Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

On 1.12.2025 г. at 15:33, Borova gora said:

Но принципно, не Ви ли се струва, че Плоещката група е била като авангард към българско, а Одеското настоятелство е зад нея? Някак отношенията им биха могли да бъдат описани по този начин. Плюс, че Филип Тотю искал информацията, предварителната, февруари, за Левски точно от тях, да му опишат и напишат всичко. После иска и директна връзка с Дякона...

Това, което тук наричаме Плоещката група, са дейците от Млада България, Левски ги е изброил поименно в писмото му отговор до тях. Съгласен съм, че Филип Тотю е искал информация за Левски от тях, но той не се е консултирал за искането на подписи под прошение за помощ от руския император с тях. Те до един са били последователи на Мацини и Гарибалди, антимонархисти. Фактът, че те първи посрещат императора в Плоещ през 1877-ма и след първоначалния му добър прием /сбъркал ги е с приносители на прошението до него/, той ги изгонва грубо, говори, че не са били те автори на замисъла за прошение до него.

Симеон Радев пише за Каравелов, че е бил напълно непознат на тези дейци от Млада България до края на 1869-та, когато е започнал с техни пари да издава "Свобода":

"До 1869 г. Каравелов не бе се явявал в емиграцията във Влашко и бе познат на нея само по име. ..Твърде естествено бе, щото Левски, в нужда от помощ за своето голямо дело, да дири тоя важен човек, който със своето перо заставаше начело на революционното течение. Бяха ли се срещали те по-рано в Белград, както има едно предание? Интересен въпрос, но без отговор. Кой ги тури в допир? Вероятно съшият този Ценович, който две години по-рано му даде средства да предприеме своята мисия в България. „Към края на своето седение във Влашко - пише Бурмов - през април и май 1870 г., Левски прекарваше времето си в Букурещ и се срещаше често с Каравелова и Ценовича. Именно сега той постави, заедно с тях двамата, началото на Българския революционен централен комитет. През октомври „Свобода“ обнародва програмата на тоя комитет.“ На края на май Левски прехвърли обратно Дунава и поде с още по-голяма сила своето прекъснато дело. Това, което той бе успял да направи до заминаването си във Влашко, то бяха няколкото революционни гнезда, за които може да се съди по едно негово писмо от септември 1869 г. Сега започва във всичката му ширина великото негово дело: революционното организиране на България, тая мрежа от тайни комитети, които той простря в страната."

За тях, Райнов, Райчо Попов, Георги Живков, Иван Кършовски, Димитър Ценович, Кириак Цанков, пише Филип Тотю като за "букурещките вагабонти" и му заръчва да не споделя тайната за прошението с никой от тях. Плоещ е на 60 км от Букурещ и единственият с постоянно местожителство в Плоещ от тях е бил Райчо Попов /Същият е Райчо Гръблев и Райчо Попхристов/. 

Цялата тази група води началото си от ТБЦК на Иван Касабов. Пак Симеон Радев пише за тази връзка:

"Бидейки още търговец във Виена, Райнов се интересуваше живо за революционното движение. Той беше между възторжените почитатели на Раковски и в 1862 г. направи едно крупно пожертвувание за Легията. От тогава му бяха връзките с Ив. Касабова. Щом пристигна в Букурещ, той се яви при него, разказа му с каква мисия е изпратен и му повери решението си да посвети на революционното дело парите, с които бе го снабдило турското правителство. Между двамата се установи един план на действие, върху който не сме напълно осведомени, но една от точките на който бе да се влезе във връзка с големите революционери в чужбина и да се иска техния съвет. В своите спомени върху Тайния комитет Касабов дава адресите на по-видните от тия революционери, от което следва да заключим, че най-малкото той им бе писал. Теофан Райнов от своя страна бе също насочен към международните съзаклятничества: за него се приказва, че участвувал в някои от походите на Гарибалди. Мисията да замине за чужбина бе поверена именно нему. През юни 1869 г. той замина, придружен от някой си Райчо от Гръблево, търговец в Плоещ. От чие име тръгваше той? От името на някой комитет? Комитет нямаше, а само един тесен кръжок, носещ със себе си традицията на Тайния комитет, представлявана от Касабова."

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=956:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Каравелов кацва в това революционно гнездо като кукувица, използвайки дарбата си на публицист, и реално повежда тази група в съвсем противоположна на нейните идеи посока. Бях цитирал дописка в "Народност", орган на Млада България, в която авторът е предусетил какво ще стане, ако някой псевдо-революционер започне да издава псевдо-революционен вестник.

"Въпросът е, че ограничен кръг от хора са можели да го внедрят, Данаил Попов, Каравелов, Хитов, а Ценович и да е можел, най-вероятно е отказал..."

Както е бил устроил работата Левски с емигрантите, единственият, който е можел да внедри и Димитър Общи, и Ангел Кънчев, при него в Ловеч е бил Данаил Попов. Без препоръка на Попов нито Общи, нито Ангел е можел да открие Левски и да се свърже с него, той ги е снабдявал и с пароли /лозинки/ известни само на двамата. Как са направили пробив при Данаил, мога само да предполагам, че е станало по линия на Млада България, той също е бил член на организацията. Станало е, според мен, по пътя на лъжите на Каравелов и Хитов за сръбска помощ, Каравелов е имал връзки с Омладина, което е еквивалент на Млада България в Сърбия, такива е имал и Кънчев от времето му на юнкер във Военното училище. Хитов, вижда се от мемоарите му, е имал устни уверения от военния министър Блазнавац, както той пише, че Блазнавац може да му бъде полезен и Хитов на Блазнавац. Как могат да си бъдат полезни един на друг, след като другия регент, Йован Ристич, е отпратил Хитов с думите, че българският народ никога в нищо няма да го бъде. Ами Близнавац е можел да бъде полезен на Хитов и Хитов на Блазнавац реално само с агента на Блазнавац, Димитър от Дяково, който е пробил първи през Данаил в Турно Магуреле. Ангел обаче е бил изпратен, според мен, от Одеските българи, за да събира тайно от Левски подписи, докато обикаля с него. 

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Това, което тук наричаме Плоещката група, са дейците от Млада България, Левски ги е изброил поименно в писмото му отговор до тях. Съгласен съм, че Филип Тотю е искал информация за Левски от тях, но той не се е консултирал за искането на подписи под прошение за помощ от руския император с тях. Те до един са били последователи на Мацини и Гарибалди, антимонархисти. Фактът, че те първи посрещат императора в Плоещ през 1877-ма и след първоначалния му добър прием /сбъркал ги е с приносители на прошението до него/, той ги изгонва грубо, говори, че не са били те автори на замисъла за прошение до него.

Симеон Радев пише за Каравелов, че е бил напълно непознат на тези дейци от Млада България до края на 1869-та, когато е започнал с техни пари да издава "Свобода":

"До 1869 г. Каравелов не бе се явявал в емиграцията във Влашко и бе познат на нея само по име. ..Твърде естествено бе, щото Левски, в нужда от помощ за своето голямо дело, да дири тоя важен човек, който със своето перо заставаше начело на революционното течение. Бяха ли се срещали те по-рано в Белград, както има едно предание? Интересен въпрос, но без отговор. Кой ги тури в допир? Вероятно съшият този Ценович, който две години по-рано му даде средства да предприеме своята мисия в България. „Към края на своето седение във Влашко - пише Бурмов - през април и май 1870 г., Левски прекарваше времето си в Букурещ и се срещаше често с Каравелова и Ценовича. Именно сега той постави, заедно с тях двамата, началото на Българския революционен централен комитет. През октомври „Свобода“ обнародва програмата на тоя комитет.“ На края на май Левски прехвърли обратно Дунава и поде с още по-голяма сила своето прекъснато дело. Това, което той бе успял да направи до заминаването си във Влашко, то бяха няколкото революционни гнезда, за които може да се съди по едно негово писмо от септември 1869 г. Сега започва във всичката му ширина великото негово дело: революционното организиране на България, тая мрежа от тайни комитети, които той простря в страната."

За тях, Райнов, Райчо Попов, Георги Живков, Иван Кършовски, Димитър Ценович, Кириак Цанков, пише Филип Тотю като за "букурещките вагабонти" и му заръчва да не споделя тайната за прошението с никой от тях. Плоещ е на 60 км от Букурещ и единственият с постоянно местожителство в Плоещ от тях е бил Райчо Попов /Същият е Райчо Гръблев и Райчо Попхристов/. 

Цялата тази група води началото си от ТБЦК на Иван Касабов. Пак Симеон Радев пише за тази връзка:

"Бидейки още търговец във Виена, Райнов се интересуваше живо за революционното движение. Той беше между възторжените почитатели на Раковски и в 1862 г. направи едно крупно пожертвувание за Легията. От тогава му бяха връзките с Ив. Касабова. Щом пристигна в Букурещ, той се яви при него, разказа му с каква мисия е изпратен и му повери решението си да посвети на революционното дело парите, с които бе го снабдило турското правителство. Между двамата се установи един план на действие, върху който не сме напълно осведомени, но една от точките на който бе да се влезе във връзка с големите революционери в чужбина и да се иска техния съвет. В своите спомени върху Тайния комитет Касабов дава адресите на по-видните от тия революционери, от което следва да заключим, че най-малкото той им бе писал. Теофан Райнов от своя страна бе също насочен към международните съзаклятничества: за него се приказва, че участвувал в някои от походите на Гарибалди. Мисията да замине за чужбина бе поверена именно нему. През юни 1869 г. той замина, придружен от някой си Райчо от Гръблево, търговец в Плоещ. От чие име тръгваше той? От името на някой комитет? Комитет нямаше, а само един тесен кръжок, носещ със себе си традицията на Тайния комитет, представлявана от Касабова."

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=956:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Каравелов кацва в това революционно гнездо като кукувица, използвайки дарбата си на публицист, и реално повежда тази група в съвсем противоположна на нейните идеи посока. Бях цитирал дописка в "Народност", орган на Млада България, в която авторът е предусетил какво ще стане, ако някой псевдо-революционер започне да издава псевдо-революционен вестник.

"Въпросът е, че ограничен кръг от хора са можели да го внедрят, Данаил Попов, Каравелов, Хитов, а Ценович и да е можел, най-вероятно е отказал..."

Както е бил устроил работата Левски с емигрантите, единственият, който е можел да внедри и Димитър Общи, и Ангел Кънчев, при него в Ловеч е бил Данаил Попов. Без препоръка на Попов нито Общи, нито Ангел е можел да открие Левски и да се свърже с него, той ги е снабдявал и с пароли /лозинки/ известни само на двамата. Как са направили пробив при Данаил, мога само да предполагам, че е станало по линия на Млада България, той също е бил член на организацията. Станало е, според мен, по пътя на лъжите на Каравелов и Хитов за сръбска помощ, Каравелов е имал връзки с Омладина, което е еквивалент на Млада България в Сърбия, такива е имал и Кънчев от времето му на юнкер във Военното училище. Хитов, вижда се от мемоарите му, е имал устни уверения от военния министър Блазнавац, както той пише, че Блазнавац може да му бъде полезен и Хитов на Блазнавац. Как могат да си бъдат полезни един на друг, след като другия регент, Йован Ристич, е отпратил Хитов с думите, че българският народ никога в нищо няма да го бъде. Ами Близнавац е можел да бъде полезен на Хитов и Хитов на Блазнавац реално само с агента на Блазнавац, Димитър от Дяково, който е пробил първи през Данаил в Турно Магуреле. Ангел обаче е бил изпратен, според мен, от Одеските българи, за да събира тайно от Левски подписи, докато обикаля с него. 

Аз не съм чела Тотю да споделя нещо за прошението в писма до Плоещките българи, но да разпитва подробно за Левски само седмици преди да му пише, ДА. Въпреки това нямам съмнение, че на някакъв етап са научили, както е бил информиран и Христо Георгиев. Наистина мисля, че е очаквал новини от или около Ангел когато му е станало зле. 

Плоещката група е имала голямото самочувствие след срещите на Райчо и Теофан с Мацини, обаче, в писмото до тях има нещо специфично:

1871 юни, 20 – пише [от Българско] до Р. Попхристов и други дейци – Плоещ: укорява българската емиграция в Румъния и другаде, че разчита повече на чужда помощ за извоюване свободата на народа." - това писмо е отговор на тяхното "знаеш ли ти кои сме", по-нагоре дадох линк към пълният текст. Ключовият момент е, че те би трябвало да са най-близо до него по въъзгледи, обаче... Двете писма на Райчо ме притесняват, защо точно в онзи момент са написани, защо с такъв текст, веднага след отказа на Апостола да съдейства за прошението? Подозирам, научили са по някакъв начин и са се присъединили към общия хор срещу него.  Освен това само след два месеца Кънчев напуска Белград и се връща в Русе след... дълга обиколка във Влашко, включително места, където членове на Плоещката група са били. Чак толкова случайности...

Голямата ми загадка е Данаил Попов, няколко пъти Левски поканва Плоещката група да се поразговори с него, защото това е неговият човек. Но изведнъж се оказва, че Попов е имал две лица. С едното подкрепял Левски в мечтата за независимост, с другото написал препоръки на Димитър и Ангел и ги изпратил в Ловеч, знаейки отлично, че задачите, поставени на всеки от двамата водели в съвсем други посоки. Това все още не съм си изяснила защо го е правил. Защо не е бил последователен като Апостола?  След смъртта му пък изобщо не останал на полето на борбата за освобождаване... И на Събранието не присъствал, изпратил упълномощен, пълният архив от преписи на писмата на Левски го няма и до днес, само броени писма оставени на Кириак Цанков, а защо на него и защо не всичко... 

Редактирано Вторник в 20:21 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

Голямата ми загадка е Данаил Попов, няколко пъти Левски поканва Плоещката група да се поразговори с него, защото това е неговият човек. Но изведнъж се оказва, че Попов е имал две лица. С едното подкрепял Левски в мечтата за независимост, с другото написал препоръки на Димитър и Ангел и ги изпратил в Ловеч, знаейки отлично, че задачите, поставени на всеки от двамата водели в съвсем други посоки. Това все още не съм си изяснила защо го е правил. Защо не е бил последователен като Апостола?  След смъртта му пък изобщо не останал на полето на борбата за освобождаване... И на Събранието не присъствал, изпратил упълномощен, пълният архив от преписи на писмата на Левски го няма и до днес, само броени писма оставени на Кириак Цанков, а защо на него и защо не всичко... 

Свързващото звено между Панайот Хитов и Плоещката група /Млада България/ е бил Иван Кършовски, той е бил писар в четата на Хитов през 1867 и постоянно си е кореспондирал с него и след това, същевременно е участвал в авантюрата на Райнов за набавяне на пари като османски шпионин в Черния кабинет на Шнайдер ефенди, за това има неоспорими писмени свидетелства.

Има едно писмо на Филип Тотю от Одеса, от което недвусмислено става ясно, че дейците от Млада България са били осведомени за инициативата на Одеското настоятелство да се събират подписи за прошение.

Това писмо е от началото на април 1871-ва. Писмото на Тотю е било адресирано до Данаил Попов и Иван Кършовски, но в него е било прикачено и писмото до Левски за събиране на подписи, същото, на което Левски отговаря с отказ. Данаил Попов обаче е бил упълномощен да разпечатва, чете и прави преписи на писмата до Левски от външни кореспонденти, следователно и това писмо до Левски е било прочетено и копирано от него. 

В същото писмо Тотю уверява Кършовски и Попов, че напразно се надяват на помощ от сръбското правителство, защото то през годините е доказало, че само заблуждава българите за такава.

После вече следват писмата на Плоещките българи, написани от Райчо Попов, в които те го укоряват, че гламаво е захванал работата по въстанието. Междувременно са изпратени на Левски Димитър Общи от Хитов и Ангел Кънчев, вторият е съвместна продукция на Хитов и Одеските българи с тяхната мисия, към което обаче се прикачват и Плоещките българи в лицето на Райчо Попов. Имаме писмо на Райчо до Хитов, в което той го кани за съвместна работа по въстание в Българско и му предлага връзките си с кантора във Виена за търговия с кожи, а именно като комисионер на такава кантора се е подвизавал Кънчев при обиколките му из Българско да събира подписи. Тоест Плоещките българи са били информирани за прошението, но формално не изразяват никакво отношение към него, а са следвали съветите на Мацини да търсят помощ от Сърбия, и след като са получили отказ от сръбското правителство са се обърнали към нелегалната Омладина, която е техен огледален образ като антимонархическа тайна организация в Сърбия.

Данаил е взел ясно страната на дейците от Плоещката група, Млада България, при спора им с Левски за сръбска помощ, на практика той е действал заедно с тях при преговорите със сръбското правителство и Омладина. В писмата до Левски обаче той е бил двуличен, на думи подкрепяйки Левски и критикувайки дейците от Плоещката група, пишейки му, че "от техните кожи цървули не стават". Това показва моя анализ на писмата и събитията.

Може би дейците от Млада България са си правели тънката сметка, че ще яхнат гребена на вълната на една руско-турска война и след това някак си ще се откопчат от руската окупация и руското влияние в новата българска държава, където те ще станат управляващ фактор /Филип Тотю пише на Левски, че в главите им са само мисли как да станат министри, префекти и прочие/. Реално това и става след Освобождението с курса на Стамболов към Австро-Унгария и Франция с избора на Фердинанд и преследването на русофилите, но това е друга голяма тема.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Свързващото звено между Панайот Хитов и Плоещката група /Млада България/ е бил Иван Кършовски, той е бил писар в четата на Хитов през 1867 и постоянно си е кореспондирал с него и след това, същевременно е участвал в авантюрата на Райнов за набавяне на пари като османски шпионин в Черния кабинет на Шнайдер ефенди, за това има неоспорими писмени свидетелства.

Има едно писмо на Филип Тотю от Одеса, от което недвусмислено става ясно, че дейците от Млада България са били осведомени за инициативата на Одеското настоятелство да се събират подписи за прошение.

Това писмо е от началото на април 1871-ва. Писмото на Тотю е било адресирано до Данаил Попов и Иван Кършовски, но в него е било прикачено и писмото до Левски за събиране на подписи, същото, на което Левски отговаря с отказ. Данаил Попов обаче е бил упълномощен да разпечатва, чете и прави преписи на писмата до Левски от външни кореспонденти, следователно и това писмо до Левски е било прочетено и копирано от него. 

В същото писмо Тотю уверява Кършовски и Попов, че напразно се надяват на помощ от сръбското правителство, защото то през годините е доказало, че само заблуждава българите за такава.

После вече следват писмата на Плоещките българи, написани от Райчо Попов, в които те го укоряват, че гламаво е захванал работата по въстанието. Междувременно са изпратени на Левски Димитър Общи от Хитов и Ангел Кънчев, вторият е съвместна продукция на Хитов и Одеските българи с тяхната мисия, към което обаче се прикачват и Плоещките българи в лицето на Райчо Попов. Имаме писмо на Райчо до Хитов, в което той го кани за съвместна работа по въстание в Българско и му предлага връзките си с кантора във Виена за търговия с кожи, а именно като комисионер на такава кантора се е подвизавал Кънчев при обиколките му из Българско да събира подписи. Тоест Плоещките българи са били информирани за прошението, но формално не изразяват никакво отношение към него, а са следвали съветите на Мацини да търсят помощ от Сърбия, и след като са получили отказ от сръбското правителство са се обърнали към нелегалната Омладина, която е техен огледален образ като антимонархическа тайна организация в Сърбия.

Данаил е взел ясно страната на дейците от Плоещката група, Млада България, при спора им с Левски за сръбска помощ, на практика той е действал заедно с тях при преговорите със сръбското правителство и Омладина. В писмата до Левски обаче той е бил двуличен, на думи подкрепяйки Левски и критикувайки дейците от Плоещката група, пишейки му, че "от техните кожи цървули не стават". Това показва моя анализ на писмата и събитията.

Може би дейците от Млада България са си правели тънката сметка, че ще яхнат гребена на вълната на една руско-турска война и след това някак си ще се откопчат от руската окупация и руското влияние в новата българска държава, където те ще станат управляващ фактор /Филип Тотю пише на Левски, че в главите им са само мисли как да станат министри, префекти и прочие/. Реално това и става след Освобождението с курса на Стамболов към Австро-Унгария и Франция с избора на Фердинанд и преследването на русофилите, но това е друга голяма тема.

Райчо и сие понеже стъпили на терен, та знаели какво е да захванеш работа в българско, та си позволявали да съдят... Те български въздух не помирисали, ама голямата работа да съдят другите без да са работили и един ден народна работа. На мястото на Апостола аз щях да съм много по-рязка с тях, но той е искал обединение на всички сили, за да има по-голям ефект борбата за свобода. Дотам им бил и поривът за независимост, до възможността да получат облаги откъдето и да било... Ей, наистина малцина са били като Левски в онази епоха, трудна, ама пък е била време на истини, лъсват всички лъжи, измами, подлостти и низости...

Не знам какво е очаквал лично за себе си Данаил Попов, за да върши това, което вършил, но със сигурност след обесването на Апостола изгубил връзка с поборниците, защото не са го искали и малко по-късно открито показали, че не искат и Каравелов. След Освобождението е нямало за какво да се връща, постове и заслуги не би получил, щели първо да прегледат миналото му, а там е имало изчезнал архив, изпращане на Димитър и Ангел, въпроси, на които щяло да му бъде трудно да отговаря. "Данаил Попов обаче е бил упълномощен да разпечатва, чете и прави преписи на писмата до Левски от външни кореспонденти, следователно и това писмо до Левски е било прочетено и копирано от него." - така копирано, че ни оригинал, ни копие е видяло бял свят, търговец е бил, кой знае и той как е изтъргувал своя архив, след като точно на Левски писмата и документите никога не е предал на страната си. 

Е, така както си стояли отстрани, респективно Плоещката група останала извън борда. Гюргевската завера надделяла, но пък била на терен, Бенковски доста се потрудил, а Стамболов е бил куриер през войната, имало защо да оставят другите след себе си.

Но поне наредихме пъзела, българска работа е била идеята за въстание с подкрепата на съседите, никой не ни е лъгал за нищо в онези години... Освен това паднаха маските на Ангел, на Данаил, На Каравелов... не е малко. 

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Borova gora said:

Е, така както си стояли отстрани, респективно Плоещката група останала извън борда. Гюргевската завера надделяла, но пък била на терен, Бенковски доста се потрудил, а Стамболов е бил куриер през войната, имало защо да оставят другите след себе си.

Това е много интересен въпрос сам по себе си, извън темата - защо от Млада България излиза само един забележителен лидер, Васил Иванов Кунчев от Карлово, и защо от Гюргевските апостоли излиза само един забележителен политик и лидер - Стефан Стамболов. Според мен не е въпрос на щастливи обстоятелства на историята и случайности, а е закономерност на българската народопсихология. Българите не търпят двувластие, тривластие и многовластие, те възлагат всичките си надежди и желания само на един, който израства по пътя на естествения подбор, меритокрацията, от техните среди. Стамболов и Левски са съвършено различни като качества, но това е общото, което ги свързва.

Преди 14 часа, Borova gora said:

Но поне наредихме пъзела, българска работа е била идеята за въстание с подкрепата на съседите, никой не ни е лъгал за нищо в онези години... Освен това паднаха маските на Ангел, на Данаил, На Каравелов... не е малко. 

Изработвал съм пъзели, технологията е да се изработи щанца-нож, която с удар се нанася върху същия формат картинка, каширана върху картон. С една щанца могат да се изработят хиляди пъзели с една и съща картинка; но по-интересното е в случая, когато сравняваме историята с пъзел е, че с една и съща щанца могат да се изрязват и хиляди картинки на пъзели, стига да са залепени върху същия формат картон. Затова не бих оприличил реконструкцията на историческата картина с пъзел, а с изработване на пътна карта през времето и събитията, повече с работа на палеонтолог, сглобяващ скелет на изчезнал вид по отделни фрагменти. Във втория случай, този на палеонтолога, не може да има н-на брой реконструкции, само една вярна; за разлика от пъзела, където н-на брой картинки, могат да бъдат направени на отделни стандартни късове с една единствена щанца по желанието и хрумването на печатаря. Първата работа, на палеонтолог възстановяващ цяла конструкция по фрагменти, бих сравнил с работата на добросъвестен историк; втората, изработване на щанца, способна да направи на фрагменти всяка пожелана картина, с работата на фокусник или мистификатор в полето на науката история, печатар на илюзии.

Край на офтопика 

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Това е много интересен въпрос сам по себе си, извън темата - защо от Млада България излиза само един забележителен лидер, Васил Иванов Кунчев от Карлово, и защо от Гюргевските апостоли излиза само един забележителен политик и лидер - Стефан Стамболов. Според мен не е въпрос на щастливи обстоятелства на историята и случайности, а е закономерност на българската народопсихология. Българите не търпят двувластие, тривластие и многовластие, те възлагат всичките си надежди и желания само на един, който израства по пътя на естествения подбор, меритокрацията, от техните среди. Стамболов и Левски са съвършено различни като качества, но това е общото, което ги свързва.

Изработвал съм пъзели, технологията е да се изработи щанца-нож, която с удар се нанася върху същия формат картинка, каширана върху картон. С една щанца могат да се изработят хиляди пъзели с една и съща картинка; но по-интересното е в случая, когато сравняваме историята с пъзел е, че с една и съща щанца могат да се изрязват и хиляди картинки на пъзели, стига да са залепени върху същия формат картон. Затова не бих оприличил реконструкцията на историческата картина с пъзел, а с изработване на пътна карта през времето и събитията, повече с работа на палеонтолог, сглобяващ скелет на изчезнал вид по отделни фрагменти. Във втория случай, този на палеонтолога, не може да има н-на брой реконструкции, само една вярна; за разлика от пъзела, където н-на брой картинки, могат да бъдат направени на отделни стандартни късове с една единствена щанца по желанието и хрумването на печатаря. Първата работа, на палеонтолог възстановяващ цяла конструкция по фрагменти, бих сравнил с работата на добросъвестен историк; втората, изработване на щанца, способна да направи на фрагменти всяка пожелана картина, с работата на фокусник или мистификатор в полето на науката история, печатар на илюзии.

Край на офтопика 

"Стамболов и Левски са съвършено различни като качества, но това е общото, което ги свързва." - О, не, има още нещо, което ги свързва, ВРО, Стамболов лично е бил заклет от Левски заедно с приятеля си Филип Симидов. Симидов, който много хубаво разказва в спомените си как молили Големия да повлияе на Апостола. Дяконът накрая се съгласил и извършил церемонията специално за двете 16-годишни момчета, като ползвал своите лични пистолети "Свети Илия" и "Свети Никола", кръстосани на две за целта. Вероятно е имало и други общи неща, но тогава, когато Стамболов е бил съвсем млад, тепърва е имало да израства, да променя характер и възгледи...
Е, значи съм права като наричам резултата от усилията ни "пъзел", защото това е нашият пъзел за Възраждането, но куп учени все още имат друг Макар че ако младите ни прочетат, особено тези, които са в университетите, накрая ще имат наистина готова пътна карта, по която да тръгнат...
Относно лидерството... този въпрос ме замисли за Иван Драсов, защо от него не станало лидер, а е имал качествата, бил е такъв докато е вършел народната работа в Ловеч, без него комитета се разпаднал, но после по никакъв начин не се върнал към обичайния си лидершип. Обяснението ми е предателството, което по-скоро дълбоко го е наранило, а по-малко уплашило, защото цял живот след това искал информация от Пъшков, търсел издайника, не го открил, но го търсел, а в 1873г. и Данаил Попов позахапал...
Тук, някъде в първите страници на темата прочетох как Стаски уверено е написал, че архивът на Ловеч е бил скрит в дома на Величка Хашнова, не е бил изхвърлен както архива на Марин, а пазен от нея, но точно този архив е бил заловен при бастисването на тайните къщи на Поп Лукан, на Драсов, на Сиркови и на Хашнови, при второто претърсване през октомври, не при първото през август т.е. след залавянето на Арабаконашките обирджии, включително Димитър. За съжаление Стаски не е представил изворите, на които е базирал твърдението си. Аз също подозирам, че е така, че от нея са иззели тези 50-60 писма, за които пише Саиб паша, вероятно и Гечо Хашната е бил разпитан, а после пуснат, но не се сещам за преките доказателства...

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Тук, някъде в първите страници на темата прочетох как Стаски уверено е написал, че архивът на Ловеч е бил скрит в дома на Величка Хашнова, не е бил изхвърлен както архива на Марин, а пазен от нея, но точно този архив е бил заловен при бастисването на тайните къщи на Поп Лукан, на Драсов, на Сиркови и на Хашнови, при второто претърсване през октомври, не при първото през август т.е. след залавянето на Арабаконашките обирджии, включително Димитър. За съжаление Стаски не е представил изворите, на които е базирал твърдението си. Аз също подозирам, че е така, че от нея са иззели тези 50-60 писма, за които пише Саиб паша, вероятно и Гечо Хашната е бил разпитан, а после пуснат, но не се сещам за преките доказателства...

Стаски, според мен, се базира на писмото на Левски от 12 декември:

"Но вижте какво ще ви кажа веднъж завинаги: и веднъж и сто пъти [да] излизам от длъжността си, [да ви забележа] пък защо исках да дойда. Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени във вас и в председателя тайни работи да се пренесат у Николчо, че или аз ще премина да ги взема, или друг ще изпратя да ги отнесе [там], където събираме вече всичките работи, защото времето заповяда. У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. И всичко от днес нататък кой каквото има за мен у Николчо да оставя. Оттам ще и получава. По-нататък не трябва да го питате откъде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнякъде, няма да ги разваляте [разпечатвате], като писма и пр. Недейте ги и бави, в същото време на него предавайте."

Председателят е бил Марин, той е арестуван, а няколко дни след него и Величка. При ареста на Марин са правили обиск в дома на поп Лукан, но всичко е било преместено в дома на Величка и Гечо Хашната преди това. Величка е била задържана в къщата на поп Кръстьо, а нейната къща е била обискирана щателно, това е условие поставено в доклада на Хамди паша от 16-ти септември, да се арестуват хора, за които има преки доказателства, че са замесени в комитета и да се обискират техните къщи. Впоследствие Сирков е взел някакви писма от Величка /парите не, тях според мен е закопал поп Лукан/, но очевидно писмата от външните кореспонденти от Влашко, Сърбия и Русия са били конфискувани още при арестуването на Величка. Няма ги в Ловчанския архив, който Левски е носел пришит в самара на коня преди да го заловят в Къкрина. Тези писма  са докладвани в телеграмата на търновския управител Али бей от 28 декември като "конфискувани", за разлика от докладваните писма на Каравелов като "иззети по подходящ начин и върнати на приносителя". Писмата от Одеса, Букурещ, Плоещ и Белград са попаднали в ръцете на софийската комисия от архива на комитета в Ловеч, съхраняван от Марин като председател, а след ареста му от неговата сестра Величка Хашнова. Стаски си е направил единствено възможния правилен извод в конкретния случай. При това, когато е писал това негово твърдение, Стаски не е разполагал с телеграмата на Али бей, за да има потвърждение от текста в нея, сам е стигнал. Просто няма откъде да се съберат всички писма от външни кореспонденти на Левски едновременно на едно място, освен в Ловеч, където са запазени техните отговори на Левски, но самите писма ги няма.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Стаски, според мен, се базира на писмото на Левски от 12 декември:

"Но вижте какво ще ви кажа веднъж завинаги: и веднъж и сто пъти [да] излизам от длъжността си, [да ви забележа] пък защо исках да дойда. Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени във вас и в председателя тайни работи да се пренесат у Николчо, че или аз ще премина да ги взема, или друг ще изпратя да ги отнесе [там], където събираме вече всичките работи, защото времето заповяда. У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. И всичко от днес нататък кой каквото има за мен у Николчо да оставя. Оттам ще и получава. По-нататък не трябва да го питате откъде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнякъде, няма да ги разваляте [разпечатвате], като писма и пр. Недейте ги и бави, в същото време на него предавайте."

Председателят е бил Марин, той е арестуван, а няколко дни след него и Величка. При ареста на Марин са правили обиск в дома на поп Лукан, но всичко е било преместено в дома на Величка и Гечо Хашната преди това. Величка е била задържана в къщата на поп Кръстьо, а нейната къща е била обискирана щателно, това е условие поставено в доклада на Хамди паша от 16-ти септември, да се арестуват хора, за които има преки доказателства, че са замесени в комитета и да се обискират техните къщи. Впоследствие Сирков е взел някакви писма от Величка /парите не, тях според мен е закопал поп Лукан/, но очевидно писмата от външните кореспонденти от Влашко, Сърбия и Русия са били конфискувани още при арестуването на Величка. Няма ги в Ловчанския архив, който Левски е носел пришит в самара на коня преди да го заловят в Къкрина. Тези писма  са докладвани в телеграмата на търновския управител Али бей от 28 декември като "конфискувани", за разлика от докладваните писма на Каравелов като "иззети по подходящ начин и върнати на приносителя". Писмата от Одеса, Букурещ, Плоещ и Белград са попаднали в ръцете на софийската комисия от архива на комитета в Ловеч, съхраняван от Марин като председател, а след ареста му от неговата сестра Величка Хашнова. Стаски си е направил единствено възможния правилен извод в конкретния случай. При това, когато е писал това негово твърдение, Стаски не е разполагал с телеграмата на Али бей, за да има потвърждение от текста в нея, сам е стигнал. Просто няма откъде да се съберат всички писма от външни кореспонденти на Левски едновременно на едно място, освен в Ловеч, където са запазени техните отговори на Левски, но самите писма ги няма.

Намерих текста, припомних си, малко по-надолу съм го снимала. Имало е задържани и разпитвани и през септември, още преди Арабаконак. По-скоро след обира в Денчо много имена са били издадени, повече от описаните от Хамди паша, който явно споменал само тези на водещите комити, макар Димо Драсов например да е бил освободен само след ден. Хамди паша ясно посочва, че и когато пише доклада, септември, има в този момент разпитвани лица, които да потвърдят дали посочените имена са членове на комитета като информация за тези имена събирал от два месеца и половина, значи не ги е издал Димо.

Тук вече не съм сигурна кога за първи път е разпитана Величка, защото след обира в Денчо Халача тя скрива кесия с пари, хвърлена от Апостола в двора й, ако са я видяли съседи, натопили са я. Това най-сетне би обяснило защо е разпитвана и затваряна и тя, а не само главата на семейството, Гечо Хашната, при условие, че в онези години мъжът в семейството е отговарял за всичко пред властта. Това би дало отговор и на въпроса защо толкова се е уплашил Марин от една топурдия и хвърлял документи в заода, а той не е бил от най-страпливите, след като и на Събранието ходил, и с Левски пътувал по селата в региона под носа на полицията...

Това е интересна възможност, Величка да е била разпитана преди Арабаконак, заради подхвърлената кесия с пари, поне месец преди брат й да бъде задържан, но тук вече не знаем кога са конфискували архива от нейната къща. След Арабаконак ясно, тя е държана в къщата на поп Кръстьо, но преди това?

Редактирано Четвъртък в 19:38 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Това е интересна възможност, Величка да е била разпитана преди Арабаконак, заради подхвърлената кесия с пари, поне месец преди брат й да бъде задържан, но тук вече не знаем кога са конфискували архива от нейната къща. След Арабаконак ясно, тя е държана в къщата на поп Кръстьо, но преди това?

Както виждате, след подчертания от Вас текст, никъде в донесението на Хамди не се споменават писма от Влашко, Русия и Сърбия, които да са заловени до тази дата, 16-ти септември 1872, споменават се други писма и документи, първото и единствено споменаване на кореспонденция на Левски с чужбина се появява в донесението на търновски управител от 28-ми декември 1872. Хамди паша като валия нямаше да пропусне да ги отбележи, твърде важна улика са, за да ги пропусне. Следователно писмата са конфискувани след тази дата, най-вероятно при арестуването на Величка Хашнова, защото Левски ги е поискал на 12-ти декември, но те не са били вече в архива към тази дата, за да не са и след това, при наличието на негови писма до същите кореспонденти като отговори.

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Както виждате, след подчертания от Вас текст, никъде в донесението на Хамди не се споменават писма от Влашко, Русия и Сърбия, които да са заловени до тази дата, 16-ти септември 1872, споменават се други писма и документи, първото и единствено споменаване на кореспонденция на Левски с чужбина се появява в донесението на търновски управител от 28-ми декември 1872. Хамди паша като валия нямаше да пропусне да ги отбележи, твърде важна улика са, за да ги пропусне. Следователно писмата са конфискувани след тази дата, най-вероятно при арестуването на Величка Хашнова, защото Левски ги е поискал на 12-ти декември, но те не са били вече в архива към тази дата, за да не са и след това, при наличието на негови писма до същите кореспонденти като отговори.

Така е, но това все още не означава, че Величка не е била арестувана и разпитана след обира в дома на Денчо Халача заради хвърлената в нейния двор кесия с пари. Другите къщи са бастисани, но никъде Мария Сиркова не казва, че Никола Сирков е бил арестуван. За Величка обаче знаем, че е била разпитвана, защото после влязла в дома им и предупредила, че следващата къща за проверка е тяхната, на Сиркови т.е. последната издадена, най-сигурната, пазената за зъл случай, дали пък не я е издала самата тя? Затова да е знаела, че предстои и при тях да дойдат, но нямали готовност същия ден, защото до този момент може да не са знаели всичките му тайни къщи... 

Едно съм сигурна, първият издайник е натопил ловчанлии още преди обира на Денчо, самият Хамди паша е написал, че данните в доклада му са събрани в период от два месеца и половина и тактиката му е била всеки от разпитваните да признава какво знаe за посочените имена в списъка на ловчанските комитаджии, които пък са били и следени.

Да, тогава още не са намерили архива в нейната къща, иначе тя щеше да бъде задържана, както е била след конфискуването му. 
През декември, след писмото на Левски, точно тя е трябвало да предаде парите и писмата на Левски в дома на Сиркови, но не са били в нея. Парите така и не предава, макар Левски последно да минава покрай къщата й на път за Къкрина, но по спомените на Сиркова, предната вечер предава на нея увити в кърпа писма. Ако полицията е конфискувала целият архив, вероятно ДА, защото Саиб паша съобщава в доклада си, че поради липса на време част от документите са останали непреведени, какво ли е било обяснението й за липсващите писма когато Дякона влезнал да пита и за липсващите пари? Левски не може да не е видял, че е получил само няколко хартии. Този, който е отчел всичко на Сирков е бил поп Кръстьо, Величка до идването на Апостола нищо не е отчела, чак при поискването, с което пък е научила, че той е в Ловеч. 
Според мен има немалка вероятност тя да е попаднала на мушката на властта още след обира на Денчо заради кесията с пари, която взела, което би отговорило на част от въпросите... С второто й арестуване вече нещата и за самата нея са станали драматични, не само за брат й.

Редактирано вчера от 09:44 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Едно съм сигурна, първият издайник е натопил ловчанлии още преди обира на Денчо, самият Хамди паша е написал, че данните в доклада му са събрани в период от два месеца и половина и тактиката му е била всеки от разпитваните да признават какво знаят за посочените имена в списъка на ловчанските комитаджии, които пък са били следени.

Това е написано в доклада на Хамди и няма съмнение, че първият информатор на полицията в Ловеч е бил някой от отсъстващите членове на комитета в списъка, а те са трима - Иван Драсов, Иванчо Колев и Димитър Пъшков - които са били в състояние да направят толкова изчерпателен списъка за Ловеч, но и да посочат главатарите на други комитети, във втория случай умишлено прикриващи някои и натопяващи други, които нямат нищо общо. Не е бил споменат и Димитър Общи, за да не се разплете чорапа с неговото залавяне и да посочи кой му е дал писмото за убийството на дякон Паисий.

Вече отделен въпрос откъде и кой е посочил този/тези членове на комита в Ловеч, както и ролята на Левски в него; това е станало от външен за Ловеч човек и от човек участвал в събранието на БРЦК в Букурещ, и този човек си има име, Обретенов.

Самият обир у Денчо е бил провален от членовете на ловчанския комитет, които е трябвало да го организират; Левски и Вутьо влизат в Димодрасовата къща от къщата на Марин, Вутьо свидетелства, че стопанинът на къщата /Димо/ ги посрещнал и отвел в плевнята. А Димо и баща му са арестувани същия ден на обира и на другия ден освободени. И веднага на другия ден е обискирана къщата на Марин и тази на Величка. При наличност и на Димо, и на Марин в списъка на комитетски членове, с които е разполагал преди обира Хамди, тяхното участие в обира е било подпечатано. Димо свидетелства, че в обира е участвал и Латинеца, той също фигурира в списъка на Хамди, направен още преди обира. Всичките тези са били в кърпа вързани в ръцете на ловечката полиция, тя е можела да ги изнудва и заплашва с всичко, включително със смъртни присъди за съучастие в убийство, което, не се съмнявам, че е било направено от полицията.

Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата. Не са ги арестували всичките, само защото тогава Левски им се е изплъзнал на косъм от къщата на Сиркови, за властта единствено той е имал голяма стойност, много по-голяма от всичките останали взети накуп.Държали са ги като отворен вълчи капан и са чакали влизането на Левски в него, това обяснява постоянното наблюдение над къщата на Сиркови, очаквали са все някога Левски да влезе там, защото са знаели, че ще се върне за парите и архива.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Това е написано в доклада на Хамди и няма съмнение, че първият информатор на полицията в Ловеч е бил някой от отсъстващите членове на комитета в списъка, а те са трима - Иван Драсов, Иванчо Колев и Димитър Пъшков - които са били в състояние да направят толкова изчерпателен списъка за Ловеч, но и да посочат главатарите на други комитети, във втория случай умишлено прикриващи някои и натопяващи други, които нямат нищо общо. Не е бил споменат и Димитър Общи, за да не се разплете чорапа с неговото залавяне и да посочи кой му е дал писмото за убийството на дякон Паисий.

Вече отделен въпрос откъде и кой е посочил този/тези членове на комита в Ловеч, както и ролята на Левски в него; това е станало от външен за Ловеч човек и от човек участвал в събранието на БРЦК в Букурещ, и този човек си има име, Обретенов.

Самият обир у Денчо е бил провален от членовете на ловчанския комитет, които е трябвало да го организират; Левски и Вутьо влизат в Димодрасовата къща от къщата на Марин, Вутьо свидетелства, че стопанинът на къщата /Димо/ ги посрещнал и отвел в плевнята. А Димо и баща му са арестувани същия ден на обира и на другия ден освободени. И веднага на другия ден е обискирана къщата на Марин и тази на Величка. При наличност и на Димо, и на Марин в списъка на комитетски членове, с които е разполагал преди обира Хамди, тяхното участие в обира е било подпечатано. Димо свидетелства, че в обира е участвал и Латинеца, той също фигурира в списъка на Хамди, направен още преди обира. Всичките тези са били в кърпа вързани в ръцете на ловечката полиция, тя е можела да ги изнудва и заплашва с всичко, включително със смъртни присъди за съучастие в убийство, което, не се съмнявам, че е било направено от полицията.

Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата. Не са ги арестували всичките, само защото тогава Левски им се е изплъзнал на косъм от къщата на Сиркови, за властта единствено той е имал голяма стойност, много по-голяма от всичките останали взети накуп.Държали са ги като отворен вълчи капан и са чакали влизането на Левски в него, това обяснява постоянното наблюдение над къщата на Сиркови, очаквали са все някога Левски да влезе там, защото са знаели, че ще се върне за парите и архива.

"Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата." - Не, не след убийството, а преди това. Водещите членове са били преди това поднесени на тепсия на Хамди паша, преди обира, но не е предприел мерки, защото е чакал да му дадат повод и причина, за да ги арестува. Пише го в документа за останалите, да се следят и като дадат повод, да бъдат заловени. Защо? Вероятно защото самата власт се е стреснала каква голяма организация е създадена под носа й и публичния шум и арести около нея само биха навредили, но и привлекли вниманието на чуждите представители в Империята. 
Никола Сирков също е бил сред имената. Това, което не е знаела ловешката полиция през август след убийството е, че Левски все още е бил в града, не е знаела и в коя къща е бил. Тогава той е предаден за пореден път, директно. Не от конака, не от заптие, а от свой човек. Или тя го е издала, или Величка е научила от свой, че скривалището и Апостола са предадени и той трябвало да бяга от къщата на Сиркови незабавно. Вариант е, Димо и баща му да са се откупили като го посочили, но и Марин, Величка, Пъшков, Латинеца в онзи момент са знаели, че Левски е в Сиркови. Кой от тях е проговорил не знаем, но е бил предаден от някой от тях, няма кой друг, те са знаели къде е в този момент нощува лидера. 
Той обаче не е знаел дълбочината на предателството и затова се е чудел в писмото до Каравелов от 25-ти август на реакциите на комитаджиите от едни бастисвания... не е имал информация какво наистина се е случвало. Нямал е до края, иначе не би стъпил в Ловеч или в Къкрина, някой би му изнесъл архива извън града да му го даде или някой би му го пренесъл на друго място, но той не би стъпил, а би очаквал и парите от Поплуканови, които така и не взел...

Защо са провалили самият обир в Денчо? Ако някой е искал Левски да бъдел заловен още преди обира...

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

"Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата." - Не, не след убийството, а преди това. Водещите членове са били преди това поднесени на тепсия на Хамди паша, преди обира, но не е предприел мерки, защото е чакал да му дадат повод и причина, за да ги арестува. Пише го в документа за останалите, да се следят и като дадат повод, да бъдат заловени. Защо? Вероятно защото самата власт се е стреснала каква голяма организация е създадена под носа й и публичния шум и арести около нея само биха навредили, но и привлекли вниманието на чуждите представители в Империята. 

Явно съм се изразил неточно, за да бъда разбран неточно - бил е известен като имена преди преди убийството, а е бил компрометиран с убийството /още на другия ден след него/, това съм искал да кажа, това твърдите и Вие, вземам си бележка, ще внимавам как пиша.

Преди 1 час, Borova gora said:

Защо са провалили самият обир в Денчо? Ако някой е искал Левски да бъдел заловен още преди обира...

Защото са били против този обир, Пъшков го пише. Смятали са, че така се излагат на опасност. И, според мен, някой от тях, от комитета, който е знаел за обира е предупредил Халача да не се прибира вкъщи и да изнесе от дома си сериозните суми пари, Левски е намерил там само малко грошове, а Халача е бил богат човек. На известието на Левски, имало е такова, да му даде еди-колко си лири, Халача е отговорил на приносителя "ела сам и си ги вземи".

Освен това, странно и неестествено е, слугата да крещи с цяло гърло, след като е познал Левски. Казали са на Левски, че слугата е предупреден за обира, а той или не е бил, за да се държи така, или е бил предупреден да се държи точно така, че да събере всички патрулиращи заптиета. Заптиетата са се появили толкова бързо в разстояние на минути, докато се е разигравала борбата между Левски и слугата, че според мен също са очаквали нещо около къщата.

Всичко това го обсъждахме вече, както и бързия обиск на тайните къщи, в които се е криел Левски, а те са били не повече от четири. Такава информация за тези къщи полицията е можела да получи само от вътрешен човек в комитета в Ловеч и то от много вътрешен, особено за къщата на Сиркови. Марийка Сиркова пише в спомените й, че тази къща е била известна като скривалище на Левски само на шепа хора и Левски се е криел в нея само при най-голяма опасност, имала е изход откъм покрива, водещ към скали и вход на пещера, позволяващ му да се измъкне дори при обсада.

Всички тези детайли, включително излизането на Латинеца десетина минути преди атаката на потерята и чудодейното му пропускане през блокадата, ги нищихме минута по минута, но в крайна сметка голямото предателство срещу Левски не тръгва от Ловеч, защото дейците там също са били предадени.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Явно съм се изразил неточно, за да бъда разбран неточно - бил е известен като имена преди преди убийството, а е бил компрометиран с убийството /още на другия ден след него/, това съм искал да кажа, това твърдите и Вие, вземам си бележка, ще внимавам как пиша.

Защото са били против този обир, Пъшков го пише. Смятали са, че така се излагат на опасност. И, според мен, някой от тях, от комитета, който е знаел за обира е предупредил Халача да не се прибира вкъщи и да изнесе от дома си сериозните суми пари, Левски е намерил там само малко грошове, а Халача е бил богат човек. На известието на Левски, имало е такова, да му даде еди-колко си лири, Халача е отговорил на приносителя "ела сам и си ги вземи".

Освен това, странно и неестествено е, слугата да крещи с цяло гърло, след като е познал Левски. Казали са на Левски, че слугата е предупреден за обира, а той или не е бил, за да се държи така, или е бил предупреден да се държи точно така, че да събере всички патрулиращи заптиета. Заптиетата са се появили толкова бързо в разстояние на минути, докато се е разигравала борбата между Левски и слугата, че според мен също са очаквали нещо около къщата.

Всичко това го обсъждахме вече, както и бързия обиск на тайните къщи, в които се е криел Левски, а те са били не повече от четири. Такава информация за тези къщи полицията е можела да получи само от вътрешен човек в комитета в Ловеч и то от много вътрешен, особено за къщата на Сиркови. Марийка Сиркова пише в спомените й, че тази къща е била известна като скривалище на Левски само на шепа хора и Левски се е криел в нея само при най-голяма опасност, имала е изход откъм покрива, водещ към скали и вход на пещера, позволяващ му да се измъкне дори при обсада.

Всички тези детайли, включително излизането на Латинеца десетина минути преди атаката на потерята и чудодейното му пропускане през блокадата, ги нищихме минута по минута, но в крайна сметка голямото предателство срещу Левски не тръгва от Ловеч, защото дейците там също са били предадени.

Там е въпросът, че когато съм чела, учила и после... все съм си мислила, че Левски е имал лош късмет при обира, все ми се е струвало, че има някаква случайност или така са писали историците, или така е преподавано и съм го приела за чиста монета. Едва сега, след доклада на Хамди паша, осъзнавам, че в тези няколко августовски дни, Апостола пряко и целенасочено е бил предаден два пъти, случайности не е имало, имало е две предателства и си е било чист късмет да се изплъзне. Може би и от писмото му до Каравелов да съм била повлияна и да ми се е струвало, че просто така се е случило.

Едното предателство е било когато са предупредили Халача и който го е предупредил е очаквал Левски да бъде заловен вътре в къщата му. Това си е било чисто предателство от свой човек.

Къщите ги броя пет, тази на Иван Драсов, Левски е правел събрания на комитета там и тя също е била бастисана след обира, нищо, че Иван е бил заминал, после на поп Лукан и Марин, на Величка, на Латинеца, на Сирков. Второто предателство е когато е посочена последна, къщата на Сирков. Не са я знаели, не са били подготвени за обиск в нея и са отложили за следващия ден. Тогава Величка е изтичала и е съобщила, че къщата ще бъде претърсена, да бяга Левски оттам. Тук му е спасила живота. На практика все едно, че е казала, че има предателство, кой както я е разбрал. Но... как е научила, че някой е издал? Трябва да го е направил баща й или брат й, или съпругът й, така да е чула... Къкрина всъщност е третият опит за предателство в ловешко. Планирани, целенасочени предателства, няма кой друг да е освен някой от неговия вътрешен кръг. Но първият и вторият ловешки предатели са различни от третия, къкринския освен ако поп Лукан или Гечо Хашната не са били издайниците и трите пъти.

Е, търсейки най-първите стигнахме и до Обретенов и Каравелов, но тях сега оставям настрани, защото Къкрина е по-късно, след Арабаконак, след натиска върху всички. Обаче още в средата на август някой просто го е пожертвал и то два пъти, преди и след обира, когато все още е можело да им се размине с някой разпит и обещание да сътрудничат, не е било опряло въжето на бесилото до гърлата им...

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Borova gora said:

Но първият и вторият ловешки предатели са различни от третия, къкринския освен ако поп Лукан или Гечо Хашната не са били издайниците и трите пъти.

Поп Лукан и Гечо Хашната ги изключвам от предателството за Къкрина, и да са имали желание, нямали са възможности. Левски не е казал, минавайки в къщата на Величка "тази нощ ще нощувам в ханчето на Латинеца в Къкрина"; нито пък поп Лукан е имал някакви контакти с него при влизането му в Ловеч.

Изключвам ги и от първото предателство с обира у Денчо Халача, защото Марин е бил пряко замесен с даването на подслон в дома си на Вутьо Ветов, следователно поп Лукан трябва да нотопи сина си, а и сам себе си, като собственик на този дом, в който е нощувал един от участниците в убийството.

Гечо Хашната не съм чел да е участвал в заседанията на Привременното правителство, където е бил обсъждан обира, а жена му, Величка, е била също включена в "техническия персонал" по обира, трябвало е да наблюдава улицата и е приела хвърлената кесия от Левски, както отбелязахте. Какъв е мотива на Гечо Хашната да предупреждава комшията си Денчо Халача за обир, в който участва косвено и неговата съпруга, това ще им донесе големи проблеми.

Остава да е бил някой взел участие в заседанието на което са решавали за обира, но не е бил съгласен за такъв обир и тук се сещам единствено за Димитър Пъшков, само той твърди, че Левски е извършил обира на своя глава /"своеволствал"/, никой друг не го твърди и не отговаря на действителността, в обира е участвал и Марин Поплуканов /посрещнал Вутьо/, участвал е и Латинеца, и Величка, и брат на Марин /наблюдавал улицата/, участвали са и други, нали някой предния ден трябва да е набил коловете в двора на Димо Драсов откъм турския хан с цел да заблудят полицията, че нападателите са влезли оттам, някой е отковавал предварително дъските на оградата между Димовата къща и тази на Халача; друг е донесъл пушката на Левски, трети е имал грижа за арнаутските дрехи, с които се преобличат в плевнята на Димо. Следователно твърдението на Пъшков, че комитетът не бил съгласен с обира и Левски сам го извършил е чиста лъжа, Марин е бил председател и е участвал, включил е сестра си и брат си.

Пъшков не е знаел за къщата на Сирков като скривалище на Левски, но Димо Драсов и Латинеца са знаели. Но Пъшков е знаел за останалите къщи.

За Латинеца, тук имаше спор дали е бил трети участник или не, бил ли е пряк участник или е помагал само в "логистиката" - ограда, колове и т.н. Няма значение това, щом Димо Драсов твърди, че Латинеца е бил третия. Щом Димо го е казал пред Параскев Стоянов след 30 години, казал го е и пред турската полиция, когато са го арестували. Това е било достатъчно, за да обвинят Латинеца, посочен е от свидетел и фигурира в списъка на ксомитета. Латинеца със сигурност е бил запознат с тайната на Сирковата къща като най-сигурното скривалище на Левски. Никъде не съм чел къщата на Латинеца да е била бастисвана и наблюдавана.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Поп Лукан и Гечо Хашната ги изключвам от предателството за Къкрина, и да са имали желание, нямали са възможности. Левски не е казал, минавайки в къщата на Величка "тази нощ ще нощувам в ханчето на Латинеца в Къкрина"; нито пък поп Лукан е имал някакви контакти с него при влизането му в Ловеч.

Изключвам ги и от първото предателство с обира у Денчо Халача, защото Марин е бил пряко замесен с даването на подслон в дома си на Вутьо Ветов, следователно поп Лукан трябва да нотопи сина си, а и сам себе си, като собственик на този дом, в който е нощувал един от участниците в убийството.

Гечо Хашната не съм чел да е участвал в заседанията на Привременното правителство, където е бил обсъждан обира, а жена му, Величка, е била също включена в "техническия персонал" по обира, трябвало е да наблюдава улицата и е приела хвърлената кесия от Левски, както отбелязахте. Какъв е мотива на Гечо Хашната да предупреждава комшията си Денчо Халача за обир, в който участва косвено и неговата съпруга, това ще им донесе големи проблеми.

Остава да е бил някой взел участие в заседанието на което са решавали за обира, но не е бил съгласен за такъв обир и тук се сещам единствено за Димитър Пъшков, само той твърди, че Левски е извършил обира на своя глава /"своеволствал"/, никой друг не го твърди и не отговаря на действителността, в обира е участвал и Марин Поплуканов /посрещнал Вутьо/, участвал е и Латинеца, и Величка, и брат на Марин /наблюдавал улицата/, участвали са и други, нали някой предния ден трябва да е набил коловете в двора на Димо Драсов откъм турския хан с цел да заблудят полицията, че нападателите са влезли оттам, някой е отковавал предварително дъските на оградата между Димовата къща и тази на Халача; друг е донесъл пушката на Левски, трети е имал грижа за арнаутските дрехи, с които се преобличат в плевнята на Димо. Следователно твърдението на Пъшков, че комитетът не бил съгласен с обира и Левски сам го извършил е чиста лъжа, Марин е бил председател и е участвал, включил е сестра си и брат си.

Пъшков не е знаел за къщата на Сирков като скривалище на Левски, но Димо Драсов и Латинеца са знаели. Но Пъшков е знаел за останалите къщи.

За Латинеца, тук имаше спор дали е бил трети участник или не, бил ли е пряк участник или е помагал само в "логистиката" - ограда, колове и т.н. Няма значение това, щом Димо Драсов твърди, че Латинеца е бил третия. Щом Димо го е казал пред Параскев Стоянов след 30 години, казал го е и пред турската полиция, когато са го арестували. Това е било достатъчно, за да обвинят Латинеца, посочен е от свидетел и фигурира в списъка на ксомитета. Латинеца със сигурност е бил запознат с тайната на Сирковата къща като най-сигурното скривалище на Левски. Никъде не съм чел къщата на Латинеца да е била бастисвана и наблюдавана.

Левски е отсядал и в къщата на Латинеца, има доста материали по въпроса. Ако Латинецът бил заподозрян и викан на разпит, няма начин да не се проверили и къщата му. Но при него потайността е била най-голяма. Той не оставя следа и след Къкрина, никой не го споменава, Никола Цвятков не оставя ни един диалог между Латинеца и Левски да е чул, а бил с двамата до София, не е бил заговорен и той самия от ханджията през целия път. Латинецът го няма и в спомените на роднините му, никой не съобщава какво е разказал за залавянето, за ханчето ни то на своите, нито на някой останалите комитаджии. История не записали нито Кацев-Бурски, нито Параскев Стоянов и т.н., дори Пъшков не отронва да е говорил с него поне веднъж след 1872г., да го е разпитвал какво се е случило, а по думите на Цвятков, Пъшков и Латинеца били затворени в един кауш в София... Така че, информация нямаме, но това не значи, че бастисване не е имало, просто е станал най-потайния след обира на Денчо.

Все пък, излиза, че не са били предадени наведнъж всичките четири тайни къщи, последната, Сирковата, е предадена по време или малко след обира във Величкини. Това означава втори предател, различен от първия. Първият предател не е знаел Сирковата къща и не я е съобщил от самото начало.

https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - "В скривалището на Апостола на свободата не позволяваше да идва никой. Знаеха го само Лукановци и Величкини."
Относно Гечо Хашната, за него Мария Сиркова е казала, че е знаел за нощуването на Левски в дома й, последната нощ на Дякона в Ловеч. Под отиване в конака имам предвид съпругата му да го е пратила, или да е пратила баща си, или брат си Христо, не е задължително Величка сама жена да е тичала при каймакамина да доложи за Къкрина. Тя може да е научила от Сиркови или жената на Латинеца, но какво пречи да го е съобщила в къщи и друг да е изтичал от домашните й в тъмното, в студеното. Подозирам баща й, би спасил децата си и би поел товара върху себе си, защото бил възрастен, дори да му отмъстели комитаджии, поживял е, а пред децата му имало още път в живота.

Латинецът е бил в Къкрина, Сиркова не признава тя или съпругът й да са ходили в конака, остават Величкини, някой от тях да е изтичал при напускането на Ловеч от Левски. Величкини са знаели, че е там, защото предната вечер били поискани писмата и парите от Величка. 
Не е задължително първото предателство преди обира, второто след обира и третото в Къкрина да са на един и същи човек. Възможно е, но несигурно. Написах защо мисля, че първият и вторият не са един и същ.

Въпросът е, че преди обира някой е съобщил не за планирано криминално деяние, за обир на пари, а за дело на комитаджии, за комитет, организация... По онова време най-сериозно би си изпатил Левски, другите биха се отървали с няколко години затвор. Преди Къкрина обаче неколцина са вървели към турските бесилки. Но така или иначе, някой истински е искал да го предаде в средата на август, може би защото не е бил съгласен с убийството на дякон Паисий, а и с цялата политика на последващи убийства и като хванели Апостола, тази тенденция щяла да спре. Но изложил на риск и помагачите му.

После вторият предател издал и Сиркови… И без Арабаконак, дузина от Ловеч са били заподозрени през септември, повече като имена и от списъка на Хамди паша. Но третият, Къкринският издайник няма общо с първия. Защото под булото на третия са неколцина роднини, но всеки от тях си изпатил при първия, августовския провал. Някой ги посочил, някой който добре ги е знаел, но не им е бил роднина.

Редактирано Преди 3 часа от Borova gora

[Borova gora]

Преди 40 минути, Borova gora said:

 

Намерих цитата:
https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - "В скривалището на Апостола на свободата не позволяваше да идва никой. Знаеха го само Лукановци и Величкини." - под "скривалище" става въпрос за Сирковата къща.

Когато удари първата камбана, дойдоха Левски и Николчо и Левски ми каза:

  - Като минавате край Величкини, отбий се у тях и насаме ù кажи, че съм пристигнал и съм наредил по тебе да ми изпрати писмата, които са били подхвърлени в нейния двор. Да ги свие в една кърпа, а ти ще ги сложиш в пазва и ще ги донесеш. Извикай я настрана, кажи ù това и ù съобщи утре да си бъде в къщи през целия ден, тъй като ще отида у тях. Кажи ù също да бъде у тях и поп Лукан, с когото искам непременно да разговарям."

"Като дойде Левски знаехме само аз и Николчо Цвятков, Христо Цонев, Величка и Гечо, поп Лукан и син му Христо."

"Така без да подозира никой, той отиде у Величкини, където остана и преспа през нощта у тях.

 И така, Левски осъмнал на Коледа в дома на Величка Хашнова.

Там се бе срещнал с поп Лукан и го разпитвал за откарването му в София и за срещата с Димитър Общи – продължава в спомените си баба Марийка. На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона."

В един друг спомен съобщава, че още една къща е била претърсена, но не е ясно защо, Левски в дома на Цвятков не е спал никога:

"Търсили и у Никола Цветков и вече заградили къщата, т. е. тайно я вардели отдалеч."

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Чела съм и трети неин вариант, в който не е спал във Величкини, а само минал покрай нея на излизане от Ловеч на път за Къкрина... В спомените й обаче има много общи неща, на които можем да вярваме. Е, разликата е съществена, нощувал ли е в дома на Гечо Хашната и Величка или не...

Редактирано Преди 3 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Чела съм и трети неин вариант, в който не е спал във Величкини, а само минал покрай нея на излизане от Ловеч на път за Къкрина... В спомените й обаче има много общи неща, на които можем да вярваме. Е, разликата е съществена, нощувал ли е в дома на Гечо Хашната и Величка или не...

Не е нощувал в дома на Величка, да направи това би било абсурдно, след като в писмото му от 12-ти декември Левски пише, че знае кой е подхвърлял писмата и че този, който го е направил е предателят, но не знае от страх или истинно и дали всички останали от комитета са съпричастни.

Най-достоверни са думите на Никола Сирков, записани от отец Матей, Левски е пренощувал една нощ у Сиркови и на другия ден е тръгнал към Къкрина, като пътьом е минал през къщата на Величка. Всичките измислици на Мария Сиркова впоследствие, че нощувал у Величкини са плод на гузна съвест и опит да насочи вниманието къв Величка като предател на Левски.

Ще се оплетете и объркате като в стая с криви огледала в тези взаимноотричащи се спомени на съвременници, писани по различни времена и с различни подбуди. Следвайте логиката на събитията, това не е пъзел с картинки.