Отиди на
Форум "Наука"

Кухнята в древен Рим


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

45.drink_shop.jpg

Храна и хранителен режим

Денят на свободния и заможен римски гражданин бил строго подреден. Практическите занимания и обществените дела по възможност били извършвани преди обед до настъпването на жегата. След това идвало времето за почивка, след което римляните се отправяли към стадионите, термите или пък се занимавали с физически упражнения и се разхождали. Вечерта римляните се отдавали на пиршества в компанията на роднини и приятели.
Римляните се хранели три пъти на ден. Рано сутринта, по изгрев слънце, приемали закуска, включваща хляб и сол, маслини, мед, мляко, а също и популярната в Италия каша /заради което гърците наричали римляните – „лапачи на каша”/. Такива били например „маза“ – смес от брашно, мед, сол, зехтин и вода, или „турон“ – смес от брашно, стрито сирене и мед. Много от продуктите преди приготвяне се посипвали с брашно. Във връзка с това в домакинствата много се ползвали пшеница и ечемик, от които се правели и тестени топчета „глобули“, пържени в зехтин или разтопена сланина, с глазура от мед и посипани с маково семе.

00036475.jpg

Но като цяло готвенето в самия Рим било признак на излишно време и разкош /трябвало е да притежаваш кухня, готвач и прислуга от роби/, затова несъстоятелните римляни предпочитали да похапнат готова храна в множеството закусвални и кръчми. Римският "фаст фуд" приличал досуш на днешния – котлети от кълцано месо и кайма били пържени на поставени на улиците скари и продавани в парчета хляб. Популярна закуска бил и Libum - вид кейк, приготвян със сирене и яйца. До нас е достигнала рецепта от известния държавник Катон Стари:

"Либум да се прави по следния начин:
Да се стрие добре в хаван 2 либри сирене. Щом е добре стрито, да се добави 1 либра обикновено пшенично брашно, или, ако искаш да стане по-пухкав, половин либра фино пшеничено брашно, и да се омеси добре със сиренето. Да се добави едно яйце и всичко да се омеси добре. От тази смес да се оформи самун, да се подложат листа и да се пече бавно в горещо огнище под глинен похлупак."

Втората закуска била по обед – хляб /основната храна в Античността/ със зеленчуци, козе или овче сирене, масло и мляко. Хлябът бил правен от ечемик /за простолюдието/ и от пшеница /за по-заможните/. По времето на Август безплатното раздаване на жито на бедните граждани на Рим било държавна политика, а Септимий Север постановил вместо жито плебеите да получават готов хляб. Хлебопекарите в Рим били уважавани и формирали гилдия /collegium/ със свои ритуали и религиозни събирания.

Pompei_-_House_of_Julia_Felix_-_2_-_MAN.

Менюто на обикновените граждани също така включвало много зеленчуци: любимото на всички римляни зеле, цвекло, леща, нахут, бакла, грах, моркови, ряпа, репички, аспержи, лук, праз, чесън, хрян, пащърнак, маруля, целина, магданоз, копър. Зеленчуците в древен Рим били използвани за направа на салати. Това били блюда, съставени от нарязани ендивия, магданоз, девесил и лук, овкусени с мед, сол, оцет и зехтин. Също така се ядяли рибени чорби и разнообразни варива. Най-популярен бил еквивалентът на сегашният "борщ": супа от зеле и цвекло. На почит били и супите от леща и бакла.

За десерт древните римляни обичали да пият мляко, но задължително го разреждали с вода. Популярна била и ферментирала напитка от ечемик /подобие на днешния 'квас‘/, както и "поска“ - една доста странна смес, от вода, оцет и яйца служеща за разхладителна напитка. Виното се пиело разредено с гореща или студена вода, а бирата била пренебрегвана от повечето романизирани граждани като "варварско питие".

По-заможните римляни на обяд могли да си позволят да похапнат плодове, месо или риба. От плодовете предпочитани били ябълки /пържени в тесто/, круши, сливи, грозде, ягоди, маслини, праскови, вишни, кайсии /внесени от Персия и Армения/, нар /от Картаген/, ананаси, фурми, смокини, бадеми и кестени.

cuisine_romaine_antique_m.jpg

Вечерята за по-бедните римляни била повторение на обяда, освен в празнични дни, когато хапвали и месо. Месото на домашните животни било скъпо, затова често се консумирали уловени диви животни – птици и бозайници, тогава срещащи се в изобилие. Рибите също били достъпни /морето било по-щедро от днешното/, така че дори и бедняците се хранели сравнително разнообразно и пълноценно.

garum.jpg

Вечерята или същинският обяд за по-богатите се провеждал в гостните на къщите - триклиниумите /където около кръгла или правоъгълна маса се разполагали ложите/. На всяко ложе се разполагали по трима човека. Мъжете лежали, жените – седяли. Според правилата за един стандартен обяд броят на хората трябвало да бъде не по-малко от трима, но не повече от деветима /non minus tribus, non plus quam novem/.

triclinium_diagram.png18-Romans-feasting-on-a-triclinium-Pompe

Често се канели гости и тогава започвала гощавка или пир, съпроводена с беседи за изкуство и литература. Произнасяли се и речи. Римският сатирик Марциал твърдял: „По време на гощавката ние получаваме висшето си образование”. Обикновено пирът преминавал под музикален съпровод, а масите и стените били отрупани с венци и цветни гирлянди, които придавали красота и тържественост на мероприятието.

Угощението се състояло от три части - gustatio /ордьоври/, fercula /основни ястия/ и mensae secundae /десерти/. Първо се давали закусчиците: салати, гъби, пълнени яйца, гъши дроб, късове овчи мозък, маринована риба, морски таралежи, охлюви, стриди. След това донасяли главните блюда /можели да достигнат до десет различни гозби/, най-често от домашни животни: свинско, заешко или козе месо; или пък дивечово месо: глигани, сърни, елени; също карантии - шкембе, наденички, ккървавици и пр. Римляните яли и много птиче месо – кокошки, фазани, пауни, яребици, за изискани се считали блюдата от бекаси и щъркелово месо, мозъци от славеи, гребени от петли, езици от фламинго и чучулиги. Ценяла се и морската храна от редки видове риби /риба тон, кефал, мурени, барбуни, змиорки/, мекотели /калмари и октоподи, миди и стриди/ и раци. Гощавката завършвала с десерт, в който влизали сладкиши, кремове, бисквити, орехи, дюли, фурми и разнообразни плодове. Разбира се по време на цялото угощение на гостите се сервирали разнообразни вина в изискани стъклени или сребърни чаши и фиали. Особено търсени били отлежалите фалернски и цекубски вина, както и вносните от Гърция, Мала Азия, Испания и Южна Галия. Вината често се подслаждали с мед и подправки - канела, черен пипер, карамфил /за червените/, анасон, джинджифил, мастикс и шафран /за белите/. Домакинът на гощавката преценявал с колко вода трябва да бъде разредено гъстото вино, за не се опиват гостите прекалено бързо и да останат в добра кондиция до самия край на вечерта.

roman-feasts2.jpg

Страстта към екзотичните блюда набрала скорост в залеза на Републиката, когато всички морета и земи били претърсени за всевъзможни деликатеси. Особено известен с кулинарното си 'хоби' бил римският пълководец Луций Лукул /победителят на арменския цар Тигран и на понтийския цар Митридат/. Кампаниите му го направили приказно богат, а освен че колекционирал ръкописи, картини и статуи, той разпращал хора из целия тогавашен свят в търсене на редки ястия и продукти: стриди от Сицилия, фламинго от Нил, пауни от о-в Самос. От Понт или Кападокия той донесъл в Рим черешовото дърво. Във вилите му имало рибарници с прясна и солена вода, където били отглеждани деликатесни риби. Около именията си изградил и ловни паркове, където се охранявали внесени отдалеч благородни елени, антилопи и газели за пиршествата. Лукул можел да попилее цяло състояние за едно-единствено ядене - според Плутарх, веднъж той поканил Цицерон и Помпей в своята столова, наречена "Аполон" /Лукул имал различни трапезарии в които се сервирали различни ястия/, и обядът на тримата излязъл около 50 000 драхми. Въпреки че разточителните угощения не се одобрявали от римските власти, за което говорят законите на Фаний, Дидий, Емилий и Сула за ограничаването на разкошните трапези, все повече богаташи се отдавали на безобразно чревоугодничество. В търсене на екстравагантното римляните измисляли наистина странни за съвременния вкус ястия - истински деликатес били свинските вулви, пълнени с печени съсели или езици от чучулиги, също зърна на свински гърди в саламура от риба тон /т. нар. ликвамен/, слонски хоботи, дори камилски копита. Естествено признак на благосъстояние било гарнирането на готварските произведения с редки и скъпи подправки, каквито по онова време били силфиум /изчезнал вид подправка от рода на ферулата/, пиперът, индийското орехче, нардът, джинджифилът, кардамонът и канелата /внасяни от Китай, Индия и Малайзия/. Дегустацията на всевъзможни кулинарни чудеса била издигната в култ.

Друг невероятен чревоугодник бил император Вителий /69 г./.

170px-Pseudo-Vitellius_Louvre_MR684.jpg

Както пише за неговите обяди Светоний: "Угощения давал по три, а понякога по четири пъти дневно: утринна закуска, закуска през деня, обяд и гуляй. И с всички се справял лесно, понеже взимал средства за повръщане. В един и същи ден гостувал на различни домакини и на никого това не струвало по-малко от 400 000 сестерции. Най-прочута била гощавката, дадена от брат му по случай пристигането в Рим: както разправят били поднесени 2 000 най-отбрани риби и 7 000 птици. Но и нея надминал при посвещаването на едно блюдо, което сам наричал "Щитът на Минерва, закрилница на града" поради необикновената му големина. В това блюдо били смесени дробчета от риба скар, мозъчета от фазани и пауни, езици от фламинго, мляко от мъжки мурени... Но понеже лакомията му била не само ненаситна и непрекъсната, но и неприлична, не можел да се сдържа дори по време на пътуване или жертвоприношение: пред самия олтар грабвал едва ли не от огъня парчета месо и жертвен хляб и започнал да дъвче, а в кръчмите по пътя се нахвърлял на още димящите гозби или пък на огризките от предишния ден..."
Казват че за няколкото месеца, през които бил император, Вителий "изял" 200 000 000 сестерции. Eдинствената му заслуга към римската кулинария била, че популяризирал отглеждането на сирийските фъстъци в Италия.
За разлика от Вителий, император Август не си падал по големите пиршества. Ето описание на неговото меню: хляб, риба, сирене и смокини. Затова пък си позволявал да изпие по три чаши вино на хранене - признак за неговата пословична трезвеност /според Светоний/.

Пирът в Римската литература

Показателно за римското излишество е добре известното произведение „Сатирикон” на Гай Петроний Арбитър /живял по времето на Нерон/.

petronius-the-dinner-of-trimalchio.jpg

В него авторът осмива гощавката, която дава новоизлюпеното парвеню Трималхион, изобилстваща от всякакви екзотични приумици: "Един овален поднос съдържаше дванадесетте небесни знака, разположени в кръг. Над всеки знак готвачът бе поставил по едно подходно и съответно ястие: над овена — нахут, над бика — къс говеждо месо, над близнаците — бъбреци и мъдета, над рака — венец, над лъва — африкански смокини, над девицата — матка от неопрасвала се свиня, над везните — едни теглилки, в едното блюдо на които имаше пита със сирене, а в другото — млин, над скорпиона — морска риба, над стрелеца — оклопета, над козирога — морски рак, над водолея — гъска, над рибите — две червеноперки. В средата пък имаше чим, изрязан заедно с тревата, върху който бе поставена медена пита. Един египетски роб разнасяше наоколо хляб в сребърна подница".

В противовес на сатирата на Петроний, поезията на Квинт Хораций Флак /65 г.-8 г. пр. Хр./ възхвалявала гастрономическите добродетели. Квинт бил епикуреец, който харесвал богатите трапези, но ненавиждал парвенющината.

Horace-Quintus-Horatius-Flaccus.jpg

Съвременник на Цезар и Октавиан Август, приятел на Вергилий и convictor /другар, сътрапезник/ на Меценат, успял да се наложи едва ли не като законодател на добрия естетически вкус. В стиховете му често се упоменават дроздове печени на шиш, пушен свински джолан със зеле или стриди от Цирцейския залив, морски таралежи, лаврентийски глиган, едри калкани и змиорки, гарнирани със слез, маслини и дива цикория. Най-синтезирано неговото разбиране за трапезата е развито в три сатири - "За умереността", "Философия за гастрономи" и "За трапезната безвкусица".

„Та колко уврежда човека смесено блюдо,
ще се увериш, като само си спомниш
простата твоя храна как ти беше полезна.

Но колчем пържено смесваш с варено

и стриди към дрозда прибавяш,
сладките сокове в злъчка превръщаш,

слузта на стомаха, лепкава, смутове ражда.

Нима сам не виждаш как всеки
бледен се вдига от пир неумерен?
Който пък леко похапне и тяло подсилил, си легне,
сладко заспива и бодър за труд отреден се събужда“

За него почтеният човек трябвало да проявява умереност, да не робува на предразсъдъците и модата, а да търси наслада и радост от мига, който храната и виното дават. Също така да цени разнообразната храна - от простите селски ястия, до сложните специалитети, когато са приготвени и поднесени с вкус. За Флак удоволствието от трапезата е свързано с атмосферата около нея - ястията трябва да се дегустират в добра компания, а съдовете, салфетките и чашите трябва да са чисти и красиво подредени.

Скромна била закуската на поета Maрк Валерий Марциал.

Martialis.jpg

Роден в Испания, той бил известен най-вече с 12-те си книги с епиграми, публикувани в Рим между 86-та и 103-та година по време на римските императори Домициан, Нерва и Траян. В менюто му присъстват "марули прости, пикантен праз и риба тон, нарязани яйца, зеле в гювече, наденичка и жълтеникав боб /има се предвид бакла/ с бекон червен". А за десерт - "стафиди, круши от Сирия и кестени горещи, изпечени на бавен огън". За 'коктейлни мезета' Марциал предлага "прясно откъснати пиценски маслини, лупина топла и грах горещ".

Съвсем друг мироглед изповядвал Марк Гавий Апиций, роден около 25 година пр. н. е., живял във времената на Октавиан Август и Тиберий.

apicius.gif

Трактатът му „Десет книги по готварство” /De re coquinaria libri decem/, оставя трайна следа в европейската кухня, бит и култура.
Като всеки гастроном Апиций се е славел като човек с префинен вкус, но също и като отявлен прахосник. Сред екстравагантните му гастрономически експерименти са останали в историята откритието му да храни пъстървите със сушени смокини за увеличаване на черния им дроб или рецептите му за пълнени с езици от славеи или фламинго свински вимета и матки, както и многобройни сосове и десертни пасти.

Атеней разказва, че наел цял кораб само, за да иде да провери лично дали Либийските скариди били така големи, както разправяли, но вследствие на голямото си разочарование като ги опитал още на палубата до либийския бряг, така и не слязъл на твърда земя. Когато, пък, си дал сметка, че прахосничеството му го разорило, довеждайки го до просешка тояга, предпочел да се отрови пред това да се откаже от дотогавашния си начин на живот.
Макар Апиций да е смятан за първия постарал се да събере римската готварска традиция. Трактатът достигнал до нас, запазвайки авторството му се дължи на копие от IV век с доста отдалечен от класическия латински и по-близък до народните говори език и се доближава повече до съвременната ни представа за готварски бележник. Рецептите са бегло нахвърляни, нерядко неточни и премълчаващи подробности около приготовлението или използваните количества : от само себе си се разбира, че не са писани за начинаещи, с чието любопитство да бъдат съобразени. Заглавията на десетте му книги, достигнали до нас в по-късни преписи са, както следва: Epimeles – Вина, консервиране и подправки, Sarcoptes – Яхнии, кълцани меса и суджуци, Cepuros – Плодове, зеленчуци и сирена, Pandecter – Теста, сосове и компоти, Ospreos – Хлебни и бобени, Tropetes /aeropetes/ – Хвъркати, Polyteles /volatilia/ – Кухня на момента: вкусотии и деликатеси, Tetrapus /quadripedia/ – "Четириноги": дивеч, Thalassa /mare/ – Морски дарове, Halieus /piscatura/ – Риби и рибни сосове.
Апиций широко използвал най-разнообразни подправки: шафран, нард, карамфил, силфиум /изчезнал вид ферула с вкус на чесън/, миртови ягоди, канела, черен пипер, босилек, дафинов лист, мащерка, чубрица, майоран, кориандър, синапено семе, ким, кимион, джоджен, анасон, мак.
От рецептите разбираме и че кисело-сладкият вкус и изобщо смесването на вкусовете е характерна черта на римската кухня. За кисел вкус се използвал оцетът, а за подсладител – медът. Соленото в блюдата идвало от легендарния крайно солен рибен сос, наречен ликвамен или гарум, представляващ универсалната римска подправка, прибавяна и в сладкиши, компоти и петмези по същия начин, по който днес янките слагат навсякъде кетчуп. Според рецептата дадена от Петрониевия „Сатирикон”, можем да си добием от този твърде ценен за древните продукт, покривайки дъното на 30 литров съд със слой от подправки като анасон, див копър, седефче, джоджен, босилек, девесил и пр., редейки отгоре му друг слой от парчета всякаква риба /непочистена/, който на свой ред да бъде затрупан от сол и така в същия ред, докато се напълни отгоре със сол. Оставя се да отвърне за седмица и в продължение на още двайсет дни се обърква периодично. Прецедената саламура е, всъщност, ликвамена, чийто основен производител по онова време се е намирал на южния бряг на Испания в Нови Картаген /дн. Картахена/.
Според Апиций:„вземете нарязани шпроти, аншоа или скумрия, смесете всичко и го оставете в корито. Добавете две пинти сол и разбъркайте добре. Оставете го за една нощ, след което го сипете в глинен съд и го оставете отворен на слънце за два или три месеца, като от време на време го разбърквате с пръчка, после го затворете с капак и го приберете." По-късно се добавяли билки /кориандър, кимион, магданоз, дафинов лист/, сместа се прецеждала се през цедка и тази смес се оставяла да узрее. Цената на този сос по времето на Цезар била 500 сестерции /около 4000 английски лири/ за един congius /около 3, 25 л./.

Garum-amphora.jpg

Произведението на Апиций се ползвало с популярност и през Средновековието. Готът Винидарий вмъкнал към книгата му издръжки 'Excepta', където се появили нови подправки в това число джинджифил и шафран /използван за оцветяване на ястията, характерно за средновековната кухня/.

Следи от римската кухня се откриват в посланието 'De observatione ciborum' написано през VI век от гръцкия лекар Антимон към Теодорих, краля на готите. Това е първият трактат по диететика и гастрономия в Средновековна Европа. В него се споменават като ароматни подправки нардът и шмакът, обичаят ястията да се варят в мед или оцет, описание на римски сосове като „ossimele“ /съставен от мед и оцет/, „enogaro“ /вино и гарум/, използването на мед като подсладител на вино или вода – все признаци, че кулинарните традиции на античността продължавали да са актуални дори и след падането на Рим. Също така имаме и свидетелствата, че през VIII век търговците по долината на р. По търгували със garum, който фигурира и в инвентарните списъци на някои италиански манастири от IX век. Възможно е продуктите да са били внос от ‚Византия‘ – средновековната Римска империя която наследила и античните готварски традиции.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

а разбира се откъс от любимото ми произведение 'Сатирикон' на Петроний, където в главата 'Гощавка у Трималхион' се описват прелестите на римското чревоугодие.

http://chitanka.info/text/30983-goshtavka-u-trimalhion

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Айде малко спамец от мен. :)

Ето едно приятно сайтче със средновековни рецепти по региони и народи. Има и малко антични за капак:

https://sites.google.com/site/medievalcuisine/Euriol/my-recipes

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

а ето и сайт с експериментална римска кухня. Ястията са готвени по указанията на Апиций. Пробвали сме ги по римските възстановки - вкусотия:

http://drago-roma.blogspot.com/



A ето и книгата на Апиций:

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Apicius/home.html

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Глобален Модератор

10 особености на вечерята в древен Рим


1. Бърза закуска с лъв. Според историците буквално на всеки ъгъл в античен Рим има щандове за храна и вино - свидетелство, че римляните са доста привързани към бързата закуска.

Особено изобилие цари по пътя към Колизеума, тъй като те имат обичай да си купуват ядене на път към и от гладиаторските игри. Търговията с връщащите се обаче невинаги върви - понякога тълпата се оказва заситена с месо от африкански дивеч - лъвове, жирафи, убити на арените и незабавно сготвени и изядени.

2. Първо, второ, трето
Мезета и леки закуски, същинска част и вино - официалните вечери са доста протяжни и изобилни. Тържественото начало е с маслини, яйца, зелен лук, стриди, гъби и зеленчуци, щедро полети с леко ферментирала медовина с листа от роза, теменужка и пипер за аперитив. Същинската вечеря се състои от седем блюда, включително и десерта. Нищо ново обаче не се сервира, докато вече поднесеното не се изяде до последната троха. При такова натоварване за храносмилателна система Клавдий печели лесна популярност с указа, с който разрешава изпускането на газове по време на вечери и празнични церемонии.  

3. И сънливец в мед
Гризачите, известни на български като сънливци, са важна част от римското меню - опечени, напоени в мед и оваляни в маково семе. Информация за тях достига от автора на "Сатирикон" Петроний, който описва доста цинично живота в Римската империя по времето на Нерон.  

4. Трима в ложето
Ако вечерята е вкъщи, тя протича в ложета - номер едно в дългия списък с набързо заимствани от елините навици (triclinium, римската зала за вечери, в буквален превод означава "с три ложета"). В Рим обаче подхождат по-практично и на една могат да се поместят трима души наведнъж. Почетният гост е отдясно на средното легло. А ако се вярва на слуховете от тази епоха, известният със строгите си нрави Катон Утически дал обет да вечеря седнал в знак на протест срещу политиката на Цезар.  

5. Културна програма  
Според Вергилий четенето на поезия помага за храносмилането, но мнението му не се ползва с голям успех сред съвременниците му, които си падат по по-шумните развлечения при липса на телевизор. Робините, свирещи на арфа и флейта, са начело на списъка с артистите, след тях са жонгльорите и акробатите. Всички до един са роби, но особено ценени, а наемането им е скъпо удоволствие за домакина. Списъкът с екстрите включва педикюр, сервиране с пеене, както и разрязване на месото на малки хапки.

6. Синтетично
Synthesis е името на леките туники, които служат като лигавници и обикновено се сменят с всяко ново ястие. Празничните дрехи остават все пак чисти, а прислугата да му мисли, когато се стигне до прането. Петроний описва как като гост на официална вечеря първо е измит и натъркан с масажни масла, а после облечен в специални дрехи за хранене, преди да го преведат в трапезарията.  

7. И се лее… сос
При хранене се взима от това, което е най-близо. Една лъжица е на разположение на всички, но невинаги. Специална кърпа покрива ложетата, за да ги спаси от петна. Предпазните мерки обаче често са безсмислени - яде се с ръце и всичко е обилно залято със сос. Пипер, карамфил, шафран, синап, оцет и вино са в списъка със задължителните съставки, както и пастата от риба и зехтин, с които се залива месото. Гарум е в челната десетка на най-популярните сосове, а за приготвянето му се организират състезания. В глинен съд се слагат рибешки вътрешности, добавят зехтин, оцет, сол, след което се оставя на слънце за поне 3 месеца, като се разклаща от време на време, а накрая се прецежда. Цената му е колкото на най-скъпия парфюм.  

8. In vino veritas
Дали античното вино е водело по-бързо до истината от днешното остава загадка, тъй като то няма нищо общо със съвременното. Като се имат предвид особеностите му - едва ли. Първо, има привкус на смола като съвременната гръцка рецина, и второ, задължително се прецежда, след което се добавя щедро вода в съотношение 3:1. Пиенето обикновено започва след приключването на същинската част от вечерята и задължително под зоркия и трезв поглед на magister bibendi - роб, който се занимава с правилното му разреждане.    

9. Тост! Тост! Тост!
Всъщност по онова време така се нарича малкото препечено парче хляб в чашата с вино, което може да остане да си плува вътре. Приложението му не е проява на кулинарна екстравагантност, а от практични съображения - препеченият хляб прави по-поносимо и най-долнопробното вино, придавайки му интересен, леко горчив нюанс и подменяйки отлежаването в дъбови барици.    

10. И скромно ежедневие
В някои периоди от историята на Империята строго се е съблюдавал Законът за ограничаване на разкоша, който особено е засягал разточителството в ежедневното хранене. Пировете са си останали, но до нас са достигнали сведения за почти спатанско ежедневие. Например император Август закусвал "с груб хляб, дребна рибка, влажно, ръчно пресовано сирене и зелени смокини", а Сенека дори само със сух хляб – хранене, след което "нямало защо да си мие ръцете."

http://www.bacchus.bg/show.php?storyid=774553

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

една от рецептите, които демонстрирах в предаването "Игри на съдбата" април месец. Опитайте да ги направите. Лесно и вкусно:

Римска кухня, варени яйца с кедрови ядки

Eier_mit_souse_roemisch-300x237.jpg

Продукти за 4 порции:

4 твърдо сварени яйца
Една малка шепа кедрови семки
Винен оцет
Черен пипер и семена от кориандър (счукани или смлени)
Мед
Liquamen (или тайландски рибен сос)

Приготвяне:

Пиниевите семки се счукват финно в хаванче. Меда, оцета и ликвамен се добавят и се разбъркват на гъсто сосче.

Подправя се с пипер и кориандър, и се излива върху яйчните половинки.

http://ejednevnik.com/римска-кухня-варени-яйца-с-кедрови-ядк/

Разбира се по-удачният вариант е жълтъците да се извадят, да се пасират с упоменатите подправки, в тях да се пъхне по една кедрова семка и така получената смес да се върне отново в белтъка.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Романе, не се и съмнявам, че този сос е правен (там по всички рецептури) по вашите възстановки, ама ти виждал ли си го или познаваш ли някои които го е виждал и опитвал и какво му е мнението?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

римляните са обичали да смесват сладко и солено. Особено при кюфтетата тайландски рибен сос, използван при омесването на каймата, а след или по време на запичане - намазване на кюфтета с шира или дори медец. Мммм, няма такава вкусотия.

Ето и рецепта за кюфтенцата /адаптирана е според съвременните продукти/:

ISICIA OMENTATA( Вид печени кюфтета)
(Apic. 2, 1, 7)
Продукти:
500 грама кайма
1 френско хлебче( франзелка), накиснато в бяло вино
1/2 чаена лъжичка прясно смлян черен пипер
50 милитра рибен сос( може да се замени с 1 чаена лъжичка сол и малко бяло вино)
малко семена от пиния и зърна зелен пипер или бахар
малко Caroenum - много сладко и гъсто вино, получено чрез изваряване до една трета от първоначалкното количество и подсладено с мед
фолио за печене - умеели са да теглят фолио от калай - т.нар. станиол.

Приготвяне:
Каймата се омесва с накиснатата франзелка и подправките.
Оформят се малки кюфтета, в средата им се слагат по няколко зърна зелен пипер и семена от пиния.
Всяко кюфте се увива във фолио с малко Caroenum и се изпичат на скара.

1796441_10152010726489952_1635878301_n.j

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Меда се използва за 'затваряне порите' на месото, за да се апаят соковете му. И аз правя пържоли, като преди печене ги намазвам с мед в който има подправки (черен пипер, чесън или там к'вото обичате ;)).

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Meet The World’s Oldest Bottle of Wine
worlds-oldest-wine.jpg
The Pfalz Historical Museum in Germany houses this ancient bottle of wine.
This beauty is believed to be the oldest bottle of wine in the world. It was unearthed in 1867 when individuals were excavating a grave of a Roman nobleman and noblewoman who were buried near (what is now) the German city of Speyer. Amazingly, the drink dates back to approximately 325 CE, making the bottle some 1,680 years old. That’s a staggering 613,000 days.
The bottle shown here was just one of several bottles that were located in the sarcophagus (16 in all); however, this was the only bottle that was still intact. It is a 1.5-litre (51 US fl oz) vessel, which was meant to accompany the couple on their journey into the afterlife.
Individuals often say that fine wines age well; however, if the saying is true, either this wine is not “fine” or the saying does not apply to bottles that are nearly two millennia old. Scientific analyses have revealed that part of the liquid that is contained in the bottle was once wine, but emphasis should be placed on the once.
In ancient times, individuals often poured olive oil into bottles of wine in an attempt to seal the drink from outside air and, thus, preserve the wine. This may have worked for some years, but the method cannot stand against centuries of aging. Consequently, in its present state, the bottle houses the residue of a clear liquid that is (sadly) no longer alcohol. It has lost all of its ethanol content. Above this liquid, filling nearly two thirds of the bottle, there is a a firm rosin-like mixture.
Ultimately, researchers claims that the olive oil is what allowed the wine to survive to the present day. Because the oil was so thick in this bottle, it managed to save the tiny amount of liquid that we see left today. Moreover, 1,650-year-old bottle was able to make it this far partially because it was sealed with wax, as opposed to a modern cork, which would have rotted long ago. The fact that the glass did not break is a bit surprising, as Roman glass is not known for its tenacity.
Researchers believe that the bottle was produced in the area surrounding (what is now) modern Germany sometime during 4th century BCE (it has been dated to 325 and 350 CE). Unsurprisingly, it has had quite a history. After its burial with the Roman nobleman, and its subsequent discovery in the mid 1800s, the bottle traveled about and was even analyzed by the Kaiser’s chemists during the First World War.
This vintage 352 CE vintage has been on display at the Pfalz Historical Museum for more than a century, and for quite some time, scientists have been debating whether they should crack open the bottle. However, the museum’s wine department curator, Ludger Tekampe, stated that the contents would likely not survive the ordeal as a result of the extreme age. In his statement, he asserted, “We are not sure whether or not it could stand the shock to the air. It is still liquid and there are some who believe it should be subjected to new scientific analysis, but we are not sure. I have personally held the bottle twice in my hand during renovations. That was an amazing feeling.”
At present time, the bottle remains unopened and on display. Considering that it has been around for so long, there is no rush to reach a decision, as it is unlikely to undergo a dramatic shift in a short time. Indeed, Tekampe states that the bottle’s contents have not altered for the last 25 years.
Wine professor Monika Christmann said: “Micro-biologically it is probably not spoiled, but [as you can tell based on its appearance] it would not bring joy to the palate.”
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

няколко адаптирани римски рецепти:

http://www.press.uchicago.edu/Misc/Chicago/233472.html

за който не иска да готви - може само да гледа:

http://blogs.transparent.com/latin/ancient-roman-cuisine/

колекция от римски рецепти с изчислени количества продукти според съвременните мерни единици:

http://www.cs.cmu.edu/~mjw/recipes/ethnic/historical/ant-rom-coll.html

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Епиграма от Марциал за скромна римска закуска:

Тораний, ако идеята за оскъдна вечеря

те натъжава, можеш да гладуваш с мен.

Ако обичаш апетитните предястия,

от Кападокия ще ти предложа аз марули прости,

пикантен праз и риба тон,

наместена между нарязани яйца,

а после иде реч на гювече – внимавай,

пръстите да не опариш.

То пълно е със броколи, откъснати от хладната градина.

И пудинг снежнобял с колбас,

и жълтеникав боб с бекон червен.

А за десерт ще те гощавам със стафиди мои,

круши от Сирия и кестени горещи,

отгледани в Неапол - град на мъдрите,

изпечени на бавен огън;

и виното ако опиташ ще е пивко.

Когато този пир страхотен свърши,

ако Бакх събуди отново апетита ти,

ще се подкрепиш с маслини свежи -

набрани от Пиценум, с лупина топла, с грах горещ.

Скромен обяд, безспорно е това,

Но ти си искрен тук и с теб са искрени сега.

Лежиш си и спокойно е лицето ти,

Тук дълги свитъци не ще четат

и от безсрамният Кадикс танцьорки няма,

да движат бедрата си безкрайно

в трениран ритъм похотлив,

и грубост няма, тук вкусът изтънчен е:

На малка флейта Кондил ще свири.

Това е целият обяд. Но ще си радостен

да видиш Клавдия на първо място тук.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ти ако прочетеш за обядите на Лукул или Вителий, ще ми дойдеш на мнението:)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...