Отиди на
Форум "Наука"

Подводна археология


Recommended Posts

  • Администратор

Не знам защо, но си мислех, че имаме тук във форума такава тема. Търсих, но не можах да намеря нищо.

Интересно ми е запознати ли сте с този вид арехеология и в частност в България. Правят ли се такива проучвания и има ли вече намерени находки?

Единственото на което попаднах бяха няколко сайта и един форум, където имаше нещо полезно:

http://shabla.be/2009/05/%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/

Има идея за създаване на Център за подводна археология в Шабла. Това съобщи за кореспондента на радио „Фокус” – Варна кметът на града Красимир Кръстев. В устройствения план на Шабла, който се разработва в момента, е предвиден терен за такава цел. Идеята за центъра е възложена за разработка на студенти и надеждите са, че в бъдеще наистина в Шабла ще заработи Център за подводна археология. По думите на Красимир Кръстев, определеното място се намира южно от Шабленския фар, залива „Кария”, където е имало древно пристанище. Там археолози са открили интересни находки от отминали времена, като останки от лодки, направени само от дървени сглобки и множество други артефакти. Един такъв е открит в района на нос Калиакра. Става дума за метален слитък – сплав от злато, сребро и мед. Слитъкът е домонетно средство за размяна, използвано от търговците, разказва Красимир Кръстев.

Той припомни, че според редица публикации с тема местната история, именно край Шабла е открито първото злато, обработвано от човека, по-старо с около 500 години от варненското. Край Дуранкулашкото езеро е открита и десетилетия търсената от изследователи най-стара фаза на долнодунавската култура Хаманджия, наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак. Отново в района на Шабла се намира най-дълбоката като вдаденост в сушата подводна пещера, наречена Тюленова. Достъпът до нея е с лодка или под вода. Името е дошло от нейните обитатели преди време – тюлените монах, вече изчезнал от нашето Черноморие биологичен вид.....

http://underwater-archaeology.org/

Център за подводна археология Созопол

За Центъра

Центърът за подводна археология е държавен културен институт - юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Предметът на дейност на ЦПА е:

проучване, документиране и опазване на подводното археологическо наследство на Република България (българското Черноморско крайбрежие, реки и езера) чрез прилагане на интердисциплинарни научноизследователски методи; научна обработка и интерпретация на данните и находките от подводните археологически проучвания; научна, научно-информационна, експертна и консултантска дейност в областта на подводните археологически проучвания; организиране и провеждане на национални и международни научни прояви по подводна археология, експозиционна, популяризаторска и издателска дейност в страната и в чужбина; подготовка и квалификация на кадри по подводна археология.

http://www.forum.numizma.com/viewtopic.php?f=31&t=943&sid=2f8f1bcc76a1adf3a82d269803dd069d

от Deroni » Съб Фев 20, 2010 1:47 pm

Археологията може да бъде трудна, нали? С мистрия и кирка на проливния дъжд или палещото слънце. Трудно е да се изучава стария свят.... Добре, кого ние се опитваме да заблуждаваме тук?

Археологията рядко е твърде трудна, изтощителна и застрашаваща живота на сушата. Да не се разстрои някой, обичам я, обичам и археолозите също. Всичко, което аз казвам е, че тя не се разглежда често като "екстремна" игра.

Въпреки това, подводната археология е съвсем друг въпрос. Покажете ми археолог във водолазен костюм и аз ще ви покажа някой, който заслужава огромно уважение. Всеки път, когато морските археолози са под водата , те водят битка за преодоляване на реално и страшно много опасности и почти гигантски практически трудности.

Физиологичните ограничения на подводните разкопки включват необходимостта археолозите да се обучават за водолази. Дори и с обучение обаче, има потенциално смъртоносни опасности в подводната археология.

На първо място има азотна наркоза, за която Жак Кусто казва: "Харесвам я и се страхувам от нея като от смъртта. Тя разрушава инстинктите за живот". Азотът е безвреден инертен газ в морето на морското равнище, но е токсичен при налягане. Ефектите са сходни с пиянство и може да доведат до допускане със себе си и други хора в рискови ситуации. Когато "възторгът от бездната" ви обземе, ви е нужно огромно усилие да се съсредоточите върху работата си и да се въздържите от голямата грешка да извадите регулаторът от устата си.

Следващият проблем там е най-тежка простуда. Въпреки че водолазът може да бъде в тропическите води, в които се чувства прекрасно на повърхността, температурата пада бързо с дълбочината. Водата отвежда топлината от тялото, така че дори и когато са напълно облечени в неопрен, водолазите трябва да водят битка с хипотермията (спадане на телесната темепература под 35 градуса по Целзий), ако смятат да прекарат известно време под водата.......

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На някой от форумите споменавах г-н Балард. Водеше около 7 експедиции и после спря. Защо?

Казват заради високо политически причини....

Не знам. Но на една от тези, български водолази с ПЦ8 подводница открили, а той успял да извади амфори на около 2400 години стари от 80 метрова дълбочина. Даже успели да определят, че в амфорите има остатъци от tarichos любимото ястие на гърците. Но казват, че по-дълбоко -заради липсата на въздух- няма бактерии които да разложат дървеният материал и затова нашето море може да е толкова богато на древни останки, колкото всички други океани заедно....

post-5590-056398900 1301254657_thumb.gif

:book: :book: :book:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

айде и малко надводна експериментална археология:

Древен кораб тръгва на експедиция от Варна

183202__450.jpg

Днес екипажът на кораба "Одисей" даде пресконференция по повод предстоящата експедиция. Плавателният съд е реплика на кораб от бронзовата епоха и целта на експедицията е да се изследва древното корабоплаване. Проекта за международна експедиция "Дунавска Одисея" е част от изследователска програма на Центъра за изучаване на историята на корабоплаването в Одеса, Украйна. Целта на тази експедиция е по експериментален път да се изследва един от основните маршрути между земите на югоизточна Европа и древна Анатолия, използван през праисторическата епоха. Корабът "Одисей" е построен през 2000 г. в Одеса. Дъното му е от издълбан ствол на дъб, а бордовете от борови дъски. "Одисей се задвижва от едно платно и шест гребла като максималния екипаж е от 10 човека. Експедицията тази година ще тръгне от село Казашко край Варна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Идеята е интересна, но бих предпочел експедиция с модерни плавателни съдове. А не туроператорска разходка. Това по-скоро е възстановка, отколкото проучване на дъното. В което няма нищо лошо де.

Иначе наистина в нашето море има много. И много работа , че е мътничко и трудно се намира.

Аз съм ентусиаст на темата де, даже си изкарах сертификат за водолаз.

Но съм начинаещ още :)

Както обаче знаем късмета там отива :)

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Не знам защо, но си мислех, че имаме тук във форума такава тема. Търсих, но не можах да намеря нищо.

Интересно ми е запознати ли сте с този вид арехеология и в частност в България. Правят ли се такива проучвания и има ли вече намерени находки?

.........

В моя любим Китен са правени подводни археологически проучвания по всички правила на археологията - с раделяне на дъното на парцели, заснемане, изгребване на слоеве. Всичко това е показано в местния музей. Има находки от селище от 3 хиляди години пр. Хр. и от средновековен турски кораб.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ЧЕСТВАХА 50-ТА ГОДИШНИНА ОТ НАЧАЛОТО НА ПОДВОДНАТА

АРХЕОЛОГИЯ У НАС

"Морски вестник" - октомври 2009 г.

Вчера във Военноморския клуб – Варна, се състоя честваха 50-та годишнина от началото на подводната археология у нас. Организатори бяха Военноморският музей, Българската национална асоциация за подводна дейност, Регионалният исторически музей – Варна, Сдружение „Национален морски музей”. Медиен партньор на проявата бе „Морски вестник”, а неговият главен редактор д-р Атанас Панайотов бе водещ на форума. Председателят на Инициативния комитет д-р Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей, приветства участниците и в края на словото си запали свещ в памет на починалите радетели и деятели на подводната археология у нас.

Първи направи своето изложение, озаглавено „Слово за началото и неговите проблеми”, бившият директор на Военноморския музей доц. д-р Владимир Павлов - участник в първите подводни археологически експедиции, организирани от музея. Известният български писател Цончо Родев - участник в първите подводни археологически експедиции, сподели „Спомен от началото на пътя”. От името на ст.н.с. Люба Огненова-Маринова - първият археолог-водолаз у нас, доклад на тема „Как започнаха подводните археологически проучвания в Несебър” представи д-р Христо Прешленов - археолог в Националния археологически институт с музей – София). Д-р Стефан Пейков, президент на МТКЦ „ГЕОПАН” – Бургас, припомни на участниците във форума „Подводните археологически експедиции на научно-експедиционния клуб - ЮНЕСКО 1970 - 1975 г.” Асен Салкин -дългогодишен директор на Историческия музей в Каварна, направи обобщение по темата „Подводните проучвания в залива на Каварна”.

След края на първата част от честването бе открита изложбата „Европейското откриване на Черно море” („Черно море и запазното му крайбрежие в средновековни карти и гравюри”). Уникалната колекция, дело на Държавна агенция „Архиви” и на МТКЦ „ГЕОПАН” - Бургас, бе представена от Христина Панайотова - куратор на изложбата. По-късно н.с. І ст. д-р инж. Илия Щирков (Институт по Океанология при БАН) направи презентацията „Потънал ветроход край българското крайбрежие. Най-новата находка под вода”. Д-р Христо Прешленов запозна присъстващите със състоянието и перспективите на подводните проучвания в Несебър. Д-р Атанас Орачев (Частен научноизследователски проект „Дигитален архив България”) представи „Палеогеографските особености на Българското Черноморие с оглед основните правила за теренни наблюдения, документирания и анализи на подводни и крайбрежни археологически обекти”.

Теодор Роков - археолог в Археологически музей - Варна направи критика на теза, издигната преди години от проф. Иван Гълъбов (1918 - 1978 г.): „Откриването на мощите на Св. Климент Римски от Константин Кирил Философ. Подводно археологическо проучване или съвременен мит”. Популярната тема „Потопът в Черно море - наука и митология” бе разгледана от ст.н.с. І ст. д-р Петко Димитров (Институт по океанология при БАН). Той издигна и идеята за приемането на „Морален кодекс на подводния изследовател”. Геофизикът ст.н.с. ІІ ст. д-р инж. Орлин Димитров (Институт по океанология при БАН) разви своя хипотеза относно „Изчезването на древния град Бизоне и връзката между природните бедствия и подводната археология”. Свои мисли по въпроса за опазването на културните ценности под вода изказа водолазът Петър Колев. Агоп Сренц от Пловдив съобщи за усилията на подводния клуб „Нептун” в Пловдив за изграждането на своя морска музейна експозиция.

Ст.н.с. ІІ ст. д-р инж. Траян Траянов (Институт по океанология при БАН) изнесе доклад на тема „Потъналите кораби като национален ресурс”. Найден Прахов и Антон Донев от Центъра за подводна археология - Созопол, направиха презентация на дейността на научното звено.

След станалите разисквания бяха представени и няколко най-нови издания в областта на водолазното дело, морската история и археологията:

- „50 години леководолазно дело в България”. Варна, 2009. Сборник, издание на Българската национална асоциация по подводна дейност с подкрепата на Института по океанология при БАН;

- Михаил Лазаров. „Древното корабоплаване покрай западното Черноморие”. Варна, 2009;

- Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов. „Традиционна морска култура по българското Черноморие. Теренни изследвания в периода 1979 - 2004 г.” Studia pontica, 2, София, 2009. Издание на Националната комисия по морска история.

Първият форум, организиран у нас за подводната археология на България завърши с общото мнение на участващите в него, че той трябва да има своето продължение.

МВ

С докладите, резюметата и изказванията от форума можете да се запознаете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.

Изследвания

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Културният туризъм навсякъде по света е едно от големите пера, носещо доходи на държавата

Това каза министърът на културата Вежди Рашидов след подписването на договора за реконструкция и благоустрояване на археологическия музей „Света София”.

Около 500 000 лева са предвидени за подводна археология около Созопол.

Подготвя се и мащабен проект, съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за експониране на остров „Свети Кирик и Юлита”, като по този начин ще се осигурят приходи за населението по цялото Южно Черноморие, отбеляза министърът на културата.

Вежди Рашидов благодари на зам.-министър Лиляна Павлова за оказваната от нея помощ на Министерството на културата, в следствие на което за 2 години то е усвоило на 100 % средствата по ОПРР, за които е бенефициент.

Общо над 70 млн. лв. ще бъдат инвестициите за промотиране на културни атракции на територията на цялата страна, които Министерството на културата ще получи по линия на ОПРР. Отделно, като основен бенефициент по програмата общините ще получат над 250 млн. лв. за реновиране на опери, театри, музеи и други институции.

Над 300 млн. лв. инвестираме изключително и само в култура, промотиране и развитие на културата и културното наследство на страната

Това съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при подписването на договора за реконструкция и благоустрояване на археологическия музей „Света София”.

http://www.sozopol.org/%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b5%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d0%be%d0%b7%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb-%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2-4336.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Намерили следи от населено място от преди 7500 години край нос Емине. Българи и американци съвместно...Не се знае кои са били жителите му.

следи от старият бряг

:read: :read: :read:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Намерили следи от населено място от преди 7500 години край нос Емине. Българи и американци съвместно...Не се знае кои са били жителите му.

следи от старият бряг

:read: :read: :read:

Браво на Унгарците, нищо, че екипа е от Българи и Американци имат статия.

Ето и нашите, без коментар на заглавието. Даже не се разбира какъв е екипа от първата.

http://www.dnes.bg/science/2011/07/06/cherno-more-e-bilo-sladkovodno.123260

http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=954518

а това е мнението на Въпросният Петко Димитров

http://silverunicorn.org/forum/index.php?topic=68.0

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...