Изток-Запад Сигурно се шегувате, г-н Файнман!

[Р. Теодосиев]

Запознайте се с вероятно най-остроумния Нобелов лауреат: Ричард Ф. Файнман!

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44426

Забавният, написан сякаш от Реймънд Чандлър автобиографичен труд „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“ (ИК „Изток-Запад“) на носителя на Нобелова награда за физика Ричард Ф. Файнман излезе на български език.

Ричард Филипс Файнман (1918-1988) е един от най-забележителните теоретични физици на нашето време. Известен с уникалното си чувство за хумор и критичното си мислене, Файнман е определян от мнозина като „втория най-велик ум след Айнщайн“ и безспорно е един от най-бележитите американски физици на XX век. След като завършва Масачусетския технологичен институт през 1939 г. и защитава докторска степен в Принстън през 1942 г., Файнман преподава в университета Корнел, а след това и в Калифорнийския технологичен институт. Участва в разработването на атомната бомба като част от секретния проект „Манхатън“ (проект, осъществяван в САЩ в периода 1939-1946, с цел създаване на първите в света ядрени оръжия; Великобритания и Канада са сътрудници в проекта). Ричард Ф. Файнман получава Нобелова награда за физика през 1965 г. – заедно с Шиничиро Томонага и Джулиан Швингър – за разширяването на теорията на квантовата електродинамика. Изнася лекция на тема нанотехнологии през 1959 г., която впоследствие му носи световна популярност. Създател е на диаграми за взаимодействията на елементарни частици, които носят неговото име и имат огромно практическо приложение. Взима участие и в дешифрирането на йероглифите на маите, както и в изясняването на причините за катастрофата на космическата совалка Чалънджър през 1986 г. Освен на тритомното издание „The Feynman Lectures on Physics“, видният учен е автор на редица статии и издания, най-известните сред които са „What Do You Care What Other People Think?“ и преведената вече на български език „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“, чрез която българският читател има възможността да се запознае отблизо с колоритната личност на безспорния титан Ричард Файнман.

В интригуващия си автобиографичен труд американският учен разказва как работи по различни проекти със световни величия във физиката като Алберт Айнщайн и Нилс Бор; как едва на 12-годишна възраст си прави собствена лаборатория вкъщи; как като тийнейджър изправя майка си и баща си на нокти, след като веднъж, прибирайки се по-късно, родителите му влизат в неговата стая, а изобретената от него аларма срещу крадци затрещява зверски; как като изпечен касоразбивач се справя със заключени сейфове, пазещи най-секретните ядрени разработки; как акомпанира с бонгосите си на балетна трупа; как рисува гола тореадорка и още много, все удивителни истории.

„Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“ (с подзаглавие „Приключенията на един любопитко“) проследява живота на Файнман в целия му ексцентричен блясък. Екипът на Детройт Фрий Прес подчертава недвусмислено: „Ако има книга, която може да разчупи стереотипа за скучния учен, то това е точно тази.“

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44426

Откъс от „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“, Ричард Ф. Файман

Спомням си първите танци, на които отидох. Не бях танцувал от 3–4 години, докато бях в Лос Аламос, не бях излизал сред хора въобще. И така, отидох на тези танци и танцувах колкото мога най-добре. Мислех, че се справям. Обикновено човек може да каже дали на партньорите му им харесва да танцуват заедно.

Докато танцувахме, си бъбрех с момичето – тя ме пита разни неща за мен, аз я питам за нея. Но когато поисках да поканя на танц някое момиче, с което вече бях танцувал, не ставаше.

– Може ли още един танц?

– Не, благодаря, излизам малко на въздух.

Или пък:

– Ами не, отивам в тоалетната.

Две-три момичета се измъкнаха с едно или друго извинение! Какъв беше проблемът? Дали танцувах зле? Или пък нещо не ме харесваха?

Поканих ново момиче. Докато танцувахме, си разменихме обичайните въпроси:

– Студент ли сте или докторант? (Много студенти бяха по-възрастни, защото бяха ходили в армията.)

– Преподавател съм.

– О, така ли? По какво?

– Теоретична физика.

– Аха, и предполагам, че сте работили по атомната бомба.

– Да, по време на войната бях в Лос Аламос.

– Лъжец! – каза ми тя и си тръгна.

Отдъхнах си! Това обясняваше всичко. На всички момичета бях казал чистосърдечно самата истина и не разбирах какъв е проблемът. Беше напълно очевидно, че едно след друго момичета ме шкартираха, а аз се държах мило, естествено и учтиво и отговарях на въпросите им. Всичко вървеше много добре и изведнъж – оооп – и край! Не разбирах какво става, докато за щастие тази жена не ме нарече лъжец.

И така, когато отклонявах всички въпроси, ефектът беше точно обратният.

– Първокурсник ли сте?

– Ами не.

– Докторант?

– Не.

– А какъв сте тогава?

– Не ми се говори за това

– Защо криете какъв сте?

– Защото... – а те продължаваха да си говорят с мен!

Вечерта две момичета дойдоха с мен вкъщи и едната от тях ми каза, че не е нужно да се срамувам от това, че съм първокурсник. Имало много момчета на моята възраст, които сега започвали да учат и това е съвсем нормално. Те бяха второкурснички и се държаха много майчински с мен, и двете. Полагаха много усилия за моята психика и аз не исках да ги подвеждам и заблуждавам, затова им казах, че съм преподавател. Разсърдиха се, че съм ги направил на глупачки. Положението ми на млад преподавател в „Корнел“ не беше никак добро.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44426

[Gravity]

Една от любимите ми книги. Добре, че я има и на български.

[Южняк]

Човек с легендарно чувство за хумор. В един от пасажите разказва как вместо приказки е описвал на невръстия си син "истории" от света на физиката - въображаеми места (но математически възможни) с въображаеми (но математически възможни) природни закони, различни от тези в нашата вселена, и карал сина си да запълва празнините и го учел едновременно на абстрактно мислене и математика. Едно от изреченията в разказа му все още предизвиква микродискуя в американската преса - синът му бил луд по физичните "приказки" и го провокирал за още и още. С дъщеря му обаче номерът не минал - не се интересувала.

[Joro-01]

Аз видях рекламата и се зарибих. Мисля че в списанието