Отиди на
Форум "Наука"

Догмите на съвременната наука


Recommended Posts

  • Потребители

„Научните възгледи“ имат голямо влияние поради успеха в много научни
области. Науката влияе на нашия живот чрез технологиите и съвременната
медицина. Интелектуалният свят е преобразен от огромни научни
постижения, обхващащи материалния свят от елементарните частици до
милиардите галактики в разширяващата се Вселена.


И все пак – във второто десетилетие на XXI век, когато науката и
техниката са в пика си, жънат световен триумф и признание на научните
достижения, науката отвътре се раздира от неочаквани проблеми. Повечето
учени са сигурни в близкото решаване на тези противоречия с помощта на
по-нататъшни изследвания и експерименти. Но други, включително и авторът
на тази статия, смятат тези противоречия за признаци на дълбок недъг.


За столетия науката е обрасла с предположения, които с годините са се
затвърдили и са станали догми. Без тях науката би била по-добра –
по-свободна, по-интересна и дори по-забавна.

Най-голямата научна заблуда от всички е, че науката вече знае
отговорите. Някои детайли все още се нуждаят от решение, но по принцип
фундаменталните въпроси вече са изгладени.


Съвременната наука лежи върху схващането, че всичко в нашия свят е
материално. Че цялата реалност се състои изключително от материя,
подчиняваща се на физични и химични закони. Съзнанието се разглежда като
продукт на физико-химическата дейност на мозъка. Материята е
безсъзнателна.


Еволюцията е безцелна. Бог съществува единствено във вид на идея в
човешките умове и следователно – само в човешките глави. Тази гледна
точка е много разпространена не защото нейните привърженици подхождат
към нея критично. По-скоро обратното. Науката трябва да се отърси от
догмите. Тя ще стане съвсем различна, ако се отърве от сковаващите я
предубеждения.


Научното кредо



Тук са изредени научните предубеждения, които учените възприемат безусловно.


1. Механизация. Например, кучетата – по-скоро комплексни механизми,
отколкото живи същества, преследващи свои цели. Дори хората са машини,
роботи с мозък в ролята на генетично програмиран компютър.

2. Цялата материя е безсъзнателна. Нейната структура не е жива, не е
субективна и няма гледна точка. Човешкото съзнание е илюзия,
произвеждана от материята на мозъка.

3. Общият обем материя и енергия винаги е еднакъв (изключение – Големият
взрив, когато материята и енергията внезапно се появили от
сингулярност).

4. Законите на природата са неизменни. Те са такива, каквито са били и по-рано. Такива ще останат и в бъдеще.

5. Природата няма цели. Еволюцията не се стреми към някакви резултати.

6. Биологичната наследственост е материална, неин носител е генетичният материал от ДНК и прочие материални структури.

7. Разумът е ограничен от черепната кутия и се явява продукт на
активността на мозъка. Когато гледаме дърво, неговото изображение се
появява не някъде отвън, а вътре в мозъка.

8. Спомените се съхраняват в материални хранилища и със смъртта изчезват.

9. Необясними феномени от рода на телепатията са илюзорни.

10. Механичната медицина е единствената, която има ефект.


Заедно тези твърдения съставят философията и идеологията на
материализма, централна идея на който се явява първичността на
материята, а не на съзнанието. Това обучение преобладава от средата на
XIX век и до днес се приема като истина.

Във всекидневния живот материализмът е станал начин на живот, посветен
изключително на материални интереси – стремеж към натрупване на
имущество, богатство и разкош.


Кризата на научния свят



Повече от 200 години материалистите обещават, че науката ще обясни
всички термини във физиката и химията. Науката ще докаже, че живите
организми са сложни машини, умът е продукт на дейността на мозъка, а
природата е безцелна. Философът Карл Попър нарича тази позиция
„обещаният материализъм”, защото става дума за обещани от науката
открития, които още не са направени. Независимо от всички постижения на
науката и техниката материализмът сега стои пред криза, която е била
немислима през ХХ век.


Проблемите за първичността на материята или съзнанието досега не са
решени. Открити са много детайли, уредите за сканиране на мозъка са се
издигнали на качествено ново ниво. Но досега няма преки доказателства,
че животът и съзнанието може да се обяснят изключително с физически и
химически процеси.


Философът Дейвид Чалмърс излага своята идея за субективната реалност,
като я нарича „труден проблем на съзнанието”. Трудността се състои в
това, че тя отхвърля механичната терминология. Дори ако материализмът
обяснява реакцията на очите и мозъка на червения цвят, „усещането за
червено” не се обяснява никак.


В очите на биолозите и психолозите ролята на материализма пада. Ще
спасят ли физиците ситуацията? Някои привърженици на материализма
наричат себе си физикалисти, подчертавайки надеждите си за успех на
съвременната физика. Но степента на доверие към физикалистите се
намалява от самата физика поради някои причини.


Първо, много физици настояват, че принципите на квантовата механика
не могат да бъдат формулирани, без да се вземе предвид разумът на
наблюдателя. Те твърдят, че съзнанието не може да бъде сведено към
физиката, доколкото физиката определя съзнанието на физиците.


Второ, най-амбициозните физични теории, такива като теорията на
струните и М-теорията, предполагащи наличието на десет или единайсет
измерения, извеждат науката в съвършено неизследвани територии. Странно,
но Стивън Хокинг в книгата си „Великият дизайн” твърди: „Никой не знае
кой стои зад буквата „М” (става дума за М-теорията).” Това може да е и
„Господарят”, и „Чудо”, и „Тайна” (англ. Master, Miracle, Mystery). Към
това, което Хокинг нарича „моделнозависим реализъм”, може бъдат
приложени различни теории в различни ситуации. „Всяка теория може да
подразбира своята версия за реалност, но според моделнозависимия
реализъм това е приемливо, докато се съгласува с предсказанията на тези
теории.”


Теорията на струните и М-теорията все още не могат да се проверят
експериментално, така че тяхната ефективност засега се потвърждава от
съседни теории много повече, отколкото от експерименти. Тези теории също
потвърждават наличието на безкрайно количество паралелни вселени, които
никой никога не е виждал.


Трето, с началото на новото столетие стана ясно, че известните
материя и енергия са само 4% от Вселената. Останалото се състои от тъмна
материя и тъмна енергия. 96% от физическата реалност в пряк смисъл са
невидими.


Четвърто, Космологичният принцип твърди, че ние виждаме Вселената
такава изключително поради това, че именно в такава вселена може да
възникне човекът. Тук се поставят под съмнение фактите, отнасящи се до
Големия взрив.


Определил ли е Божият замисъл всички закони и константи в самото
начало? За да избегнат намесата на Бога Създател, най-отявлените
космолози предпочитат да смятат, че нашата Вселена е един от множество
варианти, всеки със свои закони и константи. Което се споделя и от
М-теорията. И че ние съществуваме в свят, който просто ни подхожда.


Материализмът предполага просто виждане на света през миналото
столетие, но науката на XXI век отдавна е изоставила всичко това.
Обещанията на материализма не бяха изпълнени и неговите „активи” се
обезцениха от научната хиперинфлация.


Науката съдържа догми, станали табута. Тези вярвания защитават цитаделата на науката, но пречат да се мисли открито.

http://megavselena.com/dogmite-na-savremennata-nauka/
 

Споделяте ли частта "Научно кредо"?

(Ако темата вече е обсъждана се извинявам за недоглеждането и може да бъде изтрита)

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 82
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

5. Природата няма цели. Еволюцията не се стреми към някакви резултати.

Зависи какво се разбира под цели и как би била възприета една такава констатация от масовия читател.

Ако поддържането на живота и ефективното му оцеляване не са "целенасочен процес", то се налага да замълча. Човекът като продукт на Природата обаче не само, че има цели, но определено се стреми и към резултати :grin: Извън Природата ли е Човекът? Естественият подбор не е ли резултат?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

* * *

Второ, най-амбициозните физични теории, такива като теорията на

струните и М-теорията, предполагащи наличието на десет или единайсет

измерения, извеждат науката в съвършено неизследвани територии. Странно,

но Стивън Хокинг в книгата си „Великият дизайн” твърди: „Никой не знае

кой стои зад буквата „М” (става дума за М-теорията).” Това може да е и

„Господарят”, и „Чудо”, и „Тайна” (англ. Master, Miracle, Mystery). Към

това, което Хокинг нарича „моделнозависим реализъм”, може бъдат

приложени различни теории в различни ситуации. „Всяка теория може да

подразбира своята версия за реалност, но според моделнозависимия

реализъм това е приемливо, докато се съгласува с предсказанията на тези

теории.”

Теорията на струните и М-теорията все още не могат да се проверят

експериментално, така че тяхната ефективност засега се потвърждава от

съседни теории много повече, отколкото от експерименти. Тези теории също

потвърждават наличието на безкрайно количество паралелни вселени, които

никой никога не е виждал.

Трето, с началото на новото столетие стана ясно, че известните

материя и енергия са само 4% от Вселената. Останалото се състои от тъмна

материя и тъмна енергия. 96% от физическата реалност в пряк смисъл са

невидими.

* * *

http://megavselena.com/dogmite-na-savremennata-nauka/
 

Споделяте ли частта "Научно кредо"?

(Ако темата вече е обсъждана се извинявам за недоглеждането и може да бъде изтрита)

Забелязах известна неточност в поста на Аби.

Зад буквата М стой Ед Уитън http://en.wikipedia.org/wiki/Edward_Witten

и това не е тайна за никого. Той е авторът на наименованието М струнна теория.

Когато са го попитали какво е вложил в избора са на тази буква, той не е отговорил конкретно, а е казал /както е в поста/ Това може да е и (англ. Master, Miracle, Mystery).

* * *

Също така..

Работи се по някои идеи /от 1999 г. насам/ Струнната теория да бъде проверена експериментално.

С. Хокинг прогнозира, че през следващите 30 години ще има резултати.

* * *

Аби, един голям плюс за интересната тема.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Със сигурност в някои научни сфери има табута. По ред обясними причини. Но определено не съм съгласна за физиката. Напротив. Мисля, че Физиката е науката на хилядолетието що се касае до счупването на табутата и закостенялостта.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има табута..Съгласен съм.

Попадал съм на твърдения на млади учени, че ако желаят да направят кариера в биологията, задължително условие е да подкрепят Еволюционната теория безкритично.

Дори и най-малък намек за креационизъм, обрича кариерата на учения на тотален провал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За догмите в науката има различни причини. Да вземем един пример - откриването на Америка. Колумб открива Америка. При всички случаи имаме важно откритие, защото той открива земя на запад. Но ... той си мисли, че това, което е открил е Индия. Днес още наричаме местното население на Америка индианци, т.е. индийци.

Първия догмотворец, който виждаме от този пример е "капанът на грешката". Имаме грешка, че Америка е Индия, но продължаваме да наричаме местното население индианци. Това го правим не от незнание, а по необходимост - нямаме друга думичка, тъй като американци, вече означава последицата от смесването на местни, колонизатори и докарани роби от Африка.

Вторият догмотворец е "капанът на авторитетите". Колумб се измъква от капана на авторитетите, според който Земята е тепсия и на запад няма нищо. Приписват последното схващане на Църквата, но тя не е имала никога такава обща доктрина, а и Колумб е имал решителната подкрепа на великия инквизитор на Испания Торкемада с чиято подкрепа успял да реализира своята експедиция. Мненията са били по-скоро алтернативни, като не е имало възможност категорично да се даде предпочитание на някое от тях. Но зад всяка алтернатива са стояли авторитети, а от това, кои са прави е зависел живота на участниците в експедицията, а и възвръщаемостта на кралската инвестиция.

Та това се случва и днес - някой прави откритие, но се опасява, че по-нататъшните открития ще го правят в миналото, а евентуално и ще открият някои грешки в трудовете му. И с позициите, които има и за да си запази авторитета той се превръща в пречка за развитието на науката. Ако от него зависи кариерното израстване на новите учени, то той отдава предпочитание на тези, които се работят за потвърждаване на писанията му, а не и за да се направи следващата крачка. Тъй че понякога следващата крачка е свързана с краха на авторитетите, което придава известна цикличност на научното развитие: откритие -> рационализации на откритието -> следващо откритие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като чета фундаментите на науката - критично мислене, практически доказателства и пр. - тя има една чудесна основа.

Но хората като такива, са вярващите и внасящите субективност, идеология и парадигма. Науката като такава, не вярва в прогреса. При науката има познато и... всъщност тя познава само познатото, това е нейната област. На базата на познатото, изучава (още не е наука) непознатото. Наука става благодарение на резултатите - познатото. Непознатото е извън сферата на науката. Това, че нещо се изследва още не означава че го познаваме. Това, лично за мен, още не е наука.

Така, вярата в прогреса вече е далеч от сферата на науката. Това отива повече в сферата на религията. Изобщо прогреса като понятие е извън сферата на науката. Още повече вярата в прогреса.

Та догмите в науката ги има там където науката я няма. Или е грешна. Наличието на обяснение за нещо още не е док-во. Теорията за еволюцията, от тази гл.т., още не е доказана. Затова твърденията на атеистите, че се позовават само на док-ва и факти и затова не вярват в бог, са по-близо до религията от колкото до науката.

Догмите се подържат от вярващи хора. Включително и вярата в несъществуването на бог. Ако човек каже "още няма док-ва за съществуването на бог" ще е напълно научно. Но "аз вярвам че няма бог защото още не е открит" е съвсем друго. Бог е като прогреса - всеки го тълкува различно. Лошо няма, но това е извън науката. Науката може да участва в това, което наричаме прогрес, но самия прогрес си е чисто субективно понятие. Това е как човек оценя нещо, в случая резултатите от научната дейност. Ако ги смята за добри, полезни, значи ги смята за прогрес. Но това не са научни категории.

Ако се придържаме към науката и критичното мислене, догмите просто няма да съществуват. Ще има познато, непозното и толкоз.

И за да се избегне съвсем вярата, трябва да остане само познатото лично - това са "реалните" факти. Вярата в науката си е пак вяра защото не е свързана с лично познатото, познанието. В този смисъл, аз вярвам в съществуването на Хигс бозона. Аз не познавам теорията му, нито колайдера, който го е регистрирал. Значи вярвам в теорията и колайдера. Защото някои хора го твърдят. И понеже хората са признати от науката, почти съм длъжен да им вярвам.

Просто не смесвам

институцията наука,

самата наука - нейните принципи, фундаменти

познанието като резултат на научните принципи

и вярата като субективно явление. Която може да се приложи и към науката ако го няма познанието (знанието от личен опит).

Май пак стана офтопик, но науката в своя най-чист вид (критично мислене + док-ва/резултати) не може да съдържа и подхранва догми. Те се подхранват от вярата. А вярата, както и познанието е чисто субективно явление. И двете са субективно отражение на реалноста, но едното е фиктивно, илюзорно. И научните принципи са чудесен показател за не/фиктивност. Но сферата им е ограничена в рамките на познатото и мааалко извън него.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

и в математиката е така. ако някой твърди, че 1+1=4 не му дават никакви шансове за научна кариера.

Ай, гадове безсрамни! А човекът може да е прав и като не му дават шанс да се докаже и да направи кариера, с това човечеството ще бъде лишено от безспорно важни математически открития! Например, че 2+2=6.

И с креационизма съм убедена, че е същото. Така да пречат на хората да пренапишат ДНК, за да излезе, че не сме произлезнали от първи едноклетъчни, а примерно от пръст в комплект с духането в носа на човека от бога, подробно описано в библията:

7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Всъщност, винаги съм се опитвала да си го представя този момент с пръстта и духането в носа на човека от бога.( В НОСА!) И съм се възхищавала на неговата дълбока научност. Напомня на някои научни приказки, в които бабата и дядото нямали дете и си го правели от подръчни материали било сняг, било друго.

Ето защо наистина трябва да се разчупят догмите на съвременната наука. И нека дадем шанс на всичко да има място под слънцето на науката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Научното кредо

Тук са изредени научните предубеждения, които учените възприемат безусловно.

Това е доста манимулативно.

Научните предубеждения на различните учени са ... различни :)

Да се твърди, че има някакви точно фиксирани предубеждения, които всички учени приемат безусловно е несериозно и манипулативно.

Това е същото както да се твърди, че всички учени са атеисти, и ако не са атеисти то значи на са учени :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Еми това е поредния зор да се религиолизира науката за да се наложат определени догми. В същността си науката подлага всичко на съмнение и проверка, за разлика от религията. Добросъвестният учен никога не е безусловен. Колко нестандартни теории, особено във физиката, се народиха от един век насам и са обект на сериозни обсъждания? Другото, дето се пиарва тук е една усукана тинтириминтирия.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Aз лично, не виждам да се и не региолизирам науката. Субекта е кайто вкарва вяра в науката. Споменал съм също, че до някъде тя е полезна. някой му хрумва идея, вярва в нея и я извежда или доказва с методите на науката. Теориите на относителноста са доказани, фотоелектричния ефект, бозона на Хигс... и пр. Докато се докажат се приемат (или не) на вяра. И за мен това съвсем нормално. Но напр. имаме само обяснение как са построени пирамидите, храмът Балбек, еволюцията. Не са проведени цялостни експерименти, потвърждаващи обяснението, в най-строгия научен начин - експериментално. А когато обяснение се приеме за истина без доказателство си е вяра. Вярно, с много научни мотиви, но вяра - не е доказано. А когато болшинството научна общност го приеме - това е парадигма (в науката). Не ми се навлиза в подробности, но механизма много прилича на религиозната вяра - вярване в нещо желано. И това не е проблем на науката, а на някои субекти свързани с науката. На науката фундаментите са си чудесни, научни. Та механизма на вярата си прилича, но обекти на вярата и науката са два много различни свята. Единият е строго дефиниран от науката - познатото на науката + теории и хипотези. А обекта на религиозната вяра е далеч от света на науката. Ако някой вярва, че Бог се проявява във всичко, това няма отношение към науката. Или кой бил отеца и кой сина... проявен във всичко. Няма как науката да се намеси без да излезе от иначе много добре дефинираните си принципи. Ако се намеси излиза от дефинициите си и става паранаука. Просто тук, някои искат да отворят очите на други, с най добри намерения, се опитват да впрегнат науката където не и е мястото. Но това също не е проблем на научните принципи.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...

Най-голямата научна заблуда от всички е, че науката вече знае

отговорите. Някои детайли все още се нуждаят от решение, но по принцип

фундаменталните въпроси вече са изгладени.

Съвременната наука лежи върху схващането, че всичко в нашия свят е

материално. Че цялата реалност се състои изключително от материя,

подчиняваща се на физични и химични закони. Съзнанието се разглежда като

продукт на физико-химическата дейност на мозъка. Материята е

безсъзнателна.

...

Кризата на научния свят

Повече от 200 години материалистите обещават, че науката ще обясни

всички термини във физиката и химията. Науката ще докаже, че живите

организми са сложни машини, умът е продукт на дейността на мозъка, а

природата е безцелна. Философът Карл Попър нарича тази позиция

„обещаният материализъм”, защото става дума за обещани от науката

открития, които още не са направени. Независимо от всички постижения на

науката и техниката материализмът сега стои пред криза, която е била

немислима през ХХ век.

Проблемите за първичността на материята или съзнанието досега не са

решени. Открити са много детайли, уредите за сканиране на мозъка са се

издигнали на качествено ново ниво. Но досега няма преки доказателства,

че животът и съзнанието може да се обяснят изключително с физически и

химически процеси.

Това, отскоро вече, не е вярно! :grin:

Знаенето на отговорите е "ДА!", но проверката им експериментално е невъзможна за микрото (фината материя) и макрото (към Вселенските размери) и то, не защото не е развита техниката, а защото самият живот е в ограничените средни мащаби по размери.

(10^(-26)m са размерите на тъмната материя, на вакуумните частици, а 10^27m е размер на Вселената. Ние сме по средата на скАлата на електромагнитните вълни, долу-горе :grin: . Смесването на различни дължини на вълни дава и "метрика" за протяжността на пространството)

Чисто физически са ограниченията!.. Ние и приборите ни, сме направени от вещеви обекти (частици с характеристика маса при покой - физика), които се свързват в структура посредством полеви обекти (фотони). Вещевите обекти си обменят полеви обекти и така правят единно цяло.

Така - физиката показва, че е възможно от тези материални субстанции, вещеви и полеви обекти, да се изгради структура - първо нежива, а с усложняване на връзките, да се структурира и жив обект. Свойствата на неживото и живото са разкрити.

Та, основният въпрос на философията е вече ... с отговор: Първична е материята, а съзнанието и разумът възникват като нейни свойства , на някакъв етап от възможното усложняване на връзките за образуване на структури.

Има, разбира се и естествен консерватизъм в разбирането за наука, но, той е в главите на Големите Учени. Фантастите - отдавна са ги изпреварили по "нетрадиционно" мислене и затова "сухотата" на занимаващите се с наука, изпъква.

Скоростта на обмен на информация, обаче, нараства с големи темпове и ... консерватизмът се явява пречка за развитие на науката, вместо ... спирачка за фантасмагории.

Затова и религиозните схващания имат ... преднина..., а не, че религиозните са верни знания.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз съм на мнение, че науката, съвременна или не, няма догми. Как да се изразя :), догма не е научен термин ;). Науката това е обяснение, но не само (но преди всичко). Защо, кога и как! Догми има когато има безрезервна вяра. Науката не допуска нищо безрезервно. Някои учени, може би или да, но самата наука не.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Някои учени, може би или да, но самата наука не.

Именно, предрасъдъци и догматизъм могат да прояват отделни хора, но не и да са присъщи на самата наука.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Интересно защо аз не съм чувал или чел за известен учен откривател, който да е материалист. Болшинството от носителите на Нобелова награда са обективни идеалисти. Има и субективни идеалисти. За материалисти не съм чувал. Разбира се, това че аз не съм чувал не означава, че няма, но все пак може би са много малко.

Интересното е, че субективните идеалисти са по малко от обективните идеалисти, но са с по голям принос за науката.

Не мисля, че е нужно да подкрепям мнението си с цитати и доказателства. Всеки който се е интерисувал от житейската философия на най известните учени е наясно с това. Книги, сайтове и енциклопедии дал господ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Как така? На никой не му пука, к'во мислиш ти, ОБАЧЕ, я дай доказателства в 'светлината' не на твоята ....философия, а научни такива. Че леко почва да ми писва и ....ще позеленея ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Как така? На никой не му пука, к'во мислиш ти, ОБАЧЕ, я дай доказателства в 'светлината' не на твоята ....философия, а научни такива. Че леко почва да ми писва и ....ще позеленея ;).

1. Алберт АЙНЩАЙН – Нобелов лауреат за физика
“Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400).
2. Макс ПЛАНК – Нобелов лауреат за физика
“Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984).
3. Ервин ШРЬОДИНГЕР – Нобелов лауреат за физика
“Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността.
Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93).
4. Вернер ХАЙЗЕНБЕРГ – Нобелов лауреат за физика
“Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” (ХАЙЗЕНБЕРГ, цитиран в Hildebrand 1988, 10).
5. Гулиелмо МАРКОНИ – Нобелов лауреат за физика
“Науката сама по себе си е неспособна да обясни хиляди неща, и преди всичко, тя не може да обясни една от най-големите мистерии – мистерията на нашето собствено съществуване. Ето защо аз вярвам не само като католик, но и като учен.” (МАРКОНИ, цитиран в Morrow 1949, 14a).
6. Макс БОРН – Нобелов лауреат за физика
“Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора.” (БОРН 1996).
7. Робърт МИЛИКАН – Нобелов лауреат за физика
“Не е имало досега по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога. Без съмнение науката без религията ще бъде по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството.” (МИЛИКАН 1992, 304).
8. Чарлз ТАУНС – Нобелов лауреат за физика
“Аз твърдо вярвам в съществуването на Бога, основавайки се на моите наблюдения, интуиция, логика и на научните ми познания.” (TOWNES 2002a).
9. Уилям ФИЛИПС – Нобелов лауреат за физика
“Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в един Бог, който е личност и е в съприкосновение със сътворения свят. Аз мисля, че подредеността на физическата Вселена и изключително прецизно създадените условия за възникване на живота тук на Земята ни показват, че един интелигентен Творец е отговорен за всичко това. Аз вярвам в Бога и моята лична вяра е в хармония с всичко онова, което знам за науката.” (PHILLIPS 2002b).
10. Уилям БРАГ – Нобелов лауреат за физика
“От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне. Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 161).
11. Артър КОМПТЪН – Нобелов лауреат за физика
“За мен вярата започва с осъзнаването на това, че един Върховен Разум е сътворил Вселената и човека. За мен не е трудно да имам тази вяра, защото е неоспоримо, че там където виждаме замисъл и план, там се е намесил някакъв разум. Нашата подредена и разгърната Вселена доказва истинността на най-величественото твърдение, което някога е било изричано: ‘В началото Бог сътвори небето и земята’ [Битие 1:1].” (COMPTON 1936).
12. Невил МОТ – Нобелов лауреат за физика
“Ето какво е моето описание на Бога. Той е едно същество, което не нарушава природните закони и не предузнава бъдещето, но Той може да ни помогне да изберем начина, по който да живеем, ако Го помолим; и така, Той може дълбинно да повлияе на случващото се в този свят.
Бог е говорил на хората чрез чудесата в човешката история. Най-върховното чудо за християните е Възкресението. Нещо се е случило на онези малцина мъже, които са познавали Иисус; нещо, което ги е накарало да вярват, че Иисус е жив, и то да вярват с невероятна сила и убеденост. Тази вяра стои като фундамент на Християнската църква вече 2000 години.” (МОТ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 67-68).
13. Арно ПЕНЗИАС – Нобелов лауреат за физика
“Когато наблюдаваме подредбата в света, ние разбираме, че в света е заложена една цел. Тази цел ни дава знание за самия Творец, който е планирал цялата Вселена. Това е моят възглед за Бога. Аз опознавам Бога чрез творенията на Неговите ръце; в тези творения аз откривам Божиите цели. Анализирайки тези цели, аз придобивам представа за Всемогъщия Бог.” (ПЕНЗИАС, цитиран в “The God I Believe in”, Joshua O. Haberman - editor, New York, Maxwell Macmillan International, 1994, 184).
14. Изидор РАБИ – Нобелов лауреат за физика
“Физиката ме изпълваше със страхопочитание, тя ми даваше едно усещане за първичните причини. Физиката ме доведе по-близо до Бога. Това чувство остана в мен през всички мои години в науката. Винаги, когато някой от моите студенти идваше при мен с научен проект, аз му задавах само един въпрос: ‘Този проект ще те доведе ли по-близо до Бога?’.” (I.I. RABI 1999, “Physics Today”).
15. Абдус САЛАМ – Нобелов лауреат за физика
“Айнщайн е роден в Авраамовата вяра и според неговите собствени думи той е дълбоко религиозен човек.
Именно усещането за чудо довежда повечето учени до вярата в едно Върховно Същество – der Alte, the Old One, както Айнщайн с любов наричаше Бога – Върховният Разум, Богът на цялото Творение и на природните закони.” (САЛАМ, цитиран в Lai and Kidwai 1989, 285).
16. Антъни ХЮИШ – Нобелов лауреат за физика
“Аз вярвам в Бога. Според мен е абсурдно да се предполага, че възникването на Вселената и нашето собствено съществуване са просто една космическа случайност. Абсурдно е да мислим, че животът е възникнал благодарение на случайни физични процеси в една природна среда, която също така по случайност е притежавала нужните характеристики.
Като християнин, аз започнах да осъзнавам каква е истинската същност на живота благодарение на моята вяра в Твореца, чиято природа ни бе разкрита от един човек, който се роди преди 2000 години.” (HEWISH 2002a).
17. Артър ШОЛОУ – Нобелов лауреат за физика
“Бог е необходим както във Вселената, така и в моя собствен живот.
Ние сме щастливи, че имаме Библията и особено Новия Завет, които ни казват толкова много за Бога чрез съвсем достъпни човешки понятия.” (ШОЛОУ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 107).
18. Джон ЕКЪЛС – Нобелов лауреат за медицина
“Аз вярвам, че ние хората сме резултат от творчеството на Бога и се надявам, че този живот ще ме отведе в едно бъдещо съществуване, където моята душа ще има друг живот.
Аз мисля, че моята съзнателна душа ще премине отвъд.” (ЕКЪЛС, цитиран в “The Human Brain” by Gilling and Brightwell, London, Orbis Publishing, 1982, 180).
19. Алексис КАРЕЛ – Нобелов лауреат за медицина
“Иисус познава нашия свят. За разлика от Бога на Аристотел, Иисус не се отнася високомерно към нас. Ние можем да общуваме с Него и да очакваме Неговите отговори. Въпреки че Той е личност като нас, Той е Бог и трансцендира над всички творения.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).
20. Джоузеф МЪРИ – Нобелов лауреат за медицина
“Ние просто работим със средствата, които Бог ни е дал. Няма причина, поради която науката и религията да бъдат във враждебни отношения. И науката, и религията произхождат от един и същ извор – единственият извор на истината – Творецът.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996).
21. Джордж УОЛД – Нобелов лауреат за медицина
"Неотдавна аз прозрях, че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно и също решение. Решението е, че един Дух е съществувал вечно и че нашата Вселена може да поражда живот, именно защото този всепроникващ Дух я управлява. Следователно, съзнанието във Вселената не е просто някакъв продукт от еволюцията на живите същества, както вярвах в миналото.
От една страна, това решение невероятно ме въодушеви, но от друга страна, то беше в крещящо противоречие с моите научни разбирания.
И все пак, само след няколко седмици аз разбрах, че се намирам в отличната компания на велики учени – мои единомишленици. Аз открих, че това решение е съществувало не само в хилядолетната източна философия, но и че то е ясно изразено от мнозина прочути съвременни физици."
22. Вернер АРБЕР – Нобелов лауреат за медицина
“Въпреки че съм биолог, аз трябва да призная, че не мога да обясня как е възникнал живота.
Според мен вирусът не е жив организъм; той може да участва в жизнените процеси, само когато успее да се внедри в една жива клетка-гостоприемник. Аз смятам, че животът същински започва да съществува едва на нивото на функциониращата жива клетка. И най-примитивните клетки се нуждаят поне от няколко стотици специфични биологични макромолекули [ДНК]. Как е възможно толкова сложни и специфични структури да се съберат заедно в една клетка – за мен това е все още една мистерия. Възможността да съществува Творец, т.е. Бог, е за мен едно удовлетворително решение на този проблем.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 142).
23. Ернст ЧЕЙН – Нобелов лауреат за медицина
По отношение на Материалистичната еволюционна теория за произхода на живите същества Ернст Чейн казва:
“По-скоро аз бих повярвал в съществуването на приказните феи, отколкото в такива безумни догадки.
От много години твърдя, че тези догадки относно произхода на живота не водят доникъде, защото дори и най-простият жив организъм е прекалено сложен, за да бъде разбран посредством изключително примитивната химия, която учените използват в своите опити да обяснят необяснимото, което се е случило преди милиарди години. Бог не може да 43
бъде омаловажен чрез такива наивни обяснения.” (ЧЕЙН, цитиран в “The Life of Ernst Chain: Penicillin and Beyond” by Ronald Clark, London, Weidenfeld & Nicolson, 1985, 147-148).
24. Дерек БАРТЪН – Нобелов лауреат за химия
“Бог е Истината. Не съществува несъвместимост между науката и религията. Според мен те търсят една и съща истина. Науката ни показва, че Бог съществува.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 144).
25. Кристиян АНФИНСЕН – Нобелов лауреат за химия
“Аз мисля, че само един идиот може да бъде атеист. Ние трябва да признаем, че съществува една необозрима Сила, която притежава безкрайно знание и прозорливост и която е стартирала движението на цялата Вселена в самото начало.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, Open Court Publishing, 1997, 139).
26. Валтер КОУН – Нобелов лауреат за химия
“Със сигурност науката, и по-специално физиката и химията, представлява много важна част от моята идентичност. Но същевременно аз смятам себе си за религиозен човек, и то в два смисъла: единият се основава на моето либерално еврейско възпитание, което предадох на моите деца; а вторият е моят неденоминационен Деизъм, който извира от страхопочитанието ми към света на нашите душевни преживявания и е подсилен от моята идентичност като учен. С това е свързано и убеждението ми, че науката сама по себе си е непълноценен водач в живота, защото тя не може да удовлетвори нашите най-дълбоки търсения и потребности.” (KOHN 2001b).
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дал си 26 цитата. Според теб колко нобелови лауреата има? Тези 26 са под 5% от всичките нобелисти. Това, че не си чувал за невярващи нобелисти може би се дължи на това, че четеш тенденциозно написани книги с подобни цитати, а не нещо за самите нобелисти. Това разбира се е само предположение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гравити, ти четеш тенденциозно. Ако си прочел по предния ми пост, щеше да видиш, че там пиша, че няма смисъл да подкрепям думите си с цитати. Просто вземи каквато си искаш книга, или какъвто и да е сайт по въпроса и сам ще се убедиш, че сред нобелистите идеалистите са много повече от материалистите.

Предполагам, не си мислиш, че след като съм написал за 26, те са само толкова. Мога да напиша за много повече.

А трябва да има и равнопоставеност. Нека и Митака малко да се поизпоти. Да намери 26 материалиста и тогава аз ще намеря още 26 идеалиста.

Редактирано от mecho1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Цитатите са взети от тук:

“50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”

http://nobelisti.tripod.com/sitebuildercontent/sitebuilderfiles/nobelisti.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да вземем първия от списъка. Какво те кара да си мислиш, че е вярващ? Ето един цитат от него.

"It was, of course, a lie what you read about my religious convictions, a lie which is being systematically repeated. I do not believe in a personal God and I have never denied this but have expressed it clearly. If something is in me which can be called religious then it is the unbounded admiration for the structure of the world so far as our science can reveal it."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Цитатите са взети от тук:

“50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”

http://nobelisti.tripod.com/sitebuildercontent/sitebuilderfiles/nobelisti.pdf

Така е. И там само в заглавието пише 50. Домързя ме да ги изцитирам всичките. Но това, че в заглавието на книгата пише 50, не означава, че са общо 50. Много повече са.

Нилс Бор например е субективен идеалист. За споровете му с Айнщайн, коя е по правата вяра, дали обективния идеализъм или субективния идеализъм има много писано в нета. Айнщайн е обективен идеалист.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е. И там само в заглавието пише 50. Домързя ме да ги изцитирам всичките. Но това, че в заглавието на книгата пише 50, не означава, че са общо 50. Много повече са.

Не знам дали те е домързяло, но е интересно, че точно тези 26 от книгата са учени. Останалите са писатели и миротоворци нобелисти.

Но ако включваме всякакви нобелисти тези 50 пак са около 5% от всичките. Разбира се може да има и други, но след като са си правили труда, не мислиш, че ако бяха намери и други нямаше да ги включат?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...