Западът ли събори комунизма или той сам падна под тежестта си

[MarkoReus]

Скоро гледах няколко научнопопулярни филма за начините по които от една страна САЩ са опитвали да повлияят на общественото мнение по време на студената война, преди това за КГБ, ГРУ и шпионажа на СССР към запада. Очевидно е, че и двете страни са се опитвали да подлеят вода на другата, но всъщност САЩ успяват ли наистина да срутят комунизма или несъвършенството на самата система е причината за разпада му ? Чувал съм много мнения на възрастни хора, които обясняват как лошите американци дошли и бутнали хубавия комунизъм. Но възможно ли е при толкова добро разузнаване на СССР да допуснат такова нещо ? В същото време тоталитарния подход, който не се упражнява от достатъчно мъдри личности трудно издържа във времето. В същото време плановата икономика в източния блок е доста несъвършен строй спрямо пазарната в западния. Като чели везните накланят по посока на второто. Как мислите ?

Редактирано Март 25, 2014 от ISTORIK

[Bogoris]

Преди време четох една американска или английска статия с много интересен поглед по въпроса - основната причина за падане на комунизма, според статията, е политиката на Рейгън, т.е. американците са победили Империята на злото. Причините - Рейгън (с помощта на съветниците си, разбира се, както и подкрепата на Маргарет Тачър) рязко променя политиката на САЩ спрямо СССР, която до този момент е по-скоро за поддържане на статуквото, отколкото открита война. Рейгън прави три основни промени: (i) рязко ограничава достъпа на СССР и Източния блок до новите технологии разработвани на Запад (особено след 1982-83), като налага много строги мерки спрямо скандинавските държави и Австрия, които основно са изнасяли технологичните тайни; (ii) значително понижава цената на петрола (с помощта на Саудитска Арабия), което много затpатруднява съветската икономика, която разчита основно на петрола, за да се сдобива с долари, а от там и със суровини за поддръжка на икономиката на целия Източен блок (България в този период е най-яркото доказателство); (iii) вместо ограничаване на въоръжаването подкрепя програмата Звездни войни, което кара СССР да увеличи също значително разходите си за превъоръжаване, като в един момент тези разходи от 20% стигат до около 50% от БВП на съветите (по спомени).

Всичко това комбинирано (както и големите инвестиции, които СССР прави в Полша, за да неутралириза недоволството покрай протестите там от началото на 80-те, които се оценяват на няколко милиарда долара) води до бързо утежняване икономическото положение в Източния блок (България отново е ярък пример за това, след като Горбачов ни спира петрола, настъпва сериозна криза, реим на тока, крах на икономиката и фалит) и последвалия край на комунистическата система.

Не забравяйте обаче, че този крах най-вероятно е предвиден и очакван от руснаците и са се опитали да се подготвят за живота след това или нашата епоха, която може да се опише най-точно като посткомунизъм, а не като демокрация, но това е друга тема.

Малко извън темата - статията се окусираше основна на факта, че е много трудно да се оцени един политик по време на неговото управление. Рейгън е бил доста често осмиван и критикуван по време на управлението си (подобно на Буш Младши), но 20 години по-късно вече се оценява по един коренно различен начин - победител на Империята на злото. Обратен пример пък е Кенеди - любимец на Америка по време на управлението си, но днес политиката му е доста критикувана (въвличането на САЩ във Виетнам, Карибската криза и т.н.).

[Galahad]

По-скоро се срина от собствената си гнилост. По времето, когато не можеше да се говори лошо за комунизма, трябваше да се прочете "Как се каляваше стоманата". Книжка и обемна, и доста безинтересна поне за възрастта, в която трябваше да я чета. Та тогава ми направи впечатление, че в условията на новия ред икономиката се движи като по българско шосе, сиреч постоянно пропада в някоя дупка. Днес тези, които четат книгата може и да не ги впечатли, но когато всяка критика беше забранена, такива неща просто вадеха очите.

Новия режим има ред недостатъци, водещи до изначално прогниване и неизбежно сриване.

Уравниловката премахна мотивацията да се постигне нещо повече.

Авторитарния модел при който "шефът винаги е прав" се превърна в пречка на прогресивните идеи да пробиват, а също и за комулиране на грешки (шефа бърка, но за да се замаже за прави още по-голям гаф, за замазването на който пък се прави още по-голям ...).

Това обаче е социален процес, който протича сравнително бавно. Иначе казано трябват поне 2-3 поколения (т.е. 50-75г.) за да се стигне до срива. Причината е, че първите още носят манталитета от по-раншното време и допускат отклонения от уравниловката и авторитаризма, но после това се превръща в народопсихология и се появяват проблемите.

Рейгън не толкова победи, колкото че успя да не провали победата. Когато България губи ПСВ тя е в доста трудно положение, защото е претърпяла големи загуби в територия и жива сила, икономиката изпитва сериозно затруднения заради продължителното отсъствие на мъжете, а страната е натоварена с контрибуции и репарации. Въпреки всичко това държавата е жизнена и отново дръпва напред. Краят на Студената война не постави Източния блок в някакъв капитулационен режим, а проблемите дойдоха от разрухата на прогнилите устои, т.е. проблемите дойдоха отвътре, а не отвън.

[КГ125]

Резултатът е поради комплексни причини.

1/ социализмът изостана от запада, въпреки някои свои достижения, и хората го знаехе това и го коментираха ежедневно, обвинявайки, и с право, властите за липсата на гъвкавост и прогрес. Когато властите спряха с червените байраци и започнаха реформи, беше вече много късно.

2/ социалистическата пропаганда се провали. Днес виждаме, че за някои неща е била права, но тя така натрапваше глупавите си щампи, че хората се отвращаваха;

3/ падането стана координирано, организирано отвътре, със сигурност с активното участие на структури на КГБ и на местните служби, но и със сериозна помощ отвън.

Просто като колода карти рухнаха всички соц държави в рамките на месец - два.

Същността на процеса е, че част от компартиите и тоталитарните структури разрушиха другата част и я изгониха от властта, след което обаче процесите се задълбочиха и в Средна Европа се стигна до нещо като демокрация...

[Galahad]

Е, то 2 и 3 можеше да го направи и Изтока, ама Запада не рухна.

Защото и западната пропаганда в много отношения беше права. И също така изтока можеше да удари едно рамо на прогнилия капитализъм да падне в пропастта.

А що се отнася до "достиженията", то пропагандата си беше по-скоро успешна, защото то достижения нямаше. Не говоря за Гагарин, защото то и царска Русия си е била изостанала, но си ги има Ломоносов и Чайковски. Успехите на Запада идат по-скоро от социалната основа, отколкото да са чиновнически успехи. Напр. "гаражните учени", които пробиват в условията на едно свободно общество, докато държавно-чиновническите успехи далеч не бяха толкова блестящи - имаше и гръмнала совалка, и ред други проблеми ... Успехът е по-скоро на свободното общество, а не на първия чиновник на САЩ Рейгън - той като артист просто изигра главната роля.

[Frujin Assen]

Днес, все повече си пробива път мнението, че самите комунисти поискаха пълната власт. Номенклатурата имаше пълната власт, но нямаше как да я предаде на деца и унуки. Един голям шеф има голяма власт, но няма как да я предаде в наследство. Докато централната власт е силна, този модел работи, но когато начело застане някой по мек или направо болен-като Брежнев, властта започва да се разпълзява.

Според мен, социализма не падна под икономическия натиск. Както знаем при капитализма най важен е пазара, не продукта, а пазара. А пазара беше затворен. Няма значение, каква е разликата между мерцедес и жигули. Защото на пазара има само жигули, и хората щат не щат ще го купуват колкото и да е лош автомобил. Съответно ВАЗ няма как да е на загуба, защото пазара му е 100% осигурен. Трябва да си финансов гений, за да изкараш един монополист на загуба. Да, соц лагера изоставаше в технологиите, но какво от това? Тъй или иначе пазара беше затворен за западни стоки. Сталин и Кин чен Ир са доказателство, че дори хората да умират от глад една затворена икономика няма как да рухне, а няма как да рухне, защото тя не се конкурира с никого.

[Warlord]

Няма значение, каква е разликата между мерцедес и жигули. Защото на пазара има само жигули

По тая логика няма значение каква е разликата и между свещ и електрическа крушка - щом пазара ни предлага доволно много свещи трябва да сме доволни и ние и да не мрънкаме за крушки. Еваларка! Продължавайте с разсъжденията в тоя дух. Само че после не се жалвайте за какавото и да било преди да се вгледате в себе си. И несе питайте защо сме изостанали. Причините са не някъде другаде, а в ...

[Frujin Assen]

Варлорд, работата е, че в едно тоталитарно общество управляващите не питат народа какво иска, крушки или свещи, а директно му дават свещи. Ако някой на опашката за свещи разкаже виц за Вожда и Учителя или попита защо другаде имат крушки се донася където трябва, и го пращат на курорт в Белене. Никой не е дал право на хората да мислят и преценяват кое е по добро и кое е по лошо, вместо тях мисли Партията. А тя е права, когато съгреши дори.

На обикновенните хора им се заповядва какво и как да мислят и говорят.

Специално в България властта е била изключително силна, за разказан виц са вкарвали в затвора, за това, че на опашката някой си изпуснал нервите и напсувал властта. Недоволните са си позволявали нещо по остро само в най тесен приятелски кръг.

Например в Куба и Северна Корея хора умираха от глад в буквалния, не в преносния смисъл, в буквалния не работеше нищо. Но устояха, и устояват, защото властите държат здраво управлението и не го пускат.

Най големия наркотик е властта. Има една такава теория, че от средата на 60 те, когато започва износа на нефт в СССР се натрупва голямо богатство в ръцете на висшата номенклатура. Тази номенклатура има власт, но не може да я предава, има пари, но не може да си купи нищо с тях. Както е добре известно, съветските държавници са били истински аскети, в сравнение с западните милионери. И затова са поискали да реформират тази тоталитарна държава. Тази игра, между централната власт и аристокрацията е играна хилядолетия наред. Кой да управлява, силния Вожд, на когото аристократите дължат всичко и който си играе със съдбите им както си иска, или малкия вожд, който е пръв сред равни, произлиза и управлява под контрола и за благото на тази аристокрация.

[Alexander_Nevski]

Скоро гледах няколко научнопопулярни филма за начините по които от една страна САЩ са опитвали да повлияят на общественото мнение по време на студената война, преди това за КГБ, ГРУ и шпионажа на СССР към запада. Очевидно е, че и двете страни са се опитвали да подлеят вода на другата, но всъщност САЩ успяват ли наистина да срутят комунизма или несъвършенството на самата система е причината за разпада му ? Чувал съм много мнения на възрастни хора, които обясняват как лошите американци дошли и бутнали хубавия комунизъм. Но възможно ли е при толкова добро разузнаване на СССР да допуснат такова нещо ? В същото време тоталитарния подход, който не се упражнява от достатъчно мъдри личности трудно издържа във времето. В същото време плановата икономика в източния блок е доста несъвършен строй спрямо пазарната в западния. Като чели везните накланят по посока на второто. Как мислите ?

марко,

предполагам не си живял по време на комунизма или поне не си си го спомняш

всъщност той рухна от вътре поради 2 основни причини:

1) следвоенните поколения не вярваха в него, в крайна сметка останаха лозунгите и клишетата, в същото време дори по-големите деца си разправяха тайно вицове за тодор живков или който там е, имаше черен пазар на валута, стоки и услуги за който всички знаеха ... хората бяха много по-заинтересовни да впрягат всичките си трикове, връзки, изобретателност и късмет в това да си оправят живота, а не да строят какъвто и да било комунизъм/социализъм - дънки и маратонки за децата, строеж на вили с крадени материали, предреждане за коли и апартаменти и т.н., уреждане на деца в лека казарма, хубаво училище или университет и т.н. и т.н и т.н.

2) от 70те СИВ е в икономическа стагнация, екстензивният индустриален растеж се изчерпва, а няма какво да го замени, защото липсват достатъчно ииновации и растеж в сферата на услугите

единственият значим външен фактор, който допринася за точка 2, но не е от решаващо значение (така или иначе този строй щеше да рухне просто малко по-късно) е, това че в началото на 80те Фед провеждат специфична антиинфлационна политика, която цели пречупване на дългогодишен тренд, страничен ефект от тази политика е срив в цената на златото и петрола, като второто лишава СССР от валутни постъпления през 80те

[Bogoris]

Безспорно е, че комунистическият режим имаше своите големи икономически недъзи (най-меко казано), но сам по себе си едва ли би паднал толкова бързо, ако нямаше интерес и организиран натиск от страна на Запада. Вижте ситуацията със Северна Корея и Куба (в значително по-малка степен) - там комунизмът продължава да си се строи и въпреки крайната бедност и дори глад. Подобно нещо е може би в бившите съветски азитски републики - едва ли някой има преки наблюдения от там, но според мен там тоталитарният режим е заменил комунизма с див капитализъм или феодализъм.

Според мен на всички е било ясно, че рано или късно системата в Източна Европа ще рухне. Въпросът е бил как това да стане с минимални сътресения (за Запада и комунистическата върхушка, а не за обикновените хора) и се е стигнало до настоящото положение, което много наподобява листчето със сферите на влияние от Ялтенската конференция.

Друг е въпросът дали Европейският съюз (основно Германия) в един момент ще реши да се пребори за пълна хегемония в Европа и ще намали влиянието на Русия и САЩ, което може би е и единствената ни надежда за нас да се отксънме от мечешката прегръдка на руснаците и не много смислената политика на САЩ (които винаги са си имали други любимци на Балканите).

[Alexander_Nevski]

всеки един строй се управлява от страх и вяра, няма никакво значение дали става дума за Франция, UK, БГ или Северна Корея

когато при критична маса от населението вярата в това, че администрацията е благонамерена или ще се справи с проблема изчезне и страхът от това, че ще бъде наказана също изчезне контролът приключва

за това не е необходима външна намеса

ще дам и прости примери в малък мащаб - бунтовете в Париж, бунтовете в UK и бунтовете в Швеция

страхът продължава да е много силен в Северна Корея (за вярата не знам), а в Куба системата ще се пропука или промени в най-близко бъдеще

[Atom]

Комунизмът като практика (не като идеология) има за цел да модернизира и индустриализира бившата Руска империя. Тази практика е съобразена с тамошните условия и култура. Системата не е универсална и има редица пороци, но някак пасва на Русия. За страните от източна и югоизточна Европа системата по начало е противоестествена и натрапена.

Ако комунизмът си беше останал в рамките на границите на СССР (отпреди втората световна война), най-вероятно щеше все още да съществува, заедно със самата СССР. При този сценарий дори и да имаше някакви сътресения, нещата щяха да си останат до "перестройка", но не и до смяна на цялата система.

Износът на революция, създаването на източния блок и подпомагането на най-различни режими в целия свят източват маса ресурси и подкопават и без това немного конкурентната икономика. Т.е. системата е обречена в момента в който СССР се оказва победител във ВСВ и в резултат комунизмът се разширява извън границите на съюза. Войната в Афганистан е последната капка, която прелива чашата и резултатът е налице.

Западът и да има някакво отношение по въпроса, то е второстепенно. Със или без запада, рано или късно, системата щеше да рухне.

Редактирано Март 26, 2014 от Atom

[Warlord]

Варлорд, работата е, че в едно тоталитарно общество управляващите не питат народа какво иска, крушки или свещи, а директно му дават свещи.

Това ясно. Но оставам с впечатление, че според теб това положение е ок щом работи. Е не е ок. Куба и КНДР властта издържа защото населението е промито и не знае къде се намира, но дори и в техния пещерен комунизъм се появяват много пукнатини и със сигурност няма да е вечен.

Икономиката не може да бъде изкуствено направлявана, рано или късно рухва по този начин, защото се натрупват огромни негативи и пасиви. И в нея и в обществото.

[resavsky]

Истината е че комунизма /или по точно СССР/ фалира.Просто свършиха парите.Както се казва в дена древна мъдрост единствената дупка в която човек може да пропада безнадеждно без шанс за изплуване е финансовата.Да се твърдИ че е имало някакво социално напрежение довело до рухване на комунизма е смехотворно.Аз съм жив свидетел че през 80 те години живота в България си беше съвсем сносен .

[Alexander_Nevski]

Комунизмът като практика (не като идеология) има за цел да модернизира и индустриализира бившата Руска империя. Тази практика е съобразена с тамошните условия и култура. Системата не е универсална и има редица пороци, но някак си пасва на Русия. За страните от източна и югоизточна Европа системата по начало е противоестествена и натрапена.

Ако комунизмът си беше останал в рамките на границите на СССР (отпреди втората световна война), най-вероятно щеше все още да съществува, заедно със самата СССР. При този сценарий дори и да имаше някакви сътресения, нещата щяха да си останат до перестройка, но не и до смяна на цялата система.

Износът на революция, създаването на източния блок и подпомагането на най-различни режими в целия свят източват маса ресурси и подкопават и без това не много конкурентната икономика. Т.е. системата е обречена в момента в който СССР се оказва победител във ВСВ и в резултат комунизмът се разширява извън границите на съюза. Войната в Афганистан е последната капка, която прелива чашата и резултатът е налице.

Западът и да има някакво отношение по въпроса, то е второстепенно. Със или без запада, рано или късно, системата щеше да рухне.

склонен съм да се съглася, защото комунизмът като практическа система в света на 20ти и 21ви век може да се съществува само в условията на екстремна изолация, какъвто е примерът със Северна Корея

СССР след ВСВ тръгва на европейска и световна експанзия, което противоречи на изолацията, да не говорим експорта на ресурси (най-вече петрол) извън СИВ, от който както вече става дума е зависим за получаване на свежа валута

САЩ след ВСВ тръгват на експанзия из целия свят и също плащат цената за това - те вече не тези САЩ от 50те (american dream), а една много по-социална, по-задлъжняла, по-регулирана и по-зависима от външния свят държава

Истината е че комунизма /или по точно СССР/ фалира.Просто свършиха парите.Както се казва в дена древна мъдрост единствената дупка в която човек може да пропада безнадеждно без шанс за изплуване е финансовата.Да се твърдИ че е имало някакво социално напрежение довело до рухване на комунизма е смехотворно.Аз съм жив свидетел че през 80 те години живота в България си беше съвсем сносен .

парите намаляха значително, а не свършиха тотално

СССР можеше да избере да продължи да субсидира СИВ с евтини ресурси за своя сметка, но имаше натрупано вътрешно напрежение, точно в това следвоенно поколение, за което споменах по-горе, което вече не беше склонно на компромиси в името на идеи, в които не вярваше, а това поколение вече се беше качило нагоре в иерархията на КПСС към 80те иначе нямаше Горбачов да дойде на власт и да започне перестройката

за живота през 80те може да се спори колко е бил сносен, това за което не може да се посри е, че беше спокоен, всеки имаше работа и покрив над главата и нещо да яде

в същото време колите и телевизорите бяха безумно скъпи и дефицитни, апартаментите бяха относително евтини, но за тях се чакаше

големият проблем беше липсата на ИЗБОР - не можеше да избереш къде да почиваш, къде да пътуваш, къде да живееш, хората караха цял живот в един град, една служба, един апартамент и почивки на една и съща служебна станция, и в същото време вярваха, че онези там на запад живеят по-добре от тях, а лошите комунисти не им дават да се присъединят към тях

[resavsky]

Невски аз до 1989 г. съм почивал на поне десет различни места по нашето Черноморие/ и на още повече по планините/.А точно по време на комунизма стана голямото преселение на хора от селото в града.Да колите и телевизорите бяха скъпи /или по скоро ги нямаше/ но това не пристеняваше особено много хората.Иначе беше неприятно когато за един свестен костюм /или дънки/ се биеше път до София.Или че ти трябваха сериозни връзки за да си намериш маса в приличен ресторант.Но пък нямаше безработица и хората разполагаха с повече от прилични доходи.

[Perkūnas]

Прочетете "Социалистическата система: политическа икономия на комунизма" на Янош Корнай. Книгата е писана през 1988 г. (преди рухването на СИВ) и много неща ще се изяснят.

[Alexander_Nevski]

Невски аз до 1989 г. съм почивал на поне десет различни места по нашето Черноморие/ и на още повече по планините/.

resavsky, и аз съм почивал на много места, но това не важеше за всички

спомням си един професор от БАН как се хвалеше по колко дни успявал да кара ски зимата и по колко месеца да кара на морето, не всички обаче бяха професори в БАН

като бачкаш в Кермиковци или ОЦК ходиш на техните станции и толкоз

Иначе беше неприятно когато за един свестен костюм /или дънки/ се биеше път до София.Или че ти трябваха сериозни връзки за да си намериш маса в приличен ресторант.

всъщност сериозни връзки ти трябваха за страшно много неща

комунизмът беше ерата на връзките и те участваха във всичко, като се почне от намирането на стоки и се стигне до сериозни неща като лежане в болница и сериозни интервенции

Но пък нямаше безработица и хората разполагаха с повече от прилични доходи.

това, че нямаше безработица надявам се разбираш, че беше изкуствено и надявам се знаеш какво става с изкуствените неща в крайна сметка

много от нещата, които тогава се вършеха от десетки хора сега се вършат от един човек с компютър или друга машина или пък за тях няма търсене

за приличните доходи отново може да се спори много:

1) първо цените бяха контролирани/субсидирани от държавата, т.ч. не е много коректно да се пресмятат заплатите в кисели млека, хляб, литри бензин (което ми напомня колко беше пропаднала системата, т.к. масово се караше с крадено гориво) ... какво ще стане ако си пресмятаме заплатите в жигули втора ръка - ще излезне, че тогавашните са смешни

2) основната причина хората да заделят някакви пари според мен беше дефицитът - хората нямаше за какво да си харчат парите

.А точно по време на комунизма стана голямото преселение на хора от селото в града.

голяма част от преместилите се сега са пенсионери и в момента продължават да живеят в първата панелка дето са си взели - това е фактически показател за мобилността им

Редактирано Март 26, 2014 от Alexander_Nevski

[КГ125]

1) следвоенните поколения не вярваха в него, в крайна сметка останаха лозунгите и клишетата, в същото време дори по-големите деца си разправяха тайно вицове за тодор живков или който там е, имаше черен пазар на валута, стоки и услуги за който всички знаеха ... хората бяха много по-заинтересовни да впрягат всичките си трикове, връзки, изобретателност и късмет в това да си оправят живота, а не да строят какъвто и да било комунизъм/социализъм - дънки и маратонки за децата, строеж на вили с крадени материали, предреждане за коли и апартаменти и т.н., уреждане на деца в лека казарма, хубаво училище или университет и т.н. и т.н и т.н.

2) от 70те СИВ е в икономическа стагнация, екстензивният индустриален растеж се изчерпва, а няма какво да го замени, защото липсват достатъчно ииновации и растеж в сферата на услугите

единственият значим външен фактор, който допринася за точка 2, но не е от решаващо значение (така или иначе този строй щеше да рухне просто малко по-късно) е, това че в началото на 80те Фед провеждат специфична антиинфлационна политика, която цели пречупване на дългогодишен тренд, страничен ефект от тази политика е срив в цената на златото и петрола, като второто лишава СССР от валутни постъпления през 80те

Точно. А причината да липсва своевременни реформи е в самата природа на строя - закостенял, стагниран, с всевластна и безконтролна върхушка с остарели разбирания. С други думи - когато трябваше икономиката да се преориентира към брането на плодовете на индустриалното натрупване от първите 20 години, върхушката отказа на обществото тази крачка.

Много добре е видно от мемоарите на Станиш Бонев, един истински експерт - прагматик от онова време, които често давам за пример - http://chitanka.info/text/8362/13

[Alexander_Nevski]

КГ

самата идея за 'реформи' е абсурдна ако говорим за истински реформи

това противоречи на същността на идеологията на КПСС - единствената правилна, основана на непреходни ценности и т.н.

няма значение каква е върхушката, няма значение и каква е оригиналната идеология на марксисзма например

това е била реалността тогава, както църквата е горяла тези дето са говорили верни, но неудобни неща, така нещата не са били по-различни по време на соца, да не забравяме че пражката пролет затяга много нещата, това е бил изключително важен фактор

другият важен момент - перестройката е опит да соцът да се възроди и да продължи да съществува, тя не е опит за 'истински' реформи, никой от върхушката не е предполагал когато са слагали Горбачов отгоре и са започвали перестройката, че буквално след няколко години всичко ще се разпадне, те просто са виждали, че нещата не вървят и са търсили изход

Редактирано Март 26, 2014 от Alexander_Nevski

[sir]

Аз съм жив свидетел че през 80 те години живота в България си беше съвсем сносен .

И аз съм свидетел на "сносния" живот през 80-те.

Две години чакане за жигулка, при това в един-единствен убит цвят.

Агенти на ДС на сватбата ти, понеже си се излъгал да поканиш няколко души от ГДР. След което привикване да докладваш какво сте си говорили.

Настаняване в панелка, която не е твоя, и след "промените" се налага да си я платиш със спестените пари от "огромната" заплата от 200 лева, с която до преди това не можеше да си купиш нищо. Щото нямаше нищо.

Почивки на 10 места, ако си големец, както е писал по-горе колегата Невски. Ако не си - за която станция успееш да се вредиш. Обикновено с връзки.

Та, помним го ние тоя сносен живот.

[Alexander_Nevski]

не забравяйте, че животът е различен за всички

аз имам по 20 полета на година в момента и ми се случва да ходя на по 2 морета и 3-4 спа-планини с цялото семейство, еднодневните екскурзии примерно до македония или пирот не ги броя

това трудно бих могъл да си го позволя по соца, нал тъй?

за други животът се е обърнал и в момента живеят може би по-зле или по-неспокойно от по-рано ... или просто са по-стари хих ...

[КГ125]

И аз съм свидетел на "сносния" живот през 80-те.

Две години чакане за жигулка, при това в един-единствен убит цвят.

Агенти на ДС на сватбата ти, понеже си се излъгал да поканиш няколко души от ГДР. След което привикване да докладваш какво сте си говорили.

Настаняване в панелка, която не е твоя, и след "промените" се налага да си я платиш със спестените пари от "огромната" заплата от 200 лева, с която до преди това не можеше да си купиш нищо. Щото нямаше нищо.

Почивки на 10 места, ако си големец, както е писал по-горе колегата Невски. Ако не си - за която станция успееш да се вредиш. Обикновено с връзки.

Та, помним го ние тоя сносен живот.

Не са 2 годините за жигулка, а 10- 15.

КГ

самата идея за 'реформи' е абсурдна ако говорим за истински реформи

това противоречи на същността на идеологията на КПСС - единствената правилна, основана на непреходни ценности и т.н.

няма значение каква е върхушката, няма значение и каква е оригиналната идеология на марксисзма например

това е била реалността тогава, както църквата е горяла тези дето са говорили верни, но неудобни неща, така нещата не са били по-различни по време на соца, да не забравяме че пражката пролет затяга много нещата, това е бил изключително важен фактор

другият важен момент - перестройката е опит да соцът да се възроди и да продължи да съществува, тя не е опит за 'истински' реформи, никой от върхушката не е предполагал когато са слагали Горбачов отгоре и са започвали перестройката, че буквално след няколко години всичко ще се разпадне, те просто са виждали, че нещата не вървят и са търсили изход

Да... Именно тая закостенялост и диктаторска рефлексия изяде главата на строя. Старците стиснаха властта и не пуснаха...

Не знам имаше ли СССР прагматици - реформатори като горе цитирания Станиш Бонев, но те така и не получиха никакъв шанс.

Горби когато дойде, беше късно. Той направи реформите така, че събори социализма, но без алтернатива. Просто стана пълен разпад.

Редактирано Март 26, 2014 от КГ125

[Galahad]

Трябва да си финансов гений, за да изкараш един монополист на загуба. .

Монополите и олигополите са като глистите - винаги на загуба се оказва гостоприемника; при глистите това е човекът, а при монотоплите и олигополите държавата и народа.

Та един виц по темата:

България в епохата на реален социализъм. В училището има открит урок и е дошла инспекторка.

Учителката пита:

- Ученици, като какво си представяте опитите на капиталистите да унищожат социализма.

Марийка вдига ръка и почва:

- аз другарко, си го представям като едно дърво, което бурята огъва, огъва, не но успява да прекърши и събори.

Пенка вдига ръка и почва:

- Аз си представям социализма като остров сред океана. Бурите връхлитат острова и се опитват да го потопят, но не успяват.

През цялото време Иванчо вдига ръка, а учителката се прави, че не го вижда. Инспекторката виодайки усърдието му му дала думата:

- Аз си представям социализма като кораб сред бурното море. Морето го лашка, лашка, но не успява да го обърне или да го потопи.

-На учителката и олеква, че не е изтърсил глупост и му казва:

- Браво Иванчо, седни.

А Иванчо: - Другарко, той кораба не потъва, ама питате ли го екипажа какво му е?!?

Та монополите и олигополите може да печелят, но от тяхната печалба страда целия народ, защото живее в недоимък. Докато кризите на Запад се държаха на свръхпроизводство, то кризите на Изток бяха плод на недопроизводство. А пък причината за това е демотивацията, за която говорех. В смисъл ръководителите не виждат смисъл да се напъват да свършат нещо, защото на монопола печалбата е сигурна, независимо от това дали всички могат да си купят нещо или само някои. работника също гледа да не се престарава, защото от това няма да има никаква полза, а само може да си навлече големи неприятности (напр. шефа да реши, че иска да вземе мястото му).

Иначе 50-те следвоенни години бяха някак оптимистични както на Запад, така и на Изток. В този период войната е минало, върви икономическо възстановяване. Мисленето е по хедонистично - секс, наркотици и рокендрол. Това особено се прояви през 80-те години, когато перспективата за ІІІ световна война се оказа малко вероятна. През 90-те години станаха големите промени и настъпи всеобщ подем. А след това се появи отрезвяването, че не е достатъчно само да произведеш, но и да можеш да го продадеш. И се стигна до сегашната криза и песимизъм. Но и последното не го понасяме еднакво и наравно, а пак на Изток е по-тежко, заради наследството от миналото. Но това е времето и на екскурзиите, почивките, хобито и др. подобни хедонистични радости. Повече като самоцел обаче се прояви на изток, заради проповядвания див материализъм. На запад на земните блага гледаха повече като на даденост, отколкото като на заветна цел - примерно да чакаш 5г. за телевизор, или 10г. за ЗАЗ-ка.

[Skubi]

Толкова бърже рухна реьлният социализъм, че уплаши и изненада запъда.....

Иначе в тези години доста бях при братушките на командировки....

Сухият закон ги съсипа. Дотогава в полутрезвено състояние си живуркаха долу-горе ама щяастливи. Когато изтрезняха видяхя на канво са станали и .....и другото го знаем вече....

Сега Путин с панславизъм и носталгията за съюза ги баламосва горките. Но те са такива. При тях хубост саму с ритници става....