Отиди на
Форум "Наука"

Битката при Алезия


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Време е да бъде възстановена славата на Рим в този форум :) и понеже Last Roman напоследък е станал по-мързелив дори и от мен, реших че е крайно време да се понапише нещо в тая насока.

Когато започва бунта на галите през 54 пр.н.е. Цезар е назначен за наместник в Цизалпийска Галия. Узнавайки за вълненията предизвикани от Версенжеторикс Цезар пише:

В полята той държеше сбирщина от негодници и отрепки. След като събра група от подобни хора, той ги приучи на своя начин на мислене, а после се обърна към всички в държавата си. Той ги призова да вдигнат оръжие, за да извоюват свободата за всички, и след като събра големи отряди успя да изгони от страната противниците си. Беше възвеличен от последователите си като „Цар”. Разпрати делегации във всички посоки, заклевайки племената да му останат верни. Той бързо спечели на своя страна сеноните, паризиите, пиктоните, кадурките, туроните, аулерките, лемовиките, андите и останалите крайбрежни племена. Със съгласието на всички, командването беше поверено на него

Цезар спешно събира войските и преминава Алпите разделяйки силите по две направления. Четири легиона под командването на Тит Лабиен се придвижват на север, останалите 6 легиона и германската конница под командването на Цезар се насочват към силите на Версенжеторикс, който разрушава мостовете над река Алие когато преминава на другия й бряг, което забавя Цезар при форсирането на реката, но и като цяло галите се придвижват по-бързо, така че предимството да се избере времето и мястото на битката остава у Версенжеторикс. Той се затваря в планинската крепост Герговия. Стръмния терен затруднява римляните и при щурма те понасят тежки загуби без никакъв успех и се налага да отстъпят.

Не след дълго през късното лято на същата 52 пр.н.е.Цезар проследява войските на Версенжеторикс до крепостта Алезия, където те се затварят.

Същинската крепост Алезия беше разположена на билото на един хълм, наглед непревземаема по друг начин освен чрез обсада. Подножията на хълма се миеха от двете страни от реки. Пред града на около три мили се простираше равнина. От всички други страни градът беше обкръжен от хълмове, високи колкото него. Под източната стена галските войски бяха заели цялото поле до хълмовете и бяха изкопали ров и вдигнали стена, висока шест стъпки.

Местоположението на Алезия върху стръмен хълм я прави естествено и труднодостъпно укрепление, поради което Цезар се отказва от щурм и решава да обсади галите и да ги чака да се предадат. Близо 70 000 войска на Цезар обсажда хълма от всички страни, като издига дървена палисада висока 4 метра с кули на всеки 80 стъпки и с ров широк 20 стъпки, висока 4 метра, с фронт навътре срещу крепостта.

alesia.jpg

Обсадните работи които римляните започваха, имаха обиколка единадесет мили. Лагерите бяха издигнати на удобни места. Бяха изградени двадесет и три укрепления. В тях всеки ден щеше да има постове, за да се избегне внезапно нападение. Нощем същите постове щяха да се поемат от стража и силни отряди.

На 400 крачки встрани от пътя се разполагат останалите обсадни съоражения поради необходимостта да се заеме твърде обширен район и невъзможността около всички съоръжения да се осигури кръгова отбрана.

Наблюдавайки работата на римляните галски отряди постоянно извършват налети в опит да осуетят строежите на този огромен обръч изолиращ крепостта от външния свят. При един от многобройните сблъсъци групичка галски конници успява да си пробие път навън през недостроените укрепления и да избяга.

Разбирайки, че изплъзналите се конници ще доведат подкрепления на Версенжеторикс, Цезар заповядва незабавно да се започне строеж на втори обръч от укрепления с фронт на вън. През това време в Алезия започва да се чувства остър недостиг на продоволствия и с оглед на неизвестно дългия период на обсадата, който предстои, Версенжеторикс решава да пусне жените и децата да излязат извън стените на града за да остане повече храна за войниците. Въпреки това Цезар не им позволява да преминат през неговите укрепления, което реално ги оставя на гладна смърт в пространството между стените на града и на римския лагер.

В края на септември огромни въоръжени галски маси начело с вожда на атребатите Комий се изсипват в равнината пред Алезия и атакуват външните укрепления на римляните, виждайки това Версенжеторикс веднага впуска своите войски в атака. Завързват се ожесточени боеве по цялата дължина и на двете римски линии. От обсаждащи в този момент римляните се оказват обсадени. Битката е с изключително необичаен характер – погледнато от птичи поглед бойното поле представлява стърчащ каменен хълм с близо 80 000 гарнизон в него, два обръча около него в пространството, между които шава римската войска (70 000) и над 250 000 гали напиращи от външната страна на втория обръч.

SiegeAlesia.png

На някои места гъстите галски редици успяват да вземат превес атакувайки с конниците смесени със стрелци и лековъоръжени пехотинци за да им оказват помощ ако бъдат отблъснати и да задържат нападенията на римляните. Но много от тях се натъкват на външните римски ровове с набити заострени колове където на свой ред са обсипвани с копия и стрели откъм палисадата. Така боевете продължават от пладне до залез слънце без никой да успее да наклони победата на своя страна. В края на деня германските конници се струпват в единия край на полето и с внезапен щурм успяват да разкъсат редиците на галските подкрепления, като стрелците от задните линии побягват но са догонени и избити от конниците. Същото се случва на още няколко участъци от външния фронт, като римски части преследват отстъпващите галски части чак до лагера им без да им дадат възможност да се прегрупират за нова офанзива. Виждайки това галите от хълма на Алезия силно се обезсърчават и също така не успяват да постигнат никакви успехи в пробиването на вътрешния римски обръч и в края на деня също така унило се връщат в крепостта.

Alesia_watercolor.jpg

alesia.jpg?1274352609

Въпреки всичко още същата нощ галите пробват да изненадат римляните с нощна атака. Но се случва така че самите те остават изненадани внезапно натъквайки се на прикрити ровове и ями с колове и „шпори” в тях и от навременните и организирани действия на римските постове. Легионерите пресрещащи ги при ямите и стрелците от кулите успяват да спрат галите, като не допускат нито един от тях да проникне в лагера и по зазоряване те се изтеглят страхувайки се от римско нападение към оголения им фланг откъм кулите.

Междувременно откъм вътрешната страна Версенжеторикс пробва акция по засипването на римските ровове, която обаче твърде много се забавя и още преди да са доближили римските укрепления узнават, че външното нападение вече се е провалило и също се оттеглят.

alesia26.jpg

На следващия ден започват нови масирани галски атаки, под напора на които няколко от римските кули и участъци от стената рухват, но легионерите удържат до края на деня и до пробив отново не се стига.

407039_f260.jpg

img03.jpg

На следващия ден 2 окт. отново галите и от двете страни се хвърлят в атака. От външната страна над 60 000 гали водени от Веркасивеланий, братовчед на Версенжеторикс, опитва да направи пробиви в слабите места на укрепленията открити от галите. Едновременно с него Версенжеторикс удря от вътрешната страна на укрепленията.

Цезар изпраща конниците към мястото, където Веркасивеланий струпва войските си, а сам той повежда контраатаката против войските на Версенжеторикс, като лично взима участие в нея и успява да ги изтласка чак зад техните укрепления.

Веднага след края на тази акция Цезар директно повежда 13 кавалерийски кохорти (ок. 6000 души) към външния обръч и неочаквано удря външните галски войски, сред които настава паника, защото част от другите кохорти успява да мине в техния тил и да ги удари оттам. Авторитетното присъствие на самия Цезар оказва влияние и върху римляните и върху галите, а галите изпаднали в тежко положение и забелазвящи че към мястото на битката се придвижват още кохорти започват отстъпление. Конниците ги последват и започва масово клане, пада убит Седулий, вождът на лемовиките, а Веркасивеланий е пленен по време на безредното отстъпление, 74 бойни знамена са донесени в краката на Цезар. Малцина успяват да се доберат живи в лагера на галите.

Всичко това ясно се вижда от хълма на Алезия и отчаяните гали окончателно се изтеглят от римските укрепления. Узнавайки това остатъците от външните галски войски излизат от лагера си и напускат бойното поле.

Възможността цялата галска армия да бъде унищожена е изпусната поради голямата преумора на легионерите натрупана през целодневния бой, но конниците все пак застигат ариергарда на галите и успяват да им нанесат още големи жертви, както и да вземат пленници. Оцелелите се пръскат в различни посоки.

При това положение на следващия ден Версенжеторикс капитулира окончателно и се предава на Цезар. Когато вестта за това достига Рим там е отправена 20 дневна публична благодарствена молитва.

1.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 54
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Е имам симпатии и към двете страни в интерес на истината, но в случая военният гений на Цезар е несравним с този на Версенжеторикс, противно на всички френски анимационни и игрални филми, комикси и книги ;) Та така - в Бг Наука трябва истината да възтържествува за тези неща :)

п.п. пък снощи пихме бири с един франкофон и реших така малко да го подразня :biggrin:

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За мен е загадка какво общо имат французите, че и франкофоните с Галия, ама айде. Между другото, ето един добър анализ на Делбрук по повод Алезия:

http://www.roman-glory.com/delbruck-cezar-i-vercingetoriks

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Време е да бъде възстановена славата на Рим в този форум :) и понеже Last Roman напоследък е станал по-мързелив дори и от мен, реших че е крайно време да се понапише нещо в тая насока.

Не е тъй, нашият Имперец се е отчел с една хубава тема за римския флот. От мен ментичка за теб и понеже съм нагъл тип, смятам да изпрося от Аеций или от теб една хубава темица и за Пуническите войни. И ЗА ТРИТЕ! sneaky2.gif Има тук една, ама нещо ми се чини мъртвородена.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Интересно, в генезиса на... структурата, която Версенжеторикс създава в Галия виждам създаване на протодържава, онзи класически път на варварските народи, които, когато дойдат до един момент, признават върховната власт на един военен лидер и той става цар. Също като Кубратовата история и много други.

Само че, при галите това е станало на антиримска основа, а тука вече Рим не е кой да е и този процес е прекъснат с битката при Алезия и галските войни.

Браво на Радо!!! :)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не е тъй, нашият Имперец се е отчел с една хубава тема за римския флот. От мен ментичка за теб и понеже съм нагъл тип, смятам да изпрося от Аеций или от теб една хубава темица и за Пуническите войни. И ЗА ТРИТЕ! sneaky2.gif Има тук една, ама нещо ми се чини мъртвородена.

Присъединявам се, и партиийн...ъъъ, нАучно, де, поръчение ще им дадем!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Каква ти "протодържава", то в Галия по това време има няколко ясно очертани съюза съюза и безброй малки обединения в тях. Тези обединения Цезар нарича "държави", а Момзен - "кантони". Те са си нещо като полиси - имат си институции. А има и една общогалска институция с влияние и в Британия - друидите. Верцингеторикс се явява нещо като временен главнокомандуващ на цял съюз.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност, да, точно такава е картината. Но определено имаме едно варварско държавно образувание на прага на историята си. Която обаче бързо спира. И такива неща стават.....

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Така става като ти дойдат на гости легионите, при това начело с този весел гений Цезар.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
За мен е загадка какво общо имат французите, че и франкофоните с Галия, ама айде

Абе карай - световния автохтонизъм да върви :)

Не е тъй, нашият Имперец се е отчел с една хубава тема за римския флот. От мен ментичка за теб и понеже съм нагъл тип, смятам да изпрося от Аеций или от теб една хубава темица и за Пуническите войни. И ЗА ТРИТЕ! sneaky2.gif Има тук една, ама нещо ми се чини мъртвородена.

За 2-ата Пуническа война имаше до колкото помня, тя все пак е най-мащабната и най-интересната, 3-тата е един десант и едно срутване на Картаген общо взето без никаква съпротива, няма какво толкова да се пише за нея, но за 1-вата може да се помисли нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За мен третата е най-малко позната и затова най-интересна. Не е само един десант и едно срутване", защото продължава 2-3 години, ако не греша. Има си пред история на войната, десант, обсада, щурм на Картаген и превземане на квартал по квартал, разрушаване на града и засипване със сол на земята и пр. Няма да е лошо някой по начетен по темата да ни осветли по подробно. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Комбинацията от "Римска история" на Момзен в преразказ на Норде и "История на Рим" от Монтанели дава много добър поглед към Пуническите войни.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Версенгеторикс също има своите качества като пълководец.Но просто римската армия е далеч по професионална от командваната от него сбирщина.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Комбинацията от "Римска история" на Момзен в преразказ на Норде и "История на Рим" от Монтанели дава много добър поглед към Пуническите войни.

Тоя Монтанели обаче го вреш под път и над път.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За мен третата е най-малко позната и затова най-интересна. Не е само един десант и едно срутване", защото продължава 2-3 години, ако не греша. Има си пред история на войната, десант, обсада, щурм на Картаген и превземане на квартал по квартал, разрушаване на града и засипване със сол на земята и пр. Няма да е лошо някой по начетен по темата да ни осветли по подробно. :)

Тия две години са обсада, до идването на Сципион, когато пробиват външната стена и започва реалната битка за Картаген в продължение на 6 дни, защото градът все пак е бил близо половин милионен и бавно е установен контрола, но това не е било точно битка, а поголовно клане.

Версенгеторикс също има своите качества като пълководец.Но просто римската армия е далеч по професионална от командваната от него сбирщина.

И това го има, но пък Версенжеторикс е на своя територия, по-добре я познава и местните са по-благосклонни към него, а също така и разполага с възможност за много по-големи мобилизации и рекрути за разлика от Цезар, който има своите 10 легиона и това е. Версенжеторикс безспорно е надигран.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Тия "само десет легиона" са си 80 000 професионална армия най добрата за времето си командвана от гениален пълководец и велик лидер.80 000 римски войници - че кой се изправял срещу толкова???????Какво да направи Версенжеторикс.Лорда я ми кажи каква е неговата армия?Зле въоръжено опълчение или обикновена сбирщина.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Около 50 000 са елитните легионери, останалите са съюзници от местните. Няма спор, че това си е колосална сила, но галите все пак са много повече, можеха да се възползват от това и от терена си (увличания, засади, преграждения), но са далеч по-неорганизирани, липсва и общо единно командване. Не казвам, че вината за всичко това е само на Версенжеторикс, но така стоят нещата в крайна сметка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Лорде :clap: Супер темица :good: Жалко за галите :cray: Ако можеха да воюват както романите ... :console:

Аз пък не знам защо винаги, ама винаги съм бил против романите преди 212 г. сл. Хр. Страшно много се възхищавам от тях и страшно много ги мразя :dwarf:

След нея дата явно съм получил римско гражданство и съм невъобразимо голям техен фен :elf::king:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Лорде :clap: Супер темица :good: Жалко за галите :cray: Ако можеха да воюват както романите ... :console:

Аз пък не знам защо винаги, ама винаги съм бил против романите преди 212 г. сл. Хр. Страшно много се възхищавам от тях и страшно много ги мразя :dwarf:

След нея дата явно съм получил римско гражданство и съм невъобразимо голям техен фен :elf::king:

Ти си получил източно-ромско гражданство, друже. biggrin.gifpost-49835-1119740250.gifbiggrin.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Имал ли е печеливш ход Версенгеторикс?Опитва се да пренесе войната във времето и пространството тъй като добре съзнава че няма шанс в открита битка срещу легионите.Това добре но не може да продължава до безкрайност тъй като е свързано с опустошаване галските земи.Което може да разруши нетрайното галско обединение/нека не забравяме че Версенгеторикс е само нещо като военновременен лидер/.Той се опитва да лиши римляните от хранителни припаси но насреща има перфекционист като Цезар който е помислил за всичко.Опитва се да укрепи в отделни крепости като Герговия и Алезия но в крайна сметка сам влиза в капан.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имал ли е печеливш ход Версенгеторикс?Опитва се да пренесе войната във времето и пространството тъй като добре съзнава че няма шанс в открита битка срещу легионите.Това добре но не може да продължава до безкрайност тъй като е свързано с опустошаване галските земи.Което може да разруши нетрайното галско обединение/нека не забравяме че Версенгеторикс е само нещо като военновременен лидер/.Той се опитва да лиши римляните от хранителни припаси но насреща има перфекционист като Цезар който е помислил за всичко.Опитва се да укрепи в отделни крепости като Герговия и Алезия но в крайна сметка сам влиза в капан.

Май че шансът му е силно стеснен. И причината е в пълководецът срещу него - Цезар. Цезар не само е много добър военен лидер (пълководец), но е много амбициозен. Да не забравяме, че Галия е превзета от него и той възприема като въпрос на престиж връщането й под римска власт. За това и тръгва с доста значителна за времето си военна сила и само с една идея - усмиряване и пълно покоряване на Галия. Срещу него и легионите, галите имат само една евентуално печеливша тактика - засади и партизански удари, но на едро. Те обаче не са способни на такава тактика, особено за един по-продължителен период. Само пасивни бойни действия - т.е защита от укрепени селища, не може да е печеливша срещу римляните, които са експерти в обсадото дело.

С една дума, големият проблем на галите е, че не са германци и не могат като тях да водят бойни действия срещу римляните. А вторият е, че имат срещу себе си Цезар.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Прав си Дендро.Единствения шанс на галите /и лично на Версенгеторикс/е партизански действия и евентуално разделяне на армията на Цезар.Което да доведе до биенето и на части.Тогава армията на Цезар е в цялост Весенгеторикс просто няма шанс.Рано или късно ще се стигне до битка с предизвестен край.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...