Украинците за България

**Last roman** · Декември 5, 2013

нормално - както казах, западенците са пополячени славяни, че и католици. Източните украинци са православни казаци и руски заселници на отвоюваните от татарите земи.

**resavsky** · Декември 5, 2013

Римлянино нещата едва ли са толкова прости.И в Германия има католици и протестанти,баварци и прусаци /които в исторически план нямат нищо общо един с друг/ но от 1870 г. до днес си изграждат съвсем успешно единна нация.По скоро в Украйна отиваме на цивилизационен сблъсък.Източноукраинците си представят държавата като реплика на Русия /Русия 2 образно казано/ докато на Запад искат тотално скъсване с Москва.В Лвов гледат към Виена и Варшава докато в Днепропетровск най гледаната телевизия си остава Останкино.Едните си спомнят с носталгия за Австро-Унгария а другите за СССР.Две напълно несъвместими империи.

**Last roman** · Декември 5, 2013

Да, ето защо и Украйна в този си вид няма бъдеще. Въпросът е дали подялбата й ще стане по мирен път, или ще има кръвопролития.

**resavsky** · Декември 5, 2013

По скоро нещата отиват към федерация или дори конфедерация.Като последен опит да запазят държавата.Защото украинците осъзнават че само като единна държава имат шанс да бъдат нещо значимо.

**Frujin Assen** · Декември 5, 2013

И какъв е проблема, Украйна да е в състава на един нов съветски съюз? А Галицийците като толкова искат могат да се отделят в една малка държава подобна на България.

**resavsky** · Декември 5, 2013

Проблема е че точно галицийците не искат.Те искат да командват цяла Украйна както го и правеха докато Юшченко не издъни нещата след победоносната Оранжева революция.Иначе големите пари и свръхмощните олигарси са на изток.В Днепропетровск и Харков.

Редактирано Декември 5, 2013 от resavsky

**Last roman** · Декември 5, 2013

ако погледнем историческото развитие на територията Украйна, в общи линии се получава те такава интересна картинка:

**Stefan Iv** · Декември 6, 2013

И какъв е проблема, Украйна да е в състава на един нов съветски съюз? А Галицийците като толкова искат могат да се отделят в една малка държава подобна на България.

Проблемът е че без останала Украйна, галицийците ще са едни гладни мишоци.

**Избирател** · Декември 6, 2013

Някой от дискутиращите тук бил ли е в Украйна последните години, че така уверено твърди, че там животът е по-лош, отколкото у нас?

Макар, че не съм от дискутиращите-аз.Миналата година бях за около 15-на дни във Виница и видях как живеят.Именно зле.Масовата заплата-150 долара.Евтини горива,водка и цигари.Останалото-около нашите цени.Изобщо те са както бяхме ние началото на 90-те.

**Frujin Assen** · Декември 6, 2013

Сакън Стефане, те ще са в ЕС. Като влязат в ЕС, ще дойдат чужди инвеститори, ще влязат в общия европейски пазар и като се ширне пред тях един живот...

**Stefan Iv** · Декември 6, 2013

Сакън Стефане, те ще са в ЕС. Като влязат в ЕС, ще дойдат чужди инвеститори, ще влязат в общия европейски пазар и като се ширне пред тях един живот...

Колкото и в България потекоха реки от пари, толкова и в Украйна ще потекат. Само де то влязат ли в ЕС цената на газта ще бъде драстично повишена, а експортът им към Русия силно орязан. Е разбира се от Европа ще получат това, което и ние-т.е. среден пръст.

Макар, че не съм от дискутиращите-аз.Миналата година бях за около 15-на дни във Виница и видях как живеят.Именно зле.Масовата заплата-150 долара.Евтини горива,водка и цигари.Останалото-около нашите цени.Изобщо те са както бяхме ние началото на 90-те.

Че през 90-те в БГ се живееше доста по-добре, отколкото сега.

**Избирател** · Декември 6, 2013

Че през 90-те в БГ се живееше доста по-добре, отколкото сега.

Нима?Аз съм свидетел на 90-те, не са ми ги разказвали.

**Stefan Iv** · Декември 6, 2013

Нима я.

**ДеДо Либен** · Декември 7, 2013

Нима я.

Ех , др. м-р , най-добре си беше даже през 70те , 60те , еле пък през 50те...

Затова всички - Украйна , Мукрайна и Задунайската губерния обратно в Северо - североизточния Рай(ССР)

**Last roman** · Декември 9, 2013

Доста точен очерк за положението в Украйна:

Гняв, организиран за чужди интереси

/Поглед.инфо/ Да започнем от тук, какво направи Янукович? Отказа да подпише споразумението за Източното партньорство, тоест отложи сближаването с ЕС, но към този момент Янукович отказва да се присъедини и към евразийската идея на Москва. Украйна е в сложна и невъзможна ситуация.

Ако Украйна се присъедини към руския „Евразийски съюз”, то това вероятно ще доведе до разцепването на страната на две части, тъй като Западна Украйна няма да понесе подобен избор.

Ако пък подпише изискванията на ЕС за евроинтеграция, то страната неминуемо ще изпадне в икономически колапс, тъй като руснаците ще оттеглят изцяло своята благосклонност и ще създадат безкрайни затруднения на Украйна, не само по отношение на енергийните доставки.

Каквото и да избере Янукович, ще бъде много зле за украинците.

Днес Западна Украйна протестира на Майдана без да предполага, че е в плен на дълбоки заблуди относно реалните възможности за бъдещето.

Първо, нека изясним какво означава проекта „Източно партньорство”, означава ли той наистина присъединяване към ЕС или е един камуфлаж, една геополитическа врътка, придружена с безброй изисквания към Украйна, срещу които тя години наред няма да получи нищо.

Да не забравяме, че понякога пътят към ЕС е прекалено дълъг и осеян с недоверие, пример, Турция, чиято първа молба за присъединяване към ЕС (тогава още ЕИО) е от далечната 1959-а. Тогава Европейската общност предлага асоциация, докато Турция се подготви за действително членство. Чак през 1999-а, тоест 40 години по-късно, Турция официално е призната за страна, която е кандидат-член за встъпване в ЕС и започва да получава известна предприсъединителна помощ. В този смисъл „Източно партньорство” съвсем не означава „бъдещо членство в ЕС”.

Всъщност, проектът „Източно партньорство” е поредния антируски проект на Западния полюс да създаде контролен разделителен обръч около Русия. Този проект е нещо подобно на ГУАМ, припомням ви, военно-политическо обединение, което включваше Грузия, Украйна, Азърбейджан и Молдова, и което се роди през 1997 на срещата на Съвета на Европа в Страсбург. Тогавашната цел беше: да се отбият в зародиш всякакви опити постсъветското пространство да се обедини отново с руската държава. Две години по-късно през 1999 в ГУАМ влезе и Узбекистан и това се случи, подчертавам, на срещата на НАТО във Вашингтон. Малко по-късно обаче същият този Узбекистан напусна организацията, а за участие в съюза се обади и Румъния, и така нататък.

Какво се случи накрая?!

ГУАМ се провали напълно. Организацията не успя да се превърне в санитарен кордон около Русия. Или както бяха обявили нейните създатели – да се превърне във военна структура, която да се грижи за охраната на газовия и нефтения транзит от Каспийския регион към западните пазари, а също така и да урегулира възникващите конфликти в постсъветското пространство. Тоест, нещо като „малко околовръстно постсъветско НАТО”, ограждащо съвсем отблизо Русия. През 2008-а обаче провалът на Грузия в Южна Осетия практически сложи край на ГУАМ, защото показа, че съюзът изобщо не работи, де факто не съществува.

На следващата година на 7 май в Прага се учредява и проектът „Източно партньорство”, втори опит за обединение на шест държави, заобикалящи Русия – Украйна, Молдова, Армения, Грузия, Азърбайджан и Беларус. В края на ноември във Вилнюс само две държави подписаха споразумението, което идва да покаже, че „Източно партньорство” може би ще сподели провалената съдба на предходното споразумение ГУАМ.

Протестиращите не искат да схванат, че Украйна изобщо не е нужна на ЕС като пълноправен член, а привличането й се прави с много ясна цел: Украйна да не участва в интеграцията на евразийското пространство. В този смисъл съдбата на Украйна, по отношение на Европа, е определена: още много дълго тя ще стои в предверието на Европа с билет в ръка, изпълнявайки нескончаемите нареждания на Брюксел как да се приведе в ред, удобен за приобщаване, което, както знаем от нашия опит, ще включва деиндустриализация на украинскатаикономика и сломяване на селското стопанство. А междувременно в самата Украйна ще текат процеси на разпад и тенденции за откъсване на територии. Към различни части на Украйна претенции биха могли да предяват и Полша, и Турция, и Румъния, и разбира се най-вече Русия. Така че протестиращите в Украйна сами ще се убедят след поредната улична революция, че пътят на Украйна ще бъде много труден. Че хаосът в страната няма да позволява Украйна да води стегната политика по възраждане на икономиката. Че непрекъснатите смени на полюсните сили ще дестабилизрат обществото до безкрайност, че противопоставянето е деструктивно, че умната държавност изсиква компросимиси и лавиране, че повтарящите се революции обслужват чужди интереси.

Украйна един ден ще разбере, че никой не желае една силна и стабилна Украйна, така че рушкането ще продължи. Ще имаме една Украйна без икономика, без армия, без ясна посока, без перспектива. В най-лошия случай: една Украйна, разкъсана и разчленена...

http://avtorski.pogled.info/article/50481/Gnyav-organiziran-za-chuzhdi-interesi

**Galahad** · Декември 9, 2013

Тъй като в темата се препоръчва да следваме безценните украински съвети, се чудя дали да не приложим и челния украински опит и да бутнем ПСА?!? :grin:

Имам няколко чудесни идеи за "реновиране" на ПСА в София, Пловдив и Бургас. Може да направя компютърни модели и да ги пусна. В смисъл паметниците ще останат ... но ще се сменят фигурите с такива, които да съответстват на древността и величието на съответните градове и региони. :bg:

**Last roman** · Декември 9, 2013

С нетърпение очакваме артистичното ти творение. Нещо по същество имаш ли да кажеш, иначе?

**Galahad** · Декември 9, 2013

Казват, че между истината и лъжата разликата била 4 пръста, т.е. разстоянието между очите и ушите замерени със собствена ръка. Какво повече има да кажа, след като на снимката ясно се вижда къде е коренът на проблемите в България, Румъния и Украйна според самите украинци? Ами и в Украйна има олигарси и медийни шамани, дето редят стъкмистически и социопатски мантри, но явно има разлика между техните пения и това, дето мисли народът там.

**Frujin Assen** · Декември 9, 2013

Новости приходящие с Майдана независимости говорят о том, что, судя по всему весь этот ужас в центре Киева сегодня закончится. Барикады построенные с утра сносятся и защищать их некому. Народа на Майдане практически нет (не более 1000 человек). Блокируются оппозиционные сайты и телеканалы. Изьяты сервера в офисе партии "Батькивщина". Сам офис блокирован "Беркутом".

На площади Независимости, где в настоящее время проходят антиправительственные митинги, среди демонстрантов начинается паника. Об этом через социальные сети сообщают свидетели событий.

«В тех квадратах, которые наиболее близко расположены к ограждениям, уже начинается паника», - сообщает в Фейсбуке Елена Шевченко. «Люди бегают с криками «Помогите», «Выпустите нас отсюда», «Всех денег не заработаешь». Отряды самообороны, сформированные оппозицией, не дают им выходить», - пишет в Фэйсбуке киевлянин Олег. «Людей не выпускают. Их фактически держат на Майдане, как пушечное мясо», - говорит в Твиттере Александр, приехавший на митинг из Кировограда. «Не знаю, насколько это правда, но одна женщина сказала, что «свободовские» молодчики не выпустили ее со словами «Вам заплатили, вот и сидите». Какой-то ужас», - подчеркивает в своем сообщении Андрей из Житомирской области.

Ситуация, по словам очевидцев, усугубляется тем, что оперативно выбраться с Майдана через ближайшие станции метро также не представляется возможным – из-за сообщений о возможной минировании, все подступы к ним были закрыты еще днем (станции «Майдан Независимости», «Крещатик», «Театральная»).http://www.versii.com/news/292996/

В заключении хочу поделиться с вами видеоотчётом о том как сегодня в течении дня расчищались баррикады на подступах к Майдану:

**Stefan Iv** · Декември 9, 2013

Доста точен очерк за положението в Украйна:

Гняв, организиран за чужди интереси

/Поглед.инфо/ Да започнем от тук, какво направи Янукович? Отказа да подпише споразумението за Източното партньорство, тоест отложи сближаването с ЕС, но към този момент Янукович отказва да се присъедини и към евразийската идея на Москва. Украйна е в сложна и невъзможна ситуация.

Ако Украйна се присъедини към руския „Евразийски съюз”, то това вероятно ще доведе до разцепването на страната на две части, тъй като Западна Украйна няма да понесе подобен избор.

Ако пък подпише изискванията на ЕС за евроинтеграция, то страната неминуемо ще изпадне в икономически колапс, тъй като руснаците ще оттеглят изцяло своята благосклонност и ще създадат безкрайни затруднения на Украйна, не само по отношение на енергийните доставки.

Каквото и да избере Янукович, ще бъде много зле за украинците.

Днес Западна Украйна протестира на Майдана без да предполага, че е в плен на дълбоки заблуди относно реалните възможности за бъдещето.

Първо, нека изясним какво означава проекта „Източно партньорство”, означава ли той наистина присъединяване към ЕС или е един камуфлаж, една геополитическа врътка, придружена с безброй изисквания към Украйна, срещу които тя години наред няма да получи нищо.

Да не забравяме, че понякога пътят към ЕС е прекалено дълъг и осеян с недоверие, пример, Турция, чиято първа молба за присъединяване към ЕС (тогава още ЕИО) е от далечната 1959-а. Тогава Европейската общност предлага асоциация, докато Турция се подготви за действително членство. Чак през 1999-а, тоест 40 години по-късно, Турция официално е призната за страна, която е кандидат-член за встъпване в ЕС и започва да получава известна предприсъединителна помощ. В този смисъл „Източно партньорство” съвсем не означава „бъдещо членство в ЕС”.

Всъщност, проектът „Източно партньорство” е поредния антируски проект на Западния полюс да създаде контролен разделителен обръч около Русия. Този проект е нещо подобно на ГУАМ, припомням ви, военно-политическо обединение, което включваше Грузия, Украйна, Азърбейджан и Молдова, и което се роди през 1997 на срещата на Съвета на Европа в Страсбург. Тогавашната цел беше: да се отбият в зародиш всякакви опити постсъветското пространство да се обедини отново с руската държава. Две години по-късно през 1999 в ГУАМ влезе и Узбекистан и това се случи, подчертавам, на срещата на НАТО във Вашингтон. Малко по-късно обаче същият този Узбекистан напусна организацията, а за участие в съюза се обади и Румъния, и така нататък.

Какво се случи накрая?!

ГУАМ се провали напълно. Организацията не успя да се превърне в санитарен кордон около Русия. Или както бяха обявили нейните създатели – да се превърне във военна структура, която да се грижи за охраната на газовия и нефтения транзит от Каспийския регион към западните пазари, а също така и да урегулира възникващите конфликти в постсъветското пространство. Тоест, нещо като „малко околовръстно постсъветско НАТО”, ограждащо съвсем отблизо Русия. През 2008-а обаче провалът на Грузия в Южна Осетия практически сложи край на ГУАМ, защото показа, че съюзът изобщо не работи, де факто не съществува.

На следващата година на 7 май в Прага се учредява и проектът „Източно партньорство”, втори опит за обединение на шест държави, заобикалящи Русия – Украйна, Молдова, Армения, Грузия, Азърбайджан и Беларус. В края на ноември във Вилнюс само две държави подписаха споразумението, което идва да покаже, че „Източно партньорство” може би ще сподели провалената съдба на предходното споразумение ГУАМ.

Протестиращите не искат да схванат, че Украйна изобщо не е нужна на ЕС като пълноправен член, а привличането й се прави с много ясна цел: Украйна да не участва в интеграцията на евразийското пространство. В този смисъл съдбата на Украйна, по отношение на Европа, е определена: още много дълго тя ще стои в предверието на Европа с билет в ръка, изпълнявайки нескончаемите нареждания на Брюксел как да се приведе в ред, удобен за приобщаване, което, както знаем от нашия опит, ще включва деиндустриализация на украинскатаикономика и сломяване на селското стопанство. А междувременно в самата Украйна ще текат процеси на разпад и тенденции за откъсване на територии. Към различни части на Украйна претенции биха могли да предяват и Полша, и Турция, и Румъния, и разбира се най-вече Русия. Така че протестиращите в Украйна сами ще се убедят след поредната улична революция, че пътят на Украйна ще бъде много труден. Че хаосът в страната няма да позволява Украйна да води стегната политика по възраждане на икономиката. Че непрекъснатите смени на полюсните сили ще дестабилизрат обществото до безкрайност, че противопоставянето е деструктивно, че умната държавност изсиква компросимиси и лавиране, че повтарящите се революции обслужват чужди интереси.

Украйна един ден ще разбере, че никой не желае една силна и стабилна Украйна, така че рушкането ще продължи. Ще имаме една Украйна без икономика, без армия, без ясна посока, без перспектива. В най-лошия случай: една Украйна, разкъсана и разчленена...

http://avtorski.pogled.info/article/50481/Gnyav-organiziran-za-chuzhdi-interesi

Много точен анализ. Но не бива да се забравя, че Украйна е една изкуствена държава и така наречените украинци са само в най-западните и части. Останалото е руснаци, още повече че и при тях са богатствата, и на никое украинско правителство няма да му мине през ума да се откъсва от Русия. Това може да доведе до разцепване на страната, а без руската зона украниците ще са едни гладни въшки. Дори и оранжевите мошеници на Тимошенко и Юсченко не посмяха да го направят. Всичко намирисва на пиар акция на опозицията за завземане на властта, пък после ще видим какво става с въпроса за ЕС.

**Frujin Assen** · Декември 10, 2013

Украинцам часто приводят в пример Польшу, как образец удачных реформ и вхождения в Евросоюз. И мало кто из нас знает, что евросоюзовская эйфория обернулась для Польши тяжкими потерями. Польский еженедельник "Солидарность" опубликовал весьма поучительное для украинских «евроинтеграторов» интервью с польским профессором Витольдом Кежуном. Это интервью интересно прежде всего потому, что Витольд Кежун – не политик, а ученый и всемирно признанный специалист по менеджменту и развитию стран. Он в течение 10 лет руководил одной из самых больших программ ООН по модернизации стран Центральной Африки, а сегодня преподает в Академии Леона Козьминского в Варшаве. Прфессор Кежун оценивает ситуацию в Польше не с точки зрения сиюминутных политических интересов, а с точки зрения стратегических интересов страны.

Прочитайте фрагмент интервью и сами делайте выводы: что ждет Украину после того, как она подпишет соглашение об ассоциации с ЕС… - Профессор, вы говорите, что Польша является объектом неоколонизации. В чем она заключается, кто реализует эту концепцию и каковы будут ее последствия? - Проблему неоколонизации я знаю достаточно хорошо, наблюдал в течение 10 лет в Африке, как выглядит политика большого капитала по отношению к бывшим колониальным странам. Международный капитал объявил жителям Африки: вы обрели независимость, свои государства, зато в ответ мы выкупим ваши предприятия, которые в основном занимаются эксплуатацией месторождений полезных ископаемых, а также выращиванием кофе, чая или экзотических фруктов. Вы будете возглавлять малые и средние фирмы, работать на земле и, конечно, покупать наши товары, потому что, сами производя немного, будете вынуждены импортировать. Одна финансовая группа смогла приобрести, например, шахты в Конго, Руанде и Уганде. Ужасающий уровень коррупции в Африке облегчил необычайно дешевую покупку. Эта акция, одобренная Международным валютным фондом и Мировым Банком, получила широчайшее распространение. - Какие последствия политики большого капитала вы видели в Руанде? - Я знаю подоплеку руандийского конфликта. В моем проекте работали 56 человек, в том числе 45 негров, из которых только двое выжили. Остальные убиты. Весь конфликт был масштабной акцией американского капитала. Все разыгрывалось на моих глазах. Американцы передали оружие в Уганду, и она начала войну. Народность тутси из Уганды завоевали Руанду, прошли через Бурунди и двинулись на Заир. В этой стране было истреблено 500-600 тыс. человек, и регион был захвачен американским и британским капиталом. Сегодня он контролирует всю центральную Африку. - Каким образом идея неоколонизации Африки была реализована в нашей части Европы? - В 1980 году Польша занимала 12-е место по объему производства. И для мирового капитала появилась фантастическая возможность завоевания привлекательного рынка. И появляется Джордж Сорос. Он подтолкнул Польшу к реформам, цель которых декларировалась так: открытое общество и открытый рынок. Сорос разрабатывает программу, опираясь на так называемый вашингтонский консенсус. Он предусматривает открытие границ, возможность большого импорта и далеко идущую приватизацию. Эта программа, помимо удушающей инфляции, привела к уничтожению государственных предприятий, ликвидации государственных сельхозов, массовой безработице, и в то же время к валу импорта - мы импортировали тогда даже заколки для волос и макулатуру. Когда я вернулся в Польшу, то увидел французское молоко на полках магазинов. Племянница говорит мне, что ведется пропаганда, чтобы не покупали польское молоко, потому что якобы бутылки моются порошком IXI. Я хочу купить крем для бритья "Поллена". Могу напомнить, что шведы специально приезжали в Польшу за водкой и польской косметикой. «Поллены» уже нет, есть «Колгейт». В конце концов продавщица находит крем "Поллена" на складе, и он в три раза дешевле импортного. Женщина объясняет, что ей выгоднее продавать более дорогой товар, поэтому польский не выставляет. Короче говоря, начинается сознательная ликвидация польских конкурентов. Siemens покупает польское предприятие ZWUT, которое тогда имело монопольное право на поставки телефонов в Советский Союз. Немцы дают работникам выходное пособие за девять месяцев. Все довольны. После чего разрушают здание, всю аппаратуру вывозят в Германию и берут на себя все отношения с Россией. Ликвидируется предприятие им. Каспшака по производству интегральных микросхем, диодов, транзисторов, а также нашего изобретения, синего лазера. Выкупаются польские цементные заводы, сахарные заводы, предприятия хлопчатобумажной промышленности, замечательный завод по производству бумаги в г. Квидзынь. А полученные за них деньги мы "проедаем". - Однако самый большой скандал - это дело о Национальных инвестиционных фондах (NFI – это польский аналог «ваучерной приватизации» в Украине, - Ред.). - Тогда я купил сертификат NFI за 20 злотых, выхожу из банка и меня останавливает мужчина, предлагая за него 140 злотых. Оказалось, что владелец 35% акций имел право принимать решение о продаже. В NFI состояли более 500 ведущих предприятий. Все они до одного обанкротились или были проданы за гроши. А потом эти сертификаты были по 5 злотых. Проводились процессы, в том числе по делу Януша Левандовского, которого в прошлом году оправдали. Все сделали карьеры, а Бальцерович получил Орден Белого Орла и был представлен кандидатом на Нобелевскую премию. В это невозможно поверить! - Польша отдала банки, а энергетический сектор захватили транснациональные компании других государств, например, шведский Vatenfall. - Ранее TP SA (Польский Телеком) перешел к французскому France Telecom. Подобное происходило в Африке. Все товары, экспортируемые из Европы или Америки, были значительно дороже. Я купил в Африке Фольксваген за 15 тыс. долларов, приехал в Берлин, смотрю - он стоит только 8 тыс. Сейчас цены на промышленные товары в Польше также значительно выше, в то время как зарплаты несравненно более низкие. В этом и заключается бизнес-интерес иностранных компаний. Если бы зарплаты, в соответствии с требованиями профсоюзов, были доведены до уровня зарплат за рубежом, то концерны переместились бы в Румынию, Болгарию, Беларусь, Китай и даже в Африку. Ведь Форд ликвидировал завод под Варшавой и открыл его в Санкт-Петербурге. - Была ли подобным образом осуществлена неоколонизация других стран, входивших в бывший советский блок? - Да, эта концепция была реализована по всей Центральной и Восточной Европе. - Как вы оцениваете нынешнюю ситуацию в Польше? - Как трагическую. Сумма государственного долга и частных долгов превышает уровень национального дохода. И долг растет, потому что все эти 20 лет мы имеем отрицательный баланс во внешней торговле. Мы живем в соответствии с философией, сформулированной премьером Туском, - "Здесь и сейчас". Нет никакого стратегического плана. Польше угрожает серьезный финансовый кризис. Находится под угрозой система соцобеспечения. - За границей работает уже 1,5 млн. поляков. Каковы будут последствия массовой трудовой эмиграции? - Трагические. Нам не хватает специалистов и квалифицированных рабочих, а это ограничит возможности для развития. Самые способные уезжают, и только небольшой процент из них вернется. В настоящий момент они еще присылают деньги в Польшу, но это закончится, когда семьи воссоединятся. Ведь мы вымираем как народ, потому что в среднем полячки рожают 1,23 ребенка. Зато рекордными темпами растет мощь и роль лидера Евросоюза Германии, которая уже стала 4-ой экономикой мира и привлекает лучших специалистов, в том числе из Польши.

**Атила Дуло** · Декември 10, 2013

Уважаемые участники XVII Всемирного международного

фестиваля молодёжи и студенчества!

Украинская делегация хочет донести до вас чрезвычайно важную информацию. Уже почти две недели как центр столицы Украины города Киева охвачен анархией, в городе идут погромы. Официальная власть в стране не контролирует ситуацию. Улица, под главенством украинской неофашистской партии «Свобода», переросла в неуправляемую толпу.

Вчера, 8 декабря, толпа, подстрекаемая неофашистами, осуществила акт вандализма: разрушила в центре Киева великую святыню – центральный украинский памятник Владимиру Ильичу Ленину. Второй раз в новейшей истории был целенаправленно и по-вандальски уничтожен памятник, занесенный в список Всемирного наследия ЮНЕСКО.

Снос памятника – это символ осуществляемой на наших глазах попытки неофашистского переворота в государстве. До этого момента сносили памятники Ленину в Киеве только гитлеровские оккупанты во время Второй мировой войны.

Официальная капиталистическая власть Украины долго закрывала глаза на рост неофашизма в Украине. Теперь набравшие силы неофашисты пытаются свергнуть эту власть. Ситуация в Украине критическая. Мы просим вас выступить с осуждением акта вандализма, направленного против одного из крупнейших коммунистических и пролетарских символов в Восточной Европе. Война с памятниками – это не война с камнем и бронзой. Это открытая война с идеями, которую украинские неофашисты, по всей видимости, решили вести до полного уничтожения коммунистической идеи в Украине, а также и прямо до физического устранения её носителей.

Голос молодёжи мира должен прозвучать в эту трудную для Украины минуту. Украина всегда была активной участницей международного антиимпериалистического движения. Граждане Украины не забудут вашей помощи и вашего участия.

Да здравствует ученье Ленина – верного продолжателя идей Маркса и Энгельса! Ленин оставил такой след в мировой истории борьбы с эксплуататорами и империалистами, что даже его памятники опасны для всех противников свободы, равенства, братства.

С уважением украинская делегация

на Всемирном фестивале молодежи и студенчества,

09.12.2013

http://www.youtube.com/watch?v=A-Ro0qbbAPU

http://www.youtube.com/watch?v=OOc4_tkRB8c

Редактирано Декември 10, 2013 от Атила Дуло