Отиди на
Форум "Наука"

Какво е "канас юбиги" според вас?


Recommended Posts

  • Потребител

В тая връзка аз пак да питам: колко надписа имаме с "канасубиги" (както щете ги делете и събирайте) и колко надписа с "архонт"???

http://ziezi.net/omurtag.html

Десетина с КАНАСУБИГИ ОМУРТАГ. Архонтските може би ще бъдеш така добър да ги преброиш ти?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 484
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Еее... Зиезита-та не са мерило за компетентност, все пак! :vertag: Не отричам ролята им и старанието.

По омуртагово време се дращело най-много и най-много е останало, но все пак има и други, на Крум, Персиан, Маламир, Ишбул, Тервел и т.н. Ще е интересно ако някой има извори от сръбските и македонски археологически резултати.

Предварително благодаря!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кои въпроси?...

Гледаме публикациите за токта - средномонголска заемка.

Значи аз съм те убедил?!:)

Ставаш за адвокат (забелязах го и в другия форум), ха-ха-ха..

("Ами не знам как да те убедя по тези въпроси")

--

бат персийска заемка; да беше аланска, хоремзийска, сарматска заемка, ама персийска? еми не ме убеждава..

--

Баян не е тюрско име!, няма го при тюрките Името присъства само в чувашкия език - при спор между лингистите за това дали е заемка, или е възникнало по друг начин!!

Което значи че има голяма вероятност името да монголско (и да възникнало от тюркския корен "бай", да кажем), но да е навлезаало в прабългарския/ и чувашкия от монголския език!!

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кои въпроси?...ти (според мен) се "омота"/омота аргументацията със името токта/тохтого; Кой греши - монголите и казахите, които си кръщават децата така, или ти които твърдиш че другите са се "омотали", защото името не е такова (не трябва да е такова, или там каквото твърдиш)? Аз на теб ли да вярвам, или на очите си и ушите си?

За съжаление аз нямам възможност да гледам и да слушам казахи, а дори и да имах, може би пак щях да се доверя на етимологичните речници.

персийска заемка; да беше аланска, хоремзийска, сарматска заемка, ама персийска? еми не ме убеждава..

Еми добре... :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За съжаление аз нямам възможност да гледам и да слушам казахи, а дори и да имах, може би пак щях да се доверя на етимологичните речници.

Еми добре... :biggrin:

Ха-ха-ха, аз как да се доверя на теб, след ти изобщо не допускаш че може да има разлика между думата (ако проемем че страстин не греши за думата), и името!!! Единия човек е ерудиран монголовед, с позния по монголските диалекти и старомонголските тестове..Освен това според теб, онази жена от която е изследвала средномонолските заемки в балкар-качайксия език - едва ли също няма понятие от монголски език..

как да се доверя на теб, когато по-горе твърдиш че най-убедено името баян е тюрско име, което не е вярно (или не си го показал)!!

Името "Баян" липсва при тюрките; името присъства само в чувашкия език - при спор между лингистите за това дали е заемка, или е възникнало по друг начин!!

Което значи че има голяма вероятност името да монголско (и да възникнало от тюркския корен "бай", да кажем), но да е навлезало в прабългарския/ и чувашкия от монголския език!!

---

Още:

Shalkar (Казахстан):

Токтасын и все связанное с Токта давали когда дети умирали. Чтоб остановить смерть.
Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Баян не е тюрско име!, няма го при тюрките

...

Което значи че има голяма вероятност името да монголско

Аз ще пробвам да обобщя фактите, а ти ми кажи колко точно е голяма тази вероятност.

Аварски Баян. Прабългарски Баян. Чувашки Пуян < Баян.

Общотюркски корен бай.

Древно огурско причастие -ан.

Монголски, якутски и др. имена Баян.

Липса на монголски заемки в тюркските езици през периода I-XIII в.

Ако не си съгласен с някой от фактите - дай доказателства.

Ако си съгласен - направи анализ. След това дай обективна оценка на вероятността Баян да е монголска заемка в протоогурския език (или в някой друг).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз ще пробвам да обобщя фактите, а ти ми кажи колко точно е голяма тази вероятност.

Аварски Баян. Прабългарски Баян. Чувашки Пуян < Баян.

Общотюркски корен бай.

Древно огурско причастие -ан.

Монголски, якутски и др. имена Баян.

Липса на монголски заемки в тюркските езици през периода I-XIII в.

Ако не си съгласен с някой от фактите - дай доказателства.

Ако си съгласен - направи анализ. След това дай обективна оценка на вероятността Баян да е монголска заемка в протоогурския език (или в някой друг).

Вероятността Баян да е монголска заемка в езика на чувашите и прабългарите е някаква.

Вероятността съществува (и ако приемем актуалното етимологично виждане)

Повтарям се:

от древен тюрски "бай" - в древен монголски "баян" (в пра-ТМ "баян"), прието за име (или друга морфология, при корен "бай")

от аварско/ухуанско "баян" - в прабългарски дунавски - "баян"

от средномонголското "баян" - в чувашкото "пуян" (Според Н.Попе- с по-малка вероятност)

чувашкото име баян е възникнало от "пуй" + "ан" (по голяма вероятност, незивестно по кое време, според други три мения)

Нещо повече за т.н. "огурско" причастие "-ан" да ми кажеш?; Според кого е "огурско" причастие, и защо е огурско? Как е доказано това че е "огурско" причастие; Какво пишат авторитетите по чувашки език за това причастие - интересува ме анализът и цитатите на Лея Левитская в нейната историеска морфология, и специалистите по чувашки език от рускоезичната "школа"(ако смяташ че тя не ги е цитирала). /Няма да взема на предвид мнението, само на български преподавател и познавач на турския език!/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Името "баян" (богат) липсва при съвремените класически тюрки. Що ме убеждаваш тогава че името е тюркско?

Човече, окончанието -ан не е "класическо" тюркско окончание. Следователно името Баян не е "класическо" тюркско име. Въпреки това съм дал примери от "класическите" тюркски езици, където то се среща, вероятно като заемка.

Нещо повече за т.н. "огурско" причастие "-ан" да ми кажеш?; Според кого е "огурско" причастие, и защо е огурско? Как е доказано това че е "огурско" причастие; Какво пишат авторитетите по чувашки език за това причастие - интересува ме анализът и цитатите на Лея Левитская в нейната историеска морфология, и специалистите по чувашки език от рускоезичната "школа"(ако смяташ че тя не ги е цитирала). /Няма да взема на предвид мнението, само на български преподавател и познавач на турския език!/

Дал съм по-рано в темата страница от ЕСТЯ, дал съм страница от Левитская. И на двете места пише за причастието. Аз, честно казано, не мисля да се занимавам повече с този спор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Щом не искаш продължаваш дискусията - ОК

19 страници тема, трябва ли да търся къде си дал виждането и страничката на Левитская (поне ми кажи страницата от "истоирическата морфология" ,ако ти е възможно, аз ще си я прочета)

В страницата от ЕСТЯ която аз четох, и която беше в твоето съобщение (Posted 17 June 2011 - 12:16 PM # 347), адресирано до мен, пише че перефразирам "по-оправдано е "пуян" да е причастие на сегашно време на глагола пуй". Не пише друго..Значи важно е какво е написала Левитская..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вероятността Баян да е монголска заемка в езика на чувашите и прабългарите е някаква.

Баян е универсално им, модерно сред конните народи в ерата на великото преселение на народите, така че подобни спорове са безмислени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Баян е универсално им, модерно сред конните народи в ерата на великото преселение на народите, така че подобни спорове са безмислени.

Подкрепям. Дебатът трябва да се съсредеточи върху уникалните имена като Аспарух, Ховрат, Органа, Крум и др. подобни. :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Qam-Sauci' "шаман-посол" - наименование министра. 3. Гомбоц не занимался этим словом, я же предложил в 1930 г.

През 30-тте години е било модерно да се пишат подобни бомбастични безмислици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

През 30-тте години е било модерно да се пишат подобни бомбастични безмислици.

--------------

Кана-зауци е твърде интересна податка, даваща друга форма на титлата на аварския владетел, синонимна на каган! И тя е аналог на нашето кана сюбиги! Те това е!

За името Баян! Българската форма е Боян, аналог.на чувашката, а не Баян. Предвид фактя че Кубрат е бил васал на аварския каган Баян,според степната традиция, е кръстил първородния си син на господаря си!

Редактирано от Щекн Ичр
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

--------------

Кана-зауци е твърде интересна податка, даваща друга форма на титлата на аварския владетел, синонимна на каган! И тя е аналог на нашето кана сюбиги! Те това е!

За името Баян! Българската форма е Боян, аналог.на чувашката, а не Баян. Предвид фактя че Кубрат е бил васал на аварския каган Баян,според степната традиция, е кръстил първородния си син на господаря си!

Напълно точно заключение с тази поправка, че не се намесва никъде каган, а хана - има огромна разлика между двете титли.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не важа, ама и не лажа :biggrin:

Разбира се, археолозите, филолозите, архивистите, антрополозите, културолозите и целият подобен обслужващ персонал адски се дразни, когато прелети някой вирнал нос историк и им заяви, че се занимават с помощни специалности. Аз не правя такива работи, още повече, че си вадя хляба далеч от средите на историци. Инак да, вярно е. Историците по-често боравят с текстове, тексткритика и текстология отколкото с материални останки.

Археологията отдавна вече не е помощна наука. Такава е само в представите на някои историци и неспециалисти. Археологията е самостоятелна дисциплина, със собствен научен арсенал, в някои научни школи даже отделена от историческите науки и придадена към семейството на антропологическите дисциплини /т.нар. културна антропология/.

Колкото до това кой има думата по повод на прабългарите, това са именно археолозите, тъй като изворите за прабългарите са 95 процента археологически. Не ме интересува кой с какво си вади хляба, факт е, че археологията си остава водеща по отношение на прабългарите и останалото са празни приказки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Проф. Добрев чудесно е изяснил титлата бат. Не мисля, че са останали някакви съществени въпроси около нея. Произходът на името Токт обещава да е интересен, но точно сега не ми е приоритет в любителските занимания :biggrin:

А колкото до останалото... няма никакъв смисъл да водим лингвистичен спор, неглижирайки самата лингвистика.

Добрев не е голям авторитет в палеолингвистиката. Достатъчно е да му видиш публикациите и референциите.

Така че въпросът за титлата все още е открит за дискусии в академичната наука. Макар че едно е ясно - става дума за някакъв особен иранизъм. :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Археологията си е суверенна дисциплина, но това не значи, че може да отговори на езикови въпроси.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Археологията си е суверенна дисциплина, но това не значи, че може да отговори на езикови въпроси.

Къде са ти паметниците, за да задаваш езикови въпроси? Чакаш археолозите да ти ги изкопаят в контекст?! А от тези, дето вече са ти намерили, никакви изводи не можеш да правиш. Единствено ономастиката може да се разгърне и там ситуацията е твърде неприятна за някои хора. Археологията е направила вече своите изводи за прабългарите. Ако няма достатъчно паметници за лингвистите те би трябвало да се съобразяват с археологията, не обратното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, разбира се, разбира се, археологията дава отговори на въпроси за езика, етнологията, историята, текстовата история... царица на науките :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добрев не е голям авторитет в палеолингвистиката. Достатъчно е да му видиш публикациите и референциите.

Така че въпросът за титлата все още е открит за дискусии в академичната наука. Макар че едно е ясно - става дума за някакъв особен иранизъм. :tooth:

По принцип всеки въпрос е открит за дискусии, независимо от науката и най-вече независимо от авторитетите. Последното е особено важно поради една много проста причина - авторитетите не действат винаги на макс. Правят се пропуски, а понякога се подхожда и несериозно. Има много примери, включително и в тази тема - преводът на Хелимски.

Само че когато критикуваме някого, би било добре да подхождаме с аргументи. Конкретно за титлата бат статията на проф. Добрев дава обилен материал, правят се доста паралели. Евентулано в едно по-широко изследване би могло да се излезе извън прабългаристиката и да се изясни заемката в монголските езици, но не е това конкретната цел на въпросната публикация.

Аз като гледам, никой не може да отговори на езикови въпроси. Особено ако не иска.

Ами аз съм на вълна езикови въпроси тия дни, давай да обсъдим някой. И да напишем някоя глупост, не е страшно. Нема да се забележи на общия фон :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
давай да обсъдим някой.

Не ща да давам, искам да взимам :tooth:

След едно добро почистване на темите в този раздел, значи махане на около 99% от постовете, ще се разкрият такива хубави въпроси, даже сумати констатации и цели научни хипотези.

То май по-добре, че са затрупани, та да не се наруши нечие авторско право :unsure:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е вярно, само разчистването би било трудно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След едно добро почистване на темите в този раздел, значи махане на около 99% от постовете, ще се разкрият такива хубави въпроси, даже сумати констатации и цели научни хипотези.

Би било чудесно. Колкото повече въпроси изскачат, толкова по-голяма ще е ползата за всички форумци - четем, мислим и в крайна сметка научаваме нови неща. Стига да се обсъжда аргументирано, а не да се надвикваме :)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...