Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Да, ето го оригиналния текст на сръбски, там под линия и в приложение в края са посочени всички източници:

Serbs.pdf 627.22 kB · 0 изтегляния

Нямало е начин визията на Левски за българска държава да се впише в плановете на сърбите за тяхната:

"Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сме намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени затам, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде [да стане, но] само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии…"

из писмо до Данаил Хр. Попов, 11.04.1871

"Четирите краища на Българско" са Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, в които са живеели 7 милиона българи. Да, но според сърбите, качих карта по-горе - българите живеят между Чирпан и Черно море; ако питате румънците и гърците...

Затова на Левски в тази магистърска теза са отделени точно 2 изречения, не пасва.

Каравелов, според тезата на магистъра по история, излиза на преден план още през 1867-ма, когато идва като кореспондент на руския "Голос" в Белград. Каравелов идва като представител на панславистите в Русия, на Аксаков. Той е бил добре познато лице на сръбските политици и лично на княз Михаил Обренович. Обърнете внимание на двете подглави към 4-та глава, а именно:

4. Държавни и политически планове за освобождение и обединение

Националноосвободителният комитет

Проектът на Любомир Иванович

Този Националноосвободителен комитет е основан в Белград през 1860-та и в него влизали 7 лица, едно от които е княз Михаил Обренович, основан е по инициатива на Аксаков. Неговата програма и структура, неговите цели, остават непроменени до Сръбско-Турската война от 1876-та, а основната му задача е създаване на голяма южнославянска държава под егидата на Сърбия и център в Москва.

Проектът на офицера Иванович е конкретна военна разработка как да бъде постигната тази цел.

Левски няма място в тази схема.

За Раковски: "Не съм виждала четиво на български, което да го представя в тази дълбочина на обвързаността му със сръбската политика, пратеничеството му при преговори с Атина и в Черна гора. Явно са му имали огромно доверие."

И аз не съм виждал четиво на български, което да разкрива ключовата роля на Раковски в отношенията на сръбското правителство с Румъния, Гърция и Русия. Той дефакто от цитирания текст е бил пълномощник на княз Михаил Обренович в преговорите му с княз Куза във Влашко и гръцкото правителство. Освен това е бил главното действащо лице за вкарването на 39 000 руски пушки през румънска територия в Сърбия - това на практика е оръжието за половината сръбска армия. 

Пропуснах да отбележа, че и Хитов не е успял да заеме мястото на Раковски, макар да го е искал, гравитирал около него за да получи връзките и привилегиите му. Все пак е останал на заплата към Белград. И всичко, което сътворили в българско с чети, брожения, днес получава оценката, и то не-домашна, а външна оценка, че е било недомислено, импулсивно, несъгласувано, затова и неподкрепено, и безрезултатно. Затова се питаш защо са проливали ресурсите на народа, за да се покажат, че правят нещо по въпроса, за да заслужат получаваната сръбска заплата или защото наистина са искали освобождението. Самият факт, че поведението им поражда такива двусмислици вече отнема ореола им на народни поборници.

За парите, финансирали Каравелов за пореден път е подчертано. Чудно защо толкова се страхуват само нашите историци, с изключение на проф. Иван Стоянов и неговата статия от 2012г., когато всички извори и чужди оценки посочват фактите...

Също така не е пропуснато, че Раковски не е бил лидер какъвто ни е представян, добър теоретик, ДА, но в Легията наистина е имало бунт срещу него, с Караджата начело и Левски за защитник на Караджата. 

По-късно и Касабов се отръпнал от Раковски, продължил по свой път. 

Но от целия материал в темата се разбира съвсем ясно, че Раковски е защитавал сръбските интереси не по-малко от българските. Докрая са му имали абсолютно доверие, затова попитах за историческите източници. Някак... не е съвсем този Раковски, който ни у представян. Не че не знаем за очакването му да бъде официално български княз един ден и се държал като такъв, но работата му за сръбското правителство и кауза е била дълга, сериозна, платена...

За подкомитетите... да, Касабов е имал адресите на първите неколцина създадени и ги е дал на Апостола преди да тръгне на първата обиколка. Всъщност създаването на организация от комитети, не подкомитети подчинени на някой отвън, трябва да е била актуална тема в Букурещ, не само Левски я е обмислял дълго, но той е този, който тръгнал да я превърне в реалност, плюс че доразвил функциите й с привременно правителство в българско, не извън него, както и с подготовка за въстание ръководено не отвън, а отвътре. И... никога не сложил подписа си под документи, предполагащи дуализъм като форма на управление. Затова трябва да е отказал да събира и онзи шифрован списък с подписите, предназначен за Руския император, не е бил сигурен към какъв тип документ този списък би бил прикачен, знаел е, че българските нотабили през няколко години слагали подписите си под всякакъв вид прокламации, декларации, договори... И все имали материална полза да са патриоти, все получавали парична подкрепа отнякъде, само ВРО, истинските поборници отвътре работили народната работа от идеализъм, за своята и за свободата на всички.

Редактирано вчера от 08:06 от Borova gora

[Б. Киров]

Две са точките на противопоставяне на Сърбия с ВРО на Левски, отбелязани в работата на сръбския историк:

1. Въпросът за шопите и шоплука

2. Претенциите на българската Екзархия да очертае църковните граници като политически граници на бъдеща българска държава в земите населявани от българи

Към това бих прибавил и претенциите на сърбите към Македония и практиката им да я разиграват като разменна монета в преговорите им с гърците.

Сега от позициите на 21-ви век това може да се опише като иредентизъм, но във втората половина на 19-ти век иредентизмът е бил водещ при преформатирането на Европа и особено на Балканите. Без ясно изразен иредентизъм не бих могъл да си представя решаването на Източния въпрос и създаването на новите балкански държави на мястото на османските вилаети. Така че не бива да мерим с днешен аршин миналото.

Ако се опитаме да влезем в обувките на сръбските политици, тяхната голяма цел е била присъединяването на османския Босненски вилает. Босна и Хероцеговина в този вилает са обемали по-голяма територия от сръбското княжество, а като население са били приблизително колкото васалното княжество. За сведение, княжеството е имало около 1.3 млн. население, Босненския вилает - около 1.2 млн. Тоест Сръбската държава веднага би се удвоила с присъединяването на Босна и Херцеговина.

Идеята им за Стара Сърбия, в която е влизал шоплука най-малко до София е била "резервна гума" и бонус, в случай че не успее "голямата им игра" за присъединяване на Босна и Херцеговина. Въпросният "шоплук", който сърбите са тълкували като "флуидно население", разбирайте побългарени сърби, като територия и население е бил приблизително равен на Босна и Херцеговина.

Защо установяването на българската Екзархия е била ябълката на раздора? Авторът го обяснява, заради претенциите на българската църква да разглежда бъдещата територия на българската държава върху основата на разпространението на български епархии върху османската територия, а това означава Мизия, Тракия, Македония и Добруджа - докъдето стига църквата, дотам ще бъде България.

Признаването на Екзархията от Високата порта /хитър византийски ход за разкол сред балканските народи зависими от Султана/ е било тежък шамар за Белград. Изведнъж българите осъзнават своята сила и излизат изпод опеката на сръбската държава.

Във връзка с нашата тема, Левски и съответно ВРО, напълно застават на позицията на Екзархията - България ще бъде държава, докъдето се простира българската църква, а това означава да "се съберат в едно четирите краища на Българско".

Идването на Общи през 1871 е пряк отговор на сърбите - включва се варианта на "резервната гума" с шопите и шоплука, Общи започва да работи като сръбски емисар за откъсването на целия този регион. Като екстра добавка протяга ръка и към Македония.

Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Две са точките на противопоставяне на Сърбия с ВРО на Левски, отбелязани в работата на сръбския историк:

1. Въпросът за шопите и шоплука

2. Претенциите на българската Екзархия да очертае църковните граници като политически граници на бъдеща българска държава в земите населявани от българи

Към това бих прибавил и претенциите на сърбите към Македония и практиката им да я разиграват като разменна монета в преговорите им с гърците.

Сега от позициите на 21-ви век това може да се опише като иредентизъм, но във втората половина на 19-ти век иредентизмът е бил водещ при преформатирането на Европа и особено на Балканите. Без ясно изразен иредентизъм не бих могъл да си представя решаването на Източния въпрос и създаването на новите балкански държави на мястото на османските вилаети. Така че не бива да мерим с днешен аршин миналото.

Ако се опитаме да влезем в обувките на сръбските политици, тяхната голяма цел е била присъединяването на османския Босненски вилает. Босна и Хероцеговина в този вилает са обемали по-голяма територия от сръбското княжество, а като население са били приблизително колкото васалното княжество. За сведение, княжеството е имало около 1.3 млн. население, Босненския вилает - около 1.2 млн. Тоест Сръбската държава веднага би се удвоила с присъединяването на Босна и Херцеговина.

Идеята им за Стара Сърбия, в която е влизал шоплука най-малко до София е била "резервна гума" и бонус, в случай че не успее "голямата им игра" за присъединяване на Босна и Херцеговина. Въпросният "шоплук", който сърбите са тълкували като "флуидно население", разбирайте побългарени сърби, като територия и население е бил приблизително равен на Босна и Херцеговина.

Защо установяването на българската Екзархия е била ябълката на раздора? Авторът го обяснява, заради претенциите на българската църква да разглежда бъдещата територия на българската държава върху основата на разпространението на български епархии върху османската територия, а това означава Мизия, Тракия, Македония и Добруджа - докъдето стига църквата, дотам ще бъде България.

Признаването на Екзархията от Високата порта /хитър византийски ход за разкол сред балканските народи зависими от Султана/ е било тежък шамар за Белград. Изведнъж българите осъзнават своята сила и излизат изпод опеката на сръбската държава.

Във връзка с нашата тема, Левски и съответно ВРО, напълно застават на позицията на Екзархията - България ще бъде държава, докъдето се простира българската църква, а това означава да "се съберат в едно четирите краища на Българско".

Идването на Общи през 1871 е пряк отговор на сърбите - включва се варианта на "резервната гума" с шопите и шоплука, Общи започва да работи като сръбски емисар за откъсването на целия този регион. Като екстра добавка протяга ръка и към Македония.

Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския.

На мен също ми направи впечатление, че няма и дума за Димитър Общи в тази тема, дали е съзнателно? Изглежда обаче субективно написано при липсата на споменаването му. Написано е ясно в съдържанието: "Сръбско-български отношения 1804-1878", но нито дума за Общия и съвсем малко за Левски, който пък е бил в Легията и се е бил при нападението на турците в Белград, поне затова заслужава повечко внимание. Макар че е кореспондирал и с някого в Сръбско, докладат на Саиб паша посочва, че е прихваната кореспонденцията му със Русия, Сърбия и Влашко, така че няма как да бъде подминаван Апостола като фактор в сръбско-българските отношения в онова време. Вярно е, че се е оказал в опозиция вместо в сътрудничество в даден момент, но той е бил верен на своето да се участва на равноправни начала в какъвто и да е съюз т.е. когато българите са готови. 

Относно Общия, дори да не бъде споменаван, няма как да бъде забравен, част е от историята... За него има какво още да научим. Той е и отговорът на въпроса Ви: "Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския." Впредвид, че и Каравелов и Хитов са знаели що за стока е бил Общия, но го пратили помощник на Левски, а след това и го протежирали през цялото време, включително за Арабаконашкия обир, въпросът Ви изглежда риторичен.

Само да допълня, че и Кънчев минал през Белград, стоял там два месеца, преди да бъде парашутиран като помощник на Апостола, който оценил, че поне четири години ще му трябват, за да научи народната работа, ама Хитов и Каравелов не искали да чуят неговото мнение, защото важни за тях били други интереси, та ситуацията звучи съвсем като онази басня - орел и рак, и щука... Жалко за българите в българско, както написал Иван Драсов, напразно очаквали истинска помощ от своите дето са били отвън...

Да изпълнят задачата, да го внедрят в организацията според мен са изпълнили безпрекословно, защото няма никакви данни за обтегнати отношения на Хитов и Каравелов с Белград по което и да било време, за отказани суми за финансиране и т.н. Имало е чадър над тях и той си ги е пазил дори когато Саиб паша ги е разследвал като шеф на Извънредната Комисия. Наредено им било и със затворени очи за последствията са се подчинили и изпълнили. Пазили си бъдещите постове и текущите месечни заплати, не са били склонни да жертват която и да било от облагите си за дае предпазят Левски и организацията от къртица-предател. Дори си го подкрепяли, доволни, че клати лидерството на Апостола на ключови комитети, за да вземе лесно Каравелов властта над ВРО. Да припомня как и със самото начало на председателството им ги превръща в обирджии на богатите българи, одобрява смъртните им присъди ако не дадат доброволно пари, което предизвиква най-голямата криза в организацията. Докато ние наивно очакваме да ги е било грижа, че комитетите над спорните земи под ръководството на Обшия отивали в други ръце... Тяхното ли е защита на българските интереси?

Редактирано вчера от 18:15 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 21 часа, Borova gora said:

Да изпълнят задачата, да го внедрят в организацията според мен са изпълнили безпрекословно, защото няма никакви данни за обтегнати отношения на Хитов и Каравелов с Белград по което и да било време, за отказани суми за финансиране и т.н. Имало е чадър над тях и той си ги е пазил дори когато Саиб паша ги е разследвал като шеф на Извънредната Комисия. Наредено им било и със затворени очи за последствията са се подчинили и изпълнили. Пазили си бъдещите постове и текущите месечни заплати, не са били склонни да жертват която и да било от облагите си за дае предпазят Левски и организацията от къртица-предател. Дори си го подкрепяли, доволни, че клати лидерството на Апостола на ключови комитети, за да вземе лесно Каравелов властта над ВРО. Да припомня как и със самото начало на председателството им ги превръща в обирджии на богатите българи, одобрява смъртните им присъди ако не дадат доброволно пари, което предизвиква най-голямата криза в организацията. Докато ние наивно очакваме да ги е било грижа, че комитетите над спорните земи под ръководството на Обшия отивали в други ръце... Тяхното ли е защита на българските интереси?

Издигането на Каравелов като лидер на БРЦК и утвърждаването му като вестникар се случват след убийството на княз Михаил. През цялото това време до залавянето на Левски и провала на БРЦК, на власт в Белград е бил един-единствен човек - Миливое Близнавац - въпреки че формално е само един от тримата регенти.

Понякога детайлите говорят повече от обобщенията, ето портрет на Миливое, който ни предлага сръбски автор, портрет на сръбски вариант на Жозеф Фуше:

Кой е бил Миливое Блазнавац

Има ли нещо, което сърбите обичат повече от мистериите и конспиративните теории? Самият той мъдро никога не отричал слуховете, че майка му е била в „харема“ на княз Милош и че баща му Петър я е приютил с добра зестра, вече бременна с Миливое в корема. Със сигурност съвременниците му биха могли да намерят потвърждение на този слух в него: той не само външно приличаше на господаря на Шумадия, но и като него показваше неограничено желание за власт и авторитет.

Вместо да продължи бащиния си бизнес, той решил да изучи бояджийския занаят, който практикувал, докато не бил назначен като чиновник в служба на брата на войводата Йован, един от командирите на армията. Това му позволило за първи път да опита какво е да си участник в политическа суматоха: по време на Милетинското въстание той преминал на страната на защитниците на Конституцията и унищожил важни послания, изпратени от Йован до княз Милош, но за негово щастие бил наказан само с бой.

Когато династията Обренович била свалена за първи път в началото на 40-те години на XIX век, Блазнавац е повишен за заслуги и страдания срещу Обреновичи, превръщайки се в дясна ръка на Илия Гарашанин, помощник-министър на вътрешните работи и един от най-влиятелните политици на своето време, и нещо повече – той става личен адютант на княз Александър Караджорджевич.

Поради прекомерната си близост с една от дъщерите на Александър, Гарашанин го изпраща във Виена, за да следи и наблюдава застаряващия княз Милош и да спечели доверието му. Там той осъзнава, че последният иска да се върне на власт в Сърбия, възползвайки се от революционните сътресения в Австрия през 1848 г., поради което го убеждава да спре в Загреб на път за Белград, където урежда ареста му заедно с Людевит Гай. Докато бившият княз стои като затворник в тъмницата около двадесет дни, Миливое успява да го измами с откуп за „освобождение“, които пари след това той споделя с Гай.

След това прекарва една година в Сръбска Войводина, участвайки във войната срещу унгарската армия, където се очаровал от артилерията. Въпреки че не знаел нито дума френски, решил да отиде в родината на Волтер, Робеспиер и Наполеон, за да учи. Записал се във Военната академия в Мец, учил добре и развил голяма любов към химията. Твърди се, че по време на престоя си там изобретил специален заряд за гранати, за което бил награден от краля на Неапол.

Завръща се у дома в разгара на Кримската война, но не и преди да посети Русия. В Санкт Петербург, столицата на огромната и могъща империя, се среща с руския министър на външните работи граф Неселрод, чието послание предава на княз Александър Караджорджевич. Известно време е бил управител на град Белград, тоест кмет, и по време на мандата си павира част от центъра. Сменен е поради конфликт със столичния паша (турците все още са били там) относно изграждането на нов пазар.

През 1858 г. Обренович се завръща на власт, въпреки усилията на Блазнавац да принуди уплашени министри и военни командири да заповядат на армията да разпръсне Андреевското събрание. И точно когато изглежда, че е кариерата му на политик е приключила, той просто е бил заточен в родния си край. За разлика от него, могъщият войвода Вучич бил отровен в тъмницата.

Две години след смъртта на княз Милош, княз Михайло го връща в Белград, повишава го в чин полковник и го назначава за началник на топилнята в Крагуевац. Чуждестранни съветници се оплакват, че други родове войски са били напълно пренебрегнати.

През 1868 г. той става генерал и военен министър. Почти по същото време князът отстранява Гарашанин от поста министър-председател поради противопоставянето му на брака му с близката му роднина Катарина Константинович; богохулникът Близнавац подкрепя намерението на своя суверен и получава още по-голямо влияние. Няколко месеца по-късно князът става жертва на убийството на Топчидер, а Миливое Петрович става първият, който използва армията, за да постигне политическата си воля.

Докато остарелият Гарашанин пречи на заговорниците да превземат властта, но едновременно с това мисли за връщане на короната на народа и евентуално за установяване на трета династия, Блазнавац в Топчидер казва на войската името на 14-годишния Милан Обренович, внук на господаря Йеврем. Дискусията с противниците на тази идея продължила кратко: той само потупал дръжката на сабята и всички, включително Гарашанин, - който „му даде тази сабя“ - се отдръпнали почтително. Типичен преврат.

Милан беше доведен от Париж и посрещнат като владетел, а Топчидерското събрание, което официално го обяви за княз, съставено от хиляда депутати, беше обградено от армията на Блазнавац за всеки случай. За да не си променят, случайно, решението.

Блазнавац става най-влиятелният от тримата княжески наместници, които ще управляват, докато новият господар навърши пълнолетие. Той го направи с помощта на полицията и доносниците, а много от личните му врагове се озоваха зад решетките като врагове на династията.

През 1871 г. той и неговият владетел са сърдечно посрещнати на аудиенция при руския император Александър II. Той се жени за Катарина Константинович, нищо неподозиращата принцеса, за която искаше да се ожени княз Михаил, и се говори, че офицерите се обръщали към Близнавац с думите „Ваше Височество“, което било запазено за регента на княжеството и което породило спекулации, че Блазнавац иска нещо повече от просто регентство...

Смята се обаче, че той е държал близо до себе си малолетния принц и го е направил зависим от него, наред с други неща, като му организирал фалшиви убийства.

Първото било една заровена бомба, която избухнала под тротоара на Теразие, докато Милан напускал Народния театър, а вторият път, докато малолетния княз бил в Смедерево, една полева тоалетна се разпаднала и той се озовал в септична яма откъдето и започнал да стреля панически във всички посоки. Народът нарече последния случай „Смедеревската мебел“, а Блазнавац веднага обявил и двете събития за опити за покушение.

Както и да е, неговото регентско правителство открило сръбски училища в Косово, Метохия, Рашка и Македония, и семинарии в Призрен и Баня Лука, и едновременно с това се подготвило за войната за окончателно освобождение. Конституцията от 1869 г. ограничила властта на владетелите, но това не попречило на Милан да повери на Блазнавац поста министър-председател три години по-късно, след навършване на пълнолетие.

Каквито и планове да е имал след това, те са прекъснати на 5 април 1873 г. от внезапната му и мистериозна смърт на 49-годишна възраст. Носеха се слухове, че е бил убит, и мнозина вярваха, че самият принц е уредил смъртта му. Официално той умира от сърдечен удар.

Погребан е в гробницата на Обренович на Топчидер, тази, където почиват членовете на дома, които не са управлявали. Оставя след себе си сина си Воислав и дъщеря си Милица. Воислав става командир на Кралската гвардия на династията Караджорджевичи.

https://www.espreso.co.rs/vesti/drustvo/1419575/milivojepetrovic-blaznavac

 

Само да добавя към написаното по-горе, че лично според мен, именно Миливое Близнавац, е организирал убийството на княз Михаил Обренович.