Отиди на
Форум "Наука"

Колко са партизаните в България на 9 септември 1944 г.?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Партизанин е човек от бойна група, която се бори срещу чужда окупация или тираничен режим в страната. Думата има италиански произход - partigiano, от parte (част). На френски е partisan, на руски - партизан. У нас е така само в прословутото стихотворение на Младен Исаев "Партизан за бой се стяга, мята пушка на рамо...", иначе официалното е партизанин.
Властта преди 1944 г. и нейните симпатизанти наричат партизаните иронично-презрително шумкари или шумци. Обкичена с комунистическата идеология, думата придобива неприкосновен божествен статут между 1944 и 1989 г.
След падането на комунистическия режим героичният им ореол помръкна и за тях всеки можеше да говори каквото си поиска, включително и да ги нарича терористи, убийци и разбойници.
Първият партизанин в България е Иван Козарев. от с. Добринище, който излиза в нелегалност още през февруари 1941 г. Преди това като член на БКП участва в Септемврийското въстание през 1923 г. в Разложкия край, а като член на ВМРО (от 1925 г.) лежи в затвора през 1935-1938 г. Козарев си построява рибарник недалеч от селото, от който се прехранва, и край него на 27 юни 1941 г. застрелва двама полицаи, дошли да го търсят. Това се смята за начало на партизанското движение не само в България, но и на Балканите.
На 26 юли 1941 г. заедно с Никола Парапунов Козарев създава първата партизанска чета и приема името Балкан. Командир на четата обаче става не той, а Парапунов, възпят в популярната песен "Имала майка едно ми чедо, едно ми чедо Никола..." Парапунов е убит при полицейска засада край село Бараково на 9 декември 1943 г. В нощта срещу 1 април 1944 г. Иван Козарев е застрелян по погрешка от своя съселянин, ятак и близък приятел Александър Пицин.
Колко са партизаните в България на 9 септември 1944 г.?
И до днес няма единно мнение за техния приблизителен брой.
През март 1944 г. Георги Димитров иска справка за числения състав на партизаните. На 12 март от ЦК на БРП (к) му изпращат шифрована телеграма, в която се казва: "В партизанските отряди около 25-30% са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав главно са младежи, от тях 70-75% са селски бедняци, около 20% - работници, останалите са от интелигенцията. (...) В 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 човека. Има окръзи само с по няколко десетки партизани: например Хасковски - 20 души, Варненски - 40, Старозагорски - 50, а в някои окръзи въобще не съществува партизанско движение."
На 17 октомври 1945 г. организационният отдел на ЦК на БРП (к) съобщава, че броят на партизаните на 9 септември 1944 г. бил 7000 души.
Десет дни по-късно обаче същият отдел дава съвсем други данни - 50 000 партизани.
Според данни от историографията преди 1989 г. общият брой на партизаните и участниците в бойните групи е около 30 000, а на ятаците и помагачите им - около 200 000.
Публикувания от Българския Антифашистки съюз поименен списък на загиналите участници в партизанското движение включва трите имена, година и място на раждане, форма на участие, дата и обстоятелства на гибелта. Общия брой на загиналите е 3055 човека.
Според едно по-съвременно изследване, към 9 септември 1944 г., действащите партизани са на брой малко над 9 900 д.
След като уточнява данните в продължение на 2 години, проф. д. и. н. Донко Дочев, преподавател в Аграрния университет в Пловдив, твърди, че общият брой на партизаните у нас е 9660 д.
Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Мнения 228
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

През март 1944 г. Георги Димитров иска справка за числения състав на партизаните. На 12 март от ЦК на БРП (к) му изпращат шифрована телеграма, в която се казва: "В партизанските отряди около 25-30% са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав главно са младежи, от тях 70-75% са селски бедняци, около 20% - работници, останалите са от интелигенцията. (...) В 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 човека. Има окръзи само с по няколко десетки партизани: например Хасковски - 20 души, Варненски - 40, Старозагорски - 50, а в някои окръзи въобще не съществува партизанско движение."

Еми от това по-точен отговор няма и не може да има. Макар цифрите да са понандути. Всички останали изчисления са откровени измислици.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Писах го някъде тук, но пак ще повторя. През 1984-та във връзка с 40 годишнината от 9-ти септември, решават да издадат книга с имената, кратката биография и снимки (където има) на всички партизани. Но се оказва, че бройката е много, много малка. Решават да разширят бройката, добавяйки яаците и даже техните деца над определена възраст (примерно над 7 (щото може да са носили хляб в шумата)). Дори тогава бройката едвам стига 12 000. И се оказват, по обясними причини ;).

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Разбира се, не бива да отричаме интензивността на конфликта и особено тези, които наистина са били въвлечени в него - нелегални, преследвани от полицията и пр.

Това го има. Но просто далеч не е в този мащаб, в който комунистическата пропаганда го натрапваше. От всеки филм, от всяко ъгълче надничаше партизанин, комунист и гад-фашист...

Всъщност както виждаме, са 2500 човека. Към това трябва да се добавят няколкостотин нелегални и т.нар. бойни, сиреч терористични групи.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Целият актив на комунистическата партия / БРП /к/ във противодържавното движение, в периода: 1941-1944г. е ПОД 10 000 /ДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ души, барабар с ятаците....

Съпротивата нито е била масова, още по-малко национално-освободителна...Това е чисто и просто съпротивително движение на една партия, с откровено противодържавна идеология и цели. Партизанското движение дори няма социална идеология и платформа...Просто е твърде ограничено по мащаби и социална база...

Ако не са били някои грешки на военните и полицейски власти в Царство България в периода: 1943-1944г., това движение просто щеше да е обречено на пълно забвение....

БРП/к/ идва на власт начело на танковете на Червената армия...С практически никаква социална подкрепа...

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Няма как да е обречено на забвение движение, за чието героизиране се отделя такъв огромен пропаганден ресурс след 1944 г.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И това е с всички набутали се за АБПФК след 1944 г. Дал две кила картофи на някого и аре АПБФК.

А в доста по-голямата част от случаите картофите му всъщност са били задигнати от революционните активисти за благото на партията и бъдещото благоденствие на човечеството.

Сигурен съм и че голям % от този тип АБПФК -та допреди 9.ІХ. са издирвали или дори съдили шумкарите за кражбата на картофите им, но след тази дата внезапно са изменили становището си, че доброволно са им ги дали и даже са ги търсели из гъсталаците за да им ги дадат :)

По случая имаше някакъв такъв виц: Питали (в неофициална обстановка разбира се) бай Тошо

- Можехме ли през 45-а сами да бутнем монархията и да въведем соц-властта без помощта на Червената армия? - и отговора му бил:

- Ааааа епа като нищо можеше, стига партизаните тогава да беха толкова много колкото тия дето в днешно време получават пенсии за АБПФК :)

  • Upvote 4
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Определено са терористи, убийци и слепи оръдия на СССР! Те се борят срещу собствената си държава, изрично и по волята на др. Сталин! За мен партизанин е = на ренегат, престъпник, предател, изобщо всичко най-долно, което се сетите! Не са били много, дори и 2 320 е завишена цифра от др.Димитров, защото не е имало условия за такова движение, България не е била окупирана страна, а страна осъществила макар и частично своето национално обединение!

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

E, доста от тях са били заблудени младежи; пък и животът тогава в България не е бил лесен и полуинтелигенцията, а и доста умни хора, са били лесно обхващани от тези ловко разпространявани идеи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И да си припомним култовия виц: Питат Т. Живков дали е можело социализъмЪ да победи в България без решаващата помощ на Съветската армия. Той се замислил и отговорил: "Можеше, но ако тогава имаше толкова партизани, колкото са сега активните борци против фашизма и капитализма".

Задачката не е толкова проста, колкото изглежда, защото на първо място се поставя въпросът що е то партизанин и доколко има почва у нас. Да, като определения ясно - иде от "партай", т.е. страна, партия, сиреч привърженик на конкретна партия. Много си мислят, че партизанин е шумкар, но преди славното партизанско движение така са си били наричани просто привържениците на партиите. Разбира се когато Партията е една и с главна буква, то тогава всички партизани са си нейни. То такъв смисъл придоби и думата партиец - много хора го смятат за синоним на комунист.

Та в тази тема под партизани всъщност не разбираме въобще партизани, а шумкарите.

Да, ама шумкарите често се бъркат с горяните. Заради комунистическия терор горянското движение е по-масово и по-продължително. Там няма мърдане - ако не искаш в гората, отиваш в гробищата или в лагер било заради това, което си правил или просто защото си заемал даден пост без самия ти да си правил нещо лошо, било заради това, което е правил твой роднина, независимо дали го обичаш. В началото границата е била ясна, но с времето Народната власт реши, че е хубаво разказите за горяните да станат разкази за партизаните. Така от една страна партизанското движение става по-масово, по-славно и по-благородно, хем се трансформират неприятните спомени, че не всички са се радвали на идването на социализъмЪ. За разлика от Полша, където доста по-отрано си изясниха въпросът кой е избивал офицерите в Катинската гора, то у нас прехода зацикли в упадъчен социализъм и това си даде отражение и на историографията. Сиреч "подвизите" на комунистите си остават една тъмна страница от историята ни и при всеки опит да се вкара там светлина се вдига вой, че въпросът се политизира. Но по-скоро се получава, че крадеца вика: "Дръжте крадеца!", защото с вълшебната думичка "политизация" ке оказа, че може да се пресече всеки опит за опознаване както на близкото минало, така и на настоящето на България. Днес дори е трудно да си помислим, че е възможно да се напише книга като "Строителите на съвременна България". Едва ли ще намерим някой, дето да бъде наречен строител, но проблемът е, че дълго замазвания въпрос за партизаните все още успешно се замазва.

Та партизаните, в смисъл шумкарите. Някои си представят смели бойци, които неспирно с оръжие в ръка се борят с фашизма, а единствената им отмора е четенето на събраните съчинения на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Димитров. По-скептичните си представят партизанското движение като нещо близко до "Ало, ало". Някои казват, че истинските комунисти са били избити преди 1944г.

Но кои са шумкарите, за които се прави опит да се преброят?

На първо място са разбира се идеалистите - хората, които са вярвали, че комунизмът ще промени всичко към по-добро. Не, не се лъжете, че е нямало такива. Помислете си колко вярваха, че с влизането на България в ЕС ще почнат да валят пари от небето? А колко си мислеха, че на Запад улиците са павирани със златни кюлчета? Проблемът е, че тази група вярва в доброто и от нея е трудно да се направи чета главорези.

Втората група са наемниците - хора получавали пари от Великия СССР.

Третата група са криминалния контингент. Сещате се - тези, дето са попаднали в затвора, попаднали на хора и станали човеци (еп, защо не се случва и днес ... и дали се е случвало преди). Тези хора по принцип се крият от властта и се борят с нея. Те успешно се вливат в партизанското движение, защото обирите минават за своеобразна борба с частната собственост, т.е. с капитализма, а ако се реши, че обрания търгува с германците, то това вече си минава и за борба с фашизма.

Ятаците по неволя. Някои са ставали ятаци за да помагат на роднини, други пък просто са давали храна на приятели, без да споделят идеите им. А спомняте ли си как у нас доста хора ги застраховаха едни дебеловрати момчета? Та какво става, ако едни такива момчета дойдат у вас, погледнат ви лошо и ви поискат храна? Разбира се когато дойде Народната власт и ви отпуснат пенсия като на ятак няма да тръгнете да разправяте, че сте хранили партизаните само защото са били въоръжени и са ви гледали лошо.

И разбира се не всички партизани са се борили цялата ВСВ. Някои са се включили тъй да се каже когато вече се е разбрало, че вече като партизани няма да се борят с пушка, а ще получават кабинети.

Има и един много изместен кадър как др. Т. Живков поздравява партизаните след славната победа. Сред народа беше по-известен като "Т. Живков се запознава с партизаните". Или както се казваше в един виц, Живков се криел без никой да го търси. Но имало е и такива нелегални, които обаче при новата власт вече яростно се впуснали в борбата за власт и растеж нагоре.

Що се отнася до бройката, то за разлика от други случаи, тази все е била завишавана. Комунистическия режим я е завишавал, защото е искал да подчертае всенародната подкрепа за него. Преди това пък е била завишавана, защото това е било използвано като предлог България да не се включи във ВСВ.

Та доколко е възможно днес да се каже кои са били партизаните, та да може да ги изброим? Защото те си имат имена, партизанско, но и предпартизанско минало.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Да, цифрата и аз я знам около 2000 човека максимум. Народът не се е вълнувал от тесните политически виждания на червената групичка.

Вече след като съветската армия влиза на наша територия, нямаш шанс за развитие, ако не си партизанин...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, цифрата и аз я знам около 2000 човека максимум. Народът не се е вълнувал от тесните политически виждания на червената групичка.

Вече след като съветската армия влиза на наша територия, нямаш шанс за развитие, ако не си партизанин...

Толкоз. Народът се е вълнувал от политическата картина и е знаел за комунистите, освен това, водейки нелегална борба те са били на острието на събитията понякога, когато е имало полицейск акции или пък комунистически акции, като тези на наречените по-късно "Черни ангели";

Но това в никой случай не е всенародно движение. После беше натрапено като такова. БКП е считана, и е, политически представител на Сталин в България, но местните ръководители имат връзки и в Югославия и в Англия. Когато идва съветската армия, някои наивници са смятали, че съдбата на България се поема от българи, които ще са с новия господар на положението.

Докато не почва терорът и македонизацията на Пирин..

А за да се оправдае този терор е нужна огромна пропаганда, която и ражда представата за партизанското движение като огромно, народно и масово.

Това е голяма лъжа (масови са били горяните) но е така натрапена, че например в края на 80-тте един младеж в разговор коментира: "Добре, добре имали са заслуги, ама чак такива привилегии не заслужават толкова години след това".

Кви заслуги, малка част от тях са участвали наистина в рискови дейности, останалото е присламчила се след 1945 г. тумба лапачи.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сега ако някой може да ги изброи и поименно :grin:

Ако трябва да се изброят само тези, дето са били партизани преди 1.9.1944г. и да се опишат бойните им подвизи, какво ще кажеш да свалим бройката на 200 и да не питаш за такива подробности? :mrgreen:

Често пъти комунистическата пропаганда приписваше неща извършени от горяните на партизаните - така хем се вдигаше рейтинга на вторите, хем се заличаваше спомена за първите. Примерно след преврата през 1944г. комунистите бяха хвърлили няколко души от Черната скала намираща се близо до Боровец. Народната власт обаче беше пуснала слух, че ставало дума за партизани избити от фашистите. Е, мащабът на измамата не е като с Катинската гора, но работеше доста успешно - поне докато не дойде 1989г. и не бяха публикувани дати и имена.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

И все пак народната памет е помнела горяните, въпреки пропагандните митове и фалшификации. Но пък доста успешно ги е накарала хората да ги мислят за кулаци, фашисти и разбойници.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами горяните са нашите бендеровци, т. е фашаги, според мнозина от тук пишещите другари:)


А партизаните са борци срещу фашизмъ и капитализма, демек народни закриници и патриоти(доста от тях със савецки пашапорти).:)

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И все пак народната памет е помнела горяните, въпреки пропагандните митове и фалшификации. Но пък доста успешно ги е накарала хората да ги мислят за кулаци, фашисти и разбойници.

Народната памет къде? Аз никога не съм чувал за подобно нещо. Бях чел някакви разкази и си мислех, че това са художествени измислици, за да продължат писателите историите си и за периода след 9-ти септември. В нашия край никой никога не е и споменавал за съществуването на горяни. В селото беше известно че е имало един партизан всичко на всичко. Било е сравнително богато и ако е имало горянско движение в региона, все нещо са щели да помнят, а аз да чуя. Все пак живея в полупланинско село на границата на планината.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И все пак народната памет е помнела горяните, въпреки пропагандните митове и фалшификации. Но пък доста успешно ги е накарала хората да ги мислят за кулаци, фашисти и разбойници.

Тя с горяните прилага висша пропагандна тактика. За тях всички ние узнахме чак след 1990 г. Дотогава - НИЩО.

А за обосноваване на репресиите се развива масирана пропаганда на фашисти, кулаци, изменници на родината и пр. ужасяващи злодеи, избиващи родните си братя и пр. и пр.

Нямате си представа какво майсторство има в българските филми от 50-тте години, посветени на тая тема - образци на чудесни детективски жанрове.. само дето пълни с лъжи, но иначе наистина майсторски.

А народът не беше много убеден, но то за тия, дето изразяваха неубеденост има богат набор от репресии и лагерчета.

Народната памет къде? Аз никога не съм чувал за подобно нещо. Бях чел някакви разкази и си мислех, че това са художествени измислици, за да продължат писателите историите си и за периода след 9-ти септември. В нашия край никой никога не е и споменавал за съществуването на горяни. В селото беше известно че е имало един партизан всичко на всичко. Било е сравнително богато и ако е имало горянско движение в региона, все нещо са щели да помнят, а аз да чуя. Все пак живея в полупланинско село на границата на планината.

Говорело се е там, дето е имало по-масово движение. Но крайно в тесен кръг. Мълчаха хората. Днес е трудно да си представим какво значи това, обаче на нас още от деца родителите ни казваха да не говорим навън нищо от това, което се чува в къщи.

  • Upvote 4
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре де за какво мълчане говорим, когато въпросното движение макар и наричано с различни имена присъстваше в художествената литература. Естествено политически оцветено но присъстваше.

Аз наистина не знаех че е нещо повече от художествена измислица. И в интерес на истината години по-късно чух въобще за хора които са се криели от властите. Но малкото за което се споменава показва една нееднозначна картина. Така че не е имало някакво целенасочено информационно затъмнение, победите над вътрешния враг също са победи и служат за пропаганда. Но не са били толкова масово използвани понеже макар да можеш да използваш победата над вътрешния враг като пропаганда не можеш да признаеш че е имало много вътршни врагове които често да побеждаваш. Просто личната част от тези истории не е била толкова масово разказвана. Докато партизанските истории служеха много по-масово за пропагандна цел, като дори личната част на тези истории се раздухваше. Все пак е било война тогава и врагове колкото искаш и вътрешни и външни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Народната памет къде? Аз никога не съм чувал за подобно нещо. Бях чел някакви разкази и си мислех, че това са художествени измислици, за да продължат писателите историите си и за периода след 9-ти септември. В нашия край никой никога не е и споменавал за съществуването на горяни. В селото беше известно че е имало един партизан всичко на всичко. Било е сравнително богато и ако е имало горянско движение в региона, все нещо са щели да помнят, а аз да чуя. Все пак живея в полупланинско село на границата на планината.

За тебе няма да се изненадам ако утре видя че си написал, че за пръв път прочиташ, че имало горяни. :grin:

Всички са чували за горяните, но в тесен семеен кръг. Защото който през соца е почнел да разправя за тях и е отивал при тях в Белене. Тъй като за разлика от партизанското движение горянското е било много по-масово за него се налагаше от време на време да се изтърве нещо. Напр. в характеристиките да се напише, че е син на враг на Партията и народа, участвал в горянското движение. Заради страха от репресии обаче хората не смееха да говорят обширно, а всичко се ограничаваше до 1-2 изречения и то в по-тесен кръг заради обширната мрежа от доносници.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...