Отиди на
Форум "Наука"

История на Германия от разделянето на Франкската империя до Реформацията


Recommended Posts

  • Потребител

След смъртта на Карл Велики бил даден началният изстрел за по- късната Германия. Но скоро в немската история нещата се обръщат. Реформацията прави повече за това.

,, Историята е следа от кръв", написал писателят Херберт Розендорфер. И както може да се очаква, и германската история започва с една война. Карл Велики е мъртъв от почти три десетилетия, когато неговите внуци водят спор за наследството - по точно за гигантската империя, която дядото някога бил създал.

На 25 юни 841 г. сл. Хр. настъпил моментът : На бойното поле при Фонтеной, южно от Оксер, Лудвиг, кралят на Бавария и Карл, кралят на Западна Франкия, се изправили срещу брат си император Лотар. Битката трябва да е била плодотворна. Хронистите съобщават за няколко хиляди мъртви и ранени. Накрая войската на императора била разбита. Победеният още дълго време упорствал, но през август 843 г. трябвало да подпише Вердюнския договор, който имал тежки последици.

Договорът от Вердюн разделя империята.


Писменият документ днес не е запазен, но съдържанието му е известно. Империята на Карл Велики била раделена на 3 части : Лудвиг, който по - късно бил наречен ,, Немски " , получил източнофранкската част. Територията достигала от Рейн до Елба и освен това обхващала ляворейнските области от Майнц до Шпейер. Подялбата имала чисто политически причини. Не идела реч за една национална идея. Въпреки това Договорът от Вердюн е от изключителна важност. Той дал началния изстрел за това, което по-късно щяло да се казва Германия.

330px-Treaty_of_Verdun.svg.png
Разделянето на империята на Карл Велики съгласно Вердюнския договор

Франция и Германия ( тогава двете още не ги е имало ) сега поели по отделни пътища. Това се проявило и в езиковото им развитие. Народният език във Франция се ориентирал към романския, докато източнофранкският език на населението в Източнофранкското кралство или бъдещата Германия, се развил във германсконемския. Ако обаче тогава човек би попитал някого в днешна Германия, как се чувства като немец, реакцията сигурно би била едно невярващо поклащане на главата. Хората по това време се виждали като баварци, франконци, алемани, саксонци или тюрингци. Трябвало да изминат още столетия, докато те се слеят в един народ. Нямало Немско кралство или крал на Германия. ,, Немски " или „Deutsch“ обозначавало само езика ( tiudisk = народен - volkstümlich... )

Началото на една германска идентичност

Германия тогава била една многонационална държава. Всяка народностна група се разглеждала като до известна степен самостоятелна и хранела предразсъдъци срещу другите. Национално чувство не съществувало. Достатъчно често германските аристократи се биели едни срещу други. Това при все това се променило, когато една нова опасност от вън заплашила империята. От началото на X. век унгарците все повече нахлували в кралството, за да се отправят на грабителски походи.
Едва крал Ото I в 955 г. пред портите на Аугсбург успял да разгроми унгарците в Битката при Лехфелд, нанасяйки им съкрушително поражение. Оттогава настанало спокойствие. Решаващ за германската история обаче е много повече фактът, че една войска на съперничещите си владетели разгромила един общ враг. Кървави събития като тази битка допринесли за това, че бавно възникнало чувството за една обща идентичност.

300px-Lechfeld1457.jpg

Битката при Лехфелд в изображение от 1457 г.

Един нефранк застава начело на държавата.

Обаче във Източнофранкската държава се случило нещо въобще уникално. В лицето на саксонеца Ото I от рода на Лиудолфингите за първи път един нефранк се превърнал в крал, след като линията на Каролингите била измряла. В 962 г. германският крал бил от коронясан от папата в Рим за император на Свещената римска империя на германската нация, която дефакто просъществувала до 1806 г. ...
Дали тази империя е осъществила етногенезиса на немците, е под въпрос. Създадената конструкция не успяла да предотврати това, че Германия изпаднала в положението да бъде разпокъсана на малки държавици. Този, който контролирал положението, била църквата. Нямало столица, императорите се придвижвали от един пфалц или укрепен град към следващия ...

220px-Meissner-dom-stifter.jpg


Ото I и съпругата му Аделхайд.

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пешо, недей така, бе човек - просто цапаш по форума! На колко години си - на 15, на 20 - та не можеш да вденеш елементарни нещица!? Не бих казал, че темите, които пускаш са безумни, но какво може да се разисква (дискутира) по тях?!? Ами сам осмисли дали ще върви тази тема:

История на Германия от разделянето на Франкската империя до Реформацията.

Колко века са това? Ами който иска ще си намери автори и истории на Германия. И какво научихме от тебе, в рамките на тези няколко десетки изречения?!? Да не си мислиш, че точно пък в тази тема ще се научи нещо детайлно?!? Няма смисъл от подобни теми, където трябва да се разказва (макар и сбито) историята на дадена държава или даден народ. За това има специализирана литература.

Ама ме е яд на тукашните болшевици, че не сложиха никакъв ред! Сега да не вземеш пак да ми се оплакваш, че и аз се държа като Романа. Темата си плаче за ключ, а преебаният съм аз, дето се набутах да загубя време, докато ти драсна тези редове.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Графе, какво ти пречи толкова Петров? Да пуска теми, след като има желание. Но си прав, че в такива теми няма как да вземе някой отношение. Все едно да вземеш отношение по превод от Уикипедията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Петров не ми пречи. Просто няма смисъл от такива теми. Той излага някаква суха и сбита информация. И какво от това? И какво от това? Какво следва от това? Какво ще разискваме?

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители

Е, поне не е безобразна тема а ла "Значение на българската царска титла за пигмеите в Патагония".

Примерно това, че швабската династия измества Каролингите и така "Източна Франкия" се превръща в "Тевтонско кралство", а после няколко калугери се сещат, че всъщност става дума за Тацитовата "Германия", си е интересен момент.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Аре сега (като всинца сте толкова хак = отворени) да ми напишете (ама да ми напишете, ей!) цялата история от Вердюн до Мартин Лутер :harhar: Ама да ми го напишете детайлно така, че да си го копна на уорда и след това да си го врътна на .pdf, та да излезе най-малкото 300 страници a4. Тук може да се отвори кутията на Пандора (разбирайте го като як спам), ама тема нЕма да излезе - вЕрвайте ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Предполагам, че идеята е била да има продължение на темата, защото разказът свършва до 962г., която си е малко рано за Реформация. Но ако няма да има продължение е по-добре да се смени заглавието, примерно на разделянето на империята на Карл Велики, защото това е ядрото, а другото е просто заключение, при това съвсем сбито. От това, дето е просъществувало до 1806г. е станало Австрия (по-късно Австро-Унгария, докато заедно с тях сме споделили последиците от ПСВ). Германската империя си се появила по-късно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата е по статия на немското издание ,,Фокус"с оригинално заглавие ,,Deutsche Geschichte, Teil 2 Von der Teilung des Reichs bis zur Reformation".

http://www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57135.html

http://www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57136.html

Пускам и продължението :

Срещата на върха в Каноса

Църковните князе управлявали над големи области. Лоялността им принадлежала на императора. В последна сметка той ги назначавал на длъжността едно право, което владетелите на Свещената римска империя си били запазили спрямо папата. Това не можело да продължи така дълго. Стигнало се до т.н. Инвеститура - спор между императорите и папата за върховенството на властта в светски и духовен план, за това кой да назначава църковните сановници и служители. Спорът достигнал драматичната си връхна точка при срещата на император Хенрих IV и папа Григорий VII в Каноса през 1077 г. :
Когато Хенрих се противопоставил на претенцията за всемогъщие на папа Григорий и обявил приемника на Свети Петър за свален, Светият отец веднага отвърнал на удара. Той екскомуницирал краля и неговите подчинени. Заради това Хайнрих бил подложен на мощен натиск от своите князе. В края на краищата не му останало нищо друго освен да отиде в Италия, за да не загуби властта си. В Каноса папата унижил краля като го накарал да чака три дни в одежда на каещ се грешник в двора на замъка и чак след това получил прошка. Обаче свалянето на монарха се провалило, Григорий трябвало да отмени анатемата.

Неуспех за императора

Тъй или иначе спорът за назначаването на църковните служители продължил. Едва Вормският конкордат в 1122 г. уредил въпроса - от сега нататък кайзерът се отказвал да попълва длъжностите в църквата по свое усмотрение - тежък неуспех за владетеля и за немската национална държава. В империята възникнали множество малки държави - едно типично германско явление, което щяло да определя немската политика до основаването на Германската империя или Втория райх в 1871 г.

Свещената римска империя около 1400 г. била твърде далеч от това да бъде една национална държава. Изготвената от император Карл IV в 1356 г. Златна була също не променила нищо от това. Тя уреждала само избора на немските крале от курфюрстите - членове на избирателна колегия. Все още липсвали нация и държава. Имперторът имал власт само в своята територия. За императорите от рода на Хабсбургите, които от Фридрих III насетне с някои прекъсвания носели короната на Свещената империя, тази територия била Австрия. Империята за разлика от Франция и Англия от около 1600 г., се състояла от отделни държавици. Нямало централна държавна власт, както и нация.

Реформацията : Пътят в разделението

В нарастваща степен държавата и църквата губили престиж и предлагали все по - малко опора. Великата схизма в Западна Европа от 1378 до 1417 г. и ставащата все по - мощна секуларизация на Папството родили многобройни критици на църквата. Техните искания за реформа на църковнатаинституция повече не можели да останат нечути. Така било и със Свещената римска империя или СРИ. От средата на 15 век никой вече не можел да си затваря очите за безвластието на императора, а стова и на империята.

Един пропуснат шанс

При император Максимилиан I ( 1486 - 1519 г. ) били направени първите наченки на една имперска реформа. В 1495 Г. Вормският райстаг оповестил Вечният мир или Der Ewige Landfrieden, който трябвало окончателно да сложи край на враждите между немските князе. Към това империята била разделена на 10 окръга и бил основан Имперския върховен съд, седалището на който от 1689 г. се намирало си във град Вецлар, където много по - късно Гьоте щял да работи като юрист и да напише ,,Страданията на младия Вертер ".

Като следваща стъпка императорът планирал учредяването на централно имперско управление като дееспособна институция и имперски данъци. Но Максимилиан починал в 1519 г., преди да може да бъде установена силна имперски властова позиция. Не помогноло много и това, че през 1512 г. към названието ,, СРИ" било добавено ,, на германската нация - на немски ,, Das Heilige Roemische Reich Deutscher Nation ". Максимилиановият наследник Карл V мислел по - глобално. В неговите планове ставало въпрос по - скоро за отвъдморските владения в Америка. Германските земи не влизали в списъка с приоритетите му.


Реформацията забавя създаването на национална държава


Решаващо значение за по - нататъшното развитие на Германия имала не имперската реформа. Макар и да не бил първият, все пак Мартин Лутер окончателно сложил мощен прът в колелото : на 31 октомври 1517 г. той заковал прословутите си 95 тези на вратата на катедралата във Витенберг. Неговата постъпка довела до Реформацията на западноевропейската църква, но също и до нейното разцепление.

Много князе на провинции използвали учението на Лутер, за да отблъснат претенцията за власт на императора и да разширят собствената си власт. Реформацията и Контрареформацията се погрижили да създадат ситуация, в която си изправили един срещу друг два враждебни лагера - и резултатът били войни. Конфликтът бил изгладен едва с Аугсбургския религиозен мир в 1555 г. С него лутеранските имперски съсловия били изравнени по статут с католическите. Съгласно принципа ,, На когото е властта, на него е вярата " - на латински ,, Cuius regio, eius religio " подчинените трябвало или да са със същата вяра като княза на своята провинция, или да се изселят.

Проектът ,, Германия " се отлага

От цялата тази работа СРИ излязла отслабена. Конфесионалното разцепление засилило териториалната разпокъсаност на немските провинции и държавици. Още веднъж Германия значително изостанала в създаването на нация.

http://www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57137.html

http://www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57139.html

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аре сега (като всинца сте толкова хак = отворени) да ми напишете (ама да ми напишете, ей!) цялата история от Вердюн до Мартин Лутер :harhar: Ама да ми го напишете детайлно така, че да си го копна на уорда и след това да си го врътна на .pdf, та да излезе най-малкото 300 страници a4. Тук може да се отвори кутията на Пандора (разбирайте го като як спам), ама тема нЕма да излезе - вЕрвайте ;)

Аз мога, но ще ти струва пари :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Препоръчвам следното:

Ернст Канторовиц, "Фридрих II".


Цъкнете линка. На английски език, за безплатно теглене в какъвто си искате формат.

Това е прекрасна биография на този наистина изключителен монарх, при това от достатъчно задълбочен специалист. Няма нужда да обяснявам кой е Фридрих Втори, нито кой е Канторовиц.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...