Отиди на
Форум "Наука"

Някои особености на византийското скифатно монетосечене


Recommended Posts

  • Потребител

Ядрото на скифатната монета е с дебелина 1-2мм. и за това релефът на изображението е много нисък(до 1мм.).За да се получи отпечатък, трябва плоскостите на двете матрици да прилепват добре една към друга.Ако матриците са криви дори 1 мм. то не може да се получи отпечатък там където има луфт.Невъзможно е матриците да са имали скифатната форма на византийските монети, защото би трябвало да съвпадат идеално една към друга за да се получи отпечатък.Това от една страна е трудно за изработка, а от друга вдлъбната матрица ще започне бързо да се отваря и деформира като по тоя начин няма да се получава качествен отпечатък.За да се отсекат скифати, матриците трябва да са прави.Само така на практика може да се получи качествен отпечатък на аверса и реверса на монетата.Скифатната форма се постига като в дървено трупче се направи вдлъбнатина.След това правата монета се поставя над дупката ,върху нея се слага дървена дръжка със заоблен край и се нанася удар с чук.Центърът на правата монета хлътва в дупката и тя добива скифатна форма.Инструменти за придаване скифатна форма на монетите след отсичането им. post-12666-0-18643600-1420609291.png За щастие не всички монети са огъвани със споменатите дървени инструменти.Върху някои скифати личат следите оставени от железни инструменти.При тях във вдлъбнатия аверс се виждат смачкани части от релефа получени от съприкосновение с метал.Тия следи са от придаване скифатна форма, те не са от нормално износване, във вдлъбнатината монетата трудно се изтрива , а и съседния релеф е свеж.post-12666-0-74504800-1420609489_thumb.jpost-12666-0-65581800-1420609513_thumb.jТази технология има обаче някои минуси.Понеже ядрата на скифатите са тънки те не могат както при по дебелите гръцки и римски монети да предпазят матриците от изкривяване.Колкото и да се старае работника не удря матрицата вертикално точно отгоре.Ръката на оператора описва дъга и нанася под ъгъл удар с чука.По тоя начин се натоварва повече близката до ръката с чука половина от матрицата.Понеже матриците винаги са ориентирани по един и същ начин ,половинките на всяка от тях се запазва, а другата половина се деформира.post-12666-0-34896100-1420609800.pngАко не се спазва ориентацията ,то и двете матрици ще се деформират в края ,а в центъра ще останат изпъкнали.Така много скоро те ще трябва да се бракуват.Ако се спазва положението на матриците една към друга винаги едно и също ще се деформират само половинките им и те ще могат да продължат да секат монети с два удара.Като с първия удар се отпечатва половината монета, след това матрицата се накланя и се прави отпечатък на другата половина.След първия удар обаче двете матрици и ядрото се разместват.При нагласянето им често се получава застъпване или разминаване на релефа на двете половини на монетата.Многобройни са монетите с тия дефекти.post-12666-0-30100300-1420610437_thumb.jpost-12666-0-88590700-1420610449_thumb.jpost-12666-0-12273200-1420610468_thumb.jpost-12666-0-14926700-1420610484_thumb.jНай често се застъпва реверса, а се разминава или накланят двете половини на аверса.Отсичане на монета с два удара.post-12666-0-68087500-1420608998.png Деформациите на матриците са преувеличени.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

сериозен прблем си захванал толкова рано сутриинта. Отеква лек ек:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С този проблем са се занимавали изследователите Alberto Trivero Rivera, Simon Bendall и един руснак с ник Byzantofil. http://theatron.byzantion.ru/topic.php?forum=14&topic=111 Всички те смятат че матриците са имали скифатна форма.Имам предимството че съм виждал как се секат фалшиви скифати (вместо експеримент) по описания от мен начин.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

хубава тема. По възстановките и ние сечеме реплики на монети.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Малък ОТ.

Номизмата (солидът) е сечена по номинал 4,55 гр злато. Само че всички номизми, които съм виждал на снимки, са разкривени. Хайде, една част се е изтъркала от употреба или по други причини. Та въпросът ми е дали е имало наистина техническа възможност да се секат монети с номинал 4,55 гр. или той е бил теоритичен и винаги е имало колебания в теглото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да вкарам един оксиморон - практически тази възможност е теоретична :) Обикновено скифатните хистаменони са около 4.48 - 4.50 g.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не разбирам обаче какъв е смисълът да се придава вторично скифатна форма на една вече отсечена монета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не разбирам обаче какъв е смисълът да се придава вторично скифатна форма на една вече отсечена монета.

Има предположения че тази форма е доста по механично устойчива.Иначе скифатите са тънки със сравнително голям диаметър и са от мек метал.Като нищо има вероятност да се сгънат в джоба на византиеца.

Златните монети много често са ги обрязвали, срещат се някои такива със сигли, които може би показват новото намалено тегло на монетата.Рязали са много та чак са ги кълцали на дребно и медните скифати.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, знам. Имах предвид, че ако монетата първо се отсече, а едва след това се огъва, за да придобие скифатна форма - това усложнява и вероятно оскъпява технологичния процес на производството й. От какъв зор?

Едно време се учеше, че тази форма се получава естествено при удара на матрицата поради това, че ядрото е твърде тънко.

Link to comment
Share on other sites

  • 7 years later...
  • Потребител

С времето хипотезата за придаването скифатна форма на монетите се обогати и придоби завършен вид.

 

 Ядрото на скифатната монета е с дебелина около 1мм. и за това релефът на изображението е много нисък(под 1мм.).Според г-н D. Alberto Trivero Rivera (Antvwala) печатите са имали скифатна форма.За да се получи обаче отпечатък, трябва плоскостите на двете матрици да прилепват идеално една към друга.Ако матриците са криви дори по малко от 1 мм. то не може да се получи отпечатък там където има луфт. Невъзможно е матриците да са имали скифатната форма на византийските монети, защото би трябвало да съвпадат идеално една към друга за да се получи отпечатък.Те не може да са просто заоблени, а трябва да са точни сектори от две съвпадащи се идеални сфери. За да могат и при разместване в различни позиции да прилепнат.Това от една страна е много трудно за изработка, а от друга вдлъбната матрица ще започне да се отваря и деформира като по тоя начин няма да се получава качествен отпечатък.

  Моята версия предполага продължаване на традиционната направа на матриците.  Новото е огъването на готовите монети в което няма нищо сложно.  Това е просто за изпълнение.Тази хипотеза обяснява следата от смачкани релефни изображения. Тези изображения  трудно могат да се изтрият във вдлъбнатата страна на монетата. Това са следите от удар, който придава вдлъбната форма на монетите, след като са отсечени с равна традиционна матрица.

  • 298136.m.jpg

 

 

 За да се отсекат скифати, по лесно е матриците да се направят прави.Така на практика може да се получи качествен отпечатък на аверса и реверса на монетата.Скифатната форма се постига след отсичането.Необходимо е да се направи вдлъбнатина в парче   метал.Няма нужда заоблената форма на чука да съвпада точно с тази на дупката,просто вдлъбнатината трябва да е малко по голяма за да влиза чукът.След това готовата монета се поставя над дупката и се нанася удар със заоблен чук. .Центърът на правата монета хлътва в дупката и тя добива скифатна форма.Направих експеримент  по описания начин и придадох скифатна форма на 12 медни ядра на монети. Върху много монети личат следите оставени от железните инструменти при придаването на скифатна форма.. Във вдлъбнатия аверс се виждат смачкани части от релефа получени от съприкосновение с метал.Тия следи са от придаване скифатна форма, те не са от нормално износване, във вдлъбнатината монетата трудно се изтрива .Снимки на монети с такива следи се срещат често на аукционите.  .Инструменти за придаване скифатна форма на монетите след отсичането им.

13260060_951530704946306_2599259409690991494_n.jpg

  Когато вдлъбнатината в която се огъва монетата е плитка, чукът стига дъното и релефът на аверса и реверса на монетата се смачква частично.Когато дупката е по дълбока чукът не стига дъното и образите се запазват .

  38638q00.jpg70958q00.jpg

  

 

 Предполагам, че монетите са направени по тънки за да станат с по голям диаметър и така да изглеждат по желани.Скифатната форма придава здравина и обемност, като по този начин монетата добива привлекателен, масивен вид с по малко метал.  На много екземпляри се вижда че ядрото в периферията има следи от удари с чук.По този начин металът се изтегля , увеличава се диаметърът и монетата изглежда по голяма. Предполагам, че ядрата на монетите са отливани и след това ковани до около 1 мм. дебелина.За да се увеличи диаметъра периферията допълнително е изтеглена по тънка. По такъв начин средата на ядрото остава по дебела за да може да се получи качествен отпечатък.    

2287074.m (1).jpg

  Така зоната край гурта  става по тънка, но средата на ядрото трябва  да остане по дебело заради  височината на релефа, който трябва да се отпечата там..Трябва да има достатъчно метал за напълване на матрицата и получаването на добър отпечатък. В стремежа да се изтегли и направи ядрото по голямо, тази зона често има по малък диаметър и зрънчестия кръг заедно с част от изображението остава извън нея, като по този начин не може да се отпечата изцяло.Това налага отсичането на монетата да стане с два удара. Работникът леко  наклоня горната матрица първия път в дясно да нанесе удар и след това в ляво за да се получи по пълен отпечатък. 

13239923_951533044946072_3150049675941811332_n.jpg

 Така с първия удар се отпечатва половината монета, след това се прави отпечатък на другата половина.След първия удар обаче двете матрици и ядрото често се разместват.При нагласянето им често се получава застъпване или разминаване на релефа на двете половини на монетата.Многобройни са монетите с тия дефекти. Най често се застъпва реверса, а се разминава или накланят двете половини на аверса. 

13177487_951512731614770_553912481616539651_n.jpg

13083341_951571701608873_4756642271714687148_n.jpg

13227216_951573368275373_9127909948801398779_n.jpg

 

Когато отверстието е плитко чукът достига дъното му и релефът на монетата от двете страни се смачква.  Монета на Андроник II Палеолог Михаил IX

 2337374.m.jpg

 

 

Когато отворът е дълбок, чукът не може да достигне дъното и релефът се съхранява.  Монета Михаил VII  

В този случай може да остане неголямо равно плато извън окръжноста ограничаваща изображението на монетата.  

1538119.jpg

13237724_952090631556980_5308447632531851627_n.jpg

 Направих няколко опита да огъна монетите по описания по горе начин. Изображенията останаха свежи без следи от смачкване.

 

Kr4eEwAaxCAhZZqnT7-bMOHmAujlKnvDTaEZDMlbsknrJenO87W3Z1xFMZv6HvCAH3becKowKNcXD26CmhPMOhuNvFo73Jy-dBkECtckhaFeu6i8TvAAEpTZxtqlE2IWb2vIhZbPiuGnYxuuLzBpW87WrB0xROKy3AypFRrSbJ6i76PXq6vcNsp6

 Инструментите които използвах при огъването на монетите.

nJSIDVYtA-iYg1v1k_mQwd_E8USvfLVdgJ0IZ7HdYmMFmPDgZgR4XUCg1nVv690U7DHqIA5FIGWog8wGW7n7aHzaKaELGqAfhVN96DgTpFpNb6G4sjHtP5tqek9l4-dWbM1zhw9pgGPHyyQALsW6MPwtO9hY73XqnZXOoE0NvlAER-ANi48QecsE

 Тази технология е използвана успешно при направата на реплики на скифатни монети.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...