Произход на етнонимите "германи" и "алемани"

[didukaimos]

Обзор за семантичните товари на етнонимите германи и алемани спрямо техния исторически контекст

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/10/30/proizhod-na-etnonimite-quot-germani-quot-i-quot-alemani-quot.627024

[Perkūnas]

Ще те разочаровам, но germanus няма нищо общо с guerre "война". Думата guerre "война" е от германскo werra "бъркотия" (английски war, немски ver-wirren "обърквам"). Латинската дума bellum "война" е изчезнала от разговорния латински, защото след разпада на именното склонение и изравняването на окончанията се е произнасяла като bello = bellus "хубав". Kофти омоними, а? A Промяната w > gu е характерна за романските езици в периода след 5-6 век, т.е. много по-късно от появата на самото понятие germanus в римските източници.

[glishev]

Чудно защо хората не проверяват етимологическия речник за всеки случай преди да пишат.

[Aspandiat]

Ще те разочаровам, но germanus няма нищо общо с guerre "война". Думата guerre "война" е от германскo werra "бъркотия" (английски war, немски ver-wirren "обърквам"). Латинската дума bellum "война" е изчезнала от разговорния латински, защото след разпада на именното склонение и изравняването на окончанията се е произнасяла като bello = bellus "хубав". Kофти омоними, а? A Промяната w > gu е характерна за романските езици в периода след 5-6 век, т.е. много по-късно от появата на самото понятие germanus в римските източници.

Обаче думата я има и в испански и италиански. Откъде се е появила щом твърдиш, че е германска заемка?

[glishev]

Пак от германските езици. В Испания и Италия все пак е имало вандали, свеви, готи и лангобарди.

[Aspandiat]

Пак от германските езици. В Испания и Италия все пак е имало вандали, свеви, готи и лангобарди.

И при всички е станало повсеместно guerre, guerra....? Не ми се вярва, ама хич. А и колко са били тия готи в Италия например? Предполага се, че са били 20 000 войни.

[glishev]

Може да не ти се вярва, това е лична работа. На мен ми се вярва. На английски и френски думата за "война" е от същия произход. Пък, нали, в Англия и Франция има съответно други германски нашественици.

За Аспаруховите българи едно време също се предполагаше, че били шепа хора. А готите в Италия и Испания все пак са по 1/2 от готския народ, а не 1/5...

Редактирано 16, 2011 от glishev

[Aspandiat]

Може да не ти се вярва, това е лична работа. На мен ми се вярва. На английски и френски думата за "война" е от същия произход. Пък, нали, в Англия и Франция има съответно други германски нашественици.

За Аспаруховите българи едно време също се предполагаше, че били шепа хора. А готите в Италия и Испания все пак са по 1/2 от готския народ, а не 1/5...

Ще трябва първо да дадеш обяснение защо и как във всичките романски езици думата е с -rr-, а след това вярвай в каквото искаш.

Колко са били готите в Италия и Испания като част от готския народ е... пълно хвърляне на боб, като се има предвид, що народ е изтрепал Теодосий І, преди да ги изрита към Италия и Испания. И колко от готите са били наистина готи, а не някакви други присламчили се към тях племена, като например групи от алани...

[Last roman]

Обзор за семантичните товари на етнонимите германи и алемани спрямо техния исторически контекст

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/10/30/proizhod-na-etnonimite-quot-germani-quot-i-quot-alemani-quot.627024

didukaimos, ще те помоля следващия път, когато пускаш тема тук, тя да съдържа цялата статия, като в края й има линк към твоя блог. В противен случай темата ти ще бъде изтрита.

Ето така:

Историята наистина е задължена на един от най-успешните и славни римски генерали, приел нововъведения, останали и променили завинаги човешката политика. Без съмнение това е Юлий Цезар. На него историята дължи въвеждането в обръщение в римската политика на етнонима "германи" - един от най-непримиримите врагове на Рим, успял да събере съюзници и цялата северна граница на империята и неотклонно да я атакува чак до нейния залез и крах ([1998] Schulze, Hagen, Germany: A New History, Cambridge, MA: Harvard University Press, page 4;| The Concise Oxford Dictionary of English Etymology. Ed. T. F. Hoad. Oxford: Oxford University Press, 1996. Oxford Reference Online. Oxford University Press. Accessed March 4, 2008; word: German).

Етнонима германи навлиза в употреба след първата му употреба от Юлиус Цезар, усвоен от галското понятие за народите на запад от река Рейн, което според учените навярно означава "съсед"(=герман).

В тази статия това значение на етнонима германи не се приема, тъй като се излага нова концепция за името и неговия произход.

На първо място от сведенията, с които разполага историята, можем да открием кой народ е дал името на германите. Откривайки този момент можем ясно да аргументираме автентичната лингвистична база, от която е изграден произхода на думата, без да се допускат разминавания и грешни тълкувания.

За най-голяма радост народът кръстил германците е известен. След триумфът на своите прочути военни кампании в Галия, Юлий Цезар се върнал в Рим с нов термин за един от народите в Средна Европа. Така в галските войни той възприел името германи, защото галите наричали така народа по поречието на река Рейн. Ето защо по-нататък в изграждането на една строго логическа концепция за семантичното съдържание на етнонима германи, няма да има никакво съмнение, че именно галите, праотци на франките, кръстили народа по поречието на Рейн с името германи.

Едно старо упоменаване на името gerimanos се открива в Юстиниановия кодекс (Authenticum: Novellarum Constitutionum Iustiniani Versio Vulgata: Quam Ex Codd. Mss. Qui Berolini, Claustro-Neoburgi, Lutetiae Parisiorum, Monachii, Pistorii, Vindobonae, Aliis Locis Reperiuntur).

Нужно е за целите на действителната етимология да се подчертае, че името германи има смесен лингвистичен произход, тъй като в зоната на запад от река Рейн е налице и до ден днешен смесване на франки и германи. Със завладяването на тези територии, част от германите се оттеглили на изток от река Рейн.

Съществуването на етнонима германи може относително да се определи като възникнал една две столетия преди новата ера.

Името германи произлиза от галското guer, производно от guerre - война и manni - хора, мъже (от протоиндоевропейското manu, manu-s - 'човек, персона, застъпено и в германския като mannaz- човек). В семантичен план етнонима германи означава "войнствени хора"(никак не е безизвестна военнолюбивата германска политика от най-близкото съвремие през двете световни войни). Военнолюбието на германите прекършило и спряло завинаги разширението на север на Римската империя.

Етнонима алемани произлиза от сключения политически съюз между няколкото германски племена за общи действия срещу Рим.

От тази гледна точка алеманите се извеждат от латинското ali(quot) или alius(друг)+ manni, в смисъл на няколко или други племена. Първата употреба на термина алемани е през 3 век от новата ера, в отговор на борбата за независимост срещу Рим.

Всъщност откъде призлизат англосаксонското war -война и френското guerre (it. guerra). Eдна също толкова стара англо-френска дума "quarrel", макар и засвиделствана едва през 14 век, е обединяващо звено, от което се свързват в едно "war" и "guerre".

Най-старата история за войната е от санскритски произход. Това обяснява защо кравите във ведическото общество са символ на благоденствие и защо и до днес са свещенни индийски животни. Санскритската дума за война е gavisti - "търся говеда". Постепенно всеки клан създал военна класа, наречена Kshatriyas, която да взема чужди говеда и да пази говедата на клана. Смешна, но поучителна история за произхода и най-примитивната форма на една война.

Оттук и произхода на Германия - "страната на войнствените хора". Автор: Д.Георгиев-Даков

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/10/30/proizhod-na-etnonimite-quot-germani-quot-i-quot-alemani-quot.627024

[glishev]

Спандю, прав си за боба и етническия карашък. Но бобът е еднакъв, ако кажем, че готите са двайсет хиляди с все козите и кравите или че са милионни маси. Така че можем да зарежем въпроса за бройката и състава нерешен. Дадох го просто като пример за нещо несигурно.

Едно е сигурно - готи (каквито и да има с тях и колкото и да са), франки, фризи, бургунди, сакси, англи, свеви, вандали... всичката тази гмеж, която се настанява в бившите римски провинции, е германоезична. И носи със себе си по-рано непознатата по тези места дума war, oorlog, guerra, guerre за "война". Горе Перкунас вече е дал инфинитива на един немски глагол с двоен -rr-, свързан с думата, а и виждаш, че не навсякъде има двоен -rr- в съвременните форми.

Със сигурност тази дума не е нито романска, нито келтска. Германска си е, а че самото название "германи" няма общо с нея, защото то пък е романско или келтско, екзоним - това го знаеш и без мен.

Инак ето една хубава справка за "war" в английски:

war

late O.E. (c.1050), wyrre, werre, from O.N.Fr. werre "war" (Fr. guerre), from Frank. *werra, from P.Gmc. *werso (cf. O.S. werran, O.H.G. werran, Ger. verwirren "to confuse, perplex"). Cognates suggest the original sense was "to bring into confusion." There was no common Germanic word for "war" at the dawn of historical times. O.E. had many poetic words for "war" (guð, heaðo, hild, wig, all common in personal names), but the usual one to translate L. bellum was gewin "struggle, strife" (related to win). Sp., Port., It. guerra are from the same source; Romanic peoples turned to Germanic for a word to avoid L. bellum because its form tended to merge with bello- "beautiful."

Ето и за "German" в смисъла му на "герман", "германец", "германски":

German (2)

"Teuton, member of the Germanic tribes," 1520s (plural Germayns attested from late 14c.), from L. Germanus, first attested in writings of Julius Caesar, who used Germani to designate a group of tribes in northeastern Gaul, origin unknown, probably the name of an individual tribe. It is perhaps of Gaulish (Celtic) origin, perhaps originally meaning "noisy" (cf. O.Ir. garim "to shout") or "neighbor" (cf. O.Ir. gair "neighbor"). The earlier English word was Almain (early 14c.) or Dutch.

Þe empere passede from þe Grees to þe Frenschemen and to þe Germans, þat beeþ Almayns. [John of Trevisa, translation of Higdon's Polychronicon, 1387]

Their name for themselves was the root word of modern Ger. Deutsch (see Dutch). Roman writers also used Teutoni as a German tribal name, and Latin writers after about 875 commonly refer to the German language as teutonicus. See also Alemanni and Teutonic. As an adjective, from 1550s. The German shepherd (dog) (1922) translates Ger. deutscher Schäferhund. German Ocean as an old name for the North Sea translates Ptolemy. German measles attested by 1856.

Ето го източникът: http://www.etymonline.com/index.php . Тук можеш да потърсиш и Almain(е), и Dutch, и germ, и german в смисъла му на "роднина".

[Perkūnas]

Германското влияние върху западните романски народи е огромно. Голяма част от мъжките имена като Алберто, Роберто, Енрико, Луис, Фредерико, Франческо с които се кичат французи и испанци са всъщност германски. Че вандалите преджапват дори Средиземно море и стигат до Африка, една Испания ли ще ги спре?

[glishev]

Така си е, германските имена стават много популярни навсякъде из романския свят. Може би заради усещането за "аристократизъм", които носят заради привилегированото положение на германските завоеватели.