Отиди на
Форум "Наука"

Някои особености на византийското скифатно монетосечене


Recommended Posts

  • Потребител

Ядрото на скифатната монета е с дебелина 1-2мм. и за това релефът на изображението е много нисък(до 1мм.).За да се получи отпечатък, трябва плоскостите на двете матрици да прилепват добре една към друга.Ако матриците са криви дори 1 мм. то не може да се получи отпечатък там където има луфт.Невъзможно е матриците да са имали скифатната форма на византийските монети, защото би трябвало да съвпадат идеално една към друга за да се получи отпечатък.Това от една страна е трудно за изработка, а от друга вдлъбната матрица ще започне бързо да се отваря и деформира като по тоя начин няма да се получава качествен отпечатък.За да се отсекат скифати, матриците трябва да са прави.Само така на практика може да се получи качествен отпечатък на аверса и реверса на монетата.Скифатната форма се постига като в дървено трупче се направи вдлъбнатина.След това правата монета се поставя над дупката ,върху нея се слага дървена дръжка със заоблен край и се нанася удар с чук.Центърът на правата монета хлътва в дупката и тя добива скифатна форма.Инструменти за придаване скифатна форма на монетите след отсичането им. post-12666-0-18643600-1420609291.png За щастие не всички монети са огъвани със споменатите дървени инструменти.Върху някои скифати личат следите оставени от железни инструменти.При тях във вдлъбнатия аверс се виждат смачкани части от релефа получени от съприкосновение с метал.Тия следи са от придаване скифатна форма, те не са от нормално износване, във вдлъбнатината монетата трудно се изтрива , а и съседния релеф е свеж.post-12666-0-74504800-1420609489_thumb.jpost-12666-0-65581800-1420609513_thumb.jТази технология има обаче някои минуси.Понеже ядрата на скифатите са тънки те не могат както при по дебелите гръцки и римски монети да предпазят матриците от изкривяване.Колкото и да се старае работника не удря матрицата вертикално точно отгоре.Ръката на оператора описва дъга и нанася под ъгъл удар с чука.По тоя начин се натоварва повече близката до ръката с чука половина от матрицата.Понеже матриците винаги са ориентирани по един и същ начин ,половинките на всяка от тях се запазва, а другата половина се деформира.post-12666-0-34896100-1420609800.pngАко не се спазва ориентацията ,то и двете матрици ще се деформират в края ,а в центъра ще останат изпъкнали.Така много скоро те ще трябва да се бракуват.Ако се спазва положението на матриците една към друга винаги едно и също ще се деформират само половинките им и те ще могат да продължат да секат монети с два удара.Като с първия удар се отпечатва половината монета, след това матрицата се накланя и се прави отпечатък на другата половина.След първия удар обаче двете матрици и ядрото се разместват.При нагласянето им често се получава застъпване или разминаване на релефа на двете половини на монетата.Многобройни са монетите с тия дефекти.post-12666-0-30100300-1420610437_thumb.jpost-12666-0-88590700-1420610449_thumb.jpost-12666-0-12273200-1420610468_thumb.jpost-12666-0-14926700-1420610484_thumb.jНай често се застъпва реверса, а се разминава или накланят двете половини на аверса.Отсичане на монета с два удара.post-12666-0-68087500-1420608998.png Деформациите на матриците са преувеличени.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

сериозен прблем си захванал толкова рано сутриинта. Отеква лек ек:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С този проблем са се занимавали изследователите Alberto Trivero Rivera, Simon Bendall и един руснак с ник Byzantofil. http://theatron.byzantion.ru/topic.php?forum=14&topic=111 Всички те смятат че матриците са имали скифатна форма.Имам предимството че съм виждал как се секат фалшиви скифати (вместо експеримент) по описания от мен начин.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

хубава тема. По възстановките и ние сечеме реплики на монети.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Малък ОТ.

Номизмата (солидът) е сечена по номинал 4,55 гр злато. Само че всички номизми, които съм виждал на снимки, са разкривени. Хайде, една част се е изтъркала от употреба или по други причини. Та въпросът ми е дали е имало наистина техническа възможност да се секат монети с номинал 4,55 гр. или той е бил теоритичен и винаги е имало колебания в теглото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да вкарам един оксиморон - практически тази възможност е теоретична :) Обикновено скифатните хистаменони са около 4.48 - 4.50 g.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не разбирам обаче какъв е смисълът да се придава вторично скифатна форма на една вече отсечена монета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не разбирам обаче какъв е смисълът да се придава вторично скифатна форма на една вече отсечена монета.

Има предположения че тази форма е доста по механично устойчива.Иначе скифатите са тънки със сравнително голям диаметър и са от мек метал.Като нищо има вероятност да се сгънат в джоба на византиеца.

Златните монети много често са ги обрязвали, срещат се някои такива със сигли, които може би показват новото намалено тегло на монетата.Рязали са много та чак са ги кълцали на дребно и медните скифати.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, знам. Имах предвид, че ако монетата първо се отсече, а едва след това се огъва, за да придобие скифатна форма - това усложнява и вероятно оскъпява технологичния процес на производството й. От какъв зор?

Едно време се учеше, че тази форма се получава естествено при удара на матрицата поради това, че ядрото е твърде тънко.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...