Отиди на
Форум "Наука"

Българските мостове, строени в периода 681 г. - 1396 г.


Recommended Posts

  • Потребител

"От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там, където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло..."

Иво Андрич

http://itilien.org/2009/10/avignon/

http://bg.wikipedia....g_08_2006_2.jpg

Тези двата са ги построили малко по-на запад, някъде към XII-ти век.

Къде са нашите, българските, мостове?

Защо не сме построили нито един в този период?!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 321
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Изрично сведение за построяване на мост има от времето на Омуртаг - в един от надписите му се говори, че е построил мост над река Тича с два лъва, който водел до аул. Счита се, че този мост трябва да се намира до аула край село хан Крум. Иначе из цялата страна съществуват останките на многобройни стари мостове, които обаче не са изследвани от коя епоха са - римска, средновековие или османска. Все пак трябва да отбележа, че цялостната отбранителна и градоустройствена характеристика на българския, а и на балканския град от 12-14 век не предполага строежа на големи мостови съоръжения, а по-скоро на т. нар. подвижни мостове. Иначе поне в столицата Търново разделена на две половини от р. Янтра е трябвало да има мостови съоръжения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Както казваше Матанов - средновековно пътно строителство почти няма.

Не помня дали в надписите на Омуртаг не се споменаваше за мост при някой от строежите му.

Така или иначе, средновековно строителство на мостове съществува - сещам се например за особените грижи на Карл Велики за мостовете. Но български? Май наистина не се намират.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Както вече писах по-горе има изрично споменаване за строеж на каменен мост в един от надписите на Омуртаг, което е ясно доказателство за това, че този вид строителство е било известно на българите през ранното средновековие. Освен това на територията на страната има огромен брой стари мостове или следи от тях - т.е. такива строени преди 19 век, но за съжаление не изследвани. Само на територията на източните Родопи броят им е над 200, при това много от тях са в близост до крепости. Такива сигурно има и на територията на останалата част от страната. Все пак обаче трябва да се каже честно, че по време на т. нар. същинско средновековие на Балканите (т.е. 12-15 в.) мостове в смисъл на големи каменни конструкции свързващи двата бряга на големи реки не се строят. Причините за това са и стопански и военни. Най-малкото мост се строи ако си сигурен, че държиш и двата бряга на реката и че от другия няма да се появи враг. А през този период точно тази сигурност липсва. Представяте ли си някой да вземе да построи мост да речем на Дунав от където всяка година атакуват я татари, я унгарци. Иначе подвижни мостове са добре познати и са широко прилагани в крепостното строителство от това време. Според мен са функционирали и не малко стари римски мостове, които са били поддържани от властите. Възможно е в Търново също да е съществувал мост свързващ двете части на града през т. нар. Нов град, но не знам дали точно този въпрос е изследван от археолозите.

Каменното строителство на големи мостове се подновява на Балканите от османците някъде през втората половина на 16 в.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако става дума за мост над Дунава, то ние сега не може да направим, че какво остава през средновековието.

Иначе като направим сметка за Мизия, която е територията трайно присъстваща в пределите на България, то там няма кой знае колко големи реки, та да има мостове. Там няма нито Темза, нито Сена, нито Нева, нито даже Висла или Тибър. Пък изглежда са нямали странните идеи да се правят монументални мостове над софийските канавки.

За мостове над по-малките реки, както стана дума пише Омуртаг.

Кан сюбиги Омуртаг е в земята, гдето се е родил от бога архонт. Обитавайки стана в Плиска, съгради малък стан на Тича и премести (там) войската си срещу гърци и славяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан и четири колони и отгоре на колоните постави два лъва

В Търново владишкия мост се счита, че е бил поддържан от митрополията, докато другия, дето е между Френкхисар и Света гора се еподдържал от турците. Но това е от турско. Как е било по-рано просто няма сведения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето още едно доказателство за мостове пак от времето на Омуртаг. Това е част от текста на мирния договор сключен за 30 години с Византия и частично запазен върху Сюлейманкьойския надпис:

"известие . . . и изпрати . . . сключиха мир за 30 години. Първата от договорените 11 глави се отнася до територията. Тя трябва да бъде от Дебелт до и между двата Авролева, и до многото мостчета, и между Балзена и Агатоники и до Хеброс и до Констанция и до Макри Ливада и до Хеброс и до планината Хемус."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Демек в ПБЦ може и да е имало строителство и поддръжка, особено по времето на Омуртаг. За ВБЦ нямаме информация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"и до многото мостчета",-а какво е доказателсвото,че тези "мостчета" са български,а не римски,кавито е по -вероятно да са.И да,в Родопите има стотици такива "мостчета",аз лично съм виждал доста от тях,но те за мен са в по-голямата си част по-скоро римски,защото са построени на римски пътища.За останалите,/в по-малкото случаи/ , се предполага или се знае ,че са османски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Лаик, това, дето си го виждал, доста вероятно е турско.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Естествено всички мостове са римски и османски, българите през ПБЦ и ВБЦ мостове не са строили, защото (както добре е известно) не са имали нито нуждата от мостове, нито строителните умения. Мостът в надписа на Омуртаг вероятно е бил дървен понтонен мост построен върху салове или нещо подобно и е бил само за временно ползване. Чудно е даже как въобще Омуртаг се е решил на такова мащабно строително начинание.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Няма логика. От османско време не е = на османски, така османците ще излязат най-крупните строители на балканското средновековие. И по тяхно време мостовете за строени от българи.

Османската империя се е нуждаела от повече мостове, отколкото България, защото при нея пространството на Балканите в дълъг период е осмисляно за мирно развитие, за търговия, докато ВБЦ е на по-тясно и военно-организирано пространство, т.е. възможни са атаки от Сърбия, от Византия. Османците си държат всичко. Следователно нормално е техните мостове да са повече.

Но има и друго - какъвто и да е един мост, той не може да остане 500 г. Подкопава се, реки сменят течението, пада, подменя се на същото място. Във време, в което пътищата са следвали най-леснодостъпното за пешеходци и коне направление, дестинациите на римските пътища едва ли са варирарли..

Просто с времето е строено отгоре. После, какви огромни мостове да строи българското второ царство - то се занимава главно с това да печели и губи територии. Нямаме периоди на големи владетели-строители, имаме периоди на големи политици и военни и на големи провали или на вегетиране.

Мостове има, когато:

1/ има спокойствие;

2/ има стопански оборот;

3/ има голяма територия.

4/ това трае дълго време;

5/ държавата, хазната има пари.

През ВПЦ няма такъв период.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Логиката е следната - българите (както добре е известно) са един не особено културен народ, който няма собствена епична литература и собствени строителни традиции, поради това българите нямат строителство, което е типично за големите (велики) цивилизации създатели на могъщи и трайни държави - като напр. мостовете, защото (както добре е известно) няма българска цивилизация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хайде сега пак почнаха пунически войни за това колко сме културни и колко не. Ами според вас колко дълго може да издържи един мост, ако не е поддържан - 100, 200, 300 години или повече??? Очевидно е, че поне през девети век старите мостове са били поддържани и са строени нови. Мостът на Омуртаг едва ли е бил от салове, тъй като се казва, че е поставил и два лъва върху моста. Как ви изглежда мост от салове с два лъва върху тях. Очевидно, че мостът е бил каменен и монументален строеж. И изобщо не виждам причини хора, които са построили Плиска и Преслав да не могат да построят мост. Дайте ми друг пример за град от мащаба на Преслав, който да е построен за няколко десетилетия през 9-10 век в Европа. Аз поне не се сещам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тая тема с градовете и строителството в Европа през осми-десети век вече е водена. Сещам се за разни значими градски центрове от тоя период, мда. Аахен например (и няколко моста на Карл Велики). Руан. Навремето споменавах по друг повод за места като Дъблин, Йелинге, Нидарос, Йомсборг, Хедебю и Бремен.

Както и да е, дори пропускам места като Кордоба.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аахен е стар римски град. Като казах пример имам предвид град, който да е построен на гола поляна, да е поне с две концентрични крепостни стени, водоснабден и канализиран и да има площ над 1 кв. км. Преслав е на площ 3.5 кв. км. Извинявай но повечето от примерите, които си ми дал през този период едва ли са били нещо повече от села...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кордова също е построена на мястото на стар римски град, при това много от монументалните строежи там са от по-късно време. За мостовете на Карл Велики в Аахен силно се съмнявам да са от неговата епоха. Каменното строителство на мостове в Централна Европа е от 14 век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, разбира се, българите са несъмнено най-великите градостроители, а останалите са варвари. Не, диваци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами просто е - дай ми пример за друг град с мащабите на Преслав, който да е построен в средновековна Европа за толкова кратко време. Аз твърдя, че друг такъв пример няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да бе, разбира се. Водил съм тоя разговор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

То тъй като гледам, май и римляните не са можели да правят мостове, защото у нас и римските са кът - освен в Родопите, никъде другаде на римляните не им е стигал умът да направят някой мост. Защото в Западна Европа има запазени римски мостове, но явно римляните като са идвали на югоизток са си губели по пътя културата и цивилизацията. Пък то като се замисля и византийските мостове никакви ги няма. Пък то като се замисля, нито византийците нито ромеите дето са владели из нашите зами не са написали тука някаква светска литература. Като гледам, май присъствието на римляни на територията на днешна България е измислица и не се подкрепя от основните индикатори за наличие на цивилизовани управници на дадена територия.

Възниква въпросът след като Търново е на двата бряга на Янтра, с плуване ли са минавали реката всеки ден в столичния период на града?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...