Отиди на
Форум "Наука"
Warlord

Ретроспективно-клюкарски поглед към двора на комшиите (Румъния)

Recommended Posts

Стартирам нова рубрика в БгНаука. Тя е посветена на нашите съседи и на това какво се случва у тях докато ние сме под османско владичество. Така ще изследваме и донякъде въпроса защо балканските страни са били и си остават по-изостанали спрямо тези от Централна и Западна Европа, въпреки стратегическото си местоположение, ресурси и потенциал. Но и този – защо въпреки, че България първа пада и последна се освобождава, в края на ХІХ в. останалите балкански страни не са по-напред от нея.

В тази тема ще започнем с Румъния, защото с тях в момента сме сравнително на едно ниво, заедно влязохме в ЕС и обикновено с тях ни сравняват, защото винаги ние търкаме дъното на всички класации в Европа. Макар и напоследък те да вървят по-добре от нас и в последното десетилетие да ни изпревариха решително по повечето показатели.

Но да се върнем от началото.

Най-същественият фактор за балканската изостаналост естествено се корени в османското нашествие, което европейците успяват да спрат чак при Виена и то столетия след като балканите вече са потънали в мрака на азиатския ранен феодализъм. Докато в Западна Европа откриват нови светове, култури, философии, изкуства и изобретения тук ние се разправяме с ходжи, девширмета и башибозуци.

Единствено Румъния обаче от балканските държави избягва пряката османска власт, запазва своята държавност и в рамките на собствените си вътрешни дела е свободна да води своя живот както тя пожелае. А също и да попива от влиянието на Западна Европа. Този невероятен шанс се дължи най-вече на геополитическата обстановка и благоприятното й в случая местоположение, което се намира встрани от основните направления на османските интереси. Въобще тези земи се оказват в един геополитически вакуум между три големи империи – на Османците, на Хабсбургите и на Романовците, за всеки от които в известна степен Румъния е удобно да бъде буфер над който да се упражнява само влияние и индиректна власт. Но поради ред причини румънците не успяват да се възползват от този шанс, какъвто останалите балканци са нямали.

Въобще румънската държавност започва да се заражда тъкмо в момента когато османците стъпват на Балканите и започват тяхното покоряване. Възможността Влахия и Молдова да се обособят и затвърдят като независими княжества отново се дължи на изолираното им местоположение считано за второстепенно външнополитическо направление от съседите им, както и за проблемите и разпадът у самите им съседи – Унгарското кралство, Българското царство и Татарската орда. Но тази им независимост изпълнена с вътрешни размирици и борби за власт между боерите сумарно не продължава повече от век. Защото след смъртта на Мирча Стари през 1418 г. съпротивителните сили на Влахия рязко спадат и тя изпада във васална зависимост и сюзеренитет от Османската империя. 50 г. по-късно и Молдова я последва. Княжествата се задължават да плащат годишен данък на империята, както и да й изпращат свои отряди за военни кампании в близост до тях. Независимо от това те остават единствените християнски държавни образувания на Балканите, разполагащи с пълна вътрешна автономия. И въпреки това те не успяват да хванат нищо от Европейския Ренесанс и напълно го проспиват.

Въпреки че във вътрешните си дела румънците разполагат с относителна независимост, външната им политика и икономиката им е изцяло блокирана от падишаха. Те се задължават да снабдяват армията на империята с войски и продоволствие когато има военни кампании в района, да й плащат годишен данък, плюс още един куп други данъци, бакшиши и „подаръци” за султанския двор по време на големи празници и други събития. Също така изхранването на многолюдната столица Истанбул до голяма степен се опира на влашките реколти – жито, мед, дървен материал. Княжествата на теория търгуват с империята и й продават продукцията си, но на практика стоките им са купувани на силно занижени цени.

И на всичкото отгоре в един момент Високата порта решава да се намеси директно във властта на княжествата назначавайки за воеводи удобни на нея хора, без да се съобразяват с мнението на боерския съвет. При това воеводата трябва да си плати за тази услуга на Портата, не само при назначаването си, но и при ежегодното си преназначаване въведено пак от Портата.

Разбира се всичките необходими средства за това се извличат от селското население на княжествата. Силата на господарите постепенно нараства, но така и не се стига до развит феодализъм като в Западна Европа, нито пък до нейния икономически подем.

Изпълнявайки всичките им наложени задължения към портата княжествата са оставени изцяло на собствено вътрешно самоуправление, в което турците не се месят, не настояват дори в тези земи да се строят джамии или да се държат османски военни контингенти. Въпреки това и ХVІ и ХVІІ в. преминават в застояли феодални отношения без никакъв напредък и честа смяна на воеводи. Хабсбургите успяват да сложат ръка върху Трансилвания и Банат, населени предимно с етнически румънци вече и въпреки, че те са предадени предимно под властта на унгарски феодали не може да се каже, че положението им е по-тежко отколкото на „свободните” им събратя във Влахия и Молдова.

Малко след започването на Австро-турските се завързват и Руско-турските войни. С което блясва и положителна искра на надеждата у някои по-прогресивно мислещи воеводи да се възползват от геополитическата ситуация за да извадят страната си от това забвение.

Тази искра обаче много бързо угасва, а с угасването си довлича и нови проблеми в земите на княжествата. Портата решава да сложи край на антиосманските заигравки на воеводите, прогонвайки молдовския Димитрие Кантемир в Русия (1711 г.) и екзекутирайки влашкия Стефан Кантакузин (1715 г.) по обвинения в съюз с австрийците. На тяхно място Портата назначава богатия грък от истанбулския квартал Фенер – Никола Маврокордатос. С това започва т.нар. Фанариотски период от историята на княжествата, чак до 1821 г. Фанариотите се включват в политическия им живот още доста преди това покрай интриги и подкупи, чрез които посредничат на воеводите за всякакви въпроси между тях и Портата. Множество фанариотски фамилии директно се заселват в княжествата и постепенно се румънизират. Много от тях завземат и властта за серии от кратки периоди. Рекордьор по царуване е сина на Никола – Константин Маврокордатос, който през 40 годишната си политическа кариера успява да събере общо 10 царувания (6 пъти във Влахия и 4 в Молдова).

Най-фамозното е, че в един момент във властта успява да се намърда и рода Гика, който е от албански произход. Стига се до там, че албанци управляват Румъния, експлоатирайки населението й под фанариотски режим. А по същество този режим малко се отличава от организирано разбойничество.

Средновековния феодализъм и през този период еволюира съвсем бавно и недоброкачествено. Обществото общо взето представлява един малък слой от едри земевладелци и огромно бедно и неграмотно население под него. 95% от населението продължават да живеят в селата, като само 1/3 от него са свободни селяни, а останалите практически – крепостни. Въпреки, че земите са им наследствени, те нямат право да ги напускат и макар и ангария на теория вече да няма то на практика тя се плаща в пари, отделно от силно завишения десятък и останалите данъци.

И тъй въпреки плодородието и обширните обработваеми земи, заливащи с пшеница и натурални стоки пазарите на Цариград, но изкупувани на символични цени, Влахия и поданиците й си остават бедни.

Освен че с финансовите си спекулации фанариотските князе съсипват икономиката, успяват да съсипят и армията до колкото я има. По тяхно време тя се свежда едва до няколко гарнизона следящи за вътрешния ред и за охрана на границите.

Всичко това подтиква боерството да търси помощта на Австрия или Русия за да се избави от фанариотите. След като Австрия показва враждебна и завоевателна политика спрямо княжествата, дори окупира Олтения за известно време, то избора пада окончателно на Русия.

Руската политика се стреми да си осигури път към проливите, а княжествата стоят точно на този път. Поради което и успяват да извлекат ползи за себе си покрай грандоманските проекти на Екатерина Велика, които така и не се осъществяват.

След поредната Руско-турска война и мирния договор в Кючук Кайнарджа (1774 г.) Русия успява да извоюва някои привилегии за княжествата и да урегулира отношенията им с Портата. Фиксира се точен данък и вече се плаща не ежегодно, а на две години, също така и се увеличава мандата на князете на най-малко 7 години, стоките им вече се изкупуват на нормални пазарни цени в Истанбул и др.

Малко от тези неща са изпълнени от Портата, но все пак те проправят път за руското влияние изместващо османо-фанариотското, както и за бъдещото укрепване на княжествата и борбата им за независимост.

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изоставането на православните Балкани в икономическо и културно отношение от Централна и Западна Европа започва доста преди османското нашествие на Балканите. Това е дискутирано много пъти във форума. Румъния е част от православните Балкани и съдбата й няма как да е по-различна, независимо от васалното й положение.

Редактирано от Perkūnas

Share this post


Link to post
Share on other sites

Чудна тема!

Може би роля в румънското изоставане играе фанариотския удар, който се стоварва върху Влахия и Молдавия след втората половина на 19 век. От една страна това, от друга - уникалното им политическо и геополитическо положение е основано на своеобразен изолаионизъм, базиран и на дълбокия консерватизъм на населението, от една страна, от друга - на факта че по същество това, което наричаме после Румъния представлява няколко княжества начело с по един едър феодал, упражняващ най-източен тип феодализъм, взет навярно като модел, и то опростен, от Средновековна България. Там става само каквото каже князът, винаги впрочем носещ българско име без изключение.

Те са между всички, но никой не се занимава сериозно с тях.

Най-близка зависимост политическа имат с османците - следователно от най-заспалата империя взимат политическите модели и философия и светоглед. Никой не се занимава с тях, докато 18 век и Наполеон не им носят идеите на Просвещението и модерността и съответно - идеята за държавата на римските потомци. Т.е., няма дотогава от къде да получат модернизационен импулс, нямат какво да създадат.

За да се модернизира една страна й трябват капитали и малко поне капитализъм. В това земеделско и балканско общество те идват чак в средата на 19 век, макар идеите за това да идват по-рано, но тъй или инак фанариотите тогава ги душат.

Изобщо Балканите - Румъния и България главно - получават един много силен удар и натиск от напиращия чрез Патриаршията и Фенер гръцки национализъм не, ами шовинизъм чист, именно във времето, когато трябва да почва модернизацията - прървата половина на 19 век...

Или вместо преход от османското средновековие към модерността, става преход към новосъздадена и агресивна гърцка доминация. Тя е преди всичко културна, но една нация не може без самостоятелна култура, което в тия времена е значело - църква, а без нация нема модернизация.

Импулс от Запада власите не получават по-рано - техните контакти са с Унгария и Германия главно, но Влад нещо не харесва немските търговци и ги бучи на колове а това,съгласете се, силно пречи на всяка модернизация...

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Малко извън темата, но някой знае ли каква роля са играли евреите в Дунавските княжества?

Румънското влияние например в еврейската популярна музика е огромно. Няма еврейски купон без изпълнение на Klezmer. Това само мода ли е или е имало значително еврейско присъствие в румънските земи което в последствие да повлияе на културата на всички евреи в източна Европа?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изоставането на православните Балкани в икономическо и културно отношение от Централна и Западна Европа започва доста преди османското нашествие на Балканите. Това е дискутирано много пъти във форума. Румъния е част от православните Балкани и съдбата й няма как да е по-различна, независимо от васалното й положение.

Така е, ние винаги сме били своеобразен Shield wall за Запада против нашественици, което определено дърпа назад. Единственото изключение са викингските рейдове, макар че те и дотук стигат.

Османското обаче е най-фатално защото покрива най-важните две епохи - Ренесанса и Технологическата ера, като ги държи далеч оттук. Тогава разликата става крайно драстична.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тук няма да се съглася. Русия например през тези векове е в настъпление и побеждава своите врагове на изток и юг. Обаче също остава встрани от западните иновации, та се налага царя насила да ги въвежда. През 16 век, когато на запад цъфти ренесанса, на изток пък преуспява Османската империя, която е ужасно далеч от всякакъв хуманизъм.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не забравяйте - модернизирането на света тръгва еднозначно от Западна Европа и САЩ и оттам се разпространява по света, сред тия народи, които са готови да го приемат или на които им се налага. Османската империя и Русия са два фактора срещу този процес, макар, че няколко руски царе модернизират Русия, но не докрай. Румънското етническо пространство е в политически устроено свръхконсервативно, а културно е в нищото. До идването на Наполеон.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е Русия е съвсем друга бира, няма как да я слагаме в кюпа с балканските страни.

А Османската империя - при нея подема е до ХVІ в. и то само във военно-политическо отношение, иначе технологически прогрес, икономически растеж, културен разцвет - йок.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не е баш така. Технологичен-не зная, но за културен... нима строежа на красиви джамий и дворци (прочее от български майстори) е по лош с нещо от строежа на дворци в европа? Нима османските поети са по лоши от западните? По малко познати да-но това е от съвременна гледна точка.

И отново идва проблема, че ние поставяме в центъра Запада. От технологична гледна точка съм съгласен, но и тя преминава през военната. Минават доста години, преди Европа да успее технически да изпревари Османската империя и Русия-това става едва в края на 17 век. Руския цар е първия на който му се налага да вестернизира страна, за да остане над водата. Турците не се и пробват-резултата е трагичния за тях 18 век.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Строежа на големи джамии в Османската империя, първо е заимстван от модела на Св. София и буквално копи-пействан без почти никакво развитие през вековете, относно дворците - не е по-различно. Трудно е да си изкривиш душата, че са по-красиви от европейските храмове и дворци от същата епоха, просто откъм архитектурна разчупеност и орнаменти са едни от най-бедните в целия ислямски свят, без тези в Сахара и на юг, по обясними причини.

За поезията - подобно, вярно всеки може да има субективни вкусове, но отново мисля, че на широкия свят са по-известни примерно арабските и персийските писатели, отколкото турски такива. За сравнение със западните, какво да говорим. Можеш ли да сравниш Гьоте със... ами не знам с кой, не съм чувал за нито един известен османски поет :)

Но да оставим субективността за стойностното в литературата - измислят ли се нови жанрове, идеи и течения в литературата при османците, както е в Европа? А в изобразителното изкуство. С кого да сравним Микеланджело? Ами няма с кой, най-малкото исляма им забранява да изобразяват хора и животни, затова техните скулптури и художници плетат единствено безкрайно еднотипни върволици от стилизирани растителни мотиви и толкоз.

Няма евроцентризъм (поне при мен) в тази преценка. Във всички тези отношения мога да намеря равни или превъзхождащи Европа примери от Китай, Япония или Индия да кажем, но не и от Османската империя.

А именно в тая империя се е налагало да живеем ние точно в най-важния от развитието на човечеството момент. Дори само сянката й, както е с разглеждания случай с Румъния е била достатъчна за да помрачи всякакъв лъч на прогрес.

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бърз тест за тебе Варлорде. Отговори ми, ама честно, колко османски и персийски поети от 15-18 век знаеш и колко от произведенията им си чел?

Ще отговоря за себе си-нито един. Без да погледна в интернет не се сещам за нищо. Хайде аз съм невеж селяндур. Но се пробвай да питаш същото и други по интелигентни хора.

1 Колко европейски поети от периода знаят?

2 Колко османски поети знаят?

3 Колко персийски поети знаят?

Не може да не си евроцентрист. Всички сме такива. Дори само заради това, че сме европейци, и чуждите цивилизации по трудно ги разбираме и са ни по малко интересни. Прегледай международните новини в някой новинарски сайт. Огромната част са свързани с наболели теми (войната в Сирия и прочее), но останалите са предимно свързани с Европа и САЩ, а останалата част на света тъне в мрак. Никой не го интересува какви са обществените проблеми в Перу, как се развива съдебната реформа в Ботсвана и корупционния скандал във Виетнам.

Редактирано от Frujin Assen

Share this post


Link to post
Share on other sites

Фружине, не можеш да сравняваш османската литература с персийската. Най-малкото първите вземат от вторите едно кило заемки в езика си. Относно втората част от поста ти, не виждам какво те възмущава. Сигурен съм, че в Перу и Виетнам новинарските им емисии не започват с България или със Словакия например, та да се чудим , защо тук вместо поредния бай брадър, не излъчват на живо парламента в Лима.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Искам да кажа, че персите примерно, може да си нямат Моцарт, Байрон, Волтер, Люли и прочее, но си имат свои поети, писатели, музиканти, чиито произведения ние не познаваме, и не се интересуваме от тях, това не значи, те персийската, китайската, индийската и т.н. култури са по примитивни от европейската.

Евристей, исках да покажа, че дори днес, когато информацията е на 1 клик разстояние, никой не го интересува случващото се в Шри Ланка и Боливия. И това е нормално. Но това, че не познаваме Боливия, не значи, че те имат по примитивно общество и култура от нас.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Зависи какво имаш предвид под примитивна култура. Мислите и чувствата, които са изразявали персийските поети не са по-примитивни от европейските. Нови течения в литературата и изкуството обаче там няма, във философията и светогледа - също. Оттам и стагнацията възпираща прогреса.

Първоначално, в епохата на географските открития, преди европейците да започнат да плават и откриват другите цивилизации, всички са общо взето на едно ниво. Когато европейците обаче установяват контакт с всички останали (поотделно) и взимат постиженията на всички + собствените, натрупват солиден аванс пред останалите и съответно се изстрелват напред. Това важи обаче само за свободните европейски страни, сред които балканските тогава не са.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Когато говорите за Влахия и Молдова, не забравяйте за Трансилвания.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Transylvania

Има периоди в унгарската история, когато войводите на трансилвания са единственните сравнително независими легитимни представители на унгария и унгарската култура, наука....През тези времена израстват големи културне религиозни центрове /Дебрецен го казват калвинисткият Рим/, Големият им цар Матяш е роден в Коложвар, математиците баща и синът Бояи/1 година пред Ломоносов пише за нееуклидова геометрия но не бпубликува/....

Значи с тази сравнителна независимост и религиозна толерантност в годините на най-тъмният турски феудализам в централна унгария и балканите, в региона има просперитет включително и Влахия, Молдова....СМСМ :book: :book: :book:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изоставането във всички показатели на Влахия и Молдова е факт. Но да разгледаме и причините за това. Разбира се веднага се набива зависимостта на княжествата от Портата, но като намалим зума на картата, виждаме, че май целия европейски изток изостава спрямо запада. Разликите започват да се забелязват някъде откъм 16 век. За Русия - до болка позната причина - Ордата, добре ама за Полша ? Държавата на двата народа бие спирачките и изостава видимо от запада. Един пример : Анри III с мръсна газ напуска огромната Жеч Посполита на която е крал между другото, за да стане такъв на раздираната от религиозни войни Франция, с ясното съзнание, че ще бъде под чехъла на майка си и под ботуша на дуковете Гиз. Така, че княжествата няма как да правят изключение на фона на общото изоставане на европейския изток

Share this post


Link to post
Share on other sites

Действително, първите прогресивни влияния върху румънците са от (Австро) Унгария и Германия... Навярно и поради това държавността им някак си не е така разбита от изпитанията на втората половина на 20 век.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Макар и със собствена държавност, за разлика от останалите балканци, румънците влизат във века на национализма в не особено завидно положение. Част от тях живеят в Трансилвания, оставени на произвола на унгарските си господари. Свободните им събратя във Влахия и Молдова не може да се каже, че реално са по-свободни от тях и дори от братовчедите си южно от Дунав.

Княжествата са под друговерски сюзеренитет и управлявани от чужденци-експлоататори, а отношенията и връзките им със съседните страни се изразяват най-вече във военно присъствие, руско и австрийско, по време на походи срещу османците.

Външната политика е изцяло направлявана и умишлено задушавана от Високата порта. Дотолкова, че в един момент султана подарява част от Молдова (Буковина) на австрийския император, без въобще да пита албанския й княз Георге ІІІ Гика или да чуе бурните му протести.

Всичко това мотивира румънските боери да работят за прогонването на фанариотите и отхвърлянето на османския сюзеренитет. Като пътя към осъществяването на този план те виждат да минава покрай руските стремежи към Проливите и изтласкване на османците на юг. Също така и повечето западни империи до края на ХVІІІ в. отварят посолства в страната. Както и идеите на ренесанса, романтизма и френската революция проникват сред рехавата прослойка на образованото население макар и доста бавно и с огромно закъснение.

При поредната руско-турска война, княжествата се оказват окупирани от руските войски през 1806 г. В Петербург мнението какво точно да се направи с княжествата често се мени – дали те да бъдат използвани като буфер и да бъдат поставени само под васална подчиненост или да бъдат включени директно в състава на Руската империя. В крайна сметка надделява трето становище. По мирния договор в Букурещ от 1812 г. Русия си присвоява половината от Молдова – територията между Прут и Днестър (Бесарабия), а княжествата са върнати обратно на турците, при условие че продължат да са в сила извоюваните им права по Кючуккайнарджийския договор. На хартия клаузите наистина продължават да са в сила, но Портата по стария си маниер продължава да не ги изпълнява. Единственото, което реално се променя е че князете вече се назначават не от Истанбул, а от Петербург и за по-дълъг мандат.

Този резултат определено е разочарование за боерството и отношенията му с Русия започват да охладняват, пренасочвайки се към Наполеон и Франция.

Що се отнася до селските маси то там положението, както вече споменахме, е повече от критично. 95% от населението живее в селата и е практически закрепостено и подложено на ангария под различни форми. Всички тези селяни се владеят от малък брой боери. И тези боери практически нямат никакви разходи по производството на натуралната си продукция.

Системата е следната: боерите отдават 2/3 от земите си на селяните срещу 12 дни ангариен труд официално. Но за този период се възлага и определено количество работа, която трябва да се свърши, което в много от случаите удвоява и дори утроява срока на ангарията. Като алтернативен варянт всеки е „свободен” да замести ангарията си със заплащане в пари, когато пожелае.

При така очерталата се картина – богати на зърно земи, огромна маса от безплатни работници и значително търсене на пшеница на Истанбулските, а и западните пазари, боерите натрупват солидни богатства. Нараства заинтересоваността им от придобиване на нови земи и уреждането на селяни, които да работят в тях, а разликата между обществените прослойки става все по екстремна.

Отделно към 20-25% от цялата румънска територия се намира под властта на манастирите, които са подчинени на гърците от Атон. Те не плащат никакви данъци нито се подчиняват на държавата, като тези им привилегии са гарантирани и от Русия – първо защото са православен стожер и второ защото по време на войни използват техните манастири за разквартируване на войските (близо 50% от целия доход на княжествата отива за издръжка на руските войски по време на война). Като условията за селяните в манастирските имоти са не по-малко тежки от тези в боерските. Като прибавим към всичко това десятъка и останалите данъчни облагания, както и произвола на върлуващите разбойнически шайки или чужди окупационни армии из страната, може да се каже че фанариотския период е един от най-тежките в цялата й история.

Пропастта между селяните и господарите в княжествата определено е доста по-голяма отколкото при другите балкански народи, но все пак и през нея се отдава възможност да се протегнат ръце. Поне по един крайно належащ въпрос те са твърдо на едно мнение – че фанариотската власт и османския васалитет трябва да бъдат отхвърлени. И за в бъдеще ще впрегнат общите си усилия в тази насока.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Те и на нас правят мизерии, главно около църквата и парите, които тя събира. Но е несравнимо. През този период отвъд Дунав живота на селяните е доста по-зле отколкото тук и не е било далавера да се имигрира натам. Хъшовете и БРЦК са по-късно, но дотогава там настъпват някои промени, които предстои да разгледаме.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И до Гърция и Маврокордатос ще стигнем ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites
Към края на 1810-те години положението с фанариотския произвол в княжествата вече става крайно нетърпимо. Боерството се вижда принудено да прибегне към спешни мерки, включително и сигнализиране за проблема пред руския император. В меморандума си до Александър І те изказват възмущението си от фанариотския гнет, огромните материални поражения и спъването на икономическото развитие, до които той води. Съответно боерството иска увеличаване на своята власт, за да придобие силата да се справи с всички тези проблеми и в замяна да съдейства всячески на антиосманската политика на Русия.
 
Междувременно в поробените сръбски земи протичат две въстания против османската власт. Боерите ги следят от близо, симпатизират им, вдъхновяват се от тях, а понякога дори и ги спонсорират. Пак по това време и гръцката Етерия успява да вкара свои клетки в княжествата, както и да привлече местни боери за каузата си. Знаейки оттам за подготвяния скорошен бунт на Етерията боерите се престрашават да използват момента на предстоящата бъркотия за да се вдигнат и те, разчитайки и на това че ако положението им се спече Русия няма да ги изостави.
 
Големия проблем на боерите е да намерят диалог с бедната селска маса, която ще трябва да поведат на въоръжена борба и която никак не ги обича. От решителна важност е и привличането на пандурите – наследствени воини, калени в доста битки с разбойническите шайки и османските отряди по време на войните. Но в последвалия дългогодишен мир и техният корпус е постепенно разпуснат и съдбата им отива все повече към руслото, в което е и тази на обикновените селяни – към закрепостяване. Поради което и пандурите не по-малко от селяните мразят боерите. Поради това последните се съсредоточават в изнамирането на достатъчно дейна и харизматична личност, която да осъществи спойката между двете така отдалечени прослойки и да поведе бунта.
 
Тудор Владимиреску (~1780-1821)
tudor_vladimirescu.jpg
 
Изборът пада върху Тудор Владимиреску. Човек със селски произход, антифанариот, минал и през пандурските отряди, участвал в руско-турската война, присъствал дори и на Виенския конгрес и осъществил връзки с руски и етеристки кръгове. А също така и като собственик на неголяма област в Южните Карпати успява да забогатее отдавайки земя под аренди.
 
За негов пълномощник и заместник боерството назначава българина Димитър Македонски. Само ден след като двамата поемат от Букурещ за Олтения с мисия да разбунтуват пандурите там, князът на Влахия А.Суцу умира, най-вероятно отровен от боерите или етеристите. Набързо събраното боерско наместничество е признато от руския консул в страната.
 
Освен всичко друго Владимиреску се оказва и доста добър оратор. С пламенни речи той успява за кратко време и масово да вдигне на бунт и селяните и пандурите във Влахия, обещавайки им общо взето всичко, което искат. На пандурите – възвръщането на стария им отнет статус, а на селяните – премахването на десятъка и ангариите. Отделно и отхвърлянето на османската зависимост и тази от местната фанариотска църква. Въобще предложените от него програми за бъдещото управление на страната изобилстват от идеи за модерна реорганизация на обществото, търговията и въоръжените сили. Поради което и широките маси от преобладаващите ниски прослойки предимно твърдо застават зад него. Властта в княжествата е бързо и решително овладяна – Тудор победоносно влиза в Букурещ, а лидерът на също така разбунтувалата се етерия – Ипсилантис се настанява в Яш и установява контрол над Молдова.
 
Случва се обаче така, че руския цар не подкрепя в крайна сметка извършените без негово знание и позволение дръзки промени в княжествата. И че вместо очакваната на помощ руска армия, при тях ще пристигне единствено наказателната османска. Осъзнавайки това боерите замесени в заговора мигом духват за Трансилвания и тъй бързо надигналата се селска революция увисва във въздуха в този момент. За беда именно тогава настъпва разкол и между водачите й, най-вече заради фанариотската власт. Ипсилантис я подкрепя и разчита на нея, докато Владимиреску е неин твърд противник и желае да я унищожи. Макар и далеч по-прогресивен и превърнал се в народен месия Владимиреску изпада в по-неизгодна позиция. Османските войски влизат първо във Влахия. Тогава той мигом сменя плочата и отново вкарва ораторската си демагогия в действие изтъквайки, че бунтът не бил срещу османския васалитет, а изцяло срещу произвола на фанариотите и боерите. Като дори моли Портата да изпрати своя инспекция, която на място да провери престъпленията им спрямо недоволното население и сама да реши как ще бъде най-добре да се разреши проблема.
 
Започват преговори и дори изглежда, че е на път всичко да му се размине, но докато те протичат, арнаутите на крайно недоволния от тези машинации Ипсилантис, успяват да се доберат до Тудор и да го убият.
 
С това първата румънска революция приключва, година и три месеца след като е започнала – без никакви битки, без никакви постигнати успехи и реформи и с османска окупация. Тя е почти съвсем безкръвна, пострадват единствено имуществата на някои боери и едри търговци, разграбени от селската тълпа.
 
Но въпреки това и въпреки смъртта на народния вожд, по благоприятно стечение на събитията, в следващите години наближават тежки времена и за фанариотите и за Портата, което предстои отново да даде мегдан за нови пориви на свободата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...