Отиди на
Форум "Наука"

Разгромът на Сърбия 1915 г. (100 години от влизането на България в Първата световна война)


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Прелюдия към войната

Наближава поредната емблематична 100 годишнина в нашата, а и в световната история. На 14 октомври 1915 г. (1 окт. стар стил) България влиза в Първата световна война.

Нейното включване във войната тогава е от огромно значение, поради стратегическото й местоположение и солидния й мобилизационен потенциал, в момент, в който баланса на силите между враждуващите групировки все още се колебае.

За да пропуснем сложните дипломатически маневри протичащи още много години преди конфликта да ескалира, ще отбележим само генералните причини и крайните резултати от тях. А те са, че Антантата не е в състояние да предложи много на България, а и дори за това, което предлага не може да даде никакви сигурни гаранции, понеже в противен случай рискува да загуби останалите си съюзници на Балканите, против всеки от които България има претенции в резултат на все още неотшумялата Втора Балканска война (1913 г.)

От друга страна блокът на Централните сили обещава при победа във войната да даде на България абсолютно всичко, за което тя настоява – т.е. гарантира така желаното от нея национално обединение.

Отделно и до към средата на 1915 г. войната се развива успешно за Централните сили – на Западния фронт германците са окупирали Белгия и Североизточна Франция и държат дефанзивна линия, на която всички опити на французите и англичаните да ги отместят от окопите им пропадат. Докато на Източния руснаците са разбити и в ръцете на немците падат цяла Полша, Литва и западните части на Украйна и Беларус, като настъплението продължава. Наскоро включилите се във войната италианци не постигат никакъв успех срещу австрийската отбрана в Алпите и не успяват да разклатят баланса на силите.

В този момент крайния успех на Централните сили изглежда реален. Никой не предполага, че на страната на Антантата ще се включат и САЩ, Япония, другите балкански страни, англофренските колонии и че войната ще стане световна и ще продължи с години.

При това положение и при положение, че Сърбия, към която са основните териториални претенции, вече воюва на страната на Антантата, за България не остава друг логичен ход освен да й обяви война и със сила да вземе от нея това, което смята за свое.

Ситуацията в Сърбия до намесата на България

DC-1914-27-d-Sarajevo-cropped.jpg

Именно покрай Сърбия и Сараевския атентат пламва искрата подпалила големия пожар на световната война. Подкрепени и подтикнати от съюзниците си Австро-унгария и Сърбия решително встъпват във война една срещу друга, като постепенно въвличат и всички останали Велики сили, както и по-малките европейски държави в нея.

Трябва да се признае, че първоначално сърбите самоотвержено и доста ефективно се отбраняват срещу настъплението на по-модерната австро-унгарската армия. Но е добре да се уточни и друго. Обикновено подчертавайки своя героизъм те изтъкват това, че Австро-унгария имала в пъти по-голяма територия и население от Сърбия, както и доста по-мощна индустрия и възможности за снабдяване. Това е така, но трябва да се отчетат и другите също толкова важни фактори. Австро-унгария се готви за война на Източния фронт срещу Русия, според първоначалния план именно тя трябва да изнесе тежестта на този фронт на свой гръб и съответно основните й сили се насочват натам. Отделно впоследствие се налага и към Румъния и Италия да се изпратят крупни сили.

Така че реално през кампания за 1914 г. по цялото протежение на Балканския фронт се бият сравнително съизмерими сили вариращи между 200-300 000 войници и от двете страни.

Колкото до ресурсите на храни и боеприпаси, действително сръбските са далеч по-скромни, но през ноември 1914 г. от Солун започват да им идват доставките пратени от Антантата, което дава възможност на изтоштената им армия да удържи и дори да започне контраофанзива.

Освен, че мотивацията за бой не е като сръбската и етническия състав на австро-унгарската войска е прекалено пъстър. Голяма част от войниците дори не говорят немски или унгарски, като част от тези със славянски произход симпатизират повече на сърбите отколкото на Австроунгария, поради което и дезертьорствата не са рядкост.

Първата офанзива на австроунгарците е успешно задържана и отбита от сърбите. При втората през р. Дрин австроунгарците изтласкват сърбите, напредват в дълбочина, превземат и Белград. Но главнокомандващият ген. Потйорек се подвежда, че отстъпилите от столицата си сръбски войски бягат и са изтоштени до крайност, поради което хвърля армията си в незабавно преследване за да ги доразбие, без да държи сметка за оголващите й се флангове.

Сърбите обаче отстъпват смятайки да се прегрупират за ответен удар и за тяхно щастие точно тогава от юг пристигат жизненоважните за тях доставки (главно от Русия и Франция), които буквално спасяват на прага на идващата зима гладната, дрипава и останала без муниции сръбска армия.

Непредвиденият от австрийците приток на ресурси и успешното прегрупиране на врага водят до контраофанзива на сърбите, които успешно ги изтласкват, макар и на свой ред да пропускат възможността за преследване и доразвиване на успеха си. Така че в крайна сметка войските се връщат на изходните си позиции от началото на войната и фронта затихва в този вид към края на 1914 г.

След тези неуспешни акции австроунгарците се отказват от по нататъшни опити за атака на този фронт. Източния и новоткрития Италиански фронтове ги принуждават да изтеглят войските натам, така че срещу сърбите те оставят само 2 армейски корпуса заемащи дефанзивни позиции.

Нацията отново се изправя на бойна нога

Обявяването на мобилизацията в Плевен, 1915 г.:

1521985_10202137535192321_1271258481_n.j

През 1915 г. Българското царство обхваща територия от 114 хиляди кв.км. и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г. икономиката е вече напълно възстановена и износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса. Макар и без Добруджа производството в селскостопанския сектор позвалява изхранването на до половин милонна армия без това да задъхва икономиката.

Мирновременния състав на армията до преди мобилизацията включва 10 пехотни дивизии, в състав от 23 пехотни и конни бригади, или 70 полка (пехотни, конни и артилерийски) от общо 120 дружини, всичко – ок. 90 000 души. До началото на войната екипирането и модернизацията на армията, както и изграждането на инфраструктура в новопридобитите земи още не са изпълнени докрай. Но бурният развой на събитията налага мобилизацията да започне в този момент.

Фелдмаршал Август фон Макензен, под чието главно командване се намират войските на 1-а Българска армия:

Makenzen_A.jpg

Въпреки провала на австроунгарската акция през 1914 г., на следващата година германците организират нова (под ръководството на ген. Макензен), твърдо решени да установят пряка връзка с Османската империя.

На 7 окт. 1915 г. германската 11-а армия (в състав 7 германски дивизии, главнокомандващ - ген. фон Галвиц) и австроунгарската 3-а армия (3 австроунгарски и 3 германски дивизии, ген. Кьовеш) форсират Дунав и Сава под прикритието на мощен артилерийски огън и за 2 дни овладяват Белград.

Стоящите срещу тях 1-а Сръбска (3 пехотни и 1 кавалерийска дивизия, ген. Бойович) и 3-а Сръбска (2 пехотни дивизии, ген. Юришич-Щурм) армия започват отстъпление на юг стремейки се да изтеглят поетапно фронта на по-задни позиции, в очакване откъм Солун да пристигнат обещаните й от Антантата подкрепления. По западните граници са Ужишката армия (ген. Божанович, 1 пехотна дивизия и 1 бригада) и Черногорската армия (ок. 40 000 души) оставени за прикритие от очакваното австроунгарско нападение откъм Сараево.

Българските войски нападат Сърбия на 14 окт. 1915 г. в две основни направления по фронтът представляващ цялата тогавашна българо-сръбска граница – от Тимок до Струмица (близо 400 км).

1-а Българска армия на ген. Бояджиев (4 пехотни дивизии) започва офанзива в сектора между Трън и р. Дунав. Тази армия влиза в състава на групата армии „Макензен” и тяхното върховно командване. Останалите войски са подчинени пряко на българското командване (главнокомандващ на въоръжените сили – ген. Жеков, началник на генщаба – ген. Жостов) с главна квартира в Кюстендил.

2-а армия на ген. Тодоров (2 пехотни и 1 кавалерийска дивизия) южно от района на Босилеград до Срумица в Македония.

3-а армия на ген. Тошев (2 пехотни дивизии) е оставена за охрана на румънската граница.

Като общ стратегически резерв в тила остават все още не напълно сформираната 11-а Македонска дивизия, 2-а Тракийска дивизия - около гръцката граница и 10-а Беломорска дивизия – за охрана на беломорското крайбрежие.

Общия баланс на силите воюващи в Сърбия през 1915 г:

19f_italian_cartoon.jpg

Ето така френско-сръбската пропаганда изобразява ситуацията през 1915 г. Сам срещу двама смелият сърбин се отбранява, докато в същото време подлия българин му забива нож в гърба, а гърка гледа безучастно отстрани стъпил предателски върху съюзния им договор. Дясната част на картината е тактично изрязвана след войната, когато в крайна сметка и Гърция влиза на тяхна страна и наново заедно се награбват с български територии.

Така се създава илюзията, че съотношението е било поне 3:1 в полза на Централните сили, а вероятно и повече като се има предвид потенциала на Германия и Австроунгария и че сърбите били съвсем сами срещу ввсички.

Истината разбира се е съвсем друга. Пропуска се тук, че гърците все пак пускат силите на Антантата да акостират в Солун и те все пак идват да се бият в помощ на сърбите още през 1915, на тяхна страна се бият и Черногорците, а косвено и руснаците и италианците, които отвличат от Сърбия австрийски войски към своите фронтове.

Така че всъщност към октомври 1915 г. силите на воюващите страни на Балканите са общо взето равни:

От страна на Антантата:

4 Сръбски армии – 300 000 д.

Черногорска армия – 40 000 д.

Англо-френска армия – 80 000 д

Общо: 420 000 д.

От страна на Централните сили:

2 Български армии – 215 000 д.

2 Германо-австрийски армии – 200 000 д.

Общо: 415 000 д.

В хода на кампанията Антантата продължава да стоварва с кораби нови подкрепления от юг, а България да подсилва 2-а армия с резервите си за да спре настъплението им. Но въпреки временните колебания като цяло баланса на силите не се изменя съществено до края на Сръбската кампания.

А и не на последно място трябва да се отбележи, че поне в нашия участък на страната на сърбите са лошите атмосферни условия - есенни дъждове, студ и преляли реки, над които те събарят мостовете след изтеглянето си. Както и пресечения планински терен и удобните подсилени с фортове укрепления около Пирот и Ниш. Все фактори затрудняващи българското настъпление и подпомагащи сръбската отбрана.

Разположение и придвижване на войските през Сърбия, 1915 г.:

post-28-0-69582600-1431426629_thumb.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доста интересна статия, очакваме още инфо...

Непредвиденият от австрийците приток на ресурси и успешното прегрупиране на врага водят до контраофанзива на сърбите, които успешно ги изтласкват, макар и на свой ред да пропускат възможността за преследване и доразвиване на успеха си.

За мен лично е доста интересно от стратегическа гл.т. как се случва това "пропускане на възможност" от страна на сърбите...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

При това положение и при положение, че Сърбия, към която са основните териториални претенции, вече воюва на страната на Антантата, за България не остава друг логичен ход освен да й обяви война и със сила да вземе от нея това, което смята за свое.

Тъй като все пак България не успява да вземе това, което смята за свое, значи ходът не е бил чак толкова логичен. България е можела да запази неутралитет.

Отдаваме почит на „падналите в защита на родината”. Т. е. някой те е нападнал и ти защитаваш родината си. Така е било при Сръбско-българската война през 1885 г. В случая обаче, България напада Сърбия по решение на българското правителство.

Затова най-точно е да се каже: България се присъединява към Централните сили по решение на цар Фердинанд I и правителството на В. Радославов. За тях може да е било логично, но не и за цяла България. Имало е такива, които са считали, че е по-добре България да стане съюзник на Антантата. Други пък са препоръчвали неутралитет.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сърбите излиза, че още 1914 г. губят Белград, кога си го връщат, та през 1915 Централните сили го превземат отново?

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност и Централните сили не са били особено щедри към България, но са предложили повече от Антантата. В добавка френските банки са отказали кредит, а германските охотно са дали. Иначе най-щедро е било предложението на Румъния - срещу неутралитет да ни върне Южна Добруджа и да подкрепи българските претенции по отношение на Гърция и Сърбия. Да напомня, че по това време и в самата Гърция има идеи да ни дадат някаква територия около Беломорието, а спогодбата с Югославия за Западните покрайнини е подписана едва от Стамболийски. Сиреч чрез неутралитет България е имала наистина огромен шанс днес да е с по-голяма територия, макар и да няма всичко онова, което тогава е желаела. Това е единствената сигурна грешка на Фердинанд.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сърбите излиза, че още 1914 г. губят Белград, кога си го връщат, та през 1915 Централните сили го превземат отново?

На 15 декември си го връщат след контраофанзивата при р. Колубара. Повечко за кампанията 1914, тук -

100 години от избухването на Първата световна война

Колкото до по-добри възможности за отиграването на ситуацията на дипломатическата маса - ясно е, че е имало. Сега след като знаем как са протекли събитията ни е лесно да ги видим, тогава обаче не е било толкова лесно. А и такова е било желанието и на народа. Естествено имало е пацифисти и шубета, както в парламента така и сред населението, но са били незначителен %.

Въобще нека в тази тема да дискутираме самата война, без дипломацията и какво можеше и какво не можеше.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Моравската операция на 1-а армия

От другата страна на границата – срещу българската 1-а армия (ок. 145 000 души, 440 оръдия и 108 картечници) стоят Тимошката войска на ген. Гойкович (2 пехотни дивизии и 1 отряд от 9 батальона – 49 000 души и 88 оръдия.), разположена от Тимок до Княжевац и на юг от нея - 2-а Сръбска армия на ген. Степанович (3 пехотни дивизии – 44 000 души и 80 оръдия) - общо ок. 93 000 души, 168 оръдия и 94 картечници.
А зад тях – части от изтеглящата се на юг 1-а Сръбска армия, образуващи дивизионна група от 3 пехотни дивизии, командвани от ген. Милич, които също се бият против настъпващите български войски след изтеглянето на сърбите зад Морава. Включвайки и тях към бройката, защото взимат участие в боевете, балансът на воюващите сили в този участък е общо взето равен.

Първоначално българското настъпление тръгва бавно и изостава от предначертаните планове поради ред затруднения. Ландшафтът на Източна Сърбия представлява силно пресечени планински местности с малко и тесни пътища принуждаващи отделните войскови подразделения да се придвижват бавно, в колони и изолирано едни от други.
Положението се усложнява допълнително и от обилните есенни дъждове, заради които реките излизат от коритата си, отнасят мостовете, а по високите плата бушуват виелици. Артилерията и обозите затъват по калните пътища, а наводнените долини пречат на установяването на лагери.
Но въпреки това и въпреки отпора на граничните ариергарди на 13 окт. 6-а Бдинска дивизия влиза в Зайчар, а 8-а Тунджанска дивизия – в Княжевац след нощна атака на укрепените височини пред града.
Най-ожесточена съпротива сърбите оказват на силно укрепения вр. Дрянова глава, превзет с големи усилия от 1-а Шопска дивизия. И тук решителния щурм е през нощта и е съпроводен от уникален случай, в който група обикновени пехотинци успяват да разглобят и пренесат на ръце едно тежко оръдие през два реда телени заграждения под ожесточен вражески огън и ръчни гранати, след което го сглобяват на най предния рубеж на настъплението и откриват огън с него по сръбската батарея прикриваща участъка. Направен е пробив и позицията е превзета. След успешното й преминаване на 14 окт. Шопската дивизия влиза и в Пирот.
До 20 окт. сръбските войски са напълно изтласкани от граничната зона и се изтеглят към Нишкия укрепен район.

След падането на Белград краля и правителството избират Ниш за военно-временна столица и се преместват там. Нишката фортификация се състои от цитадела и укрепена позиция от 4 сектора, включващи модерни и по-стари редути на разстояние 1,5 до 10 км от града.
На 21 окт. 9-а Плевенска дивизия заедно с части от 1-а и 8-а дивизия достигат до редутите на града отбранявани от Тимошката, Моравската и Шумадийската дивизия. Пробивът е направен от 8-а дивизия откъм вр. Калафат и на следващия ден части от нея влизат в Ниш. Самия крал Петър става свидетел на боевете и поражението на своите войски и заедно с щаба си и правителството му се налага да се спасява от там с бягство към Прищина, като единствен възможен варянт за отстъпление, отрязани от север от германците и от юг – от 2-а Българска армия.
Българските и германските войски се съединяват при Криви вир, с което Централните сили осъществяват сухопътна връзка с Османската империя, както и контрол над корабоплаването по Дунав до там.

Българите преминават река Морава:

image_16_-_copy.jpg?itok=02rrBiix

Преследването на сърбите се забавя след изтеглянето им зад Морава, защото единствено 1-а Софийска дивизия разполага с понтонен мост. Първа преминава реката нейната 3-а бригада, но срещу нея ген. Степанович хвърля силите на 3 дивизии (Тимошката І призив от 2-а армия и пристигналите от север Моравска ІІ призив и Шумадийска ІІ призив от 1-а армия) и след тежки боеве и загуби, както и невъзможност да получи помощ от другите части, чакащи зад понтона, 3-а бригада е принудена да се върне обратно. 6-а дивизия все още се прехвърля при Алексинац с помощта на германски понтон, а на 9-а дивизия й се налага да заобикаля намирайки брод на юг чак при Лесковац. След като на 1-а дивизия й пристигат подкрепления от 8-а Тунджанска дивизия и след като и останалите преминават реката на своите участъци започва нова българска офанзива.

В това време 3-а Балканска дивизия от 2-а Българска армия затваря окончателно при Враня пътя за Македония, с което угасват надеждите на сърбите да се проврат на юг и да протегнат ръка към англо-френските им съюзници.
В резултат на тройната офанзива сръбската армия понася катастрофални поражения, губейки близо 1/3 от състава си (40 000 убити и 60 000 пленени). Отваря се възможност за обкръжаване и унищожаване на остатъка й, но след като германците установяват сухопътната и речната връзка с Турция забавят настъплението, изтеглят част от силите си и се задоволяват с фронтално преследване на врага.
Всички сръбски сили отстъпват на югозапад към Косово.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Освобождаването на Македония

Войници от 11-а Македонска дивизия:

post-727-0-08548500-1405529209.jpg

На южния отсек от фронта българската 2-а армия (2 пехотни и 1 кавалерийска дивизия) общо 70 000 души и 220 оръдия, провежда Овчеполската операция имаща за цел да пресече възможността на сърбите да избягат на юг или да получат помощ от англо-френските войски в Гърция.

Сръбското командване разполага на този участък Власинския отряд (10 батальона с 14 оръдия) и „Македонската войска” или „Войските от Новите области” (2 пехотни дивизии и 78 оръдия), общо – към 50 000 души и 92 оръдия.

До този момент съюзниците им от Антантата са стоварили в Солун 3 френски и 1 английска пехотна дивизия (към 80 000 души и 380 оръдия), главнокомандващ на целия експедиционен корпус е френския ген. Сарай.

Това прави към 130 000 души вражески войски в Македония към октомври 1915 г. (без да броим все още неутралните гръцки), приблизително такава е и числеността на войските на Българската 2-а армия заедно с въведените към нея резерви в хода на кампанията. Т.е. и на този участък от фронта не може да се говори за каквото и да било смазващо числено превъзходство от наша страна.

Българските войски влизат в Македония на 14 окт. 1915 г., отхвърляйки успешно съпротивата на сръбските гранични отряди, но съпроводени със същите природно-климатични проблеми както и на север – придошли реки и снежни виелици по високите плата. До 20 окт. след като преодоляват сръбската отбрана на Страцинската позиция 3-а Балканска дивизия влиза в Куманово, а 7 Рилска дивизия - във Велес, тържествено посрещнати с цветя и песни от населението.

След кратък бой на 22 окт. 24-и Черноморски полк от 3-а дивизия влиза победоносно в Скопие. Навсякъде сръбските отряди отстъпват, като най-сериозен отпор дават при Струга, но на 26 окт. след ожесточени престрелки на предмостието и по улиците на града са прогонени и бягат към албанските планини.

Конните разезди насочени към Удово с цел да прекъснат жп линията в този участък обаче са принудени да се изтеглят след като се натъкват на прииждащите от юг войски на Антантата – 38 френски батальона (ок. 56 000 души). За разлика от нас те разполагат с далеч по-солиден арсенал от тежка артилерия и картечници, както и авиация, а освен това очакват тепърва корабите да им докарват нови подкрепления и припаси.

При така създалата се ситуация се налага 2-а армия да бъде разделена за бой на два фронта – на север срещу сърбите и на юг срещу французите и англичаните. Поради което командването решава спешно да засили състава й прехвърляйки към нея части от 1-а армия (6-а и 8-а пехотна дивизия) плюс резерва – 2-а, 5-а и 11-а пехотни дивизии.

По негова молба се прехвърлят и части от германската армия (една немска бригада от тежка артилерия), които да пазят крайбрежието на Варна, обстрелвано наскоро от корабната артилерия на руския флот.

Северната група на 2-а армия успешно прекъсва жп линиите и речните мостове между Сърбия и Македония и продължава преследването на изтеглящите се на северозапад сръбски части, които въпреки тежкото си положение оказват жилава съпротива.

Докато текат тези събития заедно с подготовката за обща германо-българска офанзива в Косово се налага Южната група на 2-а армия да мине в отбрана. През ноември експедиционния корпус на Антантата продължава да нараства и вече надхвърля 100 000 души, които започват офанзива на север. Войските от 2-а армия ги пресрещат.

Англичаните са спряни южно от Струмица при Костурино, където срещу 10-а Ирландска дивизия се изправя 2-а Тракийска дивизия, която с успешна контраатака я изтласква от заетите височини и прогонва обратно към Гърция.

Боевете при Криволак:

Krivolak_Battle_1915_Bulgarian_Postcard.

По-мащабната френска офанзива западно от този участък е спряна при Криволак, където се завръзват крупни и доста тежки боеве продължили повече от месец. В тях участват части от българските 5-а, 7-а и 11-а пехотни дивизии, срещу френските 57-а, 122-а и 156-а пехотни дивизии.

Французите са нападнати на заетото от тях предмостие на Вардар под звуците на гайди и бойни викове от 7-а Рилска дивизия, която успява да го премине и да овладее вражеската позиция.

Гара Удово, където се намира и главната квартира на ген. Сарай е щурмувана от 11-а Македонска дивизия, съставена почти изцяло от доброволци от Македония (подполковник в нейния 5-и полк е легендарният Борис Дрангов, родом от Скопие).

Французите се оказват в невъзможност да удържат пункта, запалват складовете с боеприпаси и храни и през нощта го удрят на бягство разрушавайки мостовоте след себе си. Преследването им продължава чак до Гевгелия, който също така изоставят, взривявайки моста за да забавят българите и продължават изтеглянето си на юг.

Тук обаче германския щаб заповядва на българите да прекратят преследването и да спрат до гръцката граница. Надеждите все още неутралната Гърция да мине на страната на Централните сили вече стават съвсем илюзорни. Но въпреки това германците възпират един бъдещ наш опит за прогонване на съглашенските войски от Балканите, със съображението, че впоследствие тези войски ще бъдат прехвърлени срещу тях на Западния фронт, където положението им вече и без друго е станало доста критично.

Пропуска се възможността за преследване и доразбиване на англо-френските войски, но все пак атаката им е отразена и опитът им да пробият на север – пресечен. А там – бедстващите сърби, останали изолирани, отчаяно концентрират всичките си налични сили за да дадат решителен отпор на вечно съдбоносното за тях Косово поле...

Посрещане на българската армия във Велес:

post-28-0-44228800-1433238235_thumb.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Боя на Косово и „Сръбската Голгота”

Въпреки лошите атмосферни и теренни условия пред нас, солидните сръбски отбранителни рубежи и отвличащите атаки на англо-френските войски от юг, само 3 седмици след началото на българската офанзива целия фронт на сръбските войски се разсипва и те навсякъде се обръщат в отстъпление. Същото се случва и със северните им армии, опитващи се да спрат австро-немската офанзива.

След като българските войски пресичат и отбиват опита им да избягат на юг към англофренските си съюзници, както и този на последните да пробият на север, сръбското командване решава да концентрира всички оцелели войски (към 150 000 души общо) за решителен отпор на Косово поле.

План на българското настъпление в Косово:

640px-Kacanicki_manevar.jpg

За операцията българския щаб използва 1-а армия и Северната група на 2-а армия, съвместно с настъпващите от север части от 11-а германска и 3-а австроунгарска армия – общо 156 000 души с 372 оръдия и 220 картечници.

Опитът за пълно обкръжаване на сръбските войски обаче пропада поради няколко причини. След изтласкването на сърбите от Белград и Ниш и установяването на връзка с България и Турция, германците и австроунгарците намаляват и състава и темпото на преследване на своите войски, считайки основната си цел за вече постигната.

След завземането на Тетово от българите, една колона от 3 батальона с планинска артилерия прави опит да прекоси непристъпната Шар планина за да излезе в гръб на сърбите при Прищина, но снежните виелици и затрупаните проходи провалят акцията, последвалите нови опити се пропадат до един поради същите причини. Когато Северната група на 2-а армия все пак излиза в полето южно от Прищина, освен че моментът вече е изпуснат, тя и няма достатъчно сили за подобно нещо. 3-а и 7-а пехотни дивизии плюс незначителни подкрепления водят боеве срещу Тимошката войска, Моравската І, Брегалнишката и Вардарската дивизия. Така че в началото на Северната група им се налага дори да се отбраняват, когато сърбите притиснати от основната маса на войските на централните сили от север се опитват да направят пробив на юг при Гиляне, но и техния опит пропада на свой ред. Въпреки яростните контраатаки, в отчаян опит да се спасят към Македония, сърбите не успяват да пробият през Северната група на 2-а армия, която решително ги отбива.

Междувременно австроунгарците влизат в Нови пазар и Митровица, но напредването им, както междувпрочем и през цялата кампания, е отчайващо мудно и не успява да създаде предпоставки за пресичане на сръбския път за отстъпление.

Паралелно с това от изток войските на 1-а българска армия с масивен щурм превземат Прокупле и започват постепенно да изтласкват сърбите на запад.

На 23 ноември без да срещнат особена съпротива конни полкове от 9-а Плевенска дивизия влизат победоносно и в Прищина.

А на 29 ноем. 3-а Балканска дивизия взима Призрен с бой. Само ден по-рано града позорно напускат на коне крал Петър, престолонаследникът Александър, министър председателят Н.Пашич и руският посланик. В плен падат към 30 000 души и 200 оръдия.

С това сръбските войски са окончателно разгромени в най-голямата от всичките битки състояли се на Косово поле. Започва тяхното бягство към единствения останал възможен изход – Албанските планини. Навсякъде след оттеглящата се сръбска войска остават огромни ивици от трупове на хора и коне, захвърлени в реките оръдия, архиви и изгорени автомобили.

Сръбска колона изтегляща се през Албания:

Serbian_retreat_WWI.jpg

След колоните на отстъпващата армия тръгват и множество цивилни бегълци с животни и коли бягащи от село на село към планините. Под обилни валежи, умора, студ и глад в дивите албанските планини смъртта си намират около 60 000 сърби. И то главно поради проточването на дългите и безсмислени спорове между съюзниците за това на кое точно място трябва да бъдат евакуирани от флота им.

При пристигането на оцелялото бедстващо множество, територията между Адриатическо море и г.Шкодра придобива вид на гигантска полева болница на открито, болни и умиращи лежат включително и навсякъде по улиците на града, над които вражеските аероплани периодично хвърлят бомби. Още десетки хиляди оставят костите си по адриатическия бряг докато съглашенските кораби успеят да извозят оцелелите войници и бежанци на брой общо 152 000 души на гръцкия остров Корфу. Още около 5 000 души умират там от раните си или от болести и телата им са хвърлени в морето поради липса на място за погребение.

Заключение

Кампанията през 1915 г. на Балканите завършва с пълен разгром на сръбската армия, нейното бягство от страната, заедно с това на кралския двор и правителството. И практически с унищожаването на Сръбската държава.

България взима своя реванш за 1913-а и взима Вардарска Македония заедно с Източна Сърбия.

Остатъците от сръбската армия обаче са спасени, преустроени и превъоръжени от могъщите им съюзници и изпратени на новообразувалия се Солунски фронт отново да воюват срещу нас и занапред.

Спасени са и обърнатите в бягство англофренски войски със заповед от немския щаб за спиране на българската офанзива. Въобще заради решенията на немския щаб са пропуснати реални възможности за пълно унищожение на сръбската армия и прогонване на англо-французите от Балканите. Но това е третостепенен фронт за германците и с оглед на цялостната стратегическа обстановка те взимат за приоритет другите два, както и усилията за привличане на Гърция на тяхна страна. Поради това и българите се налага да платят своя дан за облекчаването на Западния фронт - задържайки крупни сили на Антантата на Македонския фронт в продължение на дългогодишни и крайно изтощителни окопни боеве.

Въпреки всичко в този момент мечтата на обединението е постигната и националният идеал - изпълнен. Това е един от върховните триумфи на българската армия и нация. И той не бива да бъде забравян.

"Краят на Сърбия":

post-28-0-68982600-1433840895_thumb.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

При Косово поле двете армии са горе долу с еднаква численост но българите действат на напълно непознат терен.Като упрек за българското командване трябва да се посочи че не са взети предварително мерки за разучаване на терена и първоначално липскват дори достатъчно карти.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, общо взето в цялата кампания воюващите войски при всички операции са горе-долу равни, освен ако не ги разбием на дребни участъци, в които има случаи на числено преимущество и за едните и за другите.

За картите - ами нямали сме. Кой е предполагал че ще се стигне до Косово и албанските чукари преди войната та да издирва или съставя топографски карти. Макар, че австрийците 100% са имали де, можеше от тях да се поискат, както и да им се даде зор да действат по-живо, ариергардите оставени срещу тях са далеч по-скромни.

Трябваше да се помисли повече и за понтонния парк и въобще по-бързото придвижване с оглед на преследването. Може би трябваше да пробват да прокарат конната дивизия да отреже пътя им към Призрен и Албания, вместо това тя се шляе из Македония по време на Косовската операция.

Но както неведнъж съм казвал, лесно е сега да викаме - можеше, можеше ;) ако аз или ти бяхме нагазили до кръста в ноемврийските води на Дрин във виелицата напред нямаше да се вижда много ясно какво може и не може.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Днес - точно 100 години от деня, в който България нападна Сърбия и влезе в Първата световна война!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И с това приключват последните опити на България да получи по мирен път това, което безспорно й принадлежи. И започва не само най-голямата война в българската история - но и една от най-големите военни прояви, които някой народ е имал в модерните времена. Двадесет процента от населението е на фронтовете повече от 3 години, градовете пустеят, жените и децата със старците орат нивите. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Буквално, при това сами теглят ралата, защото конете и воловете - също са на фронта.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Статията на първа страница на списание "Военна история":

voennaistoria15cover.jpg

Броя - тук

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител
On 2/17/2016 at 16:20, Last roman said:

какво ще кажете за тази статия:

http://www.anamnesis.info/node/747

А самите телеграми в които се съдържала заповедта къде са? Съдържанието им се преразказва, което допуска волни интерпретации, а те /телеграмите/ на практика липсват.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ще кажем за тази статия, че борави с доказателствата твърде произволно, особено с думите "масови". Въпреки, че като цяло в началото прави обективно изложение, основано на Карнегиевата анкета. 

Първо, за кучетата само не е ясно, че правосъдието по времето на Стамболийски не струва пукната пара и че той прави метани и свир.. на Антантата. 

Второ, как така може да вадиш заключение за някаква си заповед от факта, че ген. Жеков не я бил отрекъл!

Трето - всяка армия, във всяка военна зона, особено в тила си взима мерки за елиминиране на елементите, които биха могли да развият вражеска дейност. Това е ставало в областите от Моравско само където е имало сръбска интелигенция (а ей Богу тя е нелишена от агресивност!) и се е изразявала в интернирането на отделни хора във вътрешността на България до края на войната или за по-къс период. 

"Пленниците заловени с оръжие да се разстрелват" - това касае пленените сърби. Те масово биват пускани под клетва, че няма да воюват с българите, да си ходят по родните места. 

А когато същите тези пуснати бъдат заловени с пушка, а не с рало, то.... какво има да се чудите. 

Като цяло ще кажа - НЯМА ДОКАЗАТЕЛСТВА, има предположения, основани на елементарната и либерастко-идеологическа глупост "Щом едните балканци са правили зверства, това са правили и другите; всички националисти правят зверства; да твърдиш, че българите са чисти, значи и простак, шовинист и атакист". 

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Извинявайте, но не можах да си сдържа емациите, когато изчетох тази прекрасна тема.....

А когато видях ето тази карта / свалих си я, за да си я имам на десктопа /, изпитах  удовлетворение....И още заключението на статията за военната кампаня на България срещу Сърбия от 1915г., цитат ,,Сръбската държава е практически ликвидирана"...

 

WWI_BG_MAP.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...