Отиди на
Форум "Наука"

"Немам докази, али тврдим": ню-ейдж и псевдофилософия


Recommended Posts

  • Потребители

Я каква била работата - значи ти имаш нужда да вярваш в някакъв вселенски свръх разум, за да си сигурен в наличността на твоя ....... горкия, много си я закъсал явно, бих ти отправил искрени съболезнования, но в момента твърде много ме разсмя, за да ти съчувствам на терзанията. Та питаш защо човека умирал - е явно щото така решил големия бос, какво да се прави шефска му работа.

Наличието на разум у човека подсказва само едно: налице е първопричина! Но понеже ти въобще отхвърляш Разума, в славянският език за теб важи констатацията - неразумен, т.е. казано по друг начин - явно си глупав или наивен; щом не можеш да го осъзнаеш това нещо!? Не, не те обиждам - просто карам по същество. Сега и да се скъсаш, не можеш да ми докажеш, че притежаваш разум. За мен е ясно, че притежаваш такъв, понеже зная първопричината, но за момента ти не можеш да ми докажеш, че си разумен.

Когато (донякога) успееш да докажеш пред себе си и пред нас, че притежаваш разум и осмислиш, че си нещо повече от едно обикновено животно, тогава ще разбереш че Разума (т.е. Бог!) съществува! Няма да спра да повтарям; той Моисей го е казал (и отдавна са го написали) - анализирай чрез твоят разум Божият образ и Божието подобие. Не успееш ли - явно си неразумен...

Е щом си рекъл - нямам никакво намерение да оспорвам възгледа на някой, че видиш ли писмеността и религията, започват от християнството ...... грамотни били и знаещи, ахам, вервам ви.

Форготе! няма да се държиш като курва, сменяйки акцента и преиначавайки думи! Никъде не твърдя, че писмеността и религията произхождат (започват) от християнството! Питах те откъде на къде твърдиш (толкова "авторитетно"), че имаме школи още от преди 5-7000 години, че и повече, след като фактите и артефактите ясно ни сочат, че светът е егати примитивизма по тях времена! Ако ще се държиш като лековата женица - нямаш място в тази тема!

уеуе каква разлика само - да наистина, поне в първите си сто години християнството, наистина е било християнство и до там.

Поредната ти изцепка показва, че не си запознат с историята на християнството. Между другото, опитът ти за критика на Символа на вярата ясно показа, че все още си твърде далече дори от желанието за първи стъпки по ограмотяване в тази насока. При мен поне желанието за ограмотяване е налице, пък за първите стъпки Господ си има грижата.

п.п. а па, като си захапал толкова юдеите - месията да проповядва прозелитизъм?, нещо напълно забранено в юдаизма, тъкмо че Исус не сбъдва пророчествата е най- основателната причина юдеите да го обявят за лъже- месия, от там и измисленото второ пришествие, такова нещо не съществува в пророчествата, когато дойде месията трябва да настъпят положителни промени за света и Израел в частност, няма никакви пришествия и условности, и не само, че Израел не добрува при идването на Исус, но и започва истинска голгота, после според юдаизма да твърдиш, че си юдейски цар и месията от Давидовия род, но да си с повече от съмнително потекло е сред най- големите престъпления, цяло чудо си е, че е успял да издрапа няколко години преди да иде на кръста. И на капак, заявявам, че дори да бе сбъднал пророчествата, то пак това нямаше да е достатъчно, за да бъде приет от юдеите

Е, сега защо пишеш глупости? Кой ти каза, че Иисус не сбъдва пророчествата? Твоят баща, бащата на лъжата ли?

Второто (Негово) пришествие е вече предречено от самият Христос. След като не вярваш в Пророчествата, няма да вярваш и във Второто пришествие. The choice is yours!

...в буквален прочит Библията не само е далеч от духовност, но е и може би най- неморалната книга, която може да се прочете.

Не си ли и ти събрат, о, форготе, на рожбите ехиднини!? Не ли за вас е казано:

34 Рожби ехиднини! Как можете да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 208
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Ама ти си физик? Или само така си говориш?

Та - по физика не се изказвам, там съм бос. Забелязал съм, че ти, да речем, не се включваш в езиковите и историческите теми. Това е нормално, всеки участва там, където се чувства уверен. Но, общо взето, малко си подранил с увереността си във философските и религиозните теми. Монте Кристо би казал, че ти липсва религиозна подготовка, но си мисля, че това не е чак толкова важно. По-досадното е, че с Форгот, изглежда, смятате, че философията е просто да говориш, каквото ти хрумне. Само това наричате "мислене". Още по-неприятното е, че когато такива "духовно търсещи", уж "мислещи" хора почнат да питат, те доста често не искат да чуят, че на даден въпрос отдавна е отговорено, а само - че проблемът е сложен. А той може и да не е. Дали ще те препратя към книжката на Цочо Бояджиев за Шартър или ще ти преразкажа тук основната й теза - ти и в двата случая няма да захапеш, така да се каже. Просто си има хора, които си чешат езиците, а се правят, че нещо тамм търсели. Търсят - чушки. Общо взето, на фона на красивите умове като този на Анселм, у когото и два реда струват повече от цял курс лекции, е смешно някой да продължава да говори за някакъв личен философски опит. Личен опит е да се чете и да се мисли над прочетеното.

В интерес на истината, разглеждал съм езикови теми. Щото ме интересува историята прозираща зад езика. Но честно, трудно ми е в историческите теми щото всеки си тълкува както си иска. Горе-долу както и тук. И всеки се подпира на непоклатими диреци. И честно, намирам ветеринарните лекари като доста добри в историята. Е защо и там да "притеснявам" хората. Пък и мен ме интересуват процесите. В този смисъл кой кога какво направил ми е извън основния интерес, това го разглеждам като проява на един или друг процес.

Физиката е изключителна наука. Там ако няма разбиране има пушек. Няма значение кой учебник си чел - или го правиш или не. До философията стигнах като продължение на физиката. Мога да сметна енергията да си вдигнеш ръката, но защо искаш да си вдигнеш ръката вече е друг свят. И там всеки е повлиян от някой автор, но и всеки е различен и си навързва вътрешния свят различно. Дори различна терминология ползва. Или влага различен смисъл. Кант е един, Ницше е друг, Диоген - трети. Аз всъщност съм изчел немалко книги относно психо-емоционалната страна на човек. Нещо от порядъка на 100тина. Повече от колкото ми трябваше да мина някъде към 50 изпита по физика. Но физиката ми помогна МНОГО да мога да мисля критично по тях и да отсея това, което намирам за вярно. Наблюдавам себе си постоянно и си следя внимание, акции, реакции, мотиви, зад мотивите има още... НАБЛЮДАВАМ. Имам достатъчно материал, за да мога сам да изучавам себе си и света. Имам предвид, че съм осмислил какво е акция и реакция през себе си. Един вид съм усвоил един инструмент за измерване. Както при бойните изкуства. Там не можеш да цитираш някой майстор какво е казал за някакво движение или удар и да си мислиш, че владееш това движение. Но със знание и тренировки може да се усвои движение. До съвършенство, до нечовешкост. Едно е да знаеш как се замахва с крак и съвсем друго е да го направиш и съвсем друго да го владееш. И съвсем друго е да познаваш какво е да понесеш удар с крак; демек да си отнесъл маса ритници.

Мисълта ми е, че въпреки че много си чел и още повече си способен да цитираш, нямаш хабер за какво става дума. Имаш представа за какво друг е писал, но това е друга бира. И затова ти изглежда, че пиша глупости. Може би защото не си минал през физическата подготовка, знам ли. За теб като хуманитарист науката може да е сбор от цитати на велики личности, но за мен е нещо свързано с реалноста. С пряката проверка ОТ МЕН. А вервай ми, физиката плюс моя интерес ме научи да проверявам. Така разбрах какво е вяра и какво знание и какво познание.

Дорис, благодаря за включването. Да кажа, че има пряка връзка между религия и физика... не мога. Но косвена, по-скоро аналогична има. Например при радиото има едни съгласувания на антени, импеданси, резонанси и пр. Предавателя се настройва да излъчва на определена честота. Как се прави самата честота няма да обяснявам - осцилатори, смесители и пр. Това стига до усилвателя, който иска 50 ома товар и това си е. Небалансиран. И от него тръгва жицата. Тунер (или съгласуващо у-во), друга жица, друго съгласуващо у-во и накрая антената. А аз най-отпред пред микрофона хи хи. 5-10хил.км, друга антена, други устройства и накрая друг нещастник слухти до говорителя. И всичко това съгласувано. И с колите е така - двигател, съединител, редуктор, трансмисия, окачване та до гумите е едно добре съгласувано устройство.

За какво всичко това. За да има комуникация между двама души, е нужна такава съгласуваност. Защото всеки е обусловен от пол, възраст, среда, прочетено, правено, мислено, ударено и набито и пр. (нова е нашето аз, нашата камбанария). Съгласуването между хората при комуникация, особено при представяне на по-сложни идеи, е този който знае, да намери подход към този който се интересува (явно не знае), който пък е на неговата си камбанария и неговия свят е друг. Друг пол, друга възраст, интереси и пр. И между двама е лесно. Но когато например изнасяш лекция, особено пред сбирщайн аудитория.... как ще си изнесеш матриала, така че да стигне до повечето, да не кажа всички? Например Глишев ще иска цитати, а аз обяснения. Но това са неща от висшия пилотаж на словото и идеите.

Това е огромно съгласуване. Това е словото като остра сабя - остава следа у този, който слуша. Разбира се, тези дето не слушат са неуязвими :) И това се наблюдава всекидневно. Аз имах преподавател по микропроцесори (дето ми беше много интересно), който толкова сухо си четеше (буквално четеше) лекциите, че ми беше мъка да го слушам.

Та христос е голяма работа и затова, че към всеки намира подход. Събрал от кол и въже там едни хорица и искал да им предаде нещо си. За мен той е имал изключителни познания. Ама само след 300г са го произвели син божи и са му спретнали религия. Аз изобщо не мисля, че това е искал той. Но в крайна сметка от неговите познания остават малко кокали. Останалото са едни ритуали, едни икони, едни догми и пр. следствия от безхаберието с мераци на хората от преди 2000г та до сега. Затова и друг като него и да има, не е признат от догмите. Щото цялата дебела каменна институция църква ще се срине, ще трябва да се саморазтури. С много разочаровани и обезверени.

Друг пример, писах го нагоре - познанието като триединство. Има много примери-аналогии между психо-ментално-емоционалния човек (и общество) и физиката, която също не е и малка.

Но няма нужда дори и от физика, аз съм сигурен, че и един зарзаватчия ще намери достатъчно аналогии. Ако се интересува и е наблюдателен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Когато (донякога) успееш да докажеш пред себе си и пред нас, че притежаваш разум и осмислиш, че си нещо повече от едно обикновено животно, тогава ще разбереш че Разума (т.е. Бог!) съществува! Няма да спра да повтарям; той Моисей го е казал (и отдавна са го написали) - анализирай чрез твоят разум Божият образ и Божието подобие. Не успееш ли - явно си неразумен...

С forgot никой няма да се разбере по никакви въпроси. Той е тук, за да получава овации за своите тайнствени мистически способности, ако е възможно.

Но и на теб, monte christo, има какво да се каже по този въпрос.

Прозрението на Декарт, че Аз мисля, следователно Аз съществувам, неслучайно полага основите на европейската философия през XVII век. То е толкова важно, защото поставя в самите основания на човешкото същество мисленето и т.н. Днес, виждам, все още има хора, които не знаят това очевидно положение на науката за мисленето и като не намират разума у себе си, търсят го някъде другаде, в случая в Бог.

На второ място, по определение Бог е Дух и по чисто логически причини на Дух-а не може да се припише разум. Защото разумът е еволюционен продукт на Материята, в случая на ума и на неговите производни.
Освен това да се опознае абсолютният дух е задача, излизаща извън всеки възможен опит, отвъд ролята на ума, който обработва сетивната информация, което пък е обяснено за първи път от Кант и т.н. С други думи, да смяташ, че твоят разум се основава не в теб, а някъде другаде, в имагинерното нищо пък наричано то Бог, Вселенски разум и подобни познавателно невъзприемаеми предмети, е пълно без-умие.
Каквото е казал Моисей би могло да се дава като аргумент в историята на религията, но не може да бъде аргумент в историята на науката за правилното мислене.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За хуманитарите (и в частност за мен) научната работа далеч не е само сбор от цитати. Просто спецификата на самите хуманитарни дисциплини изисква да знаеш какво са направили другите преди теб - дори ако го отхвърлиш после (а това съм го разбрал не само с учене, но и вече от опит). Не можеш да бъдеш добър историк, филолог или философ, ако не знаеш до какви изводи, с какви методи са стигнали другите преди теб. Мисля, че това в доста голяма степен важи и за точните науки, включително физиката. В крайна сметка, формулите, с които ще пресметнеш енергията, нужна за движение на ръката, не са измислени от теб, ти само ги прилагаш (евентуално може да ги усъвършенстваш за даден частен случай).

И, впрочем, не е вярно, че в хуманитарните науки всеки може да си измисля както и каквото си ще, а то все да е вярно. И там, както и в точните дисциплини си има откровено остарели и неверни постановки. Както в точните науки има математически, формулен език и ясна логика, така в хуманитарните дисциплини има терминологичен, понятиен език с ясно значение, което трябва да се познава, инак нищо не изразяваме.

В крайна сметка, точните и хуманитарните науки произлизат от философията и се опират на една и съща рационална логика, но хуманитарните поради спецификите на понятийния (а не формулен) апарат на пръв поглед изглеждат по-объркващи, есеистични, несигурни. Всъщност боравят успешно с повече неизвестни величини и това усложнява езика им. Въпрос на задълбоченост е да се схване, че например езикознанието, археологията или дори психологията са железни дисциплини, които изискват строга последователност и подготовка. Накъсо - добрият физик ще изчисли енергията, необходима за придвижването на ръката, а добрият психолог ще "изчисли" (и ще изрази не с формули, а с понятия) мотивите зад това движение.

Ето защо "усетът", критичното мислене, съмнението в авторитетите и "практическите постижения" в хуманитарните науки са възможни само след задълбочена и сериозна подготовка. Разумът, за да бъде разум, трябва да действа по система. Инак се лашка без посока и развива само ирационален скептицизъм спрямо познаваемостта на явленията.

Между другото, това донякъде се отнася и до религиозните въпроси.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Но и на теб, monte christo, има какво да се каже по този въпрос.

Прозрението на Декарт, че Аз мисля, следователно Аз съществувам, неслучайно полага основите на европейската философия през XVII век. То е толкова важно, защото поставя в самите основания на човешкото същество мисленето и т.н. Днес, виждам, все още има хора, които не знаят това очевидно положение на науката за мисленето и като не намират разума у себе си, търсят го някъде другаде, в случая в Бог.

Драги Инкоректус,

и на тебе има какво да се каже по тези въпроси. Прозрението на Декарт "Cogito ergo sum!" може да полага основите на европейската философия, но не полага основите на философията като цяло. Тезисът на Декарт може да бъде определен с онова изтъркано клише: "Открих топлата вода". В Древна Гърция, по Вавилон и Акад хората отдавна блъскат главите си по този проблем. Хиляди години преди Декарт.

Запомни това нещо - рационализмът сам по себе си е обречен (по пътя на системната логика, анализите и съмнението) чрез разумът да достигне до Превалът на човешкото мислене и знание за материалният свят. Оттам насетне рационализмът като чисто философска доктрина ще бъде безсилен да обясни наличието на духовните процеси, и ще трябва да признае, че разумът в човека - в същност това е Божият Дух и да повярва, че той е първопричината на всичко, което съществува (т.е. истината, достигната чрез разума = Богопознание)! То ест: рационализмът да капитулира пред идеализмът! С други думи; ако човешкият разум сам по себе си не може да осмисли, че е частица от Разумът, то носителят на този разум е неразумен и истината остава едно имагинерно понятие.

На второ място, по определение Бог е Дух и по чисто логически причини на Дух-а не може да се припише разум. Защото разумът е еволюционен продукт на Материята, в случая на ума и на неговите производни.
Освен това да се опознае абсолютният дух е задача, излизаща извън всеки възможен опит, отвъд ролята на ума, който обработва сетивната информация, което пък е обяснено за първи път от Кант и т.н. С други думи, да смяташ, че твоят разум се основава не в теб, а някъде другаде, в имагинерното нищо пък наричано то Бог, Вселенски разум и подобни познавателно невъзприемаеми предмети, е пълно без-умие.

Нищо подобно! Няма как разумът да бъде еволюционен продукт на материята, след като материята се подчинява на чисто физични закони, които подсказват наличието на Разум.

Когато на човек му е студено, той си строи къща, като преди това е намислил на колко етажа да бъде и колко квадрата. Не я строи ей-така между другото, че да му дойде акъла и да си каже: "Ето, аз станах по-умен и вече няма да ми е студено когато завали и затрещи". И след като човек притежава разум (т.е. частица от Вселенския Разум), то какво остава за Бог, бидейки самият Разум - да бъде неразумен ли!? Що за глупости от твоя страна?

И като говорим за Божий образ (Imago Dei) отваряме Димитър Киров - навремето тематиката ми беше интересна, та си купувах някоя и друга книжка - и четем:

Така, че ако противопоставим Хегел на Кант, аз като потенциален привърженик на първия мога съвсем спокойно да констатирам безумието на последния ;)

Каквото е казал Моисей би могло да се дава като аргумент в историята на религията, но не може да бъде аргумент в историята на науката за правилното мислене.

Ахъм.. и ти си мислиш, че мислиш правилно... Прочете ли за байо, дето отишъл на лозето? Ако не си, ето:

А [правилно] мислещите хора, дето си мислят, че мислят по-правилно от другите (като действат интуитивно) и отсяват лесно зърното от плявата, са като онзи, дето имал лозе.

Изводът го оставям за теб ;)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Запомни това нещо - рационализмът сам по себе си е обречен (по пътя на системната логика, анализите и съмнението) чрез разумът да достигне до Превалът на човешкото мислене и знание за материалният свят. Оттам насетне рационализмът като чисто философска доктрина ще бъде безсилен да обясни наличието на духовните процеси, и ще трябва да признае, че разумът в човека - в същност това е Божият Дух и да повярва, че той е първопричината на всичко, което съществува (т.е. истината, достигната чрез разума = Богопознание)!

Обърнах ти внимание върху нещо конкректно и нямам никакво намерение да се препирам с теб върху всички въпроси, които повдигаш, по простата причина, че пееш същата песен - тази на Сириус и forgot. Което го доказвам с този твой цитат, където твърдиш, че рационализмът бил обречен. Рационализмът не е обречен, защото е единственото средство на човека да познава. Ампутиран и самоанихилиран рационализъм се заменя със своята противоположност - ирационализъм, което е равнозначно на неразумност, неинтелигентност и т.н. в този дух. Там, където свършва рациото, не следва откритието, а следва мълчанието. Ученият няма да говори небивалици за неща, до които рационалните сетива като такива не достигат.

С Дух-а, между другото, се занимава сериозно науката психология. Но нейните изводи на този етап са, че Дух-ът не е Божи, а е функция на съзнанието, което е еволюционен продукт на Материята, понеже подлежи на изследване, измерване... И това положение ще бъде абсолютно валидно до поява на научно обоснована и аргументирана критика.

Ахъм.. и ти си мислиш, че мислиш правилно... Прочете ли за байо, дето отишъл на лозето?

Моисей аргументира мненията за разума на своето време, а не дава (Моисей) авторитетно знание за разума като такъв. Това имах предвид, което ти очевидно не го разбра и затова ме пращаш да чета за някакъв "байо", което аз, поради споменатата причина, няма да направя. :bigwink:

И след като човек притежава разум (т.е. частица от Вселенския Разум), то какво остава за Бог, бидейки самият Разум - да бъде неразумен ли!? Що за глупости от твоя страна?

По този въпрос чети другите теми в раздела, където надълго и широко съм се разправял с forgot и Сириус за субстанциалната различност на Дух-а от Материята, което е основанието за моето твърдение. И което тук няма да повтарям.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Рационализмът не е обречен, защото е единственото средство на човека да познава. Ампутиран и самоанихилиран рационализъм се заменя със своята противоположност - ирационализъм, което е равнозначно на неразумност, неинтелигентност и т.н. в този дух. Там, където свършва рациото, не следва откритието, а следва мълчанието. Ученият няма да говори небивалици за неща, до които рационалните сетива като такива не достигат.

Разбира се, че рационализмът не е единственото средство на човека да (о)познава. Той е само първата стъпка към опознаването на този свят, т.е. към опознаването на материята. Заради това сам по себе си е обречен - защото Гносис не се постига само с рационализъм. Просто ти трябва рационален подход за осмисляне на някакъв идеал, който идеал вие материалистите, отхвърляте. Тук първопричината е важна - тя трябва да бъде осъзната. А човек е двусъставен - нефеш и пръст. Вие, материалистите, отхвърляте Разумът, който е еманация на Твореца. Там където свършва човешкото рацио, не следва мълчание, а Премъдростта Божия. Просто материалистите остават с пръст в уста. Това е резултата, понеже вие вярвате само в това, което виждате. А това, което усещате, се мъчите да го обясните по рационален път. За ваше и наше съжаление - не винаги успешно.

С Дух-а, между другото, се занимава сериозно науката психология. Но нейните изводи на този етап са, че Дух-ът не е Божи, а е функция на съзнанието, което е еволюционен продукт на Материята, понеже подлежи на изследване, измерване... И това положение ще бъде абсолютно валидно до поява на научно обоснована и аргументирана критика.

Звучиш постно, някак си суховато, лишен от всякакъв живец, когато заставаш зад твърдението, че Духът е функция на съзнанието, което било... еволюционен продукт на Материята (че си използвал и голямо М). За мен подобна хипотеза е неприемлива и повече от несериозна (а изводът на сериозната наука психология наистина е хипотеза), защото не се явява константа. При еволюцията нямаме константа. Но твое е правото да бъдеш материалист. Нито ще си първият, нито последният.

С Духът (не толкова психи, колкото пневма) повече от сериозно се занимават науките християнска антропология и християнска философия. Тези науки твърдят следното - съзнанието е функция на Духът, Който е самобитен, следователно - извечен, а материята е преходна. С други думи - спокойно можем да сложим знак за равенство между човешкият дух и съзнанието (т.е. те са взаимнозаменяеми или синоними, понеже човешкият дух е частица от Духът Божи). Както виждаме, техните изводи са коренно противоположни на изводите на твоите ментори, опитващи се да ревизират не само религиите, но и самата космогония.

Защо имаме понятия (термини) от рода на одушевен и неодушевен? Например камънаците и скалите (любимите дечица на геологията) кога ще еволюират и ще получат функция на съзнанието (т.е. кога ще получат Дух)?!? Нали камънаците и скалите са материя на възраст от стотици милиони (милиарди) години, докато човекът, както се казва, е от... вчера или най-много от оня ден на Земята? Докога ще ги чакаме тези камънаци и скали... да живнат? Как така еволюцията все ги подминава? ;) В Библията е казано кога и как могат да живнат (а това ни указва, че материята винаги е управлявана от Духа, понеже е сътворена от Него), но чакаме твоят отговор по рационалният метод, защо досега не са живнали? ;)

И какво, според теб, драги ми Инкоректус, е животът? И той ли е проява на... Материята? Защото за нас, християните (разбирай - идеалистите), животът на Земята е проекция на Небесният Живот (т.е. на Съм, Който Съм; ако искаш го разбирай и като Онзи, на Който Царството Небесно не му свиди, за да го раздаде на всички в сърцата).

Моисей аргументира мненията за разума на своето време, а не дава (Моисей) авторитетно знание за разума като такъв. Това имах предвид, което ти очевидно не го разбра и затова ме пращаш да чета за някакъв "байо", което аз, поради споменатата причина, няма да направя. :bigwink:
По този въпрос чети другите теми в раздела, където надълго и широко съм се разправял с forgot и Сириус за субстанциалната различност на Дух-а от Материята, което е основанието за моето твърдение. И което тук няма да повтарям.

Ти един лаф за лозето на байо не искаш да прочетеш; смяташ ли, че аз ще ида да ... те чета ?!? :fool:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За много години! Здраве и успехи на всички участници във форума! :)

Разбира се, че рационализмът не е единственото средство на човека да (о)познава.

Там където свършва човешкото рацио, не следва мълчание, а Премъдростта Божия.

Както съм питал и други подобно твърдящи, но отговор не съм получил, питам и теб: с кое нещо, с кой орган, с коя функция на съзнанието човекът познава, ако не с разума, ако не с разумността, ако не с интелекта, които съставляват понятието рационализъм? Щом разумността не е единственото средство за познание, според теб, кое е другото? Предупреждавам те, че няма да успееш да измислиш такова нещо, защото зад способността за познание стои неизменно интелектът. Няма какво друго. Виж си, в крайна сметка, думите, които използваш - "рационален подход", "осмисляне", "осъзната". Очевидно е, че те са функция на интелекта. Вярващи и невярващи все с интелекта познават, защото няма с какво друго.

Която, Премъдростта Божия, в християнската догматична и недогматична традиция има женска, т.е. материална, природа. С което влизаш в елементарно противоречие и демонстрираш пълно неразбиране на философията на Дух и Материя. А поради тази причина аз считам разговора с теб за безсмислен.

За финал само ще кажа, че според теб явно и очевидно Материята е само съдържание. Но във философията тя има и едно друго основно значение, което е субстанция. Поради което Материята като пределна универсалия е също абстракция и не е преходна. Вселената - може би. А аз не съм наивен фетишист като теб да смятам, че под Материя трябва да се разбира единствено съдържание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За много години! Здраве и успехи на всички участници във форума! :)

Както съм питал и други подобно твърдящи, но отговор не съм получил, питам и теб: с кое нещо, с кой орган, с коя функция на съзнанието човекът познава, ако не с разума, ако не с разумността, ако не с интелекта, които съставляват понятието рационализъм? Щом разумността не е единственото средство за познание, според теб, кое е другото? Предупреждавам те, че няма да успееш да измислиш такова нещо, защото зад способността за познание стои неизменно интелектът. Няма какво друго. Виж си, в крайна сметка, думите, които използваш - "рационален подход", "осмисляне", "осъзната". Очевидно е, че те са функция на интелекта. Вярващи и невярващи все с интелекта познават, защото няма с какво друго.

Жив и здрав и ти! Нека св. Василий Велики да ходатайства за теб пред Господ Бог Иисус Христос! Не всичко още е загубено - нито за вас - материалистите; нито за нас - грешните християни (идеалисти) :)

Опа, опааа.. внииимааавааай!... Не изменяй акцентът, а чети правилно (и бавно) какво съм написал! Къде съм твърдял, че „разумността не е единственото средство за познание”?!? На теб кой ти каза, че само и единствено рационализмът = разумност? Кой ти го каза това нещо? Откъде на къде? Защо те лъжат тези философи на Просвещението? Защо не използваш разумът си, а се поддаваш на евтини шарлатании? Написал съм следното: рационализмът не е единственото средство на човека да (о)познава! От което следва, че има и друг модел (подход) за търсене и опознаване на Истината. Например чрез вяра.

Когато рационализмът се изчерпи у човека, за него не остава друг път да търси истината, освен чрез вярата. Тя те води към Гносис (фактически към някакво Богопознание), защото на човек е заръчено да се уподоби на Бог („И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец”). Според Илия Цоневски, позовавайки се на св. Василий Велики, „като знаем свойствата на Бога, ние получаваме и познание за Него”. От сега нататък ще ти бъде трудно... няма да ти помогнат нито дипломи, нито докторати, след като все още не можеш да проумееш какво точно е (т.е. какво представлява) собственото ти Аз. Срамота...

Която, Премъдростта Божия, в християнската догматична и недогматична традиция има женска, т.е. материална, природа. С което влизаш в елементарно противоречие и демонстрираш пълно неразбиране на философията на Дух и Материя. А поради тази причина аз считам разговора с теб за безсмислен.

Интересно ми е, как така човек, за който Божията Премъдрост е една фикция, се наема чрез рационализмът да „определи” природата на Духът, достигайки до „прозрението”, че е „женска, т.е. материална”. Що за въпиющо безхаберие!? При условие, че Божията Премъдрост = Логоса (Словото, т.е. Иисус Христос)! Е, бива ли да не го знаеш този факт? А си тръгнал да скодоумиш за християнска догматика... Но до глупост, т.е. до закърняване на мисловната дейност, може да те доведе само и единствено рационализмът. Защо не се наспа (то е ясно, че на църква няма да идеш), ами бързаш рано сутрин, още по тъмното да стреляш хашлашки из форума на БГ Наука?

Знаеш ли, между другото, заслужаваш шамар заради кощунството си и заради наглото си безхаберие! Опазил пък те Бог да преподаваш случайно философия, психология или етика!? На този етап не толкова полемиките по форумите, а самото ти съществуването е безмислено. Но знае ли човек, може и да си Божий съсъд, защото никой не може да схване Божият промисъл. Дори и вие, материалистите от рационалистическата школа...

Тръгнал да ми обяснява за философията на Дух и материя?!? Какво нахално безочие! При условие, че нямаш понятие нито какво е Дух, нито какво е материя!? Ами ти, „философе”, още не можеш да разбереш защо камънаците и скалите нямат живец, макар да има сила, която е в състояние да ги накара да проговорят. До момента еволюцията при камъните и скалите, които, несъмнено са материя, не потвърждава евтиното ти становище, че Духът бил функция на съзнанието, произхождащо от... материята.

За финал само ще кажа, че според теб явно и очевидно Материята е само съдържание. Но във философията тя има и едно друго основно значение, което е субстанция. Поради което Материята като пределна универсалия е също абстракция и не е преходна. Вселената - може би. А аз не съм наивен фетишист като теб да смятам, че под Материя трябва да се разбира единствено съдържание.

Субстанция (т.е. монада) може да бъде само и единствено Духът (т.е. Духът Божи, Духът Свети). Няма друг вариант! Има недобре мислещи философи. Материята въобще не е абстракция, а нещо съвсем реално. Повече от реално, ние хората сме едно от доказателствата. И понеже само Бог (Разумът, който Съществува извън времето и Вселената, но и вътре в тях) няма начало или край, е повече от ясно, че материята е преходна (в книга Откровение е указано). И ще ти се смеят физите и химиците, ако им кажеш, че материята е вечна, но пък Вселената била, видиш ли – може би - преходна. Вселената от какво е съставена? Да не би от структурният рационализъм на Просвещението? Който и до ден днешен не може да ни я обясни тази вселена...

Има много неща, които рационализмът не може да си обясни, а е тръгнал да търси Истината (Премъдростта Божия), живееща не само в сърцето на истински разумният човек, но и извън времето и пространството. Рационализмът, драги ми Инкоректус, не е самобитен като Бог! Заради това, ние хорицата сме само там някъде, по стъпалата на небесната стълба, отправили взор нагоре, и засега се чудим и се маем кое-как-какво-защо. И понеже нашите прародители са си хапнали от плодовете на дървото за познаването на добро и зло, ние човеците сме обречени без Божията помощ да обладаваме този Свят с мъка, ама с много мъка, демек – гризнали сме дръвцето. А сме благословени от Него да го обладаем този Свят, ама пусто макар – сал помощта от философите на Просвещението и от рационализма не стигат... Не стигат!!!

Накратко казано – сама по себе си материята не притежава дух. От което следва, че Духът (Разумът) управлява материята (задаването на всичките тези безпогрешни и уникални физични закони, ама до най-малкият детайл, до най-малката брънчица). Така е било още от Сътворението. Който вярва в противното – значи е, ако не кръгъл идиот, то поне най-малкото... инфантил. Просто се вгледайте във Вселената: "Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта" ( Псалом 18 :1-2 )

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Защо те лъжат тези философи на Просвещението? Защо не използваш разумът си, а се поддаваш на евтини шарлатании? Написал съм следното: рационализмът не е единственото средство на човека да (о)познава! От което следва, че има и друг модел (подход) за търсене и опознаване на Истината. Например чрез вяра.

А аз написах, ако прочетеш отново ще видиш, че под рационализъм в случая разбирам разумност, интелект, "които съставляват понятието рационализъм". Следователно няма друг модел, дори вярата трябва да се основава на разумността, а не на неразумността.

Но повтарям, че не виждам смисъл да разговарям с теб, споменах поради какви причини. С този свой отговор ти добавяш още такива: няма как да разговарям по същество с форумен хулиган, който се заканва да раздава шамари на своите опоненти; няма как да разговарям с мракобес, който е първият световно неизвестен автор, който нарича светлите умове на Просвещението евтини шарлатании; няма как да разговарям с мизолог, който не иска да разбере, че неговият опонен под рационализъм в конкретния разговор разбира разумност и нищо друго.

Може би, ако смениш тона, ще се включа отново с удоволствие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

....Рационализмът не е обречен, защото е единственото средство на човека да познава. Ампутиран и самоанихилиран рационализъм се заменя със своята противоположност - ирационализъм, което е равнозначно на неразумност, неинтелигентност и т.н. в този дух. Там, където свършва рациото, не следва откритието, а следва мълчанието. Ученият няма да говори небивалици за неща, до които рационалните сетива като такива не достигат....

Извинявай, но какви са тия "рационални сетива"? Не че разбирам много от психология и биология но известните ми нерационални сетива - зрение, обоняние, вкус, слух , осезание също са средство за познаване и то жизнено необходимо за да можем да разберем дали разумът ни дава правилна оценка на реалността.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Извинявай, но какви са тия "рационални сетива"? Не че разбирам много от психология и биология но известните ми нерационални сетива - зрение, обоняние, вкус, слух , осезание също са средство за познаване и то жизнено необходимо за да можем да разберем дали разумът ни дава правилна оценка на реалността.

"Рационални сетива" е словосъчетание, което използвах в общ смисъл. Сетивата са неутрални. Рационален или ирационален е само умът, но не сетивата. Сетивата дават информация, умът я обработва и прави заключение. Но като организатор на сетивата умът е главно вътрешно сетиво, защото без него сетивата стават безсмислени. Сетивата, казва Кант, никога не грешат, а източникът на всяка грешка е съждението, което е връзката на обсъждания предмет с разсъдъка.

Умът е рационално вътрешно сетиво, когато отразява собствената форма на предметите. При което той е източник на чисто познание, дори при изключени сетива. Т.е., ако веднъж съм видял, прочел за..., премислил за... явлението дъжд, не е нужно всеки път, когато трябва да кажа нещо за дъжда, да търся сетивно възприятие на това явление. Информацията като чисто знание я имам в своя ум и мога да я възстановя чрез функцията памет. В този случай източник на знанието е умът, а не сетивата. Но това знание е рационално сетивно знание, защото се основава на достоверна обективна информация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре, сетивата (усещания от реалния свят) са неутрални. Рационалният ум запомня и обработва достоверно информацията от сетивата. Кое е тогава нерационалното? Споменаваш за нерационален ум, това ми звучи някак като оксиморон - неразумен разум :).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

При рационалния предпоставките и заключенията трябва да са истинни съждения. При нерационалния едно от двете липсва. Или и двете, в повечето случаи. Причините за едното и другото са комплексни - възпитание или липса на такова, образование...:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
<<<..Споменаваш за нерационален ум..>>
Това е суеверният , религиозният човек. :grin:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А аз написах, ако прочетеш отново ще видиш, че под рационализъм в случая разбирам разумност, интелект, "които съставляват понятието рационализъм". Следователно няма друг модел, дори вярата трябва да се основава на разумността, а не на неразумността.

Добре виждам, че под рационализъм разбираш разумността (интелекта). Но доколко това може да се приеме за проява на прогрес у човешкото мислене, след като рационализмът съвсем умишлено къса нишката с вярата в съществуването на Твореца, а търси... Истината? Какво е тогава Истината? Някакво имагинерно понятие (философска приумица)? Или Бог?

С чисто рационално човешко мислене Истината е недостижима. Един от атомните заряди у човека (практически ракета-носител) е съмнението. Това съмнение е тласкало човечеството все по-напред и все по-напред в неговото развитие. Но колкото повече ние хората разбираме за законите на Вселената, толкова повече ние виждаме, че с чисто човешко умозрение (т.е. рационализъм) Истината е... недостижима. Настъпва все по-голямо съмнение в нашите възможности. Защото колкото по-лесно се стремим да си обясняваме нещата, толкова по-сложни парадигми имаме да изясняваме (решаваме). Това е миражът в пустинята. Трябва вяра, че оазисът наистина е някъде там, отвъд Предела.

Следователно съществува и друг модел при търсенето на Истината - този на вярата. Вярата сама по себе си не е вяра в ирационалността, нито пък вярата е слугиня на ирационалното. Не е задължително, това, което хората наричат или смятат за ирационално, да бъде лишено от разум, или въобще да отхвърля ролята на разума. Бог е ирационален за рационалистите. Той може да бъде обяснен[1] само чрез разум и вяра. Просто чети Якоби.

[1] тезата на св. Василий Велики за ограниченото Богопознание

Вие материалистите отхвърляте съществуването на Бог. Ако въобще допускате наличието на някаква абстрактност, то за вас Духът в същност е някакъв си дух, някаква отвлечена абстракция, която е следствие на еволюцията на... материята, и която абстракция притежава всичко органично, понеже материята, нали, е в непрекъсната еволюция - следователно тя е в състояние дори да произвежда дух. Неорганичното не е ли материя? Защо то до ден днешен не може да премине (да се изкачи) в "А" група и да си произведе... дух?!?

Както и да е...

Но повтарям, че не виждам смисъл да разговарям с теб, споменах поради какви причини. С този свой отговор ти добавяш още такива: няма как да разговарям по същество с форумен хулиган, който се заканва да раздава шамари на своите опоненти; няма как да разговарям с мракобес, който е първият световно неизвестен автор, който нарича светлите умове на Просвещението евтини шарлатании; няма как да разговарям с мизолог, който не иска да разбере, че неговият опонен под рационализъм в конкретния разговор разбира разумност и нищо друго.

И аз не виждам смисъл да разговарям с теб. Просто се мъча да съчетая рационализъм с вяра. Заради това от време на време (когато не ме мързи) чета по два-три реда от Св. Отци. Неслучайно Юлиан Апостат - един изключително образован и интелигентен човек - с раздразнение отбелязва, че християните приватизирали (и изучили) цялата наука в Империята (философия, астрономия и т. нат.) и я използват в качеството си на апологети.

Мракобес съм, защото имам едно на ум - не всички философи от Просвещението са читави. Факт е, че заради техните глупости ("истини" и "прозрения") се изляха хиляди тонове човешка кръв.

Не бяха ме наричали "мизолог". Като човек, създаден по образ и подобие Божие, следователно вярващ (демек разумеещ) в съществуването на Старият по дни, и възхищаващ се на Неговият Разум (наличието на този прекрасен Свят (т.е. Вселената) и законите в него), мисля, че все още имам предостатъчно желание да се образовам посредством науките.

Може би, ако смениш тона, ще се включа отново с удоволствие.

Остави. Просто сме от две различни школи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Както и да е...

Е не е как да е, щото за някои неща не си прав.

1. Рационализмът не търси никаква Истина с главна буква. Той търси истини за отделни конкретни предмети. Например предметите на биологията са едни, на химията - други и т.н. Да търсиш Истината с главна буква е доста инфантилно, срамно инфантилно за възрастен човек. Друг е въпросът защо.

2. Какво е вяра в християнството го е казал ясно Апостол Павел. Вярата е представа, според него. Няма да ти казвам къде го казва, защото със сигурност знаеш. И е бил прав. Друг е въпросът дали представата е авторитетно знание.

3. Материалистът не отхвърля Бог, а смята, че Бог е творение на човешкото мислене. Тук вече съществуват различни предположения за предпоставките за раждането на тази идея - Бог. Лично аз си имам съответните симпатии към една от хипотезите, което съм го споделял на форума в друга тема.

4. Духът в никакъв случай не е "някакъв си" и отвлечена абстракция. В работата на психиатъра той е ежедневие. Материята е одушевена и неодушевена. Защо непрекъснато настояваш, че някой трябва да обясни защо неодушевеното не "произвежда" дух, нямам представа. Вероятно отговорът е, защото е неодушевено. Този въпрос просто не ме вълнува.

5. Хиляди тонове човешка кръв се изляха заради Реформацията, а не заради Просвещението. Не разбирам как ти хрумна това? Или може би смяташ Волтер и Русо за виновни за кланетата на Френската революция?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Като човек, създаден по образ и подобие Божие, следователно вярващ (демек разумеещ)

Монте Христо - мн.добър пост! Само тази връзка на вярата с разума малко... но може би има възможност и така да се разбира.

Непоправимий, точно така!
1. Рационализмът не търси никаква Истина с главна буква. Той търси истини за отделни конкретни предмети. Например предметите на биологията са едни, на химията - други и т.н. Да търсиш Истината с главна буква е доста инфантилно, срамно инфантилно за възрастен човек. Друг е въпросът защо.

Тука направо вкара в десятката, рационализма търси истината за левия крак, за десния и пр. но да търси кой ги движи е тъпо. Що трябва да се пъха в задници. Ми така си е, ама на, какво да им обясняваш на инфантилите.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тука направо вкара в десятката, рационализма търси истината за левия крак, за десния и пр. но да търси кой ги движи е тъпо. Що трябва да се пъха в задници. Ми така си е, ама на, какво да им обясняваш на инфантилите.

Ти поне си физик. Не се ли сещаш, че движението се изучава, например, от механиката. А относно краката няма нужда да се търси кой ги движи, освен ако търсещият не е в детинска възраст. Защото е очевидно, че аз движа краката. Какъвто извод трябва да може да направи за своите крака всеки елементарно разумен.

Истината не може да е Истина, а може да е истината за...Относно истината за Бог, аз уважавам хората, които вярват в традиционния смисъл. Но не приемам да ми се натяква непрекъснато, да ми се заканват с шамари.., ако изразя мнение, че това е субективна, а не обективна истина. Поради което тя е предмет на лични афективни нагласи, а не на общи такива. Повтарям, нека разказват за своята вяра, ще ги чета с удоволствие. Но да не ме нападат заради това, че аз не вярвам, защото е нелепо. Считам, че е полезно да се дискутира върху въпросите на вярата и неверието, но е абсурдно да се дискутира публично защо този вярва, пък онзи не вярва, а също така, че материалистът бил познавателно непълноценен, което непрекъснато се натяква в този разговор. Защото вярващият не превъзхожда познавателно невярващия, а просто има други емоционални нагласи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
По същия начин приятелю непоправимий, всеки елементарно разумен може да направи извод, че не рационализма търси истината и не механиката изучава движението а хората и в частност Аз. Другото са инструменти, които ние хората сме измислили да си улесним живота в изучаването на разни работи.
И както ти си движиш краката, така и ти търсиш Истината. Защото както се досещаш не рационализма търси Истината, а ти приятелю. Ако позволиш леко само да те поправя:
Истината не може да е Истина, а може да е Истината за ...

теб, мен и Глишев.
Ето още веднъж какво си написал:
1. Рационализмът не търси никаква Истина с главна буква. Той търси истини за отделни конкретни предмети. Например предметите на биологията са едни, на химията - други и т.н. Да търсиш Истината с главна буква е доста инфантилно, срамно инфантилно за възрастен човек. Друг е въпросът защо.

В този смисъл, да търсиш истината не само не е инфантилно но е нещо сакрално, лично, и аз дълбоко го уважавам.(изрично да подчертая, че самостоятелно търсещ човек може да ползва всичко каквото му е достъпно, вкл. учебници, литература и спец.литература)
А ти приятелю, не съм сигурен в какво вярваш. Всичко в главата ти е натъпкано в едни кутии с етикети и ти вадиш... нечии истини. Истината по дефолт е субективна, лична. Просто имаме щастието някои истини да са общо приети и приети за обективни. Нелепото не е щото вярваш, а че бъркаш (не познаваш) смисъла на понятията. Ако бе казал че вярваш ... че механиката изучава движението, а не ти, вервай ми, нямаше да ти противореча. Но ти твърдиш,... което вече не е вярно. Аз съм изучавал механика, но не съм я виждал тя да изучава нещо. Използваш изрази на хуманитарист, които не са точни(не защото по принцип не са точни, просто някои хора ги избират повече по степен на въздействие, а не по точност), та затова си позволявам да се намесвам. Ако ще говорим академично, то би трябвало да употребяваме и точни изрази, нали.
И да обобщя накрая. В предния пост твърдиш, че всеки нормален разбира кой движи краката, а в по-предния, че не рационализма търси Истината с главна буква, а търси отделни истини за...
Почти си в Истината :)
Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

теб, мен и Глишев.

не механиката изучава движението а хората и в частност Аз

Нелепото не е щото вярваш, а че бъркаш (не познаваш) смисъла на понятията.

Не. Не на този, а за това. Инфантилно е да търсиш Истината на дърти години. Не е инфантилно да търсиш истината за клетката, за атома, за митохондриите (какво, за бога, беше това, хехе) и т.н.

Много ясно. Въпрос на изразяване, което не променя същността. Не съм идиот да нямам предвид, че в случая под механика се разбира науката и съответно учените, които са специалисти в тази област.

Аз понятията, които използвам, не ги бъркам. А ти, Сириусе, не можеш да четеш. Казах "да не ме нападат заради това, че аз не вярвам, защото е нелепо". Правиш ли разлика?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Как да не е инфантилно да търсиш на дърти години истината за клетката, за атома, за митохондриите? Инфантилно е, разбира се. Докато разумът се наумува кое-как, то емпиризмът го смачкал (със своята практичност), а животът си отишъл ;)

Въобще не е инфантилно да търсиш Истината на дърти години. За достигане на Истината не се искат години, а разум и вяра в Истината. Но ти, драги ми Инкоректус, си радикален рационалист, и за теб разумността е единственият съществен критерий.

Заради това ще продължиш като малките дечица да осмисляш истината за Дядо Мраз (защото е реален старец - спомняш ли си как дяда ти Мраз подаряваше в детската градина камиончета и шоколадчета фини-млечни?). В един момент, когато си пораснал си разбрал истината за дяда Мраз - не ще да е истина. И тогава за човек не остава нищо друго да започне да търси Истината - макар и да изглежда недостижима и съвсем невидима, тя съществува. Защото рационалистът, не надскочи ли себе си и остане ли само с истините на този свят, вижда как дяда Мраз се е избръснал, пуши цигара и се смее гърлено с младата даскалица от съседното начално училище.

За шамара - да поясня. Навремето св. Николай е изчаткал хубава плесница на Арий. Заради богохулството на последния. Защото твои са думите:

Incorrectus said:

Която, Премъдростта Божия, в християнската догматична и недогматична традиция има женска, т.е. материална, природа. С което влизаш в елементарно противоречие и демонстрираш пълно неразбиране на философията на Дух и Материя.

Защото е срамно като философ да не си запознат с една от основните концепции на християнството за Божията Премъдрост - че това е Словото (Иисус Христос).

Иначе ме обвиняваш в неразбиране на философията на Дух и Материя, при условие, че аз се интересувам от юдейската философия на Тора-та и Пророците, на християнската философия на светите Отци. Та, философията, драги ми Инкоректусе, не датира от Просвещението насам. Да чакам Спиноза и Декарт да ми светнат с клечица в тъмнината ли? Малко ли мъчиха навремето заради тях ... Не, мерси.

И, Инкоректусе, дай да се разберем - не Кант е обяснил за първи път, че да се опознае абсолютният дух е задача, излизаща извън всеки възможен опит, отвъд ролята на ума, който обработва сетивната информация. Четиринадесет века по-рано това го е обяснявал св. Василий Велики. Заради това той казва, че за достигане на някакво богопознание е нужна и вяра. И св. Отци са завършвали висше образование, не само ти ... ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Помолих да не се занимаваш с моята личност, но ти не се разбираш. Какъв съм аз - радикален или не, това не касае разговора и не е твоя работа. Да не говорим, че това са аргументи ad hominem. Както искаш, не мога да те спра. Коментирам само дискусионния елемент от твоите мнения.

Каквото съм казал за Премъдростта Божия мога да го защитя. Но няма да го направя, докато не видя, че си престанал да се занимаваш с моята личност, а си се концентрирал изцяло върху моите мнения. Защото, може да ти се струва странно, но аз също имам уважение към Премъдростта Божия, но в какъв аспект, моля те, не опитвай даже да гадаеш гласно на форума, защото не знаеш. Не съм го казвал до този момент публично или лично на теб на чаша ракия. Как аз уважавам Премъдростта Божия си е моя работа и не смей да ме назидаваш догматично.

И, Инкоректусе, дай да се разберем - не Кант е обяснил за първи път, че да се опознае абсолютният дух е задача, излизаща извън всеки възможен опит, отвъд ролята на ума, който обработва сетивната информация. Четиринадесет века по-рано това го е обяснявал св. Василий Велики. Заради това той казва, че за достигане на някакво богопознание е нужна и вяра. И св. Отци са завършвали висше образование, не само ти ... ;)

За Кант няма какво да се разбираме, защото нещата са ясни, но ти се оплиташ в собствените цитати, хехе. Василий Велики е казал, че някакво познание за Бог-а е достижимо, според твоя собствен цитат (виж почерненото от мен). А Кант казва, че никакво богопознание не може да бъде достигнато с никакви средства. Схващаш ли разликата?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...