Етноботаника

[AciDBurn]

Растенията винаги са имали важна роля за човека. Различните растения са намирали широка употреба - от храна и материали за конструкция на подслон и дрехи, до медицинските им свойства при лечение на болести и духовни обреди .

Терминът етноботаника е бил предложен за първи път от Джон Харшбергер през 1896г. с цел да разграничи специфична област от ботаниката, която да изучава употребите на растенията в различните културни общества по света.

Термина етнобонатика произлиза от етнология (наука изучаваща формирането и развитието на различните етнически групи, тяхната идентичност, форми на културна самоорганизация и закономерностите в колективното им поведение) и ботаника (наука за устройството, еволюцията и значението на растенията).

Съвременната етноботаника е мултидисциплинарна наука, фокусирана върху комплексните взаимоотношения между растенията и хората - техните битови, медицински и религиозни употреби в различни общества.

В днешно време от етноботаниците се изискват различни видове умения: ботанически знания, за идентификация и опазване на растителните специменти, антропологическо обучение с цел разбиране на културният контекст и лингвистични познания, достатъчни за да се разбере местната морфология, синтакс и семантика на определено растение.

Макар етноботаниката да изследва всякакви видове употреби на растенията, науката предимно набляга върху употребата им в местната етномедицина и отчасти в духовните практики на определени племена.

Етнобонатиката и медицината

Счита се, че древните племена, практиуващи медицина, играят важна роля в създаването на медикаментите. Познанието за лечебните свойства на растенията, които притежават, са отправна точка за съвременната наука.

Антрополозите откриват, че все още има голямо количество знания относно медицината, заложени в племена по света, но никога не намерили място в ранната западна фармакология. Като резултат се развива специализирана област в антропологията и ботаниката, наречена етноботаника.

Областта представлява особена смесица на културна антропология и биология на растенията, която води лечителите в джунглите и полетата, с цел да разкрият традиционното познание за медицината в процес, наречен „разкриване на естествени продукти".

По време на тези походи местно племе разкрива лечебните растения на етноботаник. Те му обясняват какви са свойствата на растението, при какви условия се използва за лечение, коя част от него е лековита и как се приготвя като медикамент.

Етноботаникът събира проби от растенията за анализ и там именно е процесът, чрез който тази наука преминава в сферата на химията – такава, каквато я познаваме днес. Важната задача, която имат химиците, е да измислят начин, по който синтетично да възпроизведат натуралните съставки.

Като основен начин за добиване на медикаменти от растенията е екстракцията – отстраняване на етеричните масла от растението и тяхното сгъстяване. Синтетичните химици извличат лечебните свойства от растението в най-високи нива. Те постигат това чрез произвеждането на компоненти, имитиращи молекулярната структура, открита в растенията.

Процесът е използван успешно много пъти в историята на синтетичната химия. Хининът – медикамент, предназначен да лекува малария, е разработен на основата на кора от хининово дърво. Морфинът е друг такъв пример - алкалоидът е намерен в цвета на мака и синтезиран в диацетилморфин.

Друго лекарство, което произлиза от растение, е аспиринът. През 19 век химици изолират натуралния компонент салицин от върбова кора. Медицината, заедно с алтернативните методи, взети от растенията, осигуряват на учените ензими и структури, които биха могли да послужат като катализатори при създаването на синтетични компоненти.

Безспорно е, че извличането на ценни съставки от растенията като древен подход на медицината, играе основна роля в съвременната фармакология.

Етноботаниката и текстила

Освен за медикаменти, растенията често се използват (дори и днес) за направата на различни текстилни изделия.

Например, дзукови, канабис сатива и сизал са използвани за правене на въжета.

Канабис сатива е използван известно време за направа на хартия, а сизала - за килими.

Сламата и бамбука са били популярни растителни материали за производство на шапки.

Памука, културния лен, юта (тропическо влакодайно растение от семейство Липови) и модал (целулозна фибра, извлечена от буковите дървета) са използвани за изработка на облекла.

А койр (влакна от кокосов орех) са имали широка употреба в изработката на торби, килими и т.н.

Етноботаниката в културен и духовен аспект

Голям интерес за етноботаниците представляват различните видове растения, билки и гъби, които са използвани или все още се използват в различни племена с шамански и духовни цели. Това са т.нар. ентеогени - термин създаден през 1979г. от група етноботаници, с цел да бъдат заместени думите халюцигени/психеделици, поради тяхното масово навлизане в популярната култура през 60-те.

Ентеогените се използват от хилядолетия и са били известни на почти всички древни цивилизации и племена (като Ацтеките и Майте например). Употребата им е почти винаги свързана с духовни ритуали.

Макар голяма част от употребата на ентеогени да е вече в историята, днес все още може да се наблюдава тяхната употреба в изолирани племена по света.

В Африка например, най-известните ентеогени употребявани с духовна цел са корена на храста Ибога (Tabernanthe iboga) от Буити в Габон и други части на Западна Африка, и растението Silene capensis, култивирано и често използвано от народа Кхоса, обитаващи югоизточната част на Южна Африка (известен кхоса е Нелсън Мандела). Silene capensis, наричано още African Dream Root е използвано от местните с цел предизвикване на осъзнати сънища (билката много наподобява Calea zacatechichi).

В Америките и до ден днешен употребата на различни видове ентеогени е широка практика. Кактуса пейот (peyote) например, е един от първите ентеогени записани в дата базата на етноботаниката. Употребата му в духовен и етномедицински аспект била широко разпространена сред народа Kiowa, обитавали земите, които днес разпознаваме като щата Оклахома. Кактуса продължава да се използва от различни видове племена предимно в Мексико и централна Америка.

Друг вид кактус, често употребяван от местни племена е San Pedro и днес се използва предимно в Перу.

Друг известен ентеоген употребяван в Южна Америка, който вече освен от местните, често се използва и от западни туристи е аяуаската (Ayahuasca), заради лечебните му, психоактивни и терапевтични свойства. Аяуаската е напитка, приготвена от смесица билки и растения, които могат да бъдат открити в местните богати на растителни видове джунгли. Отварата се приготвя от амазонска лиана Banisteriopsis caapi и други видове билки като Psychotria viridis и Diplopterys cabrerana.

В Азия пък, местните сибирски племена са били изключително известни с употребата си на гъбите Amanita muscaria.

Като цяло, в Азия употребата на гъби с медицинска цел е много популярно явление - гъби като Кордицепс, Шийтаке и Мейтаке се консумират за укрепване на имунната система и общо здраве (днес стават все по-известни и на Запад, продавани под формата на хранителни добавки или екстракти).

Друг ентеоген, широко употребяван е Кава (Kava или Kava Kava) и то не само от местни племена, но популярен и сред съвременните общества. Употребява се свободно предимно в Океания - Австралия, Фиджи и т.н.

Макар популярната му употреба, растението все още има своите духовни приложения в местни племена в Океания.

Как протича една етноботаническа експедиция и какви са ползите на етноботаниката?

Преди етноботаниците да тръгнат на експедиция, те събират обширна информация за културата и поведенческите харектеристики на местните хора, при които отиват. Подготвя се регионално проучване за епидемиологията, традиционната медицина, културата и екологията на хората и тяхната среда на живот. С цел да се поставят приоритети при събирането на растителни екземпляри, се подготвя извадка за етномедицинските, биологическите и химическите свойства на употребяваните в местността растения. Тази информация често се снабдява от отдалечени здравни заведения и местни хора, които работят/живеят в близост до областта на интерес.

След това, етноботаниците с месеци се подгатвят както психически, така и физически за експедицията. Събират се всички необходими ресурси необходими за оцеляването им в тотално различни условия на живот, тъй като повечето експедиции се провеждат в тропически джунгли и отдалечени селца. Веднъж достигнали до местността, етноботаниците прекарват стотици, дори хиляди часове в търпеливо наблюдение на местните хора и начина по който използват различни видове растения. Етноботаниците почти винаги работят в екип с лекар, който има опит в етномедицината (т.нар. народна медицина). Различни видове болести, характерни и за западния свят са представени на тамошните шамани или лечители - използват се и визуални материали като снимки, но най-често болестта се обяснява от етномедицинското лице. Не се използва медицинска терминология, защото термини като хепатит, паразит, вирус и т.н. не са известни на местните лечители. Ако лечителя успее да идентифицира симптомите и да ги разпознае със същите или подобни, с който се е сблъсквал по време на практиката си, той детайлно разказва начина по който третира болестта, неговата ефективност и най-вече - растенията, които употребява и начина им на приготвяне.

Когато етноботаниците съберат достатъчно информация и растителни екземпляри, те се връщат в лабораторията, където фармаколозите внимателно преглеждат както информацията събрана по време на експедицията, така и самите растения. Чрез високо технологично оборудване се изследват свойствата на растенията и в последствие - може да се достигне до синтезиране на дадено лекарство.

Етноботаниката набира популярност в последните години и все повече университети започват да предлагат курсове и обучение в тази сфера.

Silene capensis

Peyote cactus

Amanita muscaria

Kava Kava

San Pedro cactus

http://www.puls.bg/health/herbs/news_6928.html

http://bgfreaks.org/topic_2873.0.html

Редактирано Септември 9, 2012 от Р. Теодосиев

[Кухулин]

В пасажа за Азия бих допълнил употребата на сома и хаома, приготвяни от не много ясно кое растение.

[Last roman]

а също мак и канабис в Европа, влезли в гръцките и римските медицински трактати.

[AciDBurn]

Сома/Хоама не се сетих, защото ботаническата му идентичност е все още тема на спекулации. Иначе има още доста растения, които могат да се включат - всеки е добре дошъл да сподели.

Редактирано Март 2, 2012 от AciDBurn

[Южняк]

ъъъъ.... Nicotiana tabacum, или с други думи, тютюн.

използван предимно с духовна цел ("напушване") в течение на хилядолетия от американските индианци, както и от поне 2 милиарда от неидианците. изостря фокуса и концентрацията на напушените, както и скоростта на рефлексите им. Силно психоактивно действие. Убива около 100 милиона души годишно.

..Vitis vinifera, или обикновена лоза.

Лиана, нативна за европа и медитеранския регион. Продуктът на витис, виното, се използва с духовна цел (така нареченото "насмукване")от традиционните за региона етноси, като присъства в практически всички религии. Играе централна роля в култа за дионис, както и редица по-малко и известни култове, а също така и в някои, доста по известни от култа към дионис. Продуктът на Vitis vinifera присъства в народната медицина и духовните пътешествия на всички народи от региона, и е обект на преклонение, поезия, проза и фолклор.

Особено известни с духовните си пътешествия, причинени от напитката, добивана от Vitis vinifera са гръцките племена по така наречените дионисиеви фестиви. В духовното си пътешествие са придружавани от зле облечени весталки, дриади, и други оргиастични фигури, което придава на скитанията на гърците, причинени от Vitis vinifera, тантричен елемент. Други извисени скиталци, които ползват напитката с духовна цел, са скитите, чиито духовни скитания, причинени от употребата на Vitis vinifera, според слуховете можели да продължат с месеци, и нерядко изобщо не завършвали.

Култът все още се изповядва в региона, като култовите места за практикуването му са известни под името ристоранте, тавернакис, кричма, хоремаг, всичките с неизвестна етимология.

Медицинската употреба на лианата е широкоспектърна, от депресии до разширени вени и от настинки през сънотворно до сърдечно съдови заболявания. Афродизиак. Причинява сатириаза (Според Херодот).

Hordeum vulgare, или обикновен ечемик. Мистериозна билка, използвана от планинските племена на оркнейските острови за производство на напитка, наричана Ечемиченият Джо, или уиски скоч. Съсъ силно психосоматично въздействие, което отшелниците от мрачните скали на края на албиона използват в самотните си духовни пътешествия през дългите зими, от които се завръщат просветлени, със зачервени очи и с оклюмали, а нерядко и разбити глави.

Използва се и за разтриване на краката. Със силно антисептично действие, неотменим атрибут на военните хирурзи в течение на хилядолетия, поради способността си да предизвиква анестеза. Странични ефекти - предизвиква цироза и пука капилярите на носа ("шотландски нос")

Mentha pulegium, или полски джоджен.

Високо токсична, причинява редуцирана фертилност и спонтанен аборт, както и незабавна менструация. Използвана като кулинарна подправка заради аромата и вкусовите си качества от гръцките и римските племена в течение на хилядолетия.Частично довела до изчезването им. Естествен регулатор на демографския прираст през европейското средновековие и съвременността. Използвана в медицината и във винарната индустрия на гръцките племена като ароматизатор. Изключително силен мутаген, в състояние да предизвика деформации. Екстракт от билката (Pennyroyal essential oil) предизвиква незабавна смърт дори в минимални количества. Лекува настинки (виж чай от мента)

Silphium, или див морков. Изчезнала поради свърхупотреба. Лекува настинки, кашлица и лошо гърло. Централен износен продукт на Киренайка през римската епоха.

Монета от киренайка със стрък от див морков на нея:

Подтиска овулацията; предизвиква незабавен аборт; най разпространеното противозачатъчно през епохата на римската империя. Зърно от Silphium струва цената на собственото си тегло в сребро поради ефективността си - едно единствено зърно предпазва от забременяване за цял месец (виж Плиний)и гарантира духовни пътешествия из цялата вселена, като муха без глава, за цяла седмица.

Сребърна монета от Киренайка с изображение на зърно от Silphium

Добре позната универсална дрога в древния египет и минойския крит, като египтяните са толкова впечатлени, че имат специален йероглиф за него. Възможно е съвременният символ за сърце

да произлиза от формата на зърната на Silphium. На практика предизвиква изчезването на римската "висша" класа. Хапчето-чудо на древността. Убива безотказно. Лекува запек.

Редактирано Март 3, 2012 от Южняк

[Last roman]

Южняк, много забавно си поднесъл фактите, но мисля че малко си попрекалил относно въздействието на горепосочените растения върху измирането на древните.

И горката мента как си я оплюл. Сега как да седна и да пийна ментов чай аз /за да пропъдя махмурлука от ферментиралия ечемик/?

Друг зъл спермициден агент е добре познатата ни мащерка /Thymus sp./.

За токсична дрога бих добавил още и лобелиевата чемерика /Veratrum lobelianum/, настойката от корените на която е давана за лечение на глисти, при предизвикване на повръщане /след запой/, треска, но често в токсична доза, която не е никак трудно да бъде объркана /причинява хипотония и смърт/. Според някои изследователи тя е и причината за смъртта на Александър Македонски.

[Южняк]

Прав си, а за чая от мента се пошегувах. Става въпрос за джоджен, койтото е от същата фамилия, но мента и джоджен са различни растения. За останалото съм невинен - източникът ми е уикипедия.

[КГ125]

Особено се впечатлих от възмосжността употребата на разните вещества да има социални че и исторически ефекти...

Не, че не се е срещало, например с пропилите се Шан в Китай...

[bravo]

Много интересна тема и информация, браво на AciDBurn. Няма как да не сме зависми от растенията (дори и те изпитват дадени усещания и си предават информация, според ексерименти, както и на нас впрочем) по най-различен начин. Цяла култура се е завъртяла около виното или чая например. А билките от родното място са (генотипно) най ефикасни, доколкото знам (или всеки човек си тежи на етноботаниката ).

Редактирано Март 3, 2012 от bravo

[КГ125]

Това наистина е необработена нива - историческите ефекти на субстанциите...

[AciDBurn]

Определено може да се говори за социални и исторически ефекти от употребата на ентеогени в различните народности по света. Мисля, че би било интересно да си поблъскаме главите в тази насока.

Една интересна статия: Evidence for Ritual Use of Entheogens in Ancient Mesoamerica and the Implications for the Approach to Religion and Worldview

bravo е прав - растенията имат интелект и някои от тях, имат възможността да предават информация на хората, които го употребяват. Пример за това е ибогата в Западна Африка. (лично наблюдение).

По отношение на Европа през вековете се е образувала интересна култура покрай консумацията на абсент.

Абсентът е напитка с високо съдържание на алкохол, която се получава се от цветовете и листата на растението Artemisia absinthium (пелин).

Като алкохолна напитка, абсента има много дълга и интересна история, която датира още от 18 век, а с неговата консумация се асоцират френските артисти и писатели от края на XIX и началото на XX век.

Начинът по който се е консумирала напитката е имала ритуален характер. La Louche, или оригиналния ритуал по консумация на абсент, представлява:

Първо, към абсента се прибавя ледено студена вода, която бавно превръща изумрудено зеления на цвят абсент в по-светъл, млечно зелен. Водата се излива върху кубче захар, което е поставено на лъжица с дупки, за да може водата да попие от захарта. Налива се вода, докато кубчето захар не се разтвори напълно.

Широко разпространено е, че оригиналния абсентов ритуал, включва подпалване на захарната бучка, но в действителност наистина оригиналния начин за конусмиране на абсент, изключва огъня. Въпреки това, има и други начини и ритуали, които включват огън, което не действа по никакъв особен начин на самата напитка - просто с огън изглежда по-интересно.

Добавянето на студена вода, нежно освобождава съществените масла на билките, от които абсента е направен. Тези есенции са смятани за тайната зад която се крият ефектите на абсента.

Символика на ритуала

La Louche ритуала има и смислово символично значение - трансформация, която може да се наблюдава в чашата се смята за символичната трансформация, която консумиращия абсент ще преживее. Също както водата освобождава есенциите, така и абсента ще освободи ума.

Естетика на ритуала

Оставайки практическата и символичната част настрани, ритуала е също и толкова визуално красив. Когато водата, започне своето въздействие, тогава и чашата, която съдържа абсента се превръща в сцена, в която цветовете играят важна роля - човек става свидетел на млечното оцветяване, постепенната промяна от дълбокия изумруден сцвят до оцветяването в деликатен тон на светло зелено. След като напитката е преминала своята цветна трансформация, идва ред и на другата, много по-важна трансформация - тази на нашите усещания.

[Last roman]

За 'интелекта на растенията' - да не изпадаме излишно във фантазии. Но естествено растенията реагират към изменящите се условия на околната среда, произвеждат съответните вещества, които отблъскват или привличат животни или др. растения. Екологичната биохимия при растенията е много интересна, затова прилагам линк с полезен материал по темата:

http://web.uni-plovdiv.bg/mollov/nature/lekcii_ekologichna_biohimia_2003.pdf

Пелинът и неговите опияняващи свойства /поради наличието на сексвитерпенови лактони/ са известни още от дълбока древност. Мисля че бях споменал, че римският историк Плиний, когато бил комендант на крепостта в Августа Треверум в Западна Германия, се жалвал, че войниците му събират 'абсинтум' - пелин и го варят в котли, след което се напиват с вонливата отвара и цял ден ходят 'като в мъгла'.

Друг начин за изпадане в халюциногенни състояния била и употребата на паразита върху житните растения наречен от Линей мораво рогче - 'Claviceps purpurea'. Ако при стриването на зърната за хляб в брашното попадне и тази гъба, консумиралият може да се интоксикира и да получи ерготизъм /гангренозен или конвулсивен/, заради алкалоидите които се съдържат в гъбата /Ерготамин, Ерготин, Ергометрин/, а също и да получи халюцинации, заради амида на лизерговата киселина /диетиламидът на която пък е добре познатия ЛСД/. Хипотезата на откривателя на Ерготамина и синтезиралият за първи път ЛСД - Алберт Хофман е, че напитката кюкеон, използвана в Евлевзинските мистерии, е съдържала ръж, заразена с мораво рогче, и в резултат от нея консумиралите изпадали в психеделични състояния.

[AciDBurn]

Защо да е "излишна фантазия"? Растенията имат способността да усещат околната среда и да нагаждат съществуването си спрямо нея.

Отделно ентеогените, благодарение на психоактивните си съставки имат способността да отключат човешкото съзнание към алтернативен начин на фуциониране, докато трае действието им и да разкрият много интересна информация. Разбира се, арогантно можем да кажем, че това са само некви "халюцки" обръщайки внимание на грозноватия вид, в който западната цивилизация и култура е употребявала подобни растения, но автентичната им и традиционна употреба говори съвсем друго.

Разбира се, интелекта при растенията е съвсем различен термин от този, които използваме по отношение на хората и животните.

А по отношение на лекцията по екологична биохимия - благодаря ти, че я сподели, много е ценна!

[Last roman]

да, с това становище вече съм съгласен. Просто растенията са съвсем друг тип организми, поели доста отдавна по собствен еволюционен път. И наистина реакциите им са доста адекватни според дразненето. Например ако дадена антилопа почва да яде листата на акация, тя наред с производството на танини /които да причинят неприятни стомашно-чревни смущения у звяра/ започва да отделя растителни хормони, под действиято на които и съседните акации започват да отделят танини. Лошото е, че повечето хора възприемат растенията като красив декор или добавка към пържолата.

Колкото за преживяванията след употреба на определени растения - не съм имал възможността, но и не ме привлича особено идеята. Всеки мозък реагира по различен начин.

Хайде малко информация за Salvia divinorum /далечен роднина на градинския чай/:

Това е особено рядко растение, виреещо в труднодостъпни местности в района Оаксака в планините на Мексико. Салвията отдавна се използва от индианците за ритуални и лечебни цели, както и за предсказания – буквалният превод на името й е “Чаят на пророците”. Дължи се на халюциногенните й свойства. Подобно на алкохола, Салвията влошава координацията. Активните действащи вещества на Салвията са Салвинорин-А и Салвинорин-В. Салвинорин-А е най-силният от всички известни растителни халюциногени, числи се към класата на дитерпените /Мастноразтворими витамини, производни на фитол и ретинол/. Той е агонист на капа-опиоидните рецептори, и е единствената природна съставка, с такова действие. Превъзхожда 10 пъти псилоцибина по сила и по активност се приближава към LSD.

Доза от по-малко от няколкостотин микрограма оказва ефект, а доза от над 1 мг са твърде силни за повечето хора. Поради необичайно силното му въздействие салвиноринът не бива да се използва, без да е точно определена дозата. За щастие листата на Салвията са стотици пъти по-слаби от чистия салвинорин.

Единият от традиционните методи за употреба от индианците представлява напитка, приготвена от вода и смляни листа, за което са нужни много листа, а и вкусът на тази “отвара” е много неприятен, така че този метод много рядко се използва от не-членове на племето. Салвиноринът се усвоява и абсорбира много трудно от стомаха, затова са н ужни много листа, за да стане напитката ефективна. Но за сметка на това ефектите при този метод са особено продължителни.

Другият традиционен метод е дъвченето на голямо количество свежи листа в разстояние на половин час. Въпреки че сдъвканите листа се гълтат, ефектът се дължи основно на абсорбирането на салвинорина от лигавицата на устата.

[AciDBurn]

Автентичният начин за консумация на салвията е или като напитка или направо дъвкане на самите листа На тези хора съвсем са им пречупени вкусовите рецептори.

И индианските племена нагъват кактусите като ябълки.

[vorfax]

А защо AciDBurn не посочва източниците, които ползва? Така оставя впечатление, че това е нейна статия?

[Last roman]

Автентичният начин за консумация на салвията е или като напитка или направо дъвкане на самите листа На тези хора съвсем са им пречупени вкусовите рецептори.

И индианските племена нагъват кактусите като ябълки.

бърн, доколкото чета из наркофорумите, най-размазващият начин на приложение е пушене на салвиацията. Разбира се аз подобна простотия никога няма да си вкарам в организма, но все пак са ми интересни токсикологичните впечатления на патил човек...

[AciDBurn]

Е това, което се прави тук на Запад е пушене на екстракта на Салвията. Нямам си и на идея на каква химическа обработка го подлагат.

След синтетичната му обработка не оставя никаква следа от автентичното растение - едно тъмно виолетово прахче просто. И е много, ама много силно. Хич не е шега работа.

По отношение на статията - източници нямам, поради простата причина, че един ден седнах и написах всичко което знаех за етноботаниката. Отворих википедия за спецификата на някои растения и толкоз.

Редактирано Септември 6, 2012 от AciDBurn

[Last roman]

хименно - халюциногенният ефект на 'чайчето' хич не е за пренебрегване и е най-добре да има някой около теб, който да те пази да не би да решиш че си птица и че можеш да летиш. Може би за начинаещият мозъкобъркач, желаещ да се потопи в света на илюзииите, ще е по-полезно да започне с гъбки, расли по северните склонове на Родопите.

[AciDBurn]

Правило номер едно на всеки психаделик ентусиаст - винаги, ама винаги трябва да има някой наоколо, който да е наясно в какво се забъркваш в случай, че нещата тръгнат на зле.

Аз съм се убедила, че човек не може да спре потока от любопитни експериментатори - те все ще намерят начин да си строшат главите. За това по-добре да се информират как най-безопасно да ги трошат.

Редактирано Септември 6, 2012 от AciDBurn

[AciDBurn]

А, в този ред на мисли - наистина ли има такива гъби в България? От чисто любопитство питам.

Аз знам само за руските аманити и разни централно американски сортове.

[Last roman]

А, в този ред на мисли - наистина ли има такива гъби в България? От чисто любопитство питам.

Аз знам само за руските аманити и разни централно американски сортове.

има, ама са по-слаби. Не са мухоморки, но ще ти пусна именцето им на лб. Че тук има наивна аудитория.

[AciDBurn]

Благодаря за информацията. Не знаех.

На етноботаниката, най-интересният й аспект е именно как дадени растения са повлияли върху културата на дадена общност.

Когато намеря достатъчно свободно време обещавам да пусна малко материал и за това.

[vorfax]

По отношение на статията - източници нямам, поради простата причина, че един ден седнах и написах всичко което знаех за етноботаниката. Отворих википедия за спецификата на някои растения и толкоз.

Говорех за преписаната статия http://www.puls.bg/health/herbs/news_6928.html и ползваната http://bgfreaks.org/topic_2873.0.html , които нямат нищо общо с Википедия.

[AciDBurn]

И двете статии за пръв път ги виждам. В сайта на пулс съм попадала и друг път, но нямам спомени да съм я чела.

Имах архив с информация, която съм намирала в интернет по въпроса, извадих някои неща от него, когато реших да публикувам информацията в сайта на БГ наука.

Ще Ви помоля да не превръщате темата от етноботаника в дискусия за авторското право. Някой модератор да добави въпросните източници към постигна ми, тъй като аз нямам права да редактирам началният си пост.

Ако случайно намерите още източници от където съм "откраднала" чувствайте се свободен да ги публикувате, тъй като аз ги нямам налични.