Отиди на
Форум "Наука"

Каравани с рога по алеите и оградите


Recommended Posts

  • Потребители

post-2642-010432300 1297416795_thumb.jpg post-2642-061560700 1297416802_thumb.jpg

Рога има, вол не е; самар носи – кон не е! Вита къща на гърбина, с нея броди из къпина! Що е то?

Градинският охлюв (Helix pomatia) е един от най-разпространените у нас сухоземни охлюви. Носи името си от предпочитаното от него местообитание: живее предимно в градини. Среща се и в градските паркове, особено ако те са създадени на места, където преди е имало къщи и дворове. Може да го видите обаче и по полянките край населените места, а и в горите край тях. Спада към семейство Хелициди (Helicidae) на клас Коремоноги мекотели (Gastropoda). Тялото му достига на дължина до 8 см, а черупката - до 4 см височина и 5 см дължина. За тези физически данни се приема, че това е най-едрият охлюв в Европа.

post-2642-091285800 1297416810_thumb.jpg

post-2642-051312700 1297416818_thumb.jpg post-2642-083064700 1297416828_thumb.jpg

Основните части на охлюва са тялото и черупката, наричана още раковина. Тя e надеждна защита за мекото тяло на охлюва. Състои се от 3 пласта: външен (периостракум), среден (остракум) и вътрешен (хипоостракум). Първият пласт е от органично вещество, а останалите са варовикови. Черупката е спирално завита надясно около една ос, на 4,5 оборота. Образува се още в ларвния стадий.

Цветът на черупката на охлюва варира от жълто-кафяв до кафяво-бял. По дължината на първите 2-3 оборота окраската е „на раета”: редуват се по-светли и по-тъмни ивици. Има и монохромни изключения, като индивидът, показан горе вдясно. Окраската може да бъде различно наситена, което зависи от мястото на обитаване и е свързана с отделяната там слънчева радиация. Изказват се мнения, че окраската може да е свързана с околната среда и да служи за маскировка от враговете. Също, и че се мени в зависимост от храната, която приема охлювът.

Тялото е асиметрично, ясно обособено на глава, „торбичка” с вътрешните органи (висцерум), мантия и крак. Цялото тяло е добре развито, мускулесто. Има плоска част за пълзене. Кожата съдържа много слузести жлези. При нормално състояние кракът е дълъг 3,5-5 см, но когато охлювът се разтегне при придвижване, може да достигне до 8-9 см. При неблагоприятни условия градинският охлюв скрива главата и крака си в черупката.

На първата снимка, горе, е показан охлюв, който изглежда е настъпан на алеята от някой минаващ (често се виждат такива в парка) и черупката му е счупена. Под нея се вижда как изглежда скритата част от тялото на охлюва. На втората снимка се вижда охлюв, на който кракът е двуделен или на края има някакви израстъци (?)

post-2642-096369900 1297416836_thumb.jpg post-2642-083105800 1297416844_thumb.jpg

Мантията на охлюва образува мантийна празнина, в която се разполага мантийният комплекс от органи. Самата мантия служи като дихателен орган на охлюва. Чрез свиване и разпущане на мускулите, разположени в дъното на мантийната празнина, се извършва поемане и изхвърляне на въздух. Стените на кръвоносните съдове на охлюва са много тънки и правят възможна обмяната на кислород между навлезлия в мантийната празнина въздух и кръвта. През зимата дихателните движения могат съвсем да прекъснат. Така охлювът зимува.

Главата на охлюва е добре обособена. Тя носи устата, очите и пипалата, наричани още мустаци, които са два чифта. Предните пипала са по-къси и изпълняват функцията на осезателни органи, а задните са по-дълги и носят миниатюрните очи. И двата чифта пипала са кухи. Благодарение на мускули, които са прикрепени от вътрешната страна на върховете им, те могат да се обръщат навътре и прибират. Очите представляват мехурчета. Те имат кристална леща, която е прозрачна и се намира на предната им страна. Задната. стена на тези мехурчета е постлана с пигмент. Зрението на охлюва е слабо – той различава само светлината. Двете по- къси пипалца му служат като органи на вкуса, обонянието и осезанието, чрез които намира храната си..

Градинският охлюв се храни с листа, които захваща и стрива чрез рогова челюст и специален режещ апарат със зъбчета, наречен радула. Те са разположени в празнина, след устата, която пък е разположена коремно като напречна бразда. На горните две снимки охлювът е заснет в момент на хранене.

post-2642-041761100 1297416852_thumb.jpg post-2642-001330100 1297416861_thumb.jpg

Охлювът пълзи, благодарение на крака си. Самото пълзене се извършва с помощта на многобройни контракции (съкращаване) на мускулите на крака. Когато пълзи, охлювът оставя след себе си лигава следа. Лигавата материя, която се отделя в този случай, е продукт на така наречената педална жлеза, която се намира гръбно на крака, но се отваря коремно. Отделящият се специфичен секрет „смазва” пътя на животното, и с това подпомага движението на охлюва по суха и грапава повърхност.

post-2642-090682000 1297416868_thumb.jpg post-2642-090540100 1297416875_thumb.jpg

Охлювът не само пълзи, но обича да се катери по здрави растителни стъбла, дървета и огради. На този факт не е обърнато внимание в статиите за охлювите и той не е обяснен: случаен ли е или охлювът е привличан от нещо.

post-2642-046128000 1297416884_thumb.jpg post-2642-028172000 1297416897_thumb.jpg

Градинският охлюв е хермафродитно животно със сложно устроена полова система. Притежава едновременно мъжка и женска полова жлеза, но оплождането става през време на половия акт (копулацията) на два охлюва. Актът на оплождането се предхожда от „предбрачна” церемония. Двата охлюва продължително пълзят един върху друг, допирайки телата си. След това се обгръщат един друг с мускулестия си крак. Тази прегръдка може да продължи няколко часа. През това време охлювите обменят мъжки полови клетки, които оплождат яйцеклетките им. За стимулиране на процеса на копулация всеки индивид изхвърля в другия „любовни стрели”, които представляват варовити иглици. Оплодените яйца охлювите снасят в малки ями, които издълбават с крака си. От яйцата се развиват малки охлювчета. Оплождането става през май или юни, а яйцата се снасят през юли. Привеждат се сведения, че охлювът може да снесе до 40 — 80 яйца. Показаната снимка вляво е от 24 юни, а тази вдясно от 29 юни, но охлювите са снимани на различни места и не са от едно и също „семейство”.

post-2642-056147600 1297416906_thumb.jpg post-2642-023617600 1297416916_thumb.jpg

Охлювът пребивава в активно състояние от пролетта до първите студове, когато се заравя в почвата. Изкопава с крака си малка дупка, настанява се в нея и я запушва с пръст. Прибира тялото си в черупката, запушва отвора й с „тапа” от калциев карбонат (епифрагма) и изпада във вцепенено състояние (анабиоза). В този период, който трае до 3 месеца, охлювът не се храни, жизнените му процеси се забавят и той губи до 20% от теглото си. В подобно състояние охлювът изпада и при липса на достатъчно влага във въздуха. Това може да се случи дори по времето, когато охлювът се е покатерил на някое дърво или ограда (документирано със снимките по-горе). Охлювът в тези случаи се задържа за съответния предмет с крака си.

post-2642-073189100 1297416926_thumb.jpg post-2642-079945800 1297416936_thumb.jpg

Завали ли топъл дъжд, охлювите отново се раздвижват и предприемат своите разходки из тревата или по алеите в парка.

post-2642-068613100 1297416946_thumb.jpg

И понеже в заглавието стана дума за транспорт, ето каква обява успях да заснема на входа на един подлез. Тези, които ще използват превозното средство, да имат предвид информацията, че охлювът се движи със скорост 1,5 мм в секунда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не знам защо, но тия животни са ми симпатични.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За първи път четох за тези "любовни стрелички" като малка в книгата на Джерълд Даръл от Корфу. Спомням си, че я четях сама на плажа и явно така очевидно съм се впечатлила, че някаква непозната жена дойде да любопитства какво чета :))) Трябва да е задължително четиво в учебната програма това!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Наистина са симпатични - защото са скромни на вид и устремени по свои си работи....

В тази връзка искам да ви цитирам две литературни неща, но не ме обявявайте за ругател на българский дух и пр.

Японско хайку:

"Бавно-бавно охлювът изкачва

склона на планината Фуджи."

Българска басня:

(преразказ) - Питат охлюва - как стигна до този връх? - С пълзение....

В едната акцентът е към усилието на малкото животинче,а в другата - към недостатъкът му.. Не говори добре за втория автор...

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, темата е наистина приятна за четене.

Не говори зле за втория автор. Баснята си е басня, хайкуто - хайку. И "пълзение"-то, и бавното изкачване са отличен материал за размисъл.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Отлична тема!

Мисля акцента е, че охлюва е стигнал върха ( колко успяват?), а не че го е изкачил бавно :)

Да вметна само, че градински охлюв хората наричат всъщност няколко сходни вида, които не е много лесно да бъдат отдиференцирани:

Helix aspersa - шарен, сбръчкан охлюв - както подсказва името му е с по- пъстри шарки, но си има вариации. Сравнително лесно се отличава, като се знае, че от задната страна на черупката, там където спиралите образуват вдлъбнатина (колумеларната ос) характерна за род Helix при този вид липсва.post-331-086787100 1297505921_thumb.jpg

Helix lucorum - тъмен, горски, турски охлюв. По- тъмен на цват с по- ясна диференциация на светлите и тъмни шарки. По- принцип се казва, че има индивиди с ширина на черупката до 70 мм. Има по- тъмен цвят на крака ( ама не винаги :) )

post-331-071617600 1297506061_thumb.jpg

Helix pomatia - градински, римски, бял, лозарски охлюв

типичен представител на вида - забележете черупката - по- овална и издължена

post-331-039368400 1297506552_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...