Отиди на
Форум "Наука"

Българските мостове, строени в периода 681 г. - 1396 г.


Recommended Posts

  • Потребители

А на базата на какви белези се определя дали един мост е римски, византийски, български или османски?!?

Списъкът, който е приложен е изключително непълен, което не е и изненадващо при твърде неясните критерий, по които е правен. Не е ясно примерно дали са изключени мостовете правени от българи, като тези на Кольо Фичето - може би да, защото не виждам мостовете при Ловеч и Бяла, които са построени по време на турското робство. Не е ясно дали има и поставена някаква времева граница, като горната не е Освобождението, защото пак липсват твърде много мостове - напр. Игото в Габрово. Не виждам също Таш кьопрю при Варна

most-tas-kioprju.jpg

Няма ги също софийските мостове, които толкова много ги обсъждахме в тази тема. Въобще този списък съдържа много по-малко информация, отколкото има дори само в тази тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 321
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор История

Темата в БС е за средновековни /и римски ако има такива/ мостове. Заради това не са включени мостовете от 19 век. Или поне тези, за които знаем, че са от 19 век. За разграничаването на османски, български и римски не съм достатъчно компетентен, но определено повечето мостове с островърхи арки са османски - ти сам предложи този критерий. Колкото до Таш кюпрю - просто не са сложени вече несъществуващите мостове. Но като се има предвид, че за него има снимки - ще го сложа. Колкото до софийските мостове, дето сме ги обсъждали в тази тема - нямам такъв спомен.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
  • Потребители

А всъщност какво разбирате под средновековни османски? Формалните граници на средновековието са от падането на Рим (по-конкретно от детронирането на Ромул Августил) до падането на Цариград, т.е. до 1453г. България пада под турска власт през 1413г., т.е. остават всичко на всичко 40г. за правене на средновековни османски мостове. И не слагаме изобщо в сметките княз Фружин, за който се говори в турския регистър и българските князе, от които през 1444г. Хуняди се оплаква, че не му помогнали когато кръстоносците навлезли в България, макар че точно те са се занимавали с такива работи като правенето на мостове и други подобни постройки.

Ако сте обърнали внимание на текста за Камен мост в Скопие той е споменат във вакъфнаме от 1469г., после на него е бил поставен възстановителен надпис за ремонта от 1579г. През 1909г. бил направен нов ремон и бил сложен нов надпис. Сиреч имаме два надписа, но и известие, че моста е доста по-стар от тях. Тъй че надписите понякога само показват кога е правен ремонт, но всъщност моста е много по-стар.

Трябва да се има предвид, че Османската империя е била силно централизирана, но на най-ниско ниво е имало изключително широко местно самоуправление (каквото от 1944г. до сега няма). Благодарение на това е било възможно българите да си строят черкви, което не само не се толерирало, но било възможно единствено благодарение на голямата подкупност на държавния апарат на Османската империя. По принцип мостовете са били дело на някой сановник, който за поддръжката на моста учредявал вакъф, от който най-често се облагодетелствали много и потомците на сановника.

Това пък поставя въпросът под османски какво се разбира - правени въобще по време на турското робство примерно до някой век от него или правени от държавата? В много случаи падишахът нямал никаква заслуга. Видях, че е сложен примерно моста към Бачковския манастир, а много ме съмнява халифът на правоверните да се бръкне в джоба да прави мостове към черкви и манастири.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Критериите за това кое е край на средновековието са много. Трудно е да се избере конкретен момент, примерно споменатото падане на Константинопол, от който да се брои. Откриването на Америка също е важен момент, Реформацията също, "барутната революция" също. И Ренесанса разбира се. По скоро е промяна в мисленето, отколкото някакво външно събитие. И в този контекст, смятам, че на Балканите средновековието си продължава някъде до около 18 век - до проникването на идеите на Просвещението, погрешно наричано тук Възраждане.

Както и да е - това е чисто концептуален проблем, който няма много връзка с темата. Вероятно по-скоро има връзка с моето субективно решение да огранича интереса си към църквите до около 1700 година по чисто стилистични съображения, свързани със стенописите. По същия начин съм се ограничил и с мостовете - т. е. чисто субективно не проявявам особен интерес към 19 век. Нека никой не се чувства обвързан с това мое решение.

Колкото до моста до Бачковския манастир - той е османски чисто хронологично. Считайте, че темата е за всякакви мостове, строени преди 19 век. Пък и без това смятам, че за разлика от култовите сгради, при чисто утилитарни съоръжения като мостовете едва ли е имало особена разлика в строителството в една и съща област, независимо кой го е поръчал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Периода на Средновековието не е дискусионен, той си е отдавна утвърден. Тъй че те трябва да се използва за неща, които са след средата на ХVв. При необходимост за тях може да се посочват други събития - напр. Възраждането (осм. мостове строени до Възраждането) или пък Великата фр. революция (западноеврепейски мостове строени до ВФР). Периодизацията е била наложена отдавна на Древност (античност), Средновековие (онова дето е между древността и Новото време) и Ново време. След Новото време иде Най-новата история. Тъй като става дума за Осм. империя може да се посочи, че става дума за мостове строени преди Танизмата, напр. "Османски мостове построени преди Танизмата". Още по-добре е преди кърджалийската криза, защото оттам насетне империята е в упадък и трудно поддържа и вече построеното.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Този мост и строителния надпис на него ги коментирахме в археологически статии, когато излезе новината

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3392&page=27

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

след приключилата реставрация на Лъвов мост могат да се видят експонирани запазените останки от римския му предшественик, съществувал на същото място през периода 4-5 век:

10626292_10152517793209952_7603429046672

10733906_10152517793494952_9212570563316

10636489_10152517793219952_2994273407465

10620101_10152517793854952_7212182634939

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

според описанието така е определен от Д-р Станев - археологът, ръководил разкопките. Разбира се това са основите на моста, изкарани на повърхността. Може да са били и надградени с по-късни постройки, което е нормално. Като ги поразгледах, забелязах и метални скоби между някои от камъните. Похват ползван от гърци и римляни.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

ето за сравнение запазен римски мост в ждрелото на река Fou, Прованс /Франция/:

10404100_636766116432271_315806283075513

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Трябва да се има предвид, че Османската империя е била силно централизирана, но на най-ниско ниво е имало изключително широко местно самоуправление (каквото от 1944г. до сега няма). Благодарение на това е било възможно българите да си строят черкви, което не само не се толерирало, но било възможно единствено благодарение на голямата подкупност на държавния апарат на Османската империя. По принцип мостовете са били дело на някой сановник, който за поддръжката на моста учредявал вакъф, от който най-често се облагодетелствали много и потомците на сановника.

ОТ. В "Принос към историята на Стара Загора" на стр.47 има бележки за строителството на мостове и сараи по пътищата още в началото на завладяването на Стара Загора от турците, за което роля главно имал войводата, а също и различните еснафи.

dimitarilkovprinoskumistoriatanagradstarazagora.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребители

Още един интересен мост, който обаче не е над река, а свързва две тераси. Той е дървен, но е дълъг 160м. Разбира се това не е оригиналния мост, защото няма как дървото да се запази толкова време. Но ясно се вижда, че портата е била използвана за транспортни средства, което ще рече, че по някакъв начин цялото трасе е трябвало да е пригодено по него да се движат коли. Вече според легендата Хюсеин, който според Нешри е бил управител на Овеч, а според Садеддин - спахията, който се изкачил на стената и изтеглил другите турци за да я превземат е направил моста при с. Комерево „Саръ-Хюсеин-Кюпрюсу”.

http://historicalcities.narod.ru/provadia/fortress/ovech_fortress.htm

HPIM1545.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...