Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува

http://sashekashe-is...-post_6092.html

Мотиви за доброволна ислямизация на Балканите от средата на ХVII до края на ХVIII век

изготвил: Александър Емилов Серафимов

факултетен номер: 0845

по дисциплината: Църкви и религиозни групи на Балканите

Реших да започна работа над тема с подобна тематика, не само защото съм роден и израстнал, в един от регионите на Балканиския полуостров с многобройно мюсюлманс-ко население ( Източните Родопи и по-точно град Кърджали ). Изпитвам искрен инте-рес да се потопя в мотивите на изстрадалите човешки съдби на хора, от толкова много области на Балканите с компактни и до днес групи от мюсюлманско население (Родо-пите, Босна, Албания, Южна Добруджа и някои части на Македония ). Какво може да предизвика желанието на хора, от всяка точка на полуострова да приемат доброволно религията на новите господари на Балканите? В историческата памет на балканските народи се е съхранил споменът за насилственото налагане на исляма, изразен както в киното и литературата, така и в устния фолклор с поговорката „Чалмата или главата". Новосъздадените през XIX век Балкански държави се конституират неизменно като християнски, което не може да не даде отражение сред новоизграждащата се творчес- ка интелигенция да създава негативен образ на „турчина" и неговата религия в своите творби.

„Доброволен мотив"- това е повод, подбуда, основание да се предприеме или извър-ши нещо по своя воля, без принуда. Да смениш религията си по такъв начин може да стане единствено по дълбоко канонични причини. Но аз силно се съмнявам, че за един баща със седем деца, не получаващ никакви приходи, би могло да има значение каква религия ще изповядва, освен ако тя не му осигурява стабилен ежедневен доход. За та-къв родител може да има само една религия – тази, която ще му помогне да облече и нахрани седемте си дечица.

Ще бъде късно, ако сега не се очертаят границите на изследването. Хронологически то обхваща периода от втората половина на XVII до края на XVIII век. Този период от век и половина е избран най-вече поради това, че по-голямата част от изворовият материал с който си послужих се отнася именно към тази датировка[1]. На етногеографският обхват на темата няма излишно да се спирам, нито да влизам в разногласията за грани-ците на полуострова и за това кой етнос е балкански, и кой не е. Затова предлагам при-ложение №1 след текста, където са посочени етническата принадлежност и регионална-та идентификация на упоменатите в изворите случаи[2]. За тези сто и педесет години на-чело на Османската империя се сменят десетима султана[3], респективно и на чело над по-голяма част от полуострова. Империята воюва доста активно: Кандийска война с Ве-неция ( на чиято страна се включват Папството и Испания ) - 1645 – 1670 г.; 1662 г. се потушават бунтовете в Трансилвания; с Австрия - 1663 – 1664 г.; с Полша - 1671 – 1677 г.; подкрепя се унгарското въстание на Имре Тьокьоли срещу австрийската власт от 1678 – 1682 г.; обсадата на Виена - 1683 г. и последвалата я война срещу „Свещената лига" ( Австрия, Полша, Венеция, Малта а от 1686 г. и Русия ) - 1683 – 1699 г.; през 1705 – 1710 г. на практика губи Тунис ( начело на който застава Хюсеин бен Али ); 1710 – 1711 г.- воюва с Русия, като част от „Великата северна война"; 1714 г.- реално прества да съществува турска власт в Триполитания ( „благодарение" на Ахмед паша Караманли ); 1716 – 1719 г.- воюва с Австрия и Венеция; през двайсетте години на XVIII век, империята има постоянни конфликти с афгански племена ( разбита е от Аш-раф шах - в битката при Исфахан през 1726 г. ); 1730- 1750 г.- война с Персия; 1736 – 1739 г.- с Австрия и Русия; 1768 – 1774 г.- с Русия; 1787 – 1791 г.- с Австрия и Русия; и на няколко пъти си разменя господството над Момбаса с португалците.

Мнозинството от документите с които е работено са от колекцията на Ориенталския отдел на НБКМ, даващи светлина върху различни страни от социалното, военно-поли-тическото и културно-религиозното развитие на балканските народи под османска власт[4]. Разбира се че не е възможно да се изчерпат всички страни на ислямизационните процеси, които започват още с установяването на османската власт на Балканите и про-дължават до окончателното освобождаване на балканските народи от чужда власт. Раз-гледани са молби за помохамеданчване на хора с желание да им се отпуснат „полага-щите им се по обичая" дрехи, средства за препитание или някакви предимства, под друга форма, затова че са станали мюсюлмани. Не е разумно да се твъди че след като в архива са запазени молби от такъв тип от втората половина на XVII век, то едва тогава започва процесът на „доброволна" ислямизация. Молбите по-скоро подсказват че тази практика вече е придобила стереотипен характер за което се изисквало дълъг период от време. Може да се допусне, че подобни молби са изготвени в специални канцеларии от административни чиновници или от кадииствата. Нито формата, нито съдържанието на тези документи ни подтикват към мисълта, че „бедната жена", „гола и боса", „молеща за парче хляб" знае да пише на османотурски [5] и то на специален изискан, от канцелар-ска гледна точка шрифт[6] (особено ако до вчера е била християнка или пък е „девет го-дишен разумен малолетен" ). Това е част от един всячкески стимулиран от държавата процес.

Още в хода на за-воеванието на балканският полуостров, което приключило към края на XV век, пред империята бил поставен въпросът за нуждата от увеличаване на мюсюлманският еле-мент, чрез който да се утвърди османската власт в новите земи. Балканите са регион, където живеело население, отдавна изповядващо християнството, чиято култура и бит в най-широк смисъл на думата били регулирани от християнската идеология[7]. Голяма част от този процес била и политиката на ислямизация, системно провеждана от орга-ните на централната власт, от армията, духовенството и т.н. Ислямизацията била свър-зана и с определени предимства: опрощаване на провинения на нарушители на закона; раздаване на служби и длъжности; подпомагане на бедните и немощни нови мюсюлма-ни[8]; включване в различни османски военни организации – спахийство, еничарство, яя ( селяни пехотнци ), мюслеми ( свободни селяни конници ), акънджии ( ударна конни-ца ), юруци и т.н. [9].

Таня Бонева посочва че мюсюлманската религиозна идентичност в Османската им-перия обуславя социалния и политически престиж на индивидите и общностите[10]. А Ж. Госийо намира дублиране на етническата и религиозната идентичност произтичащо от самата организация на империята и значимостта на религията за упражняването на вла-стта ( без значение на централно или на местно ниво ), „религията е етноним на властта, а властта е мюсюлманска"[11].

Очевидно е че причините и факторите за приемането на исляма от част от балканс-кото население не са окончателно изяснени и ще останат дискусионни, ако обяснението им се търси само в „насилието" или само в „доброволността". Може би трябва да се свържат с вътрешнополитическата стратегия на османската държава, спрямо много-бройното и неподдаващо се на реален контрол население във високите планини на Бал-каните ( Босна, Родопите, Албанските планини ), с неговият много труден живот при средновековната икономика, при който минимални данъчни облекчения в неплодород-ните години, за отделни смейства или за цели села, придобивали животоспасяващи из-мерения, както и със средновековната религиозност на селяните и невъзможността на намиращата се в подчинено положение, православна църква да поддържа вярата им и да ги подкрепя материално[12].

В следващите страници ще се пристъпи по-конкретно към задачата, която съм си поставил, а именно ще се посочат конкретните мотиви, косвено или директно изтък-нати от самите „нови мюсюлмани" в молбите им за приемане на исляма, събрани от авторите А. Велков, М. Калицин и Е. Радушев в сборника от османски документи в ко-лекцията на Ориенталският отдел на НБКМ. Те ще бъдат групирани и придружени с кратък коментар за облагите към които вероятно „синовете на Абдулах"[13] се стремят или биха могли да получат след като приемат новата религия. На места ще бъдат цити-рани пикантни подробности от самите „изложения за приемане на исляма". А за улес-нение, накрая са поместени и таблици предлагащи честотен анализ на мотивите ( за до- броволна ислямизация ) и съответната за случая датировка ( приложение № 5 ).

Един от най-често прозиращи изпод молбите мотиви за доброволна ислямизация е изпадането във финансова немощ и търсене на милостиня. Финансовото подпомагане става по различни начини. Абсолютно винаги обаче резолюциите, върху молбите, от счетоводството и баш дефтердарите се явяват като придвижване на финансова препис-ка за оправдаване на разходи за дрехи ( или по-често на пари за нови дрехи ) на нови мюсюлмани. Тази практика е за да не се чувства помюсюлманченият лишен от елемен-тарни нужди, а и за да се покаже привилегированото му положение сред християнската рая. Често се вписва и забележката „както е по обичая"! Стойността на един кат дрехи на границата между седемнадесетото и осменадесетото столетие варира между 6 и 10 гроша за обикновен комплект, и достига до 70 гроша за пълен комплект ( за „удостое-ните с честта да приемат исляма в присъствието на Негово Величество" ). Ето компо-нентите и стойността на комплект дрехи на „щастливеца", които през 1705 г. моли да приеме исляма в присъствието на султан Ахмед III (1703 – 1730 г.) :

обикновено сукно за горна мъжка дреха ( кантош ) – 4 лакета = 16 гроша

обикновено сукно за дълга горна мъжка дреха ( долма ) – 4 лакета = 16 гр.

обикновено сукно за гащи (чакшър ) = 8 гр.

тюрбан = 6 гр.

шапка ( кавук ) = 1; 1,5 гр.

горна дреха ( антерия ) = 5 гр.

пояс = 6 гр.

бельо = 5 гр.

чехли от мека кожа = 1 гр.

разходи за шивач = 5 гр.

Или общо 69, 5 гр.[14]

Оказва се че с пари, дадени за дрехи новопомюсюлманченият би могъл да си купи къща с градина, кобила, вол с кола и поне една крава с две телета сукаляета![15] Което, за един неполучаващ отникъде доходи клетник, си е цяло състояние. Разбира се че това не е постоянна практика. Имало е и варианти на злоупотреба с парите раздавани за дрехи което се подразбира и от следващото извлечение от Главното счетоводство:

Извлечение от Главното счетоводство:

Според обичая онези неверници, които бъдат удостоени с честта да приемат ис-ляма, получаваха от държавата пари за дрехи в размер на 10 гроша за обикновен ком-плект и между 50-60 гроша за пълен комплект дрехи. Стана практика обаче да се да-ват само по 2-3 гроша за обикновен комплект, а за пълен комплект – 15-20 гроша. Но по този начин новите мюсюлмани биват ощетявани, а така също се вреди и на инте-ресите на държавата. За това наместо дрехи вече ще се раздава тяхната парична равностойност – по 6 гроша за обикновен комплект и по 25 гроша за пълен комплект. За да се изостави досегашният начин на раздаване на дрехи е издадена височайша за-повед с дата 18.VII.1710 г., която е регистрирана в Главното счетоводство[16].

Не са малко и случаите в които новопомюсюлманчените молят директно за конкретна сума пари:

Ваше Величество, честити и щастливи султане мой. Бъдете здрав!

Аз, вашият покорен роб, желая да бъда удостоен с честта да приема исляма. Нека да ми се дадът дрехи, както е според закона. Освен това имам дълг от 200 гроша. Мо-ля да проявите вашата милост като ми ( дадете пари ) – толкова, колкото е дългът ми. Заповедта по този повод принадлежи на моят султан.

Ваш роб.[17]

Или безкрайно словоохотливата жена от док. №183

Изложение за приемане на исляма от изпаднало в дългове българско семейство:

Великодушни, величествени, могъщи и велики благодетелю, мъдри мой господарю! Да пребъде щастливата ви императорска особа!

След като най-напред се помолих богу, сега дръзвам да се погрижа за своето бла-гополучие, като отправям следната молба към Вас. Моят съпруг – Ваш покорен слуга – още преди време се присъедини към изповядващите правата вяра люде. Поради това и аз самата – Вашата покорна робиня – с божията благословия искам да постигна съ-щото. Дойдох, ръководена от желание да стана мюсюлманка, да Ви моля и на мен да разясните правата вяра. Нека бъда озарена от светлината, която ще ме залее; нека се наредя до тези, които имат привилегията на осветените; нека се присъединя към покорните служители на вярата, та удостоена с исляма, и аз да видя полза от него.

Мой велики и смели господарю, аз, покорната Ви робиня, съм много бедна и нямам дом. Освен това покроният Ви роб – съпругът ми, тъй като също от никъде не полу-чава ( средства ), по божията воля е изпаднал в дълг 5-6 гроша. Търсим изход къде ли не, но скоро не ще можем да издържим и мъжът ми ще бъде затворен. Колкото и да е належащо, нито аз – Вашата покорна робиня, нито съпругът ми – Вашият покорен роб, по никакъв начин не ще можем да изплатим дълга си. В безизходица сме и нямаме и най-малката възможност да излезем от това положение, а не дай Боже, и ( по-ло-шо ни чака ). Ето защо търсим състрадание, великодушие и милост от нашия милос-тив господар, а също убежище и закрила от Бога.

Милост, всемилостиви наш господарю, милост всеблаги господи! Поднасям тази наша молба за справедливост, като израз на жертвоготовността и верността ни към младя, много привлекателен и жизнерадостен принц, в името на неговото щас-тие. Нашето бедствено положение трябва да бъде милостиво разрешено. За наскър-бените Ви и отчаяни покорни слуги няма друг път освен Вашата благосклонност. Поднасяме нашето уважение и пожелания за радост и веселие на Вашите щастливи дни. Издаването на висшочайша заповед оставяме на Ваше разпореждане.

Вашата покорна робиня Димие.[18]

На страница 103 от същия сборник с документи е публикуван, запазен от 1679/80 г. опис за изразходване на суми за помюсюлманчване на 345 души в присъствието на сул-тан Мехмед IV Авджъ ( 1648 – 1687 ) докато той е на лов ( най-вероятно в Източните Родопи ). От него става ясно че всеки нов мюсюлманин е получил определена сума па-ри:

мъже 171 на всеки по 1200 акчета

жени 144 на всяка по 2170 акчета

момичета 21 на всяко по 1000 акчета

момчета 18 на всяко по 700 акчета

Явно е че може би поради детеродните си способности жените и момичетата са оце-нени най-високо ( те ще множат броя на мюсюлманите ), докато момчета биха могли да попаднат в процеса на ислямизация и по други пътища ( като потециални бъдещи ени-чари например ). Отново и тук всеки може да си направи сметка с какъв имот би могло да се сдобие едно новоислямизирано три- или четеричленно семейство.

Както пише Страшимир Димитров[19] с течение на времето тези документи, изложе-ния или молби започват да издават някои подробности за положението на просителя и за обстоятелствата, при които е приел исляма. „През шаблонната канцеларска фразео-логия си пробива път реалният живот с неговите сложни и многообразни човешки съд-би, очертават се по-конкретно пътищата на отделни хора към исляма."

Тук ще се върнем към съдбата на клетия баща със седем деца от увода на изложени-ето. Той, след като заявява желанието си да приеме исляма ( през 1678 г. ) заедно с де-цата си, чрез резолюция на султан Мехмед IV и Великия везир Мустафа паша, му е оси-гурена ежедневната издръжка от 14 акчета, които трябвало да се вземат от приходите на истанбулската митница. Естествено следствие от това било и отписването му от джизие регистрите.

На много места ислямът се приема от местните първенци, които се стремят да вля-зат в състава на османската господстваща класа и да запазят привилегиите си[20]. Въз-можността за влизане и израстване в османската обществена йерархия, чрез при-емане на исляма е толкова реална че списък с помюсюлманчени люде, достигнали до върховете на имперската администрация едва ли може да бъде съставен. Засега ще спо-мена само четирима, от най-изявените, трима от които достигат до поста Велик везир: Соколу Мехмед паша ( 1505 – 1570 г. ) взет за еничар от босненското градче Сокол, ми-нал през проста капудан паша ( адмирал на флота ), а от 1565 г. заел поста Велик везир; Хюсрев паша, взет за еничар от Босна, командир на еничарите и Велик везир при Мех-мед IV; Кьопрюлю Мехмед паша ( родоначалник на цяла династия от административни чиновници Кьопрюлю ) – еничар от албанското градче Кьопрю е започнал като готвач в султанската кухня, но също станал Велик везир при султан Мехмед IV; Кочи Бей Гю-мюрджински – служител в двореца по времето на Мурад IV ( 1623 – 1640 г. ), съветник на шейх–юл исляма Яхия Ефенди и автор на политически трактат обясняващ причини-те за упадъка на османската социално-политическа система.[21] Историята познава и мо-го други такива личности от по-старо и от по-ново време. Някои ще бъдат споменати отново в текста, а и други ще бъдат посочени. Те поакзват начина за преодоляване на една етнорелигиозна бариера, непозволяваща развитието на „неверниците" в османска-та система.

На служба в султанския дворец или в султанските градини новите мюсюлмани си пробиват път, все по-масово, през първата половина на XVIII век.[22] За този педеесет годишен период имаме запазени 16 изложения за приемане на исляма с молба за пре-минаване на служба в двореца или при бостанджиите ( служители в султанските гради-ни ).[23] В публикуваната ведомост-списък на „дворцовите занаятчии" от 1592 г. се виж-да, че от 35 занаятчии в двореца ( шивачи, ботушари , майстори на лъкове и ключари ) 20 са „синове на Абдулах", тоест новопомюсюлманчени. От там, те могат да „проник-ват във всички пори на османската администрация" ( Ст. Димитров ).[24]

Крайно любопитно за мен обаче си остава едно изложение за приемане на исляма от името на мъж евреин ( от 1707 г. ) :

Ваше Величество, честити и великодушни султане мой! Бъдете здрав! Вашият покорен слуга евреин. От малък работя като пречиствач на метали в Държавната монетарница. Бях осенен от правата вяра и достигнах до божествената истина. Же-лая да приема исляма в присъствието на Ваше Величество. Молбата ми до Вас е след-нта: да ми възложите с височайша грамота да ръководя, докато съм жив, цеха за пр-ечистване на метали към Държавната монетарница. Срещу това аз, Ваш покорен роб се задължавам ежегодно да внасям в държавната хазна сумата от 30 000 акчета. Причисли ли ме моят господар към своите слуги, аз ще положа мюсюлманско усърдие сред гнусните евреи за привличането им в исляма.

Ваш роб.[25]

Сред приелите исляма балкански християни са както изповядващите източното пра-вославие, така и католиците и евреите.

Влизането в средата на военизираните организации и привилегиите произтича-щи от статута на военен в Османската империя е друг набиващ се на очи мотив, посо-чен в изложенията. Едва ли можем да предложим много източници на препитание за обикновените хора от XVII и XVIII век. Селските среди биха могли да се занимават със земеделие или скотовъдство, а градското население със занаятчииство или търговия. Това не винаги са били поминъци с редовен и постоянен доход, а и носели рискове, ко-ито можели да не донесат и никаква печалба на упражняващите ги. Една „военнофеод-ална формация по същността си"[26] , османската държава обаче предоставяла възмож-ност, чрез влизане в платената войска, не само за стабилна твърда заплата, но и за пляч-ка от многобройните военни кампании, които водела империята през периода. Без да излизаме извън темата накратко ще се споменат някои привилегии, които произтичали от влизането в тази категория на помюсюлманчени балканци.

Е. Радушев структурира най-общо вида на походната османска армия така: Провин-циална войска ( еялет скерлери ) – спахийска конница издържаща се на тимар. И плате-на войска – еничарските корпуси и шестте полка на султанската гвардейска конница ( алтъ бьолюк халкъ ).[27] А спомагателните корпуси на оръжейниците артилеристи, бом-бардири и т.н. също били на държавна заплата и в организационно отношение са про-дължение на еничарството. От средата на XVI век нататък „...спахийската войска прес-танала да бъде онзи ефектив, от който зависел победният завършек на завоевателните походи". Според него точно тогава започва да навлиза и практиката за платената ар-мия.[28] Чрез еничарството, новопомюсюлманчените можели да попаднат и сред един друг кръг от хора, натрупващи парични капитали – откупувачите на държавни мукатаи[29] по правилата на системите илтизам, еманет и други.

Така наречените улюфеджияни ( самото им наименование идва от думата „улюфе" (заплата) и означава „платени хора", „хора със заплата" ) са част от полковете на лична-та султанска конна гвардия – силяхдари, губери и др., най-голямата част от която били безспорно еничарите.[30] Аджеми-огланите ( неопитни младежи ) били набираните чрез девширмето деца, които се обучавали в казармите и от тях се попълвал корпусът на еничарите.[31] Тяхната надница била между 1-5 акчета[32] - почти толкова, колкото е и до-хода на един дребен спахия. Преминаване в редиците на еничарите означавало и уве-личаване на заплатата. За разлика от спахията, доходът на еничара не зависел от рекол-тата и от това дали раята си стои по селата или е забягнала[33]. Обстоятелството, че еничарството било на редовна държавна заплата ( еничарските заплати се изплащали вед-нъж на всеки три месеца ), позволява то да бъде определено като самостоятелна и доб-ре организирана професионална категория, представляваща специфична социална прослойка в османското феодално общество, със свои опредлени икономически и политиче-ски стремежи.[34]

Султанските гвардейци получавали най-високи заплати в системата на османската платена армия – обикновенно двойно по-големи от тези на еничарите.[35]

Историята е запазила много имена на бивши християни, приели исляма и влезли във военната организация на империята. Освен Хюсрев паша, който заемал поста еничарски ага ( командир на еничарите ) при султан Мехмед IV; еничари били още и сим-волът на албанската антиосманска съпротива – Скендербег и Патрона Халил ( пак от албански произход, който бил начело на въстанието от 1730 г. завършило със сваляне-то на султан Ахмед III, със смътта на Великия везир Ибрахим паша и други виши съ-новници). До престижния пост на капудан паша пък достигнали, след като приели ис-ляма Хайредин паша Барбароса ( 1466 – 1546 г. ) при султан Сюлейман I (1520–1566 г.) и наследилият го на същия пост Соколу Мехмед паша.[36]

Първенец по получена издръжка за преминаване на османска военна служба, след като према исляма е граф Клод Боневл ( венецианец ) – приел името Ахмед бей. След като бил изпитан от комисия за познанията си по военно дело, той бил определен за началник на хумбараджиите ( тежката артилерия ). Той остава като един от най-големите реформатори в османската артилерия, въвел много западни маниери в имперската армия. През 1732 г. му е определена за дневна издръжка колосалната сума от 1300 акчета![37]

При управлението на Селим I ( 1512 – 1520 г. ) Великият везир Юнус паша ( 1517 – 1518 г. ) издействал разрешение от султана за своя брат, вече пенсиониран еничар (от-уракчи ), да се ожени и да създаде семейство. Така се регламентира един важен източ-ник за попълване на еничарския корпус и на султанската гвардия – с „потомствени ени-чари".[38]

За широокото присъствие на новопомюсюлманчени в състава на османската воени-зирана структура ни се дава ясна представа от публикуваните ведомости за получаване на тримесечното възнаграждение на бойците.[39] Те са записани или с презимето „син на Абдулах" или след мюсюлманското име е уточнена етническата им принадлежност: Юсуф българин; Али френк; Ахмед грък; Ахемд хърватин; Хасан албанец; Джафер рус-нак; Ахемед унгарец; Али Илияс унгарец; Мехмед българин и т.н. Названията и само-названията на различните общности са обусловени до голяма степен от тяхната религи-озна и етническа идентичност. Хриситяните на Балканите описват религиозната си идентичност чрез етнически термини. Самото название грък, българин, сърбин в народ-ните песни означава християнин.[40] От корпуса на улюфеджиан-и йемин в описа от 1578 година [41] са запазени етнически и регионални характеристики, които ни подсказват за християнското минало на част от посочените: унгарец, албанец, българин, сърбин, гру-зинец, хърват, еничарин, син на Абдулах, нов мюсюлманин, френк, грък, абхазец, арме-нец, австриец, руснак, словенец, от Босна, от чаушите, от Радовиш, от Юскюб, от Едир-не, от Чирмен, от Казанлък, от Гюмюрджина и др.[42]

Основателен мотив за приемане на исляма може да бъде и разхлабване на примката на тежкото данъно бреме. Освен общите за мюсюлани и немюсюлмани данъци в Ос-манската империя като юруш ( десятък ), беглик ( данък върху овцете ) и др. за христи-яните съществуват и отделни данъци като джизие. Той се събира от немюсюлманските поданци на империята и символизира „покорността" им към държавата на „правоверни-те". През XV – XVI век този данък се събира не на глава, а от домакинство.[43] Едва в края на XVII век джизието действително станало поголовен данък, като с него се обла-гат всички немюсюлмани на възраст от 16 до 60 години.[44]

Ето една картина от времето на Кандийската война ( 1645 – 1670 г. ) на империята срещу Венеция директно от театъра на бойните действия: Джизиердарят на о. Кабръз ( Кипър ) за периода от януари 1648 до януари 1649 г. – Мехмед ага, със седалище „до-бре защитеният град Лефкота" иска намаляване на джизие-ханетата, защото една част от раите са измрели, други са се разпръснали, а „ някои са приели исляма". От 10 000 джизие-ханета преди една година, година и половина - са останали действително около 5 052[45]. Дори и да се предположи, че агата е дал до столицата, неверни данни за остана-лите джизие-ханета ( за да се намали изискваната от фискалната власт сума в негова полза ) и да се отчетат, посочените от него „измрели" и „разпъснали" се, то пак не би било погрешно да се смята че за една година с цел да избегнат тежките данъци на ост-рова са приели исляма около 1 000 – 1 500 души. Подобна картина, за непосилните да-нъци и за процента на приелите исляма ни представят и християнските жители на око-лията Шпат ( в Албания ), които през 1650 г. се жалват, чрез кадията на Елбасан – Ел-хадж Касъм до властта, че от записаните в джизие регистъра 1 844 джизие-ханета, 804 ( или почти половината ) са приели исляма и трябва да бъдат записани в регистъра за събиране на авръза. Ако останалите 1 044 джизие-ханета, бъдат натоварени да палщат данъка на записаните 1 844 ханета, то те ще се разбягат.[46]

Няколко степени по-показателно, за размерите на приелите исляма с цел избягване на данъчното бреме е заявеното от жителите на село Килидан в околийския съд, пред кадията на Опар ( отново в Албания ) Мустафа син на Абдулах, през 1653 г., че в тяхно-то село всички са приели исляма, освен един, а въпреки това джизиердарите твърдели, че са вписани в техните джизие регистри и искат от тях данък джизие, което е „против-но на свещения закон".[47]

Освен че биха спестили от неплащането на невернечиски данъци, новите мюсюлма-ни можели да имат шанса да попаднат сред кръга от хора, на които срещу пожизнена аренда се отдавали държавните приходоизточници, каквато е и молабата на грузинс-ко момче в изложението му за приемане на исляма от първата половина на XVIII век, понеже е „достоен" и „вече умее да язди кон".[48]

С течние на времето присъствието на местния балкански елемент сред мюсюлмани-те – наематели на мукатаи, започнало бързо да намалява. Вера Мутафчиева, основател-но свързва това явление с масовото приемане на исляма от страна на имуществено сил-ните градски елементи и по-специално носителите на парични капитали, с оглед да съх-ранят икономическите си позиции в мюсюлманска среда[49]

Много от еничарите пък по времето за получаване на тримесечните си възнагражде-ния се оказват извън личния състав на корпусите си, защото са в определен регион и съ-бират „данъка за овцете" или друг подобен данък.[50]

Обичайното правораздаване в Османската империя, основаващо се на шериата и мюсюлманското право, също способства за формиране на една група от хора, добровол-но приели исляма. От една страна мюсюлманската правна система ни показва един път за принудително ислямизиране, но от друга се вижда отношението на съдебната власт и съдебните разрешения ( илям ), по различни правни казуси в полза на новопомюсюл-манчилите се.

Кадиите били, онези органи на държавната власт, които раздавали правосъдие в провинциалните административни територии, въз основа на мюсюлманското религиоз-но право. Върховна инстанция по правно-религиозните въпроси, както и глава на мюс-юлманските богослови в империята бил т.нар. „старейшина на исляма" ( шейх-юл ис-лям ). За такива били избирани най-големите познавачи на шериата. В техните право-мощия влизало доктриналното тълкуване на мюсюлманското право по ралични въпро-си от граждански и религиозно-правен характер ( фетви ). В част IV на сборника от документи – „Османски извори за ислямизационните процеси на балканите XVI – XIX век" са поместени отговори на изрични писмени запитвания по „характерни казуси, из-никнали в хода на ежедневната практика на налагане на исляма". Това са части от сбор-ници с фетви на заемщи поста шейх-юл ислям богослови, преведени от А. Велков и Е. Радушев.[51]

Първото, което впечетлява от текста на самите фетви е гледната точка на мюсюлма-ните за начина на приемане на исляма и затова при какви обстоятелства те могат вече да считат за „праведни мюсюлмани", довчерашните „неврници":

Въпрос: Ако неверникът Зейд с хиторст е вкаран в исляма, но след това се отрече от мюсюлманската вяра, то как следва да се постъпи с този Зейд?

Отговор: Да бъде затворен и насила да бъде вкаран в исляма!

Въпрос: Ако неверникът Зейд в нетрезво състояние, докато не е на себе си, произ-несе думите, потвърждаващи приемането на исляма[52], а след това, вече трезвен се откаже от тях и по този начин стане вероотстъпник, как трябва да се постъпи с този Зейд?

Отговор: Да бъде държан в затвора, докато стане мюсюлманин!

Въпрос: Ако неверникът Зейд под влияние на изпитото вино, докато е безпаметен, стане мюсюлманин, може ли да се счита, че той е истински мюсюлманин?

Отговор: Може!

Въпрос: Ако представител на властта завърже неверника Зейд с въже през врата и почне да го души, а Зейд каже: „Пусни ме, аз ставам мюсюлманин", счита ли се пос-тигнатото по този начин мюсюлманство за законно?

Отговор: Счита се!

Това разбира се не могат да се смятат за доброволно приели исляма люде, но се ви-жда колко е тънка границата мюсюлманите да те считат за „неверник" или за „син на Абдулах". Тежки са разбира се и наказанията за вероотстъпниците („...да се приложат разпоредбите за вероотстъпничество.").

Ето обаче, какво се получава, когато става въпрос за казуси като наследство, прави-лата за онаследяване и правата на наследниците при разпределяне на наследството:

Въпрос: Християнката Хинд починала и оставила следните наседници: неверникът Зейд – съпруг и синовете Амр, Бакр и Бешр.Цялото наследство получил съпругът Зейд. Синът Бакр не получл част. Ако той приеме исляма, може ли да вземе от баща си Зе-йд дял от наследството на майка си Хинд?

Отговор: Да, може!

Въпрос: Мюсюлманинът Зейд починал. Може ли баща му Амр, който е неверник да го наследи?

Отговор:Не може!

Въпрос: Мюсюлманинът Зейд починал, като оставил син Амр, който съшо бил мю-сюлманин, и дъщеря Хинд – християнка. Може ли християнката Хинд да бъде наслед-ница на баща си?

Отговор: Не може!

Въпрос: Мюсюлманинът Зейд починал, без да остави наследник от мъжки пол. Мо-же ли неверникът Амр, баща на Зейд, да получи тапия за владените приживе от сина му ниви?

Отговор: Не може!

Въпрос: Мюсюлманинът Зейд починал. Преминават ли неговите ниви по наследст-во във владение на сина му Амр, който е неверник?

Отговор: Не!

От това ни се подсказва, че християните нямали наследствени права над имущест-вото на мюсюлмани, без значение от страна на каква роднинска линия имат претенции. Не е блио възможно, такъв казус да се уреди дори преди смъртта на мюсюлманина, ко-гато с нарочна „тапия" ( можеби някаква форма на нотариална заверка ) да се прехвър-ли имущество на християнин. Биха могли да възникнат и семейни вражди в случаи, при които останал без дял от наследството, приемайки исляма, да има по-големи права от наследниците неверници.

При спор за попечителство правата получавал мюсюлманина.[53]

При бракоразводните дела също се толерирали мюсюлманите пред християните:

Въпрос:Християнката Хинд, съпруга на християнина Зейд, била удостоена с чес-тта да приеме исляма. Ако след това тя предложи същото на Зейд и той откаже, трябва ли Хинд да бъде разделена от Зейд?

Отговор: Да, трябва!

Основателен мотив да приемат исляма, намират и хора от една по–особена катего-рия. Хора, на които, по един или друг начин им е отнето правото на свободен живот. В нея влизат роби, военнопленници и затворници.

За интензивността на приемане на исляма от роби, с цел да станат свободни най-до-бре говори приложение №4. От него ясно се вижда че за последните 18 години на XVII век имаме запазени данни ( от съдебни протоколи на Русенския, Софийския и Видинс-кия шериатски съд ) за 45 случая на освобождаване на приели исляма роби. Големият брой на случаите на освободени роби от руски произход не би трябвало да ни изненад-ва, когато се имат в предвид военните действия, които се водят между Русия и Османс-ката империя в края на XVII век.

Ето как изглежда един примерен съдийски протокол от този тип:

„...По милостта на най-великият от великите Алах – и като удволетворение на го-сподаря бог, отделям така описания ( Мехмед ) от целия си имот, освобождавам го и го присъединявам към категорията на другите свободни ( хора ). От сега нататък той е свободен като тях и аз вече нямам върху него никакви други права, освен право-то на покровителство.

( 12.I.1683 г.)"

Имаме и запазен документ от 1719 г. на пленник от Оршова ( взет преди Пожарев-ацкия мирен договор от 1718 г. ) по народост австриец. Той моли да бъде освободен от затвора на имперската корабостроителница, тъй като вече от година и половина е пра-веден мюсюлманин.[54]

Друг документ от края на XVIII век ни показва, че руските коменданти имат инфор-мация за предлагане на пари на военнопленниците в Османската империя ( „1–2 пари" ) за да приемат исляма, което противоречало на Свищовския мирен договор от 1791 г., по силата на който пленниците и от двете страни се предавали без условия. По този по-вод заповедта на Великия везир до коменданта на крепостта Бендер е следната:

„... Във връзка с това, след като пристигне запитване по казания случай, спомена-тият ( комендант ) да заяви, че няма абсолютно никакви сведения за такова нещо, че подобен инцидент не се е случвал и изобщо да се потопи в морето на удивлението."[55]

Не би било научно обосновано ако не се обособи и един кръг от прели исляма от чи-сто вътрешно убеждение. Такива хора, които твърдо са вярвали в правотата на ислямс-ката религия и в първенството и пред християнската. Таква прослойка несъмнено е съ-ществувала на Балканите, да не гооврим, че е имало и области, където християнството не е било и достатъчно добре проникнало ( Босна например ). Нексхат Ибрахим посоч-ва редица автори, които дори отнасят появата на първите мюсюлмани на Балканите към времето на появата и на първите християни на полуострова[56].

Исляма се проповядвал на Балканите, много преди появятя на османците и в ника-къв случай не била непозната за местните религия.Тя навлизала чрез проповедите на различни, алтернативни на официалния ислям, секти и чрез мисионери ( дервиши, сун-ити[57] и др. ). Такива компактни маси пристигнали начело със Сари Салтеку, още преди османската инвазия. Х. Иналджък също свидетелства за заселване на 40 турски семей-ства, от сектата на дервишите, на Балканите през 1261 г.[58] Подобни мисионерски про-поведи лесно са достигали да обикновените хора в една среда, предразположена към появата на различни опозиционни на християнската религия секти и движения ( мани-хейство, богомилство и др. ). Може да се каже, че не би било голям религиозен шок от страна на практикуващите някаква форма на т. нар. „битово християнство" (особено в анклавите Босна и Албания ), да приемат възгледите и догмите на проповядващите т. нар. „битов ислям".

Да не забравяме и че не е било далеч времето, в което балканците силно са се усъм-нили в моралните устои на християнската религия, благодарение на множеството кръс-тоносни армии, преминали през техните земи.

Ето аккво пише Доминик Сурдел за сирииците ( населяващи някогашни изконни християнски земи, а и самите те някога християни ) и за склонността и причините им да приемат исляма[59]: „...приемат исляма, който намират много близък до християнство-то, във формите, представени им от съперничещите си секти на Източната църква и който освен всичко друго им дава и социални привилегии".Няма причини да мислим, че подобни мотиви не са имали и балканските християни. Опитите за прокарване на реф-орми в християнството, чрез проповеди на различни секти и движения, на моменти е било посочване на „пътя от Исус до Мохамед", който всеки обикновен човек, сам изби-рал дали да извърви. Имало и дублиране в някои догми от реформаторското християнс-тво с ислямските. В исляма липсва и една, в много случаи омразна за обикновените хо-ра, прослойка – свещеничеството. Не се почитат никакви икони. Не съществува разби-рането, че човек е грешен от самото си рождение. Всички тези и други фактори показ-ват, че на моменти някои ислямски догми са по-близки до обикновеното, естествено-нравствено съществуване на народните хора.

Въпреки, че са хора на писанието ( ахл-ал-китаб ), християните и евреите, имащи право да запазят собствената си религия[60], за мюсюлманите те са неверници от теолог-ична гледна точка. Догмата за триединството за мюсюлманите е отстъпление от тяхна-та догма за божественото единство.

От началото на изложението до тук може да се резюмира следното:

Като държавно провеждана политика, ислямизацията засяга почти всички групи и категории от хора, без значение от тяхната полова, възрастова, етническа, обществена или регионална класификация. Исляма приемат охотно както православни християни, така и католици, евреи и хора с недостатъчно избистрен религиозен светоглед. Имаме случаи когато бивши християни, след като приемат исляма, заемат постове сред мюсюлманските духовници. Има дори и случаи на свещеници, отказали се от религията си, за да приемат исляма.

До някаква степен може да се твърди, че вливането на „неверниците" в новата ре-лигия е благотворно за развитието както на военното дело на мюсюлманите, така и за административните и културни нововъведения в империята. Най-голямата джамия в Одрин – Сюлеймание е построена през 1557 г. от някогашния християнин Миамар Синан (от Кайзери) 1491 – 1588 г. През 1539 г. той става главен дворцов архитект. Преди това участва като еничар в презвемането на Родос, Белград, Багдад и в обасадата на Виена 1583 г. [61] А благодарение на друг помюсюлманчен християнин Ибрахим Мютеферика (унгарец) в Истанбул през 1724 г. започва да функционира първата печатница, работеща с арабски шрифт.

Много вълнуващ за мен е паралелът, който прави Мария Тодорова между приемането на исляма от балканските жители с влизането в комунистическата партия.[62] Чрез един формален акт, всеки можел да стане, не само пълноправен член на едно общество, но - и да се изкачи нагоре в йерархията му (в зависимост от своите качествата или от интереса на благодетеля си).

Дали по-голямата част от приелите исляма са извършили това доброволно или под някаква форма на (дори и фиктивна) държавна принуда е въпрос на индивидуално тълкуване, но не може да се отрече, че колкото и да не е бил голям процентът на убедените „нови мюсюлмани", то той все пак е съществувал, а неизменно е носил със себе си и редица привилегии.

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува
Много вълнуващ за мен е паралелът, който прави Мария Тодорова между приемането на исляма от балканските жители с влизането в комунистическата партия.[62] Чрез един формален акт, всеки можел да стане, не само пълноправен член на едно общество, но - и да се изкачи нагоре в йерархията му (в зависимост от своите качествата или от интереса на благодетеля си).

Интересно, но аз си помислих абсолютно същото още докато четях първите изречения от този текст. :smokeing:

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Публикува

Що за доброволен мотив е ще стана мюсюлманин иначе седемте ми деца ще умрът от глад?

В статията, а и на други места, процесът е описан достатъчно добре. Става дума за суми, далеч надхвърлящи милостинята. Тази традиция е стара колкото самия ислям (всъщност двадесетина години по-млада) - да се купуват сърцата на вярващите. Спасяването на мюсюлманите от гладна смърт е по съвсем друга линия.

  • Потребител
Публикува

Е, това вече е философски въпрос. Ако ти си един беден селянин и някой утре ти предложи десетина хиляди лева, за да приемеш исляма, това икономическа принуда ли е? Ами по същество си е принуда, макар формално да не е.

  • Потребител
Публикува

Твърде много се преувеличава значението на религията. На българите пък хептен. На българина никога не му е пукало особено за вярата, а за християнството да не говорим. То винаги си е било чуждо за хората.

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Вярно е. Религиозната и националната идентификация здраво са преплетени, Black Wolf.

За съвременна Турция никак не съм сигурен, но за целия османски период - 100%.

Редактирано от КГ125
  • Потребители
Публикува (edited)

Има разлика между "религиозност", и "отдаване на значение на религията като етнически/народностен маркер".

При българите, по всичко изглежда, двете нагласи са били, и в момента са, в различните краища на "спектъра"

От една страна: имаме сведения за това че българите са ходели на църква, за да се напият и наядат, и за това, че не са разбирали "нито дума" от онова, за което говори попа (Бакшич),

От друга страна: за българите е било "немислимо" да бъдат приемани или бъдат друговерци (католици или мюсюлмани)

Захари Стоянов в "Записките" си описва един куриозен, но показателен случай: един съзаклятник се "разприказва" пред властите, за да докаже, че не е католик (след като е "обвинен" или е "намекнато" нарочно, че е католик), а е истински/прав българин..

---

Солидаризирам се с мнението и анализа на Uragan: при съвременните турци , дори и за слаборелигиозните, или по-скоро почти нерелигиозните български турци (едва за 7 процента от тях религията има значение във всекидневния живот, според едно предтсвително проучване), съществува нагласата и разбирането че "не може да си турчин, ако не си мюсюлманин"

аз самият, това го знам от лични разговори с български турци..

Редактирано от nik1

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!