Отиди на
Форум "Наука"

Ролята на българската социалистическа интелигенция в епохата на Прехода


Recommended Posts

  • Модератор антропология

"Сещам се например за учителката от Англия, която стана мултимилионер от продажбите и филмирането на поредицата й за Хари Потър. Ерго, имала идея, родена е в УК, пише на английски, продава в целия англосаксонски свят - до Австралия и Канада." - да, абсолютно. Аудиторията е различна по размер и финанси. Англоезичната даскалица разчита на - колко - 3 милиарда читатели? Нека не са три, нека е един милиард, потенциалната аудитория. Там е. Руският творец разчита на 300 милионна аудитория; българския културтрегер - на 6 милионна. Powerbase-a на Глишев. Различен. Оттам нататък всичко отива в реката. Но да не зачерняме темата. На всичкото отгоре, тоя културтрегер непрекъснато се опитва и да я затрие тая микроаудитория, обяснява и че е проста, кара и се, седи обиден в Италия като П. Славейков. :) :). Мога да дам примери от популярните обществени гласове, но няма никакъв смисъл.Тя, колкото я малко, той се опитва, ако може, и да я ритне или затрие, или да й смени езика, да я обърне на маймуни, а той (тя) да се пишат алафранга; или да смени своя език, което е всъщност същото. Драма. Твърде много тролене. Не знам.... :).Аз затова казвам, че брадвата е вече до дръвника.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 108
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Южняк, хубава тема, но в изложението си си допуснал една грешка, смятайки че в България има интелигенция, подобно на Русия и Франция. В действителност у нас винаги е имало псевдоинтелигенция и в това няма нищо странно. Корените на европейските интелектуални елити са в аристокрацията, а там където не е имало, няма как да има такива. В опитите си да се европеизира следосвобожденската ни държава съвсем целенасочено създава подобие на западните интелектуални елити, като за нейна основна задача е определено да ретранслира западната култура в България и така страната да заприлича на европейските. Особено по времето на Фердинанд се хвърлят най-много усилия и именно тогава се създава българската псевдоинтелигенция. Тъй като тя не възниква от само себе си, а е създадена от държавата е съвсем нормално да е казионна и е съвсем нормално да служи на нея. Ето защо няма нищо чудно, че същата тази интелигенция служи еднакво предано както на безпартийния режим на Борис ІІІ , така и на комунистическия след 1944. Съпротива няма, нито когато е премахната демокрацията през 1934, нито когато съветската армия налага комунистическото управление. А малката група репресирани интелигенти, са репресирани, не заради конфликт с новата власт, а поради факта че самите комунисти по една или друга причина им нямат доверие. С нормализацията по времето на Живков, същите тези репресирани с охота започват да служат, като Бешевлиев, Талев, Багряна, Фани Попова-Мутафова и т.н. В действителност самите комунисти не променят кой знае какво-завъртат антената на пседвоинтелигентите към СССР и увеличават бройката им. И тъй като те са си програмирани да бъдат ретранслатори, много бързо се сработват с новата власт. За това и в България няма конфликти между интелигенция и власт, както е в другите соц държави, дори и СССР. Че тя социнтелигенцията е създадена от представители на старата интелигенция. След 1989 се получи същото антените се завъртяха на Запад и същите тези които хвалеха социализма и СССР станаха най-яростните американофили и антикомунисти. Именно същата тази псевдоинтелигенция роди мантрата за всичко е виновен социализма и всичко свързано с него е само черно, а на Запад всичко е прекрасно. Та да се говори че интелигенцията ни се е провалила по времето на прехода е неточно. Провали се опита западния модел да бъде копиран на местна почва, защото псевдоинтелигентите, за разлика от интелигентите не могат да мислят самостоятелно, те само ретранслират.

Другата интелигенция, за която спомена Глишев, в България също не съществува. Това са просто единици, грешки в системата, които ако не успеят да пробият в чужбина биват смачкани.

Редактирано от Stefan Iv
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Трябва да си много странен човек, за да ти хрумне, че примерно Боян Пенев и Симеон Радев са псевдоинтелигенти.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Трябва да си много странен човек, за да ти хрумне, че примерно Боян Пенев и Симеон Радев са псевдоинтелигенти.

Зависи какво разбираш под интелигенция. Това че е имало единици, зад които псевдоинтелигенцията се е е криела имало ги е, винаги ги е имало ама те са единици. Не са прослойка. Така че не съм странен, а обективен.

Редактирано от Stefan Iv
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не са единици и именно за това отношение за това говорех по-рано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не са единици и именно за това отношение за това говорех по-рано.

Не са - за 130 години има няма 20 човека

E та то никой народ не е масово гениален.

Не е но интелектуалния елит не предполага за 130 години 20-тина души, все пак.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доста повече, но не мога да заменя пропуснати години.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не са 20-тина. Изпускате, мисля, факта, че имаме максималистични очаквания за неща, които имат реални измерения. Но ги има.



После, да разсъдим малко - къде и кога творците не са били емоционално нестабилни? Не са се сърдели, бягали, дори и стреляли?

И ако личностно някои в България не е бил на висота, то създаденото е на достатъчна за мястото и времето, отпуснато на българското общество за самостоятелен живот.

Това време не е тъй много....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

къде и кога творците не са били емоционално нестабилни?

Ето едно огромно клише.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Така, значи, в САЩ и на запад интелигенцията не е водач на народа. Но при нас е. Играе ролята на "съвет на старейшините", в който теоретично са събрани поостарели, поочукани от живота, доказали се капацитети. Те имат право да водят народа, защото са постигнали личен успех и са спечелили уважение.

Мисля си, че интелигенцията запълва в нашето общество мястото на аристокрацията и едрата буржуазия. В нашето общество богатия и преуспял не се възприема като умен и качествен, чиито съвети биха били полезни за обществото, а като крадец и мошеник, който няма право да дава акъл, хеле пък морал.

За разлика от чорбаджията/бизнесмена интелигента също е успял, но с умът си, тоест по народному-честно. А успелия по честен начин има моралното право да раздава съвети.

Нашата интелигенция била подвластна и се огъвала пред властта. Била ретлансатор. Ами какво да е? Малка България следва да гради собствена цивилизация ли? В края на 19, началото на 20 век целия свят копира западната цивилизация, не само ние. След 1944 интелигенцията се била смирила и тихо похапвала с властта. А вие какво очаквате при една тоталитарна власт? Старата интелигенция е избита след 9 септември. Новата се създава внимателно. Как вие си представяте един млад човек да успее в кариерата, да придобие известност, без да даде клетва за вярност пред Партията? Че нали когато младия интелигент започне да върви против партийната линия, моментално ще му бъде връчена гегата и изпратен на село да развива теориите си докато пасе кози и овце. Разбира се, винаги може да разпространява книгите си на ръка, да говори пред хора, ако щеш и на площада (докато не го арестува милицията), но това са дребни, несъществени неща, понеже, като не го допуснат до масовост, няма да направи кариера, и няма да има тежест в обществото.

Днес е същото. Имаме много умен човек, примерно писател. Ама като не му отпечатат книгата, като не се появи по телевизията файда за целия му талант. Може да е пълен кретен, но като се задъхват медиите да го хвалят, той придобива известност и тежест, и от тази си позиция става интелигент и морален съдник на обществото. А медиите развъртат тия интелигенти, които собствениците им считат за нужно.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Да не прекаляваме.Това, че Славейков не е получил нобелова награда не го прави по-малко интелектуалец. Наградата и влиянието е въпрос на аудитория, а аудиторията е функция на популярността на езика. Качеството няма отношение - кой би казал, че даскалицата -автор на Хари Потър има таланта на Славейков? Аз не бих се подписал. Така че, провалът на българската интелигенция "навън" е относителен и предизвестен и не я прави по-малко интелигенция или по-малко интелигентна. Мене не ме терзае изобщо. Проблемът е провалът вътре. Фружине, входната ми позиция не е добре обмислена и е със сериозни слаби места. Като прочетох какво написаха колегите, ми се понаместиха чарковете в течение на обмена на мнения и нещата ми изглеждат малко по-ясни.Към имената на Глишев могат с основание да се добавят още десетки имена,вкл. тези на Пенев и Радев, които са безупречни. Не, творците не са емоционало по-нестабилни от останалата популация, и на мене ми звучи екзотично. Естествено, че в една меритократична Америка обществото го води креативната класа, кой друг. И провал на америка ще е като провал навсякъде другаде. На първо място провал на креативната класа. Но първите погрешни стъпки, първите погрешни позиции (по обществени въпроси) на българскат интелигенция с ужас ги забелязвам още в есето на Пенев. Това не го превръща в по-малко интелектуалец или в грешник, нищо такова; той е изява на една страта. Оше тогава си личи, че в системата има малфункция. Не знам с какво да сменя тоя англицизъм. Нещо, което работи, но от време на време дава фира и спира, и после пак тръгва, уж нормално. Абнормалност.И тоя шум в системата се увеличава и увеличава за да се стигне до досегашната - ами неспособност на интелигенцията да си изпълнява базовите задачи. Тоя обществен механизъм в Б-я е някак странен. Забележи междувпрочем как бързо изчезва руската интелигенция и се трансформира в креативна класа в последните години.

Горното го давам за пример как при нормализация на интелигенцията ореолът набързо изчезва, остава като регионално явление от миналото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не бъркате ли интелигент с интелектуалец? Историк е дал по-горе определения и за двете. В по-нови времена за интелигент се смята всеки, който 'работи' с ума си. Т.е. освен творческата такава (интелектуалците), това са учители, доктори, инженери. Въобще всеки вишист, които работи по специалността си или във сфери изискващи висшо образование (не като тапия, а като задълбочени познания).

Не е вярно, че интелигенцията и интелектуалците като елита на интелигенцията са изконно леви., Ще дам няколко примера.

Когато Ленин гони част от руските интелектуалци от СССР и се заканва, че това е последната 'партида', останалите вече ще се превъзпитават (Горки по-късно допълва, че ако не подлежат на превъзпитание ще се унищожават), тези интелектуалци определено са на по десни позиции от болшевиките, както преди това са били на леви по отношение на романовото управление. В България след 44-та се наблюдава абсолютно същото. Старата интелигенция е изгонена, репресирана, натикана в миша дупка (накарана да си изкарва хляба с съвсем други не 'интелигентни' професии). Тя е дясна по отношение на новия 'строй', така както е била лява по отношение на предишния. В Никарагуа по времето на Сомоса, интелигенцията е била лява, но при идването на сандинистите моментално става дясна.

Извод: Интелигенцията винаги е опозиция на властта.

Тъй като темата е за соц интелигенцията, при тези страни още от времето на Ленин тече процес на замяна на интелигенцията (имам предвид 'нормалната' създадената еволюционно, а не революционно) със изкуствено създадена и послушна такава. Ленин пръв е съзрял опасността и изхода от това положение. Затова голяма част от нашата соц интелигенция е съставена от инженер Ганевци и доктор Андрешковци.

Но има едно много хубаво определение за интелигенция дадено от Луначарски. на една 'лекция' пред работниците за важноста на интелигенцията, един млад работник ентусиазирано пита Луначарски: " А как др. Луначарски да стана бързо интелигент?", отговора е: "Много е просто, трябва дядо ти, родителите ти и ти самия да сте завършили висше образование".

Но като гледам тук се пише не точно за интелигенцията, колкото за интелектуалците. Те наистина са малко и в световен мащаб (200 в Щатите по времето на Вонегът), така и в България. Но и соц интелектуалците са изкуствено създадени, поне част от тях. Като правило интелектуалците не желаят да се бъркат във властта, но за източна Европа има доста изключения (Хавел, Желев), като по-скоро заемат представителни постове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, аз също мисля за провала на интелигенцията конкретно вътре в страната. Засега още не правя разлика между "интелигенция" и "креативна класа". А по това, което казва Митака - за мен интелектуалците са най-вече художествено-творческият дял на интелигенцията. По някаква причина хуманитарите по-често мислят по обществени проблеми в сравнение с техническите специалисти.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Така, значи, в САЩ и на запад интелигенцията не е водач на народа. Но при нас е. Играе ролята на "съвет на старейшините", в който теоретично са събрани поостарели, поочукани от живота, доказали се капацитети. Те имат право да водят народа, защото са постигнали личен успех и са спечелили уважение.

Мисля си, че интелигенцията запълва в нашето общество мястото на аристокрацията и едрата буржуазия.

Защо така мислиш? Аристокрацията и едрата буржоазия има икономическа мощ и оттам придобива лидерски позиции. Интелигенцията по принцип няма икономическа мощ не само у нас и по тази причина не може да има и лидерска функция. Проблемът е, че у нас лидерите (или пък греша) не търсят интелигенцията като прослойка, която може да генерира идеи и идеология.

В САЩ например не е така. Там не само има мощни аналитични и мозъчни центрове, които чертаят вектори на американската политика, но и големият бизнес ползва научния потенциал на страната за развойна дейност. Вярно, у нас няма (вече) икономика, която да се нуждае от мозъци. Но страната няма и идеология. САЩ например са избрали каква да бъде идеологията им - "ние сме най-богатите, най-могъщите, най-великите и няма да остъпим позицията си". В развиването на тази идеология е впрегнат на първо място Холивуд (художествено-творческата интелигенция на соц. език), който постоянно насажда на редовия американец, а и сее по целия свят представата за най-могъщата и велика нация, която единствена е способна да спасява света - било от извънземни, било от епидемии и т.н. А ако не бива спасяван светът, във филмите по почти незабележим, но постоянен начин се прави пак внушение за американската мощ, като например се използват американските мегаполиси с небостъргачи като декор, или пък на зрителя се показват скъпи и тузарски коли made in USA за стотици хиляди долари.

У нас държавната идеология като механизъм за единение на нацията, за нейното мобилизиране по даден път на развитие и по този начин за фокусиране на силите й в противовес на сегашното им безпътно разпиляване умря към началото на 80-те години на миналия век. Ако погледнем историята на Третата българска държава, ще установим, че сегашният период от битието й е единственият, през който държавата и народът не са намагнетизирани от никакъв идеологически стимул. От 1878 г. до 1918 г. идеологическата основа, върху която се гради държавността и се възпитава народът, е идеалът за национално обединение. След 1918 г. той търпи жестоко крушение, но не е унищожен. Дори към 1939 г. започва да се съживява. След 1944 г. комунистите го смазаха, но не бяха толкова глупави да оставят народа без никакво идеологическо пришпорване, а наложиха идеала (идеологемата) на изграждането на социалистически строй и комунистически в обозримо бъдеще. Сам по себе си този идеологически галванизатор е абсурден и дивашки с оглед на методите на материализирането му - експроприации на имущество, изтребване или омаломощаване на духовния и културен елит отпреди 1944 г.,, налагане на най-примитивни клишета в културата, цензура, полицейщина, страх и т.н. За изграждане и поддържане на тази идеология режимът се нуждаеше от свои културни и научни кадри и те бяха създадени и използвани.

Обаче въпреки всичките изродщини това беше някаква идеология, благодарение на която доброволно или насила голяма част от народа беше убедена или "убедена" да "строи социализма". В резултат на това се осъществиха мащабни инфраструктурни и индустриални проекти. Друг е въпросът дали повечето от тях (без транспорта и развитието на туризма) бяха икономически обосновани и какво струваха на нацията и държавата.

Към края на 70-те и началото на 80-те години идеологическата мотивация на българския народ се изчерпа по няколко причини:

1) Външните врагове бяха неутрализирани и беше осигурено "спокойното развитие на социалистически строй" (затова и тогава вече никой не пишеше романи за диверсанти например).

2) Постигнато беше някакво скромно, но устойчиво ниво на материална задоволеност на населението.

3) Едновременно с това висшата партийна върхушка стигна до извода, че НРБ, а и соц. лагерът не са в състояние да догонят индустриално и технологично Запада, каквито опити активно се правеха през 50-70-те години на миналия век.

Това, заедно с т. 1 и 2, доведе до примирение със статуквото и стремеж то да бъде закрепено и крепено. Но тази еволюция в схващанията на българския и източните комунистически елити доведе до обезсмисляне на идеологическите помпания на населението от 50-70-те години, а оттам и до убиването на динамиката, която съществуваше през същия период.

След 1989 г. идеологията на социализма окончателно беше изпратена на онзи свят. Не става дума за левичарските убеждения на поне 50% от нацията, особено по селата и малките градове, а за централно напомпваната идеология. Само че на нейно място не дойде нищо, което да я замени, защото единият напън за влизане в ЕС и НАТО е нещо, което не може да мотивира и трогне обикновения човек, нито да му бъде представен (не че и имаше особени опити) като великата цел на днешното време.

Така за първи път от 1878 г. България остана без идеологически мотиватор и галванизатор. Оттам интелигенцията, изградена, отгледана и изхранвана при стария режим, остана без работа, цели и задачи. А обществото започна да хаби енергията си в партийни боричкания и в... кражби, защото обществената и национална енергия (доколкото я има), ако не бъде канализирана в някаква посока, започва да работи против себе си и против народа си.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето едно огромно клише.

Поправка - някои от творците.

Защо така мислиш? Аристокрацията и едрата буржоазия има икономическа мощ и оттам придобива лидерски позиции. Интелигенцията по принцип няма икономическа мощ не само у нас и по тази причина не може да има и лидерска функция. Проблемът е, че у нас лидерите (или пък греша) не търсят интелигенцията като прослойка, която може да генерира идеи и идеология.

В САЩ например не е така. Там не само има мощни аналитични и мозъчни центрове, които чертаят вектори на американската политика, но и големият бизнес ползва научния потенциал на страната за развойна дейност. Вярно, у нас няма (вече) икономика, която да се нуждае от мозъци. Но страната няма и идеология. САЩ например са избрали каква да бъде идеологията им - "ние сме най-богатите, най-могъщите, най-великите и няма да остъпим позицията си". В развиването на тази идеология е впрегнат на първо място Холивуд (художествено-творческата интелигенция на соц. език), който постоянно насажда на редовия американец, а и сее по целия свят представата за най-могъщата и велика нация, която единствена е способна да спасява света - било от извънземни, било от епидемии и т.н. А ако не бива спасяван светът, във филмите по почти незабележим, но постоянен начин се прави пак внушение за американската мощ, като например се използват американските мегаполиси с небостъргачи като декор, или пък на зрителя се показват скъпи и тузарски коли made in USA за стотици хиляди долари.

У нас държавната идеология като механизъм за единение на нацията, за нейното мобилизиране по даден път на развитие и по този начин за фокусиране на силите й в противовес на сегашното им безпътно разпиляване умря към началото на 80-те години на миналия век. Ако погледнем историята на Третата българска държава, ще установим, че сегашният период от битието й е единственият, през който държавата и народът не са намагнетизирани от никакъв идеологически стимул. От 1878 г. до 1918 г. идеологическата основа, върху която се гради държавността и се възпитава народът, е идеалът за национално обединение. След 1918 г. той търпи жестоко крушение, но не е унищожен. Дори към 1939 г. започва да се съживява. След 1944 г. комунистите го смазаха, но не бяха толкова глупави да оставят народа без никакво идеологическо пришпорване, а наложиха идеала (идеологемата) на изграждането на социалистически строй и комунистически в обозримо бъдеще. Сам по себе си този идеологически галванизатор е абсурден и дивашки с оглед на методите на материализирането му - експроприации на имущество, изтребване или омаломощаване на духовния и културен елит отпреди 1944 г.,, налагане на най-примитивни клишета в културата, цензура, полицейщина, страх и т.н. За изграждане и поддържане на тази идеология режимът се нуждаеше от свои културни и научни кадри и те бяха създадени и използвани.

Обаче въпреки всичките изродщини това беше някаква идеология, благодарение на която доброволно или насила голяма част от народа беше убедена или "убедена" да "строи социализма". В резултат на това се осъществиха мащабни инфраструктурни и индустриални проекти. Друг е въпросът дали повечето от тях (без транспорта и развитието на туризма) бяха икономически обосновани и какво струваха на нацията и държавата.

Към края на 70-те и началото на 80-те години идеологическата мотивация на българския народ се изчерпа по няколко причини:

1) Външните врагове бяха неутрализирани и беше осигурено "спокойното развитие на социалистически строй" (затова и тогава вече никой не пишеше романи за диверсанти например).

2) Постигнато беше някакво скромно, но устойчиво ниво на материална задоволеност на населението.

3) Едновременно с това висшата партийна върхушка стигна до извода, че НРБ, а и соц. лагерът не са в състояние да догонят индустриално и технологично Запада, каквито опити активно се правеха през 50-70-те години на миналия век.

Това, заедно с т. 1 и 2, доведе до примирение със статуквото и стремеж то да бъде закрепено и крепено. Но тази еволюция в схващанията на българския и източните комунистически елити доведе до обезсмисляне на идеологическите помпания на населението от 50-70-те години, а оттам и до убиването на динамиката, която съществуваше през същия период.

След 1989 г. идеологията на социализма окончателно беше изпратена на онзи свят. Не става дума за левичарските убеждения на поне 50% от нацията, особено по селата и малките градове, а за централно напомпваната идеология. Само че на нейно място не дойде нищо, което да я замени, защото единият напън за влизане в ЕС и НАТО е нещо, което не може да мотивира и трогне обикновения човек, нито да му бъде представен (не че и имаше особени опити) като великата цел на днешното време.

Така за първи път от 1878 г. България остана без идеологически мотиватор и галванизатор. Оттам интелигенцията, изградена, отгледана и изхранвана при стария режим, остана без работа, цели и задачи. А обществото започна да хаби енергията си в партийни боричкания и в... кражби, защото обществената и национална енергия (доколкото я има), ако не бъде канализирана в някаква посока, започва да работи против себе си и против народа си.

Точно. С една малка добавка - патриотичната интелигенция никога не е била смазана докрай, макар да е жестоо ударена. За щастие. Димитър Талев оцеля, образно казано.В цялата идеологическа система, от 6о-тте години насам, имаше доза патриотизъм - кога повече, кога по-малко.

Това също беше спойка и основа за творби, които станаха доста стойностни. Спомнете си Записките филмирани или Мера според мера, въпреки, че там по ред причини се засегнаха само санданистите от един момент нататък (и това е ярък пример за ограниченията на времето и за остротата им!).

И това отиде на кино след 1989 г. .... Но в институционалността на обществото, не и в умовете. Хората знаят!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

основните неща бяха казани вече, аз ще заблегна. Интелигенцията е белег на контакта между цивилизациите, това са местни хора, които са проводници на чужди културни елементи в нативното си общество, затова никак не е учудващо, че интелигенция няма в запада или в сащ. колкото по-далечно или екзотично е обществото, толкова по-видима е интелигенцията му. и понеже в последните двеста-триста години западът е активната страна, а остатъка от света търпи ефектите от влиянията му, то интелигенцията конкретно у нас е носител на западните влияния. като почнем от възраждането, следосвобожденската епоха, та чак до социализма, който като най-агресивният начин на озападняване на обществото ни, роди и една агресивна интелигенция.

въпреки това, има една особеност, която искам да отбележа. при контакта между едно западно и едно незападно общество, има два начина на озападняване. Отдолу-нагоре, и отгоре-надолу. Макар второто да е най-честно срещано в историята, и примери бол - руската империя след педро, иранските шахове, афганската монархия, ататюрк и тн, именно при това озападняване отгоре надолу политическата върхушка има нужда от ефективен проводник на новите идеи сред населението. и това е интелигенцията. тя не е само проводник, тя първо е заместител на средната класа, която се формира по-бавно, и второ тя е изкуствено създадена и култивирана в епруветка, и като такъв социален експеримент е винаги вярна на политическата върхушка, която я е създала.

ако обаче изследваме първия случай, на озападняване отдолу нагоре, православният свят на балканите е най-успешният пример, т.е от средата на 18 до края на 19 век всички ние тука балканци се озападняваме отдолу нагоре, озападняването е свободна инициатива на всеки един, по убеждение, не по нареждане отгоре.

в такъв случай, при естествено формиране на средна класа, което е най-големият белег на озападняването, нуждата от интелигенция е минимална.

през социализъма обаче който ни беше навирен насила отгоре, интелигенцията стана жизненоважна за налагане на новите модели на озападняване чрез имитация на съветския модел.

следователно ако искаме да видим дали едно общество е озападнено в достатъчна степен или не, трябва да видим дали има средна класа. С други думи, където има интелигенция, средна класа трудно вирее. Създаде ли се стабилна средна класа, интелигенцията се изпарява като явление, защото е изкуствен неин заместител.

е ако приемем този антагонизъм, не виждам какво толкова чудно има в пасивността на интелигенцията в последните години. ако тя спомогне за замогването на обществото и респ. създаването на средна класа, ами това я обрича на гибел.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега, ако изследваме общото между западната средна класа и местната интелигенция, две черти се набиват на очи

- и западната средна класа, и незападната интелигенция, са нещо ново, екзотично за обществата си. Западната средна класа си е напълно ново явление, буржоазно, градско, занаятчийско-търговско, което стои странно на фона на аграрното, феодално, автархично и селско общество на западна европа. още по-екзотично стои интелигенцията на фона на местното население в обществото си.

- и западната средна класа, и незападната интелигенция, веднъж създанени, се вдигат на бунт срещу властта, която ги е създала. не само буржоазните революции в холандия, англия, франция, още по-показателен е декабриският бунт на руската интелигенция срещу петровата монархия, индия дава примера си с ганди.

и една съществена разлика между двете. докато западната средна класа е естествено възникнала и домашна за обществото си, незападните интелигенции са външни, чужди, привнесени елементи, и при това изкуствено създанени. това създава постоянно нервно напрежение и традиционно е обект на присмех сред по-долните слоеве на обществото си.

като резултат незападната интелигенция гравитира и подкрепя политическото статукво, което я е създало, и второ, незападната интелигенция мрази западната средна класа, антагонизира й, не само защото едното изключва другото, а и поради страха си, че интелигенцията не може да постигне в обществото си онова, което е постигнала западната средна класа у своето.

та за всичко това ми е странно учудването на некои хора, които се оплакват, че интелигенцията стояла и нищо не правила.

Ми то така трябва да бъде бе хора.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

И аз харесвам първия постинг на Алвата. От втория - с някои неща съм съгласен, с други - никак, с което не омаловажам какото е казал и че добре го е казал. С неизбежното уточенения, че трудно можем да говорим за соц. интелигенцията ни като западен продут. Тя е очевидно източен, съветски, натам дърпа; тя е машина за просъветска пропаганда, не за прозападна. И въпреки че социализмът с съветския съюз си отидоха, тоя мутант - просъветската интелигенция, все така си е тук, и като него втори нигде няма по света. И тая добрепостроена пропагандна машина върти ли, върти педалите. Работи. В собствените си очи е напълно дискредитирана и сама си няма вяра за пет стотинки. Но маха ли, маха с педалите накъдето и платят и за колкото платят. Предизвиква хаос, но това не я интересува. Довежда обществото до колапс, но това няма значение. В състояние е да катурне цялата политическа система за едни прокълнати 5 стотинки, но пак няма значение - тя ще си намери някой виновен за това. Може да колабира цялата демокрация заради едната игра с думите и пак няма значение. Или да извади България от ЕС; или да го вкара в марианската падина - все едно. Тая интелигенция не вярва и на дума, която казва. Думите, езикът, смисълът са унищожени от преупотреба, а тя маха ли, маха. не знам. Мисля, че е проклятието на България. за нея няма катарзис :) :)Само плюскане и кривене към следващия господар. В такива времена си отиват демокрациите, ликвидирани от безпардонни демагози. Така идват диктаторите, така се компрометират системите. А диктаторите са по правило по-лоши от демагозите и от демокрациите, които са сменили. Това, че изобщо сме демокрация все още е едно малко чудо и не съм сигурен на какво се дължи. Ако не беше членството ни в ЕС, което може би е някаква противотежест, или всява страх у потенциалните диктатори, че ще последват съдбата на Милошевич, ако в една алтернативна реалност днес не бяхме член на ЕС, днес щахме да сме колабирали, последните ни дни като демокрация щяха да са свършили. И това нямаше как да бъде свършено без усърдието и цинизма на българската интелигенция, или по-точно на една социалистическа част от нея, да не обиждам ненужно толкова много порядъчни хора, които я съставят.

какото = каквото и т.н., не мога да редактирам, извинения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

еми комунизмът

е елемент на озападняването на една държава. било северна корея, било българия.

вижте сега. през цялата си история, България е имала два пътя на озападняване. Директно чрез имитация на запада, или чрез русия, която почва да се озападнява преди нас.

комунизмът е западна идеология, родена в лондон, привнесена в русия, и чрез индустриализацията си има за цел да модернизира страната.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

комунизмът е западна идеология, родена в лондон, привнесена в русия, и чрез индустриализацията си има за цел да модернизира страната.

Спор няма - комунизмът е западна идеология, но западът я пуска само в задния си двор ;)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...