Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Закачам едно интервю на немски журналист със съветски генерал през 1942г.

Основните събития, за които става дума са обсъждани и планирани през и преди 1940г - т.е. по времето когато СССР и Германия (а индиректно и България) са съюзници и в мир между тях.

От материала не се разбира БКП да е представлявала или защитавала интересите на каквато и да е част, класа или прослойка от българите или нещо българско изобщо.

Видно е, че службата и верността към Съвеските интереси на цитираният българин е толкова надеждна за Големия Брат, че решават да го оставят сам да съветизира България.

Приятно четене! BBZ-9-X-1942-.pdf

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И без немския журналист и съветския генерал са били ясни 'апетитите' на Съветите към проливите и съответно България. Че преди това има една ...Соболева 'акция'. За разлика от Прибалтика, тук даже да се навият германците да си направят.....сепуко, допускайки Съветите не само до нефтените полета на Плоещ, а и до стратегическия път Изток-Запад, и ние щяхме да се противопоставим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата не е за руските или съветските амбиции. Темата не е за този, който яде баницата...

Това, за което Германия се противопоставя през 1940г. СССР реализират през 1944г и никой (никой!!!) не им се противопоставя.

За кои 'ние' става дума?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За какво е....темата? Ние сме.....аз бре ;).

44-та е доста по друго, даже да махнем Ялта и всякави тайни и не толкоз тайни разпределения на света, през 44-та няма сила да спре Съветите на Дунава, че и на Елба (освен атомната бомба де). Тка, че е добре да се уточни за к'во точно е темата? За 5-та колона ли (и коя точно пета?). Опита показва, че и 37 5-ти колони да имаш, ако нямаш танкове пиши ги бегали ;). колоните, не танковете.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Германия се противопоставя, защото е конфеонтационно настроена и по начало пази Източна Европа като сфера на интересите си. По това време спорът е между СССР и Германия, другите те не ги питат, а СССР държи политика на примирение с немците и съответно им отстъпва.

След войната и през войната, западните съюзници, т.е. САЩ и подгласникът им Англия, не считат източна, а западна Европа за своя сфера. Източна Европа е запазена и договорена за СССР.

Кой на какво да се противопоставя.... Дали изобщо ще съществува България или не го решава единствено и само Сталин. В извършеното разпределение на сферите на влияние великите сили се договарят България да остане в съветската зона и толкоз.

Имало е период, в който БКП изобщо не е знаела дали българската армия ще се запази, или мястото й ще се заеме от съветски войски. Някъде към 1947 г. става ясно, че българската армия ще съществува и нещо повече - ще се доизгражда.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата не е за ВСВ.

Темата е за доктрината и позицията на БКП както исторически така и сега. Понастоящем преименуваната 'столетница' се оглавява от Сергей Дмитриевич, което е показателно как '... кожата си мени, но нрава - не.'

Прикачената статия само илюстрира документално тази й същност и готовност да предаде цел да елиминара суверенна България. В това отношение БСП и ДПС са различни от всички други партии и много еднакви помежду си, което се вижда и от желанието им да се съюзят срещу всички други.

Тази илюстрация от недалечното минало за мен е много болезнена, защото същата доктрина и структура са све още живи, активни и с огромно влияние в съвременна България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Необходимо ли е да припомням, че актуалната БГ политика особено сега, а и по принцип не се разглежда във форума? Нека се ограничим до ролята на БКП в разглеждания период, щом така желае автора.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Крисо
      Много малко хора си дават сметка и знаят за истинските причини да избухне, най-кървавата война, в историята на човечеството. Реално повод за началото и е подписването на Мюнхенския договор, който позволява на Германия да анексира Судетска Чехия, а в последствие останалата част от нея, като Тешинската област е заграбена от Полша, а южните райони на Словакия и Закарпатска Украйна с градовете Ужгород, Мукачево и Берегово взима Унгария.
      Мюнхенското споразумение от 1938 година е споразумение, съставено в Мюнхен на 29 септември 1938 година и подписано на 30 септември същата година от премиера на Великобритания Чембърлейн, премиера на Франция Даладие, райхсканцлера на Германия Хитлер и премиера на Италия Мусолини. Споразумението уговаря предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия. Широко известно е също като Мюнхенски сговор.
      Част от историците считат, че тази политика е опит за преустройство на Версайската система от международни отношения по дипломатически път, чрез договорености между 4-те велики европейски държави. Чембърлейн, връщайки се от Мюнхен в Лондон, на стълбичката на самолета заявява: „Peace for our time“.
      Друга част от историците обаче счита, че истинската причина за провеждането на тази политика е опитът на западните страни да унищожат СССР. Например заместник-министърът на външните работи на Великобритания Кадоган записва в своя дневник: „Премиерът (Чембърлейн) заяви, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото да подпише съюз със Съветите“. Затова тези историци смятат, че „политиката на умиротворяване“ е многоходова комбинация по насъскването на Хитлеристка Германия и СССР, провеждана от 1937 година, и постигнала целта си през 1941 г.
      https://bg.wikipedia.org/wiki/Мюнхенско_споразумение

      Според вас, какви са били истинските цели на тази война, кои са били нарочени за нейни жертви и защо?
    • От quantumstate
      Едва ли има историческа личност с толкова много противоречиви оценки и неясноти. Като добавим и сложността на периода на управлението му, годините на хаос и чистки, борбите между самите комунистически групи, както и твърде различните му противници, то няма откъде човек да събере обективна информация.
      Информация за него би дошла от самия СССР(а на нея не може да се вярва изцяло) или от разни плячкосани от нацистите болшевишки архиви. А критика и очернянето му от твърде различни места - нацистка пропаганда, после англоамериканска, троцкистка, имаме и блока на Зиновиев-Каменев, после и самия Хрушчов обърква още повече нещата, добавяйки негова порция критика. Самите мемоари на главните болшевики или роднините им допълнително наливат противоречиви факти към "базата от данни" за дейността на Сталин.
       
      Показателно е и мнението за него от различните про и анти комунистически групи - бил верен последовател на Ленин, или пък предател на социализма, или пък служещ на собствените си теории(опитвайки се да въведе Сталинизма), или пък руски империалист(с два подварианти, в зависимост от това дали ще напада или не Европа), или пък некорумпиран идеалист като Дзержински, или пък борец против евреите-болшевики, или пък просто опортюнист, или пък просто алчен за власт, или пък актьор(пак алчен за власт), но криещ се зад маската на антикорумпираността(с чистките си), или пък болен параноик, или голям стратег, подготвящ СССР за войната с Германия чрез плановете за индустриализация, или комбинация от тези неща(с някакъв момент в живота в който превключва от една фаза на друга).
       
      Но човек не може да е всичко това - най-много едно две от тези неща.
       
      Предвид, че много от детайлите за чистките не са ясни(още се спори за Ежов, дали е просто използван от Сталин или се е превърнал в предател който нарочно арестувал произволно хора, които после Сталин освободил).
       
      Сигурно е, че не е бил корумпиран - единствено е държал да е на власт, но и това е доста условно. Не е привилегировал синовете си,  нито е разменил заловеният от нацистите му син за Паулус. Държи изкъсо и обкръжението му. Мисля, че жената на Калинин е арестувана затова, че си взела някакво бижу от държавното хранилище. През 20те години на няколко пъти си предлага оставката.
       
      Тезата му за чистките е споделяна и от Ленин - ако някой твърде много години е на власт ще стане корумпиран, защото като отмине младостта ще му отмине и революционния идеал, ще мисли как да се облажи и да остави повече за семейството си(т.е. както номенклатурата). Имало е периодични партийни чистки, където корумпираните членове да бъдат посочени публично и изгонени от партията.
      Ескалацията с убийството на Зиновиев и другите става постепенно - техните десни или леви фракции са победени чрез гласове в партията, после ги понижават няколко пъти, после ги изгонват няколко пъти и пак ги приемат, че накрая ги арестуват(понякога ги пускат, че след време ги арестуват втори път) и чак към годините на Испанската гражданска война ги осъждат на смърт.
       
      Има логика в тази ексапация, същата се отнася и за Троцки - когато болшевиките взимат властта, те напълно унищожават предния елит и в една огромна страна се образува power vacuum, но няма място за всички - лидера може да е само 1 или малка група от хора. Но всичките елитни болшевишки революционери са десетки - всеки мисли, че е негова заслугата за победата, всеки има негова теория как да се управлява страната, никой не иска да сдаде позицията си на други кадри - и тъй като страната може да се управлява само по един начин(на победилата фракция на Сталин), всички останали губят постепенно позициите си.
      Само че, тъй като това са професионални революционери и нямат друга работа, те просто няма какво да правят, освен да влязат в конспирация с цел да си вземат властта обратно, и това е напълно логично. А и са все амбициозни хора. Затова и семействата им често са репресирани като участници в конспирацията - приемало се е, че няма как да живеят заедно да не обсъждат конспрацията.
      Троцки се опитва да повтори аферата на Ленин, съюзавайки се с Германия(но този път не са безобидните германски империалисти от ПСВ, ами са нацистите).
      Като се ескалират нещата през 30те години и Зиновиев и Каменев се съюзяват с Троцки(интересно, че Зиновиев и Троцки са роднини, но през 20те години Зиновиев е със Сталин срещу Троцки).
      Троцки пък, който е арогантен, е казвал "със Сталин срещу Бухарин - винаги, с Бухарин срещу Сталин - никога").
      Бях попаднал и на текст, в който Бухарин признава на негов приятел, че е време да се отърват от Сталин(Сталин му е пазил предсмъртното писмо в чекмеджето си).
      Факт е, че през 30те толкова ескалира борбата за власт, че има и индустриален саботаж, в Испания троцкисти се бият срещу сталинисти, а даже имам роднина, който е бил в СССР към 30те години, и е казвал, че е бил "вербуван" от троцкисти.
      Убийството на Киров е неясно, но пък има доста данни за Тухачевски и пронемските му влечения. Самите чистки пък са често инициирани от областните партийни ръководста, не всичко е ръкодовено лично от Сталин. Въобще цялата система(на Сталинизма и функционерите им) се опитват да се отърват от конспираторите, но и много често да се отърват от конкуренти. Естествено при чистка и невинни пострадват, даже Ежов казва "по-добре 10 невинни да пострадат, отколкото 1 предател да се измъкне". Но пък той после твърди, че нарочно арестувал произволно хора с цел да създаде настроения против режима.
      Идеята за периодичната смяна на кадрите Сталин спазва и в края на живота си - планира да прочисти Микоян, Маленков(заради Ленинградката афера, която се оказва лъжа уж), Берия и Хрушчов, защото се превръщат в номенклатурен елит. Берия се хвали, че го е отровил и така спасил всички им.
      Не вярвам и на твърденията, че Сталин бил наивен и не повярвал датата на Барбароса - та Сталин 15 години преди това заявява, че трябва да се индустриализират бързо или Германия ще ги помете. Постоянно е получавал различни дати за нападението. Тъй като им е трябвало още време за подготовка на РККА, се е опитвал всячески да отложи нападението, с Молотов-Рибентроп пакта, с опити за съюз с Великобритания(които те провалят), издал е заповед ако германците нападнат да се отблъснат, но да не се минава границата, за да не би да се окаже нападение от своеволен генерал и така да се провокира война. Всичко това е целенасочена политика и въобще някой, надвил всички стари болшевики(макар че и Сталин се води стар болшевик) в политическата борба е абсурдно да е наивен или заблуден.
       
      Това са малка част от любопитните детайли, въобще темата е огромна, и засега не виждам консистентни факти за създаването на психологически профил на Сталин.
    • От KHPeev
      Здравейте, за нуждите на мой проект се опитвам да открия реалните светове на самолета на големият ни герой Димитър Списаревски. 
      Знам че самолетът е Месершмит Bf.109G-6, но не можах да намея точна сника по-която да се ориентирам за реалните ветове на смолета с който е извършил великият си подвиг.
      Открих, че самолети от неговият орляк са в войнишко зелен цвят, но има и такъв с жълти елементи. 
      Отделно намерих и снимки  на самолет в маскировъчната сиво-верна краска на Луфтвафе. 
      Ще съм безкрайно благодарен за съдействие. Прилагам снимките, които съм намерил. 
      Снимка1: Изтребител Месершмит Bf.109G-6 от 3/6 изтребителен орляк на Военновъздушните на НВ войски. Борден номер 7 – най-вероятно пилотиран от поручик Стоян Стоянов – командир на орляка и българският летец с най-много въздушни победи през войната.
      Снимка2: Месершмит Bf.109E-4 от 3/6 изтребителен орляк на Военновъздушните на Негово Величесто войски.Борден номер 4, пилотиран от поручик Стоян Стоянов – инструктор на българските пилоти-изтребители
      Снимка
      ______________________
      вероятно летище „Карлово“, 1942 г.



    • От SAlexandrov
      Годишнина: преди 60 години СССР изненада света с първия изкуствен спътник

      "Спутник 1" - общ вид
      2 октомври 2017 г. 18:05 ч.
      Светослав Александров. На 4-ти октомври отбелязваме цели шест десетилетия от изстрелването на първия изкуствен спътник в човешката история. Изстрелването е осъществено от стартовия комплекс Тюратам (по-късно известен като космодрума Байконур) с помощта на ракета "Спутник", която е модифициран вариант на междуконтиненталната балистична ракета Р-7 "Семьорка". Датата 4-ти октомври 1957 година маркира неофициално началото на космическата епоха, макар и "Спутник 1" да не е първият построен от човешка ръка апарат, достигнал до космическото пространство. Още дълги години преди това са провеждани суборбитални космически полети. Ракетата на Вернер фон Браун "Фау 2" е първата човешка машина, достигнала космоса още през 1944 година по време на изпитателен полет. През 1947 година САЩ успява да изстреля винени мушици с "Фау 2" от площадката Уайт Сандс (първите животни в космоса), а през 1949 година Алберт 2 се превръща първата маймуна, достигнала космическото пространство след изстрелване с "Фау 2".
      Но "Спутник 1" е първата машина, която достига до орбита - изстрелването му маркира момента, в който човечеството окончателно придобива способност да се откъсне от гравитационното привличане на Земята. Днес, след цели шест десетилетия космонавтика, бихме могли да заключим следното: бяха постигнати невероятни неща за това време. Вярно е, не беше това развитие, което очаквахме. Уви, напредъкът е винаги по-бавен, отколкото ни се иска. Човешки крак все още не е стъпил на Марс. Туристическите полети в космоса са все още мираж. Но развитието на самата спътникова технология беше главоломно. Благодарение на миниатюризацията в електрониката спътниците станаха достъпни за малки фирми и организации, дори за ентусиасти, разполагащи с малко повече средства. За разработката и изстрелването на малък изкуствен спътник са необходими само хиляди, а не милиарди долари, както беше само допреди 15-тина години. Настъпи епохата на CubeSat-ите - една революция, която малцина очакваха.
      Ето накратко ранната история на космическата надпревара.
      "Спутник 1" е доста невзрачен сателит. Със своя диаметър от 58 сантиметра, стартово тегло от 83.6 килограма, четири радио антени и практически липсата на каквито и да е научни инструменти, той не би следвало да ни впечатлява. Възможностите на "Спутник 1" се свеждат само до излъчването на радиосигнали. Тогавашният президент на САЩ, републиканецът Дуайт Айзенхауер, омаловажава старта на СССР, но не успява да предвиди реакцията на обществеността. Спътникът може да не е забележителен, но е първи в историята и е постигнат от държава с неясни намерения спрямо Запада. Според космическия експерт Роджър Лейниъс (източник) изстрелването на "Спутник 1" има върху обществеността ефект, сравним с този на нападението над Пърл Харбър. Това е шок за американците и дните след полета влизат в историята под израза "Кризата Спутник". За жителите на САЩ нощта на 4-ти срещу 5-ти октомври 1957 година може да се опише само с една дума - истерия. Последвалите постъпки на СССР не позволяват на американците да се съвсемат от шока и да свикнат с настъпилата историческа промяна - на 3-ти ноември, по-малко от месец след старта на първия спътник, е изстрелян още един - "Спутник 2" с кучето Лайка на борда.
      Лейниъс разказва, че след фурора около "Спутник 1" и "Спутник 2" много хора почват да обвиняват администрацията на Айзенхауер заради това, че е позволила на СССР да напредне в космическата надпревара. Съществувало е популярно схващане, че Айзенхауер е некомпетентен човек, който само се усмихва без да прави нищо. От това се възползва Демократическата партия на САЩ. Линдън Джонсън, демократ от Тексас и лидер на Демократическата партия в Сената, осъзнава, че трябва да бъдат взети мерки. Благодарение на иницииран от него подкомитет на 25-ти ноември 1957 година излиза наяве, че финансирането на космическите дейности в САЩ е недостатъчно, а организацията - хаотична. Джордж Рийди, помощник на Джонсън, казва следното: "Простичък факт е, че вече не можем да считаме руснаците за изоставащи в технологично отношение. Отнело им е четири години, за да наваксат по отношение на атомната бомба и девет месеца, за да наваксат по отношение на водородната бомба. Сега ние сме тези, които трябва да наваксаме с техния спътник".
      Политическият климат по времето на "Кризата Спутник" е следният: републиканците най-накрая са дошли на власт, след като през ранните години от Студената война управляват демократи. Преди това президентът-демократ Хари Труман поема големи негативи върху себе си след оглавяването на Китай през 1949 година от Мао Дзедун и след инвазията на Южна Корея от комунистическите въоръжени сили през 1950 година. Републиканците използват събитията, за да обвинят демократите в меко отношение към комунизма, което довело до неговия разцвет в големи части от света. Разочарованието на американците от демократичните политики води до това през 1952 година Айзенхауер да поеме президентския пост. Но през 1957 година, с успешния полет на "Спутник 1" и последващото изстрелване на кучето Лайка имаме обрат: републиканците са тези, които са на власт, а демократите ги обвиняват в бездействие по отношение на СССР и Студената война.
      Администрацията на Айзенхауер предприема бързи мерки, за да възстанови доверието на американските граждани в способностите на САЩ. Още преди полета на "Спутник 1" американците са работили по проект за свой спътник. Ходът на този проект с име "Вангард" бил даден още през 1955 година, като целта била извеждането на малък спътник в рамките на Международната геофизична година (изстрелването трябвало да стане в периода между 1-ви юли 1957 и 31-ви декември 1958 г.). Американското правителство продължава да разчита на "Вангард" дори след полета на "Спутник 1", но първото американско изстрелване е катастрофално. На 6-ти декември 1957 година ракетата-носител рухва на стартовата площадка.

      Аварията на ракета "Вангард" с първия изкуствен спътник на САЩ на 6-ти декември 1957 година. Photo credit : NASA
      Накрая армията е тази, която спасява положението. Още през 1952 година Вернер фон Браун и неговият екип от немски емигранти оглавили армейските ракетни разработки и благодарение на тях се развил главоломно проектът "Редстоун", който довел до появата модерните за времето ракети "Юпитер-С". Причината, поради която американското правителство се е доверило към средата на 50-те години на проекта "Вангард", а не на концепциите на фон Браун, е неговото минало като член на нацистката партия и есесовец (биографична справка: НАСА).
      След настъпването на "Кризата Спутник", когато ножът опира до кокала, вече няма как - дадена е зелена светлина на екипа на фон Браун да възобнови отдавна зарязания проект за спътник "Експлорър" и в рамките на изключително кратко време е организирано изстрелване. На 31-ви януари 1958 година ракета "Юнона 1" (вариант на "Юпитер-С") извежда благополуно първия американски спътник в орбита - "Експлорър 1".
      Изстрелването на спътника само отчасти успокоява страстите в САЩ. Администрацията на Айзенхауер решава да инициира дълбоки промени в начина, по който се работи по ракетните програми. През лятото на 1958 година Конгресът одобрява законопроект за създаването на специализирана космическа организация, а на 29-ти юли президентът го подписва. Новата организация, която трябва да оглави космонавтиката на САЩ, официално заработва на 1-ви октомври 1958 г. - по-малко от година след изстрелването на "Спутник 1". Тази организация е НАСА и до ден днешен тя ръководи основните космически проекти на Съединените щати.
      Нищо обаче не се случва бързо - поне през първите пет-шест години от надпреварата СССР са първи в почти всяка една космическа област. През 1959 година съветски апарат се разбива за пръв път в повърхността на Луната - "Луна 2". Същата тази година излита и автоматичната лунна станция "Луна 3", която за пръв път обикаля Луната и прави снимки на обратната й страна. През 1961 година е полетът на Юрий Гагарин, а през 1966 година "Луна 9" извършва първото меко кацане на Луната и изпраща снимки от нейната повърхност.
      Едва през втората половина на 60-те американците не само наваксват, но и изпреварват СССР. Първите роботизирани станции, които достигат Марс, са американски, първият човек, стъпил на Луната, е американец, а към 1970 година американските астронавти имат много повече летателни часове от руските си колеги.
      Днес времената са различни - НАСА и Русия вече не се надпреварват, а работят съвместно. Благодарение на това сътрудничество от 2000 година до ден днешен има постоянно присъствие на хора в космоса на борда на "Международната космическа станция". Руско-европейското сътрудничество роди проекта "ЕкзоМарс", а първата мисия от 70-те години насам, която ще търси следи от живот на Марс, вече работи в орбита около Червената планета - "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Междувременно американски марсоходи пъплят по марсианската повърхност, а от няколко години насам пилотирана програма има и Китай. Бъдещето все пак изглежда да лежи в частното предприемачество, съдейки по големите успехи на СпейсЕкс в областта на възвращаемите ракетни технологии.
       
      http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1920-2017-60-years-sputnik-1-launch
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    • No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...