Отиди на
Форум "Наука"

Кога е първото сражение на унгарците с османските турци?


Recommended Posts

  • Потребител

Разглеждайки статия посветена на крал Лайош I (Nagy Lajos) в унгарски исторически сайт, попаднах на следното твърдение: " Все пак Лайош разбива турците,

при първото в историята сражение между унгарски и османски войски при Nicapoli през 1366 г."

However Lajos defeated the Turks when Hungarian and Turkish troops clashed for the first time in

history at Nicapoli in 1366.

http://www.hungarian-history.hu/lib/hunspir/hsp15.htm

Търсенето с Google не ми помогна особено. Явно става въпрос за град Никопол (Nikápoly на унгарски). Някой

има ли идея за каква битка през 1366 г. става дума?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://sagv.gyakg.u-...UND/NIKAPOL.HTM

http://www.szoborlap...erenc_1896.html

Накратко. С помоща на дипломатическите усилия на Miklós Kanizsay в началото на юни пристигат чуждите предимно френски войски в Унгария. За юли са подготвени и унгарските бойци и така приблизително 90 000 войска над Видин преминава Дунав и обсажда Никопол на 12. септември. С това освобождава Констатинопол от обсадата която търпи от пролетта, защото Баязид събира всичката си сила и преминавайки през Босфора и през Шипченският проход отива да освободи Торбан бей който силно се съпротивлява на обсадата. Венеция която си пази привилегиите не се намесва в прибаркирането на султана който не случайно носи прякора "Jilderim" светкавица защото с 40-45 000 армия на 27. септември вече е в околията на крепоста. Янош Мароти още на време е разузнал за пристигащите войски даже и французинът de Coucy успява да победи една по-голяма група на спахии. На съвещанието на 27. вечерта Жигмонд предлага боят да почнат опитните в боеве с турците унгарски и влашки бойци. Френските рицари отказват това, защото желаят сами да извоюват победата.

На другият ден рицарите първи се впущат в боя а останалите части ги следват. Докато ги достигнат те са вече разгромени. При първите сражния французите срещат илегурарна конница и спахиир яничари които ги разпръскват. Слизайки от конете си за да довършат работата се изкачват на едно възвишение зад което се натъкват на анатолийска конница и румелийски части. Опитват се да направят четириъгълник но не успяват. Последвашите унгаска и влашка конница се впушта в боя за да ги избави, но от дясно биват нападнати от 5000 сръбска тежка конница. Редът се разпада и всеки гледа да се спаси. Жигмунд успява да се качи на кораб и да отплава за Константинопол.

:117: :117: :117:

ПС

За Лайош няколко места споменават, Босфора, Дарданелите, има Никопол но типичното е, че от тези битки всеки се пише победител. Това са сигурно по-малки битки м-у плячкосващи групи....Първо голямо е по-горе описаното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасти Скуби,

Ама това не е ли доста по-късно (1396). Пък е не е успешна, напротив. А и според мен не е първата (може да е първата голяма).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://sagv.gyakg.u-...UND/NIKAPOL.HTM

http://www.szoborlap...erenc_1896.html

Накратко. С помоща на дипломатическите усилия на Miklós Kanizsay в началото на юни пристигат чуждите предимно френски войски в Унгария. За юли са подготвени и унгарските бойци и така приблизително 90 000 войска над Видин преминава Дунав и обсажда Никопол на 12. септември. С това освобождава Констатинопол от обсадата която търпи от пролетта, защото Баязид събира всичката си сила и преминавайки през Босфора и през Шипченският проход отива да освободи Торбан бей който силно се съпротивлява на обсадата. Венеция която си пази привилегиите не се намесва в прибаркирането на султана който не случайно носи прякора "Jilderim" светкавица защото с 40-45 000 армия на 27. септември вече е в околията на крепоста. Янош Мароти още на време е разузнал за пристигащите войски даже и французинът de Coucy успява да победи една по-голяма група на спахии. На съвещанието на 27. вечерта Жигмонд предлага боят да почнат опитните в боеве с турците унгарски и влашки бойци. Френските рицари отказват това, защото желаят сами да извоюват победата.

На другият ден рицарите първи се впущат в боя а останалите части ги следват. Докато ги достигнат те са вече разгромени. При първите сражния французите срещат илегурарна конница и спахиир яничари които ги разпръскват. Слизайки от конете си за да довършат работата се изкачват на едно възвишение зад което се натъкват на анатолийска конница и румелийски части. Опитват се да направят четириъгълник но не успяват. Последвашите унгаска и влашка конница се впушта в боя за да ги избави, но от дясно биват нападнати от 5000 сръбска тежка конница. Редът се разпада и всеки гледа да се спаси. Жигмунд успява да се качи на кораб и да отплава за Константинопол.

:117: :117: :117:

ПС

За Лайош няколко места споменават, Босфора, Дарданелите, има Никопол но типичното е, че от тези битки всеки се пише победител. Това са сигурно по-малки битки м-у плячкосващи групи....Първо голямо е по-горе описаното.

Битката при Никопол от 1396 г. е сравнително добре описана от очевидец - немския рицар Ханс Шилтбергер. Данните, които той дава за войската на кръстоносците са малко по различни - 16000 души.

Но има редица неща, които не съответстват на сведението предизвикало темата - първо крал Лайош умира прези 1382 г., второ между 1366 г. - 1396г. има 30 години разлика, трето Баязид е победител в сражението и най-важното е, че през 1396 г. край Никопол става битка между кръстоносци и турци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Наистина, първата битка между маджарите и османците не е ли тъкмо Никополската от 1396? Някакви по-ранни сблъсъци може и да има, но вероятно са случайни и по-скоро незначителни.

А Никополското сражение е едновременно проява на старите унгарски кръстоносни претенции (пресечени в 1202 и проявени около 1218) и нещо като война за българското наследство. И за балканското, в по-общ план. Или направо за долнодунавското.

Фроасар също става за източник на информация там, където говори за маршал Бусико.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасти Скуби,

Ама това не е ли доста по-късно (1396). Пък е не е успешна, напротив. А и според мен не е първата (може да е първата голяма).

Здрасти!

Да. За Лайош и неговите години е малко боза. Трябва да посъбера, защото е свързано с редица войни между българи-унгарци-влахи-сърби-кръстоносци....Тук има еднор че май турците са най-малкото зло, защото папата подтиква католиците за война срещу ересител Така има война срещу боснянските богумили, плавославни. После.......планен крал от български цар....

Но нека поровя да подредя хронологията.

:post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Наистина, първата битка между маджарите и османците не е ли тъкмо Никополската от 1396? Някакви по-ранни сблъсъци може и да има, но вероятно са случайни и по-скоро незначителни.

А Никополското сражение е едновременно проява на старите унгарски кръстоносни претенции (пресечени в 1202 и проявени около 1218) и нещо като война за българското наследство. И за балканското, в по-общ план. Или направо за долнодунавското.

Фроасар също става за източник на информация там, където говори за маршал Бусико.

Докато търсех сведения за битка през 1366 г., срещнах освен цитираното изречение и това, че второто сражение на унгарци с турци е през 1377 г. във Влашко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Скуби, босненските патарени не са православни. Тяхната църква е т. нар. Ecclesia Bossensis, която нито е православна, нито е католическа. Пък и в унгарските армии тук-там се срещат православни. Рутени, власи, по някой сърбин, може би и българин.

Маджарите имат папската подкрепа за войни срещу българите едва след 1235, когато е скъсана унията между България и Светия престол.

Унгарският крал, спрян от българите на връщане от кръстоносен поход е Андраш ІІ в 1218 г.

Между другото, някой има ли книгата "Българо-унгарски отношения през Средновековието" на Христо Димитров? Преди години я изтървах, не си я купих, сега нямам откъде да я прочета (не ми се ходи по библиотеки). Интересува ме струва ли нещо като съдържание, дали може да се сканира за общо ползване и прочие. В замяна и аз предлагам книга за сканиране, разбира се.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възможно ли е да се има предвид сблъсък на татари(монголи) или турци на служба във видинското царство на Срацимир? Изглежда ми напълно логично унгарските войски да са разгромили някъкъв отряд татари или турци по време на войната с Видин и това да е първия подобен сблъсък в историята на Унгария.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възможно ли е да се има предвид сблъсък на татари(монголи) или турци на служба във видинското царство на Срацимир? Изглежда ми напълно логично унгарските войски да са разгромили някъкъв отряд татари или турци по време на войната с Видин и това да е първия подобен сблъсък в историята на Унгария.

Възможно е да става въпрос за споменатите от П.Павлов "яси измаелити" - алани мюсюлмани на служба при Иван Срацимир.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Скуби, босненските патарени не са православни. Тяхната църква е т. нар. Ecclesia Bossensis, която нито е православна, нито е католическа. Пък и в унгарските армии тук-там се срещат православни. Рутени, власи, по някой сърбин, може би и българин.

Маджарите имат папската подкрепа за войни срещу българите едва след 1235, когато е скъсана унията между България и Светия престол.

Унгарският крал, спрян от българите на връщане от кръстоносен поход е Андраш ІІ в 1218 г.

Между другото, някой има ли книгата "Българо-унгарски отношения през Средновековието" на Христо Димитров? Преди години я изтървах, не си я купих, сега нямам откъде да я прочета (не ми се ходи по библиотеки). Интересува ме струва ли нещо като съдържание, дали може да се сканира за общо ползване и прочие. В замяна и аз предлагам книга за сканиране, разбира се.

Здрасти!

Ей намерих нещо, което е сравнително кратко, но за сега имам задължения. Покъсно ще се опитам да го преведа.

Само за интересно от гербовете колко участника има в тези войни.

http://hu.wikipedia.org/wiki/Magyar%E2%80%93t%C3%B6r%C3%B6k_h%C3%A1bor%C3%BA_(1366%E2%80%9367)

:read: :read: :read:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възможно е да става въпрос за споменатите от П.Павлов "яси измаелити" - алани мюсюлмани на служба при Иван Срацимир.

Това мисля и аз. За един средновековен хронист-християнин няма голяма разлика между алани и турци на пръв поглед.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Смята се че след като унгарците окупират Видинското царство през 1366 г. същата година или 1367 г.Иван Алесандър контраатакува като използва и наемни турски отряди.Вероятно това се има предвид.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Между другото, някой има ли книгата "Българо-унгарски отношения през Средновековието" на Христо Димитров? Преди години я изтървах, не си я купих, сега нямам откъде да я прочета (не ми се ходи по библиотеки). Интересува ме струва ли нещо като съдържание, дали може да се сканира за общо ползване и прочие. В замяна и аз предлагам книга за сканиране, разбира се.

Имам я ще я потърся и като я намеря ще се свържа с теб ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Глишев, ще мога да ти я дам чак на 20 ноември. Но виж дали в книжарницата на БАН не е останала някоя бройка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Търсил съм в БАН, но със закъснение. Така че ще почакам, не е страшно. Ако имаш нужда от друга литература - казвай, току-виж я имам. Може и на ЛС, та да не оспамваме темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Търсил съм в БАН, но със закъснение. Така че ще почакам, не е страшно. Ако имаш нужда от друга литература - казвай, току-виж я имам. Може и на ЛС, та да не оспамваме темата.

Да , извинявам се за отклонението.

Апропо, някъде се споменаваше ,че през 1369г. турски спомагателни отреди са участвали в армията на Иван Александър в изгонването на маджарите от Видин. Но я няма никъде потвърдена тази информация.

Фактически срещу България през 1365-1366 върви двоен удар. От една страна унгарци и савойци , а от друга османлии. През 1369г. деспот Дборотица се съгласил да отпусне някакви части и българските войски командвани навярно от унгровлашкия воевода Влайко, сюзерен на Търново атакуват Видин и го възвръщат. Така унгарците са изгонени, но има условие , Иван Срацимир да се завърне, но като сюзерен на Унгария. Вече чак когато османците навлизат в северна България , унгарците решават да мислят за османлиите. Мислили, мислили и нищо не измислили, защото ги няма нито в битката при Плочник, нито на Косово поле, нито при обсадата на Търново. Навярно съвсем малки отреди може да са взели участие в битката при Ровине от 1394г.

Тия теми сме ги дъвкали много .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Техническа грешка, "васал" имаше предвид Рицаря.

Да , терминус техникус , :doh:. Иван Александър е сюзерен на Добротица и унгровлашкия воевода.

Но вие отговорете на въпроса , дали през 1369 г. е имало и османски отред в българските редици срещу маджарите. Спомням си автора , от който съм го чел. Това е Д. Станев, който има една позабравена История на Средните векове на България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да , терминус техникус , :doh:. Иван Александър е сюзерен на Добротица и унгровлашкия воевода.

Но вие отговорете на въпроса , дали през 1369 г. е имало и османски отред в българските редици срещу маджарите. Спомням си автора , от който съм го чел. Това е Д. Станев, който има една позабравена История на Средните векове на България.

Здрасти!

A törököket a bolgár despota Iván Sisman is támogatta, akire a magyaroknak szintén sikerült vereséget mérni.

Пише, че Иван Шишман е подпомагал турците, когото унгарците също победили....

1366-1367 войни на балкана

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Военно дело

Не е грешка. Попаднах на тази информация в една История на Унгария. Унгарския крал се хвали че изтребил напълно 80 000 турци които командвал Радан, принцепса на България. После Иванко Тертер бе така добър да се заеме с темата и разкри че въпросният Радан всъщност е влашкия воевода Раду. Това за сетен път показва, че власите не са самостоятелна държава, а част от българското държавно пространство, подобно на добружа и Видин.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...