Отиди на
Форум "Наука"

Бил ли е Фружин католик?


Recommended Posts

  • Потребител

"Франц" е често срещано католическо име при българите-католици.

Ако е вярно че името "фружин" означава/или е калка на "фръзин"("франк"), то по аналогии, смятам може да се приеме че носителят му е бил католик (доколкото името "Франц" при българите е показалец за католическата принадлежност на носителите му).

Или пък майка му на Фружина била е от католическо потекло??

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Non sequitur само от името.

Може майка му да е била от католическо потекло?

Искам да обърна внимание, че българските малки имена, на православните българи са християнски православни (с малки изключения, тук таме има запазени "кунчо", "куман", "банчо" и други подобни) - поне за родените до 1910 година. Такива са имената и на Гагаузите..(те си нямат дори име "демир", вместо него изполват "димитър").

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дали има някакво разпространение на име като Фружин? Вероятно Aspandiat би могъл да извади някакви данни.

Инак само от името наистина не следва лицето да е католик. В крайна сметка България има и царе с името Коломан, но те не са католици. Пък и по времето на Евтимий и след него цар-католик или поне престолонаследник-католик не е никак вероятен.

http://www.bg-history.info/smf/index.php/topic,2073.msg7707/boardseen.html

"Курт-ковач" каза:

Фружин - старобългарски фариж - кон, дума от ирански поризход. В старобългарски фаръ, фарижъ – кон, заемка в староруски, също в румънски като farij – жребец и албански vrgār – кон, жребец. /БЦ-ИБЕ-2 стр.56/,/СМ-ИС стр.76/ Показва връзка със санскритското vara, авестийското aurvat/aka/, рушанското, хуфското, сариколското vuri, ягнобското vora, кюрдското bor, пущунското vērla, шугнанското vêrdz, искашимското wrok, зебакското verak, сангличи vorak, язгулемското varag, veri, хинди-урду phero, пехлевийското bārag – жребец, осетинското uærs, bareg, bæх – кон, конник, персийското fares – конник.

Това е интересно предположение, но не знам къде е засвидетелствано "фарижъ".

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10855

Галахад каза:

Фружин е побългарен вариант на Ефросин. Интересно е, че и името на последния нетитулуван наследник ПБЦ (Прусиан) може да се разчете по този начин.

Има и хипотеза, че "Фружин" е изменен вариант на името Пресиан/Персиан/Прусиан, вярно е. Казаното за "Ефросин" също изглежда любопитно.

Инак личното ми предположение е, че името може би произлиза от "фръз"/"фръзин" за "западняк", "франк". Не е задължително носител от XIV-XV в. обаче да е католик или от католически произход.

Смятам, че няма нужда от две паралелни теми за името и за изповеданието на Фружин. Можем да ги слеем.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дали има някакво разпространение на име като Фружин? Вероятно Aspandiat би могъл да извади някакви данни.

Инак само от името наистина не следва лицето да е католик. В крайна сметка България има и царе с името Коломан, но те не са католици. Пък и по времето на Евтимий и след него цар-католик или поне престолонаследник-католик не е никак вероятен.

http://www.bg-history.info/smf/index.php/topic,2073.msg7707/boardseen.html

Това е интересно предположение, но не знам къде е засвидетелствано "фарижъ".

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10855

Има и хипотеза, че "Фружин" е изменен вариант на името Пресиан/Персиан/Прусиан, вярно е. Казаното за "Ефросин" също изглежда любопитно.

Инак личното ми предположение е, че името може би произлиза от "фръз"/"фръзин" за "западняк", "франк". Не е задължително носител от XIV-XV в. обаче да е католик или от католически произход.

Смятам, че няма нужда от две паралелни теми за името и за изповеданието на Фружин. Можем да ги слеем.

"няма дим без огън", както се казва..

Ако "каломан" ("калиман") не е татарско/куманско име, а католическо западно - то следва да е дошло по майчина линия..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По името нищо не може да се заключи. Може по майчина линия да е от саксонско благородническо семейство.

Думата фариж "кон" се среща в Троянската притча и е очевидно преписана от хърватския и унгарския оригинал. Думата е арабска и означава "рицарски кон" فارس и е разпространена и в Западна Европа (май я има и в Песен за Нибелунгите). Горното обяснение за ирански произход не е вярно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

До 1404-1414г. Фружин едва ли е бил католик. За да вдигне въстание в Северозападна Б-я , се изключва всякаква подобна възможност. Ако е станал католик , което малко вероятно , това ще да е било едва по време на походите на Владислав и Ян, но за такова нещо не говорят изворите. А и унгарските извори едва ли биха пропуснали да се похвалят , че са конфесирали българския престолонаследник . Това е арументум екс силенцио, но не е маловажно. Също така факта ,че в Унгария са му предоставени земи, не означава, че автоматично той е приел католическата вяра. Напълно е възможно обаче, Фружин да е бил едно от главните действащи лица на Православния Изток по делото за Флорентинската уния.

За съжаление съм останал малко далеч от тези събития и ще се радвам някой , ако внесе нужните уточнения.

Доколкото имам на разположение Божилов като историографски източник , ще помоля, някой , който му е бистро прочетеното от Хр. Димитров за българо-унгарските отношения, да каже имаме ли някакви други документи, които да споменават за него.

Много интересно е дали не е участник в Констанцкия събор, редом с Григорий Цамблак и други български представители на този изключително важен и съдбоносен за историята на Църквата форум.

Самия факт ,че на Констанцкия събор се акламира за "прославения император на Българи" - Костантин е достатъчно да се разсеят съмненията , кой е бил истинския наследник на българската корона. От там насетне Фружин е само един "господин" - "el signor del Zagore".

Тъй като руските и гръцките източници относно Констанцкия 1414-1418г. и Фераро-Флорентинския 1439-1455г. събор са сериозно манипулирани то ще се въздържа от по-сериозен коментар. Тези източници искат да изкарат българите по черни и от дявола и особено Григорий Цамблак на когото е отказана Киевската и Московската епископска катедра , принадлежащи му по право.

Изключителен факт е , че самия Григорий е имал принципна позиция, на която , той като истински исихаст е останал верен до края на живота си. Тази позиция е била, че уния е могло да бъде извършена единствено и само при условие, че папата приеме примата на събора ,което и става фактически на Констанцкия събор.

Именно в този важен момент, част от източните епископи подават ръка на своите западни събратя в спора им с папата. И под източни епископи следват да се разбират именно българските представители , които за разлика от своите ромейски събратя , стоят на принципна позиция.

Съборът приема две важни за църквата решения - първото е, че събора притежава върховната вселенска власт (дадена му от Христос) да решава всички църковни въпроси, като неговите постановления са задължителни за всички, включително и за папата, и второто е, че вселенския събор насетне ще се събира регулярно за да решава възникналите спорове. Тези решения на Констанцкия събор не са потвърдени от папата и веднага на следващия събор - именно Фераро -Флорентинския на папата отново са предоставени прерогативи, каквито те богословски не му принадлежат. Именно на този събор гръцките и руските представители с малки изключения подписват унията.

След като направих тези , според мен нужни уточнения смятам , че Фружин още от Констанцкия събор (ок.. 1418г. ) е униат, в добрия смисъл на думата .

Следващите събития , очертават една неясна картина . Според тях през 1425 умира Константин, а Фружин се споменава дори до похода на Владислав. Много интересно в случая е факта, че митрополита на Търново подписва унията от Флоренция, докато Охридския архиепископ и Влахийския митрополит не. Най-вероятно Фружин е приел унията, тъй като участва в подготовката за похода на крал Владислав .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По името нищо не може да се заключи. Може по майчина линия да е от саксонско благородническо семейство.

Думата фариж "кон" се среща в Троянската притча и е очевидно преписана от хърватския и унгарския оригинал. Думата е арабска и означава "рицарски кон" فارس и е разпространена и в Западна Европа (май я има и в Песен за Нибелунгите). Горното обяснение за ирански произход не е вярно.

Жалко, още една интересна хипотеза пропадна.

Извън темата е, но можеш ли да ми дадеш някаква информация за употребата на арабизъм в Nibelungenlied? Любопитен съм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Фружин иде от гръцкото име "Ефросин" ("Благоразумен"). Тъй че по име е православен. Най-вероятно и по кръщение.

Втори е въпросът дали е останал такъв. Иван Страцимир е бил покатоличен по време на унг. окупация на Видинско, а виз. император е трябвало да приеме поне уния, за да се надява на помощ от Запада. Така погледнато би трябвало да е бил покатоличен. Още повече, че щом е получил имение от Сигизмунд, той е трябвало да му се закълне във вярност, а в такива случаи е за предпочитане да е католик, та клетвата да има по-голяма стойност пред останалите магнати. Но пък като православен, той би имал по-голямо влияние над бълг. население, тъй че един прозорлив крал като Сигизмунд може да не е бил чак толкова настоятелен. Втори е въпросът как е постъпил Хуняди, който е повече авантюрист, отколкото благоразумен. Тъй че след смъртта на Владислав ягелон Фружин може да е бил притиснат да стане католик. Но пък той тогава може и да се е върнал, ако това в тур. регистър се отнася до него. При това положение пък ако е бил покатоличен, може да се е върнал към православието и да е умрял като такъв, освен ако не е бил потурчен като брат си Александър.

Пък всичко е на "ако", защото сигурно и надеждно свидетелство за вярата на Фружин няма - поне що се отнася до цалия му живот.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Жалко, още една интересна хипотеза пропадна.

Извън темата е, но можеш ли да ми дадеш някаква информация за употребата на арабизъм в Nibelungenlied? Любопитен съм.

Имаше споменати и арабски наименования на платове - внос от Испания. Абе екзотични стоки. Но не мога да се сетя къде точно в текста е. Изданието ми е двутомно с превод и коментар на новонемски, но нямам време да се ровя сега из книгите. Може да бъркам Нибелунгите с Тристан и Изолда.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...