Отиди на
Форум "Наука"

Странен руснак разгада "формулата на Вселената"


Recommended Posts

  • Администратор

Странен руснак разгада "формулата на Вселената"

Гениален математик отказва $1 милион

Сложната хипотеза на Поанкаре не можа да се опъне на Григорий Перелман

0124-01.jpg

Той вероятно е най-умният човек на света - загадъчен и обичащ самотата мъж, който шокира научните среди с твърдението, че е разрешил хипотезата на Поанкаре. А това е един от най-сложните проблеми в математиката, над който са умували не един и двама учени. Руският математик Григорий Перелман обаче успя да разгадае хипотезата, за което трябва да получи награда от $1 млн. Чудакът Перелман обаче шокира за втори път колегите си, обявявайки, че не се интересува от парите и не желае да ги приеме, пише "Гардиън".

Хипотезата на Поанкаре е сред седемте най-важни математически задачи на хилядолетието. През 2000 г. математическият институт Клей обявява награда от по $1 млн. за разгадаването на всяка една от тези задачи. Хипотезата на Поанкаре дължи името си на френския математик Жул Анри Поанкаре, който я формулира през 1904 г. Целта на хипотезата е да бъде разбрана формата на Вселената чрез връзка между формите, пространствата и повърхностите. Хората, които не са математици, трудно разбират хипотезата. Тя се отнася до геометрията на многоизмерните пространства и е ключът към топологията. Въпросът е изключително важен и за математиката, а и за физиката, защото се опитва да разбере каква е формулата на Вселената, обяснява Маркус дю Саютой от университета Оксфорд. Много математици преди Поанкаре твърдели, че са намерили решение. Самият той търсел решението на хипотезата на Поанкаре цели 8 години. И, изглежда, е успял в нещо, в което мнозина са се проваляли.

Перелман проявил ексцентричност дори в начина, по който оповестил гениалното си откритие. Вместо да го публикува в уважавано научно списание, той просто поместил работите си в интернет сайт. След проверка, продължила цели четири години, научната общност обаче достигнала до заключението, че решението, което Перелман предлага, е вярно. Следователно руският гений трябва да получи наградата от един милион. Той обаче обяви, че не желае парите, тъй като смята, че комисията, присъждаща му наградата, не е достатъчно квалифицирана, за да оценява работата му. Сред научните среди се върти шегата, че да притежаваш един милион долара в Санкт Петербург, си е доста опасна работа. Говори се, че тази седмица на Перелман ще бъде присъдена и най-престижната в математическите среди международна награда "Филдс", която е математическият аналог на Нобеловата награда. Перелман избягва да говори с журналисти и е смятан за доста ексцентричен дори в странния свят на математиците. Той отказва да стане милионер, а в същото време живее с майка си в скромен апартамент в Санкт Петербург и двамата се издържат само с пенсията на възрастната жена от $45. От миналата година Перелман е без работа заради разногласия с водещия математически институт "Стеклов" към Руската академия на науките, започнали още през 2003 г., пише "Сънди телеграф". Когато институтът не подновил избора му за член, Перелман "се почувствал недостоен и без талант", казва негов приятел. Той постепенно изпаднал в криза и се откъснал от света.

Според негови близки Перелман не може да си позволи финансово да отиде на конгреса на Международния математически съюз в Мадрид, където трябва да получи наградата "Филдс". Геният обаче е прекалено горд, за да поиска някой да финансира пътуването му.

в. Стандарт

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Преди години по Филисифия ми беше поставена задачата да прочета четири руски книги през лятната ваканция. Книгите бяха точно определени, но не помня имената и авторите им. В една от книгите имаше руски математик-гений, който се опитваше да докаже, че Бог съществува чрез математиката. Героят умира преди да го направи.

В Русия като цяло математиката и науките, които не се обновяват много с времето са много на мода. Можеби това се дължи на невъзможността на масовите руснаци да получават последна информация, но те са много добри в консервативните науки - математика, логика, химия, физика и някои други. Дори според мен руснаците са най-добрите математици на света :good:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
В Русия като цяло математиката и науките, които не се обновяват много с времето са много на мода.

Не бих казал, че математиката е наука, която не се "обновява".

А кой са другите науки, които не се обновяват?

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

На скоро четох едно интервю с един руски учен за прогреса в научните среди след втората световна война. Там човека обясняваше, че няма кадри за тези науки. Хората не се интересуват и самото заплащане в Русия е малко.

По скоро руснаците не ги бива в науките, които  изискват много пари...

;)

И кои са тези науки? И не мога да разбера какво искаш да кажеш с това…?!?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Имах предвид, че икономическото състояние не позволява да се отделят повечко пари за наука, разработки и модернизации.Пример - хората планират да заменят Т72 с Т90 (изцяло), но няма средства.

В същото време, на един математик му стига и главата (+ нещо за писане), за да създаде сензация.На този човек от снимката по-горе не са му нужни лаборатория и сериозно финансиране, за да направи откритие.Не че трябва да го оставят гладен... Дано съм се изразил по-ясно :oops:

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

Да разбрах те!

Но тук става въпрос за това, че човека не мисли, че комисията е прекалено компетентна, за да го оценява. Не става въпрос за пари той няма какво да ги прави. За него математика е живота. Тежи хора са странни за нас, но в същото време са гении.

Link to post
Share on other sites
  • 7 месеца по късно...
  • Потребител
Виж ето тук може да намериш нещо:

http://en.wikipedia.org/wiki/Grigory_Perelman

евала на човека, но съм съгласен, че математиците най-добрите са Руснаци поради няколко пречини, всички книги по които се учат в САЩ на библио графията отзад водят до руски "писатели" и учебници и всичко е взето имено от тях просто теоретичните науки са много развити там
Link to post
Share on other sites
  • 3 years later...
  • Потребител

Преди години в рамките на СИВ (за незапознатите - Съвет за икономическа взаимопомощ, нещо като ЕС, ама по тоталитарно), България търгуваше с фундаментална наука.

Сега експортираме малцинствени елементи с неясно поведение. Малка разлика, но съществена. :bigwink:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Не е горд. Луд е. По точно навярно страда от някякъв вид аутизъм. Може би асбергер синдрома....

Например Пал Ердьош докато е живяла майка мур го е прала, обличала, хранила. Самостоятелно не е бил могъл да се обслужва. Даже и хляб не можел да си намаже. След време група математици се събират да му работят (обслужват) доброволно. Нямал е личен имот. Цял живот е живял при познати, хотели.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB_%D0%95%D1%80%D0%B4%D1%8C%D0%BE%D1%88

:punk: :punk: :punk:

Link to post
Share on other sites
  • 5 years later...
  • Администратор

Днес навършва 50 години математикът, решил задачата на хилядолетието

Днес, 13 юни, един от най-големите математици на нашето време, Григорий Перелман става на 50 години. Той се прослави с решението на една от седемте "Задачи на хилядолетието" - доказателството на хипотезата на Поанкаре.

Всяко тримерно затворено едносвързано многообразие е xомеоморфно на 3-мерна сфера.

*Наука ОFFNews представи в какво се състои задачата на Поанкаре, обяснена просто и подробно (доколкото е възможно) - Хипотезата на Поанкаре - последната решена нерешима задача.

Перелман става известен на широката публика с нестандартния си вид и поведение. Институтът Клей раздава по 1 милион за решаване на всяка от "Задачите на хилядолетието", но Перелман отказва наградата. Малко по-късно Международният математически съюз присъжда на Перелман медала Фийлдс, който мнозина наричат еквивалент на Нобелова награда по математика, а също и награда от 15 000 канадски долара, но математикът отказва и тази награда. 

Ученият води уединен живот и не дава интервюта, а жълтите медии пишат, че живее с възрастната си майка в тясна квартира в стар блок.

Перелман работи върху доказателството на хипотезата почти девет години при най-висока концентрация, без да знае как ще приключи всичко.

На 11 ноември 2002 г. в arXiv излиза статията, озаглавена "Формула на ентропията за потока на Ричи и нейните геометрични приложения" (The Entropy Formula for the Ricci Flow and Its Geometric Applications), която доведе до световно признание на учения. 

1419716136_1_559x*.jpgГригорий Перелман излага своето доказателство на хипотезата на Поанкаре на семинар в Принстънския университет, април 2003 г.

След публикуването на статията Перелман е поканен да чете едномесечен курс лекции в няколко университета, включително MIT и Принстън. Перелман се съгласява. На лекците му са присътват Джон Бол (председател на Световния съюз на математиците), Андрю Уайлс (автор на доказателството на теоремата на Ферма), Джон Наш младши (син на математика Джон Наш, прототип на героя от филма "Красив ум"), Джон Конуей (автор на играта "живот"). Математикът Франк Куин (Frank Quinn) от Университета на Вирджиния, описва чувствата си по този начин: "Човекът доказа една от най-големите математическите теореми - и нито веднъж не я спомена ... Това затвърди репутацията му. Ако той бе започнал да се бие в гърдите и да крещи "Аз я реших!", публиката нямаше да го приеме". 

Преди публикуването в arXiv Перелман с никой не обсъжда своите резултати. Когато питат защо е постъпил така, Перелман реагира равнодушно: "Мислех, че ако бях направил някъде грешка, някой друг ще може да представи валидно доказателство въз основа на резултатите ми - това само би ме зарадвало. Никога не съм си поставял за цел сам да реша задачата на Поанкаре.

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dnes-navarshva-50-godini-matematikat-reshil-zadachata-na-hiliadoletie_49449.html

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Интересна статия за Перелман и спора му с китайския математик Shing-Tung Yau  в сп. The New Yorker от Sylvia Nasar and David Gruber

http://www.newyorker.com/magazine/2006/08/28/manifold-destiny

 

Когато член на организационния комитет в Станфорд (това става, докато Перелман работи там в началото на 90-те) му поискал C.V. и препоръчителни писма, Перелман отказва с думите: „Ако познават работата ми, нямат нужда от C.V.-то ми; щом искат C.V.-то ми, не познават работата ми.”

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
×
×
  • Create New...