Отиди на
Форум "Наука"

Китайското "чудо" - анализи и прогнози


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Там е работата обаче, че Китай вече не прави пластмасови джунджурии и джапанки. Снабдявайки целия свят с тях, той натрупа първите милиарди и сега започва други неща да предлага, пак на цял свят. А още не е започнало вътрешното му потребление....

За Индия ... човешкият фактор там куцука.

А що се отнася до копирането на чужди модели - има го в индустрията откакто "индустрия индустриалства"... Япония през втората половина на 20-ти век има едно МИТИ (Министерство на индустрията и технологиите), което с това се и занмиава - яко краде технологии и ги дава на японските фирми.

Няма да са 50 години. 20-тина ще са.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 113
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Там е работата обаче, че Китай вече не прави пластмасови джунджурии и джапанки. Снабдявайки целия свят с тях, той натрупа първите милиарди и сега започва други неща да предлага, пак на цял свят. А още не е започнало вътрешното му потребление....

Какви неща? Опитите им за коли например не струват. Пълно дърво.

Дори в самия Китай предпочитат надеждните чужди технологии - дадох примери със самолетните двигатели и строежа на стадиона.

За Индия ... човешкият фактор там куцука.

Да работиш в опушена фабрика по 10-12 часа, с опасни за здравето химикали и да правиш пластмасови джунджурии като детски играчки или изделия за бита, го могат и индийците. Да, може би не са толкова съзнателни като китайците, но дивият капитализъм прави чудеса по отношение мотивацията на работниците в Третия свят. Всъщност по-некачествени от сегашните китайски стоки трудно може да се изкарат, така че индийците едва ли ще бъдат по-зле.

Освен това индийците имат чудесни компютърни, ядрени и ракетни специалисти, за да говорим, че нямат човешки фактор. Индия, като и Китай е океан. Има всякакви хора. Все 200-300 милиона за индустриални работници ще намерят. :laugh:

А що се отнася до копирането на чужди модели - има го в индустрията откакто "индустрия индустриалства"... Япония през втората половина на 20-ти век има едно МИТИ (Министерство на индустрията и технологиите), което с това се и занмиава - яко краде технологии и ги дава на японските фирми.

Да, съгласен съм, че е нормално. Обаче само с копиране не става, трябва и акъл. ;) ;

Японците го имат. Дали китайците го имат също, бъдещето ще покаже.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За тези неща си прав, но Китай далеч не се състои само от тях вече. Е, разбира се, негово си е предизвикателството да премине и през това. Така са били всички индустриални държави, а Китай проспа 50 години див комунизъм. Едно сравнение обаче с тази част от него, която пропусна периода - Хонконг и Тайван сочи, че бъдещето е розово като цяло, защото основите са добри. Не, че няма подводни камъни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз нарочно отделям винаги досега в постингите си Тайван и Хонконг от Китай. Всъщност китайска държава е и Сингапур.

Тук Ник би могъл да ме контрира, че културата на "континентален" Китай от една страна и на Тайван и Хонконг е една и съща. Чисто като културни измерения може и да е така, но има и други фактори. В Тайван избягват членовете на Гоминдана, а това са едни от най-будните, дейни и напредничави китайци. Ако бяха останали на власт в самия Китай, нищо чудно сега страната наистина да беше съизмерима с Япония. Докато в Китай комунистическата власт изби и маргинализира елита, замествайки го с пролетарски вождове, които и досега управляват. Не бива да забравяме и американските стратегически интереси в Тайван, които също имат отношение към просперитета на острова. Хонконг пък е пропит от британско влияние и наистина е интересно явление.

Така че, близки културни измерения, но има фактори, които обуславят сегашните различия. Затова механичното пренасяне на успехите на Тайван и Хонконг върху "континентален" Китай ми се струва прибързано и донякъде подвеждащо.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Все са китайци - и в Китай, и в Тайван, и в Сингапур. Началата на управлението са други и тук си прав - те са тези, които определят разликите. Въпросът е дали в последните 20-30 години, и най-важното - занапред, китайската държава ще се движи в по-демократизираща се посока или не. И то без да отслабва...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз нарочно отделям винаги досега в постингите си Тайван и Хонконг от Китай. Всъщност китайска държава е и Сингапур.

Тук Ник би могъл да ме контрира, че културата на "континентален" Китай от една страна и на Тайван и Хонконг е една и съща. Чисто като културни измерения може и да е така, но има и други фактори. В Тайван избягват членовете на Гоминдана, а това са едни от най-будните, дейни и напредничави китайци. Ако бяха останали на власт в самия Китай, нищо чудно сега страната наистина да беше съизмерима с Япония. Докато в Китай комунистическата власт изби и маргинализира елита, замествайки го с пролетарски вождове, които и досега управляват. Не бива да забравяме и американските стратегически интереси в Тайван, които също имат отношение към просперитета на острова. Хонконг пък е пропит от британско влияние и наистина е интересно явление.

Така че, близки културни измерения, но има фактори, които обуславят сегашните различия. Затова механичното пренасяне на успехите на Тайван и Хонконг върху "континентален" Китай ми се струва прибързано и донякъде подвеждащо.

Михов, визирам като "чудо"- високите темпове на икономически ратеж в китайските държави (наблюдаван в континентален Китай след значителната либерализацията на икономиката и пазара), дължащи се на общите или близките китайски културни особености..

Иначе пропонирам само едно: По-либералната икономическа система и по-демократичната такава е "печеливша" (визирам Хонгонг, Сингапур и Тайван, вижте съобщението ми #81, в параграфа в синьо)..Правило или принцип, който е "валиден" със сигурност за корейци (Северна vs Южна Корея), китайци, за японци, за руси ("крепостничество" и "социализъм" vs "либерален капитализъм"), за българи, за балтийци, за германци, за чехи, за унгарци, за словаци, за словенци, за хървати, за черногорци и за много други...

На много места във форума пиша (Алвасарейро също пише), че високи темпове на икономически разтеж се наблюдават в страните от Източна Европа, които са сравнително или почти напълно демократични и либерални, и в които страни "материалът" и тези културни особености са подобни или близки (не включвам измеренията "равновластие" и "родовост"): "Гъвкавост", вместо "монументализъм", "себезаличаване" вместо "себеизтъкване" (корелират: с ниското самочувствие и самооценка, със скромността, с нежеланието да се изпъква пред другите, с ученолюбието и стремежите за образоване на хората, с нагласите да се приема всеки положителния чужд "опит", с ниската религиозност); "себеподтискане" вместо "себеудовлетворяване" (при източноазиатите и източноевропейците, вкл. русите)

http://ebookbrowse.com/congress2007-paper-michael-minkov-doc-d22942738

Religion_in_the_world.PNG

Такива култури /"Гъвкавост", вместо "монументализъм", "себезаличаване" вместо "себеизтъкване"/ имат най-развитите страни в света, като голямата част от тях са безродови и равновластни, друга част - не..Американците са изключение, но са в този клуб, защото при тях "играта" е друга (another ball-game): те от 200 години имат "чист" капитализъм и демокрация, съответно имат пари и ресурси и са инвестирали много, и затова са "напред" в материала"..Въпреки всичко САЩ, като част от този клуб ,не е най-богатата страна(БНП на глава от население) , а темпове на разтеж на БНП в САЩ през последните десетелетия са по-скоро "скромни" сравнено с тези на другите от "клуба"

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

nik1, доколкото си спомням културата на даден народ се определяше като "начина, по който се вършат нещата", а не като "ефективността, с която се вършат нещата". Мисля, че самите изследователи на културните индекси изтъкват, че няма добри или лоши култури, а че те просто са различни. В този смисъл не мисля, че икономическите успехи могат на дадена нация могат да се обяснят с нейните културни показатели. Даже ще добавя, че културата не се формира от вчера за днес, в рамките на някакви си 20-30 години, тя се формира в продължение на столетия и хилядолетия. Културните особености на Китай, си мисля, са малък фактор за тяхния икономически възход в последните години. По-скоро трябва да търсим причините в либерализацията на икономиката им и в отварянето им към света, и двете вещо контролирани от тяхните управници. Като добавим и това, че те стартират развитието си от едно много ниско спрямо останалия свят ниво и следователно могат да разчитат на евтина помощ в първите си стъпки на развитие, то индустриалната революция, която преживяват сега, изглежда напълно логична.

Отделно от причините за китайското чудо, искам да предложа една нестандартна негова характеристика. Струва ми се, че точно то е в основата на световната икономическа криза. Имам предвид, че икономическия подем на една толкова голяма страна води до пренареждане на местата на световната икономическа сцена. Представете си следната картина. Имаме един киносалон, в който няма разделители между седалките и има само 1 ред седалки. Всички си гледат спокойно и по едно време по средата един човек става и на негово място идва един сумист, който заема 3 нормални места. Защо не знам, но мястото му се полага. Тогава той почва да се намества "много се извинявам, ако може да се преместите" и настава едно пренареждане и суматоха в цялото кино :unsure::Oo: Някои даже, които са по-хилави и други са им отстъпвали място по милост, направо падат на пода. Ето ти криза ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е, все пак трябва да се проследи причинна връзка между Китайския възход и кризата. Такава връзка е видна и то директно между засилените нива на спекулативност на Уолстрийт и в САЩ, а не толкова с китайския възход.

За културата - действително тя има отношение към постигнатите нива, но, както казваш, в много голяма степен се формира от доброто управление и изградените модели на обществото. Последните са решаващи.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Те второто го почнаха, което ще рече нов пореден бум на изобилието в Китай. Ще влезе тая страна в 21 век, а ние ще я гоним. Щото сме потънали в либерализми.

Апропо! Що е то либерализъм и кой, кога и защо ни го наложи??? :lightbulb:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Левичарите в Европа и у нас и в САЩ, ето кой.

Това си е общозападен проблем, а не само наш. Голема грешка е да се бърка либерализЪма с капитализЪма, както би казал бай Тошо.

С уговорката, че под либерализъм днес се разбира добре познатията ни особен вид деструктивен радикален демократизъм, готов да разруши основите на самото демократично общество и издигащо правата в свръхсамоцел. до степен да ги превърне в привилегия за маргиналите. Не либерализма на 19-ти век, което е друго нещо.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Културните особености на Китай, си мисля, са малък фактор за тяхния икономически възход в последните години. По-скоро трябва да търсим причините в либерализацията на икономиката им и в отварянето им към света, и двете вещо контролирани от тяхните управници. Като добавим и това, че те стартират развитието си от едно много ниско спрямо останалия свят ниво и следователно могат да разчитат на евтина помощ в първите си стъпки на развитие, то индустриалната революция, която преживяват сега, изглежда напълно логична.

Съгласен съм с това.

Ще добавя само, че все още Китай не са постигнали нищо изключително, просто мащабите им правят всичко да е много видимо. Реално погледнато, една Турция има съизмерим с китайския просперитет през последните 20 години, но просто е много по-малка и има съответния по-малък отзвук в световната икономика. При правилно управление, независимо от културата, други страни също могат да постигнат китайския напредък - неслучайно споменах потенциални нови фабрики на света.

Голямото предизвикателство за Китай тепърва предстои. Страна е достатъчно индустриализирана и ако продължи да напредва с такива темпове, наистина ще станем свидетели на чудо в следващите десетилетия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля че се подценява националната култура постоянно, но това е за друга дискусия.

Китай наистина стартира от ниско ниво -- в момента обаче средната заплата е по 600 долара. Какво ще се случи след като средната им заплата мине 1000 долара? - ще станат неатрактивен производител, няма да има вече ниска себестойност на произвадството и чудото ще приключи

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля че се подценява националната култура постоянно, но това е за друга дискусия.

Китай наистина стартира от ниско ниво -- в момента обаче средната заплата е по 600 долара. Какво ще се случи след като средната им заплата мине 1000 долара? - ще станат неатрактивен производител, няма да има вече ниска себестойност на произвадството и чудото ще приключи

ще има още приблизително 400 000 000 000 долара капиталовложение. ако предполагаме, че всеки един бачка....

:smokeing: :smokeing: :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не бързайте. Индустриализацията не води до разложение, а да повишаване на стандартите за живот. Ключът наистина е културат а- ако тя е "здрава" и евентуално по-"висока", развитието само ще я подпомогне, а няма да я притисне.

Деградация при развитието има тогава, когато има висока степен на обществена несправедливост, или лекота на изкарване на основните доходи - тогава здравината, консолидиращите моменти на културата отпадат или се разпадат, на почит се издигат антисоциални модели и поведения. Това може да е дори просто пресищане с блага.

Ако обаче разпределението на стопанския ресурс е сравнително справедливо, т.е. според приноса в икономическата дейност, ако системите са отворени и индивидите имат добра възможност да се развиват, ако националната културна среда, историческата традиция и държавността се подържат на добри и адекватни нива, ако индивидите се чувстват щастливи, тогава от развитието има само и единствено полза.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мисля че се подценява националната култура постоянно, но това е за друга дискусия.

Китай наистина стартира от ниско ниво -- в момента обаче средната заплата е по 600 долара. Какво ще се случи след като средната им заплата мине 1000 долара? - ще станат неатрактивен производител, няма да има вече ниска себестойност на произвадството и чудото ще приключи

А може производителността да се повиши поради технически иновации? Тогава 1000 долара няма да са проблем. Ще се повиши също така вътрешното потребление, което пък ще доведе до възможност извънкитайски производители да заемат някои пазарни нишички....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А може производителността да се повиши поради технически иновации?

Производителността за някои производства, колкото и да се повишава заради новите технологии, пак си остава зависима от човешкия фактор и цената на труда му. Примерно текстилната индустрия е такова производство. Затова е изнесена в страни с ниска себестойност на труда. Когато в Китай се повишат достатъчно заплатите, продуктите му ще станат неконкурентноспособни.

Ще се повиши също така вътрешното потребление, което пък ще доведе до възможност извънкитайски производители да заемат някои пазарни нишички....

Те вече са ги заели. Ето: http://www.automedia.bg/news/article_13460.html

Цялото производство е за вътрешния китайски пазар.

Редактирано от Михов
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но Китай не е еднообразно място, той е равен на около 5 Европи. Винаги ще се намери място там за евтино производство, с ниски заплати.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Но Китай не е безкраен и човешкият му и природен ресурс също. Евтините стоки са и за сметка на бзогледно замърсяване на околната среда и този проблем вече стои пред китайците .

Ето една флаш история за китайското небе, в което няма звезди заради смога:

http://yuumei.deviantart.com/art/Knite-Chapter-1-151132545

Бележки на автора:

Заглавието Knite е комбинация между английските думи за рицар - knight и хвърчило - kite и опростения китайски йероглиф за вятър.

Идеята за Knite се появи когато посетих моето семейство в Китай през лятото на 2009 г. Въздухът беше толкова замърсен, че гласът ми се промени. Дните бяха винаги сиви, а нощите - без звезди. Беше много депресиращо.

Въпреки това, в някои нощи аз забелязвах блещукащи светлинки в небето. Попитах баща ми какво е това, той отговори че се е появило ново хоби сред някои ентусиасти да пускат хвърчила в небето със закачени на тях коледни лампички. Тогава ми дойде романтичната идея, че тези хора пускат своите хвърчила за да има пак зезди на небето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11659

Това ми е прогнозата за Китайското "чудо" ако продължи, като прибавим и авторитарната политическа система.

Ето още една предпоставка - информацията е от преди месец:

"Пентагонът предупреди, че хакерски атаки могат да се третират като обявяване на война и може да предизвикат ответен военен удар."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

nik1, доколкото си спомням културата на даден народ се определяше като "начина, по който се вършат нещата", а не като "ефективността, с която се вършат нещата". Мисля, че самите изследователи на културните индекси изтъкват, че няма добри или лоши култури, а че те просто са различни. В този смисъл не мисля, че икономическите успехи могат на дадена нация могат да се обяснят с нейните културни показатели. Даже ще добавя, че културата не се формира от вчера за днес, в рамките на някакви си 20-30 години, тя се формира в продължение на столетия и хилядолетия. Културните особености на Китай, си мисля, са малък фактор за тяхния икономически възход в последните години. По-скоро трябва да търсим причините в либерализацията на икономиката им и в отварянето им към света, и двете вещо контролирани от тяхните управници. Като добавим и това, че те стартират развитието си от едно много ниско спрямо останалия свят ниво и следователно могат да разчитат на евтина помощ в първите си стъпки на развитие, то индустриалната революция, която преживяват сега, изглежда напълно логична.

Отделно от причините за китайското чудо, искам да предложа една нестандартна негова характеристика. Струва ми се, че точно то е в основата на световната икономическа криза. Имам предвид, че икономическия подем на една толкова голяма страна води до пренареждане на местата на световната икономическа сцена. Представете си следната картина. Имаме един киносалон, в който няма разделители между седалките и има само 1 ред седалки. Всички си гледат спокойно и по едно време по средата един човек става и на негово място идва един сумист, който заема 3 нормални места. Защо не знам, но мястото му се полага. Тогава той почва да се намества "много се извинявам, ако може да се преместите" и настава едно пренареждане и суматоха в цялото кино :unsure::Oo: Някои даже, които са по-хилави и други са им отстъпвали място по милост, направо падат на пода. Ето ти криза ;)

Вменяваш ми некоректно и фриволно идеи и мисли..

1. Поне на 3 места в темата пиша пиша, че разтежът се оценява след либерализацията на икономиката на Китай (и очевидно цялата дискусия е за разтежа на Китай в периода след първоначалната либерализация на икономиката му - до днешна дата) , така че забележката ти е безпредметна..

2. Никъде не твърдя че културата е "ефективността, с която се вършат нещата".

Сега по същество..

А) Кризите влият върху всички икономики, като влиянието им е

а) за определен период (3+/- години за последната криза);

Китай има усреднен разтеж от 9,5-10 % за последните 25 години, така че обективно няма как кризата да е причина за това "чудо" :)

б) е в зависимост от структурирането на икономиките (най-силно са засегнати експортно-ориентираните икономики, и икономиките които разчитат на вноса на суровини и материали)

Б) Сравнителен анализ на факти

ФАКТ 1 : В Индия имаме както демокрация, така и икономически либерализъм , които функционират от 50-60 години. Функциониращи демокрация, и икономически либерализъм имаме в страните от Латинска Америка (в Мексико поне от 60 години), в Бангладеш, и в много страни в Близкия Изток..

ФАКТ 2.1 В началото на 90-те години ние и русите например, сме едни от бедните страни в света по БНП; за 15-20 години сме почти утроили БНП..

ФАКТ 2.2 Индия и споменатите страни обаче не постигат такъв разтеж..

ФАКТ 2.3 Множеството от споменатите страни /вижте по-долу икономиките на латиноси, и арабески/ ги очакват по-ниски темпове на разтеж в бъдеще: по-ниски от темповете на България, Русия, балтийските страни и по-ниски темповете на разтеж на икономиките на Китайските държави

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_future_GDP_%28PPP%29_per_capita_estimates

ФАКТ: Високият разтеж при тези страни, и при Китай в последните 20 години няма нищо общо с кризата от 2008 година.

Китайският разтеж на БНП през последните 25 години е средно около 9,5-10 процента.

Всъщност кризата засяга всички, но най-силно тя засегна експортоориентираните икономики на малките източноевропейски страни (българската, балтийските, унгарската, чехшката, словапката, словенската икономики)...

Българската икономика и балтийските за 2011 година ще имат 4,8-6,2 процентен разтеж, при отрицателни показатели за разтежа на на БНП за 2010 година..

Тайван и Хонг Конг - подобни..

ИЗВОДИ: Причините за разликите, са в човешкия материал и културата му.

ФАКТ:В тези култури се наблюдават (измерени са): високи "гъвкавост", "себезаличаване", "работливост"; "отвореност на културите", "ученолюбие"

/ФАКТ: първи по успех в Британия са китайчетата; последни по успех са латиносчетата и арабчетата;

ФАКТ: Русначета се представят традиционо много добре в световните олимпиадит, ние допреди 10 години - също; Сега очевидно качеството на предподаване е спаднало драстично/

ФАКТ: Също така - в тези култури е измерена ниска религиозност (те са най-слаборелигиозните общества);

Подчертаните са факторите за постоянния висок разтеж на икономиките на Китай, Русия, България и т.н.(за да не се повтарям: вижте по-горе) .

Те са "постоянни" фактори, защото са културни особености, и/или са корелиращи с културните особености, а самите културни особености са слабо променливи в кратки периоди от време (променят се за стотици години);

PC

"Чудеса" на разтежа се очaкват и в нискорелигиозните, гъвкави и със себезаличаване култури от Средна и Централна Азия..

Монголите, в близките 5 години ще удвоят БНП;

Казахстан,в близките 5 години ще надмине България по GDP per capita..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ще добавя само, че все още Китай не са постигнали нищо изключително, просто мащабите им правят всичко да е много видимо. Реално погледнато, една Турция има съизмерим с китайския просперитет през последните 20 години, но просто е много по-малка и има съответния по-малък отзвук в световната икономика. При правилно управление, независимо от културата, други страни също могат да постигнат китайския напредък - неслучайно споменах потенциални нови фабрики на света.

Голямото предизвикателство за Китай тепърва предстои. Страна е достатъчно индустриализирана и ако продължи да напредва с такива темпове, наистина ще станем свидетели на чудо в следващите десетилетия.

Темата е за темповете на разтеж, а не за мащабите на Китай..

Китай има 9,8 процента усреднен разтеж за последните 25 години.

Турция има по-слаб разтеж на БНП (от Китай, от България, от Русия, от Беларусия - бедните, ошмулени и фалирали през 90-те години източноевропейски страни)- въпреки много по-доброто си управление и механизми, и въпреки че там никога не е планова икономика..

За арабеските и латиносите - няма защо да се повтарям..

---

Казаното от Мирослав, че културата няма значение за напредъка на някоя страна е смехотворно..Вземете която и да искате книга или статия на Хофстеде и Минков (хората, открили 8-те културни измерения, използвани от WVS), или други автори - и ще видите че всяка една от културните особености, и като цяло културите (като сбор от тези особености), оказват влияние във всички аспекти на икономическия живот и дейност.

Върху икономическия живот оказват влияние нивата на религиозност, нивата на "обшествен институционален колективизъм" (измерение на Project Globe) и други културни феномени (различни от тези измерения)

Cultures and Organizations: Software for the Mind,

http://www.google.com/books?hl=bg&lr=&id=o4OqTgV3V00C&oi=fnd&pg=PR3&dq=Hofstede,+G.,+Hofstede+G.+J.,+and+Minkov,+M.+%282010%29.+Cultures+and+Organizations:+Software+of+the+Mind,&ots=l3MKSClNQx&sig=iWJloHRwjwoJMwPOpln5lOqd4sI#v=onepage&q&f=false

Long- versus short-term orientation: new perspectives

fapb20.v016.i04.cover.jpg

Long- versus short-term orientation: new perspectives

Abstract

Long- versus short-term orientation, a national value dimension originally found by Bond among students in 23 countries, became Hofstede's (1991) fifth dimension of national cultures. Recent analyses by Minkov (2007) of World Values Survey data, collected from representative samples of national populations, allow the calculation of a new version of this dimension, this time across 93 countries. National scores on the dimension correlate with certain family values, with school results, with business values, with environmental values and, under favorable historical conditions, with economic growth. In 1988 the dimension scores led to a prediction of China's economic success. The new scores allow new predictions for economic developments in different parts of the world.

Забележка:

LTO vs ShTO на Хофстеде показва силна корелация с "монументализъм Vs гъвккавост" и "себезаличване Vs себеизтъкване" на Минков

LTO vs ShTO на Хофстеде показва корелация със "себеподтискане Vs себеудовлетворяване" на Минков..

Важното е че LTO (сътветно гъвкавост+себезаличаване, и себеподтискане) са близки по измерения при източноазиатите и източноевропейските "лъвове" (балканските) и "орли" (Русия, Беларусия)..

Всъщност Хофстеде е предвидил в аванс и българския и руския разтеж за бъдещия период, в които капитализмът в тези страни намери подходящите условия и механизми..

За арабеските и латиносите - няма защо да се повтарям..

http://www.plodit.com/buy-cultural-differences-in-a-globalizing-world-bo--9780857246134.html

L978-954-327-029-3.jpg

Настоящият вариант се опира на най-новите, широкообхватни междукултурни изследвания на World Values Survey, Pew Research Center, Project GLOBE, и редица международни организации и университетски учени от цял свят. Поради динамиката на международната обстановка, особен интерес представлява анализът на онези култури, където промяната в посока към западната цивилизация не се посреща с особено въодушевление. Предложен е анализ на тяхната силна религиозност в напълно нова светлина.

Вероятно най-интересно е откритието на автора, че на групово равнище националната гордост и високото самочувствие корелират силно с нисък образователен успех в точните науки, а оттам и със слаб икономически растеж в бедните страни.

Книгата представлява интерес за всеки, който се интересува от корените на неразбирателствата и сблъсъците в глобализиращия се свят.

24535.jpg

Европейци сме ний, ама все не сме дотам”. Така се изразил първият български културолог, Алеко Константинов, преди 112 години в края на “Бай Ганю журналист”. Една от задачите на автора на тази книга е да провери дали думите му са валидни и днес. Къде точно е България на културната карта на Европа и останалия свят?

Няма съмнение, че българинът иска да бъде богат, щастлив и спокоен, и смята това за хубаво. Но с малки изключения българите не са нито едното от трите. Тази книга се спира на въпроси от този род и обсъжда културните особености, които правят българина нещастен и неспокоен, както и на онези, които ще му помогнат да забогатее.

Ще се “оправи” ли страната ни? Отговорът дали ще има токова “оправяне” е “и да, и не”, тъй като зависи какво разбираме под оправяне, разсъждава авторът. “Българската култура има онова, което е необходимо за обществото, за да забогатее, защото- както става ясно – по отношение на много черти тя клони към източноазиатската. Въпреки това тя не е съвсем китайска или корейска култура, затова забогатяването ще става по-скоро постепенно, а не чрез азиатското чудо. Но това замогване няма да направи българския род особено щастлив, поне в обозримото бъдеще, и в това отношение няма да се оправим напълно.” Защо е така, какви са другите особености, които ни правят различни от останалите народи и добре ли е това за българите, можете да разберете след пълния прочит на тази книга.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ники, не съм така добре запознат с работите на Хофстеде и Минков като теб, така че приемам данните, които даваш от тях за факт, а също смятам и че са интересни. Това че се интересуваш от културите е много похвално, защото е доказано, че те съществуват и че имат своето значение. Обаче ... Струва ми се, че надценяваш тяхното влияние върху икономическата производителност. Вярно, че не твърдиш, че културата е "ефективността, с която се вършат нещата", май трябва да съм по-точен, ти казваш, че културата пряко влияе върху "ефективността, с която се вършат нещата". С това не съм съгласен и ще дам пример от спорта, защото икономиката също можем да сравним с игра, в която има много играчи и някои печелят, а други губят. В спорта има най-различни стилове на изпълнение на даденото упражнение или съревнование и всеки от тях е способен да заеме както първите, така и последните места. По същия начин и това дали сме мъжествени/женствени, отдалечени от властта или не и т.н. (за който не знае индексите на Хофстеде, да отвори това и да врътне надолу) в едни ситуации подпомага нашата икономическа ефективност, а в други не.

Китайското чудо се дължи на либерализацията. Китайската култура може би го е подпомогнала, но къде беше тя през последните 200 години? Ако беше толкова важна, защо не ги е избутала на световната икономическа сцена по-рано? Германия, Англия и САЩ са все добри примери за трайни икономически успехи, но какво знаем за тях, освен че са от англо-саксонската култура - това, че в един исторически момент в тях заработва пазарната икономика и тя никога след това не спира да действа. Точно по фактора действаща пазарна икономика Китай се различава от Индия и страните от Близкия Изток и другите.

В Индия имаме както демокрация, така и икономически либерализъм , които функционират от 50-60 години. Функциониращи демокрация, и икономически либерализъм имаме в страните от Латинска Америка (в Мексико поне от 60 години), в Бангладеш, и в много страни в Близкия Изток.

Хм, трябва да правим разлика между функциониращи на хартия и функциониращи на практика. Бразилия е единственото изключение от тази изостанала в демократизацията група, но това май доказва и правилото за икономическата ефективност, което се опитвам да обясня. Да разгледаме Индия. Кастово разделение, липса на официален език, етническо и религиозно разделение. Близкият Изток - половината от населението няма права, диктаторски режими, а страните с някаква демокрация всъщност са по-развитите представители на региона. Латинска Америка - не съм се интересувал много от тези страни. Не съм ги чувал като пример за прилагането на демокрация. Свързвам ги с организирана престъпност и диктаторски режими, но може би това е някакъв стереотип от филмите, не знам :)

Високият разтеж при тези страни, и при Китай в последните 20 години няма нищо общо с кризата от 2008 година.

Така де, аз казвах, че кризата има общо с растежа на новите икономики. Т.е. тяхният растеж причинява кризата, не обратното. Това го подхвърлям като идея без доказателства, но гледам, че и ти не даваш доказателства за твоето твърдение :happy:

Религиозността бих я отделил от останалите културни фактори. Ниското й ниво значи стремеж към трупане на материални богатства (чрез труд, как иначе), а високото й ниво значи отбягване на материалното и на труда, който произвежда материални облаги (но може би стремеж към труд, даващ духовни облаги). Значи религиозността влияе върху решението дали изобщо да участваме в икономическата игра или не, което влияе пряко върху ефективността на дадената икономика. Индия и Близкият Изток потвърждават значението на този фактор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Край.

Голямото надбягване за ефтина работна ръка свърши....

Почти всички големи фирми са си изнесли производството (това което се нуждае мануално бачкане) в китай, индия или някоя друга азиатска страна. Те пък от своя страна каквото може са откраднали вече, дажи почват и своя разработка....

За да прокопцаме, почват драстично да съкращават тези всички "излишни" ресурси които поскъпяват европейското производство. Ще трябва да работиме до все по-висока възраст и пенсията все по-малка ще става. Ако си безработен пък също по-кратко време и по-малко ще получаваш. Ще се съкращават и социалните помощи от страна на държавата.

Образоване, здравеопазване все по-малко и по-малко ще получава от държавата....

:post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ники, не съм така добре запознат с работите на Хофстеде и Минков като теб, така че приемам данните, които даваш от тях за факт, а също смятам и че са интересни. Това че се интересуваш от културите е много похвално, защото е доказано, че те съществуват и че имат своето значение. Обаче ... Струва ми се, че надценяваш тяхното влияние върху икономическата производителност

???Защо не прочетеш какво пиша и пропонирам, вместо да интерпретираш тенденциозно погрешно това което пропонирам?

----

Вярно, че не твърдиш, че културата е "ефективността, с която се вършат нещата", май трябва да съм по-точен, ти казваш, че културата пряко влияе върху "ефективността, с която се вършат нещата".

??? Нищо такова не съм казал и написал.. Навик ли ти е да интерпетираш тенденциозно погрешно написаното и казаното от опонентите ти?

----

Икономиката също можем да сравним с игра, в която има много играчи и някои печелят, а други губят. В спорта има най-различни стилове на изпълнение на даденото упражнение или съревнование и всеки от тях е способен да заеме както първите, така и последните места.

Не е вярно

Има състезатели които никога не могат да се изкачат на "почетната стълбица"; Има такива които не слизат от нея (в годините в които са в върхова физическа форма)

Примери:

Лека атлетика, бягане на дълги разстояния: етиопските бегачи имат физически преимущества пред играчите от останалите раси..

Футбол: Въпреки селекцията, във всеки отбор има "напададели" и "нападатели"; съотношението на отбелязаните голове може да достигне 2

---

По същия начин и това дали сме мъжествени/женствени, отдалечени от властта или не и т.н. (за който не знае индексите на Хофстеде, да отвори това и да врътне надолу) в едни ситуации подпомага нашата икономическа ефективност, а в други не.

Хофстеде, и Минков (аз преразказвам техните идеи) са пределено ясни за това кои особености и как влияят на разтежа (повтарям разтеж) на БНП на Китай, Русия и т.н.

Аз пропонирам техните идеи..

Само трябва да прочетеш какво пиша (какво пишат те), вместо да се опитваш да интерпретираш..

---

Китайското чудо се дължи на либерализацията. Китайската култура може би го е подпомогнала, но къде беше тя през последните 200 години?

Значи си съгласен с мен?

---

Германия, Англия и САЩ са все добри примери за трайни икономически успехи, но какво знаем за тях, освен че са от англо-саксонската култура - това, че в един исторически момент в тях заработва пазарната икономика и тя никога след това не спира да действа.

Тези народи (Холандия и Англия) създават ("изобретяват") съвременния капитализъм, а културата им е достатъчно безродова и равновластна за да позволи тази икономическа и политическа система да фукционира до сега без фалове и прекъсвания (изкчвам Nazi Germany).

---

Точно по фактора действаща пазарна икономика Китай се различава от Индия и страните от Близкия Изток и другите.

КАКВО ЗНАЧИ ПО ТОЧНО ДЕЙСТВАЩА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА? ДЕФИНИРАЙ ОСОБЕНОСТИТЕ НА "ДЕЙСТВАЩАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА" И ГИ СРАВНИ ЗА ТЕЗИ СТРАНИ

/иначе прилича на демагогско изказване/

--

Бразилия е единственото изключение от тази изостанала в демократизацията група

ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ в МОМЕНТА (ОТ 50-60 години насам) В УРУГВАЙ, В МЕКСИКО, В АРЖЕНТИНА, В ЧИЛИ, и изобщо в повечето Латиноамерикански страни с две или три изключения.

ИНДЕКСИТЕ НА ДЕМИКРАРТИЧНОСТ В ЛАТИНСКИТЕ СТРАНИ СА ЕДНАКВИ, ИЛИ ПО-ВИСОКИ ОТ ТЕЗИ на БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ.

РУСИЯ И БЕЛАРУСИЯ ИМАТ МНОГО ПО-НИСКИ ИНДЕКСИ на ДЕМОКРАТИЧНОСТ ОТ ЛАТИНСКИТЕ СТРАНИ

В КИТАЙ ПРАКТИЧЕСКИ НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ

http://graphics.eiu.com/PDF/Democracy_Index_2010_web.pdf

--

Да разгледаме Индия.

В КИТАЙ НЯМА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕМОКРАЦИЯ.

В ИНДИЯ ИМА ВИСОК ИНДЕКС НА ДЕМОКРАТИЧНОСТ/ДЕМОКРАТАЦИЯ,

--

Кастово разделение, липса на официален език, етническо и религиозно разделение.

НИСКА ОБРАЗОВАНОСТ, И ВИСОКА РЕЛИГИОЗНОСТ (корелиращи с определени културни измерения и нагласи), както и самите тези културни измерения са основните причини за изоставането в разтежа на БНП на ИНДИЯ, БАНГЛАДЕШ, И ПАКИСТАН..

---

Близкият Изток - половината от населението няма права, диктаторски режими, а страните с някаква демокрация всъщност са по-развитите представители на региона.

Е, И..

В КИТАЙ НЯМА НИКАКВА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕМОКРАЦИЯ.

---

Така де, аз казвах, че кризата има общо с растежа на новите икономики. Т.е. тяхният растеж причинява кризата, не обратното. Това го подхвърлям като идея без доказателства, но гледам, че и ти не даваш доказателства за твоето твърдение :happy:

Дал съм доказателства за 25 годишния разтеж на Китай, трябва ли да ти доказвам, че световната кризата е от 2008 година?

--

Религиозността бих я отделил от останалите културни фактори. Ниското й ниво значи стремеж към трупане на материални богатства (чрез труд, как иначе), а високото й ниво значи отбягване на материалното и на труда, който произвежда материални облаги (но може би стремеж към труд, даващ духовни облаги). Значи религиозността влияе върху решението дали изобщо да участваме в икономическата игра или не, което влияе пряко върху ефективността на дадената

Много важен фактор; високата религиозност корелира с (тя е причина за) повече социални патологии, по-ниска образованост, и по-ниска интелигетност (вижте за изследванията и по тези въпроси в темата "Религиозност и социална патология")

Високата религиозност почти винаги корелира и е в причино-следствена връзка с културните измерения монументализъм/себеизтъкване (Книгите на Минков, не са скъпи за средния българин)

Тя корелира и е в причинно-следствена връзка с това измерение, при АРАБИТЕ, И ПРИ ЛАТИНОСИТЕ, И ДОНЯКЪДЕ ПРИ ИНДУСИТЕ

Free

http://ebookbrowse.com/congress2007-paper-michael-minkov-doc-d22942738

Free

Cultural Differences in a Globalizing World, Michael Minkov

http://books.google.bg/books?id=C_zLfq0q3j8C&pg=PA134&lpg=PA134&dq=monumentalism+index+Konstantinov&source=bl&ots=d2MJPnHyzx&sig=2K8o8sQIbn0qSRk44IQrUJPqT5Q&hl=bg&ei=eXwuTrLDG8OgOoeP7X4&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBYQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

PS

Мексико, Перу, Колумбия, Чили, Пуерто Рико, и Панама, имат по-висок ранг от Китай и от Беларусия на "DOING BUSINESS" ("ease of doing business"

Мексико, Перу, Колумбия, Чили, Панама, имат по-висок ранг от България на "DOING BUSINESS"

Мексико, Перу, Колумбия, Чили, Пуерто Рико, Никарагуа, и други страни от региона имат по-висок ранг на "DOING USINESS" от Русия (123 място) ;

http://www.doingbusiness.org/rankings

Освен това

РУСИЯ И БЕЛАРУСИЯ ИМАТ МНОГО ПО-НИСКИ ИНДЕКСИ на ДЕМОКРАТИЧНОСТ ОТ ЛАТИНСКИТЕ СТРАНИ

КИТАЙ ИМА КРАЙНО НИСЪК ИНДЕКС на ДЕМОКРАТИЧНОСТ

http://graphics.eiu.com/PDF/Democracy_Index_2010_web.pdf

http://en.wikipedia.org/wiki/Democracy_Index

ОБАЧЕ ТЕМПОВЕТЕ НА РАЗТЕЖ на икономиките ПРИ БЕЛАРУСИТЕ, РУСИТЕ И БЪЛГАРИТЕ и КИТАЙЦИТЕ СА ПО-ВИСОКИ от тези на латиносите (без изключения)..

Изводи:

Причините за по-високия разтеж на Китай, Русия, Беларусия и България (спрямо латноамериканските страни) не се коренят в това колко лесно се прави бизнес, или колко демократични са страните..

Коренят се в "Материала" и културата му, вкл..."- да не се повтарям)

/Кой разбрал - разбрал, кой не - да си стои пред клетката на кенгурото и да вика "такова животно няма", и да чака да преуспее в научното или в международното бизнес-поприще/

http://books.google.bg/books?id=C_zLfq0q3j8C&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false

Monumentalism versus Flehumility, стр 105, иначе от 93, но страниците от 93 до 105 е са включени в тази книга;

Забележка: В някои от монографиите си, Минков включва към това измерение, и измерението "себеизтъкване" ("self-enhancement" или "pride") Versus "себезаличаване", в други - ги разглежда като две различни измерения..

стр 127 Еeconomic Growth (с числени корелации)

стр 129 Definition and Summary

и т.н.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...