Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Онези на Обретенов, Каравелов и сие не ги броя в момента.

Оттам е започнало всичко, предателствата в Ловеч са следствие.

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Оттам е започнало всичко, предателствата в Ловеч са следствие.

Знам, но сега става ясно, че е имало и един трети външен, неволен издайник, Кънчев, което пак е рефлектирало в комитета в Ловеч. Обретенов тогава е бил в кауша, при разпитите директно е бил провокиран да изкаже какво знае за Ловеч и ловчанлии, за търговец Пъшков и др., като е решил, че знаят всичко, а и бесилото до врата му, издал е каквото е чул от Кънчев. Вариант турската полиция да е проучила и да не е разбрала за приятелството между двамата, при условие, че Ангел висял в Читалището с дни когато бил в Русе, няма и няма.

Не са могли да задържат Пъшков затова, че е имал договор за покупко-продажба с Ангел, такива сигурно е имал с няколко парньори, но договора го е направило силно подозрителен на властта. Дал им е бързо повод да го притиснат. Бяхте публикували писмо между Драсов и Пъшков след Освобождението, чудехме се каква връзка е имало между тях, та Пъшков бил задължен да му докладва всичко, такива отношения са нямали с Марин например. Такава не бяхме срещали между други поборници. Сега намерихме отговор, заедно са участвали в искането и логистичното осигуряване на убийството на дякон Паисий и вероятно Драсов е научил, че в конака Пъшков е разпитван за Кънчев и мисията му. 

За Иванчо Колев, ако някак научим на коя дата е напуснал Ловеч, преди или след убийството на Стойчо Гиргинов, ще имаме по-добра идея дали той не е подшушнал нещо на Денчо Халача. 

Е, никога не бях броила предателствата в Ловеч, изненадана съм колко много опити е имало... Жалко, че Левски не ги е осъзнал по този начин, не е имал информацията, че някой е предал Ловеч, Драсов и т.н.

Тъжното също е, че за няколко гроша на Денчо е бил принуден Левски да убие слугата му, а в същото време Марин скрил много, много повече от него, за да ги носи с Димитър от Дяково на Каравелов... Левски обири правил за пари, а Марин после криел парите от него.

Редактирано Понеделник в 08:04 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Borova gora said:

Райчо и Хитов са знаели според мен за мисията, няма вариант да не са. 

Това е голям въпрос пред мен. Райчо вероятно е знаел, защото мисията на Ангел Кънчев започва още от Табор, където са му я възложили, за да мине през Виена за пълномощното за търговец на кожи, под чието прикритие да събира подписите. Братът на Райчо, Ванката Попхристов, е загинал в четата на Хаджи Димитър, където е постъпил, напускайки попрището на офицер в руската армия, той е бил професионален военен и е обучавал останалите четници на тактика и стратегия. Райчо е бил свързан чрез брат си с Русия и това ми дава основание да мисля, че той е бил един от посветените в мисията на Кънчев да събира подписи.

Но за Хитов имам съмнение, главно заради казаното от него пред съгражданина на Обретенов и Кънчев в Белград, непосредствено преди да изпрати Кънчев към Ловеч. Там Хитов заявява и пред другите стари войводи, че, ако сега не въстанем, ще попаднем по-късно под друг господар, визира Русия. Подобна мисъл има и в писмото му до Левски от края на юли, което, според Антонова, е донесено на Левски от Кънчев при идването му в Ловеч. Хитов е водел преговори с Блазнавац и Ристич за сръбска военна помощ, а по онова време Сърбия не е верният съюзник на Русия от времето на княз Михаил, регентството води задкулисни преговори с Австро-Унгария в ущърб на руските интереси и превъоражава сръбската армия със западно оръжие, изхвърляйки от употреба остарелите системи руско оръжие. Хитов трябва да е бил с раздвоено съзнание да служи на сръбските интереси и да изпраща Кънчев с руска мисия, а нямам впечатление, че Хитов е имал способност на такова раздвоение, той е бил монолитна натура с последователни действия, макар и спорни от морална гледна точка.

[Б. Киров]

Преди 24 минути, Borova gora said:

Знам, но сега става ясно, че е имало и един трети външен, неволен издайник, Кънчев, което пак е рефлектирало в комитета в Ловеч. Обретенов тогава е бил в кауша, при разпитите директно е бил провокиран да изкаже какво знае за Ловеч и ловчанлии, като е решил, че знаят всичко, а и бесилото до врата му, издал е каквото чул от Кънчев. Вариант турската полиция да е проучила и да не е разбрала за приятелството между двамата, при условие, че Ангел висял в Читалището с дни когато бил в Русе, няма и няма.

Да, няма вероятност полицията в Русе да не е проучила връзките между Обретенов и Кънчев, още на другия ден след самоубийството на Ангел в кауша при Обретенов са пуснали Златев, който му е задавал само един въпрос, познава ли Кънчев, това го е написал самият Обретенов.

Освен всичко друго, направили са обиск в читалището и са открили и писмата между двамата, в които Ангел докладва на Обретенов, че е пристигнал в Ловеч и чака среща с Левски. Разплитането на чорапа, по Хитов, е започнало веднага след смъртта на Ангел и нишката директно е извела полицията в Русе до Ловеч, където е била подхваната от тамошната власт, силно улеснена от тази информация.

Самото тескере на Ангел, намерено у него, е преди всичко циркулиране между Ловеч и Русе.

Достатъчно е било Обретенов още тогава да е казал името на Иван Драсов в Ловеч, което име му е било известно от преминаващите през него писма, за да фиксират вниманието си върху Драсов. Успоредно с това са имали и договора между Ангел и Пъшков, който също е станал обект на интерес. Вероятно тогава са започнали да ги наблюдават в Ловеч, а само 4 месеца по-късно става убийството на Паисий, в което и двамата са пряко замесени - Драсов с писмото, Пъшков с организирането на самото убийство като логистика, даже сам пише, че след убийството телеграфирал в Ловеч да съобщи, ако е бил под наблюдение само тази телеграма вече го е вкарала на първо място в листата на заподозрените.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Да, няма вероятност полицията в Русе да не е проучила връзките между Обретенов и Кънчев, още на другия ден след самоубийството на Ангел в кауша при Обретенов са пуснали Златев, който му е задавал само един въпрос, познава ли Кънчев, това го е написал самият Обретенов.

Освен всичко друго, направили са обиск в читалището и са открили и писмата между двамата, в които Ангел докладва на Обретенов, че е пристигнал в Ловеч и чака среща с Левски. Разплитането на чорапа, по Хитов, е започнало веднага след смъртта на Ангел и нишката директно е извела полицията в Русе до Ловеч, където е била подхваната от тамошната власт, силно улеснена от тази информация.

Самото тескере на Ангел, намерено у него, е преди всичко циркулиране между Ловеч и Русе.

Достатъчно е било Обретенов още тогава да е казал името на Иван Драсов в Ловеч, което име му е било известно от преминаващите през него писма, за да фиксират вниманието си върху Драсов. Успоредно с това са имали и договора между Ангел и Пъшков, който също е станал обект на интерес. Вероятно тогава са започнали да ги наблюдават в Ловеч, а само 4 месеца по-късно става убийството на Паисий, в което и двамата са пряко замесени - Драсов с писмото, Пъшков с организирането на самото убийство като логистика, даже сам пише, че след убийството телеграфирал в Ловеч да съобщи, ако е бил под наблюдение само тази телеграма вече го е вкарала на първо място в листата на заподозрените.

За раздвоеното съзнание - твърде много ще е на нашата история, един Каравелов е достатъчен. При него пък дори и разтроено е било, българско, сръбско, руско...

Всъщност началото на издаването започва неволно, но едва сега го установихме. Тескерето на Кънчев и договорът с Пъшков са насочили полицията към Ловеч. Паднало им е от небето, на тепсия, а заради убийството на Стоян Пенев пък са им били подръка Обретенов, Иванов и Кърджилов в кауша, изобщо не е било необходимо някой да изпусне думата Ловеч, комитет и т.н. Принуден да им каже нещо, което не знаят, за да се отърве от бесилото, Обретенов е дал името на Драсов. И... се е съгласил да бъде доносник. Бил е той, защото после само той отива на Събранието и само той е притежавал новите документи за разпространение оттам. Екземпляри от тях бързо-бързо се оказали в ръцете на полицията, а Кърджилов и Иванов дори не са били чули още новините от Букурещ. Като цяло спряла съвсем и работата на комитета, Кънчев вече го нямало и спрели събранията, Протоколите и т.н., а през август направо и се самозакрили. Останал Обретенов да бъде куриер. И той раздвоен, разтроен, като в неговия случай прибавяме и турската полиция.

Анализирам още веднъж, за последно тази част от събитията, защото сега си идват на място някои факти. Знаем със сигурност, че Али Чауш е помогнал на съседа си Драсов, паспорт му осигурил, бил е и на изпращането му, с една дума нещата и по-зле са можели да бъдат за ловчанлии, ако в началото не им е било ударено рамо. Но убийството на дякон Паисий ги навряло в очите и ръцете на властта. Ето, тук мисля, че са се отказали да участват повече в обири, сплашвания и т.н., включително да придружават Левски както са го правели преди, защото им е било подсказано, най-вероятно от Али Чауш, че са на мушката. Драсов хукнал съвсем съзнателно ицвън българско, както много пъти сме коментирали, доста по-рано от започване на учебната година. Целял е да не бъде в Ловеч по време на обира на Денчо. Пъшков също се е покрил въпросният ден. Сега вече дойдоха и отговорите на детайлите. Опитали са се да увъртат, доносникът на Хамди паша е твърдял, че съвсем наскоро е бил съставен комитета в Ловеч и още не били избрали ръковоство, но на властта й е било достатъчно да има подръка имената на първенците в този комитет. Защо са посочили на първо място поп Лукан и поп Кръстьо? Вероятно са разчитали, че имат някаква закрила като духовни лица. 

Малко по малко фактите се подреждат по пътя на логиката, били са там, в изворите, но е трябвало да ги свържем...

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

За раздвоеното съзнание - твърде много ще е на нашата история, един Каравелов е достатъчен. При него пък дори и разтроено е било, българско, сръбско, руско...

Всъщност началото на издаването започва неволно, но едва сега го установихме. Тескерето на Кънчев и договорът с Пъшков са насочили полицията към Ловеч. Паднало им е от небето, на тепсия, а заради убийството на Стоян Пенев пък са им били подръка Обретенов, Иванов и Кърджилов в кауша, изобщо не е било необходимо някой да изпусне думата Ловеч, комитет и т.н. Принуден да им каже нещо, което не знаят, за да се отърве от бесилото, Обретенов е дал името на Драсов. И... се е съгласил да бъде доносник. Бил е той, защото после само той отива на Събранието и само той е притежавал новите документи за разпространение оттам. Екземпляри от тях бързо-бързо се оказали в ръцете на полицията, а Кърджилов и Иванов дори не са били чули още новините от Букурещ. Като цяло спряла съвсем и работата на комитета, Кънчев вече го нямало и спрели събранията, Протоколите и т.н., а през август направо и се самозакрили. Останал Обретенов да бъде куриер. И той раздвоен, разтроен, като в неговия случай прибавяме и турската полиция.

Анализирам още веднъж, за последно тази част от събитията, защото сега си идват на място някои факти. Знаем със сигурност, че Али Чауш е помогнал на съседа си Драсов, паспорт му осигурил, бил е и на изпращането му, с една дума нещата и по-зле са можели да бъдат за ловчанлии, ако в началото не им е било ударено рамо. Но убийството на дякон Паисий ги навряло в очите и ръцете на властта. Ето, тук мисля, че са се отказали да участват повече в обири, сплашвания и т.н., включително да придружават Левски както са го правели преди, защото им е било подсказано, най-вероятно от Али Чауш, че са на мушката. Драсов хукнал съвсем съзнателно ицвън българско, както много пъти сме коментирали, доста по-рано от започване на учебната година. Целял е да не бъде в Ловеч по време на обира на Денчо. Пъшков също се е покрил въпросният ден. Сега вече дойдоха и отговорите на детайлите. Опитали са се да увъртат, доносникът на Хамди паша е твърдял, че съвсем наскоро е бил съставен комитета в Ловеч и още не били избрали ръковоство, но на властта й е било достатъчно да има подръка имената на първенците в този комитет. Защо са посочили на първо място поп Лукан и поп Кръстьо? Вероятно са разчитали, че имат някаква закрила като духовни лица. 

Малко по малко фактите се подреждат по пътя на логиката, били са там, в изворите, но е трябвало да ги свържем...

Само да допълня, Иванчо Колев, според някои източници /много е замъглено времето на неговото заминаване за Влашко/ е напуснал Ловеч по-късно от Драсов, след Арабаконак, ще рече края на септември, което го прави силен кандидат за полицейски информатор. Пуснали са го с тескере и пари са му дали /по Марийка Сиркова/ след двете убийства - на Паисий и на слугата на Денчо. Той е единият от тримата, които не присъстват в списъка на Хамди, а е заминал броени дни, след като този списък е бил изпратен в Цариград. Хм...

Преди 10 часа, Borova gora said:

Малко по малко фактите се подреждат по пътя на логиката, били са там, в изворите, но е трябвало да ги свържем...

Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Само да допълня, Иванчо Колев, според някои източници /много е замъглено времето на неговото заминаване за Влашко/ е напуснал Ловеч по-късно от Драсов, след Арабаконак, ще рече края на септември, което го прави силен кандидат за полицейски информатор. Пуснали са го с тескере и пари са му дали /по Марийка Сиркова/ след двете убийства - на Паисий и на слугата на Денчо. Той е единият от тримата, които не присъстват в списъка на Хамди, а е заминал броени дни, след като този списък е бил изпратен в Цариград. Хм...

Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била.

Случаят със спиране на работата на русенския комитет през 1872г., ни протоколи повече, ни развиване на дейност, при условие, че Обретенов търчал по Събрание и друго, само подкрепя подозрението ми, че първоначално комитета е бил съставен да подпомага работата на Кънчев и затова ни Левски, ни друг ги заклел, ни имали церемония, ни развиване на дейност, само едни протоколи с грешни дати.

"Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била." - Много ми се искаше да останат герои, голям риск е било да правят комитети в онези времена, преди това не са и чували за такова нещо, само за чети, оценявам високо това. Обаче влезнеш ли веднъж в такава организация, трябва да пазиш живота и на другите, не само своя собствен.

Около Иванчо Колев е имало нещо, всички са се съмнявали в него, не случайно Мария Сиркова е изплюла тази информация. Той не се е съгласил да бъде интервюиран от Параскев Хаджиев след Освобождението. "След Арабаконашкото приключение и провала във ВРО емигрира във Влашко. Работи като словослагател в печатницата на Любен Каравелов (Букурещ)", тичал е при Каравелов, но за да вземе пари от турската полиция, без да му пука за мнението на останалите комити, явно се е чувствал недосегаем. Звучи обаче като да е трябвало да шпионира във Влашко, особено вестникаря, който пък издал заповед за въстание и избягал през Париж в Белград. Никакъв опит сам да влезе в българско и да подигне бунт като му трябвал толкова, другите да се жертват, другите в огъня, той само давал команди. Но, за да предприеме този ход с Иванчо Колев, турската полиция го е имала като агент от известно време и го е вкарала в действие когато й е трябвало. Въпросът е откога е започнал да доносничи и какво го е провокирало? Не е бил заплашен, не е бил на сбирката в лозята с Димитър от Дяково...

Има още нещо, което ми се иска да зная, в някои извори пише, че през 1869г. не само Левски е бил подготвян да тръгне на обиколка в българско. Било е казано и на Джура - Георги Живков, да тръгне на обиколка и да основава комитети в редица градове. Не съм чела да го е изпълнил, не ми е ясно и защо не го е направил, но изглежда българско е било разделено на няколко части още преди Априлското и определено всеки да работи в някаква част, Левски явно е бил в подбалканската при първата си обиколка. Когато никой друг не поема работата, при втората и третата разширява обсега навсякъде. Драмата с клеветата на Каравелов в шпионство се разиграва след първата обиколка на Апостола. 

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Драмата с клеветата на Каравелов в шпионство се разиграва след първата обиколка на Апостола. 

Драмата с клеветата срещу Георги Живков във вестника на Каравелов се разиграва през 1870-та след скандала с шпионина Светослав Сапунов /Миларов/, изпратен от Христо Арнаудов да донася на османската власт за революционното движение сред българската емиграция във Влашко. Мисията на Сапунов е била да разубеди българските революционери да търсят съдействието на Русия и Сърбия. Каравелов е побеснял от предложението на Сапунов да пише срещу Русия и Сърбия във вестника си срещу пари в замяна. Георги Живков е бил подведен от Петко Славейков, че Сапунов е свестно момче и патриот и му е издал препоръка до хората от Млада България, посрещнали го в Гюргево. Там обаче Иван Кършовски, който подложил Сапунов на проверка и прочел препоръките му от Арнаудов и Бидискини /емисар на задграничното полско правителство и едновременно с това османски шпионин/, го разобличил като турски шпионин. Това е провокирало Каравелов да започне клеветническа кампания срещу Живков.

Освен това, на събранието на БРЦК /учредително/ от декември- 1869 - януари 1870 е бил допуснат с препоръка на Георги Живков и един полски емигрант, който впоследствие е депозирал шпионски доклад до османската власт за българските революциенери /т.н.Русенски доклад, проф.Митев пише за него/, разкриващ техните замисли и структурата на новосформирания БРЦК. Всичко това е насочило гнева на Каравелов към Живков, женен за полякиня и притежаващ контакти с полската емиграция, базирана в Цариград. Можем да си представим и гнева на руските господари на Каравелов от Азиатския департамент, за които полската националистическа емиграция е представлявала екзистенциална заплаха. Времето напълно съвпада и с даването на султански ферман за независима българска Екзархия и депозирания на Парижката конференция по Критския въпрос от 1869  Мемоар за българо-турска дуална монархия.

Левски тръгва на третата си обиколка след това през 1870-та и първият ЧРК основан от него е Плевенския, където към Анастас Попхинов го насочва Данаил Попов, също член на ТБЦК и Млада България преди това.

Относно комитетската дейност на Георги Живков, мисля че той е основал първия комитет на ТБЦК /или на неговия наследник Млада България/ в Русе, защото начина по който Обретенов е записал имената на членовете на комитета на ВРО, основан от него по препоръка на Кънчев /не на Каравелов, а именно на Кънчев, в статия на Антонова е засегнато това/, шифърът да се изписват имената на членовете с цифри е шифър на ТБЦК, по онова време комитетите на ВРО основани от Левски не са използвали този шифър; ерго, Обретенов е бил посветен в делата на ТБЦК още преди това, вероятно и Кънчев. В Русе е съществувал такъв комитет, и Никола Живков, брат на Джура, издава фалшивия пропуск на Кънчев в деня на самоубийството му, Кънчев е знаел от кого да иска помощ и това са били хората от стария комитет на ТБЦК, а не тези от новооснования комитет на Обретенов, Иларион Драгостинов е бил на свобода, но Кънчев се е обърнал към Никола Живков, а не към него.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Драмата с клеветата срещу Георги Живков във вестника на Каравелов се разиграва през 1870-та след скандала с шпионина Светослав Сапунов /Миларов/, изпратен от Христо Арнаудов да донася на османската власт за революционното движение сред българската емиграция във Влашко. Мисията на Сапунов е била да разубеди българските революционери да търсят съдействието на Русия и Сърбия. Каравелов е побеснял от предложението на Сапунов да пише срещу Русия и Сърбия във вестника си срещу пари в замяна. Георги Живков е бил подведен от Петко Славейков, че Сапунов е свестно момче и патриот и му е издал препоръка до хората от Млада България, посрещнали го в Гюргево. Там обаче Иван Кършовски, който подложил Сапунов на проверка и прочел препоръките му от Арнаудов и Бидискини /емисар на задграничното полско правителство и едновременно с това османски шпионин/, го разобличил като турски шпионин. Това е провокирало Каравелов да започне клеветническа кампания срещу Живков.

Освен това, на събранието на БРЦК /учредително/ от декември- 1869 - януари 1870 е бил допуснат с препоръка на Георги Живков и един полски емигрант, който впоследствие е депозирал шпионски доклад до османската власт за българските революциенери /т.н.Русенски доклад, проф.Митев пише за него/, разкриващ техните замисли и структурата на новосформирания БРЦК. Всичко това е насочило гнева на Каравелов към Живков, женен за полякиня и притежаващ контакти с полската емиграция, базирана в Цариград. Можем да си представим и гнева на руските господари на Каравелов от Азиатския департамент, за които полската националистическа емиграция е представлявала екзистенциална заплаха. Времето напълно съвпада и с даването на султански ферман за независима българска Екзархия и депозирания на Парижката конференция по Критския въпрос от 1869  Мемоар за българо-турска дуална монархия.

Левски тръгва на третата си обиколка след това през 1870-та и първият ЧРК основан от него е Плевенския, където към Анастас Попхинов го насочва Данаил Попов, също член на ТБЦК и Млада България преди това.

Относно комитетската дейност на Георги Живков, мисля че той е основал първия комитет на ТБЦК /или на неговия наследник Млада България/ в Русе, защото начина по който Обретенов е записал имената на членовете на комитета на ВРО, основан от него по препоръка на Кънчев /не на Каравелов, а именно на Кънчев, в статия на Антонова е засегнато това/, шифърът да се изписват имената на членовете с цифри е шифър на ТБЦК, по онова време комитетите на ВРО основани от Левски не са използвали този шифър; ерго, Обретенов е бил посветен в делата на ТБЦК още преди това, вероятно и Кънчев. В Русе е съществувал такъв комитет, и Никола Живков, брат на Джура, издава фалшивия пропуск на Кънчев в деня на самоубийството му, Кънчев е знаел от кого да иска помощ и това са били хората от стария комитет на ТБЦК, а не тези от новооснования комитет на Обретенов, Иларион Драгостинов е бил на свобода, но Кънчев се е обърнал към Никола Живков, а не към него.

"1869 г. декември, 13/25 Св. Сапунов – Гюргево, осведомява Дж. Биадискини – Цариград, за дейността на Г. Живков, който се опитал да състави комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча, Плевен, Сливен, Лом, Видин и Свищов," - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1869-временно-заглавие/

Попитах, защото дейността ми се вижда съвсем близка до тази на Левски, знам всичко изписано за него, къде кога и какво, комитети, писма и прочие, но от този пасаж ми изглежда, че Георги Живков е бил виждан като другия Левски, още един Левски и то когато старите комитети не съществували вече, защото основата им била зле изградена. Какво им е било зле изграденото не зная, по-скоро са били съвсем малко, обхващащи ограничен кръг хора и неразвиващи конкретна дейност. Но като виждам колко комитети е трябвало да състави Живков, питам се защо не ги е основал, хем ги имал като конкретна задача, защо не е действал, така както започнал да действа Апостола, който с времето обходил тези градове. Поне аз не зная да е основал освен този в Русе, а и денят на документа е декември 1869г., оттам-нататък си е седял в Русе до емигрирането заради Каравелов. Или греша? 

Кънчев се е страхувал от бившите си приятели, можел е да бъде убит от тях като Стоян Пенев, заради Пенев, когото препоръчал. В момента, в който разбрал от баба Тонка и от други някои факти, повече доверие не е имал, иначе не би тръгнал по този начин да преминава Дунава, без печат в паспорта, за да не го арестуват в паспортното и да му вземат списъка с подписите. Ако го нямаше списъкът, един разпит е щял да преживее, но първо ще му вземат списъка, второ, заради тези подписи нямало да му се размине както на други. Издаден е бил, но все още не съм напълно сигурна от кого...

Редактирано Преди 19 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

"1869 г. декември, 13/25 Св. Сапунов – Гюргево, осведомява Дж. Биадискини – Цариград, за дейността на Г. Живков, който се опитал да състави комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча, Плевен, Сливен, Лом, Видин и Свищов," - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1869-временно-заглавие/

Попитах, защото дейността ми се вижда съвсем близка до тази на Левски, знам всичко изписано за него, къде кога и какво, комитети, писма и прочие, но от този пасаж ми изглежда, че Георги Живков е бил виждан като другия Левски, още един Левски и то когато старите комитети не съществували вече, защото основата им била зле изградена. Какво им е било зле изграденото не зная, по-скоро са били съвсем малко, обхващащи ограничен кръг хора и неразвиващи конкретна дейност. Но като виждам колко комитети е трябвало да състави Живков, питам се защо не ги е основал, хем ги имал като конкретна задача, защо не е действал, така както започнал да действа Апостола, който с времето обходил тези градове. Поне аз не зная да е основал освен този в Русе, а и денят на документа е декември 1869г., оттам-нататък си е седял в Русе до емигрирането заради Каравелов. Или греша? 

През лятото на 1869-та Райчо Попов и Теофан Райнов отиват на посещение при Бакунин и Мацини. От Бакунин получават нов усъвършенстван шифър за Млада България, а от Мацини ценни съвети как да организират революция в България. Основно Мацини ги съветва да направят точно това, което извършва Левски - да съставят вътрешни тайни комитети на османска територия по образеца на карбонарите в Италия и да събират пари за оръжие като си сътрудничат със сродните движения Млада Сърбия /Омладина/, Млада Полша и т.н. Чак след завръщането на двамата, нещата се активизират сред емиграцията, тогава започва да излиза и в. Свобода, който се манифестира като революционен, но всъщност не е, стана дума, защото още в началото започва да пропагандира славянофилската идея. Тогава в самия край на 1869 и началото на 1870 се събират представители на комитетите на Млада България в Букурещ и основават БРЦК, а Левски сам изявява желание да отиде в Българско да захване да основава частни революционни комитети.

Георги Живков се компрометира първо с препоръката за Сапунов, заклеймен като турски шпионин, и второ с допускането на полския шпионин присъствал на сбирката в Букурещ. По-рано от началото на 1870-та и да е имал някаква мисия да съставя комитети в Българско, които са изброени във Вашия цитат, той физически е нямал възможност да направи това, тъй като от 1868-ма у бил учител в Русе, самата му професия не е е позволявала да обикаля всички тези градове и да съставя комитети. 

Иван Касабов го споменава в спомените му като един от основателите на търновския комитет на ТБЦК, заедно с Момчев и Стефан Карагьозов, но това се отнася за 1867-ма, после Живков отива да работи като учител във Варна и през 1868-ма се установява в Русе. В Русе, ако е съставил комитет, това е бил комитет на Млада България преди учредителната сбирка на БРЦК в Букурещ от началото на 1870.

Левски в писмото му до Плоещките българи споменава, че още през 1870 е писал на Георги Живков /Джура/ да му изпрати печата на ВРО, но не го е получил от него. Какво е правил с този печат Живков или Каравелов мога само да предполагам, но Левски го получава едва в началото на юни 1871 от Димитър Общи, и то не такъв, какъвто го е поръчал.

Според мен не грешите, като предполагате, че през двете години на учителстването му в Русе, Живков основно си е стоял в Русе и си е гледал задълженията на учител, едва ли е имал възможност да обикаля през това време градове и села, за да основава комитети, а и преди събранието за основаване на БРЦК не е имало избистрена концепция какво да правят такива комитети. Такава се появява чак след срещата на Райчо и Теофан с Мацини, след която е и учреден БРЦК в Букурещ. Каравелов публикува един, да го наречем, програмен документ във вид на брошура, в която пропагандира целите на БРЦК, това не е програма, а повече публицистика:

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=673:lk&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Цочо Билярски я определя като предвестник на Наредата на Левски и Устава на БРЦК от 1872-ра, но аз не мисля така, все пак е добре, че го има като публично достояние.

Всъщност Сапунов идва с мисия от Бидискини не толкова да шпионира, а да отклони Млада България от сътрудничество с Царска Русия и да я превърне в независима национална организация. Сапунов предлага вместо комитети да се организират тайни клубове на съзаклятници, подготвящи установяване на самостоятелна държава, независима от монархичните режими в Сърбия и Русия. Покрай целия този скандал с него и полския делегат на сбирката на дейците формирали БРЦК, го отнася Георги Живков, който отначало емигрира във Влашко, а впоследствие във Виена, където с финансовата помощ на дружество Напредък, за което по-горе стана дума, започва издаването на първото българско детско списание.

 

 

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

През лятото на 1869-та Райчо Попов и Теофан Райнов отиват на посещение при Бакунин и Мацини. От Бакунин получават нов усъвършенстван шифър за Млада България, а от Мацини ценни съвети как да организират революция в България. Основно Мацини ги съветва да направят точно това, което извършва Левски - да съставят вътрешни тайни комитети на османска територия по образеца на карбонарите в Италия и да събират пари за оръжие като си сътрудничат със сродните движения Млада Сърбия /Омладина/, Млада Полша и т.н. Чак след завръщането на двамата, нещата се активизират сред емиграцията, тогава започва да излиза и в. Свобода, който се манифестира като революционен, но всъщност не е, стана дума, защото още в началото започва да пропагандира славянофилската идея. Тогава в самия край на 1869 и началото на 1870 се събират представители на комитетите на Млада България в Букурещ и основават БРЦК, а Левски сам изявява желание да отиде в Българско да захване да основава частни революционни комитети.

Георги Живков се компрометира първо с препоръката за Сапунов, заклеймен като турски шпионин, и второ с допускането на полския шпионин присъствал на сбирката в Букурещ. По-рано от началото на 1870-та и да е имал някаква мисия да съставя комитети в Българско, които са изброени във Вашия цитат, той физически е нямал възможност да направи това, тъй като от 1868-ма у бил учител в Русе, самата му професия не е е позволявала да обикаля всички тези градове и да съставя комитети. 

Иван Касабов го споменава в спомените му като един от основателите на търновския комитет на ТБЦК, заедно с Момчев и Стефан Карагьозов, но това се отнася за 1867-ма, после Живков отива да работи като учител във Варна и през 1868-ма се установява в Русе. В Русе, ако е съставил комитет, това е бил комитет на Млада България преди учредителната сбирка на БРЦК в Букурещ от началото на 1870.

Левски в писмото му до Плоещките българи споменава, че още през 1870 е писал на Георги Живков /Джура/ да му изпрати печата на ВРО, но не го е получил от него. Какво е правил с този печат Живков или Каравелов мога само да предполагам, но Левски го получава едва в началото на юни 1871 от Димитър Общи, и то не такъв, какъвто го е поръчал.

Според мен не грешите, като предполагате, че през двете години на учителстването му в Русе, Живков основно си е стоял в Русе и си е гледал задълженията на учител, едва ли е имал възможност да обикаля през това време градове и села, за да основава комитети, а и преди събранието за основаване на БРЦК не е имало избистрена концепция какво да правят такива комитети. Такава се появява чак след срещата на Райчо и Теофан с Мацини, след която е и учреден БРЦК в Букурещ. Каравелов публикува един, да го наречем, програмен документ във вид на брошура, в която пропагандира целите на БРЦК, това не е програма, а повече публицистика:

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=673:lk&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Цочо Билярски я определя като предвестник на Наредата на Левски и Устава на БРЦК от 1872-ра, но аз не мисля така, все пак е добре, че го има като публично достояние.

Всъщност Сапунов идва с мисия от Бидискини не толкова да шпионира, а да отклони Млада България от сътрудничество с Царска Русия и да я превърне в независима национална организация. Сапунов предлага вместо комитети да се организират тайни клубове на съзаклятници, подготвящи установяване на самостоятелна държава, независима от монархичните режими в Сърбия и Русия. Покрай целия този скандал с него и полския делегат на сбирката на дейците формирали БРЦК, го отнася Георги Живков, който отначало емигрира във Влашко, а впоследствие във Виена, където с финансовата помощ на дружество Напредък, за което по-горе стана дума, започва издаването на първото българско детско списание.

Само дето Миларов после сменя възгледите си и отива в другата посока...

Благодаря за цялата синтезирана информация  На пръв поглед изглеждаше, че Георги Живков е трябвало да тръгне да изгражда комитетската мрежа, не го е направил, при отчета, на събранието 1869г. е станал Левски и е казал, че той е готов да тръгне и да изпълни това, което първият поканен за Апостол не е направил. Аз се изненадах, че почти са били дублирани пътищата им - градовете, обаче Живков най-много два-три комитета да е създал. 

Освен Мацини, има още един, който е писал за комитети, организация... Кишелски.

Вложих много мисъл в следното, по Вашият голям въпрос за фалшивото въстание, всъщност сме подценили Христо Георгиев. Докато той е бил жив, при всичките му контакти с дипломати, банкери, политици от Сърбия, Румъния, руска страна, никога не е допускал фалшива информация, не си е играел с огъня, както се казва. Едва след смъртта му, в опит да заемат неговото място и да влезнат в неговите обувки, Каравелов и Хитов си позволили всичко, защото те тогава станали централни за тези политици, дипломати и т.н. Главозамаяни, създали цялата бъркотия и допринесли за удара върху ВРО, с право Ботев, Драсов, Стамболов ги гонели да им искат отговорност...

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Едва след смъртта му, в опит да заемат неговото място и да влезнат в неговите обувки, Каравелов и Хитов си позволили всичко, защото те тогава станали централни за тези политици, дипломати и т.н. Главозамаяни, създали цялата бъркотия и допринесли за удара върху ВРО, с право Ботев, Драсов, Стамболов ги гонели да им искат отговорност...

Има една улична дума, описваща поведението на тези личности и тя е "шарлатани"; това не е пресилено, доказват го документите.

През 1875 г. когато се подготвя Старозагорското въстание от новия комитет в Букурещ, Каравелов се отказва не само да работи, но и да даде печата на комитета на стария, а Хитов взема 300 австрийски жълтици с обещанието да организира чета в Сърбия и да влезе с нея в Българско и после изчезва с парите без да направи нищо, за което се е подписал като ангажимент в решението за въстание.

Ето протокола от решението на събранието за въстание:

Тук е описано какво се задължава да направи Хитов, за което получава 300 жълтици, еквивалент на 120 000 евро днес. Накратко, ако не успее да организира такава чета, задължава се да телеграфира до редакцията на "Знаме" /Ботев/ и да се върне обратно във Влашко /с взетите от него пари естествено/

Този текст съобщава, че комитетът ще има нов печат, тъй като Каравелов се отказал да работи, но отказал да даде и стария печат.

 

А това е заключителната част с подписа и на лицето Хитов, което е получило точно 305 жълтици да организира чета, защото е посочена общата събрана сума от 605 жълтици и другите разходи, освен тези за Хитов, а те са 100жълтици за Филип Тотю в Одеса, 150 жълтици за апостолите в Българско и 50 жълтици за канцеларията на комитета, като приспаднем от 605 дадените за другите, у Хитов са останали точно 305 жълтици:

Това как се нарича, да се подпишеш под един задължителен документ, да вземеш по него сума и да изчезнеш с нея без никакви задължения след като си се подписал. Каравелов с отказа му да работи и задържането на комитетския печат въобще не го коментирам.