Българските мостове, строени в периода 681 г. - 1396 г.

[Last roman]

те и римските пътища не са особено добре проучени у нас. Мостовете може да са били и дървени конструкции с каменни основи като Константиновия:

http://zagrajden.blogspot.com/2012_02_14_archive.html

Липсата на адекватно проучване обаче ни дава почва единствено за спекулации.

http://inews.bg/Култура/Древен-римски-мост-при-крепостта-Состра-бе-открит-край-Троян-_l.a_c.394_i.211398.html

[Aspandiat]

Значи опираме в края на краищата до нетрайното дърво.

[Last roman]

явно по-малките мостове са били строени по този начин.

[КГ125]

Почнах да се потя като Методий.

Според единия "обиждам целия форум", според другия идеята, че една крайно нетипична за изтока през 9 век, но типична за Запада базилика има нещо общо с Формоза, значела, че "неговите" са тъпи парчета!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/Tom%206/P.%20Georgiev.pdf

Е, спор сега, какво да се прави )

[Galahad]

Тъй, една равносметка.

Имаме на първо място моста споменат в надписа на Омуртаг, за който се счита, че е бил при аула край с. Хан Крум (на около 2км. от Тича), който между другото е просто каменната цитадела на доста по-голямо землено укрепление.

На второ място си имаме т. нар. Омуртагов мост през Тича при Преслав. От него е имало останки и се е намирал в близост до сегашния мост през реката, т.е. пътят си е старият, само моста е нов.

После имаме отново сведение за сто моста в Охридско на Ана Комнина, която свързва изграждането им с българските владетели. Първоначално изследователите са били скептични и са се чудели как да поправят думата мост, но при прокопаването на отводнителния канал са били открити наистина останки от мостове, което значително е охладило желанието да се правят опити при превод думата да се заменя с друга.

След това има един Владишки мост в Търново. От страната на Царевец са запазени две караулни помещения, което показва, че вероятно моста е наследник на такъв от ВБЦ и караулките са били кули. Нивото на моста е доста високо над реката, което показва, че поне стълбовете би трябвало да са каменни. Както се вижда там бреговете са доста стръмни и трудно би могъл да се направи по-нисък изцяло дървен мост. Участъците пък, където брегът е по-нисък не се напасват с крепостните стени. Турският мост в Търново вече е на по-равен терен, но не е ясно доколко тази част е била населена. Натам е Света гора, но идеята е била, че монасите търсят уединение.

Разбира се подвижния мост над Сечената скала си го е имало.

Стигаме до моста за Скафида, при строежа на който е участвал и Тарханиот, но твърде е вероятно той само да го е завършил, а основната част да е дело на бъдещия цар Иван Асен ІІІ, чиято персона да се крие зад не много ясно посочения деспот, роднина на императора.

Относно римските мостове се оказва, че имаме няколко римски, които са досущ като турските. Което ми напомня за чудесната ни тема в интернационалния раздел, че историята на Рим е "выдумка" на западняците. Защото дето могли западняците, направили римски мостове, дето не могли обявили типични турски мостове за римски. Не е ясно по какво отграничаваме защо единият е набеден за римски, другият за турски и защо никой от тях не е български. За мост над Дунава от римско време - уви само писмени сведения и развалини, но ... запазен римски мост като тези във Франция уви, няма. При всички случаи се оказва, че запазените римски мостове далеч не могат да се мерят по размер с превъзхождащите ги турски, което ще рече, че Османската империя е била много по-велика и интелигентна от Римската.

galahad посочи полезна информация с много условности, но реалността е друга.

Няма как в Сердика да е ималосамо миниатюрни микроскопични църквички.

Св Иван Рилски не са го пъхнали в неко цркве , а в огромна църква.

Това дето са тези малки вкопани църкви е от дукатсвото София, продължило някъде до поход на Михаил Витяз и Сигузмунд Полски. Овчаров намери монети на Сигизмунд скрити в стена в Кокаляне май беше , абе Софийкото Воеводство

Та Триадица е имала големи монументални църкви обърнато на джамии, т.е. потурчени.

Сегашната действуваьа джамия т нар Баня баши е била сградата на Воеводството, а не църква, и, и след превземането на София е преустроена на джамия.

Дюлгерите от Анадола, като са минали Босфора не са обърнали мистрията, а нищо селджушко на Балканите.

Църквето е било трикорабна базилика по-голяма от Баня Баши джамия.

Както се вижда се е намирало върху старата крепостна стена (преди от правоъгълник да стане трапец).

Опасявам се, че с воеводството нещата ще да са стояли по същия начин, но поне засега нямаме шанс да разберем, защото то може да е било и накъде около сегашния дворец.

[Galahad]

Направих две допълнения на сайтовете за мостове, тъй че ги пускам тук.

Камен мост в Скопие

Най-ранното му споменаване е през 1469г. и затова построяването му се свързва с Мехмед ІІ Завоевателя. Някъде обаче тази подробност н е е уточнена и излиза едва ли не сигурно, че моста е построен между началото на второто управление на Мехмед ІІ и първото споменаване.

Второто е най-старият запазен мост в Париж ... Новият мост. Както показва името е имало по-стари от него, но те и трите са били заменени с нови, по-модерни мостове и така най-новия се е оказал най-стария. Той е със около 100г. по-млад от скопския, да не говорим, за неговия предтеча построен от македонеца Юстиниан І. Но пък като се вкарат в сметка и незапазените, то по-старите мостове в Париж са си били още от римско-галско време, разбира се не всички от камък.

[Last roman]

Браво!

[Galahad]

Покрай кухите разправии забелязах, че сме пропуснали един мост - той е дървен и временен, но все пак информацията е по темата, защото тя обхваща всички мостове в периода, а не само каменните.

Та сме пропуснали Крумовият мост над р. Регина (дн. Еркене, приток на р. Марица) .

Информацията за неговото изграждане дължим обаче на Неизвестен автор (Скриптор инцертус) - ГИБИ, т. 4 стр. 23.

Става дума за военен поход на Крум срещу Византия от 30 000 целите облечени в желязо войници. Те пленили и повели към България 50 000 души, но Регина заради дъждовете била придошла. Като спаднала водата бил направен дървен мост, по който били отведени пленниците.

Прочее, щом времето се оправило и реката спаднала (българите-б.пр.) заповядали на самите пленници да насекат дърва и да направят мост и така преминали заедно с пленниците, които били на брой 50 000 -мъже, жени и деца заедно. Те взели цялото им имущество ...

Сиреч за ПБЦ стават: Омуртагов мост при аула край с. Хан Крум с лъвовете, мост при Преслав и дървен Регински мост.

За ВБЦ - моста при Скафида, който е направен докато там владее Мицо (с опцията основната заслуга да е на бъдещия цар Иван Асен ІІІ). За Владишкия мост само по предание има известие, че е съществувал, но той се намира по трасето между Малката порта на Царевец и източната на Трапезица. Пък Трапезица е обезлюдена още през 15в., което ще рече, че трасето трябва да е по-раншно.

[Aspandiat]

Добро попадение с Крумовия мост, Галахаде.

Да добавя и аз нещо. В юнския брой на родния Нешънъл джиографик има една статия за римския град Арл. Оказва се, че мостът на река Рона бил дървен, понтонен.

[запъналко]

В договорът между Михаил Асен и Дубровник има сведение за наличието на мостове в средновековна България през този период и за събирането на такси при преминаването през тях: "Така също и людете, и търговците на преславния град Дубровник, които идват в земята на светото ти царство и в земята на зетя на светото ти царство — севастократора Петър, да си купуват и продават свободно в казаните земи без щета всякаква стока по своя воля и да не им се взема мито или някаква дан нито в града, нито на събор, нито в села на търговци, нито на мостове, нито на реки, нито на пътища, но да бъдат свободни на всяка място и да пребивават и ходят по своя воля и да се връщат, и да бъдат пазени и закриляни в своите личности и в своето имущество." От този цитат става ясно, че мостовете не са били малко щом дубровничаните са настоявали да бъдат включени в клаузите на договора и определено са имали значение за сухопътната търговия.

[decapitator]

По време управлението на Михаил Асен турците вече се наместват в Югоизточна Европа, та нищо чудно тия мостове да са строени от турци!

[запъналко]

И как точно се намесват - я дай някакви извори по въпроса

[decapitator]

Още от времето на двубоя между Палеолози и Кантакузини турците турски отряди кръстосват из Европа. А пракриката турците да ни строят инфраструкрурните обекти (първо по римско, а сега по европейско-американско ноухау) се е запазила и до днес.

[запъналко]

Това, което си написал са пълни щуротии. Междудругото става въпрос за Михаил Асен - синът на Иван Асен II, управлявал между 1246-1256 г.

[decapitator]

А моя грешка за Асеневеца, иначе за римските мостове строени от ромеи, византийци и турци, но не и българи, из Българско - прегледай постовете на Трън.

[Last roman]

наш админ върху 'римски мост' в Албания:

Редактирано Юли 25, 2014 от Last roman

[запъналко]

Накратко - имаме документ от средата на 13 в. Документът е договор между две страни - България (земите, подвластни на цар Михаил Асен и севастократор Петър) и Дубровник. В него изрично е включена клауза, според която дубровнишките търговци могат да ползват мостовете в България и в земите на Петър без да плащат мито. Това означава няколко неща - че по онова време си е имало напълно функциониращи мостове, разположени на пътищата на дубровнишките търговци в България. Те са били достатъчно големи за да преминават през тях керваните на тези търговци и за тях се е плащало някакъв данък. Този данък се е събирал от централната власт или поне неговото определяне е зависело от нея и вероятно поне част от него е отивала за поддръжката на тези мостове. В документа също така става въпрос, че се плащали някакви мита и при преминаването на реки - т.е. тук най-вероятно става въпрос за охраняеми бродове или още по-вероятно за използването на големи салове - дейност, която също трябва да се е намирала в някаква връзка с централната власт. В България има запазени голям брой мостове, а още повече са запазени основи на мостове. Те никога не са били обект на достатъчни задълбочени изследвания за да се каже през коя епоха са били строени и колко време са функционирали. Вероятно 90% от наличните мостове са дошли в този си вид от османско време и по-точно от 16-19 век. Много е голяма вероятността обаче те да са съществували от много по-рано и само да са били ремонтирани и преправяни през този период. Глупостите за пътуващи през средновековието турски работни групи, които строяли мостове по римски образец ги оставям без коментар.

Редактирано Юли 25, 2014 от запъналко

[mitaca]

Не разбра ли, че версият на опонентите е, че това са римски мостове от преди 10-ина века или ромейски от преди два-три . Те така яко са строили, че ниаква вода не може да ги отнесе, никогиш !

[Galahad]

За грамотите и договорите ми се струва, че вече говорихме в темата. Но там не е казано колко са мостовете.

За турската бригада дето правела мостове по римски образец ми се струва, че е майтап.

А този мост в Албания има някои белези, по които да мине за римски или за ранновизантийски - забележете употребата на тухли и изобилието от сводове. Докато по нашите "римски" мостове има арки, но не в такова изобилно количество и не с толкова много тухли.

[paun]

Преглеждах акварелите на Канитц и открих редом с турските и няколко прабългарски моста. Наприемр редом с турския мост в Габрово има и по малък прабългарски

От двата моста на Търново, единия Владишкия другия може да е прабългарския

Чисто прабългарски в Калофер

При Лютиброд още личат останките от съоръженията на въжения мост каквказки тип на българите с юрти.

Очевидно е, че българите от трети кавказки тип тези с градовете биха строили каменни мостове, но е доказно, че първият българки град на дунавските българи е построен в 9 век, т.е. налице е само звуково съвпадение иберийски тип.

[Last roman]

как класифицира мостовете като 'прабългарски'? Това някакъв нов стил в архитектурата ли е? По тая логика колко съвременни 'прабългарски' мостове над разни ручейчета има...

Редактирано Юли 26, 2014 от Last roman

[КГ125]

Юрти, иберийски език, съвапдния??? Нищо не разбрах. Какви прабългарски мостове??

[paun]

Ами ето един добър пример от чернобелите гравюри на канитц в пейзаж , за такъв прабългарски мост, който със селището от зад и крепоста в далечината е едно към едно с гарвюрата на новгород от 16 в Сякаш това е рисувал

[КГ125]

Хм, добре но защо прабългарски??

[paun]

Юртата на хана ( ляво ограденото б.а), като тази в Плиска от Новгородския пейзаж с мост

Ами защото Иречек доказва, че прабългарите са урало-фински племена т.е. от Новгородско и наистина и строителството на мостове и къщи е еднакво Вижда се и юртата на хана в ограденото Подобно съоружение бе открио и в Плиска т е прабългарско та дрънка без аналог в науката

Иречек е основоположник на Историята на Българите, каквато се изучава научно днес в учебницит и тази година от БАН неслучайно ще му чествуват 160 годишнината

И на принципа на изключването как да ги назовеме този тип мостове на тази територия овен прабългарски, да не би румънски - има турски, римски, гръцки, но тези са различни и все са по-прабългарски " новгородкси" тертип

Аз, като откривател имам право да ги назова прабългарски Отгоре на всичко съм се и аргументирал научно н е просто названи като :турските " керемиди , дето намерени в Помпей пък пишат че били гръцки

Например потоннит мостов имам пълното основание д ги нарека индийски, защото намерих снимка на съвременен мост в модерна индия над река Инд пригоден за тежкотоварния и трафик построен по технологията налична в турксия над Дунв при Буда и Пешта. В коментра е записнао, че Александър Македонски е преминавал по- такива мостове. Ето кой ги е донесъл Македонцит от Индия

Новгородски пейзаж

Редактирано Юли 27, 2014 от paun