20 години от началото на Югославските войни

[Monarh]

Тази година се навършват 20 г. от избухването на войните в бивша Югославия . В края на 80-тте г. възниква конфликт между Словения и Хърватия , които искат по-голяма автономия и Сърбия , която е за по-силен авторитет на федерацията . Окончателният разрив се случва на XIV Извънреден конгрес на Съюза на югославските комунисти на 20-22 януари 1990 г. , когато словенските комунисти напускат разискванията , последвани от хърватската делегация начело с Ивица Рачан. В резултат на полит. промени в цяла Източна Европа в Югославия през 1990 г. също е установена многопартийна система и се провеждат демократични избори във всички републики .В Хърватия изборите са спечелени от Хърватската демократична общност на доктор Франьо Туджман , който става президент . В Словения също идват на власт антикомунистически сили , а държавен глава става комунистическият реформатор Милан Кучан . В Хърватия живее значително сръбско малцинство . То иска да остане в Югославия , но хърватските ръководители са за излизане от федерацията . Лидерите на сърбите в Хърватия отиват в Белград и получават подкрепа от президента на Сърбия Слободан Милошевич и Председателя на Председателството ( президент ) на Югославия Борисав Йович . На 17 август 1990 г. хърватските сърби открито се вдигат на бунт - Революцията на дънерите . На 22 декември хърватският парламент гласува новата конституция на Република Хърватия , която променя статуса на сърбите от конституционен народ на на национално малцинство . В началото на 1991 г. зачестяват въоръжените сблъсъци между сърби и хървати - Инцидентът на езерото Плитвице през март с.г. . Хърватското вътрешно министерство започва да въоръжава специалните полицейски сили , което води до изграждането на истинска армия . На 2 май се разиграва Инцидентът в Борово село - сръбски паравоенни бойци , четници , убиват 12 хърватски полицаи . На 15 май хърватският член на Председателството на Югославия Стипе Месич трябва да заеме поста Председател , но сърбите блокират избора му . По-късно той заема поста . На 25 юни 1991 г. Словения и Хърватия приемат Декларации за независимост . Федералното правителство на СФРЮ заповядва на Югославската Народна армия да пресече границите на Словения . Това е началото на Югославските войни .

[Monarh]

Това е документалният филм на БиБиСи ,, Смъртта на Югославия " , сниман през 1995 -1996 г. , включва интервюта в с главните действащи лица , включително Слободан Милошевич . Това е Втора част -,,Пътят към война " 1/5

[Monarh]

http://www.youtube.com/watch?v=Vry1kb52JFE&playnext=1&list=PLA2628DFD07D2A0F8 Редактирано Август 20, 2011 от Петър Петров

[КГ125]

Така става, когато национализмът стане на шовинизъм. Резултатите от войните на 20-ия век и необходимостта да обосноват завладяването на съществени чужди територии, главно български, докараха сърбите дотам, че при тях патриотизмът беше агресивен и дързък, та до степен да се опитат да ревизират следвоенните граници и в крайна сметка да рухнат, а не лишеният им от забележителност лидер да умре в Хага кой знае от какво.

А инак имаха право и в Босна, и в Косово. Само че, те първо се опитаха в Словения да задържат с военна сила републиката, но бяха блокирани в казармите си от новите словенски въоръжени сили и след споразумение се изтеглиха. Това беше относително най-нормалното разрешаване на тази част от конфликта. По подобен начин се изтеглиха от Македония, разбира се без никой да ги блокира, но си изнесоха всичката военна техника, та трябваше България да подари на Македония 150 танка, с които общия брой на македонските танкове стана 154.

В Хърватско нещата се закучиха, а в Босна стана ад под небето, защото там се намесиха и мюсюлмански политически сили отвън.

Тази война беше много мръсна, свързана с нарочно създадени паравоенни формирования, престъпления, мафии, тя доразви започналият да се създава от Милошевич култ към мафиотската култура на безпредела и докара много, много проблеми.

Обикновените хора от тези теротории видяха ад под небето.

[Михов]

Нещата просто да си дойдат по местата - затова беше всичко.

И те си дойдоха:

Словения - в Европа, много стабилна страна, чудесен народ, културен и интелигентен.

Хърватско - доста прилично ниво, по-добре са от Полша или Унгария. Хърватите - не толкова културни колкото словенците, но несравнимо по-добре от сърби & ко.

останалите републики - обратно в ориенталското блато, откъдето изплуваха. Сред лепотиците с големите цици и кючека.

Редактирано Август 20, 2011 от Михов

[andreiS40]

Така става, когато национализмът стане на шовинизъм. Резултатите от войните на 20-ия век и необходимостта да обосноват завладяването на съществени чужди територии, главно български, докараха сърбите дотам, че при тях патриотизмът беше агресивен и дързък, та до степен да се опитат да ревизират следвоенните граници и в крайна сметка да рухнат, а не лишеният им от забележителност лидер да умре в Хага кой знае от какво.

А инак имаха право и в Босна, и в Косово. Само че, те първо се опитаха в Словения да задържат с военна сила републиката, но бяха блокирани в казармите си от новите словенски въоръжени сили и след споразумение се изтеглиха. Това беше относително най-нормалното разрешаване на тази част от конфликта. По подобен начин се изтеглиха от Македония, разбира се без никой да ги блокира, но си изнесоха всичката военна техника, та трябваше България да подари на Македония 150 танка, с които общия брой на македонските танкове стана 154.

В Хърватско нещата се закучиха, а в Босна стана ад под небето, защото там се намесиха и мюсюлмански политически сили отвън.

Тази война беше много мръсна, свързана с нарочно създадени паравоенни формирования, престъпления, мафии, тя доразви започналият да се създава от Милошевич култ към мафиотската култура на безпредела и докара много, много проблеми.

Обикновените хора от тези теротории видяха ад под небето.

През лятото на 1999г. подарихме на Република Македония, за въоръжаването/фактическото окомплектоване с техника) на 3/ТРИ/ танкови батальона от сухопътните войски на Армия на Репиблика Македония/АРМ/ на общо и точно 90 танка Т-55...........

Танковете им свършиха работа в конфликта през 2001г.(помогнаха им да поддържат огъня, поради липса на други маневрени тежки оръжия, поне до закупуването на Ми-24 от Украйна и наемането на украински пилоти), макар че типично по еничарски ги нарекоха ,,бугарскиот скраб"...

Впоследствие ги разпродадоха и нарязаха напълно след 2006г.

Трябваше да продадем танковете на Уганда, която ни даваше изгодна цена, а не да ги харизваме.

Бъдещето доказа, че България направи поредният майчински, алтруистичен политически акт към РМ, но той не бе оценен.....

Направихме грешка с таноквете!

Хората във Вардарска Македония не станаха по-българи от този акт на подаряване.

Сега по повод 20-годишнината от началото кървавия разпад на Югославия, който беше исторически и етно-демографски обусловен:

Въпреки загубите на сърбите във войните, белязали края на СФР Югослевия- сърбия запази силни и значими лостове за влияние, както в Босна и Херцеговина(съставната на федерацията Република Сръбска) и за жалост и наш срам и лостове в Република Македония/БЮРМ, ако щете/......

Сърбите още влияят пряко и съществено върху политическия живот, до голяма степен теса основният фактор за поддържане, интензифициране и фокусиране на антибългаризма на Скопие, който е имаментен белег на македонзма!

А България има никакво/няма влияние върху политическите процеси и външна политика на Република Македония....

Признаването й като държава, дареното въоръжение, цялостната и системна- постоянна българска подкрепа за съществуването на Република Македония, не промениха агресивния македонстки антибългарски курс на Скопие!

В ТОЗИ СМИСЪЛ, ВСИЧКИ НАШИ ПРОЯВИ НА ПОДДРЪЖКА, ДОБРИ УСЛУГИ, ПОДКРЕПА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИМЕ НА ДЪРЖАВА И ЕВРОИНГЕРАЦИЯ НА РМ СА НАПРАЗНИ И СА ЕДНА ГРЕШКА!

БЪЛГАРИЯ НЕ СПЕЧЕЛИ НИЩО В ЗАМЯНА!

ТОВА Е ТЪЖНАТА ИСТИНА!

[Skubi]

През лятото на 1999г. подарихме на Република Македония, за въоръжаването/фактическото окомплектоване с техника) на 3/ТРИ/ танкови батальона от сухопътните войски на Армия на Репиблика Македония/АРМ/ на общо и точно 90 танка Т-55...........

Танковете им свършиха работа в конфликта през 2001г.(помогнаха им да поддържат огъня, поради липса на други маневрени тежки оръжия, поне до закупуването на Ми-24 от Украйна и наемането на украински пилоти), макар че типично по еничарски ги нарекоха ,,бугарскиот скраб"...

Впоследствие ги разпродадоха и нарязаха напълно след 2006г.

Трябваше да продадем танковете на Уганда, която ни даваше изгодна цена, а не да ги харизваме.

Бъдещето доказа, че България направи поредният майчински, алтруистичен политически акт към РМ, но той не бе оценен.....

Направихме грешка с таноквете!

Хората във Вардарска Македония не станаха по-българи от този акт на подаряване.

Сега по повод 20-годишнината от началото кървавия разпад на Югославия, който беше исторически и етно-демографски обусловен:

Въпреки загубите на сърбите във войните, белязали края на СФР Югослевия- сърбия запази силни и значими лостове за влияние, както в Босна и Херцеговина(съставната на федерацията Република Сръбска) и за жалост и наш срам и лостове в Република Македония/БЮРМ, ако щете/......

Сърбите още влияят пряко и съществено върху политическия живот, до голяма степен теса основният фактор за поддържане, интензифициране и фокусиране на антибългаризма на Скопие, който е имаментен белег на македонзма!

А България има никакво/няма влияние върху политическите процеси и външна политика на Република Македония....

Признаването й като държава, дареното въоръжение, цялостната и системна- постоянна българска подкрепа за съществуването на Република Македония, не промениха агресивния македонстки антибългарски курс на Скопие!

В ТОЗИ СМИСЪЛ, ВСИЧКИ НАШИ ПРОЯВИ НА ПОДДРЪЖКА, ДОБРИ УСЛУГИ, ПОДКРЕПА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИМЕ НА ДЪРЖАВА И ЕВРОИНГЕРАЦИЯ НА РМ СА НАПРАЗНИ И СА ЕДНА ГРЕШКА!

БЪЛГАРИЯ НЕ СПЕЧЕЛИ НИЩО В ЗАМЯНА!

ТОВА Е ТЪЖНАТА ИСТИНА!

Терминът "БЛАГОДАРНОСТ" е непознат в ПОЛИТИКАТА, дипломацията. Така, че няма полза от крещене.... :lac:

[andreiS40]

Терминът "БЛАГОДАРНОСТ" е непознат в ПОЛИТИКАТА, дипломацията. Така, че няма полза от крещене.... :lac:

Не е крещене СкуБи!

Просто трябва да сме наясно с истинските нагласи към България на мнозинството от населението на днешна Вардарска Македония/Република Македония!

[Monarh]

Хърватските сърби са се опасявали , че извършеният от усташите геноцид може да се повтори . Затова се разбунтуват .

[andreiS40]

Хърватските сърби са се опасявали , че извършеният от усташите геноцид може да се повтори . Затова се разбунтуват .

Никакъв геноцид не е имало 1941-1944г.

Това са сръбски пропагандни твърдения, които са откровени лъжи!

Всичко, което идва от официалната сръбска историография, трябва да се чете много предпазливо и между редовете!

Даже изобщо да не се чете!

Петров, не разбирам, защо съчувстваш и се оптитваш да съжаляваш тези ВРАГОВЕ НА БЪЛГАРИЯ И ВСИЧКО БЪЛГАРСКО!

[Warlord]

Съвременните сърби не са никакви "врагове на България и всичко българско". Събитията отпреди 100 години са си част от историята и трябва да си останат там.

Във войната от 1991 г. се намесиха не само мюсюлмански външни сили в Босна, ами и Западът, който удари мощно рамо на хърватите иначе може би нямаше да удържат, повечето войски и бойна техника се държаха от Белград. Но разпадът така или иначе беше неизбежан. А македонците удариха джакпота - отделиха се в момент, в който на никой не му се занимаваше с тях, Сърбите водеха тежки бойни действия в Босна и Хърватско и ген. Радко Младич беше твърдо против отваряне на нови фронтове, затова просто се изнесоха от там, с надежда да запазят поне Босна, уви и това не стана, а разпадът на последната империя на Балканите продължава и до днешни дни, за щастие не чак толкова кърваво като през 20 в.

[kramer]

Обаче юговойните стреснаха СССР при разпада, и руснаците не посмяха да направят инвазии в бившите републики, щото се страхуваха от югославия. Дали ако нямаше юговойни руснаците биха окупирали руските части от бившите републики?

Е, не, реално в Босна голямата патаклама почна чак през 1992 г. когато СССР вече се беше разпаднал.

[КГ125]

Хърватските сърби са се опасявали , че извършеният от усташите геноцид може да се повтори . Затова се разбунтуват .

Разбинтуват се, защото не могат да приемат, че от доминиращо мнозинство стават малцинство и защото са им напълнени главите с Милошева пропаганда. Хърватско нямаше проблем с малцинствата, докато войната не почна. Сръбският шовинизъм, при цялото ми уважение към тоя народ, беше в пика си тогава.

[Warlord]

Хубаво ама от времето на просръбските шовинисти в Македония минаха 20 години, промениха се доста неща, но там продължават да са си антибългарски настроени, не заради сръбски агенти, а защото самите те са си тикви и така са решили да я карат. А в Сърбия в момента антибългарски настроения не съществуват (можеш просто да отидеш до там и да провериш ако не ми вярваш, вече само с лична карта ни пускат на границата там), като изключим разбира се само най-крайните болни шовинистични мозъци каквито си имаме и у нас и въобще навсякъде.

Иначе за войната естествено сръбския шовинизъм беше виновен и най-вече Милошевич, словенците и хърватите първоначално искаха конфедерация, но Белград не беше съгласен на никакви отстъпки. После започнаха бомбардировките над Любляна и айде.

А руснаците не са се страхували от войни с бившите съюзни републики, просто защото те нямат абсолютно никакъв шанс дори и всички взети заедно, нито пък каквото и да било желание да водят подобни войни, а и Горбачов сам ги пусна да се отделят, въобразявайки си, че така проблемите му ще намалеят. Не казвам, че в Москва не са взимали никакво отношение към случващото се в Югославия, те както обикновено са били просръбско настроени, но в онзи момент те също са в разпад и няма как да им окажат съществена помощ, а и освен всичко друго понеже го бяха закъсали доста здравата, американците им бяха отпуснали доста заеми заради които съответно бяха поискали от тях да си мълчат по въпроса с Югославия.

[Monarh]

Не защитавам сърбите . Всички воюващи страни имат вина . Може ли да кача филма на Би Би Си за разпадането на Югославия ?

[Warlord]

Има ограничение за големината на качваните файлове, така че по-добре дай линк към Ютуб.

[Monarh]

http://www.youtube.com/watch?v=oMksTFy_csk

[Monarh]

Не излиза само линк .

[eMGeto]

А защо във всички югорепублики има сръбски анклави? Защо няма хърватски, словенски, македонски и пр. анклави в Сърбия? Това е то! Колонизатори - от руски тип!

[eMGeto]

Да, колонизация от руски тип е най-страшен, понеже означава русификация! А това е лошо знамение! Англификация - ГЮД! Ай лайк ит! Уай нот?

[kramer]

Е то няма как туземците да ги англифицират

[Monarh]

Боевете в Словения започват на 27 юни . Стига се до сблъсъци между словенските полицаи и преди всичко словенската Териториална отбрана , и Югославската народна армия . Особено на международните ГКПП-та възниква опасност Австрия да бъде въвлечена във въоръжените стълкновения . Затова Въоръжените сили на Австрия преместват войски на южната граница със Словения . На граничните КПП-та , които се намират близо до казармите , се водят чести боеве , които нанасят тежки щети и вземат отделни човешки жертви .

Много танкови съединения на ЮНА не достигат своите цели в северната част на Словения , тъй като словенската ТО след няколкомесечна подготовка е в състояние да се защитава успешно срещу бариерите от танкове на важните транспортни точки .Понеже Северна Словения е алпийска област , добре въоръжените югославски ВВС не могат да контраатакуват със въздушни удари . Все пак югославските Мигове навлизат в австрийското въздушно пространство .

Същевременно в Хърватия са блокирани много казарми . Хърватите и босненците в ЮНА масово се предават на словенската ТО , тъй като не искат да вземат участие във войната . В рамките на няколко дни се предават 3800 войници на югоармията . Общо са пленени по официални данни 4693 военнослужещи на ЮНА и 252 полицаи от словенската ТО .

След 10 дни е сключено примирие . Затова войната е известна като 10-дневната война . През октомври 1991 г. последният югославски войник напуска Словения .

Редактирано Ноември 30, 2011 от Петър Петров

[Monarh]

[Monarh]

Войната в Хърватия

Според Велизар Енчев за начало на Сръбско-хърватската война се приема 3 юли 1991 г. Тогава танкове на ЮНА и доброволци , изпратени от жителите на Белград с цветя , излизат от югославската столица и се отправят към сръбско-хърватската граница .Сръбската териториална отбрана започва Операция Крайбрежие 91 , имаща за цел Далмация . Един месец след хърватската декларация за независимост ЮНА и сръбските части контролират най-малко 1/3 от територията на Хърватска с преобладаващо сръбско население . Югославските и сръбските сили имат превъзходство във жива сила и въоръжение . Когато интензивността на бойните действия нараства , редица градове като Дубровник , Шибеник , Сплит , Карловац , Вуковар , Осиек и Винковци са атакувани . Сръбските сили държат в ръцете си оръжейния арсенал на ЮНА , което създава сериозни затруднения на новосформираната хърватска армия . Хърватското правителство започва да доставя оръжие през границите на страната .

Съгласно разработената стратегия операциите на ЮНА протичат в 3 етапа :

- мостовете над големите реки се превземат , а хърватските полицейски части се ,,неутрализират ". Наред с дирекни нападения , напр. над лагери за обучение на Хърватската Национална гвардия , сръбските паравоенни формирования се подкрепят с артилерия и тежки оръжия .

- ЮНА се опитва да прекъсне транспортните връзки между столицата Загреб и районите , в които се водят военни действия . Връзките към Далмация ( през Книн ) и към Източна Славония са решаващи за снабдяването на хърватската армия .

- в областите под сръбски контрол се провеждат етнически прочиствания на хървати и други несърби . Паравоенните формирования се използват за подкрепа с цел да свържат различните области , населявани от сърби и да прогонят хърватите чрез терор и насилие .

На 24 /25 август започва обсадата на Вуковар , главния град на Източна Славония , който е разположен на границата между Сърбия и Хърватска. Сражения се водят и около Винковци и Осиек ...

Стратегическият план на ЮНА за офанзива в Хърватия

Редактирано Декември 27, 2011 от Петър Петров

[Warlord]

И операцията в Източна Славония: