Старобългарски превод на Приск Панийски?!?

[decapitator]

Четях си спомените на Садък паша и ми направи впечатление следното:

  Цитирай

Прѣди да пристигнѫ въ Търново, азъ се спрѣхь при селото Самоводени, близу до старата българска столица, съ цѣль да видѭ нѣкои старобългарски паметници. Азъ получихъ отъ калугеритѣ единъ безцѣненъ подаръкъ — портретитѣ на всички български царье, въ отпечатъкъ отъ восъкъ на пергаментъ (? ред.) и единъ рѫкописъ, въ който се разказвахѫ дѣянията и приключенията на едно византийско пратеничество, испратено Атилу отъ единъ византийски императоръ. Рѫкописъть бѣше старобългарски — съ кирилица . . . начинътъ на изражението на мислитѣ обаче нѣмаше нищо славянско, което доказваше, че имахъ отпрѣдѣ си само вѣрния прѣводъ на нѣкой византийски разказъ; езикътъ бѣше сухъ, повелителенъ, въ духа за Тамерлановата прокламация, която азъ имахъ случай да видѭ при Хейрулла-ефенди, и която ми биде прѣведена дума по дума. Азъ изпратихъ ликоветѣ на българскитѣ царье и рѫкописа на тогавашвия министъръ на Вътрѣшнитѣ Дѣла въ Франция, г. Вильменъ, който ми поблагодари живо и ме опълномощи сѫщеврѣменно съ особено писмо, да изслѣдвамъ славянскитѣ старини за смѣтка на Французкото правителство. За тая цѣль ми се отпуснѫ една сумма отъ 5000 лева за пѫтни и дневни.

Та какъв ще да е тоя ръкопис, някой попадал ли е на нещо подобно?

[T.Jonchev]

Садък паша говори за левове?!

[resavsky]

Прекалено фантастично за да е истина.

[decapitator]

Левове го е "превел" от френски преводача :D Бели кусури.

[T.Jonchev]

Това обяснява нещата.

За такъв ръкопис в България не се знае. Явно събира прах в някой френски архив с дипломатически документи.

[КГ125]

Ми та ако е изпратен на Външното министерство на Франция, вероятно е заведен в архивите в годината на пътуването на пашата или след това, заведен в архивите и вероятно е някъде в архивите на френското външно министерство или държавните архиви на Франция и би могъл да се намери?

Впрочем, де са тия спомени на Садък паша, издавани ли са?

[Galahad]

Да, издавани са. Този цитат е взет от СНУ, 1894, 442. Но това е всичко, което казва по въпроса. После пише, че в търново не открил никакви паметници, а само че търновки били били с прелестни крака и ръце.

А за Приск ще трябва да погледна, но предполагам, че става дума за някакъв преразказ на познатите откъси. Иначе ако е било друго щяха да го включат в изданията, тъй като неговите съчинения са запазени като фрагменти и бележки, тъй че се слага всичко, което се намери.

Ето как е преведен този абзац на руски, тъй като има някои различия в употребените думи:

Я

  Цитирай

отправил немедленно Людовика Зверковского по Дунаю в Стамбул с бумагами и с моими донесениями; а сам поехал в Тырново. Мне хотелось взглянуть на древнюю столицу Болгарии.

По пути в Тырново я провели несколько дней в так называемо м Самоводском монастыре, в окрестностях болгарской столицы, где мне хотелось осмотреть и изучить древние памятники, хранившиеся в монастыре. Монахи подарили мне портреты всех болгарских королей, рисованные на пергаменте, натертом воском, и раскрашенные яркими красками, серебром и золотом, и рукопись на болгарском языке о посольстве, посланном греческим королем к Аттиле, и о приеме этого посольства. Рукопись эта была написана по-славянски, кириллицей, из чего надобно было заключить, что она было написана позднее, когда болгары уже переняли от сербов славянский язык и обычаи. Рукопись и портреты болгарских королей были посланы мною в Париж, за что я получил благодарность от г. де-Вильмена, бывшего тогда министром народного просвещения.

Мертвые памятники Тырнова не говорит о былой славе этой древней столицы болгарских королей; о ней более напоминают ее живые памятники, в особенности женщины, которые замечательно хороши собою и хорошо сложены; ноги и руки у них маленькие, чисто аристократические, они разговорчивы, кокетливы и очень остроумны, так что с трудом верится, что это болгарки; они скорее походят на парижанок, нежели на славянок или на татарок.

Мы проезжали через огромные болгарские села: Драново и Габрово; в последнем селении и в укреплениях насчитывалось до 20 тысяч болгар. В этом селе не было ни одного турка, кроме мудира, управлявшего им, и нескольких заптиев. В Габрове была школа, основанная и содержавшаяся на капитали, пожертвованный с этой целью князем Воронцовым и Палаузовым, выходцем из Болгарии, принявшим русское подданство, одним из самых образованных славянофилов; в этой школе было более 500 учеников. Ректором ее был болгарин Почобут, окончивший курс в Харьковском университете, известный историк и горячий болгарский патриот. Мы посетили эту школу и заметили, что дети учились в ней очень охотно и были весьма любознательны. Вообще, начиная с Тырнова, мы подмечали в болгарских детях везде необычайное стремление к науке; где мы ни останавливались на ночлег, всюду дети прибегали к нам с книжками, чтобы похвастать своими знаниями, и показывали нам нарисованные ими картинки.

Мы переехали Балканы у Шипки, и, спустившись на ту сторону гор, заехали в Казанлык, знаменитую царицу роз всей Болгарии, а затем отправились в Карлово.

[КГ125]

1894 - трудничко ще да се открият..

[T.Jonchev]

О, не, тези сборници са доста разпространени и ги има в по-старите библиотеки. Дори мисля, че имам подръка тома, който посочва Галахад. Ще проверя още днес.

[decapitator]

Има го в нета Виж в promacedonia-та.