Отиди на
Форум "Наука"

3D принтиране


Recommended Posts

  • Потребител

Новите технологии в принтирането, изглежда навлизат в нови измерения - буквално и преносно.

Това, което показват на видеото изглежда като магия, но наистина открива неограничени възможности за науката и за ежедневното потребление.:

http://www.youtube.com/watch?v=PtZ54y6YsW8

За съжаление в това видео, казват че материала, който използват за принтиране е фирмена тайна. Прилича малко на гипс.

Университетът в Ексетър са конструирали машина за 3D принтиране на шоколад. Може онлайн да си направиш модела и да ти го изработят и доставят по пощата:

http://www.independe...te-2310209.html

Редактирано от Р. Теодосиев
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Много интересна тема.

В една от лекциите по време на програмата "Космически предизвикателства" човек от НАСА и Singularity University обясни на всички студенти какво е това 3D принтер и как ще промени бъдещето ни...

Идеята както се разбира от клипчето в първото мнение идва от там, че в открития космос не може да се поръча от земята и да се достави някой инструмент или повредена част. Една трета от Международната космическа станция е резервни части, това струва много пари и не осигурява на 100% сигурност при евентуална авария.

В тази статия: http://www.engadget.com/2011/06/26/solar-sinter-solar-powered-3d-printer-turns-sand-into-glass-ren/ - се показва една много добра идея за използването на 3D технологията.

Може да видите в клипчето един друг начин, в който се прилага 3D принтирането.

<iframe src="http://player.vimeo.com/video/25401444?title=0&amp;byline=0&amp;portrait=0" width="640" height="360" frameborder="0"></iframe>

В момента се работи и върху създаването на принтер, който да принтира човешки органи. До момента успехите в тази насока стигат до принтиране на тъкани, но не и на цели органи, все още науката е в начален стадии в тази насока, но се работи...

Идеята е да се вкара индивидуално ДНК и да от него да се създаде точно копие на органа, който ще се смени.

Има принтери, които принтират цели къщи, което е изпробвано след земетресенията в Чили. Но тук идват другите проблеми - юридическите..., няма законодателство, което да е адекватно на тази технология. Няма процес на изработка...има материал и готов продукт...

В едно не далечно бъдеще може да си поръчваме модели от интернет и да си принтираме сами в къщи нов телефон или нови обувки...

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители

3d принтери които принтират например пластмаса съществуват и дори се продават, но са ужасно скъпи - примерно около $30 000, въпреки че цената на производството е реално много по-ниска. Затова група ентусиасти са се заели да направят 3D принтер, който всеки може да си изобрети. Ето страницата на проекта:

http://reprap.org/wiki/Main_Page

Всъщност този така наречен RepRap принтер отдавна не е проект, а е реално съществуващ продукт, който изпечатва 3D обекти. Наскоро ентусиасти от initlab.org (те са хардуерни и софтуерни "маняци" от София - прочетете в сайта) следвайки инструкциите успешно създават RepRap принтер! И на 22 този месец са правили демонстрация.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Итересен преглед сте предложили, но има още интересни неща...

Като начало ще обобщя и после...

За инфо - 3D принтерът се нарича още фебер (феббер, febber). Само да добавя, че в тази категория не включваме цифрово управляеми фрези с 5-6 мерни фрези. И те са се ползвали за предаване на 3D по жица (автоиндустрията преди 10 г) но няма да се справят ако им възложим направата на кухо нещо с вътрешности или пък възел.

Има 2-3 начина за 3D принтиране, но общо взето всичко се свежда до изграждане на макета слой по слой. Дали лазер ще изрязва вертикалните слоеве от листов материал или тези слоеве ще се пулверизират като от мастиленоструен принтер, или ще се ползва термосублимация (приложими са всички печатащи в 2D техн.), дали ще се ползва частично стапяне или полимери с втвърдител...

Какво може да се принтира - всичко но по-просто. По-прости машини, ако пък ги принтираме на части (или добавим повече стъпни в процеса) - можем да идем на много по-сложни механизми.

До момента са принтирани: електромобил (не се запознх с подробностите), макет на сграда, сграда от лед, сладкарски изделия и ланци пръстени и частички от метал (уловкото е че май са метални частици)

Отворен въпрос - фотолитографията - дето се правят интегралните схеми е или не е 3D принтиране? Само да кажа, че така е направена най-малката чаша за фино - с наноразмери, прави се силициева микромеханика - зъбни колелелта с верига и се движат... Не се износват защото няма триене - в тези мащави деййстват разни други сили и веригата и колелзете левитират - взаимодействат си по-скоро с поле...

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители
прави се силициева микромеханика - зъбни колелелта с верига и се движат... Не се износват защото няма триене - в тези мащави деййстват разни други сили и веригата и колелзете левитират - взаимодействат си по-скоро с поле...

Ще можеш ли да дадеш малко повече информация за това, че вече ме интересува.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Общо взето се ползва същата (почти) технология като за правене на интегралните - фотолитография. И един слой по слой...

Къде сме виждали микромеханика - DLP проекторите (Последните 7 г) - матрицата им не е LCD диапозитив, а чип чиито пиксели са огледалца които отклоняват падналата светлина. Не знам мастилено струйния принтер дето ползва пиезоефект (не термалния) дали се води микромеханика.

Я направо да видя нещо из нета... С англ как си? Ако трябва ще отварям нова тема.

Дерзай :)

http://www.google.bg/search?hl=bg&q=MEMS&gs_sm=e&gs_upl=2698l4368l0l6380l4l4l0l0l0l0l1170l1809l0.1.2.7-1l4l0&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&biw=1140&bih=490&wrapid=tlif131489999171110&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi

http://www.memx.com/

http://www.memsnet.org/mems/what_is.html

http://www.mems.sandia.gov/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз с английският съм достатъчно добре, но за съжаление късно видях темата. След минути ще трябва да изчезвам, след което ще съм без интернет 4 дена. Затова искам да попитам един въпрос, на който може да намеря отговор, а може и да не намеря.

Питам, при тези DLP проектори огледалцата на какъв принцип се придвижват? Друг въпрос на който може би английските сайтове едва ли отговарят е, дали в България има хора, които се занимават с микромеханика. Примерно дали има такива в института по механика към БАН (май имаше в името си "и биомеханика").

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Аз пък късно ти видях въпроса. Огледалцата се придвижват с електрическо (електростатично - неправилно но по-точно да сеизразя) поле. В такива малки размери напрежения от десет и 100 V могат да "привличат". Огледалцата се отклоняват с около 10-15°; Тоест някъде вътре следва се прожектира негативен образ.

За БАН - който може от тук да помага, нямам идея.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Аз намерих ето това място:

http://fpd.intellectip.org/Chapter_1/chapter_1.htm#Heading8

Малко по-надолу на фигура 1-15 е обяснено точно принципа на работа на DLP проекторите.

Освен това в цялата страница съдържа интересно обяснение и за LCD екраните например.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Доста повърхностно и не много точно, но общо взето да. Така са работили преди 15-20 г, когато DLP са внедрени първо вместо киномашини. Може и сега професионалната кинотехника да ползва такива.

Чертежа на чипа е правилен, копнали са го, само вероятно...

И аз да добавя...

Говоря за DLP Проектор (презентационна машина)

1.Огледалцата се отклоняват до около 7°, мързеше ме да мисля и да си спомням.

2.Цветният образ не се получава от 3 чипа а от един.

- Зеленият, червеният и синият образ се излъчват много пъти в секунда един след друг.

- За целта чипът се осветява с червена, зелена и синя светлина посредством въргящ се светофилтър - диск, чиито 3 сектора са с 3-те основни цвята. Източникът на светлина е халогенна или ксенонова лампа. Не е изключено в бъдеще да се ползват 3 комутиращи се лазери или 3 LED...

- Сигналите за цветните образи потъпват в синрон с цветовете.

3.Как се получава сивото? Имам предвид степените между бяло и черно. Огледалцето трепти бързо (май споменах някъде, че микромеханиката е сравнително безинерционна) като от съотношението на времетраенето на състоянията включено и изключено зависи доколко е светла или тъмна точката

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Видях още 1-2 интересни концепции (FED и PALCO), но друга тема, каквото те интересува ще говорим. LCD не го намирам чак за толко интересно.. Има по интересни неща LCD с допълнителен жълт или бял пиксел...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доста повърхностно и не много точно, но общо взето да. Така са работили преди 15-20 г, когато DLP са внедрени първо вместо киномашини. Може и сега професионалната кинотехника да ползва такива.

Чертежа на чипа е правилен, копнали са го, само вероятно...

И аз да добавя...

Говоря за DLP Проектор (презентационна машина)

1.Огледалцата се отклоняват до около 7°, мързеше ме да мисля и да си спомням.

2.Цветният образ не се получава от 3 чипа а от един.

- Зеленият, червеният и синият образ се излъчват много пъти в секунда един след друг.

- За целта чипът се осветява с червена, зелена и синя светлина посредством въргящ се светофилтър - диск, чиито 3 сектора са с 3-те основни цвята. Източникът на светлина е халогенна или ксенонова лампа. Не е изключено в бъдеще да се ползват 3 комутиращи се лазери или 3 LED...

- Сигналите за цветните образи потъпват в синрон с цветовете.

3.Как се получава сивото? Имам предвид степените между бяло и черно. Огледалцето трепти бързо (май споменах някъде, че микромеханиката е сравнително безинерционна) като от съотношението на времетраенето на състоянията включено и изключено зависи доколко е светла или тъмна точката

Това, което са показали в началото е LCD проектор, а не DLP (малко объркващо стоят едно след друго).

Че е повърхностно съм съгласен, защото не е обяснено дори това как се полувача сивото. Но неточно... Само ъгълът на отклонение ли е "грешният" елемент? Там е споменато че може да се ползва 1 чип:

Огледалният чип е монохроматичен и възпроизвеждането на цветно изображение може да стане като се използват три устройства – по едно за всеки от основните цветове или ако се използва едно устройство, превключващо последователно за трите цвята. Последното е възможно благодарение на това, че чипът е достатъчно бърз.

Относно сивото то явно пак има някои неточности в источника, който съм дал. Там пише 15µs за превключване. Тъй като 50µs са точно необходими за получаване на 25 кадъра в секунда - какво излиза: Тези 15µs са достатъчни единствено за получаването на монохромно цветно изображение (т.е. такова с 16 цвята) 25 кадъра в секунда. А нюансите (т.е. степените не сивото) - при тях какво правим???

Всяка технология е интересна (включително LCD) за хората с интереси в техниката. Не говоря за приложимост, или за качество, а за интерес.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Това, което са показали в началото е LCD проектор, а не DLP (малко объркващо стоят едно след друго).

Че е повърхностно съм съгласен, защото не е обяснено дори това как се полувача сивото. Но неточно... Само ъгълът на отклонение ли е "грешният" елемент? Там е споменато че може да се ползва 1 чип:

Относно сивото то явно пак има някои неточности в источника, който съм дал. Там пише 15µs за превключване. Тъй като 50µs са точно необходими за получаване на 25 кадъра в секунда - какво излиза: Тези 15µs са достатъчни единствено за получаването на монохромно цветно изображение (т.е. такова с 16 цвята) 25 кадъра в секунда. А нюансите (т.е. степените не сивото) - при тях какво правим???

Всяка технология е интересна (включително LCD) за хората с интереси в техниката. Не говоря за приложимост, или за качество, а за интерес.

Ясно кое е DLP де..

Моите извинененеия, взел съм да чета повърхностно. Или съм бързал да го напиша по някаква причина (на работа е така :) ) няма да е повтори. ±10 говори достатъчно, така че и това не е грешно.

Не съм сигурен дали те разбрах правиллно заа 50µs. Нали не мислиш като за CRT монитор? Само за черно-бял образ без степени на сивото за 25 кадъра е достатъчно време на реакция от 0,04 сек или 4 сантисекунди :) Спокойно можеш да постигнеш 4000 нюанса на основен цвят. Вярно не е много достатъчно, особено ако редуваме 3-те цвята. Допускам обаче, че подобно (условно) на LCD "сивото" (имим предвид състоянието някъде меэжду най тъмното и най светлото състояние на основен цвят, нали сивото е 3-те свята еднакво осветени) се получава от група пиксели които са включени и изключени в определено съотношение. И в този случай не е необходимо голямо бързодействие.

Интересно ми е LCD, как да не е. Просто най-много има инфо за него и то доста отпреди да се появи на пазара...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не съм сигурен дали те разбрах правиллно заа 50µs.

Ха тук изглежда че аз съм бляб. Взел съм 50µs за 50 милисекунди, а то си е ясно написано микросекунди. Едново все пак е 1000 пъти повече от другото.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Инженерни науки

Още малко:

http://www.technologyreview.com/energy/37540/

http://www.technologyreview.com/energy/38352/

http://www.technologyreview.com/business/37946/

http://www.technologyreview.com/computing/38433/

В последния брой на "Списание 8" има що годе изчерпателна стотия за българският проект

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Администратор

Домашни роботи, произведени в къщи

Повече в сайта: http://nauka.bg/a/домашни-роботи-произведени-в-къщи

За такава възможност писателите – фантасти от 20-ти век не са се сещали. Учени от Масачузетския технологичен институт, Харвардския университет и Университета на Пенсилвания получиха от Националния научен фонд на САЩ финансиране от около 10 милиона долара, за да разрабоят проект за създаване на роботи на 3-D принтери в домашни условия. Проектът е наречен „Компютърна разработка на принтирани и програмируеми машини” - (An Expedition in Computing for Compiling Printable Programmable Machines), като срокът му засега е петгодишен. Целта е не просто създаване на 3D принтер, а на устройство, способно да създаде напълно готов робот с всичката му необходима електроника, сензори и захранване. Към настоящия момент е разработена методиката за съвместяване в корпуса на робота на цялата нужна му мрежа от електрически проводници.

Повече в сайта: http://nauka.bg/a/домашни-роботи-произведени-в-къщи

96_91_969153_1333590899.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Модератор Инженерни науки

Отвчера се замислих за 3D приинтиране на метал реших да видя доколко е приложимо и докъде са нещата в тази насока е много ново - нещата от линковете на предишния пост. Ясно веше как става, устройство подобно на синтеронащия 3D принтер на Марус Кайзер /видеото на Теодосиев/, но вместо пясък ползва метален прах, а вместо фокусирана слънчева светрина - лазер - по обясними причини. Е, малко са "дръпнали" технологиите. Подобни "принтери" се предлагат /скъпо разбира се/ и вече се намира видео за това в тубата. E voila, enjoy please:

Получените неща не отстъпват на обикновена отливка. Разбира се може да се нуждаят от последваща обработка. В началото си мислех, че възможностите на принтера са до металокерамика, но явно грешах.

полу/офтопик

Тази машина май ще замени и зъботехниците.

Ставри Калинов също да му мисли, а Вежди добре направи, че смени попрището

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Космонавти ще ”печатат” оборудване на Луната

Изследователи от университета на щата Вашингтон са разработили 3D принтер, който може да произвежда предмети от реголит (лунен грунт), съобщи EurekAlert, цитиран от БТА.

В принтера е използван мощен лазер, разтопяващ грунта. От получената маса на слоеве се печатат обемни обекти - например инструменти или машинни елементи. Принтерът може да бъде използван по време на космически експедиции.

Доставката на товари от космическите кораби струва много скъпо, затова астронавтите могат да вземат със себе си 3D принтер и да напечатат при пристигането си на място част от инвентара. Изследователите вече са пробвали технологията в земни условия. За резултатите от експеримента те разказват подробно в статия в сп. "Rapid Prototyping Journal".

Учените са печатали обектите от материал, който им е бил предоставен от НАСА. По химичен състав и структура той е сходен с реголита. Ръководителят на проекта Амит Бандиопадхай признава, че получените обекти са далеч от идеалните, но могат да бъдат използвани. За да се повиши качеството, например да станат по-здрави, в изходния материал трябва да се слагат добавки.

3D принтерите се използват в промишлеността, архитектурата, медицината, както и в други сфери. С тяхна помощ се създават физически обекти по виртуални модели.

http://it.dir.bg/news.php?id=12522519

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Още едно приложение на 3 D принтера - този път в медицината:

http://www.nature.com/news/scientists-use-3-d-printer-to-speed-human-embryonic-stem-cell-research-1.12381

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Принципно да, но тук акцентът е върху изграждането на форма (тяло, геометр. фигура от пространството) слой хо слой (x*y*z) и малко по-малко върху запълнението. Ако 3D принтирането е от прах и лепило (има и по-сложни сато състав материали), то когато принтираш със синтероване стъклен и метален прах или фотополимер /тоава май се прожектират слоевете с проектор/ нямаш смес..

Можеш да направиш разбра се тяло, чиято вътрешност се състои от правилни кухини /килийки/, но не знам доколко това е композит.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

3D принтирано силиконово пипало робот.

Проектът бил "Open source" така че можете да си го направите.

Приликата на пипалото с мъжкия полов орган не е случайна. Според създателя - Матю Боргати, негъвкавите скелетни елементи използвани в най-последните разработки на меки роботи като тази гъсеница* имат ограничения по отношение на тяхната мекота, органичност и имитация на естественото..

Цялата статия от източника

*Бел. на Joro: Как пък решиха тази гъсеница да дадат за пример, като доста по-отдавна съм чел за jellybot и разни други такива, дето нямат нищо твърдо в състава си, и не само /въпреки/ това мърдането става не с пневматика, а с електрозадвижване - гел дето се съкращава при дейстиве с ток и др. видове синтетични мускули... Все пак тука фокусът е в-ху 3D принтирането.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Да, точно, но дори и да приличат по състав на текстолит (текстолитът ако има за пълнител цели влакна ще създаде проблеми при принтирането), гетинакс и/или на д-р Лео Бакеланд изобретението, качествата им може да се различават, защото тук имат предимства други качества, като например разпръскване (големина на частица), вискозитет и незнам си още какво, които ще доведат до по-детаилни и лесни за принтиране неща /какво става ако сместа е по-едрозърнеста от резолюцията, а свързв в-во е вискозно?/. Здравината е едва на втори план. Не споря и не мога да кажа на колко % си прав и на колко - не. От това което съм изчел по темата - по-често срещам твърдения, че твърдостта достига 50% или 70% от здравината на "оригинала" изработен по неговата си технология. 50-те процента са за това дето сега дискутираме, 70 - за принтерите работещи с метал. Срещал съм много рядко и твърдения и за 100% - За метални и фотополимерни модели - карам на спомени за последните 2 изречения.

Текстолита, гетинакса и бакелита се ползват за направа на механични елементи.

Последното търпи и жега - "Разпрезелителният вал" (не се казва така, вероятно, но има гърбици дето се трият и натискат определени контакти в зависимост от положението на ключа) на ключовете за бойлери и печки, той е бакелит и при керамичните ключове.

Текстолит и гетинакс като зъбни колелета - още се ползват - скоростният механизъм на велосипед има такова зъбно колелце, сегашни резачки и храсторези използват на абсурдни места такива колелета, чето често си отиват...

Не знам каква е пластмасата дето е ползва в миксери, видеокамери, принтери, скенери, в пипетите които ползваш - пак е някаква такава съставна, предполгам - бяла на цвят, с голяма повърхностна здравина, за по-скъпите техники е предвидено да се смазва с някви вазелини..

В "Твоя защита" ще кажа, че композитните матерали често си се правят във формата. За тези дето говорих не помня дали не трябваше и налягане, за да настъпи "омрежването" на резина...

Както и черупките дето са са корпуси на коли или апарати - при някои и то качествени май ръчно с полагат цели /дори оплетени/ влакната в матрицата, след направа най-много дупчици да трябва да им се рзпробият, шлифовка и боя. Нещо такова беше, ако знаеш повече, допълвай.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Принципно, да, аз мисля че се и прави, ако не - ето идея за бизнес поне в в БГ.

Много от частите си се ползват по предназначение, на само за презентации, като на пример турбините на клиповете по-назад.

Дали преди да станат масови 3D принтерите няма да се реши проблема с колите у нас е друг въпрос.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...