтайски корен! Буквално самодийските форми означават „две по четири”, в селкупски sitty, ненецки šidъa, енецки šizhe, нганасянски siti, камасински šide – две и в селкупски tetty, ненецки tъet, енецки teto, нганасянски tete, камасински tee'de – четири. (Numbers in Asian Languages http://www.zompist.com/numbers.shtml ) Най-вероятно прабългарското шехт е производно на шех-тут – две по четири!? В такъв случай би трабвяло да очакваме прабългарско šе/šеh/šеθ(šеţh) – две, виж саръ-уйгурското šigï – две, в манджурски zhuwe, негидалски zhul, монголски (донгански) ghua, в останалите монголски наречия xoyor – две.

7). твирем – девет, среща се в изразите „дилом твирем”, „дохс твирем”, „шегор твирем”. Аналогично в волжкобългарски надгробен надпис tохr, tохуr, в съвр.чувашки tăhăr – девет, tăhărmĕš – девети. (НА-БЧ) В древнотюркски toquz, турски, тюркменски dokuz, азърбайджански doqquz, уйгурски toqquz, кумикски, балкарски toghuz, татарски tugiz, казахски toghiz, киргизки toghuz, долгански, шорски togus, тувински tos, карагазки tohos – девет. Егимологията на думата според М.Федотов се свързва с монголското toqur – с разперени пръсти. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.202-203) Всъщност това е монголското название за педя, в монголски töγe, tūhē, халха-монголски, бурятски, калмикски, ордоски tö – „голяма педя” мярка около 22-23 см, свързна с растоянието от палеца до 3 или 4 пръст на ръката (между палеца и 4 пръст е максималното растояние при разпънати пръсти) при максимално разперване на пръстите. Нещата с прабългарският календарен термин се изясняват напълно от тунгусоманджурските форми, в нанайски tawar, улчийски tawali, евенкски toγor, евенски toγъr, негидалски toγoj, манджурски, орочки, удегейски tō – голяма педя, японски tuka – мярка от четири пръста, ностратически паралел в мингрелското `tḳou,`tku – педя. (S-AE) Така че прабългарската форма е идентична с нанайската, а чувашката с евенкски и евенски. Образуването на числото девет е пределно ясно, от една ръка – пет пръста плюс една „голяма педя” или от първи до четвърти пръст на другата ръка, 5+4=9! Така или иначе прабългарското понятие е много по-близо до тунгусоманджурското отколкото до тюркските!

8). бехти – вероятно значение начало. Среща се в единствен израз „етх бехти” в преписка на Тудор Докс който съобщава че тогава българите се покръстили. Обикновено повичитж шзслидователи на календара смятат че това е „сгрешен” препис на хипотетичното прабългарско бех, отговарещо на чувашкото pilěk – пет, още повече че другите тюркски форми beš/bes са по-близки до бех. Предполагам че в осонватае друго понятие, аналогично на чувашкото puş, poş – глава, главен, начален, преден, или с чувашкото pit - лице, в останалите тюркски езици bet/bit, в тунгусоманджурски, евенкски bāde, евенски bād – лице, в тувински beti – лицева страна. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр. 452-453,436-437) Или бехти – лице, начало на годината.

Някои да вижда ирански паралели в древнобългарските и чувашки числителни?

Аз лично не виждам такива..

Ще напомня отново фактите, защото като гледам се пързаляш на собствената си вода (която се опитваш да поливаш):

1) Волжскобългарските числителни са еднакви с дунавскобългарските и прачувашките;

2) Имаме исторически запис че древночувашкият език е сходен/еднакъв с волжскобългарския (Ал Бируни)..

3) прачувашкия език е:

а) или "древнотюрски" (Баксаков и Самоилович),

б) или "тюрски със субстрат" (Егоров)

в) Друг алтайски

г)Посредством методите и изследванията на "историческата морфология" в чувашкия език се откриват:

г1)общотюрски паралели

г2)общоалтайски паралели

г3)уралски паралели

г4)липсват ирански палалели

[Хърс Златния]

  On 18.10.2010 г. at 12:24, nik1 said:

Някои да вижда ирански паралели в древнобългарските и чувашки числителни?

Аз лично не виждам такива..

Аз не виждам ирански паралели и в езика на папуасите от Нова Гвинея, но какво общо има това с прабългарите?!

[Ka40]

  On 18.10.2010 г. at 7:53, Raven said:

Освен това ми се иска ако не съм твърде нахален, та ако може този път превода да е направен от специалист лингвист, иранист, тюрколог или дявол знае какъв да е , но нека за разнообразие не е икономист, лекар или художник този път ако може.

И аз искам да видя някой прабългарски надпис преведен от български специалист тюрколог. Въобще искам да видя нещо писано за прабългарите от български тюрколози, ама истински, а не самозвани или набедени тюрколози.

[turanaga_san]

  On 18.10.2010 г. at 12:24, nik1 said:

Някои да вижда ирански паралели в древнобългарските и чувашки числителни?

Аз лично не виждам такива..

Ще напомня отново фактите, защото като гледам се пързаляш на собствената си вода (която се опитваш да поливаш):

1) Волжскобългарските числителни са еднакви с дунавскобългарските и прачувашките;

2) Имаме исторически запис че древночувашкият език е сходен/еднакъв с волжскобългарския (Ал Бируни)..

3) прачувашкия език е:

а) или "древнотюрски" (Баксаков и Самоилович),

б) или "тюрски със субстрат" (Егоров)

в) Друг алтайски

г)Посредством методите и изследванията на "историческата морфология" в чувашкия език се откриват:

г1)общотюрски паралели

г2)общоалтайски паралели

г3)уралски паралели

г4)липсват ирански палалели

1) Волжскобългарските числителни са еднакви с дунавскобългарските и прачувашките;

Какво всъщност искаш да кажеш тук? Кои са тези "Волжкобългарски числителни" ... в кой надпис и документ?

В кой документ ги има записани "прачувашките" числителни? Аз познавам единствено Чувашки числителни, за прачувашки числителни чувам за първи път.

Какви са били Волжкобългарските числителни не ме интересува особено, защото няма връзка с проблема за Прабългарския език. Дунавскобългарските числителни са славянски и какво от това? Във Волжка България не са намерени надписи с език подобен на Дръстърските, а в Дунавска България не са намерени надписи на Чувашки език подобен на този в надписите открити във Воилжка България от времето на Златната орда ...ерго "Прабългарите" на Дунав и Волга не са говорили на един език и понеже Праългарските надписи от Дунавска България са много по-стари от Волжките следва елементарния извод, че езикът на Волжките Прабългари е бил подменен с Чувашки тип език някъде в периода преди 12 век.

Единствената връзка между темата Прабългарски език и Чувашите са числителните в именника, които НЕ са същите като Чувашките. Не само че окончанията са различни но и самите числа са различни. Това което ти наричаш "еднакви" са някакви случайно звукови аналогии между числителните от именника и тези на чувашите. Чувашките числителни, както самите числа така и окончанията им очевидно имат Тюркски произход, и там съответсвията са съвсем видни и логични и е напълно нормално един език с Тюркски произход като Чувашкия да има подобни числителни. Числителните от Именника обаче, за които ние не знаем дали са наистина Прабългарски чсилителни, а не просто мъртви календарни термини заети от от един или няколко други езика, тези чсилителни имат не само различни суфиски, но и самите числа изобщо не кореспондират с Чувашките. Налице са просто едни жалки опити за някакви звукови уподобявания, които са математически и езиково невъзможни. Това сме го дъвкали вече години наред. Омръзнало ми е да го повтаряме всичко до безкрай. Върви прочети темата в Бойна слава и разбери защо всички прилики между Чувашките числителни и тези от именника са просто случайни звукови аналогии. Тюрколозите просто преиграват със свободното съчинителство относно тези числителни и търсят теле под вола, по същия начин както направиха и с надиса от Наги-сент-Миклош. Доколкото си спомням единствено за вечем беше възможно думата от именника да има смисъла на подобното Чувашко число. Огромата част от останалите числителни са различни и нямат ясни аналози в нито един не само Алтайски, но и Ирански език, което навежда на мисълта, че се касае за мъртви термини наследени от някакъв неизвестен изчезнал език или пък самият източен календар е преминал през няколко езика посредници преди да се появи при Дунавските Българи, поради което и езиковият материал е толкова разнороден.

Все пак разясни ми терминологията си за да разбера какво точно имаш предвид, защото това волжкобългарски, прачувашки ...пълна каша.

[makebulgar]

  On 18.10.2010 г. at 12:24, nik1 said:

Някои да вижда ирански паралели в древнобългарските и чувашки числителни?

Аз лично не виждам такива..

Ще напомня отново фактите, защото като гледам се пързаляш на собствената си вода (която се опитваш да поливаш):

1) Волжскобългарските числителни са еднакви с дунавскобългарските и прачувашките;

2) Имаме исторически запис че древночувашкият език е сходен/еднакъв с волжскобългарския (Ал Бируни)..

3) прачувашкия език е:

а) или "древнотюрски" (Баксаков и Самоилович),

б) или "тюрски със субстрат" (Егоров)

в) Друг алтайски

г)Посредством методите и изследванията на "историческата морфология" в чувашкия език се откриват:

г1)общотюрски паралели

г2)общоалтайски паралели

г3)уралски паралели

г4)липсват ирански палалели

Тоя източник наречен (НА-БЧ)нещо не се справя много добре с превода. Примерно Шегор по превежда като 8, а знаем, че шегор е някакаква крава!

1). алем – Скитския вариант е Арима - Едно, запазено и в персийския език като Харима. Преход Р-Л подобно на Слух - Сру или Облак - Абр.

2). вечем – Защо да го сравняваме с чувашкото vişşĕ - три, а не примерно с финското viisi - пет?

И дали някъде тюркското üç/uş/öç/üs – три се среща с окончание -ем?

3). тутом – Въпросният източник (НА-БЧ) казва, че tuаt/tuаtm е "Предполагаемо произношение" на текста написан с арабица! Предположението сигурно е направено с оглед на чувашката дума. Самоедския вариант tet - четри май повече прилича на българското!

6). шехтем – Тук нямаме нищо общо с тюрко-чувашките sаgir, săkkăr, săkkărmĕš, säkiz, sekiz, sigez. По скоро Septem е преминало в Sephtem и след това в Sehtem.

7). твирем – Тук отново нищо общо с тюркските tохr, tохуr, tăhăr, tăhărmĕš, toquz, dokuz, doqquz, toqquz, toghuz, tugiz, toghiz, toghuz, togus, tos, tohos. Твирем си е авестийското tujrea - четри, което според П.Добрев го има и в някой памирски езици като teur - четри. С преход У-В!

8). бехти – Думата прилича по-скоро на славянското ПЕТ отколкото на тюркското beš/bes!

Тъй, че е малко пресилено да се твърди, че тия термини са тюркски числителни.

[turanaga_san]

  On 18.10.2010 г. at 15:58, Ka40 said:

И аз искам да видя някой прабългарски надпис преведен от български специалист тюрколог. Въобще искам да видя нещо писано за прабългарите от български тюрколози, ама истински, а не самозвани или набедени тюрколози.

Аз пък искам да видя някой световен Български или Небългарски Тюрколог да преведе Дръстърския надпис Зенти асо е На какъвто и да е език. Или поне да спомене, че такива надписи съществуват. Щото Мудрак примерно не иска да ги споменава, да не би случайно някой да се усъмни в неговите тарикатски и умопомрачителни разчитания на Именника...що така бе Тюрколози, след чинията на Денгизих дайте да напишете нещо и за на Зент тас-о ... и без това имате такъв богат опит с тасовета на Българските боил-жупани

[turanaga_san]

  On 18.10.2010 г. at 18:43, makebulgar said:

8). бехти – Думата прилича по-скоро на славянското ПЕТ отколкото на тюркското beš/bes!

Щуро Маке, не ги разбираш ти тия работи. То не че ние ги разбираме ама айде малко да ти пусна вътрешна информация. Питай ги Щуролозите специалисти по Чувашки и Тюркски езици от ЛИР групата, дека го Прабългарския ламбдаизъм в това числително бехти от Тюрк. беш... нъл в Прабългарския имало ротацизъм и ламбдаизъм. Ротацизма беше З>Р а ламбдаизма Ш>Л. Ето например в Чувашкия, който си е ЛИР Тюркси език гледаме, че Тюркското число беш дава пелемеш, пилемеш или каквото там беше с характерния ламбдаизъм. Прабългарското число ....ламбдаизъм... йок. Притсак що време, пот, кръв и сълзи изля докато го обясни това малко проблемче Че на всичко отгоре числото е от каменен надпис, а не Славяноезичен текст, така че, редовният номер със славянизацията няма как да мине.

А че думата бехти идва от пети кой знае от какво идва, но нищо чудно да си по-близо до истината от Тюрколозите

[nik1]

  On 18.10.2010 г. at 18:39, turanaga_san said:

1) Волжскобългарските числителни са еднакви с дунавскобългарските и прачувашките;

Какво всъщност искаш да кажеш тук? Кои са тези "Волжкобългарски числителни" ... в кой надпис и документ?

В кой документ ги има записани "прачувашките" числителни? Аз познавам единствено Чувашки числителни, за прачувашки числителни чувам за първи път.

Какви са били Волжкобългарските числителни не ме интересува особено, защото няма връзка с проблема за Прабългарския език. Дунавскобългарските числителни са славянски и какво от това? Във Волжка България не са намерени надписи с език подобен на Дръстърските, а в Дунавска България не са намерени надписи на Чувашки език подобен на този в надписите открити във Воилжка България от времето на Златната орда ...ерго "Прабългарите" на Дунав и Волга не са говорили на един език и понеже Праългарските надписи от Дунавска България са много по-стари от Волжките следва елементарния извод, че езикът на Волжките Прабългари е бил подменен с Чувашки тип език някъде в периода преди 12 век.

Единствената връзка между темата Прабългарски език и Чувашите са числителните в именника, които НЕ са същите като Чувашките. Не само че окончанията са различни но и самите числа са различни. Това което ти наричаш "еднакви" са някакви случайно звукови аналогии между числителните от именника и тези на чувашите. Чувашките числителни, както самите числа така и окончанията им очевидно имат Тюркски произход, и там съответсвията са съвсем видни и логични и е напълно нормално един език с Тюркски произход като Чувашкия да има подобни числителни. Числителните от Именника обаче, за които ние не знаем дали са наистина Прабългарски чсилителни, а не просто мъртви календарни термини заети от от един или няколко други езика, тези чсилителни имат не само различни суфиски, но и самите числа изобщо не кореспондират с Чувашките. Налице са просто едни жалки опити за някакви звукови уподобявания, които са математически и езиково невъзможни. Това сме го дъвкали вече години наред. Омръзнало ми е да го повтаряме всичко до безкрай. Върви прочети темата в Бойна слава и разбери защо всички прилики между Чувашките числителни и тези от именника са просто случайни звукови аналогии. Тюрколозите просто преиграват със свободното съчинителство относно тези числителни и търсят теле под вола, по същия начин както направиха и с надиса от Наги-сент-Миклош. Доколкото си спомням единствено за вечем беше възможно думата от именника да има смисъла на подобното Чувашко число. Огромата част от останалите числителни са различни и нямат ясни аналози в нито един не само Алтайски, но и Ирански език, което навежда на мисълта, че се касае за мъртви термини наследени от някакъв неизвестен изчезнал език или пък самият източен календар е преминал през няколко езика посредници преди да се появи при Дунавските Българи, поради което и езиковият материал е толкова разнороден.

Все пак разясни ми терминологията си за да разбера какво точно имаш предвид, защото това волжкобългарски, прачувашки ...пълна каша.

К'во не разбра ? Дадох източници за волжскобългарските числителни..Вижте Лея Левитская (волжскобългарските числителни са посочени и анализирани в "Историческата Морфология на чувашкия език" на стр. 25 и 26); вижте и монографията за епитафиите..

---

1а). Волжскобългарският език е този, който е говорен от волжските българи, преди езика им да стане близък до "народния" тюрски /тюркизираният им език, в средата на 11 век e описан от "Кашгари" в неговия "Речник на тюрските наречия"./

Казано по друг начин, волжскобългарският език е езикът на волжските българи преди да се тюркизира в средата на 11 век.

Казано по трети начин, това е езикът на волжските българи, които е говорен от тях в 10 век и по-рано.

1б) Ал-Бируни в 10 век пише, че волжскобългарският език е еднакъв с този на прачувашите.

----

2а) Прачувашият език е този, от който произлиза и се развива съвременния чувашки език. Това е езикът на древните чуваши, които те са говорили преди този език да добие някои общотюрски черти (например- окончанието "-s" в днешните чувашки числителни е възникнало под такова влияние).

2б) Прачувашкият език, преди да претърпи "общотюрско" влияние (доколкото го е претърпял, и доколкото има такова късно влияние), е описан от Ал-Бируни в 10 век като еднакъв с езика на волжските българи.