Робовладелството във Византия и стратиотската й система

[Aspandiat]

Робовладелството във Византия и стратиотската й система

Това е една от темите, които от доста време чегърта мозъка ми и по която ми се ще да нахвърля малко щрихи с всичките слабости на импровизирано четиво. Класическата представа, насадена от студентските банки, е че в периода ІV–VІІ век Византия е типична робовладелска империя поради наследената си от Рим съдба и обществено-икономическа структура. Струва ми се, че тезата за робовладелския характер на Източната римска империя (по-долу ИРИ), най-любима на представителите на съветско-марксистката (и епигонната й родна) историография заради идеята за замяната на обществените формации, има сериозни недостатъци. Лично аз обаче не съм срещнал досега задовoляващо ме обяснение на базата на какво възниква през втората четвърт на VІІ век стратиотската институция на селяните-войници. Съмненията ми се засилиха особено много, след като ми се наложи да проучвам въпроса за робовладелството в Иран (под властта на Аршакидите и Сасанидите) и в древна Армения.

Аршакидо-сасанидски Иран има същата съдба като ИРИ – приписани голословно робовладелски характеристики на базата на рехава документна база и при пълно пренебрегване на географските характеристики (релефа) на Иран. Най-ценният източник за обществено-икономическата ситуация в иранските земи в предислямско време е сасанидският съдебник "Матакдан-и хазар датастан" ("Книгана хилядата съдебни решения"), компилиран около 620 г., и издаден в превод на руски с успоредна транслитерация на пехлевийския текст от Анахит Периханян през1973 г. в нищожния тираж от 600 броя, правещ го библиографска рядкост. Корените на някои от законовите положения в съдебника обаче стигат до ранносасанидската и дори до партската епоха, тоест до ІІІ век. Общо в "Матакдан-и хазар датастан" под различни названия роби се споменават 35 пъти. От тях 8 пъти се говори за храмови роби (1_7-10, 101_8-11, 101_11-15, 101_15-17,103_4-6, 103_9-10, А 40_1-3, А 40_3-6). В останалите 26 случая липсва конкретика къде са се трудели робите, дали са били домашни роби или са работели на открито. Само един единствен път се говори за роби, намиращи се в дасткарт, тоест в голямо поземлено имение (А 36₁₆ – А 37₁), както и само в един единствен случай има географска конкретика къде в Персийската империя техният труд е бил прилаган – никъде в собствено иранските земи, а по бреговете на река Тигър, тоест в Месопотамия (А 13 _11-13). Струва си да се отбележи, че в Талмуда се споменава за "дасткарт от роби" (dasqartā də 'abdē), който бил продаден заедно с тях. Според контекста въпросният дасткартсе е намирал отново в Месопотамия. Единствените сведения за широка употреба на роби в собствено иранските земи са за храмовите комплекси в Мидия, където, съдейки по Амиан Марцелин, храмовото земевладелие било особено силно.

Изследвайки въпроса за робовладелството в предислямски Иран, Анатолий Новоселцев на свой ред без стеснение заключава, че съгласно проучванията на А.Ю. Якубовски в дийа, тоест в дасткартите от VІІ–ІХ век, земята не се обработвала от роби, а от изполичари. Тази практика била запазена в Иран чак до 70-те години на ХХ век. Новоселцев продължава:

"Няма никакви основания да се допуска, че в Иран през VІІ век дастакертите са робовладелски латифундии, а сто години по-късно – частни земи, реализирани според правата на архаичния институт на изполицата. За Армения и Кавказка Албания няма такъв род сведения, но няма и основания да се смята, че тамошните дастакерти принципно са се отличавали от иранските. Впрочем и за по-ранно време (ІV–V век) привлечените данни от Вавилонския Талмуд и сирийските източници (за V–VІ век) разкриват за Иран същата ситуация: основна фигура в производството бил крепостникът-изполичар (hокхер), арендуващ земя при едрите земевладелци...Съпоставката на всички тези материали дава основание да се твърди, че през сасанидската епоха в Иран основна фигура на производителя в дастакерта бил изполичарят-арендатор, обезземлен, но лично свободен селянин.
Приведеният материал се отнася предимно за Месопотамия – икономически най-развитата област в Иран; в собствено персийските области ситуацията е била вероятно донякъде различна и по-близка до задкавказката. Създава се представата, че тук по-дълго време се запазило свободното селячество. Например в Албания съгласно Каноните на Вачаган селяните-общинници все още имали земя през втората половина на V век, въпреки че съществувала и категория на непосредствени производители, лишени от пасища, лозя и др."

Горните наблюдения са особено ценни. За съжаление Новоселцев не уточнява дали дасткартите са били основно концентрирани в Месопотамия или са били разпространени във всичките ирански земи. Съдейки по данните от "Матакдан-ихазар датастан" и от Талмуда, стопанствата с приложение на робски труд са се намирали в Месопотамия, което може да се обясни с факта, че зърнопроизводството, характерно като поминък за равнинните части на Предна Азия, изисква голямо количество работна ръка. Докато планинските или полупланинските собствено ирански територии, непригодни за зърнопроизводство, са били специализирани в изискващите по-малко работна ръка скотовъдство и овощарство и в тях робство практически нямало или било крайно ограничено. По тази причина през Античността са възхвалявани партските коне от Ниса или през Средновековието ширазкото вино, но не и ечемикът или житото им.

Придвижвайки се на запад към границите на Източната римска империя веднага следва да се отбележи (както го прави и Новоселцев), че икономическата ситуация в Армения е била почти същата като тази в Иран, ако не пълно пълно нейно копие. Подобно на иранските земи и в Армения дасткартът (арм. дастакерт) принадлежал на целия род, а не на отделния индивид, но юридически притежател бил главата на рода. Подобно на иранците, и в арменските земи се запазват до много късно родовите отношения и силни селски общини и подобно на иранските земи Армения преминава (за ужас на марксистките историци) директно от родовия строй (да не се смесва сродовообщинния) към феодалния. Древна Армения (а и десетократно по-малката съвременна) е била бедна откъм обширни площи, удобни за създаването на големи или огромни стопанства от латифундиален тип, чието основно производство да са зърнените храни и които да са изисквали многобройни тълпи от роби. Единствените подходящи за такава дейност земи са били Араратската долина и югозападните по-равнинни части на Армения. Там биха могли да възникнат едри земеделски стопанства, прилагащи робски труд, собственост на едрата аристокрация. В останалите части на Армения нагънатият релеф не е благоприятствал възникването на големи дастакерти, чиято основна продукция да бъдат зърнените храни. По тази причина още от ахеменидско време Армения е била известна със своето скотовъдство и овощарство, но не и като износител на зърнени храни, тоест имаме икономическо профилиране много сходно с това на собствено иранските територии на Партия и Персия.

От оскъдните данни за роби в Армения се разбира, че техния труд е бил прилаган основно в храмовите стопанства преди покръстването, ситуация, която удивителнонапомня приложението на робски труд в храмовите стопанства в съседна Мидия, но и в храмовите комплекси в съседна Кападокия, намираща се на територията на ИРИ, за което споменава на границата между двете ери Страбон.

Като една скоба може да се спомене, че Новоселцево смята, че в примерите от Кападокия и Армения не следва да се имат предвид храмови роби в тесния смисъл на думата, а хора, намиращи се в една или друга степен на зависимост от храмовете и дори за зависими селяни от протофеодалентип. За това свое заключение Новоселцев се опира на едно сведение от "Матакдан-и хазар датастан" описващо съдбата на изпадналия в немилост персийски (по-скоро партски) аристократ Михр Нарсе, който заедно с жена си и роба си бил предаден в храма, за да изпълнява функциите на āturvaxš или ātarvaxš, тоест на младши жрец. Новоселцев отбелязва, че ситуацията с този персийски аристократ удивително напомня (със съответните специфики) практиката в средновековните християнски страни изпадналите внемилост или провинили се аристократи да бъдат изпращани в манастири, което изобщо не значело, че те били превръщани в роби или крепостни селяни. По-важното е, че като икономика Кападокия е била много сходна със съседна Армения, а и с иранските земи, което се дължи на сходния високопланински релеф, не позволяващ изграждането на стопанства от латифундиален тип с мащабно прилагане на робски труд. Точно тази аналогия би следвало да бъде отправната точка към въпроса за робовладелството в Източната римска империя.

Географски земите на империята са разделени на две големи части – равнините на Сирия, Северозападна Месопотамия и Египет и планинските области на Анатолия и Балканите. За Египет и Сирия има достатъчно данни още от елинистическата епоха за наличието на големи латифундии с мащабно приложение на робски труд. Египет е бил до 641 г. и житницата на империята. Точно тези земи през 634 г. стават първата жертва на арабското нашествие и ИРИ ги губи. Исторически те никога не са били източник на военни набори.

Другата географска зона в ИРИ е като цяло планинска. По аналогия със съседна Армения и по-далечните ирански земи, също планински или полупланински, логично е да се допуснат сходни икономически характеристики за Кападокия и Мала Азия като цяло,както и за Балканите – тоест липса или слабо развитие на робовладелските отношения, липса на големи имения от латифундиален тип произвеждащи зърнени храни, по-дребни имения, обработвани от труда на изполичари или ратаи, основно скотовъден и овощарски поминък, съхранени селски общини и дребна позембена собственост. Тази социално-икономическа ситуация в зоната на Мала Азия и Балканите обяснява и опровергава 2 неща:

1.Изтъкваната от историците от руската школа голяма роля славянското заселване на Балканите за възникването на свободната селска община. Числеността на славяните обаче е била в рамките на 500 000 души от Дунава до Пелопонес, твърде малка, за да може да доведе до такъв коренен социално-икономически обрат в балканските територии на империята. Тази свободна селска община е можела да възникне само, ако е... предсъществувала и оцеляла въпреки славянските и аварските наществия, а не е възникнала благодарение на тях.
2.Появата на същата свободна селска община в Мала Азия, където няма славянско заселване и оттам промяна на етническата карта. Наличието на такава община в Мала Азия, синхронна като време на тази на Балканите, може се обясни именно с нейното съществуване още от епохата на Античността.

Тези 2 момента хвърлят светлина и върху още един важен пункт, а именно върху наличието на човешки ресурс, който да бъде впрегнат през VІІ век и по-късно в изграждането на стратиотската институция. Ако населението на Мала Азия и Балканите е било основно робско или поставено в колонатна зависимост, то е нямало как да осигури човешкия ресурс от свободни хора, макар и обезземлени, които да поемат бремето на войници-земеделци. И обратното – наличието на значителен, дори преобладаващслой от свободно население от Кападокия до Дунава е онзи фактор, осигурил човешкия ресурс за военната реформа, извършена от Ираклий и наследниците му. Впрочем сходната с тази в Армения социално-икономическа ситуация в Кападокия като че отлично обяснява и защо именно от тази провинция империята е набирала едни отнай-добрите си войски, преобладаващо съставени от арменци.

[КГ125]

Чудесно

[Last roman]

Браво Спандьо. Хубава статия!

[КГ125]

Отде го набара тоя ирански законник, бре Спандий, де го, дай го!!! :good:

[glishev]

Чудесно, наистина.

Но, Спандю, знаеш, че Теодосий Велики закрепостява колоните с едикт, забранява напускането на земеделското поприще и миграцията в града. Робските латифундии се разпадат, но колонатното крепостничество ги заменя. Разбира се, напълно възможно е този процес да е по-успешен в районите, където земеделието зависи от големите реки: за Византия - в Египет и римска Месопотамия (по Ефрат), а за Иран - в персийска Месопотамия (по Тигър).

В планински райони, тоест в Албания (става дума за кавказка Албания) или в Илирик (тоест в познатата ни балканска Албания за византийците) може и да няма успех на закрепостяването.

Разбира се, марксистите са тъпи: крепостничеството още не е "феодализъм", пък и закрепостеният колон вече не е същото като роб.

Във всеки случай стратиотската войска е резултат комай именно от (знаем, временния) отказ да се закрепостяват повече селяни. Или?

Иначе Мала Азия наистина е гръбнакът на византийската "нация", ако мога да се изразя така. В тези планински райони гръцкият успява все пак да се наложи, а селячеството вероятно никога не е било напълно закрепостявано. След като Балканите стават напълно несигурни, а Египет, Сирия и римска Месопотамия са изгубени, доходите на империята няма как да позволят продължаване на разточителното наемане на чужденци и просто се налага ползването на незакрепостени селяни в армията. А те няма откъде да дойдат - освен от планинските райони на Мала Азия.

Редактирано Октомври 9, 2012 от glishev

[T.Jonchev]

Несъмнено в периода IV - VII век робството в Римската империя не е това, което познаваме до към края на II век. Преди всичко източниците от и за това време съдържат много повече споменавания за колони и арендатори от всевъзможен тип, отколкото за роби - особено в Изтока. Дори юридическият статус на робите е променен - ако не в главното, то в детайлите. Очевидно броят на робите (и респективно - приложението на техния труд в стопанството на империята) е рязко редуциран. Причините са много, но основните са липсата на големи завоевания и по-добрата доходност на арендаторската форма на стопанисване на имотите.

Така че твърдението, че т.нар. Ранна Византия била робовладелска държава, е едно от многото безумия, родени от идеологическа инерция.

[Frujin Assen]

Само да уточня. Населението на балканите е избито или прогонено от самите славяни и други варвари преди тях. В този смисъл, славяните не наследяват нищо, защото са изтребили хората които живеят по тези места преди тях. Балканите не са изцяло планински край и е възможно да е имало латифундии.

[Южняк]

От всичко най-ми хареса това, че марксизма е тъпотия.

Хубава тема с интересна теза. В линията на мисли на Аспандиат и Глишев - възможно е Аспандиат да има право. Гледал съм разни изчисления, че и най-лошата изполичарска -по израза на Аспандиат - система е икономически значително по-добра и от най-развитата робовладелска икономическа система, в смисъл, че дава значително по-добра нетна печалба. Докато робските системи никога не могат да излязат на +, т.е. непрекъснато трупат загуби поради незаинтересоваността на робите и необходимостта от все нови и нови робски попълнения, които струват пари, а са неефикасни. Византия, за да оцелее толкова дълго, вероятно от един момент нататък не е имала икономика, базирана на робския труд. Защо не, както предлага Аспандиат, още от 3-4 в.

[Frujin Assen]

Преди време четох много интересна книга за САЩ и имаше интересни редове за робовладелството. В Ямайка значи, за 3 века са докарани много роби, примерно 4 милиона. Накрая, от тях остават живи 1 милион.Вижда се, че там демографията е била отрицателна, и робите са мрели като мухи от експлоатацията. За разлика от там, в САЩ са докарани примерно 1 милион роби, а накрая са 4 милиона. Това е, защото в америка се ползва робовъдството, тоест, разчита се на висока раждаемост сред робите и не не експлоатират така грубо. Робовладелския труд в САЩ показва, че може да бъде рентабилен, дори и при съвременен тип икономика.

Това което искам да кажа, е че робовладелците в Рим съвсем не са били зависими от военнопленниците, може ли са сами да си отглеждат роби, или да ги купуват от варвари. Тоест, един голям робовладелец винаги може да се снабди с роби, и да поддържа имението си. Проблема според мен е бил в икономическата криза, която удря Римската империя и води до големи трудности за тези робовладелци, които вече не успяват да поддържат големите си имения и да се грижат за много роби.

[glishev]

Римляните обаче освобождават много роби и раздават гражданско право на много освобожденци. В един момент раждането на роби от други роби става недостатъчен източник за увеличаване на тази популация. Така че "робовъдството" е неефективно в Римската империя поне от II в. нататък.

Общо взето, човек трябва да е американец, за да го практикува. Спандю наистина има право.

[Aspandiat]

Чудесно, наистина.

Но, Спандю, знаеш, че Теодосий Велики закрепостява колоните с едикт, забранява напускането на земеделското поприще и миграцията в града. Робските латифундии се разпадат, но колонатното крепостничество ги заменя. Разбира се, напълно възможно е този процес да е по-успешен в районите, където земеделието зависи от големите реки: за Византия - в Египет и римска Месопотамия (по Ефрат), а за Иран - в персийска Месопотамия (по Тигър).

В планински райони, тоест в Албания (става дума за кавказка Албания) или в Илирик (тоест в познатата ни балканска Албания за византийците) може и да няма успех на закрепостяването.

Разбира се, марксистите са тъпи: крепостничеството още не е "феодализъм", пък и закрепостеният колон вече не е същото като роб.

Във всеки случай стратиотската войска е резултат комай именно от (знаем, временния) отказ да се закрепостяват повече селяни. Или?

Иначе Мала Азия наистина е гръбнакът на византийската "нация", ако мога да се изразя така. В тези планински райони гръцкият успява все пак да се наложи, а селячеството вероятно никога не е било напълно закрепостявано. След като Балканите стават напълно несигурни, а Египет, Сирия и римска Месопотамия са изгубени, доходите на империята няма как да позволят продължаване на разточителното наемане на чужденци и просто се налага ползването на незакрепостени селяни в армията. А те няма откъде да дойдат - освен от планинските райони на Мала Азия.

Значи, бай Глишо, това, което прави Теодосий, не е нещо изненадващо. В съседна Армения процесът на феодализиране върви с ускорени темпове именно през ІV и следващия V век, но V век е по-скоро довършителен. Това, което казваш, подкрепя моята гледна точка за търсене на паралели на ИРИ със земите не на запад от нея, на изток от нея.

Несъмнено в периода IV - VII век робството в Римската империя не е това, което познаваме до към края на II век. Преди всичко източниците от и за това време съдържат много повече споменавания за колони и арендатори от всевъзможен тип, отколкото за роби - особено в Изтока. Дори юридическият статус на робите е променен - ако не в главното, то в детайлите. Очевидно броят на робите (и респективно - приложението на техния труд в стопанството на империята) е рязко редуциран. Причините са много, но основните са липсата на големи завоевания и по-добрата доходност на арендаторската форма на стопанисване на имотите.

Така че твърдението, че т.нар. Ранна Византия била робовладелска държава, е едно от многото безумия, родени от идеологическа инерция.

Колеги, може би трябва да дам още малко пояснения за начина ми на разсъждение. Изходих от следните моменти:

1. Преди да станат част от Римската империя, Анатолия, Сирия, Египет, СЗ Месопотамия са били независими страни, които като икономически и социален профил следва да са били по-близки до съседните им области - Асирия, Вавилония, Армения, Кавказка Албания, Атропатена, Мидия, Персида, Партиена, отколкото до отстоящия на хиляди километри Рим.

2. Използвах географията и особеностите на релефа, нещо което родните историци от "тежката артилерия" (да ме прощава Йончев) нямат умствения потенциал да оползотворят като анализ. Единствено Петър Мутафчиев преди 80 години под влияние на немските геополитици се опитваше да го прави. А географията е от решаващо значене не само политическата история, а и за ИКОНОМИКАТА. Дори още повече за нея.

3. Въз основа на т. 1 и 2 забелязах, че географски ИРИ се дели на 2 зони - планинска/полупланинска и равнинна. Оттам вече въведох в модела на разсъждение моментът, че Месопотамия с нейната робовладелска икономика би следвало икономически да е сходна или идентична със Сирия и Египет, а Мала Азия и Балканите - с нагънатия релеф на Армения и иранските територии източно от нея, в които доминират свободното селячество групирано в селски общини и изполичарският труд в поземлените имения. Във втория случай Кападокия е особено ценно свързващо звено, защото е била много сходна със съседна Армения не само като релеф, но и като икономически отношения и религия. Като скоба само мога да вметна, че кападокийският маздеизъм е бил оцелял поне до 465 г., когато Приск Панийски пише, че едно персийско пратеничество се оплакало на Лъв І, че магите били възпрепятствани да практикуват свободно обичаите си, както било предвидено от договора от 421 г. А това пък хвърля светлина защо кападокийската църква е била толкова влиятелна и силна и е дала християнски отци като Василий Велики например - имала е силен опонент в лицето на кападокийския митраизъм и маздеизъм.

4. С арабското нашествие Византия се "отървава" от "пречещите" й робовладелски провинции, които генерират икономическа мощ и политическа немощ и които никога не са били източник на военни ефективи. Остават й М.Азия и Балканите с тяхното дребно и средно земевладелие и свободно население, които и са хомогенни в религиозно отношение (православни срещу монофизитския и несториански Изток) и верни на имперската идея и на Константинопол. Така че бих си позволил дори една еретична идея, че загубата на Сирия, Месопотамия и Египет са плюс за империята, защото я отървават от религиозно-политическата сепаратистична язва, която е разлага през V-VІІ век, както и поставя източната граница по планината Тавър, представляваща естествена защитна стена, като по този начин е скъсен фронтът на отбрана и разходите по поддръжката му.

5. Що се отнася до генезиса на стратиотската институция, може да се добави, че моделът на селяни-воиници не е изобретение на Ираклий. Виждаме го още в Птолемеев Египет и Селевкидска Сирия с тамошните колонисти, които са задължени да носят военна служба срещу земя. В Западната римска империя мисля, че подобно нещо няма. Там се раздава земя като пенсия след военна служба, а не срещу военна служба. Това подкрепя и написаното в т.1, че Изтокът води пълнокръвен живот преди появана на Рим. Както и (Монте Кристо да си изяде романистанския комески шлем), че Византия е съмнително да е римска империя след VІІ век на фона на завръщането на стари модели отпреди римската епоха.

[Aspandiat]

Само да уточня. Населението на балканите е избито или прогонено от самите славяни и други варвари преди тях. В този смисъл, славяните не наследяват нищо, защото са изтребили хората които живеят по тези места преди тях. Балканите не са изцяло планински край и е възможно да е имало латифундии.

Фружине, тук ще ти се опъна яко.

Това, че местното население е било изтребено от славяните, е поредния руско-марсистки мит. Такова прочистване може да се докаже за земите между Дунава и Стара планина, но не и за Македония и Тракия. Както и за албанските и гръцките земи. В полза на оцеляването на значителна част от завареното население има и лингвистични доказателства.

За латифундиите. Такива е можело да има само на 3 места - територията между Предбалкана и Дунава, най-вече в Добруджа; в Северна и Източна Тракия между Филилопопол и Константинопол; евентуално в хинтерланда на Солун. За територията между Предбалкана и Дунава имам големи резерви защото това е област, която римляните завземат с огън и меч. Тоест част от населението е избито, други са заробени и със сигурност се е стигнало до съсипването на повечето от поземлените владения, създадени в течение на десетилетия или столетие от местни големци, които са били раздробени или преминали към римския поземлен фиск. Ако е имало латифундии, то те са били наново изградени след І век пр.Хр. и са били съсипани от готските нашествия през ІІІ-ІV век и после от авари и славяни.

За Тракия съм съгласен, че може да е имало латифундии. Всъщност това са най-подходящите земи, още повече, че Одриското царство е анексирано тихо и кротко от римляните, сиреч не е имало експроприации, заробвания и т.н. и съществувалите дотогава едри поземлени владения са се запазили.

Всъщност спорът къде е имало латифундии на Балканите може най-лесно да се реши, ако се види по географска аналогия къде е имало чифлици през османския период.

[glishev]

За всичко си прав, само не бих ползвал "феодализиране", когато става дума за закрепостяване. Впрочум, процесите текат не само в Персия, Армения или Византия. Същото се случва (под римско влияние) и по Атлантика. Това не е изненадващо. Латифундиите постепенно отстъпват пред закрепостяването на "свободните" колони.

Редактирано Октомври 10, 2012 от glishev

[Aspandiat]

Отде го набара тоя ирански законник, бре Спандий, де го, дай го!!! :good:

Бай КГ, не ме карай да си играя да сканирам 500-600 страници, особено като те знам, че ако беше на хартия, щеше да го наредиш върху другите книги, дето си ги "приготвил за четене" и щеше да се качиш на Съдебника, за да сваляш компоти от последния рафт в мазето.

[Aspandiat]

За всичко си прав, само не бих ползвал "феодализиране", когато става дума за закрепостяване. Впрочум, процесите текат не само в Персия, Армения или Византия. Същото се случва (под римско влияние) и по Атлантика. Това не е изненадващо. Латифундиите постепенно отстъпват пред закрепостяването на "свободните" колони.

За Армения, за която съм ползвал термина, си е баш феодализиране, а не само закрепостяване. Този процес на феодализиране почва още с установянането на Аршакидите в страната през 66 г. и се свързва с появата на частни армии, на дребни поземлени господари, които служат като васали в царските армии или в тези на едрите аристократи, като формират леката конница.

[glishev]

За Армения може и да е вярно, ти и друг път си го казвал. Аз по принцип скачам срещу безразборното смесване на закрепостяване с феодализация, защото куцо и сакато говори за тези два процеса като за един и същ - а поне в ранна Византия това не е така.

[T.Jonchev]

Така че бих си позволил дори една еретична идея, че загубата на Сирия, Месопотамия и Египет са плюс за империята, защото я отървават от религиозно-политическата сепаратистична язва, която е разлага през V-VІІ век, както и поставя източната граница по планината Тавър, представляваща естествена защитна стена, като по този начин е скъсен фронтът на отбрана и разходите по поддръжката му.

Никаква ерес, точно така е. Религиозните противопоставяния предизвикват бая политически проблеми между центъра от една страна и диоцезите Ориент и Египет - от друга. Арабското завоевание е вид оздравителна хирургична намеса.

[Aspandiat]

Римляните обаче освобождават много роби и раздават гражданско право на много освобожденци. В един момент раждането на роби от други роби става недостатъчен източник за увеличаване на тази популация. Така че "робовъдството" е неефективно в Римската империя поне от II в. нататък.

Общо взето, човек трябва да е американец, за да го практикува. Спандю наистина има право.

Всъщност чак сега загрях какво не сте разбрали от писанията ми. Аз не твърдя, че в ИРИ робството не е било ефективно, а че просто географско-икономически в Мала Азия и Балканите то не е имало основания да стане масово явление поради прекалено големия брой свободно население и дребна поземлена собственост, причани за които е силно нагънатият релеф.

За Армения може и да е вярно, ти и друг път си го казвал. Аз по принцип скачам срещу безразборното смесване на закрепостяване с феодализация, защото куцо и сакато говори за тези два процеса като за един и същ - а поне в ранна Византия това не е така.

E ние с теб още преди си бяхме приказвали, че феодализмът е обществени отношения, а не начин на производство. Още повече, че роби е имало винаги, дори и в най-феодалните държави, както и в най-капиталистическите като САЩ и Великобритания до средата на ХІХ век.

[КГ125]

Бай КГ, не ме карай да си играя да сканирам 500-600 страници, особено като те знам, че ако беше на хартия, щеше да го наредиш върху другите книги, дето си ги "приготвил за четене" и щеше да се качиш на Съдебника, за да сваляш компоти от последния рафт в мазето.

Бе ти го дай

[Staretsa]

Въпросът с наличието на жито (пшеница) през античността (срв. "По тази причина през Античността са възхвалявани партските коне от Ниса или през Средновековието ширазкото вино, но не и ечемикът или житото им.") изисква твърде голямо въображение, поради което и всички разсъждения за търговията със зърнени храни между съседни и по-отдалечени държави следва да бъдат отнесени към друг, по-скорошен хронотоп! Муждудържавната търговия се е осъществявала със специфични стоки и те са изнасяни по точно определини маршрути - грънци, желязо, олово, коприна, коне, стомана... Термини като закрепостяване и крепостни селяни са строго специфични за руската историческа действителност и всякакви опити да се пренасят върху историята на други държави изискват излишни дополнителни обяснения и уговорки, което е нерационално! С термина латифундия - положението е същото! Кападокия не е отделна държава, "съседна на Армения", а е била във Велика Армения и като цяло тя не може да е била бедна откъм обширни площи след като е изнасяла коне и мулета! Нищо не разбрах за робовладелството във Византия и стратиотската система, но тук беше полезно да се включи темата за т.нар. византийско робство като етап от историята на България, за да се разсее този поредн мит!

[glishev]

[Galahad]

Заглавието не би ли трябвало да е, че темата е за робовладелството в Армения. Защото Византия си има свои закони и не е необходимо да се правят някакви изводи на база на сведения от страни, за които има доста по-малко информация. Има си ги Теодосиевия и Юстиниановия кодекс за стартовия период, а после ги има и Земеделския закон и императорските новели, а отделно разбира се и това, което е отразено в историческите извори. Тъй че информацията е пребогата, за да трябва да се правят аналогии със страни, за които сведенията са доста по-малко.